№ 221
гр. гр. Добрич, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С. Т. Ангелов
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от С. Т. Ангелов Гражданско дело №
20233200100602 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на А. С. А. с
ЕГН ********** от гр. В., ул. „С. В.“ № 30, ап. 11, чрез упълномощения
адвокат Е. С. от АК - гр. В., с която срещу К. И. Б. с ЕГН ********** от гр.
Добрич, ул. „Л. К.“ № **** е предявен иск по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 180 000 лв. /сто и осемдесет хиляди лева/ - след допуснато
изменение по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК на предявения иск чрез неговото
увеличение от първоначално заявения размер от 150 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес от
смъртта на детето на страните С. А. С. с ЕГН **********, настъпила поради
виновното и противоправно поведение на ответницата – оставяне без
постоянен надзор на посоченото дете, в качеството си на негов родител, и с
това е причинила смърт по непредпазливост на С. А. С., като ответницата е
призната за виновна за това деяние с присъда по н.о.х.дело № 1056/2020 г. по
описа на Добричкия районен съд, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.09.2018 г. до окончателното й плащане.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани в съдебно
заседание лично и чрез упълномощените адвокати, страните са бивши
съпрузи, чийто брак – сключен на 15.06.2007 г., е бил прекратен с развод на
04.11.2016 г. (по силата на решение на Добричкия районен съд по гр. дело №
1
2777/2016 г.). По време на брака – на 14.05.2014 г. е роден С. А. С., като след
постановения развод родителските права по отношение на детето са
предоставени за упражняване от майката, а на бащата е определен
съответният режим на лични отношения с неговия син. Местоживеенето на
детето е било определено на адреса на майката: с. Б., общ. Добричка, ул. „П.“
№ *. Въпреки постановения развод страните продължили съвместното си
съжителство до края на м. юли 2017 г.
На 29.08.2018 г. К. И. Б. и детето С. се намирали в жилището, находящо
се в с. Б., на посочения по-горе адрес. В следобедните часове около 14,00 часа
двамата били край изградения в двора на имота плувен басейн. Ангажирана с
почистването на цветя (съобразно установено в рамките на н.о.х. дело №
1056/2020 г. по описа на ДРС), във времевия интервал от 15,30 часа до 15,54
часа ответницата оставила без надзор малолетния С.. След известен период от
време Б. установила, че детето не се намирало около басейна, а същото било
потънало на дъното на басейна. След като извадила детето майката
безуспешно се опитала да му окаже П. помощ, чрез изкуствено дишане „уста
в уста“, поради което се обадила на ищеца по телефона. Последният се
намирал наблизо до с. Б., като пристигнал след няколко минути. Тримата
отишли в „МБАЛ – Добрич“ АД, където детето било прието по спешност за
лечение. На 30.08.2018 г. С. С. бил настанен в УМБАЛ „С. М.“ гр. В.. Въпреки
положените медицински грижи на 22.09.2018 г. детето
починало.
Установено е по делото, че по силата на присъда на Добричкия районен
съд по н.о.х. дело № 1056/2020 г. ответницата е призната за виновна, в това, че
на 29.08.2018 г. за неопределен период от време, между 15,30 часа и 15,54
часа, в с. Б., общ. Добричка е оставила малолетното си дете С. А. С., намиращ
се под нейните родителски грижи, без постоянен надзор, в нарушение на чл.
125, ал. 3 от СК, при което детето попаднал в басейн, пълен с вода, и с това
причинила смърт по непредпазливост на същото.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В резултат на
описаното деяние ищецът, в качеството му на баща на починалото дете С., е
2
претърпял значителни по степен и интензитет неимуществени вреди – болки и
страдания от загубата на скъпия му и любим човек – неговият единствен син,
починал в най-ранна детска възраст. Разбирайки за кончината на своето дете
А. А. изпаднал в емоционален шок и нервен срив. Претърпените болки и
страдания започнали със смъртта на детето му, продължават и до днес, като
ще го съпътстват до края на живота му, доколкото няма по-непрежалима
загуба и по-тежко наказание за един родител от загубата на дете. Ищецът бил
съкрушен, сломен психически, изпитвал значими душевни страдания.
Започнал да страда от безсъние, което и понастоящем не е преодоляно изцяло;
рухнал психически и физически. Осъзнаването, че никога повече няма да види
детето си и ще трябва да живее с болката от шокиращата и нелепа загуба, не
му давала покой. А. се затворил в себе си за продължителен период от време,
изпитвал нежелание да общува с околните и загубил смисъла за живота си
напред.
А. сочи, че психическите травми /стрес, тревожност, безсъние, липса на
желание за работа, липса на емоционалност, самотност, отчаяние,
невъзможност да продължи живота пълноценно/, претърпени в резултат от
загубата на детето С. С. са непосилно тежки за него, доколкото същите
повлияват и продължават да влияят на живота му деструктивно, като го
променят безвъзвратно и из основи. Дори към настоящия момент - почти 5
години по късно, ищецът не можел да преживее смъртта на сина си, който в
началото на своя живот е загинал по такъв нелеп начин.
Съвместното съжителство между бащата и детето С. А. С. датирало от
раждането на детето до м. юли 2017 г., като след раздялата между страните,
изградената между А. и малолетното дете силна емоционална връзка била
съхранена. Дори и след раздялата с майката, ищецът продължавал да полага
необходимите грижи за детето, наблюдавал го как расте, радвал се на всички
малки успехи в живота му и му давал нужната стабилност и опора, които са
необходими в изграждането му като човек. Трагичното събитие непоправимо,
неблагоприятно и безвъзвратно е променило живота на А. А. в негативни
насоки, като според ищеца преодоляването на такова събитие е логически и
житейски невъзможно.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК К. И. Б. е депозирала отговор на
исковата молба, според който не оспорва изложените в исковата молба
3
твърдения, тъй като описаната фактическа обстановка отговоря на
обективната действителност. Ответницата сочи, че също е претъпяла и
продължава да търпи неимуществени вреди от загубата на детето й С. А. С.,
поради което претендираното от ищеца обезщетение е нужно да кореспондира
с критерия за справедливост, който следва да се съблюдава при неговото
определяне. На следващо място Б. е възразила срещу искането за присъждане
на законна лихва върху претендирането обезщетение за вреди, поради
частичното му погасяване по давност.
Добричкият окръжен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно е установено по делото, че страните са бивши съпрузи,
бракът между които е прекратен с развод по силата на решение №
1103/04.11.2016 г. на Добричкия районен съд по гр. дело № 2777/2016 г. От
брака страните имат родено дете – С. А. С., родителските права по отношение
на което са предоставени за упражняване на майката, като на бащата е
определен съответния режим на лични отношения.
На 04.11.2016 г. бракът между А. А. и К. Б. бил прекратен по взаимно
съгласие с решение № 1103/04.11.2016 г. по гр. дело № 02777/2016 г. по описа
на Районен съд Добрич, като упражняването на родителските права върху
роденото по време на брака дете С. А. С. били предоставени за упражняване
от майката – подсъдимата К. И. Б.. Относно местоживеенето на детето било
определено същото да живее на адреса на майката К. И. Б. в с. Б., общ.
Добричка, ул. „П.“ № *. С решението, на бащата А. С. А. бил определен
следния режим на лични отношения с детето С. А. С.: всяка П. и трета събота
от месеца детето се взема от дома на майката за времето от 10:00 часа в
събота, като се връща до 17:00 часа в неделя, с възможност за преспиване,
както и двадесет дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен
отпуск. Определена била и издръжка за детето в размер на 115 лева месечно, а
относно имуществените отношение било посочено, че личните вещи са
поделени между съпрузите, както и, че по време на брака не са придобивали
недвижими имоти или движими вещи на значителна стойност.
По повод на настъпилата смърт на С. А. С. било образувано досъдебно
производство № 266/2018 г. по описа на Второ РУ на ОД на МВР – гр. Добрич
за извършено престъпление от страна на К. Б.. С присъда по н.о.х.дело №
1056/2020 г. по описа на Добричкия районен съд К. И. Б. е призната за виновна
за това, че от обективна и субективна страна е осъществила състава на чл. 122,
4
ал. 1 от НК, тъй като на 29.08.2018 г., за неопределен период от време между
15:30 часа и 15:54 часа, в недвижим имот в село Б., общ. Добричка, ул. „П.“ №
*, е оставила малолетното си дете С. А. С., роден на 14.05.2014 г. /на 4 години/,
намиращ се под нейните родителски грижи, без постоянен надзор, в
нарушение на разпоредбите на чл. 125, ал. 3 от Семейния кодекс и чл. 8, ал. 8
от Закона за закрила на детето – оставила малолетното си дете само до басейн,
пълен с вода и с дълбочина от 1,1 метра до 1,5 метра, при което детето
попаднало във водата и с това причинила смърт по непредпазливост на
същото, като не е предвиждала настъпването на общественоопасните
последици – смъртта на С. А. С., настъпила на 22.09.2018 г. в следствие на
асфикция в процес на удавяне, довела до мозъчна смърт и полиорганна
/многоорганна/ недостатъчност, но е била длъжна и е могла да предвиди тези
последици.
По делото е допусната и назначена комплексна съдебно-психологична и
психиатрична експертиза, с вещи лица: д-р Ж. Н. – психиатър, и Д. П. –
клиничен психолог.
Във връзка с поставените й въпроси за изследване на психичното
състояние на А. А. след смъртта на сина му С. С. д-р Н. дава заключение,
което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно изготвено е
кредитирано от съда. Вещото лице приема, че досега в психичното състояние
на А. не е имало проява на определени психопатологични отклонения и
разстройства, евентуалното наличие на които би дало основание да се приеме
наличие на психично заболяване в тесния клиничен смисъл, като в този
смисъл ищецът е психически здрав. Въпреки изключителната психотравмена
тежест на получената информация във връзка с претърпения инцидент с
детето му, обособила интензивен стрес, ищецът успял адекватно, съответно,
много бързо да организира цялостното си поведение в насока да окаже
незабавна помощ на пострадалото му дете при инцидента във вода. Часове
след трагичния инцидент за детето, у А. се е проявило т.нар. Разстройство в
адаптацията. Смесена тревожно депресивна реакция. На 22.09.2018г., А. е бил
информиран за смъртта на детето си, при което изпаднал в Остра стресова
реакция, чиято продължителност според в.л. е била около три денонощия. В
резултат на това последвало развитието на Посттравматично стресово
разстройство, чийто прояви били с голяма тежест в продължение на няколко
месеца. Това разстройство приело хроничен ход, с флуктуираща интензивност
5
на симптомите му, като е доминирала завишената. Давността му е била от
порядъка на около три години. Вещото лице обобщава, че така констатираните
промени в психичното състояние на А., обособили се като неблагоприятно
последица за здравето му след преживяната масивна психотравма – смъртта на
детето му С., са довели до сериозно нарушение на цялостното му житейско
функциониране.
Експертът приема, че след отзвучаването на горепосочените
заболявания, са се обособили други психични промени у А., валидни и
понастоящем, фигуриращи в т.нар. Други проблеми, свързани с първичната
група за подкрепа, обхващащи семейните обстоятелства. Смърт на член от
семейството. В тази връзка се прави извода, че и понастоящем, към времето на
извършване на психиатричното освидетелстване, А. не е превъзмогнал
смъртта на детето си С., продължава да я преработва.
Във връзка с установената усложнена реакция на скръб д-р Н. приема,
че е желателно провеждане на индивидуални психотерапевтични сесии с
психолог от страна на ищеца, с оглед известно омекотяване проявите на
реакцията му на скръб, която ще бъде валидна за него през целия му живот. По
своя инициатива ищецът може да проведе и психиатрични консултации с
оглед терапевтична подкрепа.
Според експерта понастоящем влошеното психично състояние на А. е
приело клиничната характеристика на Разстройство в адаптацията. Смесена
тревожно депресивна реакция. Проявна форма на субективен дистрес и
емоционално разстройство, обособила се в периода на приемането и
адаптирането на ищеца към стресогенното житейско събитие.
Във времето, докато е продължавало стационарното лечение на детето в
реанимационно и детско отделения на „МБАЛ – Добрич“ АД психичното
състояние на А. е било трайно ангажирано от емоционални промени -
интензивни усещания на напрегнатост, безпокойство, тревожност,
потиснатост на настроението, анхедония (невъзможност да се влезе в приятно
състояние), отчаяност. Сочи се, че ищецът навременно изпадал в състояние на
ажитираност (силна емоционална възбуда, съпроводена с чувство на тревога и
страх), не можел да се задържи на едно място; визуално и мисловно
многократно преработвал масивната психотравма в насока на отчаяние,
песимизъм за добър изход от лечението на сина му; ищецът е обземан от
6
мисли, че „нямало смисъл да живее“. С часове през денонощието бил до
„отделението“, въобще не бил ангажиран с каквито й да е други занимания.
При така стеклите се обстоятелства в хода на лечението на детето, наложило
се то да бъде преместено и хоспитализирано в друго лечебно заведение -
ДОРИЛ, П. детска клиника - „С. М.“ гр.В. на 30.08.18 г. Интензивно
влошеното психично състояние на А., ангажирано от постоянни тревожно
депресивни изживявания, продължавало да е налице. А. обаче успял да запази
когнитивен контрол и цялостното му поведение продължило да е активно и
рационално. Влошеното психично състояние е показателно за продължителен
период на дистрес, на фона на който обаче поведението на ищеца продължило
да е организирано, целенасочено - показател за висок праг на фрустрация и
стресоустойчивост.
След като А. бил информиран за смъртта на детето си изначално
интензивно влошеното му психично състояние с тревожно депресивни
изживявания, приело друга клинична характеристика - Остра стресова
реакция, която представлява преходно разстройство със значителна
изразеност, обособила се е като неадаптивен отговор към непреодолимо
травмиращо изживяване, невъзвратима загуба на дете. Вещото лице приема,
че проявата й е била улеснена от изначално трайно, интензивно влошеното
психично състояние на ищеца имала е голяма тежест, обособила се е веднага
след въздействието на стресогенната лична информация. Вещото лице
докладва, имайки в предвид клиничната характеристика на влошеното
психично състояние на А. и персистирането й във времето, че
продължителността на тази реакция е била около три денонощия. След
отзвучаването й, болестните промени в психичното състояние и поведение на
ищеца продължавали да са валидни, приели клиничната характеристика на
Посттравматично стресово разстройство, което се е обособило като
протрахиран във времето отговор на наличното психотравмено преживяване -
невъзвратима загуба на дете, починало от тежки, неблагоприятни последици
за общото му здравословно състояние след падането му в басейн - удавяне.
Според д-р Н. налице е било дистрес от емоционално волево естество, но и с
количествени промени по сфери на цялата психична дейност на А., като
давността на интензивно проявената посттравматична стресова симптоматика
била няколко месеца. Установено е от експерта, че през този период ищецът е
бил трайно потиснат, угнетен, с чувство на интензивна тъга и безпомощност.
7
Същият загубил интерес към обичайни лични, битови ангажименти, въобще
не се ангажирал с професионалните си задължения, като е усещал, че е
загубил заинтересованост, удовлетвореност към всичко в живота си, като не
само мисловно, но и визуално преработвал психотравмата си.
Според в.л. посттравматичната стресова симптоматика е била постоянно
изключителна завишена по интензивност от порядъка на няколко месеца.
Впоследствие протичането й е приело хроничен ход, с флуктуираща
/варираща, колебаеща/ интензивност във времето на установените промени в
психичното състояние и поведение на ищеца, като продължителността на
Посттравматичното стресово разстройство е била около три години. След
отзвучаване клиничните прояви на това разстройство, А. продължавал и
продължава да преработва валидната за него масивна психотравма - смъртта
на детето му С. при нещастен инцидент в басейн.
Вещото лице дава разяснения относно преживяването, чувствата и
поведението на ищеца, които са очаквана и естествена реакция, но понякога те
могат и да бъдат съпроводени с трудности в адаптацията към новата ситуация.
Категорично скръбта е била налице у ищеца, който е страдал, но е и била
нарушена адаптацията му във всяко житейско отношение. Обичайните,
естествени реакции на скръб от загубата на дете при ищеца са излезли от
рамките на нормата и са абнормални. При ищеца тревожността, преработване
на масивната психотравма, обособили се след смъртта на детето му са по
интензивни и упорити във времето, дава основание на в.л. да приеме, че е
налице Усложнена реакция на скръб. В тази връзка се заключава, че към
момента на обследването, процесът на скърбене при А. остава незавършен.
По отношение на заключението относно съдебно-психологичната му
част в.л. Д. П. приема, че инцидентът с С. С., последяващият период и смъртта
на детето са изиграли ролята на масивна психотравма, която остава актуална и
към настоящия момент. По отношение на действителното психическо
състояние на А. в.л. приема, с оглед обективните данни за умерена депресивна
симптоматика, неотработената психотравма и характеристики на
постравматичмен стрес, ищецът се нуждае от консулт с психиатър и
психотерапевтична подкрепа. Отбелязано е също така от експерта, че се
наблюдават симптоми на актуална психотравма, която по продължителност
попада в рамките на посттравматичната симптоматика, като афективното
8
състояние с налице данни за умерена депресивна симптоматика и повишена
тревожност. Вещото лице категорично заключава, че към момента на
изследването процесът на скръб у ищеца от загубата на детето му остава
незавършен, което безспорно оказва влияние върху качеството на
функциониране на ищеца. Наблюдават се обективни данни за наличието на
актуална психотравма, посттравматична и афективна симптоматика, които
повлияват качеството на функциониране.
По искане на ищеца по делото са ангажирани и гласни доказателства,
чрез разпита на свидетелите С. И. К. и С. А. С.. К., без родствена връзка със
страните, заявява, че е запозната с отношенията между страните и основно със
събитията, свързани със загубата на техния син С.. След раздялата между А. и
Б., в качеството си на близък приятел на ищеца /познанството им датира от
детските години/ свидетелката често е присъствала на срещите на бащата и
детето, между които е имало силна емоционална връзка. К. заедно със своето
дете често придружавали ищеца и неговият син при посещенията им на
„детски кътове, на плаж, на някакви забавления“. Според свидетелката С. (С.)
постоянно казвал на баща си, че „много го обича, че най-много обича него“.
Същевременно бащата имал подход към детето, като успявал умело да го
успокоява, като ищецът искал във всеки един възможен момент да бъде
заедно със своя син.
К. споделя пред съда личните си и непосредствени впечатления относно
емоционалното състояние на А. след смъртта на детето. Същата била
изключително притеснена за неговото „психическо и здравословно
състояние“; ищецът отказвал всякаква „вербална комуникация“, като връзката
между тях била чрез електронни съобщения /есемеси/ по телефона в
продължение на месеци. Три месеца след погребението на детето свидетелката
видяла ищеца, който изглеждал „много отслабнал, недоспал, изключително
зле физически и психически“. Въпреки молбите й да се срещнат с техни общи
познати и приятели А. категорично отказвал, като нежелаел „никаква
комуникация с никого“. Доста време му отнело на ищеца да се
„повъзстанови“, като причинената болка от загубата на детето „никога нямало
да отмине“, според свидетелката.
Във връзка с отношенията между ищеца и детето свидетелката си
спомня конкретна ситуация: при едно посещение в търговски комплекс „Г.
9
М.“ В., С. проявил агресия към друг дете, при което А. прегърнал сина си,
целунал го, и със спокойни думи го успокоил, като свидетелката била
впечатлена от това отношение на ищеца към детето. В друга ситуация, при
посещение в аквапарк в к.к. „З. П.“, С. се забавлявал изключително добре със
своя баща, като последният участвал във всички игри на детето в басейна. К.
сочи, че срещите между ищеца и детето били по-чести от определените с
бракоразводното решение, като вместо два пъти в месеца контактите между
тях били почти всяка седмица, на което майката не се е противопоставяла.
След инцидента от 29.08.2018 г. ищецът „денонощно“ стоял в
болницата, в която било прието за лечение детето. А. търсел контакти с
различни лекари, включително и от чужбина: от И., от К. и пр. След кончината
на детето ищецът многократно е заявяла, че за него „животът е приключил, че
няма смисъл да живее“. Цялата ситуация около ищеца била много тревожна,
което притеснявало свидетелката. В този период от своя живот А. „зарязал
абсолютно всичко в бизнеса, като настанала анархия в бизнеса му“. Като
пример за усещане за непрежалима загуба свидетелката сочи, че на гробното
място на детето винаги имало запалена свещ – ищецът всеки ден, без неделя и
понеделник (през посочените дни църковният канон не позволява посещение
на от страна на близките) почитал паметта на детето, като ходел в гробищния
парк.
Свидетелката заявява, че след смъртта на С. ищецът се наложило да
търси професионалната подкрепа от психолог, за да се справи с тежестта на
преживяното. В тази връзка помощ получил и от своите приятели, като
въпреки положените от всички усилия и подкрепа ищецът не е преодолял
шока от загубата на своя син. Сочи се също така, че А. често говори за
починалото си дете, на мобилния му телефон на екрана има снимка на С..
Когато срещнел дете на възрастта на починалия му син ищецът се „натъжавал
много“.
С. А. С., баща на ищеца, разполага в най-голяма степен с лични
наблюдения и възприятия от подлежащите на установяване факти и
обстоятелства във връзка с предмета на делото. Според трайната съдебна
практика на ВКС съдът следва да извърши преценка поотделно и в
съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които носят
информация относно релевантните по делото факти и доколко свидетелите
10
имат преки впечатления от събитията, за които свидетелства. В този смисъл
наред с необходимостта да се отчете евентуалната заинтересованост на С.,
следва да се отбележи, съобразно изискването на чл. 172 от ГПК, липсата на
съдържащи се вътрешни противоречия в неговите показания след извършена
съпоставка с всички останали относими обстоятелства, установени с другите
доказателства по делото.
Свидетелят е абсолютно категоричен, че е било налице изключителна
привързаност между А. и С.. Ищецът бил изключително горд с раждането на
С., като детето било дългоочаквано – детето е родено на седмата година от
сключения между страните брак. След раздялата между страните в повечето
случаи детето било в дома на свидетеля, където живеел и ищеца. В случаите,
когато майката идвала да вземе С. детето напускало дома на свидетеля „с рев“.
Сочи се от С., че детето „не се отделяше от баща си, беше постоянно с него –
когато е на работа, пътуваха заедно с колата“. Бащата чакал с нетърпение тези
срещи, когато двамата с детето били заедно ищецът не търсел компанията на
други хора. В тази връзка свидетелят заявява, че връзката „баща-син“ била
„много силна, пълноценна, наситена“, като самото дете се чувствало „много
щастливо от тази връзка“.
След смъртта на детето, А. отслабнал с „поне 10 кг.“… „Косата му
започна да пада много“. Близките му не можели да накарат ищеца да излезе
извън дома си – същият се самоизолирал. Това състояние, според свидетеля е
продължило почти половин година, след което ищецът потърсил специализира
помощ от психолози и психиатри. Наложило се ищецът да приема
медикаменти за преодоляване на проблемите му, в резултат на което
настъпило увреждане на черния му дроб (в.л. д-р Н. е констатирала
чернодробна патология). Самият свидетел заявява, че семейството му са били
силно притеснени след загубата на тяхното внуче, както и поради състоянието
на ищеца. С. споделя пред съда, че смъртта на детето се е отразила тежко на
ежедневието на А., на трудовата му дейност, на взаимоотношенията с
околните. Едва към настоящия момент ищецът възвърнал част от силите си,
но въпреки това болката от загубата не била преодоляна – в подкрепа на това
се сочи, че поне два пъти в седмицата А. посещавал гробното място на детето
С., като свещта на гроба на детето никога не е угасяла.
Съгласно константната съдебна практика на Върховния касационен съд
11
определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на
сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното
материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената
част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието
на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В
съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес
съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна
квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора
факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи
съответния материален закон.
В конкретния случай изложените в исковата молба обстоятелства сочат
на иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. За да е осъществен фактическия състав
на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД е необходимо да са налице следните
предпоставки: деяние /действие или бездействие/, вредоносен резултат от това
деяние, противоправност на деянието и причина връзка между него и вина,
която се предполага /по арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/. Посочените елементи от
фактическия състав на деликта трябва да са кумулативно проявени. Деянието,
като конкретна външна проява на дадено лице, трябва да е виновно /по
смисъла на чл. 11 от НК/ извършено и да е противоправно – да противоречи на
установения правопорядък – да нарушава задължения, скрепени от правните
норми. Вредата, изразяваща се във външна промяна чрез смущение,
накърняване и унищожаване на блага /имущество, права и законни интереси,
телесна цялост и неприкосновеност, здраве, душевност и психично
състояние/, подлежи на репариране само, ако е в причина връзка с виновното
и противоправно поведение на деликвента.
Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес /чл. 154 от ГПК/ всяка от страните следва да
докаже онези факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си
правни последици. При искът за обезщетение за непозволено увреждане в
тежест на ищеца е да проведе пълното и пряко доказване на всички обективни
елементи от фактическия състав на деликта, като единствено субективния
елемент – вината се предполага от закона до доказване на противното от
деликвента. Когато ищецът установи обстоятелствата, на които основава своя
иск, т.е. установи причината връзка между поведението на причинителя на
вредата и настъпването на вредоносния резултат и поведението на последния,
12
с това се изчерпва и неговото задължение за доказване на иска.
Деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е задължението или
правоотношението между деликвента /отговорния субект/ и постраД., по
силата на което деликвентът трябва да поправи причинените от деликта вреди,
последица от правонарушението. От гледна точка на чл. 45 от ЗЗД деликтът е
противоправно и виновно поведение /действие или бездействие/,
причиняващо вреди, поради което възниква задължението те да бъдат
поправени. Деликтната, в това число и договорната, отговорност имат така
наречената “репарационна цел”, т.е. имат за цел да поправят вредите, които са
причинени противоправно и виновно, т.е. деликвентът и длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил на увредения. Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
В случая е налице влязла в сила присъда на Добричкия районен съд по
н.о.х. дело № 1056/2020 г., която съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. В тази връзка следва да се приеме, че деянието на
ответницата да остави за неопределен период от време между 15:30 часа и
15:54 часа, в недвижим имот в село Б., общ. Добричка, ул. „П.“ № *,
малолетното си дете С. А. С., роден на 14.05.2014 г. /на 4 години/, намиращ се
под нейните родителски грижи, без постоянен надзор, е в нарушение на
разпоредбите на чл. 125, ал. 3 от Семейния кодекс („Родителят осигурява
постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ
контрол на поведението на непълнолетното си дете“ и чл. 8, ал. 8 от Закона
за закрила на детето: „Родителите, настойниците, попечителите или
другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без
надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава
опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.),
оставила малолетното дете само до басейн, пълен с вода и с дълбочина от 1,1
метра до 1,5 метра, в резултат на което детето попаднало във водата и с това
ответницата причинила смърт по непредпазливост на същото, като не е
предвиждала настъпването на общественоопасните последици – смъртта на С.
А. С., настъпила на 22.09.2018 г. в следствие на асфикция в процес на удавяне,
довела до мозъчна смърт и полиорганна /многоорганна/ недостатъчност, но е
13
била длъжна и е могла да предвиди тези последици. Ответницата, в качеството
си на родител, не е осъществила необходимия, постоянен надзор по отношение
на малолетното си дете С. А. С., което се е намирало под нейните родителски
грижи, поради което следва да носи отговорност за настъпилите вредни
последици.
Доколкото в чл. 45 и сл. ЗЗД не е определен кръгът на лицата, които имат
право на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди при смърт на
постраД., материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961 г. № 5 от 24.11.1969 г. Пленумът на
Върховния съд с постановление № 4/61 г. е определил, че имат право на
обезщетение за имуществени вреди близките на постраД., които са понесли
такива вреди - деца, съпруг, родител, братя и сестри и други близки, които
поради нетрудоспособност действително са били издържани или имат право
на издръжка по закон от постраД.. По силата на закона причинените вреди
подлежат на обезщетение при наличие на причинна връзка между дадено
непозволено действие или бездействие и понесените вреди. На обезщетение
подлежат само вредите, които са пряка и непосредствена последица на
увреждането, и то от този, който пряко и непосредствено е увреден.
В случая, когато почине дете родителят лично преживява депресия във
връзка с неговата смърт. Той се явява вече непосредствено увреден и то не от
страданията, понесени от неговия син, а от неговата смърт. Касае се за лично
понесените от родителя неимуществени вреди поради смъртта на сина. (в тази
връзка е решение № 3287 от 27.XII.1971 г. по гр. д. № 1964/71 г., I г. о.). Тъй-
като загубата на дете е причинила / причинява и ще причинява морални и
емоционални страдания на родителя, произлизащи от това, че е лишен от
синовна обич, грижи, подкрепа, внимание, ласка и т. н., функцията на
обезщетението за неимуществени вреди от смърт е да овъзмезди чрез
потребителната стойност на парите душевни страдания и състояния от
загубата на морална опора и подкрепа, получавана или неминуемо би била
получавана от починалия близък /ППВС № 4/1961 г. /, като чрез тази
потребителна стойност, правоимащият би могъл да придобие блага, с които
по-лесно да преодолее и/или по леко да понесе душевните страдания
/емоционални и морални/.
14
В случая като пряк и непосредствен резултат от деянието на
ответницата са били причинени вреди на А. С. А.. Категорични са
доказателствата: заключението на експертите и свидетелските показания,
относно вида на причинените на ищеца увреждания, механизма на
причиняването им, последиците за психо-физическото състояние и
социалната активност, психическо равновесие, продължителността на
страданието, претърпените болки и страдания и причинно – следствената им
връзка с противоправното деяние. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредените да претендират парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда, съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение и при съобразяване на
общовъзприетото понятие за справедливост, общото икономическо състояние
на обществото, от значение за номиналния размер на обезщетението.
Справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение, означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални,
физически и психически сътресения, които намират не само отражение върху
психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от
време.
Целта на обезщетението за неимуществените вреди е не да поправи
същите, а да възстанови усещането за справедливост на засегнатото, на
пострадалото лице. Парите са сурогат, заместител на отрицателните,
неприятните емоции, които то е било принудено да преживее поради
ненадлежното изпълнение на договорното задължение. Ето защо в конкретния
случай, заместващото обезщетение следва да бъде определено по
справедливост, като нормата на чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика по
приложението й, вкл. ППВС № 4/1968 г. са относими и в настоящия случай.
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за
настъпилите неимуществени вреди следва да бъде съобразено на първо място
с общо приетите /обществени/ представи за справедливост, с оглед
възмездяване на увредения гражданин за всички реално претърпени от него
морални вреди. Присъждането на такова обезщетение в размер, адекватен на
критериите за справедливост, обуславя извода, че действително такива вреди
15
са настъпили, тъй като обезщетението за претърпени неимуществени вреди
има за цел да репарира в относително пълен обем болките, страданията,
неразположението, отрицателните емоции и всички онези неудобства,
произлезли от увреждането. Като основен и общ ориентир по делата за
обезщетения за неимуществени вреди, включително и по настоящото дело
следва да бъдат обичайните разрешения в съдебната практика за други
подобни случаи и съпоставими случаи, разбира се, при съобразяване на
всички конкретни обстоятелства, имащи приложно значение при преценка на
понятието справедливост.
Въз снова на обсъдените свидетелски показания на свидетелите К. и С.
следва да се приеме за установено, че починалият С. е бил много жизнено,
будно и весело дете, играело със своя баща, който непрекъснато се занимавал
с него, обгрижвал го, обучавал го, ходели на разходки на различни места.
Бащата проявявал искрен и неподправен интерес към заниманията на детето и
се отзовавал на свързаните с него ангажименти. След смъртта на детето
ищецът изпаднал в неадекватност, не осъзнавал какво се случва. А. А.
отслабнал драстично, не можел да се справя със задълженията си,
включително и професионалните си. Наложило се ползването на
успокоителни медикаменти; настъпила неблагоприятна промяна и във
външния вид на ищеца (започнал косопад). Същият бил съсипан емоционално,
не контактувал с други хора, непрекъснато плачел, дълго време не успявал да
преодолее случилото се, затворил се в себе си. Приетата комплексна
психиатрична-психологична експертиза е дала заключение за налични данни
при ищеца, кореспондиращи със симптомите, определящи посттравматично
стресово разстройство; вещите лица са установили продължавано чувство на
тревожност, безпокойство и адаптационни затруднения като последица от
преживяната психотравма и емоционален стрес с последваща протрахирана
тревожност - остра стресова реакция с адаптационни затруднения.
При анализа на тези доказателства, следва да се приеме, че ищецът е бил
подложен на негативни явления и страдания, смъртта на синът му причинила
изключително силни негативни душевни и емоционални страдания, промяна в
начина и качеството на живота му, в трудовата реализация и в контактите с
другите хора, който психически стрес не е преодолян и до момента.
Внезапната загуба на дете при изградена силна емоционална връзка между
него и ищеца, има за последица непоправими душевни травми за последния.
16
Безспорно е установено по делото, че ищецът изключително тежко
преживява неочакваната смърт на своя четиригодишен син, че детето е било
много жизнено и енергично, отглеждано с много любов, било радостта и
надеждата на своя баща, давало и получавало много обич, родителят и детето
били много привързани помежду си. След смъртта на детето ищецът изпаднал
в дълбока и непреодолима тъга и скръб, случилото се му причинило огромни
психически страдания, същият бил отчаян, загубил смисъла на живота си,
говорел само за детето, изпълнявал всички необходими ритуали, свързани със
смъртта му, до момента изпитвал силни негативни емоционални болки и
страдания, които не намалявали. В случая при предявяването на иска ищецът
основава претенцията си за неимуществени вреди, породени от смъртта на
детето и непреодолени негативни психически изживявания и емоции. За
тяхното установяване са допуснати и назначени съдебно-психиатрична и
психологична експертизи, вещите лица по които в рамките на своята
компетентност са установило и описало състоянието на ищеца, конкретните
изживявания и емоции – установени са данни, кореспондиращи със
симптомите, определящи посттравматичното стресово разстройство. Вещите
лица са установило, че А. А. продължава да изпитва тревожност, безпокойство
и адаптационни затруднения като последица от преживяната психотравма със
загубата на сина му. В резултат на преживяното той е получил емоционален
стрес с последваща протрахирана тревожност. Психичната травма за него е
определена от вещото лице Н. като остра стресова реакция с адаптационни
затруднения. Заключението на експертите е, че психическата травма на ищеца,
свързана със загубата на дете, е най-тежката възможна такава и тя не може да
бъде преживяна никога. Тази травма за психичното и емоционалното им
състояние, изразяваща се в душевни болки и страдания, ще го съпътства през
остатъка от живота му. Независимо от изминалото време болката от загубата е
силна и все още непреодоляна.
Настоящият състав на съда вземайки предвид интензитета,
продължителността и неблагоприятната прогноза за преодоляване на болките
и страданията на ищеца, обстоятелството, че се е наложило да преживее най-
тежката загуба на дете на млада възраст, което коренно е променило начина му
на живот и отношенията му към околните и заобикалящия го свят, без
възможност за възстановяването му, приема за справедлив размер на
17
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, който
размер е съобразен с критериите, очертани в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г., с
практиката на ВКС в сходни случаи.
При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът съобрази, установените по делото от заключенията на вещите лица и
свидетелски показания, и описани по-горе при установяване на фактическата
страна по спора за ищеца: изпитваните неудобства, отражението, което е дало
и продължава да дава смъртта на малолетния С. А. С. върху живота на неговия
баща А. С. А.; отрицателните стресови преживявания, страх и безпокойство;
негативно отражение върху психиката на ищеца; негативните преживявания,
чувства и усещания; ефекта върху начина на живот и социални активности,
изолиране от общество, от близки и познати; прекъсване на възможността за
водене на пълноценен живот и упражняване на социални, професионални и
пр. дейности за един значителен период от време. Преживяното е създало
тревожност, чувство на безпомощност, неувереност, депресивна
симптоматика, неотработената психотравма и характеристики на
постравматичмен стрес, актуална психотравма, посттравматична и афективна
симптоматика, които повлияват качеството на функциониране на личността.
Предвид всички тези обстоятелства,съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от А. С. А. неимуществени вреди възлиза общо
на сумата от 150 000 лв. До този размер исковата претенция следва да бъде
уважена, а за разликата до пълния размер на заявяваните за присъждане на
обезщетение 180 000 лв. да бъде отхвърлена.
По повод възражението на ответника за изтекла погасителна давност по
отношение на вземането за лихви:
Погасителната давност може да се определи като бездействие на
носителя на едно гражданско право да го упражни или да поиска
принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което води до
погасяване на искането за принудително осъществяване. Или, погасителната
давност е юридически факт с погасителни последици. Съдържанието на този
юридически факт е определено квалифицирано поведение на гражданин или
юридическо лице, носител на субективно гражданско право, бездействие да
упражни това право или да поиска от съда или от съдебните изпълнители
принудителното му осъществяване. Такова бездействие, продължило до
18
изтичането на определен период от време, представлява осъществяване на
фактическия състав, който поражда действието на изтекла погасителна
давност. Погасителната давност не заличава самото съществуване на
субективните граждански права, а погасява само искането за тяхното
принудително осъществяване. Затова искът поради изтичане на давността за
принудителното осъществяване на претенцията ще бъде неоснователен, а не
недопустим. В този смисъл погасителната давност е период от време,
определен по продължителност от закона, през течение на който, ако
носителят на едно субективно право не го упражнява, това право се погасява.
Действието на погасителната давност е такова, че вследствие на
волеизявлението на длъжника се погасява правото на иск или правото на
принудително изпълнение и втори път правото на иск не може да бъде
упражнено. Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД с изтичането на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и за други
периодични плащания. В настоящия случай правото на обезщетение е
възникнало, считано от датата на увреждането - 22.09.2018 г., като в случая е
приложима специалната тригодишна погасителна давност. Съдът приема, че
вземането за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
преди 22.09.2021 г. е погасено поради изтичане на специалната тригодишна
погасителна давност.
По отношение отговорността за разноски:
Осъдителната претенция на А. А. е заявена в общ размер от 180 000 лв.,
а съдът постановява уважаването й в размер от 150 000 лв. Ищецът е сторил
съдебно-деловодни разноски в размер на 1 542,24 лв., представляващи
депозити за вещи лица. С оглед изхода по спора и по правилото на чл. 78, ал. 1
от ГПК, съразмерно на уважената част от претенцията, следва да се присъдят
разноски в размер на 1 285,20 лв.
Ищецът е представляван от пълномощник – адвокат Е. С.,
осъществяваща безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от
Закона за адвокатурата /ЗАдв./, поради което на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв. ОС - Добрич следва да определи възнаграждение за съдебното
производство в размер на 10 650 лв., съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
19
Воден от гореизложеното, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. И. Б. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ул. „Л. К.“ № ****
на осн. чл. 45 от ЗЗД да заплати на А. С. А. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „С.
В.“ № 30, ап. 11, сумата от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни психически преживявания и състояние на
емоционален стрес от смъртта на детето му С. А. С. с ЕГН **********,
настъпила поради виновното и противоправно поведение на ответницата –
оставяне без постоянен надзор на посоченото дете, в качеството си на негов
родител, и с това е причинила смърт по непредпазливост на същото дете, като
ответницата е призната за виновна за това деяние с присъда по н.о.х.дело №
1056/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, ведно със законната лихва,
считано от 22.09.2021 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 150 000 лв. до 180 000 лв.
ОСЪЖДА К. И. Б. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ул. „Л. К.“ №
**** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е. С. от АК – гр. В. сумата от 10 650 лв. /десет
хиляди шестстотин и петдесет лева/, за адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна
адвокатска защита по делото на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
20