Р Е Ш Е Н И Е
№
27.9.2019 г. град Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
шестнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги
Георгиев
при
секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 797 по описа за
Производството е образувано по искова молба
на Н.С.Д. срещу К.К.Н., с която се иска осъждането на ответника за сумата от 15
000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания в резултат от причинена на 3.3.2016 г. средна
телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното му изплащане, както и за сумата от 2 967.17 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – разходи за
лекарства, оперативно лечение, медицински имплант,
медицински прегледи, физиотерапия и заплатено адвокатско възнаграждение в
резултат от причинената телесна повреда, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното му изплащане.
Ищецът твърди, че с решение по НАХД №
2309/2017 г. на Районен съд - Велико Търново ответникът е признат за виновен в
това, че на 3.3.2016 г. му е причинил
по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване в
средната трета на дясната бедрена кост, довело до трайно затруднение в
опорно-двигателната функция на долния десен крайник - престъпление по чл. 133,
пр. 2 НК, като на основание чл.
78а НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
- глоба в размер на 1 000.00 лева. Заявява, че в резултат на
увреждането е претърпял и продължава да търпи болки и страдания, както и че е
направил разходи за лекарства, оперативно лечение, медицински имплант, медицински прегледи, физиотерапия и за заплатено
адвокатско възнаграждение, чието обезщетяване претендира понастоящем.
В законоустановения срок не е постъпил
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.
Ответникът изразява становище, че сумите за
соченото лечение са допустими.
С определение от 16.9.2019 г. съдът допусна
увеличение на предявения иск за имуществени вреди със сумата от 493.88 лева,
ведно със законната лихва върху допълнително търсената сума, считано от
16.9.2019 г. до окончателното й изплащане.
Великотърновският
районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа следното:
По делото не се спори, че с решение по НАХД
№ 2309/2017 г. на Районен съд - Велико Търново ответникът е признат за виновен
в това, че на 3.3.2016 г. е причинил на
ищеца по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в закрито
счупване в средната трета на дясната бедрена кост, довело до трайно затруднение
в опорно-двигателната функция на долния десен крайник - престъпление по чл.
133, пр. 2 от Наказателния кодекс.
За установяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди, последният ангажира гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Н. А. и М. Д.
В показанията си св. А. заявява, че 3-4
месеца след инцидента ищецът все още се е предвижвал затруднено и с помощта на
патерици, като в този период кракът го е болял постоянно. Твърди, че в рамките
на няколко месеца е оставил патериците, но и че година по-късно все още е накуцвал.
Сочи, че поставеният имплант му е създавал дискомфорт и че все още изпитва болки, когато кракът се
натоварва интензивно, а работата му изисква да е постоянно на крак и че това води
до болки.
Св. Д. сочи, че в първите дни след инцидента
е обслужвала сина си, тъй като той е бил на легло. Твърди, че 2-3 дни след
поставянето на импланта е започнало раздвижване с
патерици, като след изписването му от ортопедията същият е бил прехвърлен за
физиотерапия. Свидетелката заявява, че в началото на възстановителния процес
ищецът е изпитвал болки и постоянно е приемал обезболяващи медикаменти. Зaявява, че до м. май
По делото е назначена медицинска експертиза,
вещото лице по която е установило, че ищецът е получил закрито счупване на дясна
бедрена кост, при което продължителността на лечението е около 8-10 месеца, а
при по-затегнато зарастване - до година-година и половина. Сочи, че понастоящем
е постигнато добро възстановяване с пълна функционалност на крайника, с наличие
на преходни със среден към лек интензитет болки при определени състояния -
физическо натоварване и определени климатични условия. Потвърждава, че при
изготвяне на заключението металът, служещ за фиксиране
на счупената кост, не е премахнат и до голяма степен от това
зависи пълното възстановяване на крайника, заявявайки, че прогнозите са добри. В
съдебно заседание заявява, че при премахването на импланта
ще има значително подобрение, но най-вероятно болковият
синдром при определени условия ще остане за цял живот, макар и по-поносим.
Сочи, че след премахване на импланта ще са нужни
около 20 дена за заздравяване на раната и след допълнителна физиотерапия след
около два месеца след оперативната интервенция ще настъпи подобрение.
Съдът, при така установените фактически
обстоятелства, прави следните правни изводи:
Предявени са осъдителни искове с правна
квалификация по чл. 45 ЗЗД.
За да е основателна предявената претенция с
правно основание чл. 45 ЗЗД, ищецът следваше да ангажира доказателства относно
предвидения в закона фактически състав на непозволеното увреждане – виновно противоправно поведение от страна на ответника, претърпени
вреди, както и причинна връзка между поведението на ответника и настъпилия
вредоносен резултат. По отношение на вината съществува законова презумпция в
полза на увредения, че поведението на причинителя на вредата е виновно, т.е.
вината на дееца се предполага до доказване на противното.
Както вече беше посочено, с решение по НАХД
№ 2309/2017 г. на Районен съд - Велико Търново съдът е намерил за доказано
извършеното от ответника деяние, а по смисъла на чл. 300 ГПК задължителната
сила на присъдата, на каквато е приравнено решението по административно-наказателното
дело, се отнася до всички елементи от престъпния състав, включително и относно
действията, осъществяващи изпълнителното деяние на престъплението.
С оглед горното, съдът намира, че
претенциите са доказани по основание. Съдържащите се в решението констатации за
виновно и противоправно деяние на ответника за
извършено престъпление се считат за безспорно доказани по настоящото дело, по
което се разглеждат гражданските последици от извършеното деяние. Безспорно е, че
деянието на ответника е противоправно и виновно, като
не може да има спор и че с извършените действия последният е нарушил телесният интегритет на ищеца, с което му е причинил увреждане,
представляващо средна телесна повреда.
Следователно, ищецът е понесъл вреди, получени
като непосредствена последица от престъплението, т.е. налице е и пряка
причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат. В
този смисъл, по делото са налице предпоставките за ангажиране имуществената
отговорност на ответника за причинените на ищеца вреди. Неимуществените вреди се изразяват в претърпените от ищеца
болки, страдания и неудобства, както и преживените отрицателни емоции, свързани
с нанесената му телесна повреда.
За да бъде определен размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, следва да се изходи от принципа на
справедливостта с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и от установените по
делото вредни последици, настъпили за ищеца в резултат на престъплението. Дължи
се обезвреда на телесните и психическите увреждания
на пострадалия и претърпените във връзка с тях болки, страдания, негативни
емоции и дискомфорт. Въведеният от закона критерий е детерминиран от редица обективно
съществуващи обстоятелства, сред които актуалната икономическа ситуация в
страната, общественото възприемане на справедливостта, характерът на
уврежданията, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяване, времето,
изминало от увреждането, положените от пострадалия усилия за преодоляване на
последиците и др. Затова в тежест на пострадалия е да установи претърпените от
него болки и страдания, като доказването им не е ограничено и може да бъде
постигнато с всички доказателствени средства предвидени в ГПК.
В настоящия случай на ищеца е причинено закрито
счупване на дясна бедрена кост, като лечението и възстановяването е протекло
по-продължително от обикновеното. Това е видно от свидетелските показания на
св. Д., според които възстановяването е протекло бавно, тъй като вкалцяването на бедрото, което е предпоставка за
изваждането на импланта, е станало бавно. Доколкото
по отношение на тези показания са налице предпоставките на чл. 172 ГПК, съдът
преценява същите с оглед останалите данни по делото и в частност с оглед представената
медицинска документация, от която е видно, че последващата операция за
премахване на импланта е извършена през м. август
С оглед специфичния характер на моралните
вреди, при доказването им не следва да се прилага строго формално принципът на
главното доказване в процеса, а следва да се подхожда с известна доза презумптивност. В случая доказателство за физическото
състояние на ищеца през възстановителния период и приложената терапия се явяват
наличните по делото епикризи и амбулаторни листи,
според които за преодоляване на последиците от фрактурата се е наложила
хирургична интервенция – открито наместване с вътрешна фиксация,
последващо придвижване с помощни средства (патерици), медикаментозна терапия – прием
на обезболяващи медикаменти и антибиотик, както и извършване на физиотерапия.
След премахване на поставения имплант се е наложила
повторна терапия с антибиотик и прием на обезболяващи, като според вещото лице
по медицинската експертиза след премахване на импланта
ще са нужни около три седмици за заздравяване на раната, както и допълнителна
физиотерапия. При определяне размера на обезщетението съдът съобразява още
обстоятелството, че ищецът е млад човек, който ще търпи последиците от
фрактурата цял живот, съобразявайки становището на вещото лице, че болковият синдром при определени условия вероятно ще остане
за цял живот, макар и да бъде по-поносим. С оглед на така установеното, съдът
намира, че претендираният от ищеца размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 15 000.00 лева се явява основателен
предвид претърпените от него болки, страдания, негативни емоции и дискомфорт.
От представените фактури и приложените към
тях фискални бонове, се установява, че ищецът е направил разноски за медицински
услуги, медицински изделия, терапевтични процедури, такси и медикаменти на обща
стойност 2 467.17 лева. От представения договор за правна защита и
съдействие пък се установява, че ищецът е заплатил сумата от 500.00 лева за
осъщественото процесуално представителство по приключилото наказателно
производство. Предвид представените разходно-оправдателни документи искът за
заплащане на тези разходи в общ размер от 2 967.17 лева се явява
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед основателността на главните искове,
основателни се явяват и акцесорните претенции за
заплащане на законната лихва върху обезщетенията – за причинените неимуществени
вреди, считано от деня на увреждането, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, а за причинените имуществени вреди, считано от подаване на исковата молба.
В хода на процеса ищецът е направил
допълнителни разходи за лечение и възстановяване в общ размер от 493.88 лева,
което се установява от представените разходно-оправдателни документи, поради
което искът за заплащане на тези разходи също се явява основателен и следва да
бъде уважен. С оглед основателността на иска за заплащане на допълнително
причинените имуществени вреди, основателна се явява и акцесорната
претенция за заплащане на законната лихва, считано от депозиране на молба за
тяхното присъждане.
Предвид изхода на делото и направеното от
ищеца искане по чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да му заплати сумата от 980.00
лева за направените от него разноски за заплатен адвокатски хонорар.
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК в тежест на ответника следва да
се възложи заплащане на дължимата по делото държавна такса в размер на 738.44
лева, както и сумата от 160.00 лева – възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.К.Н., ЕГН ********** да заплати на Н.С.Д.,
ЕГН ********** сумата от 15 000.00 (петнадесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от причинена на
3.3.2016 г. средна телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 3.3.2016 г. до окончателното й изплащане, сумата от 2 967.17
(две хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и седемнадесет ст.) лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от
причинената на 3.3.2016 г. средна телесна повреда, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 14.3.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата
от 493.88 (четиристотин деветдесет и три лева и осемдесет и осем ст.) лева,
представляваща обезщетение за допълнително причинени имуществени вреди в
резултат от причинената на 3.3.2016 г. средна телесна повреда, ведно със
законната лихва от 16.9.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
980.00 (деветстотин и осемдесет) лева, представляваща направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА К.К.Н., ЕГН ********** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Великотърновския районен съд сумата
от 738.44 (седемстотин тридесет и осем лева и четиридесет и четири ст.) лева,
представляваща дължима държавна такса за производството, както и сумата от 160.00
(сто и шестдесет) лева, представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновският окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: