Р Е Ш Е Н И Е
№ 229
гр. Велико
Търново,16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при
секретаря Д. С.и в присъствието на прокурора Светлана Иванова, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
АХД № 10218/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за
министерството на вътрешните работи.
Делото е образувано по касационна жалба
подадена от *** Й.Ц.Й. от ВТАК, като пълномощник на П.М.П. с ЕГН **********,
адрес ***, против Решение № 260055/ 16.07.2020 г. по АНД № 806/ 2020 г. на
Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е отхвърлена като
неоснователна жалбата на П.М.П., срещу незаконно задържане, извършено на
25.05.2020 г. от полицейски орган на РУ – Велико Търново. В
касационната жалба се твърди неправилност на решението на ВТРС, поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния
закон и необоснованост. Касаторът сочи, че изводите на съда относно решаващи за
спора факти са направени в противоречие със събрания доказателствен материал,
като в крайна сметка неправилно решаващият състав е приел, че П. не е бил
задържан от орган на МВР, а отвеждането му в Районно управление - В.Търново и
престоят му там са били във връзка с извършвана проверка на МПС. В тази връзка
развива доводи, че на 25.05.2020 г. той е бил обект на полицейски действия, с
които е било принудително ограничено правото му на свободно придвижване в
продължение на около два часа, чрез отвеждането му по устно разпореждане в
сградата на районното управление в гр. В. Търново. Изтъква, че такова
ограничаване правото на свободно придвижване представлява задържане по смисъла
на чл.72 и сл. от ЗМВР, при това в случая извършено без наличие на законно
основание по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР и чл. 5 от ЕКПЧ, и без издаването на писмена
заповед за задържане. Поради това намира за неправилни и противоречащи на
закона изводите на съда, че липсата на издадена писмена заповед по чл.74 от ЗМВР е равнозначна на липса на задържане по смисъла на чл. 72 от същия закон.
Счита, че неиздаването на такава заповед единствено обосновава допълнително
незаконността на самото задържане, а друго разбиране би създало предпоставки за
безконтролно упражняване на полицейски правомощия при ограничаване свободното
придвижване на лицата и е в противоречие с целта на закона. С тези доводи от
настоящата инстанция се иска да отмените решението на ВТРС и да се произнесе по
същество на спора, като отмени като незаконно задържането на П.М.П.. Претендира
се присъждане на направените от разноски по делото. В съдебно заседание
касаторът, чрез пълномощник *** Л.З.В.от ВТАК, поддържа жалбата с направените
искания, по съображенията изложени в нея и допълнителни аргументи, развити в
хода на устните състезания и в писмена защита. Представя списък с разноски за
две инстанции.
Ответникът по касационната жалба –
Районно управление – гр. Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание, не ангажира становище по
същество на спора. В писмена молба от 16.10.2020 г. е поискал пренасрочването
заседанието за друга дата, поради служебна ангажираност, което искане е
отхвърлено от настоящия съдебен състав.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново дава становище, че обжалваното решение на ВТРС е недопустимо,
поради конституиране на ненадлежен ответник. Изтъква, че по дела от вида на
разглежданото, като ответник по жалбата пред първата инстанция следва да бъде
конституиран полицейският орган, издал съответната заповед за задържане,
съответно лицето, извършило фактически задържането, при положение, че не е
издадена заповед. Предлага обжалваното съдебно решение да бъде обезсилено.
Съдът, като
прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея отменителни основания и събраните по
делото доказателства, приема за
установено следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна - жалбоподател
в производството пред ВТРС, за която съдебното решение е неблагоприятно. От
външна страна жалба отговаря на изискванията на чл. 21`2 и чл. 213 от АПК.
Същата е процесуално допустима, а разгледана по същество, основателна.
Както се посочи, с Решение № 260055/
16.07.2020 г. по АНД № 806/ 2020 г. по описа на ВТРС, е отхвърлена като
неоснователна жалбата на П.М.П., срещу незаконно задържане, извършено на
25.05.2020 г. от полицейски орган на РУ – Велико Търново. В производството пред
районния съд като страни са конституирани П.М.П. *** като ответник по жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от АПК, страни в административния процес
могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или
организация, чиито права, свободи или законни интереси са били или биха били
засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха
породили права или задължения. При обжалване на индивидуален административен
акт страни в съдебното производство, съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК, са
оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани
лица. Разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от АПК вменява в задължение на съда да
конституира страните служебно, което в случая е извършено от районния съд.
Същият обаче неправилно е конституирал като ответник по жалбата Районно
управление – гр. Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, наместо
конкретния полицейски служител, наредил задържането. Районно управление –
Велико Търново, не е издател на акта за задържане и поради това неправилно е
конституирано като въззиваема страна. Този извод не се променя от факта, че от началника
на РУ – В. Търново изрично е заявено, че липсва писмена заповед за задържането
на П.П. на дата 25.05.2020 година. Налице ли е нарочна писмена заповед за
задържане или такова е извършено въз основа на устно разпореждане, както и дали
въобще е извършено задържане на П. на посочената дата, са въпроси касаещи
съществото на спора и подлежащи на изясняване в хода на съдебното производство
пред районния съд. Това производство обаче е следвало да се развие с участието
на надлежните страни, конституирани служебно от съда, като персонализацията на
ответника е въпрос, който е трябвало да бъде предварително разрешен от съда.
Действително, в случая твърденията на началника на РУ – Велико Търново за липса
на заповед за задържане усложняват изясняването на този въпрос, но не и до
степен да го направят невъзможно. По делото са налице писмени доказателства за
самоличността на поне един полицейски служител, присъствал на място при
иницииране посещението на П.П. в сградата на районното управление, както и
данни за стаята/служителя, представляващи конкретната цел на това посещение. От
друга страна, надлежната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда
на АПК, е абсолютна процесуална предпоставка за редовността на съдебното
производство.
Поради това, като е провел съдебно
производство с участието на ненадлежна страна и без конституиране на органа,
наредил твърдяното задържане като ответна страна, ВТРС е постановил едно
недопустимо решение по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. В случая са налице
условията на чл. 221, ал. 3, предл. второ от АПК, след отмяната на
недопустимото решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на
районния съд, който, след заличаване на участвалия в производството ненадлежен ответник по делото, конституиране на
надлежния такъв и провеждане на съдебното производство с негово участие, да се
произнесе по жалбата, подадена от П.М.П..
При
този изход на спора и с оглед обстоятелството, че предстои ново разглеждане на
делото, по въпроса за разноските следва да се произнесе районният съд при
постановяване на новото си решение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
3, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Обезсилва Решение № 260055/ 16.07.2020
г. по адм. дело № 806/ 2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
Връща
делото на Районен съд - Велико Търново за ново разглеждане от друг съдебен
състав, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.