РЕШЕНИЕ
№ 454
гр. Добрич, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Великова
при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело №
20213230103546 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба,
подадена от М. Д. И., ЕГН **********, град Добрич, ул. „***” № 40, вх. Б, ап.
2, с адрес за връчване на съобщения и призовки в град Добрич, ул. "***" 14,
офис 504, с която против „Водоснабдяване и канализация Добрич”АД, ЕИК
*********, град Добрич, бул. „***” № 59, са предявени искове за
установяване вземанията на ищцата, за които е издадена заповед № 1135 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.09.2021г. по
ч.гр.д.№ 3009/2021г. по описа на Районен съд – Добрич в общ размер от
7559,69 лева, представляваща сбор от дължими, но неизплатени адвокатски
възнаграждения за образувани пред ЧСИ Л.Т. през 2016г. и водени от адв.
М.И. двадесет и шест изпълнителни дела срещу длъжници на ответното
дружество (против В.С.О. - изп.д. 1229/2016г., 350 лева; против Ф.М.Ю. –
изп.д. 1230/2016г.; 350 лева; против Н.А.А. - изп.д. 1231/2016г., 220 лева;
против Л.В.Х. – изп.д. 1232/2016г., 300 лева; против А.Ф.М. - изп.д.
1233/2016г., 300 лева; против М.К.С. - изп.д. 1234/2016г., 350 лева; против
С.Ф.К. - изп.д. 1235/2016г., 200 лева; против Р.Ц.К. - изп.д. 1236/2016г., 700
1
лева; против Р.Р.С. - изп.д. 1237/2016г., 200 лева; против Т.Д.А. - изп.д.
1238/2016г., 350 лева; против С.С.М. - изп.д. 1239/2016г., 300 лева ; против
А.С.А. - изп.д. 1240/2016г., 350 лева; против Р.Я.Х. - изп.д. 1241/2016г., 400
лева; против А.М.Д. - изп.д. 1242/2016г., 300 лева; против С.С.Х. - изп.д.
1243/2016г., 350 лева; против А.Н.Д. - изп.д. 1244/2016г., 300 лева ; против
З.Д.Г. - изп.д. 1245/2016г., 39,69 лева; против И.С.П. - изп.д. 1246/2016г., 200
лева; против ЕТ "Е.-К.Г.К.–К.К." – изп.д. 1247/2016г., 500 лева; против Д.Р.И.
- изп.д. 1248/2016г., 200 лева; против И.А.А. - изп.д. 1249/2016г., 200 лева;
против Р.С.А. - изп.д. 1250/2016г., 250 лева; против Н.И.Г. изп.д. 1251/2016г.,
250 лева; против Г.А.Г. - изп.д. 1252/2016г., 200 лева; против С.А.А. - изп.д.
1254/2016г., 200 лева; против "Моцарела" ЕООД - изп.д. 1257/2016г., 220
лева), ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 28.09.2021г., до окончателното
изплащане, след като с протоколно определение от 26.04.2022г.
производството по делото е прекратено на основание чл. 232 от ГПК по един
от предявените искове - за сумата от 200 лева, съставляваща дължимо
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие за образуване и
водене на изпълнително дело 1255/2016г. по описа на ЧСИ Л.Т..
Претендират се разноските в исковото и в заповедното производство.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства: между страните
са били сключени 27 договора за правна защита и съдействие и във връзка с
тях са били подписани 27 пълномощни от 30.09.2016г., с които ответникът е
възложил на ищцата да образува и води изпълнителни дела през 2016г. пред
ЧСИ Л.Т. с район на действие ДОС, срещу длъжници на дружеството за
незаплатени от тях и предоставени от ответника услуги, представляващи
доставка, отвеждане и пречистване на отпадни води. За всеки длъжник
ответникът е подписвал договор за правна помощ и пълномощно на адв. М.И.
за процесуално представителство пред ЧСИ Л.Т., с изрично посочено име и
ЕГН на длъжника и договорена сума за адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство по изпълнителните дела (изброени в
табличен вид). Общото дължимо възнаграждение възлиза на 7759,69 лева,
като ищцата отчита платени частични суми по два от договорите. Страните
постигнали устна уговорка плащането по договорите да бъде извършено в
рамките на една календарна година от датата на образуване на
изпълнителните дела. В изпълнение на задълженията си по договорите
2
ищцата образувала изпълнително дело срещу всеки от длъжниците през
2016г. пред ЧСИ Л.Т., за което незабавно представяла преписи от молбите с
копие от изпълнителните листи; извършвала справки лично, по телефон,
имейл и чрез система за отдалечен достъп, след което предоставяла
информацията на служителите в счетоводния отдел на ответника,
включително и лично на главния счетоводител И.Я. и изпълнителния
директор П.К. Ответното дружество не погасило задълженията си по
процесните договори. Затова ищцата изпратила до последното покана за
доброволно изпълнение с вх. № ВиК - 1657/12.04.2019г. по отношение на
всички дължими от ответника суми, като част от тях са предмет на
настоящото производство, а именно: 7759,69 лв. за дела пред ЧСИ Л.Т. за
2016г., придружена с приложен счетоводен документ № 027975/11.04.2019г.;
приложен опис на изпълнителните дела, образувани и водени от адв. М.И.
пред ЧСИ Л.Т. през 2016г.; приложени копия от всички договори за правна
помощ и пълномощни по всяко едно от делата. Плащане отново не било
извършено. Ищцата претендира реално изпълнение, ведно с обезщетение за
забава от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане и
разноски по водене на делото.
Ответникът представя отговор. Оспорва исковете като допустими, но
неоснователни. Не отрича, че на 30.09.2016г. между ищцата и изпълнителния
директор на дружеството инж. П.К. са подписани 27 броя договори за правна
защита и съдействие и пълномощни. Посочва, че в договора за правна защита
и съдействие във „Възнаграждение“ е записана сума, без да е посочен начин
на плащане - дали в брой или по банков път, в противоречие с ТР № 6/2012г.
от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, както и че в подписаните пълномощни
страните са договорили следното: „Упълномощителят дава съгласието си от
постъпилите по изп. дело суми адвокатското възнаграждение да бъде
превеждано по следната банкова сметка, съгласно Закона за адвокатурата, а
именно Общинска банка клон Добрич, BIC: SOMBBGSFIBAN ****. Въз
основа тези фактически твърдения ответникът счита исковете за
неоснователни, като изтъква следните съображения:
- в полза на ищцата не е възникнало вземане за заплащане от ответника
на адвокатски възнаграждения за образуване и водене на изпълнителни дела
по договори за правна помощ и адвокатски възнаграждения от 30.09.2016г.,
3
защото същите не са били осчетоводени надлежно и начислени по партидите
на всеки един от длъжниците в програмния продукт на дружеството
„Ниагара“, тъй като в счетоводството не са постъпили първични счетоводни
документи. В подписаните пълномощни е договорено същите да се изплащат
от постъпилите от длъжника суми по изпълнителното дело, по личната
сметка на ищцата. В счетоводството на дружеството не са налице - нито в
оригинал, нито като копие, представените към исковата молба 27 броя
договори и пълномощни, както и молбите за образуване на съответното
изпълнително дело. В договорите няма договорен срок за изплащане, както и
начин на изплащане на възнаграждението. Поради това те няма как да бъдат
осчетоводени.
- от програмния продукт „Ниагара“, с който дружеството работи, е
видно, че адвокатските възнаграждения за по-голямата част от предявените
вземания не са били начислявани по партидите на длъжниците като разноски,
за да бъдат дължими от ответника. Това е така, защото уговорката е била
единствено и само в случай на постъпване на суми по изпълнителното дело
въпросните възнаграждения да бъдат изплатени на ищцата, както е било и
посочено в подписаното пълномощно.
- от представените с исковата молба договори за правна защита и
съдействие е видно, че страните са договорили следното: упълномощителят
дава съгласите си от постъпилите по изпълнителното дело суми, адвокатското
възнаграждение да бъде превеждано по банкова сметка на адвоката, което
означава, че изначално страните са постигнали договорка адвокатското
възнаграждение да бъде изплащано само в случай на постъпване на суми по
изпълнителното дело. Това обстоятелство се потвърждава и от факта, че не е
договорен друг различен начин на плащане, както се твърди, а именно след
година, две или повече, както и не е посочен изрично начин на плащане в
брой или по банков път.
- още през 2018г. от страна на ответника е подадено уведомление с изх.
№ ВиК-4261/23.08.2018г. и вх. № 31678/23.08.2018г. за оттегляне на
пълномощията на адвокати, адвокатски кантори и юристи по изпълнителни
дела, заведени преди 2018г. Въпреки това през 2019г. са издадени от
адвокатски кочан Договор за правна защита и съдействие серия много на брой
договори, както и представения с исковата молба договор за правна защита и
4
съдействие серия Д № 027975 от 11.04.2019г. В договора липсва подпис на
клиент, както и на пълномощно, което се съдържа на гърба на договора. В
този смисъл отново твърди, че не са налице облигационни отношения между
страните.
- исковете са неоснователни и защото са погасени по давност.
Адвокатските възнаграждения са дължими за образуване на изпълнителни
дела през 2016г., поради което задължението на ответника е за 2016г. и е
погасено по давност, доколкото давността не е прекъсната (няма признание на
дълга).
- длъжникът отговаря само за адвокатското възнаграждение, което
взискателят реално е платил на адвоката си. Длъжникът не отговаря за
договорено, но неплатено адвокатско възнаграждение. Възнаграждението за
адвоката на взискателя не е такса по изпълнението и за него не може да се
приложи разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от ГПК. Когато взискателят е платил на
адвоката си, сумата се събира от длъжника и се възстановява на взискателя,
но е недопустимо, без взискателят да е платил възнаграждението,
договореният му размер да се събере от длъжника и съдебният изпълнител да
го плати на адвоката.
- доколкото са неоснователни главните искове, обезщетение за забава
по чл. 86 от ЗЗД не се дължи.
Единият от исковете – за сумата от 200 лева, съставляваща дължимо
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие за образуване и
водене на изпълнително дело 1255/2016г. по описа на ЧСИ Л.Т., е оттеглен от
ищцата, следствие на което предмет на разглеждане са останалите 26 иска.
От събраните доказателства съдът установява следните факти и
обосновава следните правни изводи:
Исковете са предявени след успешно проведено производство по чл.
410 от ГПК и в изпълнение на дадено от съда указание при подадено
възражение от длъжника, в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Те са с правна
квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 280 от ЗЗД вр. с чл. 36 от
ЗА.
След оттегляне на единия от исковете ищцата твърди, че със сключени
26 договора е поела задължение, срещу уговорено възнаграждение, да
5
образува и води 26 изпълнителни дела от името и за сметка на ответното
дружество против негови длъжници, че е изпълнила задълженията си, но
възложителят не й е заплатил уговореното възнаграждение.
Сключеният договор за правна защита и съдействие между адвоката и
клиента има характеристиките на договор за поръчка - с подписването му
адвокатът се задължава да извърши нещо от името и за сметка на доверителя
си, а последният да му заплати възнаграждение. В Закона за адвокатурата е
предвидено правило, в отклонение на общото по чл. 286 от ЗЗД, че
възнаграждение се дължи само ако е уговорено - в отношенията между
клиента и адвоката възнаграждение се дължи винаги, с изключение на
случаите, посочени в чл. 38, ал. 1 от ЗА, когато размерът на възнаграждението
се определя от съда и то се заплаща на адвоката от насрещната осъдена за
разноски страна, а съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, при липса на писмен
договор размерът на възнаграждението се определя от адвокатския съвет по
реда на чл. 36, ал. 3 от ЗА.
За да са основателни предявените искове, следва ищцата да докаже
наличието на валидни договори между страните за правна защита и
съдействие; уговорен размер на адвокатското възнаграждение по всеки от
договорите и уговорен срок за плащането им; изпълнение на задълженията по
договорите от ищцата – адвокат; изискуемост на вземанията за плащане на
възнагражденията (с настъпване на срока или след покана). Ответникът носи
тежестта да докаже фактите, с които е обосновал своите възражения. При
наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по чл.
110 от ЗЗД, ищцата носи тежестта да докаже основание за спиране или за
прекъсване на давностния срок по чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД.
На 30.09.2016г. между страните са подписани еднотипни 26 договора за
правна защита и съдействие, с обективирани заедно с тях на един хартиен
носител пълномощни, като във всеки договор е индивидуализиран (с три
имена и ЕГН, съответно фирмено наименование и ЕИК) длъжникът, срещу
когото следва да бъде образувано изпълнително дело от кредитора „ВиК-
Добрич“ АД, чрез адвоката, както и е посочен конкретен (различен по всеки
договор) размер на дължимо от възложителя на адвоката възнаграждение.
Заверени от страната преписи от договорите и пълномощните са приложени
6
на л. 34 – л. 58 и л. 60 от делото. По повод оспорване от страна на ответника и
искане ищцата да представи оригиналите на документите, по делото са
приети заверени от ЧСИ Л.Т. преписи от оригиналите на договорите и
пълномощните, съдържащи се в изпълнителните дела (л. 217 – л. 242 и л.
244).
Съгласно чл. 36, ал. 1, 2 и 4 от Закона за адвокатурата, адвокатът има
право на възнаграждение за своя труд, което се определя в договор между
адвоката и клиента и може да се уговори в абсолютна сума и/или процент
върху определен интерес с оглед изхода на делото. С подписаните към всеки
от договорите пълномощни ответното дружество е учредило представителна
власт в полза на ищцата да го представлява и защитава по образуваните
изпълнителни дела. Именно в текста на упълномощителното изявление, а не в
договора, подписан и от ищцата, се съдържа изричното съгласие на
упълномощителя от постъпилите по изпълнителното дело суми да бъде
изплащано адвокатското възнаграждение по посочена банкова сметка. Това
едностранно изявление не съставлява уговорен резултативен хонорар, в
каквато насока е възразил ответникът. Липсват доказателства заплащането на
уговореното възнаграждение да е поставено в зависимост от събиране на
присъдените суми. В тази насока са и показанията на свидетеля П.А.К. който
настоявал всички събрани по изпълнителните дела или доброволно от
длъжници суми да постъпват по сметката на дружеството, а поради
финансовите му затруднения, адвокатските възнаграждения на М.И. и на
другите упълномощени адвокати се изплащали при възможност. Не съобщава
в показанията си, че адвокатските възнаграждения е следвало да се плащат от
и ако се съберат суми по изпълнителното дело. Без правно значение за
отношенията между страните по договора за правна защита и съдействие е
това дали в хода на изпълнителното производство адвокатското
възнаграждение ще бъде възложено в тежест на длъжника или не. Плащането
на адвокатското възнаграждение от кредитора действително съставлява
основание за присъждането му по разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, а не
обратното. Цитираната от ответника практика в обосноваване на
възражението му за недължимост на възнаграждението по договорите с
ищцата е неотносима за процесните отношения – тя третира отговорността за
разноски на длъжника по изпълнителното производство пред взискателя.
Представените договори за правна защита и съдействие са
7
действителни. Ищцата се е задължила да образува и води изпълнителни дела
от името и за сметка на ответното дружество, а последното – да й заплати
възнаграждение. Сключването на договорите не на бланка от кочан на
адвоката не се отразява на тяхната валидност, доколкото подобно изискване в
специалния закон не е поставено. В договорите действително няма вписани
номер на кочан, серия и номер, в който случай те биха съставлявали първичен
счетоводен документ, годен да послужи за осчетоводяване на разход на
ответното дружество и съответно за отчитане на приход от извършваната
адвокатска дейност, което обаче е необходимо за нуждите на фискалната
дисциплина, без да влияе на действителността на договора, съответно
възникване на правоотношението от неговото сключване и пораждането на
права и задължения за страните. Липсата на уговорен падеж и начин на
плащане (в брой или по сметка) също не води до недействителност на
договорите, а определя приложимостта на общите правила за изпълнение на
паричните задължения по ЗЗД.
Ищцата е представила 26 броя молби, подадени от нея, като
пълномощник на „ВиК – Добрич“ АД, до ЧСИ Л.Т. за образуване на
изпълнителни дела срещу отделните длъжници, всички подадени на
12.10.2016г. и регистрирани във входящия дневник на съдебния изпълнител
(л. 7 – л. 31 и л. 33 от делото).
Установява се от събраните доказателства - молби, договори,
пълномощни и удостоверение изх. № 41760/21.10.2021г., издадено от ЧСИ
Л.Т., че на 12.10.2016г., въз основа сключените на 30.09.2016г. договори за
правна защита и съдействие, по подадените от ищцата молби пред ЧСИ Л.Т.,
с приложени пълномощни, са образувани против 26-ма длъжници 26
изпълнителни дела, с уговорено възнаграждение за адвоката, както следва:
- В.С.О. – изп.д. 1229/2016г., 350 лева
- Ф.М.Ю. – изп.д. 1230/2016г., 350 лева
- Н.А.А. - изп.д. 1231/2016г., 220 лева
- Л.В.Х. – изп.д. 1232/2016г., 300 лева
- А.Ф.М. - изп.д. 1233/2016г., 400 лева
- М.К.С. - изп.д. 1234/2016г., 350 лева
- С.Ф.К. - изп.д. 1235/2016г., 200 лева
8
- Р.Ц.К. - изп.д. 1236/2016г., 700 лева
- Р.Р.С. - изп.д. 1237/2016г., 200 лева
- Т.Д.А. - изп.д. 1238/2016г., 350 лева
- С.С.М. - изп.д. 1239/2016г., 300 лева
- А.С.А. - изп.д. 1240/2016г., 350 лева
- Р.Я.Х. - изп.д. 1241/2016г., 400 лева
- А.М.Д. - изп.д. 1242/2016г., 300 лева
- С.С.Х. - изп.д. 1243/2016г., 350 лева
- А.Н.Д. - изп.д. 1244/2016г., 300 лева
- З.Д.Г. - изп.д. 1245/2016г., 200 лева
- И.С.П. - изп.д. 1246/2016г., 200 лева
- ЕТ "Е.-К.Г.К.–К.К." – изп.д. 1247/2016г., 500 лева
- Д.Р.И. - изп.д. 1248/2016г., 200 лева
- И.А.А. - изп.д. 1249/2016г., 200 лева
- Р.С.А. - изп.д. 1250/2016г., 250 лева
- Н.И.Г. изп.д. 1251/2016г., 250 лева
- Г.А.Г. - изп.д. 1252/2016г., 200 лева
- С.А.А. - изп.д. 1254/2016г., 200 лева
- "Моцарела" ЕООД - изп.д. 1257/2016г., 220 лева.
Общият размер на неплатените възнаграждения е 7559,69 лева, след
като се приспаднат от уговорените признатите от ищцата като получени суми
– 100 лева по договора за образуваното изп.д. 1233/2016г. против А.Ф.М. и
160,31 лева по договора за образуваното против З.Д.Г. изп.д. 1245/2016г.
Така ищцата претендира по първия от тези два договора неплатена сума от
300 лева (при дължима 400 лева и платена 100 лева, а по втория – 39,69 лева
(при дължима 200 лева и платена 160,31 лева).
С писмо вх. № 31678/23.08.2018г. (л. 84) ответникът е уведомил ЧСИ
Л.Т., че желае да оттегли пълномощията на адвокати, адвокатски кантори и
юристи по изпълнителни дела, заведени преди 2018г.“. С оттеглянето на
упълномощаването, с действие занапред, отпада правото на адвоката да
представлява ответното дружество, но само по себе си оттеглянето на
9
пълномощията не погасява правото на адвоката да получи уговореното между
страните адвокатско възнаграждение. Според чл. 26, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, при неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има
право на възнаграждение в пълен размер; при основателно оттегляне се
дължи възнаграждение само за положения труд. Липсват твърдения,
съответно няма и доказателства, оттеглянето на пълномощията на адвокат
М.И. да е основателно по смисъла на цитираната разпоредба, поради което й
се дължи пълния размер на адвокатското възнаграждение.
От събраните писмени доказателства (удостоверение изх.№
41760/21.10.2021г., издадено от ЧСИ Л.Т., молби за образуване на
изпълнителни дела и удостоверение изх.№ 7635/25.02.2022г.), както и от
показанията на разпитаните свидетели И.Д.И. (главен счетоводител във „ВиК
– Добрич“ АД през 2016г.), П.А.К. (законен представител на „ВиК – Добрич“
АД в периода 2015г. – 2017г.) и И.Д.С. (одитор на във „ВиК – Добрич“ АД за
2016г.), се установява изпълнението на задълженията от страна на ищцата. От
удостоверение № 41760/21.10.2021г. на ЧСИ Л.Т. (л. 64 от делото) е видно, че
по нейно искане с молба от 25.10.2016г. й е бил предоставен отдалечен
достъп до всяко от образуваните пред съдебния изпълнител дела в
информационната система на ЧСИ, както и, че, в качеството й на
пълномощник на ответника, са й били изпращани съобщения във връзка с
образуването и хода на изпълнителните дела. Според отразеното в
удостоверение изх.№ 7635/25.02.2022г., издадено от ЧСИ Л.Т. (л. 158 от
делото), в молбата за образуване на изпълнително производство по всяко от
изпълнителните дела адвокат М.И. е заявила пристъпване към принудително
събиране на вземанията срещу длъжника чрез запор на банкови сметки и
всички други действия на ЧСИ по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ.
Оправомощаването на ЧСИ с правата по чл. 18, ал. 1, 2 и 3 от ЗЧС не е
налагало подаване на последващи молби за извършване на справки и
действия. От показанията на свидетелите П.А.К. - управител на ответното
дружество до 2017г. и И.Д.И. - главен счетоводител на ответното дружество
по време на сключване на процесните договори за правна защита и
съдействие, се установява, че в сградата на ответника на ищцата е бил
предоставен достъп до компютър и до информационната система „Ниагара“
(програмен продукт, който съдържа данни за абонатите на водоснабдителното
дружество - имена, адрес, ЕГН, номер на партида, номер на водомер,
10
показания на водомер и плащания по фактури). Свидетелката И. сочи, че М.И.
е посещавала сградата на дружеството два-три пъти седмично, за да прави
справки. Управителят твърди, че ежемесечно му е представян отчет за
извършената работа и движението по изпълнителните дела. Не са били
установени пропуски в работата на ищцата и при изготвяне на одитен доклад
за дейността на дружеството. И.Д.С. съобщава, че на 09.02.2017г. е получила
чрез главния счетоводител на дружеството, в електронен вариант и на хартиен
носител отчет от адвокат М.И., ведно с приложение – опис на образуваните от
нея изпълнителни дела. В хода на изготвяне на одитния доклад свидетелката
многократно е виждала адвокат И. в дружеството във връзка с изготвяни от
нея справки и давани отчети за свършената работа. Тези показания следва да
бъдат кредитирани от съда, защото са дадени от лица с непосредствени
възприятия относно работата на ищцата и защото същите кореспондират на
писмените доказателства.
Следователно, по делото е доказано валидното сключване на
договорите за правна защита и съдействие и изпълнението на поетите от
адвоката задължения. За извършената работа адвокатът има право на
уговореното възнаграждение, което е дължимо по правило в установен срок,
или ако такъв няма уговорен - след покана. В подписаните договори липсва
конкретен срок за плащане. Ищцата е отправила до ответника покана за
доброволно изпълнение, заведена с вх. № ВиК-1657/12.04.2019г., с подробен
опис на основанията (име на длъжник, номер на изпълнително дело) и
дължимите суми. Към тази молба ищцата е представила и проект на договор,
обобщаващ задълженията по всички сключени договори с номер 027975,
серия Д от адвокатски кочан. Този договор не е подписан от законния
представител на ответното дружество и не е от значение за делото.
Според показанията на свидетеля С.П.А. (оперативен счетоводител във
„ВиК – Добрич“ АД) приложените по делото договори за правна защита и
съдействие не биха могли да бъдат осчетоводени в използваните от ответното
дружество програмни продукти „Ниагара“ и „Тонеган“, защото не съдържа
изискуем реквизит – пореден номер. Дава подробни разяснения за начина на
опериране с двете програми, както и пояснява, че името на адвокат И.
фигурира в „Тонеган“ по номера на изпълнителното дело, защото тя е
представила при ответника молба за образуване на делото от пълномощника
11
И., с копие от изпълнителния лист. Не е начислено обаче адвокатско
възнаграждение, защото не е представен договор с адвоката, съдържащ
пореден номер. Така по делото е изяснено, без необходимост от назначаване
на вещо лице, че ответникът не е осчетоводил задълженията си по
сключените с ищцата договори, защото те не съдържат запис на изискуем
реквизит. Този факт обаче е правно ирелевантен, защото осчетоводяването на
едно задължение от длъжника не е основание за неговото възникване,
съответно неосчетоводяването му не може да бъде доказателство за
несъществуването му. Свидетелката И.Д.И. (била през 2016г. главен
счетоводител във „ВиК – Добрич“ АД) твърди, че записването на името на
адвоката в ПП „Тонеган“ се извършва само ако този адвокат е сключил
договор за правна защита с изпълнителния директор и е упълномощен от него
да води изпълнителното дело. Представянето на договорите за
осчетоводяване при ответника не е задължение на адвоката, а на управителя
на дружеството, който ги е подписал. Ако за надлежното осчетоводяване на
задължението е било необходимо да се състави, представи друг документ,
ответникът е следвало да осигури всичко необходимо с оглед изпълнение на
задължението си да води редовно и вярно счетоводната си отчетност, а от
неизпълнението на това си задължение страната не може да черпи изгодни
правни последици.
От събраните доказателства се установява изпълнението на договорите
за правна защита и съдействие от страна на ищцата - да образува и води
изпълнителни дела. Не са ангажирани доказателства за плащане от страна на
ответното дружество на следващото й се възнаграждение. От удостоверение
изх.№ 7635/25.02.2022г., издадено от ЧСИ Л.Т., става ясно, че на ищцата са
изплащани адвокатски възнаграждения от събраните по някои (подробно
посочени) изпълнителни дела до 23.08.2018г., но тези суми не са предмет на
настоящото производство. Според същото удостоверение, на "ВиК Добрич”
АД са изплатени, в период от образуването през 2016г. до 23.08.2018г., когато
са оттеглени пълномощията на адв. М.И., две суми за адвокатски
възнаграждения от събраните по изпълнителните дела суми, както следва: по
изп. дело 1246/2016г. (прекратено поради плащане) - 200 лева (включени в
превод на обща стойност 252 лева), платени на 28.08.2017г. по банкова сметка
на ВиК Добрич АД и по изп. дело 1247/2016г. (прекратено поради плащане) -
500 лева (включени в превод на обща стойност 701 лева), платени на
12
10.01.2017г. по банкова сметка на ВиК Добрич АД. Тези суми са преведени по
сметката на взискателя, като ответникът не е представил доказателства да ги е
платил на ищцата. Следователно, всички претендирани от ищцата
възнаграждения, не са й изплатени.
Ответникът неоснователно възразява за погасяване правото на ищцата
за принудително удовлетворяване на вземанията й с изтичане на петгодишен
давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 2 от ЗЗД (доколкото
задълженията са без срок), изискуемостта на вземанията за адвокатски
възнаграждения по всеки от договорите е настъпила в момента на
възникването им със сключване на договорите на 30.09.2016г. (така чл. 69, ал.
1 от ЗЗД). По правилото на чл. 422 от ГПК, исковете се смятат предявени от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
на 28.09.2021г., т.е. преди изтичане на петгодишния давностен срок.
Възражението на ответника, че уговорените адвокатски възнаграждения
са прекомерни и не съответстват на извършената работа, е заявено от
ответника в писмените му бележки и не подлежи на обсъждане. Ирелевантно
по настоящото дело е възражението, също заявено в писмените бележки на
ответника, че ответникът е осъден да плати на ищцата с решение по гр.д.№
2164/2021г. по описа на Районен съд – Добрич адвокатско възнаграждение за
водене на изп.д. 840/2016г., което вече е било платено, както поради
несвоевременното му заявяване, така и поради неотносимостта му
(ответникът не е предявил свое вземане по надлежния ред).
С оглед всичко изложено, в полза на ищцата са възникнали валидно и
съществуват към настоящия момент неудовлетворени вземания по
сключените с ответника договори в общ размер от 7559,69 лева, в това число
по договори за правна защита и съдействие с образуване и водене на
изпълнителни дела: - против В.С.О. - изп.д. 1229/2016г., 350 лева; против
Ф.М.Ю. – изп.д. 1230/2016г.; 350 лева; против Н.А.А. - изп.д. 1231/2016г., 220
лева; против Л.В.Х. – изп.д. 1232/2016г., 300 лева; против А.Ф.М. - изп.д.
1233/2016г., 300 лева; против М.К.С. - изп.д. 1234/2016г., 350 лева;
против С.Ф.К. - изп.д. 1235/2016г., 200 лева; против Р.Ц.К. - изп.д.
1236/2016г., 700 лева; против Р.Р.С. - изп.д. 1237/2016г., 200 лева; против
Т.Д.А. - изп.д. 1238/2016г., 350 лева; против С.С.М. - изп.д. 1239/2016г., 300
лева ; против А.С.А. - изп.д. 1240/2016г., 350 лева ; против Р.Я.Х. - изп.д.
13
1241/2016г., 400 лева; против А.М.Д. - изп.д. 1242/2016г., 300 лева; против
С.С.Х. - изп.д. 1243/2016г., 350 лева; против А.Н.Д. - изп.д. 1244/2016г., 300
лева ; против З.Д.Г. - изп.д. 1245/2016г., 39,69 лева; против И.С.П. -
изп.д. 1246/2016г., 200 лева; против ЕТ "Е.-К.Г.К.–К.К." – изп.д. 1247/2016г.,
500 лева; против Д.Р.И. - изп.д. 1248/2016г., 200 лева; против И.А.А. - изп.д.
1249/2016г., 200 лева; против Р.С.А. - изп.д. 1250/2016г., 250 лева; против
Н.И.Г. изп.д. 1251/2016г., 250 лева; против Г.А.Г. - изп.д. 1252/2016г., 200
лева; против С.А.А. - изп.д. 1254/2016г., 200 лева; против "Моцарела" ЕООД -
изп.д. 1257/2016г., 220 лева. Предявените установителни искове следва да
бъдат уважени, включително за присъдената законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
С определение от открито заседание на 26.04.2022г. производството по
делото е прекратено на основание чл. 232 от ГПК по един от предявените
искове - за сумата от 200 лева, съставляваща дължимо възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие за образуване и водене на
изпълнително дело 1255/2016г. по описа на ЧСИ Л.Т.. Като резултат, на
обезсилване в тази част подлежи издадената заповед № 1135 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.09.2021г. по ч.гр.д.№
3009/2021г.
В резултат от изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищцата разноски, съответно на уважената
част от предявените искове. В тежест на ответника следва да се възложат
разноските на ищцата в заповедното производство: 151,19 лева - държавна
такса. В исковото производство ищцата е внесла държавна такса в размер на
1194,80 лева, от които й се следват 1164 лева. Ищцата е платила
възнаграждение за процесуално представителство от адвокат в размер на 1600
лева, за чиято прекомерност ответникът е възразил. Възражението е
основателно. Делото не се отличава с правна и фактическа сложност;
предметът му е идентичен на други, водени между същите страни дела.
Процесуалният представител на ищцата е участвал само в откритите съдебни
заседания. Поради тази причина на ищцата следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на минималния по чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – 717,98 лева. Съдът не намира за основателен довода на
ищцата, че изплатеното от нея възнаграждение е много под размера на
14
минималното, определено по правилото на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9
юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
доколкото в случая се касае за еднотипни искове, които не се различават по
предмет, а само с оглед на претендирания размер.
Предвид изхода на спора, на ответника не се следват разноски в
производството.
Водим от гореизложеното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че
„Водоснабдяване и канализация Добрич”АД, ЕИК *********, град Добрич,
бул. „***” № 59, дължи на М. Д. ИГН., ЕГН **********, град Добрич, ул.
„***” № 40, вх. Б, ап. 2, с адрес за връчване на съобщения и призовки в град
Добрич, ул. "***" 14, офис 504, следните суми, за които е издадена заповед №
1135 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.09.2021г.
по ч.гр.д.№ 3009/2021г. по описа на Районен съд – Добрич, в общ размер от
7559,69 лева, представляващи възнаграждения по договори от 30.09.2016г. за
правна защита и съдействие с образуване и водене на изпълнителни дела пред
ЧСИ Л.Т., в т.ч.: против В.С.О. - изп.д. 1229/2016г., 350 лева; против Ф.М.Ю.
– изп.д. 1230/2016г.; 350 лева; против Н.А.А. - изп.д. 1231/2016г., 220 лева;
против Л.В.Х. – изп.д. 1232/2016г., 300 лева; против А.Ф.М. - изп.д.
1233/2016г., 300 лева; против М.К.С. - изп.д. 1234/2016г., 350 лева; против
С.Ф.К. - изп.д. 1235/2016г., 200 лева; против Р.Ц.К. - изп.д. 1236/2016г., 700
лева; против Р.Р.С. - изп.д. 1237/2016г., 200 лева; против Т.Д.А. - изп.д.
1238/2016г., 350 лева; против С.С.М. - изп.д. 1239/2016г., 300 лева; против
А.С.А. - изп.д. 1240/2016г., 350 лева ; против Р.Я.Х. - изп.д. 1241/2016г., 400
лева; против А.М.Д. - изп.д. 1242/2016г., 300 лева; против С.С.Х. - изп.д.
1243/2016г., 350 лева; против А.Н.Д. - изп.д. 1244/2016г., 300 лева ; против
З.Д.Г. - изп.д. 1245/2016г., 39,69 лева; против И.С.П. - изп.д. 1246/2016г., 200
лева; против ЕТ "Е.-К.Г.К.–К.К." – изп.д. 1247/2016г., 500 лева; против Д.Р.И.
- изп.д. 1248/2016г., 200 лева; против И.А.А. - изп.д. 1249/2016г., 200 лева;
против Р.С.А. - изп.д. 1250/2016г., 250 лева; против Н.И.Г. изп.д. 1251/2016г.,
250 лева; против Г.А.Г. - изп.д. 1252/2016г., 200 лева; против С.А.А. - изп.д.
1254/2016г., 200 лева; против "Моцарела" ЕООД - изп.д. 1257/2016г., 220
15
лева; ведно със законната лихва върху сумата от 7559,69 лева , считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
28.09.2021г., до окончателното изплащане на задължението.
ОБЕЗСИЛВА заповед № 1135 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 29.09.2021г. по ч.гр.д.№ 3009/2021г. по описа на Районен
съд – Добрич В ЧАСТТА за сумата от 200 лева, съставляваща дължимо
възнаграждение по договор от 30.09.2016г. за правна защита и съдействие за
образуване и водене на изпълнително дело 1255/2016г. по описа на ЧСИ Л.Т.
против И.Г.П..
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич”АД, ЕИК
*********, град Добрич, бул. „***” № 59, да плати на М. Д. ИГН., ЕГН
**********, град Добрич, ул. „***” № 40, вх. Б, ап. 2, с адрес за връчване на
съобщения и призовки в град Добрич, ул. "***" 14, офис 504, разноски в
заповедното производство в размер на 151,19 лева - внесена държавна такса;
разноски в исковото производство в размер на 1164 лева внесена държавна
такса и 717,98 лева платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните. В частта на обезсилване на
заповедта за изпълнение решението е с характер на определение и подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба пред
Добрички окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
16