Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда глава ХХІ НПК. С Присъда № .. от ....г. постановена по НОХД № ..../...г. на РС В. Т. подсъдимият С. Д. С. от с. С., общ. В. Т. е признат за виновен в това, че в периода от 10.04.2011 г. до 26.04.2011 г. в с. С., общ. В. Т., в условията на продължавано престъпление и при условията на повторност, отнел от владението на собствениците без тяхното съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи както следва: - в периода от 10.04.2011 г. до 21.04.2011 г. от асма на къща на ул. „Н. П.” № .... - 300 метра медна жица с правоъгълно сечение 4 мм. х 1,5 мм. на стойност 19.55 лева, собственост на В. Н. Н.; - в периода 22.04.2011 г. до 26.04.2011 г. от лятна кухня на къща на ул. „В. Л.” № ..... - 3 бр. медни тави, с диаметър 30 см, 1 брой медна харания с вместимост 40 литра и медна лозопръскачка – всичко на обща стойност 160.00 лв., собственост на Н. И. И., всички вещи на обща стойност 179, 55 лв., поради което и на основание чл.195 ал.1 т.7 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.28 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК и чл.36 и чл.58а ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип или в затвор. На основание чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 НК е постановено, подсъдимия С., да изтърпи едно общо наказание, най-тежкото измежду наложеното с настоящата присъда и наложеното му с Присъда № ..../... год. по НОХД № ..../.... год. по описа на ВТРС, в сила от 26.05.2011 год., а именно осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип или в затвор като на основание чл.25 ал.2 НК е приспаднато изтърпяното по присъдите от съвкупността, като изтърпяна част от общо определеното наказание, както и времето на предварителното задържане като изтърпяна част от наказанието „лишаване от свобода”. Със същата присъда подс. С. е осъден да заплати на В. Н сумата от 19, 55 лв. и на Н. И И сумата от 160 лв., представляващи обезщетение за причинените им имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление, ведно със законната лихва върху тези суми. С. е осъден да заплати разноските по делото включително и държавни такси върху уважените граждански искове. Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подс. С. С. допълнена с писмени изложения, в които се правят оплаквания относно размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Подсъдимият сочи, че е искал да възстанови причинените от престъплението щети и да сключи споразумение по реда на чл. 381 НПК, но съдът не се е съобразил с това. Отправя искане до ВТОС за връщане на делото на РС В. Т., за да може да се сключи споразумение с прокуратурата за шест месеца лишаване от свобода. В съдебно заседание представителят на В. оспорва жалбата и допълненията към нея. Заема становище, че присъдата на ВТРС е правилна и законосъобразна, включително и в частта й относно индивидуализацията на наказанието на подсъдимия като правилно е приложена редукцията по чл. 58а НК. Защитникът на подсъдимия смята, че районният съд правилно е отчел фактическата обстановка по делото, в това число лошите характеристични данни и миналите осъждания на С.. Но последният бил принуден да извърши престъплението, поради тежкото си финансово положение и имал критично отношение към деянието си. Подсъдимият, упражнявайки правото си на лична защита и последна дума изявява желание да възстанови щетите и моли съда да върне делото на първата инстанция. В. окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба, становищата на страните и като провери изцяло атакувания съдебен акт при условията на чл. 313 и чл. 314 НПК, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. В хода на извършената служебна проверка, ВТОС не се констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, при първоинстанционното гледане на делото, както и при постановяването на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната й и връщане на делото. Липсата на такива налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. Производството пред първата инстанция е образувано и обжалваната присъда е постановена по реда на Глава ХХVІІ „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370 и сл. НПК. Съдът намира, че направеното от подсъдимия, при условията на чл. 371 ал. 1 т. 2 НПК, признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели, писмени доказателства – протокол за доброволно предаване, копия от четири договора за покупко – продажба в периода от 13.04.2011г. до 25.04.2011г., характеристична справка, справка съдимост, декларация за семейно и материално положение, заключението на съдебно оценъчната експертиза, от които се установява следната фактическа обстаÝовка: Подсъдимият С. Д. С. е пълнолетен български гражданин, неженен, със средно образование и безработен. С. е осъждан неколкократно за извършени престъпления от общ характер по глава V от Особената част на НК /престъпления против собствеността/. Преди инкриминирания период, с присъда по НОХД № ...../..... г. на ВТРС, в сила от 04.12.2010 год., С. е осъден за извършено от него престъпление по чл.195 ал.1 НК и му е наложено наказание 3 месеца ЛОС, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 НК за срок от три години. С влязло в сила споразумение на 28.02.2011 г. по НОХД № ....../..... год. на ВТРС, за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3 пр. 2, т. 4 и т. 5 вр. с чл.194 НК, С. е бил осъден на четири месеца ЛОС, чието изпълнение, на основание чл.66 от НК, е било отложено за срок от три години. С присъда по НОХД № ...../.... г. на ВТРС, влязла в сила на 19.04.2011 год., за извършено престъпление по чл.194 ал.1 вр. с чл.26 НК, е осъден на четири месеца ЛОС, чието изпълнение, на основание чл.66 НК, е било отложено за срок от три години. В периода от 10.04.2011 г. до 21.04.2011 г. подсъдимият С. решил да влезе в къщата на пострадалия Н., намираща се в с. С., ул. „Н. П.” № ... и да извърши кражба. Знаел, че гражданския ищец живее в гр. В. Т. и рядко посещава имота си в селото. През тъмната част на денонощието, С. прескочил оградата на къщата и влязъл в двора. Подсъдимият видял, че на асмата в двора е увита медна жица с дължина 300 метра. С. развил жицата от асмата, като я навивал на ръката си, след което е поставил в една чанта и напуснал имота на Н.. На следващия ден подс. С. занесъл жицата в пункт за изкупуване на метални отпадъци „Ф. – ВТ” ЕООД, намираща се в град В. Т., ул. „Н. Г.” № ..., вход „...”, където я продал. Свид. Г. – управител на пункта му издал покупко - изплащателна разписка за осъществената сделка. В периода 21.04.2011 г. - 26.04.2011 г. подсъдимият С. решил отново да извърши кражба и за целта влязъл в къщата на пострадалия Н. И., находяща се в с. С., ул. „В. Л.” № ..... В изпълнение на решението си прескочил оградата на имота, отишъл под навеса на къщата и там видял наредени на рафт различни бакърени съдове. Взел три медни тави с дълбочина около 4-5 см. и диаметър около 30 см., медна харания с вместимост около 40 литра и една медна лозопръскачка, след което напуснал имота. На следващия ден ги „намачкал” и занесъл за продажба на същия пункт за изкупуване на метални отпадъци, от където отново му била издадена покупко-изплащателна разписка от свидетеля Г.. Назначената в хода на досъдебното производство съдебно оценъчна експертиза, дава заключение, че общата стойност на инкриминираните вещи към момента на извършване на деянието възлиза на сумата от 179.55 лева. Така изяснената фактическа обстановка не се различава от възприетата от районния съд и се подкрепя от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Н., И., Г., писмените доказателства, включително и въведеното в процеса експертно заключение. Изброените доказателствени материали безпротиворечиво установяват относими към предмета на доказване факти, доколкото наличните по делото гласни и писмени доказателствата се намират във взаимна връзка и пълна корелация. При така установената фактология по делото въззивният състав намира за безспорно доказано, че подсъдимият С. Д. С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 вр. чл. 26 НК. От обективна страна са налице всички съставомерни признаци предвидени в наказателния закон. Предмет на инкриминираното престъпление са чужди движими вещи – медна жица, медни тави, медна харания и медна лозопръскачка, собственост съответно на Вл. Н. и Н. И., които имат своето парично изражение – общо 179, 55 лв., според експертното заключение. Подсъдимият е наказателноотговорно лице, което чрез действията си е осъществило изпълнителното деяние на престъплението кражба, като е прекъснал фактическата власт на досегашните владелци върху процесните вещи, без тяхно съгласие и е установил собствена такава. Наред с тези основни елементи от състава на престъплението кражба са налице и квалифициращият такъв. При отнемането на вещите подсъдимият е действал в условията на повторност, тъй като е извършил инкиминираното престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда респ. споразумение по НОХД №..../...г. на ВТРС и по НОХД №..../....г. на ВТРС за други такива престъпления по чл. 195 ал. 1 НК. Нито престъпленията по предходните осъждания, нито процесното престъпление представляват маловажни случаи, като относно последното това се извлича, както от обществената опасност на деянието, така и от обществената опасност на самия деец. Двете престъпни прояви са извършени в условията на продължавано престъпление, тъй като са осъществени през непродължителни периоди от време – в рамките на шестнадесет дни, при една и съща обстановка /отнемане на еднотипни вещи, от еднотипни места, при идентичност на действията/ и при еднородност на вината - пряк умисъл, поради което последващото деяние се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. От субективна страна подсъдимият е извършил деянието си виновно, при форма на вината - пряк умисъл. При осъществяването на кражбата в съзнанието на подсъдимият са намерили отражение представи, относно общественоопасния характер на деянието му и последиците от неговото извършване, като същевременно дееца е предвиждал настъпването на тези последици и пряко е целял това. От доказателствата по делото се установява и предвидената в закона специална цел от субективна страна, а именно намерението на подсъдимите противозаконно да присвоят вещите, обективирано чрез продажбата им на свид. Г. на пункта за вторични суровини. Относно наложеното на подс. И. наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, въззивният състав възприема доводите на районният съд, досежно вида и размера му. Намира, че то е правилно индивидуализирано и напълно съобразено с обществената опасност на деянието и дееца. Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства са ценени пълното съдействие на С. за своевременното разкриване на обективната истина, проявено още на досъдбеното производство, ниската стойност на предмета на престъплението, тежкото финансово положение на същия, както и проявеното от него критично отношение. Относно отегчаващите обстоятелства настоящият състав също ценни като такива миналите осъждания на С., които касаят еднотипни престъпления против собствеността, но също така взема предвид и лошите данни за личността му. При превес на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства въззивния съд прецени, че правилно наказанието на подс. С. е определено към минимума за този вид престъпление предвиден в НК, а именно на една година лишаване от свобода. Доколкото производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие съдът правилно е редуцирал така определения размер на наказанието с 1/3 и е наложил на С. наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца. Отмерено в този конкретен размер наказанието е съразмерно на извършеното от подсъдимия и на причинените от деянияето вредни последици. Същото е достатъчно за постигане на целите на специалната и генералната превенция, което от своя страна налага то да се търпи ефективно, доколкото не са налице и предпоставките по чл. 66 ал. 1 НК. Първостепенния съд правилно и съобразно разпоредбите на ЗИНЗС е определил и първоначалния режим /строг/, и вида на пенетенциалното заведение /затвор или затворническо общежитие от закрит тип/, където подс. С. следва да търпи наказанието си. Основаното оплакване на подсъдимия, по повод на което първостепенния съдебен акт е подложен на въззивна проверка, е свързано с непредоставената му възможност да възстанови щетите и да сключи споразумение с прокуратурата т.е. навеждат се доводи за допуснатосъществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Това оплакване не намира никаква опора в материалите от първоинстанционното гледане на делото. От съдебните протоколи се установява, че делото в районния съд е отлагано на три пъти през около месец, за да се даде възможност на С. да възстанови процесните щети. Към датата на провеждане на последното съдебно заседание от 23.01.2012 г., четири месеца след първото съдебно заседание, подс. С. не е предприел такива действия, а е поискал делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие. Ето защо оплакването на подсъдимия, че съдът не се е съобразил с искането му да сключи споразумение е неоснователно. Първостепенният съд е дал достатъчно процесуално време на подсъдимия да възстанови щетите и преминавайки към разглеждане на делото по глава 27 НПК по никакъв начин не е ограничил процесуалните права на подсъдимия. При спазване на последният законов регламент, на С. е определено наказание под минимума, което е напълно съизмеримо с конкретиката на процесното престъпление, с оглед на което същото покрива критерия за справедливост на наложената санкция. При наличните доказателства по делото правилно първата инстанция е групирала наказанията на подсъдимия по настоящото дело и по НОХД № ..../.... год. по описа на ВТРС като е постановила същият да търпи най тежкото от тях – осем месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затворническа общежитие от закрит тип или в затвор. Правилно съдът е съобразил и е постановил приложението на чл. 25 ал. 2 НК. По отношение на предявените граждански искове от Н. и И., районният съд правилно е уважил същите до пълния им предявен размер, тъй като от деянието на подсъдимият, на Н., са причинени имуществени вреди в размер на 19, 55 лв., а на И. в размер на 160 лв., които попадат във фактическите рамки на повдигнатото на С. обвинение. На основание чл. 189 ал. 3 НПК правилно първостепенния съд е възложил разноските по делото на признатия за виновен подсъдим и го е осъдил да ги заплати в полза на държавата, включително и държавните такси върху уважения размер на гражданските искове. С оглед на гореизложеното подадената въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се явява неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден. Водим от горното, В. окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № ... от ....г., постановена по НОХД № .../....г. на В. районен съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |