РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Русе, 10.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в
публично заседание на 27 януари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря НАТАЛИЯ
Г.
и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело №
440 по описа
за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „СтаБо
97“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, подадена чрез адвокат-пълномощник А. Н. ***,
против Решение № 260152 от 12.10.2020 г., постановено по АНД № 1246/2020г. по
описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП)
№ 498303-F533583
от 05.03.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на
НАП.
Като касационни основания в жалбата се
сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния
закон, конкретизирани основно с неприлагане нормата на чл.28 от ЗАНН, при
несъобразяване на всички факти и обстоятелства, имащи отношение към казуса.
Прави се искане за отмяна на решението на РС - Русе и отмяна на потвърденото с
него НП.
Ответникът по касационната жалба – ТД
на НАП Варна, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Е. Трайкова в
проведеното открито съдебно заседание в хода по същество на делото оспорва
основателността на жалбата,
претендира и присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението
на РС - Русе.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от
надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди обжалваното пред него
НП, въззивният съд е приел от фактическа страна, че при извършена на 08.01.2020
г. проверка на търговски обект – салон за красота, находящ се в гр. Русе, ул.
„Тича“ № 20 и стопанисван от дружеството-жалбоподател било установено, че
размерът на дневния оборот от монтираното в обекта ФУ, съгласно междинен отчет
от ФП, възлиза на 85.00 лева, а фактическата наличност в касата, съгласно
изготвен опис, била 6.30 лева. Установена била разлика между фактическата
наличност в касата и тази, разчетена от фискалното устройство в размер на 78.70
лв. по-малко. Приел е, че е нарушена нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, тъй като констатираната разлика от 78.70 лв.
по-малко, се дължи на пропуск да се изпълни операцията „служебно изведени“
суми.
Прието е, че за така констатираната
разлика дружеството не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби,
да отбележи във ФУ всяка промяна в касовата наличност чрез операциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми - нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
При така установените обстоятелства,
районният съд приема от правна страна, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в правилно и законосъобразно проведено
административнонаказателно производство. Не установява допуснати съществени
процесуални нарушения, засягащи правото на защита на дружеството. Въз основа на
всички приложени по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че по
безспорен начин е доказано административното нарушение на формално извършване,
за което отговорността на търговския субект - ЮЛ, е обективна и безвиновна.
Счел е, че не са налице обстоятелства по чл. 28 от ЗАНН,
тъй като извършеното нарушение не се отличава от другите нарушения от същия
вид.
Касационната инстанция споделя
изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона.
Настоящият
касационен състав счита правните изводи на РС - Русе за обосновани и правилни,
изцяло ги споделя и счита за безпредметно да ги преповтаря /на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК/.
Дружеството е санкционирано за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, съгласно който
извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
Възраженията на касатора
възпроизвеждат тези по въззивната жалба, които са обсъдени и мотивирано
отхвърлени от въззивния съд като неоснователни.
Настоящият състав на съда споделя
изцяло изводите на въззивния съд, че от събраните по делото доказателства
безспорно е установено вмененото на наказаното лице нарушение. Правилно, в съответствие
с разпоредбите на закона и константната съдебна практика, районният съд приема,
че административнонаказателната отговорност на юридическо лице е безвиновна и
обективна, т. е. не се изследва въпросът за вината. Установеното нарушение е от
категорията на формалните нарушения, или т. нар. нарушения на просто
извършване. Типичното за тях е, че в състава не е посочено настъпването на
някакъв вредоносен резултат. Тези нарушения се осъществяват със самия факт на
извършването им. Обществената опасност на тази категория нарушения се презюмира
винаги от закона, доколкото същите създават опасност от увреждане на определени
обществени отношения. Деянието е извършено от предвидения от наредбата субект –
данъчно задължено лице търговец.
Правилни са изводите на районния съд,
че не са налице обстоятелства, водещи до прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
Не са налице факти, сочещи наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи
определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност
по критериите на чл. 93, т. 9 от ДР на НК и основание за квалифициране на нарушението на
„маловажен случай“. В протеклото производство не са установени обстоятелства от
обективен характер, релевиращи невъзможност търговецът да изпълни вмененото му
със закон задължение в срок. Твърденията, че служителката, която имала
задължение да води касовата отчетност в обекта, не е изпълнила задължението си
своевременно, тъй като след като взела пари от касата, за да плати за доставени
продукти и за ваучери за обучение на обща стойност 78.70 лева, трябвало да
напусне работното си място, защото посещавала майка си, за която се грижела, не
са обстоятелства от такъв характер. Освен това представените пред въззивната
инстанция писмени доказателства, установяващи извършването на разходи –
фискални касови бележки за тези продукти и ваучери на обща стойност 78.70 лева
са издадени след часа на извършената в обекта от контролните органи проверка. В
случая сочените обстоятелства като тези, че нарушението е извършено за първи
път, липсата на настъпили вредни последици от нарушението, невисок размер на
сумата, която е следвало да бъде регистрирана във ФУ чрез операцията „служебно
изведени“ и др. правилно са преценени от АНО като смекчаващи обстоятелства по
смисъла на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на размера на наложената санкция.
С оглед горното, решението на Районен
съд - Русе е постановено от компетентна съдебна инстанция, в рамките на
допустимо съдебно производство и при правилно приложение на закона. Тъй като при
направената проверка в рамките на задълженията по чл. 218 от АПК не се
установиха пороци на съдебния акт, той като валиден, допустим и правилен следва
да бъде оставен в сила.
С оглед разпоредбите на чл. 63, ал.
5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно и основателно е искането от
процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за
юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ в размер на 80.00 лева. Доколкото издателят на наказателното постановление
се намира в структурата на Национална агенция за приходите със седалище гр.
София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице /чл. 2, ал.2,
във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите/ се
следват разноските по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 и чл.
222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд -
Русе
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260152
от 12.10.2020 г., постановено по АНД № 1246/2020 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 498303-F533583 от 05.03.2020 г. на Началник
на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
„СтаБо 97“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Чавдар Войвода“ №
31, представлявано от С.Х.Б., да заплати на Националната агенция по приходите,
гр. София, сумата от 80.00 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.