Решение по дело №39/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 92
Дата: 26 февруари 2024 г. (в сила от 26 февруари 2024 г.)
Съдия: Силвия Александрова Цанкова
Дело: 20245300600039
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 9 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Пловдив, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20245300600039 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда № 97 от 24.04.2023 г. по НЧХД № 115/2022г., Районен
съд-Пловдив, 4 н.с. е признал подсъдимата А. Й. К. за невинна в извършване
на престъпление по чл.146, ал.1 от НК и е отхвърлен предявения срещу нея
граждански иск от тъжителката М. Б. в размер на 1000 лева. С присъдата са
възложени в тежест на тъжителката Б. направените от подсъдимата
деловодни разноски.
Срещу присъдата е депозирана жалба от частния тъжител М. Б. чрез
повереника й адв.Б. П., в която се претендира отмяна на обжалваната
присъда, като се постанови нова, с която бъде призната за виновна
подсъдимата и осъдена по повдигнатото й обвинение. Претендира се
неправилност на постановения съдебен акт, без да бъдат излагани конкретни
съображения в тази насока. Впоследствие е депозирана и жалба-допълнение,
в която са изложени съображения в подкрепа на наведената претенция за
постановяването на осъдителен съдебен акт, с който да се признае
1
подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение и да се уважи изцяло
предявеният граждански иск, както и да се присъдят разноските по делото.
В хода на въззивното производство повереникът на частната тъжителка
адв.П. не се явява, редовно призована, но е депозирала становище в писмен
вид, с което изразява съгласие делото да се разгледа в нейно отсъствие.
Посочва, че поддържа оплакването от първостепенната присъда.
Частната тъжителка Б. също не се явява пред въззивния съд, редовно
призована и не е изразила в писмен вид собствената си позиция по делото,
отделно от тази на своя процесуален представител.
Защитникът на подсъдимата К.-адв.С. изложи становището си относно
законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт, подкрепящо
тезата за неговото потвърждаване. Подсъдимата К. поддържа изложеното от
своя защитник, като в хода на проведеното въззивно съдебно следствие
изложи обяснения, в които за пореден път отрече да е обиждала частната
тъжителка или друг от своите колеги. Заяви, че възпитанието й е в разрез с
подобен модел на поведение.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното в жалбата и пред настоящата
инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията
си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивно обжалване по реда
на Глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, районният съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата А. Й. К. е родена на ***г. в гр. П., обл. Пловдив. Живее в
същия град. Тя е б., българска гражданка е, има висше образование. Работи
като *** на ***. Омъжена е. Не е осъждана. Има ЕГН: **********.
Подс. К. заемала длъжността „***“ на ***, служител, в която дирекция
работела и тъжителката Б.. От началото на 2020г. последната била назначена
за *** Отдел „***“. Кабинетът на подсъдимата се намирал на втория етаж от
сградата, в която се помещавала дирекцията, а стаята на тъжителката била на
първия етаж. Първоначално отношенията между двете били нормални,
2
колегиални такива.
През м. юни 2020г. в ДСП „***“ бил представен за подпис на подс.К.
протокол от КТ „Подкрепа“, във връзка с който последната повдигнала
въпроса относно статута на тъжителката Б. в синдиката, предвид актуалния й
към онзи момент пост „***“, за разлика от длъжността „***“, по времето,
през което станала ***. Няколко дни след като подсъдимата подписала
протокола, била инициирана среща от председателя на КТ „Подкрепа“, на
която по отношение на нея били отправени твърдения, че е използвала към
тъжителката думите „***“, „важна“, „***“, „че не е на нейното
интелектуално и духовно ниво“, във връзка с което последната била подала
сигнал до зам.председателя на САС „Подкрепа“ гр. София. След случилото се
отношенията между подсъдимата и тъжителката се променили в негативен
аспект.
На процесната дата 05.08.2021г. подс. К. поканила в кабинета си
членовете на комисията, сформирана за приемане на наличните документи от
предишния *** Ж., която предстояло да бъде освободена от длъжност /поради
навършване на пенсионна възраст/. Комисията, чийто председател била Б.,
следвало също да предаде въпросните документи на новия ***.
Междувременно преди въпросната среща със заповед на подсъдимата било
поискано писмено обяснение от тъжителката относно забавяне предаването
на протокола. Причина за събирането в кабинета на К. било обстоятелството,
че протоколът бил получен от счетоводителя на 03.08.2021г., а на първа
страница на същия пишело, че това е станало на 16.07.2021г. По този повод в
кабинета на подсъдимата били поканени и присъствали тъжителката и
свидетелите М.Д. /която била новият ***/, както и служителите от Отдел
„***“–свидетелите Е.П., Я.Н. и А.Б.. На тази среща бил коментиран
въпросният приемо-предавателен протокол, като подсъдимата потърсила
сметка на тъжителката относно забавеното предаване на документите на
новия счетоводител, както и относно разминаването между датите, на които
това е станало. Тъжителката от своя страна, повишавайки тон, обяснила, че
няма вина за това, тъй като е била в отпуск. След приключване на
оперативката, присъстващите на нея лица се върнали на работните си места.
В същия ден следобед в кабинета на подс. К. влязла свид. Д. и помолила
да се обадят на предишния *** М. Ж., за да я попитат къде се намира печатът
за оформяне на трудов стаж. Тогава подсъдимата се обадила на тъжителката,
като я повикала в кабинета си и в присъствието на свид. Д. поискала от нея да
се обади на Ж., след което, както тъжителката, така и свидетелката излезли от
кабинета.
Малко след това тъжителката припаднала в стаята на социалните
работници, намираща се на първия етаж от сградата, поради което бил
3
повикан екип на Бърза помощ. Б. била откарана в Център за спешна
медицинска помощ, придружена от свид.Н.. За случилото се била уведомена
сестрата на тъжителката–свид.Е.И., която веднага отишла в болницата,
придружена от колежката си-свид.М.К. Там свид.И. провела кратък разговор
със свид.Н. относно случилото се със сестра й. Впоследствие тъжителката
излязла в продължителен отпуск по болест.
За случилото се разбрала и свид. Ж., на която се обадил служител от
ДСП „***“, след като тъжителката припаднала, за да потърси телефонен
номер на неин близък, който да бъде уведомен за случилото се, понеже двете
жени поддържали приятелски отношения. Свид. Ж. се чула по телефона с
тъжителката в края на м. август 2021г. и разговаряли за случилото се, като
двете се видели в края на м. октомври същата година и на свидетелката
направило впечатление, че Б. не изглежда добре. Последната, след процесната
дата, се затворила в себе си, отказвала да излиза, както и да се вижда и
общува с други хора. През м. януари 2022г. тъжителката отново се върнала на
работа в ДСП „***“. През м. май 2022г. била инициирана подписка от
работещите в дирекцията, в която се изразявало несъгласие относно
класирането на обявен и проведен конкурс за длъжността „***“ в Отдел „***“
във връзка с очакванията на длъжността да бъде назначена тъжителката Б..
Описаната фактическа обстановка, споделима в пълнота и от въззивната
инстанция, е приета от първостепенния съд въз основа на обясненията на
подс. К. и показанията на свидетелите В.Т., Я.Н., Н.В. и А.Б., кредитирани в
пълнота от районната инстанция, както и частично от показанията на
свидетелите М. Ж., Е.И., М.К. Е.П. и М.Д., а също и от събраните по делото
писмени доказателства: медицински протокол на ЛКК № 1830/20.08.2021г.
/л.4-5/, експертно решение № 2274/07.05.2020г. /л.6-7/, амбулаторни листи №
№ 002488/20.08.2021г./л.8/, 000629/19.08.2021г. /л.9/, 003217/03.11.2021г.
/л.12/, 3486/01.12.2021г. /л.46/, 594/10.08.2021г./л.47/, 829/01.11.2021г. /л.48/,
000899/30.11.2021г. /л.13/, 003489/01.12.2021г. /л.14/, медицински протоколи
на ЛКК № № 1924/03.11.2021г. /л.10-11/, 1961/01.12.2021г. /л.15-16/, №
1833/20.08.2021г. /л.40/, карта на център за спешна медицинска помощ рег. №
1622310/05.08.2021г. /л.17/, справка за съдимост на подсъдимата К. /л.28/,
болнични листи № № Е20212385903 /л.41/, Е20211910577 /л.42/,
Е20211451559 /л.43/, Е20211910658 /л.44/, Е20211910691 /л.45/, Писмо изх. №
30- 8084/23.01.2020г. на Главния секретар на АСП /л.50/, заповед № ЧР-1
7/17.01.2020г. на Изпълнителния директор на АСП /л.51/, заповед № РД01-
2234/22.10.2021г. на Изпълнителния директор на АСП /л.52/, заповед № ЧР-7-
101 57/11.04.2022г. на Директора на ДСП /л.53/, предложение изх. № 30-
4409/13.01.2020г. Директора на РДСП – Пловдив /л.54-55/, приемо-
предавателен протокол от 16.07.2021г. /л.56-59/, информация от М. Б. от
4
23.07.2021г. /л.60/, заповед № 1607-РД01- 0170/22.07.2021г. на Директора на
ДСП „***“ /л.61/, писмо изх. № 30- 59533/13.07.2020г. на Изпълнителния
директор на АСП /л.62/, сигнал от М. Б. от 30.06.2020г. /л.63-64/, писмо № 11-
00-0124/07.03.2023г. на Изпълнителния директор на АСП, ведно със заверено
копие на подписка от служителите на ДСП *** срещу М. Б., постъпила на
служебната електронна поща на 25.05.2022 г. в Централно управление на
АСП /л.82-85/, 2 бр. заверени копия на приемо-предавателен протокол от
16.07.2021г. /л.89-96/.
При осъществения служебен въззивен контрол не се констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
присъдата на процесуално основание и връщане на делото в предходната
съдебна фаза. Първостепенният съд се е придържал към изискването за
спазване принципите, визирани в чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК. В
депозираната жалба не са наведени конкретни оплаквания за допуснати в
хода на съдебното следствие процесуални нарушения. И служебно не се
откриват процесуални нарушения от категорията на абсолютните такива,
които да са съществени и неотстраними от въззивния съд. Мотивите към
атакуваната присъда покриват изискванията на чл.305 ал.3 от НПК и дават
възможност на страните да реализират пълноценно правото си на жалба, а на
въззивния съд-да упражни контрола, дължим по смисъла на закона. От
изразеното по същество на делото становище от повереника на частната
тъжителка може да се изведе единствено оплакване за неправилно
интерпретиране на информацията, изводима от събрания доказателствен
материал, което се претендира да е дало своето отражение върху направените
по делото правни изводи. Тези доводи въззивната инстанция не споделя, като
прие, че районният съд е извършил принципно коректен доказателствен
анализ, който съответства на правилата на обективната логика и е споделим.
Изведените фактически констатации се базират на необходимите и
достатъчни доказателствени източници, които са преценени добросъвестно и
в съответствие с действителното им съдържание. Информацията от гласните
доказателствени средства е проверявана за достоверност при съпоставки,
както помежду им, така и със съдържанието на писмените доказателства. Не
се наблюдава и игнориране на доказателствени източници или позоваване на
такива, които не се намират по делото. Изложени са правилни и обосновани
разсъждения, които в преобладаващата им част са споделими от въззивния
съд.
5
Първият съд е бил прав да кредитира изцяло изложеното от подсъдимата
и свидетелите Т., Н., В. и Б., които са логични, последователни и
кореспондиращи помежду си. Въззивната инстанция не споделя изразените от
адв.П. резерви относно обективността и достоверността на изложените от
въпросните лица обстоятелства, аргументирани със служебната зависимост от
подсъдимата на коментираните свидетели. От факта, че голяма част от
разпитаните по делото лица се явяват подчинени на подсъдимата не следва
автоматично извод за депозиране на неверни показания, обусловени от
заинтересованост на свидетелите от изхода на делото. Наличието на данни за
служебна или друга зависимост, наистина задължава съда да подложи на
внимателна преценка достоверността на заявеното от съответния свидетел и
да го съпостави с останалите доказателствени източници. При липса на
съмнение в обективността му обаче и при съответствие на изложените от него
факти с тези, извличащи се от останалия доказателствен материал,
показанията на въпросните свидетели следва да се кредитират, както е
сторено от първостепенния съд.
Няма пречка да бъде възприето в пълнота и изложеното от свидетелите
М. Ж., Е.И. и М.Д., поради което настоящата въззивна инстанция не споделя
подхода на районния съд, който е посочил, че цени същите само частично.
Така наистина първоначално в разпита си пред районния съд свидетелката Д.
сочи, че при повторното й посещение в кабинета на подсъдимата,
тъжителката била там, но малко след това сама отхвърля това твърдение, като
заявява, че не помни кой първи е отишъл при К. /тя или частната тъжетелка/.
С други думи, актуална е именно позицията на Д. относно липса на спомен за
поредността, в която тя и тъжителката са отишли при подсъдимата следобед
на инкриминираната дата, поради което няма пречка да бъдат кредитирани в
пълнота показанията на въпросната свидетелка. Като е посочил, че възприема
само частично изложеното от свидетелката Д. /изключвайки първоначалното
й твърдение, че е заварила тъжителката в кабинета на подсъдимата, от което
обаче самата свидетелка се е отрекла/, първата инстанция е допуснала
известна непрецизност, която обаче е несъществена и не се отразява върху
обосноваността на проверявания съдебен акт. Нещо повече, районният съд с
професионален усет е коментирал последващото твърдение на свидетелката,
която е заявила, че няма спомен относно въпросното обстоятелство за разлика
от подсъдимата, която е категорична, че първа в кабинета й влязла именно Д..
6
Всъщност и житейско обяснение не може да се намери в тезата тъжителката
да е била повикана от К. преди появата на свидетелката във връзка с
въпросния печат, при все, че липсата му е била сведена до знанието на
подсъдимата именно при второто посещение на ***ката Д..
Що се отнася до свидетелките Ж. и И., то правилно първата инстанция е
посочила, че в една част от показанията си същите представляват вторично
доказателствено средство, доколкото не са присъствали на процесните
събития и възпроизвеждат факти, заявени им от самата тъжителка. С други
думи, във въпросната част от показанията на двете свидетелки се съдържат
твърдения именно за разказаната им от Б. визия на процесните събития. А
няма спор, че тази теза се поддържа и в сезиращата настоящото наказателно
производство тъжба. Несподелимо е и становището на първата инстанция,
която е отхвърлила и твърдението на свидетелката И., че сестра й се обадила
около обяд и й се оплакала, че била обиждана от ръководителката си. Това е
така, доколкото коментираното твърдение на свидетелката, не се опровергава
от останалата доказателствена съвкупност, поради което няма основание да
не бъде кредитирано. А според изложените в жалбата факти, в които се сочи,
че почти веднага след излизането си от кабинета на подсъдимата /очевидно
след второто по ред посещение/ тъжителката не можела да си поеме въздух и
почти веднага след това припаднала, не се твърди обаждане до свид.И., нито
пък възможност за подобно обаждане. Междувпрочем свидетелите,
присъствали на първата оперативка, сочат, че към тъжителката е бил
отправен упрек от ръководителката им относно изпълнение на служебните й
задължения, който не бил приет спокойно от Б. и активирал известна вербална
враждебност от нейна страна. Ето защо, неопровергана от останалите
доказателства е възможността тъжителката да е споделила недоволството си
от К. със своята сестра веднага след първата оперативка на инкриминираната
дата. А прави впечатление почти пълното съответствие на инкриминираните
реплики, а именно „***“, „важна“, „***“, „че не е на нейното интелектуално и
духовно ниво“ /без „***“/ с тези, фигуриращи в сигнала до зам. председателя
на САС „Подкрепа“ гр. София, подаден около година преди процесната дата.
Правилно първата инстанция е възприела само частично изложеното от
свидетелите М.К. Е.П., като изложените в тази връзка съображения се
споделят изцяло от въззивния съд, поради което е ненужно да бъдат
преповтаряни. Няма спор по делото, че именно следобед тъжителката е
7
припаднала, а не, както посочва свид. П., че това се е случило след
проведената оперативка, на която тя е присъствала, а именно тази преди обяд.
В тази им част показанията на свидетелката П. се явяват изолирани от
останалата, кореспондираща си доказателствена съвкупност. А заявеното от
свид.К., че при посещението й на тъжителката в болницата свид. Н. е
обобщила случилото се с думите: „Както обикновено. Беше при
директорката, развика й се, дойде при нас и припадна“, се опровергава от
самата Н.. Нещо повече, при проведената между двете свидетелки очна
ставка при първостепенното съдебно следствие, свид.К. в крайна сметка
редуцира твърдението си относно репликите на свид.Н. до израза: „Както
обикновено“, което не се и оспорва от втората. В случая обаче от
първостепенно значение е друг по-съществен факт, който очевидно не е
убягнал от вниманието на първата инстанция, а именно, че свид.К. в нито
един момент не твърди да е разбрала конкретни думи и изрази, които да са
били казани от подсъдимата по адрес на тъжителката.
Анализирайки доказателствената съвкупност, първата инстанция
задълбочено е отделила спорните от безспорните моменти от процесния
казус, обобщавайки, че изричането на инкриминираните изрази от страна на
подсъдимата, и то на част от тях, а именно „***“, „***“ и „***“ се твърди
само от свид. И., като е отбелязано, че същите тя не е възприела лично, а е
възпроизвела разказаното й от нейната сестра-тъжителката Б., без да са
налице каквито и да било други доказателства в подкрепа на това
обстоятелство. Очевидно оправдателният извод не е произволен и
необоснован, в каквато насока са претенциите, наведени с въззивната жалба,
която не държи сметка на принципната постановка в наказателния процес, че
не подсъдимият следва да доказва невинността си, а обвинението да доказва
своята правота, предвид разпределението на тежестта на доказване в
наказателния процес.
С оглед на тази фактология на инкриминираното събитие,
наказателноправното становище на районния съд се явява законосъобразно и
обосновано. В контекста на събраната по делото доказателствена съвкупност,
разгледана не изолирано, а в контекста на тяхната взаимна връзка правилно
първата инстанция е извела становището относно недоказаност на
обвинителната теза относно отправянето на инкриминираната дата на обидни
реплики от подсъдимата към тъжителката Б..
Предвид гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е оправдал
подсъдимата К. по повдигнатото й обвинение и е отхвърлил изцяло
предявения срещу нея граждански иск. Безспорно гражданската претенция в
8
наказателния процес е с акцесорен характер, който предопределя нейната
зависимост от решаването на въпросите, свързани с повдигнатото обвинение,
поради което гражданският иск по принцип споделя съдбата на наказателното
производство. Правилно районният съд е отбелязал, че има случаи на
известна самостоятелност на гражданската отговорност, в които тя може да се
реализира и без наказателната /напр. при престъпна обективна или субективна
несъставомерност на инкриминираното деяние, при които не е изключен гражданският
деликт; при последвала амнистия; при погасена наказателна отговорност, поради изтичане
на предвидената в НК преследвателна давност/. Настоящият случай не спада към
визираните изключения, доколкото подсъдимата е оправдана, понеже не се
установява да е извършила описаното в частната тъжба деяние, поради което
правилно предявеният граждански иск е отхвърлен от районния съд.
С оглед обсъденото по-горе, при цялостната служебна проверка на
атакуваната присъда, съдът в настоящия състав не откри основания за нейно
изменяне или отмяна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 97 от 24.04.2023 г. по НЧХД № 115/2022г.
на Районен съд-Пловдив, 4 н.с.
ОСЪЖДА на основание чл.190, ал.1 от НПК частния тъжител М. А. Б.
да заплати на подсъдимата сумата от 600 лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9