О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр. София,………….2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIV-ти въззивен състав, в закрито заседание на осемнадесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
РОСИ МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Дечев ВНЧД № 3000
по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при СРП срещу
Определение от 02.06.2020 г. по НЧД № 6303/2020 г. по описа на СРС, НО, 7-ми
състав, с което е отменено постановление на СРП от 06.04.2020 г. за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 689/2019 г. по описа на 06 РУ СДВР и
пр.пр. № 12032/2019 г. по описа на СРП на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24,
ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 от НПК и делото е върнато на СРП за изпълнение
на указанията.
В протеста се атакува първоинстанционното определение
като неправилно с аргументите, че в постановление от 02.09.2019 г. на основание
чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК наказателното производство
е спряно, приемайки че е осъществено престъпление по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1
от НК. Въз основа на изложените аргументи в постановлението за спиране и
липсата на привлечено към наказателна отговорност лице държавното обвинение
поддържа становището, че не е било необходимо частично прекратяване на
производството за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, съответно излагане на
аргументи защо деянието не е съставомерно по този текст. По отношение
квалификацията на деянието като маловажен случай в протеста се поддържа
становището, че същата е в достатъчна степен обоснована в постановлението за
прекратяване. С тези аргументи се предлага атакуваното определение да бъде
отменено, а постановлението за прекратяване на наказателното производство да
бъде потвърдено.
Софийски градски съд, НО, ХIV-ти въззивен състав, като
взе предвид протеста, доказателствата по делото и сам служебно провери изцяло
правилността и законосъобразността на определението, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Протестът е процесуално допустим, тъй като е подаден в предвидения в чл.243, ал.7 от НПК
седмодневен срок.
Разгледан по същество протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение, а
първоинстанционното определение да бъде потвърдено като правилно.
От данните по делото се установява, че досъдебното
производство с № 689/2019 г. по описа на 06 РУ СДВР и пр.пр. № 12032/2019 г. по
описа на СРП е образувано на 22.03.2019 г. на осн. чл. 356, ал. 3 от НПК за
това, че на 22.03.2019 г., около 08:36 часа в гр. София, ул. „***********са
извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, псувал и заплашвал – престъпление по чл. 325,
ал. 1 от НК.
С постановление от 27.03.2019 г. на СРП е постановено
разследването по делото да продължи по общия ред.
По делото като свидетели са разпитани К.В.и М.С.–
служители на „ЦГМ“ ЕАД, Я.Д.и Г.Н.– полицейски служители, отзовали се на
подадения сигнал, Ю.В. – представител на ощетеното юридическо лице. Изготвен е
протокол за оглед на местопроизшествието и са направени фотоснимки, приложени
по делото. Изискана е справка за съдимост относно лицето С.М.М.и е изготвена
съдебнооценителна експертиза.
На 02.09.2019 г. наказателното производство е спряно.
В постановлението е прието, че на 22.03.2019 г., около 08:30 часа, в гр.София,
свидетелите М.С.и К.В.– служители на ЦГМ, отишли с репатриращ автомобил, тип
,паяк“ на бул. „***********по сигнал за неправилно паркиран микробус, марка
„Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег.№ *****. Пристигайки на място, същите
предприели действия по преместване на микробуса, посредством репатриращия
автомобил. Служителите поставили скобите на четирите гуми на микробуса, като
заключили всяка една от тях, след което свидетелят С. започнал да разпъва крана.
Тогава на място пристигнал С.М.М., който въпреки действията на служителите на
ЦГМ, се качил в микробуса и извършил маневри „движение напред и назад“ с него.
В резултат на това повдигащите скоби на репатриращия автомобил се отклонили,
като една изхвърчала към намиращата се наблизо кофа, а другите паднали до
автомобил. Впоследствие М. слязъл от автомобила и започнал да се кара със
служителите С. и В. като отправил към тях нецензурни реплики. Последните двама
подали сигнал на тел. 112, като на място пристигна полицейски служители, които
задържали С. М. и го отвели в 06 РУ-СДВР за изясняване на случая.
Така установената фактическа обстановка била подведена
под състава на чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, за което са изложени съответните
правни аргументи. В съответствие с чл. 218в, ал. 1, т. 1 от НК и чл. 244, ал.
1, т. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК производството било спряно.
На 06.04.2020 г. наказателното производство е било
прекратено. В постановлението са направени същите фактически и правни изводи,
както в постановлението за спиране. Прието е, че извършеното деяние е
престъпление от частен характер, като ощетеното юридическо лице било известено
за необходимостта да подаде частна тъжба или в противен случай ще се прекрати
производството. Поради липса на подадена частна тъжба прокурорът е прекратил
производството.
Постановлението за прекратяване е атакувано пред
районния съд от ощетеното юридическо лице. С определение от 02.06.2020 г. по
НЧД № 6303/2020 г., НО, 7-ми състав е отменил постановлението на СРП от 06.04.2020
г. Първоинстанционният съд е приел, че фактическата обстановка е интерпретирана
вярно, но направените въз основа на нея правни изводи са неправилни. Изложени
са съображения, че неправилно държавното обвинение не е аргументирало липсата
на съставомерност по чл. 325, ал. 1 от НК. На следващо място, се аргументира
необосноваността на постановлението в частта, в която е прието, че така
извършеното деяние съставлява маловажен случай. Посочено е, че единствено
стойността на унищожените вещи е аргументирала тази квалификация, като
останалите обстоятелства – механизъм на деянието, мотивите за извършването му и
липсата на други вредни последици от извършеното, са посочени бланкетно.
Възприето е посоченото в жалбата на ощетеното юридическо лице, че не е отчетена
спецификата на повредения автомобил, който осъществява нормативно
регламентирана в ЗДвП и НОДТСО дейност срещу неправилно паркирани ППС-та, което
самостоятелно повишавало обществената опасност на деянието. Районният съд е
стигнал до заключението, че изводите за ниска обществена опасност на М. не съответстват
на материалите по делото, тъй като макар и неосъждан същият е с наложено
административно наказание по чл. 78а от НК, за която не е реабилитиран.
Посочено е, че проявената дързост и упоритост при извършване на деянието
допълнително повишават личната му опасност.
При така
установеното от фактическа страна, от правна страна съдът прие следното:
Предмет на проверка е определението на районния съд,
който съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК се произнася по
обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
Постановлението е обосновано, когато установените по
делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по
делото доказателствен материал. Вътрешното убеждение се изгражда върху
събраните доказателства и доказателствени средства и същото е обективно и
ненакърнено, когато разследването е пълно, всестранно и обективно, а прокурорът
по пътя на формалната логика, обсъждайки доказателствата и доказателствените
средства по отделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до правилни фактически
и правни изводи. Преценката за обоснованост на постановлението е неразривно
свързана с тази за законосъобразност, тъй като в настоящото производство съдът
е длъжен да провери дали са допуснати съществени процесуални нарушения, каквито
са тези на чл. 13 и 14 от НПК, а именно когато разследването е водено формално,
едностранчиво и не са събрани и проверени всички възможни и необходими
доказателства и доказателствени средства, относими към главния предмет на
доказване. За да бъде ефективно разследването, то трябва да бъде всеобхватно и
безпристрастно. Държавното обвинение е задължено да събере всички относими и
необходими фактически данни по случая, които да бъдат подложени на задълбочен и
обективен доказателствен анализ, в резултат на който да се даде отговор дали в
конкретния казус е налице престъпление или не, известен ли е неговият
извършител и извършено ли е деянието виновно.
В конкретния случай контролираният съд е стигнал до
правилния извод, че разследването е водено всестранно, пълно и обективно, като
е събран необходимият доказателствен материал за разкриване на обективната
истина, но същият не е обсъден задълбочено в постановлението за прекратяване на
наказателното производство. Според настоящата инстанция прокуратурата едностранчиво
и лаконично се е позовавала на доказателствата по делото, без те да бъдат
анализирани по отделно и в своята съвкупност. Макар и районният съд изрично в
своето определение да не е обосновал превратно тълкуване на доказателствената
съвкупност, са направени изводи за игнориране на част от обстоятелствата по
делото, въз основа на което са направени и грешни правни изводи. Игнорирането
на част от твърденията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели по своята същност представлява тенденциозно тълкуване на гласните
доказателствени средства. Липсата на мотиви защо прокурорът е дал вяра частично
на показанията на свидетелите създава пречка за контролните инстанции да
проследят процеса на формиране на вътрешното убеждение на ръководно-решаващия
орган в досъдебната фаза. Порокът във волята на прокурора при постановяване на
своя акт за прекратяване на наказателното постановление води
до несъответствие не само на правните, каквото становище е аргументирал
районният съд, но и на фактическите изводи с доказателствената съвкупност по
делото. В тази връзка на първо място настоящата инстанция намира за необходимо
да отбележи, че прокурорът във фактическата обстановка е приел, че лицето М. е
отправял към служителите на „ЦГМ“ ЕАД нецензурни реплики. Не е посочено от
какво точно естество са били отправените думи и реплики, респективно какво е
било тяхното съдържание. Това е от съществено значение с оглед преценката дали
лицето се отличава с по-висока обществена опасност или не. Прецизирането на
фактическата обстановка относно съдържанието на нецензурни реплики е от
значение и с оглед твърденията на служителите на „ЦГМ“ ЕАД за отправяни към тях
обиди и заплахи. При това положение неясно за съда остава, защо прокурорът е
приел, че са отправяни нецензурни думи, но лицето М. не е псувал или обиждал
служителите на „ЦГМ“ ЕАД. Липсват мотиви, въз основа на които държавното
обвинение не е кредитирало показанията на единствените свидетели очевидци – С.
и В., в частта относно оправените обиди и закани към тях. Не е отчетено
обстоятелството, че свидетелите С. и В. твърдят, че обидни думи и реплики са
отправени към тях преди пристигането на полицейските служители, поради което
последните логично не са станали свидетели на подобни действия от лицето М.. В
същото време не са анализирани показанията на свидетеля Д., който посочва, че в
тяхно присъствие лицето М. е отправяло закани за физическа саморазправа с
нанасяне на побой. Показанията на свидетелите са лаконично анализирани и
тенденциозно кредитирани само по отношение твърдението, че лицето М. бил много
ядосан. По-нататък показанията на свидетелите С. и В. не са обсъдени и в
частта, в която двамата сочат, че след като скобите били изхвръкнали или
изкривени, лицето М. се насочило с микробуса и се ударил в репатриращия
автомобил, тип ,паяк“. От протокола за оглед по микробуса, управляван от лицето
М., са били установени вдлъбнатини, които потвърждават така споделеното от тях.
Посоченото обстоятелство нито е залегнало във фактическата обстановка, нито е
обсъждано от прокурора в постановлението.
На следващо място, настоящата инстанция напълно
споделя изложените доводи относно необоснованост в постановлението за
прекратяване на квалификацията „маловажен случай“. За да бъде квалифицирано
деянието като маловажно е необходимо да бъдат подложени на анализ всички
обстоятелства касаещи не само извършеното деяние, но и тези касаещи личността
на дееца и съвкупната им оценка следва да доведе до извода за по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
този вид. Обосновани са изводите, че държаното обвинение лаконично е приело, че
деянието представлява маловажен случай с оглед нанесените щети – 736.96 лева,
механизма на самото деяние и мотивите му за извършване, липсата на други вредни
последици от извършеното, както и с оглед чистото съдебно минало на лицето М.,
което го характеризирало като личност с ниска обществена опасност. И настоящата
инстанция не може да се съгласи, че така изведените аргументи в достатъчна
степен обосновават приложението на чл. 216, ал. 4 от НК, както се твърди в
частния протест. Прокурорът, посочвайки че механизмът на деянието е
предпоставка за квалифицирането на деянието като маловажно, е игнорирал редица
обстоятелства, посочени от районния съд, а именно, че деянието е осъществено на
тротоар, предназначен за пешеходци, по начин опасен за случайно преминаващи
граждани, тъй като една от скобите била изхвръкнала и се ударила в контейнер за
боклук, както и отправяните обиди и закани. В допълнение въззивната инстанция
констатира, че не са обсъдени и действията на лицето М. по удари с управлявания
от него микробус в репатриращия автомобил, тип ,паяк“. Всички посочени
обстоятелства са относими към механизма на извършване на конкретното деяние,
които не са намерили отражение в постановлението на прокурора за прекратяване и
са останали без надлежен анализ.
В отмененото постановление за прекратяване на
наказателното производство бланкетно като обстоятелство, обуславящо
квалифицирането на деянието като маловажен случай са посочени мотивите за
извършването му, както и липсата на други вредни последици от извършването му.
В прокурорския акт не са посочени какви са мотивите за извършване на процесното
деяние, поради което не може да се определи, дали същите са основание да се
приеме, че същото е с по-ниска степен на обществена опасност. Лицето М.,
виждайки че ще вдигат автомобила му, без да се опита чрез нормален разговор със
служителите на „ЦГМ“ ЕАД да разреши създалата се ситуация, е предприел действия
по привеждане на автомобила в движение, след като са били сложени скоби и на
четирите му гуми. Така предприетите действия и отрицателното отношение към
свидетелите В. и С. сочи не само на несъобразяване с установените в страната
ред и правила, но и незачитане на изпълняваната от служителите дейност срещу
неправилно паркирали ППС-та. В същия смисъл са и възраженията в подадената
жалба от ощетеното юридическо лице, приети за основателни в атакуваното
определение на първоинстанционния съд. Съдът споделя съображенията, че в прокурорския
акт не е отчетена спецификата на повредения автомобил, който осъществява
нормативно регламентирана в ЗДвП и НОДТСО дейност срещу неправилно паркирани
ППС-та, което има отношение към степента на обществена опасност не само на
деянието, но и на дееца.
По-нататък, правилно районният съд е приел за
необоснован и изводът относно ниската лична обществена опасност на лицето М..
Към датата на извършване на инкриминираното деяние същият не е бил реабилитиран
за наложената му глоба по реда на чл. 78а от НК, което следва да се преценява
на плоскостта на лоши характеристични данни. Предвид тенденциозния анализ
относно самото поведение на лицето М. и отправяните от него реплики и думи
липсва и съответстващ анализ относно това дали конкретното му поведение
повишава или не неговата лична обществена опасност.
Не на последно място, настоящата инстанция намира за неоснователни
възраженията на държавното обвинение срещу съображенията на районния съд
относно липса на мотиви за съставомерността на деянието по чл. 325, ал. 1 от НК. Проверката на постановлението за прекратяване на наказателното производство
е и на плоскостта на неговата законосъобразност, в рамките на което районният
съд, респективно въззивният съд, има правомощията да установи и правилността на
правната квалификация, под която са подведени фактическите констатации.
Необходимо е да се отбележи, че това правомощие е ограничено в настоящото
производство с оглед изключителните правомощия на прокуратурата да разреши
въпроса дали да започне наказателно преследване, респективно да извърши
привличане към наказателна отговорност, срещу кого и за какво престъпление.
Съдът не разполага с правомощия да указва на държавното обвинение дали да
предяви и какво обвинение срещу определено лице за конкретно извършено
престъпление. В изпълнение на ограничените си правомощия районният съд е
изложил обосновани съображения относно липсата на анализ в постановлението
извършено ли е престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК или не с оглед
обстоятелството, че производството е започнало по посочения състав. В действителност в хода на
разследването е възможно да се съберат такива доказателства, въз основа на които
деянието да се квалифицира по един или друг начин, при което не е необходимо
частично прекратяване на производството. Въпреки това обстоятелството, че след доклад
прокуратурата е решила, че извършеното деяние е съставомерно по чл. 216, ал. 4
вр ал. 1 от НК, поради което първоначално е било спряно производството не
освобождава държавното обвинение от задължението да мотивира своите актове.
Макар и да не е обект на проверка в настоящото производство, въззивната
инстанция само ще спомене, че дори в постановлението за спиране на
производството не са изложени мотиви, въз основа на които държавното обвинение
е приел, че не е извършено хулиганство. Едва в частния протест до настоящата
инстанция се появява твърдението, че действията на лицето М. не са насочени към
нарушаване на обществения ред, а единствено към освобождаване от поставените
скоби. Подобни съображения липсват в постановлението за прекратяване на
наказателното производство, за чиято необоснованост поради превратно тълкуване на
доказателствата по делото бяха изложени подробни съображения не само от
въззивната инстанция, но такива се съдържат и в атакуваното определение на
районния съд. Игнорирани са редица обстоятелства, въз основа на които може да
се достигне до различни фактически и правни изводи. Районният съд по никакъв
начин не е задължил прокуратурата да повдигне обвинение по чл. 325, ал. 1 от НК, а само и единствено да обоснове по необходимия и изискуем съгласно
процесуалните норми начин своите фактически и правни изводи. Пълен, всестранен,
обстоен и обективен анализ на доказателствата по делото, както по отделно, така
и в тяхната съвкупност, би довел до еднозначен и категоричен извод извършил ли
е лицето М. престъпление и по кой състав. Стандартите за мотиви на
постановлението за прекратяване са завишени с оглед обстоятелството, че с този
прокурорски акт се слага край на висящността на процеса. Принципът non bis
indem и последиците от влизане в сила на постановление за прекратяване на
наказателно производство са основание прокуратурата да изследва всички
обстоятелства по делото и да обоснове изчерпателно своя акт. Ето защо, предвид
игнорирането на редица обстоятелства по делото не може да се приеме, че
прокуратурата е направила правилни правни изводи относно квалификацията на
деянието.
Изложеното дотук мотивира съдът да приеме възраженията
на държавното обвинение относно достатъчност на мотивите за квалифициране на
деянието като маловажен случай в постановлението за прекратяване на наказателно
производство и относно липсата на аргументи за несъставомерност по чл. 325, ал.
1 НК за неоснователни. Въпреки че е проведено пълно и всестранно разследване,
фактическите и правни изводи, изложени в постановлението за прекратяване на
наказателното производство не съответстват на обективните находки по делото.
Прокурорът не е подходил с необходимото внимание и задълбоченост към събрания
доказателствен материал, който е анализиран едностранчиво и тенденциозно.
Превратното тълкуване на доказателствата по делото от ръководно-решаващия орган
в досъдебното производство, довело до неправилни фактически и правни изводи,
респективно до необоснованост на прокурорския акт, представлява по своята
същност съществено процесуално нарушение, изразяващо се в опорочена воля на
наблюдаващия делото прокурор. Ръководно-решаващият орган е задължен да взима
решение по вътрешно убеждение въз основа на цялостен анализ на събрания
доказателствен материал, какъвто в процесния случай липсва. Поради това
правилни са крайните изводи на районния съд, залегнали в атакуваното пред
настоящата инстанция определение, което води до потвърждаване на първоинстанционния
съдебен акт.
Водим от горното Софийски Градски съд, НО, ХIV-ти
въззивен състав на основание чл.243, ал.7, вр.ал.6, т.1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 02.06.2020 г. по НЧД
№ 6303/2020 г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав, с което е отменено
постановление на СРП от 06.04.2020 г. за прекратяване на наказателно
производство по ДП № 689/2019 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр.пр. № 12032/2019 г.
по описа на СРП.
Определението е окончателно.
Да се изпрати препис на ощетеното юридическо лице „Ц.з.г.м.“
ЕАД и на Софийска районна прокуратура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.