№ 3136
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110146450 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
й е предявило срещу с осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ за сумата в общ размер на 782,33 лева, представляваща неплатена част
от превозно възнаграждение по договор за международен автомобилен превоз на товари,
обективирано във фактура № **********/23.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 18.08.2023 г., до окончателното плащане, както и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 73,77 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 18.10.2022 г. до 13.08.2023 г.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за извършване на
международен автомобилен превоз на стоки, който бил обективиран в заявка-договор от
15.08.2022 г., съгласно който ищецът следвало да извърши превоз на товар от товарен пункт
в Чешката република до Република Българя. Твърди, че стоките предмет на договора били
разтоварени и получени без забележки по превоза от получателя, поради което за
дължимото възнаграждение издал фактура № **********/23.08.2022 г. към ответника за
сумата от 4 928,69 лева. Поддържа, че ответникът му заплатил част от уговореното
възнаграждение – сумата в размер на 4 146,36 лева, като дължима останала сумата в размер
на 782,33 лева. По така изложените съображения предявява разглежданите искове и моли да
бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
посочва, че претендираните вземания са заплатени, поради което моли предявените искове
да бъдат отхвърлени.
Впоследствие е постъпила молба от ищеца от 21.12.2023 г., с която признава
заплащането на сумата в общ размер на 856,10 лева, като поддържа, че дължими остават
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до датата на
плащането, както и разноските по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните
съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ в тежест на
ищеца е да установи наличието на правоотношение между страните по твърдения договор за
международен автомобилен превоз на товари с твърдяното съдържание, както и че е
1
изпълнил задълженията си произтичащи от същия по превоз на товар по определения
маршрут, със стока по вид и количество по заявката, на определеното място и дата.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания в уговорения срок.
С оглед заявеното в отговора на исковата молба с доклада по делото са обявени за
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства, включени
във фактическия състав на спорното право. Ето защо на основание чл. 153 ГПК съдът
приема същите за установени.
На следващо място между страните не е спорно, а и от представеното от ответника
преводно нареждане се установява, че на 19.12.2023 г. /след подаване на исковата молба/
ответникът е заплатил на ищеца сумата в общ размер на 856,10 лева, от които 782,33 лева –
главница и 73,77 лева – мораторна лихва, като ищецът изрично потвърждава заплащането на
исковите претенции.
При това положение предявените искове за главница и мораторна лихва се явяват
неоснователни поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса и като такива следва
да бъдат отхвърлени изцяло.
По делото обаче не се твърди и не са ангажирани доказателства от ответника да е
заплатена претендираната законна лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 18.08.2023 г., до датата на плащане – 19.12.2023 г. Същата определена по
реда на чл. 162 ГПК за посочения период възлиза на сумата в размер на 35,35 лева, в който
размер в полза на ищеца следва да бъде присъдена дължимата законна лихва.
По отговорността за разноските:
Въпреки отхвърлянето на предявените искове, доколкото се касае за погасяването им в
хода на процеса, ответникът дължи направените и претендирани от ищеца разноски, тъй
като по общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на
вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани такива в общ размер на
550 лева, от които 50 лева за платена държавна такса и 500 лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА с, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Чехов“ № 58А,
ет. 3, да заплати на й, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление село Бреница, ул.
„Христо Ботев“ № 21, сумата в размер на 35,35 лева, представляваща законна лихва за
периода от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2023 г., до датата на плащане –
19.12.2023 г. на главница в размер на 782,33 лева, представляваща неплатена част от
превозно възнаграждение по договор за международен автомобилен превоз на товари,
обективирано във фактура № **********/23.08.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер на 550 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ за заплащане на
сумата в общ размер на 782,33 лева, представляваща неплатена част от превозно
възнаграждение по договор за международен автомобилен превоз на товари, обективирано
във фактура № **********/23.08.2022 г. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата в размер на 73,77 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
18.10.2022 г. до 13.08.2023 г.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3