Р Е Ш Е Н И Е
№……..
гр.София, 06.04.2021 г.
Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-11 състав, в закрито
заседание на шести април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
като разгледа докладваното от съдия
Вранеску ч. гр. д. №1345/2021 г.
за да постанови определение, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу постановление за
разноски от 08.12.2020 г., с което частен съдебен изпълнител Л.М., рег. №785 по
изп. д. №20207850400256 отказва да редуцира приетите по делото разноски за
адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя и размера на
пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят
намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Посочва, че в
настоящия случай ЧСИ неправилно е определил дължимия адвокатски хонорар на
взискателя. Счита, че неоснователно в хонорара е включена и сума съгласно чл.
10, т. 2 от Наредбата, тъй като по изпълнителното дело не са извършени действия
с цел удовлетворяване на взискателя. Твърди, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност. Моли, приетото от съдебния изпълнител адвокатско
възнаграждение да бъде намалено, а пропорционалната такса редуцирана.
Взискателят
по изпълнителното дело депозира възражение, с което излага подробни доводи за
неоснователност на подадената жалба. Твърди, че договореният и заплатен
адвокатски хонорар по изпълнителното дело е съобразен с Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения. Твърди да са извършени отделни действия
по събиране на вземането, които са извън самото образуване на изпълнителното
дело и обосновават присъждането на възнаграждение и по т. 2 на Наредбата. Моли,
жалбата да бъде отхвърлена.
Съдебният изпълнител по изп. д. №2019838040960
е изложил подробни мотиви по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата
на чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита жалбата за неоснователна. Намира, че поисканото
адвокатско възнаграждение е минимално, съобразено с Наредбата за адвокатските
възнаграждения. Твърди, че липсват основания за намаляване на адвокатското
възнаграждение.,
Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На
16.11.2020 г. по молба с вх.№1640 на взискателя К.Й.чрез адв. М.Л.е
образувано изп. д. №20207850400256 срещу „Т.С.“ ЕАД въз основа на изпълнителен
лист издаден от Софийски районен съд, с което длъжникът е осъден да заплати на К.Й.сумата
от 50.00 лева
В молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят възлага на съдебния изпълнител налагането на запор на движимите
вещи на длъжника, възбрана на недвижимите имоти, които са собственост на
длъжника както и налагането на запор върху притежавани от длъжника дружествени
дялове. Претендирани са разноските в производството, включително и заплатения
адвокатски хонорар по изпълнителното дело в размер на 400 лева.
Въз
основа на приложени по делото адвокатско пълномощно и договор за правни услуги от
16.11.2020 г., съдебният изпълнител е
приел адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
На
19.11.2020 г. от взискателя по изпълнителното дело е депозирана молба до
съдебния изпълнител за предприемане на действия по образувано изпълнително
дело. С молбата взискателят е оттеглил
вече посочените способи за събиране на вземането и е определил нов способ за
събиране на вземането, а именно налагане на запор на банковите сметки на
длъжника в „ЦКБ“ АД. Отново е направена претенция за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
По
делото е приложена сметка №********** от 19.11.2020 г. ма съдебния изпълнител,
от която се установява, че са начислени следните суми без ДДС по ТТРЗЧСИ, а
именно- по т. 1- 20 лева, по т. 3- 5 лева, по т. 5- 20 лева и по т. 90 15 лева
или общо 72 лева с ДДС
На
25.11.2020 г. ЧСИ връчва на длъжника „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 428 ГПК покана
за доброволно изпълнение. В поканата е удостоверено, че общо дължимата сума по изпълнителното дело е
в размер на 657.98 лева, от които: 50 лева- главница разноски, 400 лева- разноски
по изпълнителното дело, 5.91 лева- държавна такса за издаване на изпълнителен
лист, 3 лева- банков комисион, 199.07 лева- такси по ТТРЗЧСИ и 55.07 лева-
пропорционална такса ТТРЗЧСИ.
На
19.11.2020 г., съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „ЦКБ“ АД, с
което е наложил запор върху вземанията и банковите касети на длъжника „Т.С.“
ЕАД, като е отправил изрична покана на основание чл. 508, ал. 1 и ал. 3 ГПК да
бъдат внесени дължимите суми по сметката му. Видно запорното съобщение е
получено на 23.11.2020 година. На 26.11.2020 г., „ЦКБ“ АД уведомява съдебния
изпълнител, че длъжникът има банкова сметка ***, като е направен превод на
наличната сума в пълен размер посочен в запорното съобщение, а именно 657.98
лева.
На 04.12.2020 г. длъжникът е депозирал
възражение по изпълнителното дело, с което е оспорен размерът на дължимия
адвокатски хонорар, като прекомерно завишен. Наведени са доводи, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 200 лева
съгласно т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.. Наведени са доводи, че пропорционалната
такса следва да бъде намалена.
С
обжалвания акт ЧСИ отказва да редуцира приетите по делото разноски,
представляващи адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя и
размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Подлежащите
на обжалване действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти,
процесуално легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК
длъжникът може да обжалва постановлението за разноските. Въпросът за разноските
се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в
действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за
исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство -
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено чл. 79 ГПК.
Видно от договора за
правна помощ, приложен към молбата за образуване на изпълнителното дело, между
взискателя и пълномощника е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева, което е минималното определеното по начина посочен в чл. 10, ал. 1, т. 2
от Наредба № 1 от 2004 година. От
представеното в цялост копие на изпълнителното дело е видно, че извършените от
адвоката действия по делото представляват подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело с посочване на способ за събиране на вземането както и
подаване на допълнителна молба с посочване на нов способ за събиране на
вземането. Основното вземане е 50 лв., нелихвоносно и би следвало да е лесно
събираемо. Взискателя е общинско дружество,
има известни банкови сметки, със налични средства и наложения запор
осигурява вземането, което е видно от
върнатото съобщение от страна на банката, поради което не може да се приеме, че
биха се следвали последващи процесуални искания от страна на пълномощника на
взискателя. Възнаграждението за процесуално представителство има предвид
продължително изпълнение с множество изпълнителни действия, предполагащи
прилагане различни способи за събиране на вземането. Конкретния случай не е
такъв, вземането се реализира с едно процесуално действие по налагане на запор,
поради което съдът намира, че се следва възнаграждение единствено за образуване
на изпълнителното дело.
Не
без значение е фактът, че длъжник е „Топлофикация-София“
ЕАД, което е дружество изцяло собственост на Столична община, платежоспособен
титуляр на банкови сметки и активен участник в гражданския оборот. Не са били
налице обективни пречки процесуалният представител на взискателя още с
образуването на изпълнителното дело да поиска ЧСИ да наложи запор върху банкови
сметки на длъжника и в кратки срокове да събере дължимите суми, без да е
необходимо от депозирането на допълнителна молба с определяне на нов способ за
изпълнение.
Поради
изложеното следва да се приеме, че единственото извършено от процесуалния
представител на взискателя действие по изпълнителното дело е това по подаване
на молба за образуването му, поради което взискателят има право на адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което
съгласно посочената разпоредба е в размер на 200 лева и не е налице основание
за присъждане на адвокатско възнаграждение над този размер. По тези съображения
се налага извод, че претендираното от взискателя и определено от съдебния
изпълнител адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева се явява прекомерно,
поради което и при съобразяване с действителната фактическа и правна сложност
на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде намалено до размер от 200 лева.
В
случая, основателна се явява и жалбата срещу постановлението за разноски по
изпълнителното дело в частта на определената от ЧСИ пропорционална такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ. Пропорционалната такса съдът намира, че същата следва да се
определи върху общо събраната сума. В този случай при общ събираем интерес от 50
лева и адв.възнаграждение от 200 лв. , пропорционалната такса е в размер на 25 лева.
Не се установява съдебният изпълнител да е допуснал грешка при определяне на обикновените
такси.
Доколкото
в процесния казус се спори и се обжалва размера на разноските, настоящия състав
споделя установената практика, че в тези производства, касаещи разноски, същите
не следва да се присъждат, поради което искането на частния жалбоподател за
присъждане на разноски се явява неоснователно.
Така
мотивиран, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 08.12.2020 г., постановено от ЧСИ Л.М., рег. №785 по изп.
д. №20207850400256, с което е оставено без уважение възражението на длъжника
Столична община за намаляване на приетите по делото разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ определените с поканата за доброволно изпълнение разноски за
изп. производство както следва: за адв. възнаграждение за разликата над 200 лева/
двеста/ без ДДС и за пропорционална
такса по т. 26 от Тарифата на ЧСИ за разликата над 25 лева / двадесет и пет/.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Мария Вранеску
Считам, че в
конкретния случай се следва и адв.възнаграждение за процесуално
представителство, доколкото нямаме оправомощаване на ЧСИ по чл.18 от ЗЧСИ и
процесуалния представител е направил изрични искания във връзка с предприемане
на съответните изпълнителни действия, включая налагане на запора върху банкова
сметка, ***. Нямаме доброволно плащане,а сумата е събрана въз основа на
посочения изпълнителен способ. Сумата на разноските по този начин надхвърлят 10
пъти вземането за събиране, но за да избегне тези разноски длъжникът има
възможност да плати веднага с влизане на съдебното решение в сила. За това има
право да изиска страната да посочи своя сметка пред съда, както и има
възможност да заплати дължимата сума по пощата. По този начин същият би се
освободил от разноските по изпълнението.
СЪДИЯ :