ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 11.11.2020г.
АПЕЛАТИВНИЯТ
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, втори въззивен състав, в закрито съдебно заседание на единадесети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИНА
ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА
след като разгледа докладваното
от съдия Вълева ВНЧД № 534 по описа на АСНС за 2020 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 22-ра от НПК.
Обжалвано е протоколно определение от 29.10.2020
г., постановено в с.з. от същата дата по НОХД № 3455/2019 г. по описа на
Специализирания наказателен съд, с което в производството по чл. 270 от НПК са оставени
без уважение исканията на подсъдимите Д.Ж.Ж., И.Б.П., И.К.Н. и К.Г.К., подадени
чрез техните защитници, за изменение на мерките им за неотклонение от
„Задържане под стража“ в по-леки такива.
Срещу определението е постъпила частна
жалба от защитника на подсъдимия И.Н.- адв. П., с твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Иска се определението на СНС
да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което мярката за неотклонение
„Задържане под стража“, прилагана по отношение на подсъдимия Н., да бъде
изменена в по-лека. В жалбата се изтъква, че задържането на подсъдимия се явява
незаконно поради това, че 8-месечният срок, приложим в досъдебната фаза на
процеса, е изтекъл, а броенето му според защитата започва от влизане в сила на
определението за връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения, а не от фактическото получаване на
делото от прокурора. В иницииращия документ се излагат аргументи за неразумен
срок на задържане на подсъдимия, подкрепени с цитиране на практика на
Европейския съд по правата на човека. Защитата посочва и причини от семейно
естество, а именно смърт на единия родител на подсъдимия Н. и вследствие на
това необходимост от полагане на грижи
за неговата майка.
Определението е атакувано и от
подсъдимия К.К. чрез неговия защитник- адв. Д., с твърдения за неправилност и
необоснованост на постановения съдебен акт и с искане за неговата отмяна и
постановяване на ново, с което мярката за неотклонение на подсъдимия К. да бъде
изменена в по-лека, а именно „Домашен арест“. Като нови обстоятелства, налагащи
изменение на търпяната процесуална принуда, се изтъкват продължителния срок на
задържане, явяващ се неразумен според защитата, здравословното и финансовото
състояние на семейството на подсъдимия К., доброто му процесуално поведение и
липсата на опасност от укриване и извършване на престъпление. Защитата счита,
че целите на мерките за неотклонение, осуетяване извършването на престъпление и
обезпечаване нормалния ход на наказателния процес биха могли да се постигнат и
с по-лека мярка. С жалбата се оспорва извода на СНС относно налична опасност от
укриване и от извършване на престъпление от подсъдимия К., като се изтъква, че
същият е с необременено съдебно минало, а предишните осъждания, за които е
настъпила реабилитация, не биха могли да се отчитат като лоши характеристични
данни, както е сторено от СНС. Посочва се и че продължителността на срока на
задържане е довела до отпадане на тази опасност, а производството се намира в
съдебна фаза, поради което аргументът на първостепенния съд за възможни
въздействия върху свидетелите по делото, според защитата е нереален. Изтъкват
се и обстоятелства от семейно естество, а именно тежко здравословно състояние
на едно от децата на подсъдимия и на неговата съпруга, за което се представят
медицински документи. Като основания за изменение на процесуалната принуда се
изтъкват и етапът, на който се намира производството- разпоредително заседание,
поради направен отвод на член на съдебния състав, процесуалното поведение на
подсъдимия и неговите защитници, които не са ставали причина за отлагане на
делото, както и епидемиологичната обстановка в страната.
Срещу определението е постъпила и частна
жалба от защитника на подсъдимия И.П.- адв. М., с която се иска отмяна на
определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на ново, с
което мярката за неотклонение „Задържане под стража“, прилагана по отношение на
подсъдимия, да бъде заменена с по-лека такава. Защитата
обосновава неправилност на съдебния акт с твърдения за несъобразяване на
изтъкнатите нови обстоятелства като основание за изменение на процесуалната принуда-
срока на задържане, данни за личността на подсъдимия и липса на опасностите по
чл. 63, ал. 1 от НПК. В жалбата се изтъква още началния етап, на който се
намира производството поради причини, които не се дължат на поведение на
подсъдимия П., като се посочва, че следващата по тежест мярка за неотклонение-
„Домашен арест“ също би обезпечила нуждите на наказателния процес. Твърди се и
немотивираност на съдебния акт, с който за пореден път се отказва изменение на
търпяната от подсъдимия мярка и в този смисъл предубеденост на съдебния състав
досежно виновността на подсъдимия, обосновано и с това, че по делото според
защитата лица с идентични с подсъдимия П. обвинения и личностна характеристика
са на различен процесуален режим. Посочва се липса на опасностите от укриване и
извършване на престъпление, аргументирано с продължителния период на действие
на най-тежката мярка за неотклонение, както и невъзможност да се направи
предположение, че подсъдимият би оказал влияние върху свидетелите по делото,
ако му бъде определена следваща по тежест мярка.
Определението
е обжалвано и от подсъдимия Д.Ж. чрез неговия защитник- адв. В., с искане за
неговата отмяна и постановяване на ново, с което прилаганата по отношение на
подсъдимия мярка да бъде изменена в по-лека такава. Основните аргументи за
направеното искане са продължителността на срока на задържане, като защитата в
подадената частна жалба проследява хода на наказателния процес касателно
подсъдимия Ж., като посочва, че делото е на етап разпоредително заседание по
причини, които не се дължат на поведение на този подсъдим, което на 29.10.2020
г. е било отложено поради неявяване на пострадалите лица. Като аргумент се
излага и тежкото здравословно състояние на подсъдимия Ж.. Твърди се, че СНС не
е обсъдил възможността мярката на подсъдимия да бъде изменена в следващата по
тежест- „Домашен арест“ с прилагане на средства за електронно наблюдение, което
според защитата би преодоляло опасностите от укриване и извършване на
престъпление, които са с намалял интензитет.
АСНС намира частните жалби за
допустими като подадени в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу
подлежащ на атакуване съдебен акт. Разгледани по същество, частните жалби се
явяват неоснователни поради следните съображения:
За да отхвърли исканията за облекчаване
формата на процесуална принуда, упражнявана спрямо подсъдимите Ж., Н., П. и К.,
първостепенният съд е приел, че е налице обосновано предположение,
неразколебано към настоящия момент, подсъдимите да са извършили престъпленията,
отговарящи на законовия критерий по чл. 93, т. 7 от НК, за които са им
повдигнати обвинения с внесения от СП обвинителен акт. СНС е обосновал наличие
на риск от укриване по отношение на подсъдимия Ж., извеждан от факта, че се е
намирал на територията на Р.Т., поради което и с оглед провеждане на
наказателно производство срещу него е бил обявен за общодържавно издирване и
доведен в Република България чрез способите на международното правно
сътрудничество и по отношение на подсъдимия К., извеждан от данните за негови
контакти на територията на Кралство Испания. Съдът е констатирал и реална
опасност от извършване на престъпление, изводима по отношение на четиримата
подсъдими от спецификите на престъпната деятелност, за която са привлечени да
отговарят, а за подсъдимите Ж. и Н. и от обремененото им съдебно минало. СНС е
посочил и че по отношение на подсъдимите П. и К. е настъпила реабилитация за
предишни техни осъждания, но е отчел отразеното в справките им за съдимост като
лоши характеристични данни. Първостепенният съд е обсъдил и защитните
възражения във връзка с разумността на срока на задържане, като е отчел
фактическата и правна сложност на делото и тези от лично и семейно естество, за
които е приел, че към настоящия момент не се явяват причина за изменението на
процесуалната принуда.
Срещу подсъдимите Н., К., П. и Ж. са
повдигнати обвинения от страна на Специализираната прокуратура с внесен
обвинителен акт на 18.09.2019 г., като с него са привлечени към наказателна
отговорност общо 13 (тринадесет) лица. На подсъдимите Н., К. и П. са повдигнати
обвинения за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр.
ал. 2 от НК- за участие в организирана престъпна група, с ръководител
подсъдимият Д.Ж. и общо 9 (девет) участници, съществувала в периода м. януари
2013 г.-02.08.2018 г., на територията на гр. Бургас, гр. Несебър, к.к. „Слънчев
бряг“ и гр. Ямбол, създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления
по чл. 143, чл. 213а, чл. 214, чл. 330 и чл. 354а от НК. На подсъдимия Д.Ж. е
повдигнато обвинение по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК-
за ръководство на описаната организирана престъпна група. Подсъдимият Н. е
привлечен да отговоря още за осъществени деяния по чл. 213а, ал. 3, т. 2, т. 4
и т. 7, вр. ал. 2, т. 4 и т. 5, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и
б. „Б“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК- квалифицирано изнудване, придружено
с палеж, с причинени значителни имуществени вреди, извършено от повече от две
лица и от лице по чл. 142, ал. 2, т. 8 от НК и представляващо опасен рецидив,
както и по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 4 от НК- за държане с цел
разпространение на високорисково наркотично вещество- марихуана в изпълнение на
решение на описаната организирана престъпна група. Подсъдимият К. е привлечен
да отговоря и за извършени престъпления по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл.
213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 4 и т. 5, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК- за изнудване, състоящо се от 7 (седем)
отделни деяния, при причинени значителни имуществени вреди, извършено от две
лица и от лице по чл. 142, ал. 2, т. 8 от НК, действали в изпълнение на решение
на описаната организирана престъпна група, за престъпление по чл. 213а, ал. 2,
т. 4 и т. 5, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК- квалифицирано
изнудване, придружено с палеж, с причинени значителни имуществени вреди, извършено
от повече от две лица и от лице по чл. 142, ал. 2, т. 8 от НК, за престъпление
по чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 5, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК- за изнудване, придружено със заплаха за убийство и извършено
от лице по чл. 142, ал. 2, т. 8 от НК, действащо в изпълнение на решение на
описаната ОПГ, както и за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 и пр. 6 от НК-
за държане без надлежно разрешително на огнестрелно оръжие и боеприпаси. На
подсъдимия П. са повдигнати и обвинения за извършени престъпления по чл. 214,
ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 6 и т. 5, пр. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК- за квалифицирано изнудване,
състоящо се от 5 (пет) отделни деяния, с което са причинени значителни
имуществени вреди, извършено е от въоръжено лице и от лице по чл. 142, ал. 2,
т. 8 от НК, действало в изпълнение на решение на ОПГ, за престъпление по чл.
330, ал. 2, вр. ал. 2, т. 2 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 и ал. 3, вр.
ал. 1 от НК- за подбудителство и помагачество на палеж на имущество на
значителна стойност, извършен от лице, действащо в изпълнение на решение на
ОПГ, както и за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 и пр. 6 от НК- за държане
без надлежно разрешително на огнестрелно оръжие и боеприпаси. По
отношение на подсъдимия Д.Ж. са повдигнати множество обвинения, освен описаното
вече за ръководство на ОПГ, като към настоящия момент съдебното производство
срещу него се води по три от тях по известни на съда и на страните причини,
които не са предмет на обсъждане в производство по чл. 270 от НПК, а именно за
престъпления по чл. 213а, ал. 3, т. 2, т. 4 и т. 7, вр. ал. 2, т. 2, т. 4 и т.
5, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“, вр. чл. 26, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, вр. ал. 1 от НК- за извършителство,
подбудителство и помагачество към изнудване, състоящо се от 6 (шест) отделни
деяния, придружено с причиняване на лека телесна повреда и палеж на имущество,
извършено от повече от две лица и от лице по чл. 142, ал. 2, т. 8 от НК,
действащо в изпълнение на решение на ОПГ, с деянието са причинени значителни
имуществени вреди и представляващо опасен рецидив, както и за престъпление по
чл. 330, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 и ал. 3,
вр. ал. 1 от НК- за подбудителство и помагачество в извършване на палеж на
имущество на значителна стойност, осъществен в изпълнение на решение на ОПГ.
По отношение на подсъдимите лица е взета
мярка за неотклонение, както следва: на подсъдимите Н. и П. с определение на
Специализиран наказателен съд - 13 състав, от 04.08.2018 г. по НЧД № 2531/2018
г., потвърдено с определение на АСНС от 09.08.2018 г. по ВНЧД 352/2018 г.; на
подсъдимия К. с определение, постановено на 07.08.2018 г. по НЧД № 2562/2018 г.
по описа на Специализиран наказателен съд, 7 състав, потвърдено с определение
на АСНС от 14.08.2018 г. по ВНЧД 354/2018 г., на подсъдимия Ж. с определение на
СНС - 7 състав от 16.02.2019 г. по НЧД № 682/2019 г., потвърдено с определение
на АСНС от 21.02.2019 г. по ВНЧД 83/2019 г.
Видно от приложения по делото
обвинителен акт подсъдимите Н., К., П. и Ж. са привлечени към наказателна
отговорност за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода, като всяко едно
от обвиненията отговаря на законовия критерий по чл. 93, т. 7 от НК за тежко
престъпление.
По наличието на обосновано предположение
подсъдимите да са извършили престъпленията, за които са им повдигнати обвинения
от Специализираната прокуратура с внесения обвинителен акт: Доказателствената
съвкупност бе подложена на анализ и изследване от настоящия въззивен съдебен
състав, който без да обсъжда събраните доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност с оглед съобразяване презумпцията за невиновност и етапа, на който
се намира наказателното производство, намира, че извод с висока степен на
вероятност относно извършване на престъпленията от подсъдимите лица може да
бъде изграден за всяко едно от повдигнатите им обвинения. Съдът възприема
предприетия подход в определението на СНС доказателствената маса да не бъде
подлагана на обсъждане, доколкото отговор на въпросите по чл. 301 от НПК се
дължи с окончателен съдебен акт и те не могат да бъдат предмет на предварително
изследване и решаване.
Относно опасностите от укриване и
извършване на престъпление, които следва да бъдат налични за вземане и за
продължаване действието на която и да е мярка за неотклонение, първостепенният
съд е приел, че опасност от укриване е налична по отношение на подсъдимите К. и
Ж.. Подсъдимият Д.Ж. първоначално е привлечен в качеството му на обвиняем по
реда на чл. 269, ал. 2 от НПК. Същият е бил обявен за издирване с постановление
на орган на досъдебното производство и е бил обезпечен за нуждите на настоящото
производство в резултат на екстрадиция от Р.Т. по молба на българските власти с
оглед данните по делото, че се е укрил на територията на държава извън
Европейския съюз. В периода, в който Ж. се е намирал в Турция и който
интересува настоящото производство с оглед обявяването му за издирване и
впоследствие проведеното екстрадиционно производство, с него е бил и свидетелят
Б.Г.Б., който разпитан в хода на досъдебното производство по делото, заявява,
че подсъдимият Ж. е знаел, че българските власти го издирват във връзка с
привличането му в качеството му на обвиняем, като първоначално е твърдял, че ще
се завърне в България, но впоследствие е започнал да търси начини да не бъде
установено местонахождението му. Поради изложеното настоящия съдебен състав се
солидализира с извода на СНС, че данните по делото сочат на реална опасност от
укриване извън територията на страната ни досежно подсъдимия Д.Ж..
Първоинстанционният съдебен състав е приел наличие на такава опасност и по
отношение на подсъдимия К.К., с който извод въззивният съд обаче не се
съгласява, тъй като обстоятелството, че се е намирал на територията на Кралство
Испания към момента на привличането му в качеството му на обвиняем не е
достатъчно, за да обоснове подобно съждение, още повече, че данните по делото
не сочат подсъдимият К. да има сериозни контакти на територията на тази държава
от Европейския съюз, както е извел СНС.
Опасност от извършване на престъпление,
при това реална такава, съществува за всеки един от подсъдимите Н., К., П. и Ж..
Тя се извежда за всеки от тях от характеристиките на евентуално осъществената
престъпна деятелност- касае се за организирана престъпна група, състояща се от
множество участници, с изградена структура и йерархичност, вероятно действала в
един продължителен период от време, служила си със заплахи и насилствени
действия за постигане на целите си, поставила си за цел осъществяване на
престъпления от различен вид, засягащи различни обществени отношения, сред
които и такива срещу личността на отделни граждани. Освен това евентуалната
престъпна деятелност на подсъдимите касае и извършване на вторични
престъпления, характеризиращи се с висока степен на обществена опасност,
свързани с отправяне на заплахи спрямо пострадалите лица и увреждане на
имущество на значителна стойност, вероятно осъществявани през продължителен
период от време, при различни конфигурации и съучастия в тях, с използване на
огнестрелни оръжия. Всичко изброено се отразява и на личната обществена
опасност на подсъдимите лица, която се явява завишена с оглед обективните
характеристики на евентуално осъщественото от тях, за което въззивният съд
приема, че е налице във висока степен вероятностен извод.
Обосноваващо за наличието на реална
опасност от извършване на престъпление от подсъдимия Ж. се явява обремененото
му съдебно минало. Видно от приложената по делото справка за съдимост
подсъдимият Ж. е осъждан многократно за извършени престъпления, включително за
такива по чл. 321 от НК, за които му е налагано наказание лишаване от свобода,
което да бъде ефективно изтърпяно. Твърдяната от Специализираната прокуратура
престъпна дейност, за която е привлечен да отговаря, би се явила осъществена
при условията на опасен рецидив, при това покриващ и двете хипотези на чл. 29
от НК. Всичко това навежда на завишена лична обществена опасност на подсъдимия,
а оттам и на реална опасност от бъдещо криминогенно поведение.
Подсъдимият Н. също е с обременено съдебно минало, като евентуално осъщественото от него, за което се води настоящото наказателно производство, би се явило извършено при условията на опасен рецидив, покриващ и двете хипотези на чл. 29 от НК. Това обстоятелство допълнително обосновава извода за наличие на реална опасност от бъдещо поведение в разрез със забраните, установени в Наказателния кодекс.
Подсъдимите К. и П. също са били
адресати на осъдителни съдебни актове, като и за двамата е постановена съдебна
реабилитация по реда на чл. 87 от НК. Съдебният акт чл. 87 от НК по отношение
осъжданията на К. е влязъл в сила на 27.10.2016г., а този по отношение
осъжданията на П. - на 17.06.2017г., т.е. и в двата случая в периода на
действие на твърдяната от прокуратурата организирана престъпна група и на някои
от вторичните престъпления. Ако в настоящото съдебно производство бъде
постановена осъдителна присъда за тези престъпления, то съдебната реабилитация
би изгубила своето значение, защото ще се окаже, че в три годишния срок по чл.
87, ал. 1 от НК осъденият е извършил друго престъпление. В тази връзка следва
да се посочи, че всички видове реабилитация - по право по чл. 86 от НК, пълната
по чл. 88а от НК и съдебната по чл. 87 от НК имат еднаква правна стойност и
всеки следващ съд сам решава дали е настъпила реабилитация, без да е обвързан с
предходните констатации в тази насока. Ето защо съдът намира, че осъжданията на
П. и К., за които е допусната съдебна реабилитация по чл. 87 от НК няма как да
не бъдат отчетени при изграждане на изводите за наличие на визираните в нормата
на чл. 63 от НПК опасностите.
СНС е направил извод, че при изменение
на търпяната от подсъдимите процесуална принуда, същите биха могли да окажат
съдействие върху свидетелите по делото. Категорични данни по делото, които да
подкрепят подобно съждение, обаче липсват, поради което защитните доводи в тази
връзка се подкрепят от въззивния съд.
По довода в частната жалба на подсъдимия
Н., че в хода на досъдебното производство е изтекъл законово регламентираният
срок за задържане в тази фаза АСНС намира същия за неоснователен. Първоначално
делото е внесено в съда с обвинителен акт на 19.03.2019 г., като е образувано
НОХД 1064/2019 г. по описа на СНС. С протоколно определение от 04.07.2019 г.,
постановено в разпоредително заседание, СНС е прекратил съдебното производство
по НОХД 1064/2019 г. по описа на СНС и е върнал делото на СП за отстраняване на
съществени нарушения на процесуалните правила, който съдебен акт е потвърден с
Определение на АСНС от 04.09.2019 г. по
ВНЧД 409/2019 г. С Разпореждане от 12.09.2019 г. по НОХД 1064/2019 г. на СНС
съдията-докладчик е постановил изпращане на делото на СП за сведение и
изпълнение, като по делото е приложено и писмо от същата дата. На 18.09.2019 г.
СП внася повторно обвинителен акт, по който е образувано НОХД 3455/2019 г. по
описа на СНС. Както беше посочено подсъдимият Н. е задържан под стража, считано
от 04.08.2018 г., следователно при внасяне на първия обвинителен акт е бил
изтекъл период от 7 месеца и 15 дни, през който подсъдимият е бил задържан. Аргументът
на защитата, че висящността в досъдебното производство се възстановява с
постановяване на акта от въззивната съдебна инстанция като необжалваем не може
да бъде възприет, тъй като делото е на разположение на органите на досъдебното
производство едва след като им е фактическо предоставено. Безспорно в съдебната
практика, включително тази на върховната съдебна инстанция е, че при броенето
на срока на задържане не се зачита времето, през което делото се е намирало в
съда. Поради изложеното осеммесечният срок за задържане, важащ в досъдебното
производство, не е бил изтекъл към момента на внасяне на втория обвинителен
акт, а както е известно сроковете по чл. 63, ал. 4 от НПК не важат в съдебната
фаза на процеса. Причините от семейно естество като основание за изменение на
процесуалната принуда, изтъкнатите от защитата на подсъдимия Н., към настоящия
момент не могат да обосноват изменение й, тъй като с оглед обсъдените вече
обстоятелства все още най-тежката мярка за неотклонение се явява адекватна.
По доводите от лично естество, изтъкнати
в жалбата на подсъдимия К.К., а именно за влошено здравословно състояние на
неговата дъщеря и на неговата съпруга вследствие на раздялата на детето с
единия му родител, действително, както правилно е констатирал първостепенният съд,
представеното от защитата заключение от психологично консултиране на Д. К. пред
първостепенния съд е било без дата. С депозираната частна жалба срещу
определението е представено ново заключение с дата 23.10.2020 г. Няма съмнение,
че раздялата с родител влияе негативно на психосоматичното състояние на детето,
но това обстоятелство в конкретния случай не може да доведе до изменение на
мярката за неотклонение на К., с оглед множеството обвинения спрямо него,
тяхната сериозност и вероятна продължителност, както и насилствените методи, с
които си е служил този подсъдим според обвинителната теза .
В частната жалба на подсъдимия П. се
твърди немотивираност на съдебния акт, с който за пореден път се отказва
изменение на търпяната от подсъдимия мярка и в този смисъл предубеденост на
съдебния състав досежно виновността на подсъдимия, обосновано и с това, че по
делото според защитата лица с идентични с подсъдимия П. обвинения и личностна
характеристика са на различен процесуален режим. АСНС счита, че постановеният
съдебен акт отговаря на изискванията за мотивираност, първостепенният съд е
обсъдил всички предпоставки за продължаване на действието на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ и е отговорил на доводите на страните по
повод исканията за нейното изменение. Въззивният съд от постановения акт не
съзира предубеденост на съдебния състав, тъй като СНС не е правил окончателни
изводи за вина на който и да е от подсъдимите във вменените им деяния, нито
такава предубеденост може да се изведе от факта, че отказът да измени
процесуалната принуда е нееднократен. Обстоятелството, че други подсъдими по
делото лица с идентични обвинения и характеристични данни с подсъдимия П. са с
облекчено процесуално положение не може да бъде възприето като довод в подкрепа
на защитното искане за промяна на търпяната от подсъдимия мярка за
неотклонение. Различният процесуален режим не би могъл да дерогира приложението
на принципа равни права на страните в наказателния процес, въззивният съд в
настоящото производство има правомощие да обсъди предпоставките за продължаване
на задържането единствено по отношение на подсъдимия П., но не и за подсъдими,
от които не е бил надлежно сезиран.
В частната жалба на подсъдимия Ж. като
причина за изменение на търпяната от него процесуална принуда е релевиран довод
за неговото здравословно състояние. По делото обаче не се съдържат данни същото
да е несъвместимо с условията на следствения арест, а освен това са налични
такива, че при поискана медицинска помощ и лечение, подсъдимият получава
необходимите от съда разрешения. При действително влошаване на неговото
здравословно състояние същият би могъл да бъде преведен в болнично заведение за
оказване на адекватна помощ и вече при евентуална преценка за несъвместимост на
състоянието му с условията на ареста безспорно това би се явило основание за
изменение на търпяната от него мярка за неотклонение. Към настоящия етап обаче
подобен извод не може да се обоснове.
Въззивният съд намира за необходимо да
обсъди етапа, на който се намира наказателното производство и причините за
това, доколкото доводи в тази връзка са изтъкнати във всеки един от сезиращите
документи. В хода на провежданото по делото съдебно следствие е постановен
отвод на член на съдебния състав, а именно съдебен заседател по независещи от
останалите членове на съдебния състав обстоятелства. Това са привличането й в
качеството на обвиняем и осъществяваното в тази връзка процесуално
представителство от адв. Н.- защитник на подсъдими в производството лица. Всичко
това е наложило замяната на съдебния заседател с друг и поради липса на
резервен такъв, започване на делото от начало с оглед спазване на принципа за
неизменност на съдебните състави по наказателни дела. Както правилно е
изтъкнато в жалбите на подсъдимите лица, това ще доведе до забавяне на
производството, което забавяне не се дължи на причина, която може да им се
вмени във вина. Започване на делото от начало действително ще забави развитието
на наказателното производство, но към настоящия момент не се явява достатъчна
причина за промяна на прилаганата по отношение на подсъдимите Н., К., П. и Ж.
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, доколкото и производство до
момента се провежда в разумни срокове.
По отношение на изтъкнатия от всички
довод за неразумността на срока на задържане АСНС намира, че същият към
настоящия момент се явява все още разумен такъв, изводимо от критериите за
това, намерили място и в практиката по приложението на ЕКЗПЧОС. Делото е с
фактическа и правна сложност- по него са привлечени да отговарят множество
лица, повечето с повдигнати повече от едно обвинения при условията на
съвкупност, инкриминираната престъпна дейност се явява усложнена, доколкото
част от обвиненията включват осъществени няколко деяния и се твърди да са извършени
при условията на различно съучастие. Досъдебната фаза на процеса е приключила в
разумни срокове и прокурорът е упражнил конституционното си правомощие по
повдигане на окончателно обвинение с внасянето на обвинителен акт в съда.
Предстои провеждане на разпоредително заседание по делото, в хода на което
отново предмет на обсъждане ще бъдат и мерките за неотклонение на подсъдимите
лица. Насроченото за 29.10.2020 г. разпоредително заседание е било отложено
поради неявяване на защитник по делото и нередовно призоваване на пострадали
лица. След това предстои провеждане и на първоинстанционно съдебно следствие, в
хода на което следва да бъдат разпитани множество свидетели (над 100) и
приобщени множество експертни заключение и разпитани вещи лица (над 40), което
допълнително обосновава извода за изключителна фактическа и правна сложност на
делото. От друга страна, както вече беше обсъдено, всички предпоставки за
продължаване действието на най-тежката мярка за неотклонение по отношение на
подсъдимите лица продължават да са налице. Компетентните органи полагат всички
усилия за срочно приключване на производството, като не се наблюдават
неоправдани забавяния.
Поради изложеното АСНС намира, че
определението на първостепенния съд е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено, а частните жалба, отхвърлени като неоснователни,
поради обстоятелството, че търпяната от подсъдимите Н., К., П. и Ж. мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ се явява подходяща на този етап от
съдебното производство.
Водим от горното и на основание чл. 345
от НПК, АСНС
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно
определение на СНС, 12-ти състав от 28.10.2020г., по НОХД № 3455/2019г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.