№ 5467
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110214467 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-2300397/19.09.2023 г., издадено от директора на
дирекция „Инспекция по труда” – гр. София, на „МЕГАТРАНС ТОП" ЕООД, ЕИК
*********** е наложена имуществена санкция на основание чл. 414, ал. 1 от КТ в размер на
1500 лева за административно нарушение по чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното ЮЛ, в която са изложени аргументи за незаконосъобразност на
атакуваното НП, доколкото служителят Д.С. бил запознал с вътрешните правила на
работодателя, включително и тези, свързани с работната заплата, а и бил получил
„предварителна сума“ в размер на 1000 лева. Моли за отмяна на атакуваното НП.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател – адв. И., поддържа подадената жалба по изложените в последната
съображения. Сочи,ч е не е посочено мястото на извършване на нарушението,
Процесуалният представител на въззиваемата страна – юрисконсулт Стоянова оспорва
жалбата, като излага подробни съображения за законосъобразността на обжалваното НП.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения срок за обжалване от процесуално легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
1
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото
доказателствен материал, счита за установено от фактическа страна следното:
В периода от 12.06.2023г. до 23.08.2023г. била извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство от свидетеля А. А. – старши инспектор в Дирекция „Инспекция
по труда“ – София, и други служители, която приключила със съставяне с протокол изх. №
ПР2321948/23.08.2023г.
В хода на проверката били установени нарушения на трудовото законодателство.
Било установено от свидетеля А., че в представеното заверено копие на трудов договор №
16 от 24.04.2023 г., сключен между „МЕГАТРАНС ТОП" ЕООД, ЕИК ***********, в
качеството му на работодател, и Д.М.С. -служител, на длъжност „ЮРИСКОНСУЛТ', не е
определена периодичността на изплащане на основното и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер, в нарушение на чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ. В трудовия
договор било посочено единствено, че „ Основното месечно трудово възнаграждение е в
размер на 900 лв.“
Поради това бил съставен акт № 22-2300397 за установяване на административно
нарушение от 23.08.2023г., съставен от А. С. А. на длъжност старши инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда" - София. В законоустановения срок срещу АУАН постъпили
възражения от дружеството, които били счетени за неоснователни.
Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно
постановление № 22-2300397/19.09.2023 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция
по труда” – гр. София, на „„МЕГАТРАНС ТОП" ЕООД, ЕИК *********** е наложена
имуществена санкция на основание чл. 414, ал. 1 от КТ в размер на 1500 лева за
административно нарушение по чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на
свидетеля А., АУАН, НП, длъжностни характеристики, заповеди за компетентност, трудов
договор от 24.04.2023г., Протокол за извършена проверка от 23.08.2023г., Вътрешни правила
за работната заплата, СРС, и другите писмени материали, приобщени по реда на чл.283 от
НПК.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя А. като логични, вътрешно
непротиворечиви и добросъвестно депозирани. От показанията на свидетеля се установяват
обстоятелства, свързани с извършената проверка, установените нарушения на трудовото
законодателство. Показанията се подкрепят от събрания по делото писмен доказателствен
материал и съдът не намери причина да не им се довери. От тях се установява кога е
извършена проверката, както и обстоятелства, свързани с липсата на уговаряне на
периодичността на изплащане на трудовото възнаграждение на служителя С..
Видно от представения трудов договор № 16 от 24.04.2023 г., сключен между
„МЕГАТРАНС ТОП" ЕООД, ЕИК ***********, в качеството му на работодател, и Д.М.С. -
служител, на длъжност „ЮРИСКОНСУЛТ', действително не е определена периодичността
на изплащане на основното и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер,
в нарушение на чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ. В Трудовия договор е посочено единствено, че „
Основното месечно трудово възнаграждение е в размер на 900 лв.“. Няма спор и между
страните, че периодичността на изплащане на основното трудово възнаграждение липсва.
Още тук следва да се посочи, че няма необходимост да се изследва въпросът дали в
едностранен акт на работодателя е определено кога се изплащат трудовите възнаграждения
на работниците и служителите с оглед признатите от обективната съставомерност на
2
административното нарушение. Макар и в приложените от жалбоподателя вътрешни
правила за работната заплата да е посочено в чл.4 кога се изплаща работната заплата, това
обстоятелство е неотносимо към нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Запознаването или не с тези
правила на работника или служителя няма отношение към съставомерността на деянието.
Съдът кредитира останалите писмени доказателства по делото, приобщени от съда на
основание чл. 283 НПК, доколкото същите са относими към предмета на доказване по
делото и изясняват фактическата обстановка.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и обжалваното
НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства. В този смисъл са всички събрани по делото
еднопосочни доказателства и доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Преди да направи служебна проверка на материалноправната законосъобразност на
обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че дължи първо проверка дали
процесното НП отговаря на изискванията на процесуалния закон. В този смисъл
актосъставителят е заемал длъжността „главен инспектор” в Дирекция „Инспекция по
труда” – София, като съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 3, вр. ал. 1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” лицата, назначени на
длъжност „инспектор”, имат правомощието да съставят АУАН и да образуват
административно-наказателно производство при нарушения на трудовото законодателство.
С оглед на изложеното е видно, че актосъставителят е имал материална компетентност да
състави процесния АУАН. В този смисъл не се изисква изрично оправомощаване на
актосъставителя по смисъла на чл. 37, ал. 1, б. „б” ЗАНН, доколкото материалната
компетентност на инспекторите от съответната Дирекция „Инспекция по труда” произтича
по силата на съответния нормативен акт (чл. 37, ал. 1, б. „а” ЗАНН) – в случая от
Устройствения правилник на ИА „ГИТ”. Чл.416, ал.1 от КТ предвижда, че нарушенията на
трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни
органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване
на противното.
Съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 КТ наказателните постановления следва да
се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 КТ, в настоящия
случай от изпълнителния директор на ИА „ГИТ” или от оправомощени от него длъжностни
лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. На основание т. 4 на
Заповед № З-0693/25.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ” правомощието да
издават наказателни постановления по съставените от съответните инспектори от
дирекциите „Инспекция по труда” имат именно директорите на дирекции „Инспекция по
труда”. С оглед на това обжалваното НП е издадено от компетентен орган съобразно
горепосочената заповед.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на предвидените
давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са от съответните длъжностни
лица, като са връчени лично на представител на жалбоподателя за запознаване със
съдържанието им. Същите са издадени и при спазване на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал.
1 ЗАНН, като липсва каквато и да е непълнота или противоречие в съдържанието им.
3
Неправилно жалбоподателят счита, че мястото на нарушението не е посочено
надлежно. Този вид административни нарушения се считат за извършени на мястото на
седалището на работодателя. В случая седалището на дружеството е посочено надлежно в
НП и АУАН в обл.София (столица), общ.Столична, гр. София, р-н
„Слатина"************** Дали В НП е посочено, че става въпрос за предприятието на
работодателя е без значение, доколкото седалището е индивидуализирано и вписано
максимално точно и конкретно, а и да не беше, същото е определяемо и се изпълняват
изискванията на закона. Не е посочено място на нарушението, различно от действителното
такова, поради което възражението на жалбоподателя в тази връзка се явява несъстоятелно.
Съдът намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава като при
описанието на нарушението в АУАН и в НП са посочени всички изискуеми елементи.
Посочените са всички негови признаци от обективна страна, както и точната правна
квалификация.
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че жалбоподателят
е извършил нарушението, за което е санкциониран.
Съгласно чл.66, ал.1, т.7 от КТ трудовият договор съдържа данни за страните и
определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както
и периодичността на тяхното изплащане.
Изпълнителното деяние на нарушението се изразява в неизпълнение на задължението
на работодателя да включи всички посочени задължителни реквизити в трудовия договор, за
да се охранят максимално интересите на страните и в частност на работника/служителя като
по-слаба страна в трудовото правоотношение. Нарушението е извършено чрез бездействие в
деня на подписване на трудовия договор, което е и датата на нарушението. Непосочвайки
периодичността на изплащането на уговореното месечно възнаграждение, работодателят е
нарушил посочената разпоредба. Санкцията за това нарушение е предвидена в чл.414, ал.1
от КТ като субсидиарен състав на административно нарушение, доколкото липсва конкретна
друга санкционна разпоредба в КТ. Съгласно чл.414, ал.1 от КТ, работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10
000 лв.
Следва да се има предвид, че работодателят единствено е посочил и уговорил в
трудовия договор, че основното възнаграждение е месечно, но това единствено дава яснота
за периодичността на неговото начисляване, а не за изискуемата от закона информация на
какъв период ще се заплаща или в случая какъв реално е падежът на това задължение на
работодателя. Тази информация е от критично значение за служителя, доколкото касае
негово парично вземане, което има основен характер за материалните му интереси по
трудовото правоотношение и се явява основен източник на средства за живот. Недопустимо
е, както бе вече посочено, падежът на задължението на работодателя да заплати трудовото
възнаграждение, да се уговаря в други писмени съглашения или едностранни актове на
работодателя, както в случая. Подобно действие на работодателя не санира по никакъв
начин бездействието му. Законодателят изрично е предвидил, че тези елементи следва да е
договорят между страните, който са равнопоставени при сключването на трудовия договор,
а не в условията на субординация, каквато настъпва след възникване на трудовото
4
правоотношение. Без съгласието на служителя, вътрешните правила биха могли да бъдат
изменени и отменени, което ги лишава от устойчивостта на самия трудов договор и
защитата, която КТ предвижда на служителите и работниците в хипотезата на изменението
му. В този смисъл възражението на жалбоподателя, че периодичността на изплащане е
уредена във вътрешните правила е неотносимо и не се отразява на обективната
съставомерност на нарушението.
Макар и по дела с друг предмет, АССГ (вж. Решение № 587 от 4.02.2021 г. на АдмС -
София по адм. д. № 10913/2020 г., Решение № 7777 от 10.12.2019 г. на АдмС - София по адм.
д. № 10859/2019 г.) е имал повод да посочи обаче, че възнаграждението следва да се изплати
на работника на датата, съгласно уговореното в трудовия договор, на основание чл. 66, ал. 1,
т. 7 от КТ, което дава пълна яснота за еднопосочната практика на съдилищата, че падежът на
задължението на работодателя да изплати на служителя възнаграждението е задължителен
елемент на трудовия договор.
Следва обаче да се посочи изрично от настоящия състав, че определянето на
„месечно“ трудово възнаграждение в размер на 900 лева, както е в настоящия случай, не
носи никаква информация за това кога реално следва да бъде изплатено. В случай е
уговорено за какъв период се начислява, но не и кога се заплаща. Видно от вътрешните
правила, представени от жалбоподателя, това се случва чак до края на следващия месец, за
който същото е начислено. Реално именно тази информация е следвало да бъде включена в
трудовия договор по силата на чл.66, ал.1, т.7 от КТ. Непосочването на този падеж на
задължението на работодателя консумира състава на административното нарушение.Следва
да се има предвид, че в КТ няма изискване работникът да получава всеки месец абсолютно
еднаква сума. Възнаграждението може да бъде определено освен за месечен, и за друг
период, в зависимост от изпълняваната работа - седмичен, или почасов, . Така Решение №
5724 от 23.09.2014 г. на АдмС - София по адм. д. № 13845/2012 г. В случая е посочен
месечен период, но това е само едната част от задължението на работодателя, доколкото
липсата на срок за изплащането му е част от периодичността и от изискването на КТ тази
дата да фигурира в трудовия договор. Трудовият договор урежда правата и задълженията на
страните по предоставяне на работната сила, доколкото същите не са в йерархична
подчиненост, а са равнопоставени помежду си. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ трудовият
договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане -
Решение № 7964 от 16.12.2013 г. на АдмС - София по адм. д. № 8332/2013 г.
По делото се установи, че със своето бездействие жалбоподателят е осъществил
състава на административно нарушение по чл. 414, ал. 1 КТ вр. чл.66, ал.1, т.7 от КТ, тъй
като не е определена периодичността на изплащане на основното трудово възнаграждение,
в нарушение на чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ на служителя С. в трудовия му договор от
24.04.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл. 83 ЗАНН е предвидена административнонаказателна
отговорност на юридическите лица, като вината при осъществяване на съответното
административно нарушение е обективна, безвиновна такава. С оглед на това е
безпредметно да се обсъжда субективната съставомерност на извършеното нарушение.
За така извършеното административно нарушение законодателят е предвидил в
разпоредбата на чл. 414, ал. 1 КТ определяне на имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15000 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е определил
имуществената санкция на дружеството-жалбоподател в размер на 1500 лева, който е
минималният размер на санкцията и съдът не би могъл да я ревизира в полза на
жалбоподателя.
Съдът счита, че извършеното административно нарушение не представлява
„маловажен” случай по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ, доколкото нито нарушението е
5
отстранено веднага след установяването му. Няма никакви данни и твърдения нарушението
да е отстранено веднага след установяването му, а наличието на допълнителни споразумения
с други служители на работодателя не покриват изискванията на чл.415в, ал.1 от КТ за
конкретния трудов договор на С.. Деянието не се отличава от други подобни нарушения и
обществената му опасност обуславя понасянето на административнонаказателна
отговорност.
По изложените съображения съдът счита, че подадената жалба се явява
неоснователна, поради което обжалваното НП следва да се потвърди като законосъобразно и
обосновано.
Предвид изхода на делото и направеното изрично искане в тази насока, съобразно
ЗАНН в полза на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Съдът счита, че възнаграждението в полза на въззиваемата страна следва
да се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ размер, а именно 100 лева.
Така мотивиран Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-2300397/19.09.2023 г., издадено от
директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр. София, на „МЕГАТРАНС ТОП" ЕООД,
ЕИК *********** е наложена имуществена санкция на основание чл. 414, ал. 1 от КТ в
размер на 1500 лева за административно нарушение по чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „МЕГАТРАНС ТОП" ЕООД, ЕИК *********** да заплати в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище гр. София, бул. "Княз А.
Дондуков" № 3, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за процесуално представителство на въззиваемата страна по настоящото дело пред СРС
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6