Р Е Ш Е Н
И Е
№ 198 23.10.2023г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на единадесети октомври две хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело №149 по описа за 2023г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Главен
юрисконсулт Г.Б. като пълномощник на ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ с адрес за призоваване:
гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 обжалва решение №185/19.05.2023г. по
а.н.д. №393/2023г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане
свързва с несъществени пропуски в протокола за работа на техническото средство
и целта на административното наказване по ЗАНН. Моли за отмяна на решението и
потвърждаване на електронния фиш. Претендира юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции. Евентуално прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за ответника.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
В
писмен отговор и писмено становище адв.Н.Б. *** като пълномощник на ответника И.Г.М.,
ЕГН ********** *** оспорва жалбата като неоснователна. Претендира деловодни
разноски и представя списък по чл.80 от ГПК.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице
касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира за правилно
и обосновано.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС серия К №6472219 от ОДМВР – Кюстендил, с който на И.Г.М. за
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във
вр. с чл.182, ал.4 във вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 600лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 28.07.2022г. в 15.14 часа в област Кюстендил, община Дупница по АМ
„Струма“, км. 54+000 в посока гр.Благоевград деецът управлявал лек автомобил
„Ауди А4“ с рег.№СВ****АТ със скорост от 141км/ч, след
приспаднат толеранс, при ограничение на скоростта за автомагистрала от 110км/ч,
т.е. превишаването на разрешената скорост е 31км/ч. Движението на лекия
автомобил е установено с временно монтирано на пътя АТСС. За нарушението е
изготвена снимка от паметта на техническото средство. Съгласно данните в
централна база КАТ нарушителят е собственик на автомобила. От приложения
протокол за проверка на средството съдът е установил, че средството е преминало
последваща проверка. Липсва попълнена декларация от собственика по чл.188 от ЗДвП. Представеният протокол с дигитална снимка на техническото средство
потвърждава данните във фиша относно датата на нарушението, мястото, посоката
на движение, скоростта и въведеното ограничение.
При
тези фактически установявания съдът е приел от правна страна приложимост на
реда чл.189, ал.4-11 от ЗДвП и наличие на реквизитите на фиша, но липса на
данни за влизане в сила на електронния фиш, обосноваващ повторността на
деянието и недоказаност на деянието поради отсъствие на отбелязване в протокола
от работата на средството на номерата на първото и последното статично изображение.
По посочените доводи съдът е отменил фиша и на основание чл.63д от ЗАНН във вр.
с чл.36 от ЗА и чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба 01/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е осъдил ОДМВР –
Кюстендил да заплати на И.Г.М. 400лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено
за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са
следните:
Правилен
е решаващия извод на съда за недоказано противоправно деяние.
Съдът
е изпълнил задълженията си по чл.13, ал.1, чл.14, ал.1 и чл.107 от НПК за пълно
и всестранно разкриване на обективната истина. Събрал е относимите
доказателства, анализирал е фактите от значение за спорното право и е извел
обосновани изводи, които касационният съд споделя.
Обоснован
от доказателствата е извода на съда за нарушаване на формалните изисквания за
доказване използването на АТСС, въведени в чл.10 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., изм. и доп./.
Представеният към преписката протокол за използване на техническото средство
няма нормативно установеното съдържание в образеца, приложение към чл.10, ал.1
от Наредбата. В протокола не се съдържат задължителните реквизити, установяващи
номера на първото и последното статично изображение, което възпрепятства
проверката за достоверност и относимост към административното нарушение на
данните в представеното ВДС – снимката /клипа/ от паметта на АТСС, още повече,
че тази снимка не е конкретизирана в съдържанието на електронния фиш. Поради
изложеното, обосновано и правилно районния съд е приел, че нарушението за
скорост е недоказано. Релевантните за отговорността на нарушителя факти за
движение в пътен участък с въведено ограничение на скоростта с поставен пътен
знак, със скорост, надвишаваща разрешената от закона, не са безспорно установени
от събраните доказателствени средства. В аспекта на изложеното, неоснователно е
възражението на касатора за несъществен пропуск при изготвяне на протокола.
Вярно е, че ЗДвП въвежда засилена охрана на регулираните обществени отношения,
но посоченото във фиша деяние не е доказано по предвидения за това процесуален
ред.
За
пълнота на мотивите съдът ще посочи, че липсата във фиша на дата на влизане в
сила на предходния електронен фиш относно повторността, не представлява
съществено нарушение на формата, т.к. не води до неточно или неясно обвинение,
нито нарушавана правото на защита на дееца. В съдържанието на оспорения фиш, предходният
такъв е записан със сериен номер на издаване, поради което е ясна волята на
органа за кой фиш е приложен квалифициращия състав на повторността. Отсъствието
на посочена дата на влизане в сила на предходния фиш се преодолява с
приобщените в съдебното производство предходен фиш и справка за датата на
влизането му в сила. Доказателствата дават възможност за проверка на повторността
във вр. с легалната дефиниция на §6, т.33 от ДР на ЗДвП.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Поради
изхода от делото, касаторът няма право на юрисконсултско възнаграждение.
На
основание 63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН ОДМВР – Кюстендил дължи заплащане на
ответника на деловодни разноски пред касационната инстанция в размер на 400лв.
за адвокатско възнаграждение. Заплатеното от ответника възнаграждение по
приложения договор за правна услуга в размер на 600лв. съдът намалява по
възражението на касатора за прекомерност до минималното такова по чл.18, ал.2
във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения във вр. с чл.36 от ЗА. Делото не се отличава с
висока фактическа и правна сложност.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №185/19.05.2023г.
по а.н.д. №393/2023г. на РС – Дупница.
ОСЪДЖА ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ да заплати на И.Г.М.
/с посочени лични данни/ деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на
400лв. /четиристотин лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.