Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
София, ……………..г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, Х въззивен състав, в открито
заседание на единадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУСИ
АЛЕКСИЕВ
АНДРЕЙ
Г.
при секретаря Елка Григорова и прокурора ………, като разгледа докладваното от
съдия Атанасов ВНЧХД № 3337/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда от 22.03.2013
г. по НЧХД № 3361/2011 г., СРС, НО, 99 състав e признал подсъдимата Р.В.в.З. за невиновна в това, че
за времето от 20.02.2010 г. до 21.02.2011 г., при условията на продължавано
престъпление, публично и чрез печатно произведение, с документ, озаглавен
„отговор“, да е казала нещо унизително за честта и достойнството на Н.М.Н., чрез
изразите “с болни амбиции“, „не се е реализирал професионално“ и „е обременен
психически“, поради което и я оправдал по обвинението, повдигнато с тъжбата на Н.Н.
за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Със същата присъда същата подсъдимата е призната за
невиновна и в това, че по същото време, в условията на продължавана престъпна
дейност, със същите изрази да е разгласила позорни обстоятелства за Н.М.Н. и е
оправдана по обвинението, повдигнато с тъжбата на Н.Н. за извършено
престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК. С присъдата са отхвърлени предявените от тъжителя Н.М.Н. граждански
искове срещу подсъдимата Р.В.в.З., съответно за сумата от 400 000 лв. – обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от инкриминираното като съставляващо
престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК деяние и за сумата от 100 000 лв. – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от инкриминираното като съставляващо
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК деяние, ведно със законните лихви, считано от 20.02.2011 г. до
окончателното им заплащане.
Срещу така постановената
присъда е била подадена въззивна жалба от тъжителя и граждански ищец Н.М.Н., по
която е било образувано ВНЧХД № 573/2016 г. по описа на СГС, НО, V въззивен
състав. С решение от 12.07.2018 г. по същото въззивно дело СГС, НО, V въззивен
състав на основание чл. 334, ал. 1, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 81,
ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е отменил първоинстанционната присъда в
наказателната й част и е прекратил наказателното производство по повдигнатите с
тъжбата обвинения за извършени престъпления от Р.В.в.З. по чл. 148, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 148,
ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като е
потвърдил присъдата на СРС в гражданската й част. С решението на основание чл. 190,
ал. 1 от НПК тъжителят Н.М.Н. е бил осъден да заплати на подсъдимата Р.В.в.З.
сумата от 5 000 лв., представляваща разноски за адвокатски хонорар пред
въззивната инстанция.
Така постановеното
въззивно решение е било обжалвано пред Върховния касационен съд от частния
тъжител и граждански ищец Н.М.Н.. С Решение № 116 от 10.07.2017 г. по
образуваното по същата касационна жалба н. д. № 323/2017 г. ВКС, І н. о. е
отменил въззивното решение от 12.07.2016г. в частта, с която е потвърдена
първоинстанционната присъда в гражданската й част, както и в частта, с която
частният тъжител Н.Н. е осъден на основание чл. 190, ал. 1 от НПК да заплати на
Р.В.в.З. сумата от 5 000 лв., представляващи разноски за адвокатски
хонорар пред въззивната инстанция и е върнал делото за ново разглеждане в
отменените части на СГС.
След така постановеното
от ВКС връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС, е
образувано настоящото въззивно производство.
В съдебно заседание на въззивната инстанция частният
тъжител и граждански ищец Н.Н. поддържа въззивната си жалба срещу присъдата на
СРС. Счита, че от събраните в хода на наказателното производство доказателства
по категоричен начин е установено, че подсъдимата е извършила вменените й с
тъжбата дейния, които и представляват деликти, причинили на гражданския ищец
неимуществени вреди, за обезщетяването на които той е претендирал обезщетения с
предявените граждански искове. Поддържа, че с разпространяването на
инкриминираните изрази подсъдимата е обидила и оклеветила частния тъжител, тъй
като е унизила честта и достойнството му, като същевременно е разпространила за
него и позорящи го и неверни твърдения. Според частния тъжител и граждански
ищец подсъдимата е извършила деликтите виновно, като без значение за
ангажирането на гражданската й отговорност е под каква форма на вината това е
осъществено от нея. Пледира да бъде
отменена първоинстанционната присъда в обжалваната част и вместо нея да бъде
постановена нова, с която бъдат уважени изцяло предявените срещу подсъдимата
граждански искове.
Защитникът на подсъдимата Р.В.в.З. оспорва въззивнага
жалба на частния обвинител и граждански ищец Н.Н. срещу присъдата на СРС в
частта, в която са отхвърлени предявените от ищеца срещу подсъдимата граждански
искове. Излага доводи, че съдържанието на инкриминираните в тъжбата на Н.Н.
изрази не ги характеризира нито като оклеветяващи Н., нито като обиждащи го.
Поддържа и че същите изрази са част от отговор, който подсъдимата е дала на
предявен срещу нея иск и в този смисъл не може да й бъде търсена отговорност за
упражняването на нейните процесуални права. Пледира да бъде потвърдена
присъдата на първата инстанция, с която са отхвърлени предявените срещу
подсъдимата граждански искове и да бъдат присъдени на подсъдимата направените
от нея разноски за защитник в инициираното по жалбата на частния обвинител и
граждански ищец въззивно производство.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства,
взе предвид разпоредбите на закона и задължителните указания на касационната
съдебна инстанция, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в
съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено следното:
С оглед на описаната по-горе
процесуална история на делото, настоящото производство има за предмет
правилността и обосноваността на присъдата на СРС в частта, с която са
отхвърлени предявените граждански искове от Н.М.Н. срещу подс. Р.В.в.З.. В
съответствие с решаването на този основен въпрос настоящият въззивен съдебен
състав следва да се произнесе и по дължимите от страните по делото разноски.
Извършвайки въззивна проверка на
първоинстанционната присъда, с оглед така очертания предмет на настоящето
производство, настоящият съдебен състав намира за установена следната фактическа
обстановка:
На 21.04.2009 г. в Софийски районен съд била
подадена искова молба от адв. Н.М., в качеството й на повереник на Н.М.Н.,
против П.на РБ, К.Н.М., подсъдимата Р.В.в.З. и Държавата чрез М.НА П.. С
исковата молба бил предявен граждански иск, като било посочено основание на
същия разпоредбите на чл. 7 от Конституцията на Република България, чл. чл. 45,
49 и 86 от ЗЗД, чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз. Според исковата молба,
искът бил предявен като частичен, за сумата от 2 000 лв., част от пълния
размер на иска от 500 000 лв.
В исковата молба били посочени обстоятелства,
според които ищецът Н.Н., като бивш административен ръководител в П.и настоящ
уважаван адвокат, е участвал в разкриването на редица престъпни схеми на
мафията в България, занимавал се е с политика, бил известен правозащитник, като
неговата активна гражданска позиция и особено непрекъсната му борба против
мафията и корупцията в България сериозно засягат интересите на мафията и тя
търси всевъзможни способи да извършва репресии срещу него и да му нанася вреди.
По отношение на ответницата по така предявения иск
– подс. Р.В.З., в исковата молба било посочено, че тя е „лице от цигански
произход, обвързана с бившата Държавна сигурност, а след това и с други
репресивни служби на МВР“, че тя „съвместно с бивши и настоящи служители на
репресивните служби имат съучастие с организирана международна престъпна група
за международни измами, трафик на пари, „пране” на пари и т. н.“, че „Мафиотските
структури, които контролират визираните репресивни служби били са „издействали”
Р. В. да не бъде задържана и да не й бъде повдигано обвинение, срещу ангажимент
от нейна страна да твърди, да поддържа и да разпространява неверни, позорни,
клеветнически и обидни твърдения срещу адв. Н. Н. и да подписва най- различни
документи съдържащи такива твърдения с цел да бъдат ползвани от мафията като
предтекст да бъде компрометиран, дискредитиран и репресиран известния борец
против мафията и корупцията адв. Н. Н.“. По-нататък в исковата молба се
твърдяло, че „В замяна на тези договорки мафиотските структури са осигурили
избавянето на отв. Р. В. от следващата й се наказателна отговорност,
независимо, че е била заловена в автомобил с друг от съучастниците, в който е
намерена част от паричната сума — предмет на престъплението, срещу което отв. Р.
В. е започнала да твърди, да разгласява устно и писмено позорни, обидни и
клеветнически твърдения срещу адв. Н. Н.“. След това в исковата молба били
посочени квалифицирани като неверни, позорни, обидни и клеветнически твърдения,
разпространени от посочената ответница, които били насочени срещу адв. Н. Н..
След изброяването на твърденията и посочването, че те не отговарят на истината,
а повечето от тях дори са и невъзможни, следвал изразът: „В действителност адв.
Н. Н. не е защитавал само съпругът на циганката Р. В., а е участвал в голям
адвокатски екип, който е защитавал цялата заловена престъпна група от около 12 /дванадесет/
човека. Той не е бил ръководител на екипа, а само участник в екипа и той не е
бил оторизиран и не е получавал никакви парични суми. Не само цитираните от
отв. Р. В., а много по-големи парични суми са били изхарчени от нея в Казината,
където всяка вечер е пропилявала огромни парични суми „на рулетка“, за
закупуване на огромни количества скъпи маркови дрехи, обувки, чанти и бижута и
за заплащане на услуги на скъпо платени „жигула”.“ След това в исковата молба
било посочено, че в съучастие с ответницата К.М., подс. В. е разгласявала засягащи
адв. Н.Н. твърдения.
По такса заведената искова молба в СРС било
образувано гр. д. № 21722/2009 г. по описа на СРС, ГО, 43 състав, като съдията
по делото разпоредил да се връчат на ответниците преписи от исковата молба с
указания за правото им в едномесечен срок да подадат писмен отговор.
След като чрез своя баща подс. Р.В.в.З. получила
препис от исковата молба, на 31.03.2010 г. тя подала отговор, внесен в СРС.
Отговорът на подсъдимата съдържал следния текст: „УВАЖАЕМИ РАЙОННИ СЪДИИ, получих
исковата молба, по която е образувано горепосоченото дело. Сочат се
обстоятелствата, на които се основава искът, без да се сочат доказателства. Оспорвам
искът изцяло и възразявам срещу него. Не зная на какви доказателства се
основава. Възразявам и срещу допустимостта на иска. Някой ако е с болни амбиции
и не се е е реализирал професионално и е обременен психически това не значи, че
аз трябва за това да се явявам по съдилищата като ответник. От искована молба
не мога да разбера кои обстоятелства, сочени в исковата молба, обосновават
моята отговорност по чл. 45 ЗЗД и въз основа на какви доказателства. Становище
бих могла да звема след като се запозная и с някакви доказателства, поради това
възразявам и срещу това, което се сочи и като обстоятелства на иска.“
Въззивният съдебен състав счита, че това са
обстоятелствата от фактически характер, които са свързани с предмета на делото
и са относими към решаването на правния въпрос дали подсъдимата Р.В.в.З. е
разпространила инкриминираните в тъжбата твърдения спрямо частния тъжител и
граждански ищец Н.Н. и дали същите твърдения съдържат обидни и клеветнически
твърдения спрямо Н.. Предметът на делото обхваща горепосочените фактически
обстоятелства, доколкото с тъжбата е инкриминирана частта от отговора на подсъдимата
по предявената срещу нея искова молба, състояща се от изречението „Някой ако е
с болни амбиции и не се е е реализирал професионално и е обременен психически
това не значи, че аз трябва за това да се явявам по съдилищата като ответник.“.
Настоящата инстанция също, като първоинстанционния
съд, счита за категорично и безспорно установено, че подсъдимата Р. В. в.З. е
автор на инкриминирания в тъжбата израз. Това е видно от приложените в
първоинстанционното дело материали от гражданското дело, по което е представен отговорът
на подсъдимата по отношение на предявената срещу нея исковата молба. В този
смисъл и по настоящето наказателно производство се явява несъмнено установено,
че подсъдимата е автор на инкриминирания текст, който е бил част от същия
отговор на исковата молба.
Въззивният съдебен състав намери за необходимо да
включи във фактическата част, подлежаща на разглеждане по делото и съответното
изложено по-горе съдържание на исковата молба, подадена от името на частния
тъжител Н.Н. от неговия процесуален представител адв. Н. Н.. Настоящият съдебен
състав счете, че това съдържание на исковата молба следва да бъде
възпроизведено, доколкото именно по отношение на него, като твърдяни основания
на предявения иск, подсъдимата е дала и отговора, съдържащ инкриминираното
изречение. Па категоричен начин от приложената в първоинстанционното дело в
копие искова молба, се установява изложеното по-горе нейно съдържание, изразяващо
се в твърдяни от нейния подател основания на исковата претенция спрямо подс. Р.В.в.З..
Въззивният съдебен състав намира, че при така
установените по делото факти, правилни се явяват формираните от първата
инстанция изводи за липсата на основания за ангажиране на имуществената
отговорност на подсъдимата за противоправно причинени неимуществени вреди на
частния тъжител и граждански ищец от написването и внасянето на отговора на
исковата молба, съдържащ инкриминираното изречение.
И въззивният съдебен състав намира, че изречението
„Някой ако е с болни амбиции и не се е е реализирал професионално и е обременен
психически това не значи, че аз трябва за това да се явявам по съдилищата като
ответник.“ не съдържа конкретни позорящи частния тъжител и граждански ищец Н.Н.
обстоятелства, за да се приеме, че същият е оклеветен по смисъла на чл. 147,
ал. 1 от НК чрез разгласяването на отговора, съдържащ изречението.
На първо място, така посоченото изречение не позволява съдържащите се в него словесни квалификации да бъдат съотнесени по категоричен начин към конкретно физическо лице, в това число и тъжителят и гражданския ищец. Видно е от изречението, че то не визира конкретно определено чрез неговото достатъчно ясно индивидуализиране лице. Квалификациите „болни амбиции“, „не се е реализирал професионално“ и „обременен психически“ са отнесени от авторката на изречението към субект, индивидуализиран не конкретно, а с използването на неопределителното местоимение „Някой“. Никакви други характеристики не са посочени в изречението от страна на подсъдимата, относно личността на този „Някой“, освен самите квалификации, които са му приписани. Тези квалификации обаче не са достатъчни да се установи кое лице е визирала тъжителката, доколкото същите квалификации, дори и в посочената комбинация, биха били налице при множество човешки индивиди.
Не позволява категорична индивидуализация на
лицето, визирано от подсъдимата с посочените квалификации и останалата част от
изречението – „…това не значи, че аз трябва за това да се явявам по съдилищата
като ответник.“. Така използваната словесна конструкция ясно сочи, че
подсъдимата е обвързала своето явяване по съдилищата като ответник от евентуалното
/“ако“/ наличие на използваните квалификации спрямо посоченото от нея като
„Някой“ лице. Тази конструкция обаче не съдържа еднозначно фактическо
твърдение, че „Някой“ е ищецът по конкретното гражданско дело, по което е
представен отговорът. Това е така, защото явяването на авторката на отговора
като ответник по дела, самата тя сочи като обусловено от евентуалното наличие
на посочените квалификации на лице. В този смисъл налице е твърдение от
подсъдимата, че фигурата й на ответник се явява обусловена от това, че „някой“
може да е „болни амбиции“, „не се е е реализирал професионално“ и е „обременен
психически“, но това не е достатъчно да се приеме по еднозначен и категоричен
начин, че именно ищецът по гражданското дело е било визираното от подсъдимата
лице, още повече, че в процесния случай исковата молба не е подадена и
подписана лично от тъжителя и граждански ищец Н.Н., а от негово име с изрично
посочен автор – упълномощен процесуален представител.
На следващо място въззивният съдебен състав счита,
че самото съдържание на изразите „ако някой е с болни амбиции“, „не се е
реализирал професионално“ и „обременен психически“ не представляват приписана
конкретно на частния тъжител дейност или някакви лични качества, които да са
„позорящи“ го по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК. Както вече беше посочено, всички
тези квалификации са посочени от подсъдимата не под формата на твърдение за
наличието им по отношение на конкретно лице, а като уговорка, че евентуалното
им наличие според нея не е достатъчно тя да се явява като ответник в съдебно
дела. Тази евентуалност е изразена чрез използването на уговорката „ако“. От
обстоятелството, че подсъдимата е придобила качеството ответник по гражданското
дело обаче не може да се приеме, че тя със сигурност е твърдяла наличието на
посочените квалификации спрямо определено лице и то точно ищеца по същото дело,
доколкото самата тя е посочила, че такова наличие, само по себе си, не обуславя
необходимост тя да се явява като ответник, използвайки думите „това не значи“.
Така съдържащото се двусмислие в изречението го прави негодно да бъде възприето
като приписващо на конкретно лице посочените качества, като действително
налични.
В първата от използваните в изречението
квалификации „ако някой е с болни амбиции“ не се съдържат клеветнически
твърдения. Както вече настоящият съдебен състав отбеляза, използваният съюз
„ако“ сочи условност на следващото го твърдение, а именно, че „някой има болни
амбиции“, при което не може еднозначно да се счете, че подсъдимата е твърдяла
със сигурност наличието на болни амбиции у лицето, което е визирала. Само по
себе си, твърдението, че някой е с болни амбиции има оценъчен характер,
доколкото представя виждането на автора на твърдението за това дали съответните
амбиции у друго лице са реалистични, оправдани, достижими или са нереалистични
и несъответстващи на способностите на това друго лице, доколкото това е
съдържанието на понятието „болни амбиции“. Доколкото субективната преценка не
може да бъде подлагана на проверка за фактическа вярност и представлява
изразено лично мнение, а не твърдение за извършени обществено неприемливи
действия или наличие на позорящо качество, то изразът „има болни амбиции“, дори
и когато е конкретно отнесен към някого, не съдържа клеветнически по своя
характер твърдения.
Отнасянето към конкретно физическо лице на
твърдението, че същото „не се е реализирал професионално“ също не представлява
оклеветяване по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК. Професионалната реализация е
елемент от социалния статус на индивида, но степента на тази реализация и
нейната „достатъчност“ също е въпрос на оценка от страна другите. Само по себе
си, твърдението за недостатъчна професионална реализация на друго лице, може да
представлява отрицателна оценка, но същевременно същото не преписва „позорящи“
по своя характер обстоятелства.
Третата съдържаща се в процесното изречение
квалификация „обременен психически“ също не съдържа позорящи лицето, спрямо
което е отправена, фактически твърдения. Квалификацията „обременен
психически“ не е конкретизирана така, че
да се възприеме по еднозначен начин като твърдение за наличие на позорящи
лицето, към което е отнесено, негови лични качества или дефицити. Под изразът
„обременен психически“ могат да бъдат подведени както състояния на психически
разстройства и непълноценности, така и на наличие на душевни травми, притеснения,
грижи. Което и от така възможните съдържания да бъде прието за влагано от
подсъдимата, нито едно няма позорящ характер. В съвременното общество наличието
на псичихни заболявания или вродени недостатъци не би могло да се счита за
позорящ факт, поради което и приписването на наличието на такъв спрямо друго
лице, не следва да се квалифицира като оклеветяване на същото.
С използването в отговора на исковата молба срещу
нея на изречението „Някой ако е с болни амбиции и не се е е реализирал
професионално и е обременен психически това не значи, че аз трябва за това да
се явявам по съдилищата като ответник.“ подс. Р.В.в.З. не е и написила нещо
унизително за честта и достойноството на частния тъжител и граждански ищец Н.Н.,
за да се счете, че го е обидила по смисъла на чл. 146, ал. 1 от НК.
Невъзможността така съдържащите се в посоченото
изречение твърдения да се отнесат към конкретно физическо лице и по-точно към тъжителя
и граждански ищец Н.Н., която беше обоснована по-горе, предпоставя и
невъзможност да се приеме, че с това изречение подсъдимата е искала да засегне
именно него. В този смисъл макар и съдържащите се в изречението квалификации да
представляват негативна лична оценка, която е в състояние да засегне самооценката
на лице, към което са отправени /“болни амбиции“, „не се е реализирал
професионално“/, липсата на еднозначност и категоричност за отправянето на тези
квалификации именно към тъжителя, е пречка да се счете за установено по
несъмнен начин, че той е бил адресат на тези квалификации. Относно изразът
„обременен психически“ и тук важат вече изложените съображения за възможно
различно съдържание, както и това, че нито едно от тях ни би могло и да се
счете за обидно, предвид липсата на засягане на личното достойноство чрез
такова твърдение.
При липсата
на достатъчно основания да се приеме, че адресат на изречението изречението „Някой
ако е с болни амбиции и не се е е реализирал професионално и е обременен
психически това не значи, че аз трябва за това да се явявам по съдилищата като
ответник.“ е бил именно частният тъжител и граждански ищец Н.Н., както и при
обективната несъставомерност на съдържащите се в това изречение квалификации
като позорящи го, остават недоказани по своето основание предявените граждански
искове срещу подсъдимата Р.В.в.З., с което се претендират обезщетения за
причинени от нея на ищеца неимуществени вреди в следствие на извършени
противоправни деяния по смисъла на чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от НК,
съответно нанесена обида и разпространена клевета. В този смисъл и като е отхвърлил
предявените от тъжителя Н.М.Н. граждански искове срещу подсъдимата Р.В.в.З.,
съответно за сумата от 400 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от инкриминираното като съставляващо престъпление по чл. 148, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 1 и 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК деяние и за сумата
от 100 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от инкриминираното
като съставляващо престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК деяние, ведно със законните лихви, считано от
20.02.2011 г. до окончателното им заплащане, първоинстанционният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед на изхода на
производството във въззивната инстанция, следва, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК тъжителят и граждански ищец Н.Н. да бъде осъден да заплати на подсъдимата Р.В.в.З.
направените от нея разноски за заплащане на възнаграждение на защитник. В
производството пред настоящия съдебен състав не бяха представени доказателства
за такива разноски, но на участващия в същото производство защитник на
подсъдимата, същата е заплатила възнаграждение при сключването на договора за
правна помощ, приложен към пълномощното, представено пред предходния въззивен
съдебен състав /л. 64
от ВОХД №
573/16 г. на СГС, НО, V-ти въззивен
състав, договор с номер с №
06544 от адвокатския кочан на адв. Г./. Доколкото така направените разноски са
обезпечавали предоставянето на правна помощ на подсъдимата през цялостното
развитие на въззивното производство, независимо от обстоятелството, че същото
се е състояло в разглеждането му от два различни съдебни състава след отмяната
на решението на предходния въззивен състав от ВКС и връщането на делото за ново
разглеждане, то предвид изхода на това въззивно производство и нормата на чл.
190, ал. 1 от НПК частният тъжител и граждански ищец следва да бъде осъден да
заплати на подсъдимата направените от нея разноски за защитник. Представеният
по делото договор за правна помощ съдържа и писмено удостоверяване за заплащане
в брой на уговореното възнаграждение от 5 000 лв. от страна на подсъдимата
на нейния защитник. Това удостоворяване има характера на разписка и е
достатъчно доказателство, че посоченото възнаграждение е платено /в този смисъл
и задължителните указания по прилагане на закона, дадени в т. 1 от ТР № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед на това и не е необходимо да бъдат събирани
допълнителни доказателства за установяване на факта на направено плащане от
страна на подсъдимата на уговореното възнаграждение на нейния защитник. Сам по
себе си, размерът на уговореното и платено възнаграждение не се явява
прекомерно висок, с оглед размера на предявените срещу подсъдимата искови
претенции от страна на частния тъжител.
Въз основа на изложеното
въззивният съдебен състав счита, че следва да бъде постановено решение, с което
присъдата на СРС в гражданската й част бъде потвърдена, като на основание чл.
190, ал. 1 от НПК частният тъжител и граждански ищец следва да бъде осъден да
заплати на подсъдимата направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, СГС, Х въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 22.03.2013 г. по НЧХД № 3361/2011 г. на СРС,
НО, 99 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от тъжителя Н.М.Н. граждански
искове срещу подсъдимата Р.В.в.З., съответно за сумата от 400 000 лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от инкриминираното като
съставляващо престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и 2, вр. чл. 147,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК деяние и за сумата от 100 000 лв. – обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от инкриминираното като съставляващо
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК деяние, ведно със законните лихви, считано от 20.02.2011 г. до
окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 190,
ал. 1 от НПК частният тъжител и граждански ищец Н.М.Н. ДА ЗАПЛАТИ на подсъдимата
Р.В.в.З. сумата от 5 000 лв., представляваща разноски за адвокатски хонорар
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.