№ ……………../14.06.2021 г.
гр. Велики Преслав
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание,
проведено на дванадесети май през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря
Марияна Василева,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 272 по описа за 2020 г. по описа на съда,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по делба във
фазата по извършването й.
С влязло в сила съдебно
решение №260060/24.11.2020г., постановено по гр.д. №272 по описа за 2020г. на
РС-Велики Преслав, е допусната да бъде извършена съдебна делба между А.М.М. с ЕГН **********,
Т.Х.И. с ЕГН **********,
представляван от своя родител и законен представител А.М.М. и двамата с постоянен и настоящ адрес:***, и
К.А.Х. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на следните недвижими имоти: ДВОРНО
МЯСТО, находящо
се в гр. В.а, общ. В.а, обл. Шумен, ул. „А.С.“ № 25, съставляващо УПИ VII-542 в
кв. 61 по плана на гр. В.а, обл. Шумен, цялото с площ от 339 кв.м, при граници:
две улици, УПИ V-540, УПИ VI-541 и УПИ VIII-543, ведно с построената в същия
УПИ двуетажна жилищна сграда с площ
80 кв.м, ПРИ
КВОТИ НА УЧАСТИЕ В
ПРЕКРАТЯВАНАТА СЪСОБСТВЕНОСТ: 1/8
(една осма) идеална част за А.М.М., 1/8
(една осма) идеална част за Т.Х.И. и 6/8
(шест осми) идеални части за К.А.Х..
В първото заседание по извършване на делбата ищците предявяват следните
претенции, приети за съвместно разглеждане:
А.М.М. предявява претенции по сметки срещу К.А.Х., с правно основание чл.31, ал.2
ЗС за заплащане на сумата от 25лв., представляваща
обезщетение за ползата, от която е лишена от ползване на процесния имот за периода от 29.07.2020 г. до
12.05.2021г.
Т.Х.И., представляван от своя родител и законен
представител А.М.М. предявява претенции по сметки срещу К.А.Х., с правно основание чл.31, ал.2 ЗС
за заплащане на сумата от 25лв., представляваща обезщетение за ползата, от която е лишен от ползване на процесния
имот за периода от 29.07.2020 г. до 12.05.2021г.
Ответникът К.А.Х., не се явява, не се и
представлява.
По
делото е допуснато извършването на съдебно-оценителна експертиза, като съобразно
депозираното от вещото лице заключение, което съдът цени като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, допуснатите до делба процесни
недвижими имоти са реално неподеляеми при определените за съделителите квоти в
съсобствеността. Пазарната цена на делбените имоти възлиза на 40 000лв. Средният
месечен наем на делбените имоти към датата на момента на изслушване заключението
на вещото лице, същото определя на 200,00 лв., като
съобразно квотите на съделителите, по отношение на ищците в размер от по 25,00
лева.
По отношение на способа за извършване на делбата:
Преценката за избор на
способ за ликвидиране на съсобствеността е детерминирана от броя, вида и
поделяемостта на допуснатите до делба имоти, при спазване на водещия принцип,
въведен от чл.34, ал.1 и 2 ЗС, вр. с чл.69 ЗН при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на
квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се
изравнява в пари. Съдът следва да съобрази и становището на
страните за начина, по който да бъде извършена делбата и ангажираните от тях
доказателства.
В случая относно поделяемостта на имота и пазарната му оценка съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна
експертиза, което се цени като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, според което процесните имоти – дворното място и сградата, предмет на делбата, са реално неподеляеми с оглед квотите на съделителите в съсобствеността,
т.е. не е възможно обособяването на реален дял за всеки от съделителите.
Съгласно чл.348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде
поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична
продан.
В конкретния случай от заключението на вещото лице се изяснява, че процесните
имоти са неподеляеми с оглед квотите в съсобствеността, съответно не е налице
възможност всеки съделител да получи реален дял. Не са направени възлагателни
претенции, като с оглед характера на делбеното имущество не е налице и възможност
делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий, или разпределение. Поради
това, са налице визираните от закона предпоставки и делбата следва да бъде
извършена, като имотът бъде изнесен на публична продан, при което всеки
съделител ще получи паричната равностойност на своя дял.
По претенцията по сметки с правно основание чл.31, ал.2 ЗС:
Претенцията на ищците на
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС е претенция за заплащане на обезщетение,
за това, че ответникът е ползвал имота лично за себе си. Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само
от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от
която са лишени, от деня на писменото поискване. Претенцията по чл. 31, ал. 2
ЗС се явява частен случай на общата забрана за неоснователно
обогатяване по чл. 59 ЗЗД, като в случая, източник на вземането е
фактическото положение – реалното ползване на общата вещ, което обуславя
разместване на имуществени блага между правните сфери на съпритежателите на
една обща вещ, по отношение на която всеки е титуляр на правото на собственост
в определен обем. В този смисъл е ТР № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
7/2012 г., ОСГК.
Съгласно чл. 31, ал. 1
от ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно
предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по
начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата
им. Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата
вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва (или при
необходимост може да се ползва) от нейните полезни свойства, съобразно предназначението
й за задоволяване на свои нужди или потребности - той ползва лично по смисъла
на чл. 31, ал. 2
от ЗС общата вещ. За личното ползване от значение
е обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици,
като им пречи да ги реализират. Забраната
да не се пречи на другите съсобственици да си служат с вещта съобразно правата
им е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежавани права.
Ползващия съсобственик започва да пречи на останалите тогава, когато те са
отправили искане до ползващия съсобственик да им предостави възможност да
ползват вещта и ползващият не е отстъпил частта от имота, съответстваща на дела
на автора на искането или не е предоставил възможност да ползват заедно вещта.
По отношение на иска
по чл. 31, ал. 2
от ЗС ищецът трябва да докаже, че имотът е съсобствен с ответника; че
е отправил писмена покана; че ответникът ползва имота или ползва площ по-голяма
от съответстващата на правата му в собствеността; ползата, която е пропуснал
след поканата, обикновено в размер на дължимия пазарен наем.
В случая с влязло в
сила решение № 260060/24.11.2020
г., постановено по гр. д. № 272/2020
г. по описа на РС-Велики Преслав, са установени
квотите в съсобствеността на допуснатите до делба имоти.
По делото не са
представени доказателства за отправена писмена покана до ответника с искане за
заплащане на обезщетение, преди завеждането на исковата молба в съда. Поради
тази причина съдът намира, че ответникът е бил уведомен писмено за търсеното
обезщетение с получаването на препис от исковата молба, което видно от
приложеното съобщение е лично получено от ответника на 29.07.2020
г. Именно от тази дата ответникът е поканен да заплати обезщетение на ищцата за
едноличното ползване на имота. Искането, с редуциране на неговия
размер, съобразно даденото от изслушаното по делото заключение на вещото лице
изготвило СОЕ, е допуснато
за съвместно разглеждане в съдебното заседание на 12.05.2021 г.
По отношение на
материалноправна предпоставка лично ползване на вещта от единия съсобственик,
като този съсобственик да възпрепятства чрез фактически и правни действия останалите
съсобственици да ползват вещта съобразно нейното предназначение, съдът намира
следното:
В конкретния случай по
делото липсват доказателства, от които да може да се направи извод, както за поведение от страна на ищците обективиращо желание за ползване на
делбените вещи, така и такива, че ответника е ползвал лично съсобствената вещ,
упражнявайки фактическа власт върху същата по начин който да препятства ищците до
достъп до имотите незачитайки конкурентните права на останалите
съсобственици и като ползвайки ги да извлича полезни свойства на същите
съобразно тяхното предназначение и за задоволяване на свои нужди и потребности.
По отношение на действия от страна на
ответника засягащи правата на ищците като съсобственици, пречейки им да ги
реализират, не са ангажирани писмени и гласни доказателства, което мотивира съда да възприеме,
че липсва положителна предпоставка за уважаване на претенцията с правно
основание чл.31, ал.2 от ЗС, поради което същата подлежи на отхвърляне.
На основание чл.355 ГПК, вр. чл.8
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки
от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС.Велики Преслав държавна такса съобразно стойността на квотата му от съсобствеността,
определена върху установената от СОЕ актуална пазарна стойност на делбения имот, както следва - А.М.М. и Т.Х.И. - по 200,00 лева, К.А.Х. – 1200,00
лева
С оглед
изхода на спора по претенцията по сметки и на основание чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса
върху отхвърлената претенция, чийто размер следва да бъде определен на
минималния предвиден такъв, а именно – по 50 лева, доколкото, същият се изчисли под изискуемия минимум за всеки един от ищците.
Ответникът К.А.Х. следва да заплати и направените по делото разноски
за СОЕ, от ищците, внесли съобразно неговата част сумата от 360,00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК, следните
недвижими имоти:
ДВОРНО МЯСТО, находящо
се в гр. В.а, общ. В.а, обл. Шумен, ул. „А.С.“ № 25, съставляващо УПИ VII-542 в
кв. 61 по плана на гр. В.а, обл. Шумен, цялото с площ от 339 кв.м, при граници:
две улици, УПИ V-540, УПИ VI-541 и УПИ VIII-543, ведно с построената в същия
УПИ ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ
80 кв.м, между съделителите и при квоти:
1/8
(една осма) идеална част за А.М.М.,
1/8
(една осма) идеална част за Т.Х.И. и
6/8
(шест осми) идеални части за К.А.Х.
ПОСТАНОВЯВА получената от проданта
сума да бъде разпределена от съдебния изпълнител между горните съделители и при
посочените квоти.
ОТХВЪРЛЯ предявената от А.М.М. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес: *** срещу
К.А.Х. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, претенция с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на сумата от 25лв. /двадесет
и пет лева/ месечно, представляваща обезщетение за ползване за периода от 29.07.2020
г. до 12.05.2021г. на ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр. В.а,
общ. В.а, обл. Шумен, ул. „А.С.“ № 25, съставляващо УПИ VII-542 в кв. 61 по
плана на гр. В.а, обл. Шумен, цялото с площ от 339 кв.м, при граници: две
улици, УПИ V-540, УПИ VI-541 и УПИ VIII-543 и построената в същия УПИ ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ 80 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ предявената от Т.Х.И. с ЕГН **********,
представляван от своя родител и законен представител А.М.М. с постоянен и
настоящ адрес:*** срещу К.А.Х. с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, претенция с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на сумата от 25лв.
/двадесет и пет лева/ месечно, представляваща обезщетение за ползване за
периода от 29.07.2020 г. до 12.05.2021г. на ДВОРНО МЯСТО, находящо
се в гр. В.а, общ. В.а, обл. Шумен, ул. „А.С.“ № 25, съставляващо УПИ VII-542 в
кв. 61 по плана на гр. В.а, обл. Шумен, цялото с площ от 339 кв.м, при граници:
две улици, УПИ V-540, УПИ VI-541 и УПИ VIII-543 и построената в същия УПИ ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ 80
кв.м.
ОСЪЖДА К.А.Х. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд –
Велики
Преслав
държавна такса по иска за делба в размер на 1200, 00 /хиляда и двеста
лева/ лв., представляваща 4 % върху
стойността на дела му в размер на 30 000, 00 лв., на основание чл. 355 ГПК.
вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА К.А.Х. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на А.М.М. с ЕГН ********** и Т.Х.И. с ЕГН **********,
представляван от своя родител и законен представител А.М.М. и двамата с постоянен и
настоящ адрес:*** сумата от 360, 00 /триста и шестдесет лева/лв., представляваща платена от ищците сума за възнаграждение на
вещото лице по допуснатата по делото СОЕ.
ОСЪЖДА А.М.М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Велики Преслав държавна такса
по иска за делба в размер на 200, 00
/двеста лева/лв., представляваща 4 % върху стойността на дела й в размер на
5 000, 00 лв., на основание чл. 355 ГПК,
вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, както и държавна такса в размер от 50.00лв.
на основание чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК за претенцията по чл. 31, ал. 2
от ЗС.
ОСЪЖДА Т.Х.И. с ЕГН **********, представляван от своя
родител и законен представител А.М.М.,
с постоянен и настоящ адрес:*** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Велики Преслав държавна такса по иска за
делба в размер на 200, 00 /двеста/лв., представляваща 4 % върху
стойността на дела му в размер на 5 000, 00 лв., на основание чл. 355 ГПК,
вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, както и държавна такса в размер от 50.00лв.
на основание чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК за претенцията по чл. 31, ал. 2
от ЗС.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Шумен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: