№ 4716
гр. София, 23.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110166577 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото постъпил писмен отговор от ответника.
Към исковата молба са представени документи, които са относими, допустими и
необходими за правилното решаване на спора, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства по делото, с изключение на представената товарителница, описана в
исковата молба под т.3. Същата не отговаря на разпоредбата на чл.185 ГПК, поради което на
ищеца следва да бъдат дадени указания да я представи по делото с точен превод на
български език.
Повод за образуване на настоящото производство е оспорената заповед по ч.гр.д.№
51210/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав, поради което същото следва да бъде
приложено към настоящото производство.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба документи по опис, обективиран в
същата, като писмени доказателства по делото, с изключение на представената
товарителница, описана в исковата молба под т.3.
УКАЗВА на ищеца, че в 2-седмичен срок от съобщението следва да представи по
делото /с препис за ответника/ международна товарителница за въздушен превоз
придружена с точен превод на български език.
ПРИЛАГА ч.гр.дело № 51210/2021 г. по описа на СРС към настоящето дело за
послужване.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.04.2022 г. от 09:40 часа, за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
1
а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по предявен от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД срещу „****“ ООД установителен иск за установяване на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
51210/2021 г. по описа на СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че на 20.01.2020 г. от „Бимекс Лимитид“ ООД
(Република България) към LMT Kieninger GmbH&Co.KG (Федерална Република България) е
изпратена пратка, за която е съставена товарителница № Y0192629613. Пратката е
предадена на куриер UPS, чийто оторизиран доставчик на услуги на територията на
Република България е ответното дружество „****“ ООД. Поддържа, че на 28.02.2020 г.
ответното дружество уведомило изпращача, че горепосочената пратка не може да бъде
намерена на посочения в товарителницата адрес на получателя, както и в системата на UPS,
поради което същата е обявена за изгубена и е издадена claim № 7255853401А. Ищецът
твърди, че между него и „Бимекс Лимитид“ ООД има сключен застрахователен договор за
застраховка „Товари по време на превоз“ № Q05102247, с период на валидност 01.01.2020 г.
– 31.12.2020 г. Поддържа, че във връзка с настъпило застрахователно събитие,
застрахованото лице предявило към застрахователя претенция, по която било определено и
на 06.04.2020 г. изплатено обезщетение в размер на 557,80 лева. С изплащане на
застрахователното обезщетение застрахователното дружество твърди, че се е суброгирало в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата – дружеството-куриер. Твърди, че с
регресна покана отправило покана до ответника да заплати процесната сума. В изпълнение
на поканата ответното дружество извършило частично плащане – сумата в размер на 166,24
лева, като останала незаплатена сума в размер на 391,56 лева. С оглед предходното, ищецът
твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК, но тъй като длъжникът – настоящ ответник
подал възражение, обуславя правния си интерес от предявяване на настоящата искова
претенция. Моли съда да признае за установено /съгласно уточнителна молба с вх.№
116370/29.12.2021 г., че ответникът дължи на ищеца сумата от 391,56 лева, представляваща
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета №
05100511/23.03.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски в заповедното и исковото
производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор, в който
предявения иск се оспорва по основание и размер. Изразява се становище, че облигационна
връзка на основание превозен договор е възникнала между „БИМЕКС ЛИМИТЕД“ ООД и
„****“ ООД, но не и между ищеца и ответника. Сочи се, че в случая от страна на
горепосоченото трето за делото дружество е заявена за доставяне пратка с необявена
стойност по смисъла на ЗПУ. Предходното се установявало от информацията за пратката в
издадената товарителница Y 019 262 9613/20.01.2020 г., както и от това, че не е заплатена
допълнителна такса за декларирана/обявена стойност. Посочената в представената към
исковата молба стойност от 557,80 лева, не е била декларирана в товарителницата. Пояснява
2
се, че „обявена стойност“ е пощенска услуга, представляваща отговорността на пощенския
оператор до размера на обявената от подателя стойност на съдържанието на пощенската
пратка в случай на загуба, кражба или повреда, какъвто настоящия случай не е. Твърди се,
че след отправено запитване от ответното дружество за щетата на процесната пратка в
системата на UPS /ЮПИЕС/, е получено уведомление за щета за загубени вещи, на
основание на което ответникът е издал протокол „обезщетение за изгубена пратка CLAIM от
13.05.2020 г.“ за сумата в размер на 166,24 лева. Поддържа се още, че отношенията между
изпращача и доставчика са уредени съгласно чл.85, ал.4 ЗПУ, който закон се явява
специален по отношение на ЗЗД и КЗ. С оглед предходното се изразява становище, че
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е на собствено основание и не ангажира
отговорността на ответника. По изложените в отговора доводи и съображение се иска
отхвърляне на иска и присъждане на направените по производството разноски.
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличие на валидно сключен към датата на претендираното увреждане договор за
застраховка, извършено от ответника виновно противоправно деяние, в причинна връзка с
което са произлезли вреди, размерът на същите и действително плащане на обезщетение на
увреденото лице.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже плащане или
наведените в писмения отговор правоизключващи отговорнотта му възражения.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4