Р Е Ш Е Н И Е
№ 260006 29.07.2020
година град
Омуртаг
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд
- Омуртаг
На десети
юли
две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
Секретар
Стела Викторова
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело №420 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК и осъдителен иск с правно
основание чл.342, ал.1 от ТЗ.
Ищецът ”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, район
“Младост”, ж.к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК *********,
представлявано от Д. К. К. - изпълнителен директор и М. С.– член на Съвета на
директорите, действащи чрез пълномощника си Й. В. И.– директор Дирекция „Правни
отношения и корпоративно управление“ и юрисконсулт, действаща чрез адв.З.Й.Ц.
от АК - София, твърди в
исковата си молба, че между него и ответника били сключени следните договори за
предоставяне на услуги: Договор за мобилни услуги № ********* от 19.09.2016г.,
съгласно който на ответницата бил предоставен мобилен телефонен номер
**********; Договор за мобилни услуги № ********* от 19.09.2016г., съгласно
който на ответницата бил предоставен мобилен телефонен номер **********;
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №********* от
17.11.2016г., съгласно което за мобилен телефонен номер ********** влязъл в
сила нов абонаментин план; Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за
лизинг – от 15.06.2017г., съгласно първия от които на ответницата бил
предоставен мобилен телефонен номер **********, а с договора за лизинг било
уредено предоставянето на ответницата на мобилен телефонен апарат марка
Mobiwire, модел Kosumi, на цена 107.37 лева, с ДДС, като лизинговите вноски
били общо 24 – първоначална в размер на 22.50 лева, а останалите в размер на
3.69 лева с ДДС, всяка. Посочено е в молбата, че за периода месец юли 2017г. –
месец ноември 2017г. по цитираните договори били издадени следните фактури:
фактура № ********** от 25.07.2017г., с падеж 09.08.2017г., за отчетен период 25.06.2017г.
– 24.07.2017г., за сумата общо в размер от 104.62 лева, с ДДС, включваща
начислени дължими суми за месечни абонаментни такси, такси за спиране на номер
и ползвани услуги за трите мобилни номера предоставени на М., както и лизингова
вноска, като след приспадане на надвнесено плащане за предходен период,
дължимата сума по фактурата била в размер на 34.82 лева; фактура № **********
от 25.08.2017г., с падеж 09.09.2017г., за отчетен период 25.07.2017г. –
24.08.2017г., за сумата общо в размер от 53.96 лева, с ДДС, включваща начислени
дължими суми за месечни абонаментни такси, такси за спиране на номер и ползвани
услуги за трите мобилни номера предоставени на М., както и лизингова вноска;
фактура № ********** от 25.09.2017г., с падеж 10.10.2017г., за отчетен период
25.08.2017г. – 24.09.2017г., за сумата общо в размер от 50.66 лева, с ДДС,
включваща начислени дължими суми за месечни абонаментни такси за трите мобилни
номера предоставени на М., както и лизингова вноска. Сочи се в молбата, че поради
неизпълнение на ответника на задълженията му по договора за мобилни услуги,
състоящо се в това, че не заплатил дължимите суми по описаните по – горе
фактури, този договор, както и договора за лизинг били прекратени едностранно
от ищеца, като последният издал фактура - №********** от 25.11.2017г., с падеж
10.12.2017г., за сумата общо в размер на 619.37 лева, включваща сумата от
сумата от 70.11 лева, равняваща се на деветнадесет неначислени лизингови
вноски, обявени за предсрочно изискуеми поради неизпълнение на паричните
задължения на лизингополучателя – ответника по делото и сумата от 549.26 лева,
начислена неустойка за прекратяване на договорите. Посочено е, че в полза на
ищеца била издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК, по ЧГД №250/2019г.,
по описа на РС – Омуртаг и тъй като същата била връчена на длъжника по
заповедното производство, съответно ответник по настоящото производство, по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, ищецът предявявал установителния иск по чл.422 от ГПК. Уточнено е, че начислената неустойка не е била предмет на цитираното ЧГД,
поради което и претендираната сума по последната от описаните фактури била в
размер на 70.11 лева. Ищецът претендира да се признае за установено, че
ответника му дължи сумата по издадената заповед за изпълнение – 209.55 лева,
представляваща сбор от дължимите суми по цитираните по –горе фактури, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
заплащане на сумата. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски
в настоящото и в заповедното производства. В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не изпраща представител. По делото е постъпила молба от процесуалният
представител на ищцовото дружество, в която е направено искане при наличие на
законовите предпоставки да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът
С.С.М., с адрес ***, редовно призована не се явява и не изпраща представител.
Не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
или да оттегли иска. В процесния случай ищцовата страна е направила искане за
произнасяне на съда с неприсъствено решение против ответника. Съгласно чл. 239,
ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание и когато искът е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства или вероятно е неоснователен с оглед направените възражения и
подкрепящите ги доказателства. Видно от материалите по делото, както исковата
молба, така и призовката за съдебното заседание са връчени надлежно на
ответника. Призовката връчена на същия съдържа съответните указания относно
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
на ответника в съдебно заседание, включително е разяснена възможността при
наличие на съответните предпоставки ищецът да поиска постановяване на
неприсъствено решение. Ответникът е имал възможност както да подаде отговор в
срока, така и да организира явяването си в съдебно заседание, респективно
явяването на негов представител. Ответникът не се е явил и не е изпратил
представител в съдебно заседание, не е изразил становище по иска, не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и не е депозирал писмен отговор
в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. При преценката на вероятната основателност на
предявените искове съдът взе предвид посочените в исковата молба обстоятелства
и приетите писмени доказателства, представени от ищеца – Договор за мобилни
услуги № ********* от 19.09.2016 г., Договор за мобилни услуги №
*********/19.09.2016 г., Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № *********/17.11.2016 г., Договор за мобилни услуги №
*********/15.06.2017 г., Договор за лизинг от 15.06.2017 г., Фактура №
**********/25.07.2017 г., Фактура № **********/25.08.2017 г., Фактура №
**********/25.09.2017 г., Фактура № **********/25.11.2017 г., както и приетите
и приложени като писмени доказателства по делото материали по ЧГД 250/2019г. по
описа на РС - Омуртаг. При преценка на посочените доказателства се стига до
извод за вероятна основателност на исковете, като иска с правно основание
чл.422 от ГПК следва да бъде уважен, като се признае за установено вземането на
ищеца от ответника до претендирания размер.
С оглед гореизложеното съдът счита, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, като съгласно чл.
239, ал. 2 от ГПК то не се мотивира по същество. Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство
следва да се произнесе по дължимостта на разноските направени в заповедното
производство, включително и когато не е налице изменение на същите. Предвид
обстоятелството, че предявеният иск се уважава изцяло ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените деловодни разноски в заповедното
производство, а именно сумата от 25.00 лева, представляваща направени разноски
по заповедното производство за платена държавна такса за издаване на
изпълнителен лист и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 360.00
лева. Предвид претенцията на ищеца в исковото производство за присъждане на
деловодни разноски и с оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8
от ГПК следва да бъдат присъдени на ищцовото дружество направените по
настоящото производство разноски сумата общо в размер на 385.00 лева, включваща
сумата от 25.00 лева, представляваща направени разноски по делото за платена
държавна такса за издаване на изпълнителен лист и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 360.00 лева, по представен договор за правна защита
и съдействие.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422 от ГПК, че съществуват вземанията на ”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж.к. “Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от Д. К. К. -
изпълнителен директор и М. С.– член на Съвета на директорите, от ответника С.С.М.,
с адрес ***, с ЕГН **********, по Заповед за изпълнение №626/15.07.2019г., с
правно основание чл. 410 от ГПК, постановена по ЧГД №250/2019 г., по описа на
РС – Омуртаг, относно сумата в размер на 209.55 лева /двеста и девет лева и
петдесет и пет стотинки/, представляваща неизпълнени парични задължения на
длъжника, произтичащи от следните договори сключени между нея и „Теленор
България“ ЕАД /с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД/: Договор за
мобилни услуги № ********* от 19.09.2016 г., Договор за мобилни услуги №
********* от 19.09.2016 г., Допълнително споразумение № ********* към договор
за мобилни/фиксирани услуги от 17.11.2016 г., Договор за мобилни услуги №
********* от
15.06.2017 г. и Договор за лизинг от 15.06.2017 г., индивидуализирани по размер
и основание в издадени от ищеца фактури № **********/25.07.2017 г., №
**********/25.08.2017 г., № **********/25.09.2017 г. и № **********/25.11.2017
г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2019 г. - датата на подаване на
заявлението до районен съд, до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С.С.М., с адрес ***, с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на ”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.София, район “Младост”, ж.к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК
*********, представлявано от Д. К. К. - изпълнителен директор и М. С – член на
Съвета на директорите, направени разноски по заповедното производство за
платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 25.00 /двадесет
и пет/ лева и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 360.00
/триста и шестдесет/ лева по представен договор за правна защита и съдействие.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 от ГПК, С.С.М., с адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ”ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”,
ж.к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от
Д. К. К. - изпълнителен директор и М. С.– член на Съвета на директорите, сумата
от 385.00 /триста осемдесет и пет/ лева, включваща сумата от 25.00 лева,
представляваща направени разноски по делото за платена държавна такса по
настоящото производство и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер
на 360.00 /триста и шестдесет/ лева, по представен договор за правна защита и
съдействие.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА
ЗАХАРИЕВА