Решение по дело №7003/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8172
Дата: 2 декември 2019 г. (в сила от 12 декември 2020 г.)
Съдия: Елена Николаева Андреева
Дело: 20191100107003
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№................./02.12.2019 г., гр. София

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 27 състав, в публичното заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

 

при участието на секретаря Йовка Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7003 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от И.Т.Т. от гр. София срещу З.”Л.И.” АД *** искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 110 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания от ПТП на 04.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от 02.06.2018г. – датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената претенция от страна на застрахователя,до окончателното изплащане на сумата, както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 6212,11лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди от ПТП на 04.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 04.02.2018г. ищцата, като пътник в л.а.”Ауди А3” с рег.№ ******, управляван от В.М.С., е пострадала в пътно-транспортно произшествие, състояло се около 15,30 часа, вина за което имал водачът на автомобила, в който е пътувала, тъй като движейки се по бул.”Ботевградско шосе” в посока изход от гр. София и на кръстовището с ул.”Челопешко шосе” при маневра ляв завой водачът на автомобила не пропуснал и отнел предимството на насрещно движещия се автомобил – л.а.”Санг Йонг Корнадо” с рег.№ ******, управляван от Г.К.В.. Съставен бил Констативен протокол № к-81/04.02.2018г., в който били описани обстоятелствата и причините за ПТП и било образувано досъдебно производство, във връзка с което е водено НОХД № 17534/2018г. на СРС, приключило със споразумение, съгласно което В.М.С. е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Поддържа се, че с оглед осъждането на посоченото лице, процесното ПТП е настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на л.а.”Ауди А3” с рег.№ ******, който не съобразил поведението си с чл.5 ал.1 т.1, чл.6 т.1 и чл.50 ал.1 от ЗДвП. При инцидента ищцата получила работна диагноза фрактури на дясно бедро и лява китка. След ПТП тя била откарана в УМБАЛСМ”Н. И. Пирогов” в увредено общо състояние - дясно бедро - болезнено, оточно, деформирано, с патологична подвижност и три пунктиформени (отворени) рани в средна трета, нарушена функция; лява гривнена става - болезнена, оточна, деформирана и с нарушена функция; охлузване в дясна зигоматична област на главата; контузии в областта на дясно ухо и субмандибуларно (под челюстта). След извършените прегледи й е поставена окончателна диагноза: фрактура аперта пунктиформис феморис дек (счупване на тялото/диафиза/ на бедрената кост - открито-дясно); фрактура радии син.дисталис интраартикуларис (счупване на долния край на лъчевата кост- закрито-ляво); комоцио церебри (мозъчно сътресение); контузио ет екскор.рег. зигоматици дек. (контузия и рана в зигоматичната област/ дясна ябълчна кост/); контузио аурикуле дек., менатлис дек ет субмандибулар. дек. (контузия в областта на десни ушна мида, брадичка и долна челюст); множество повърхностни травми на главата. Ищцата е приета за оперативно лечение - оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник. По спешност първо е оперирана откритата бедрена фрактура - извършени са открито наместване и е поставен ИМ пирон, който е заключен с 2 винта; относно фрактурата на лъчевата кост на лява ръка - направена е закрита репозиция и фиксация с гипсова шина. След стабилизиране на състоянието й е предприета следваща операция - оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с много голям обем и сложност - след достигане до фрактурата на дисталния радиус, фрагментите са репонирани, извършена е остеопластика на костния дефект със спонгиоза по съседство, и са задържани с плака и винтове. След извършените манипулации и болничен престой И.Т.Т. е освободена от болничното заведение за продължаващо домашно лечение и препоръка да не натоварва увредените крайници и да провежда активна рехабилитация.

Получените, вследствие на ПТП, множество травматични увреди са причинили на ищцата болки и страдания, които са били със значителен интензитет 3-4 месеца след инцидента. С оглед характера на нараняванията, пострадалата е следвало да спазва щадящ постелен режим, без физическа активност и натоварване на увредените долен десен и горен ляв крайник, което я е поставило в невъзможност да посреща със собствени сили обикновени битови потребности, за задоволяване на които е получавала помощ от своите близки. На практика е била лишена от възможността да ходи и стои изправена без чужда помощ за един значителен период от време, като й се е налагало да използва помощни средства - патерици, от каквито не е имала нужда преди ПТП. Получените наранявания на главата и мозъка и отражението им върху пострадалата - гадене и световъртеж, могат да са индикация за натовареност със сериозни последствия и късни прояви на усложнения. Изпитваните силни болки и неразположение са я карали да се чувства потисната, безпомощна, непълноценна и в тежест на близки и роднини. Последиците от инцидента са довели до промяна в нормалното протичане на ежедневието на млад човек, като за оздравяване на увредените крайници и възвръщане към предишния начин на живот на ищцата й се наложило да провежда активна рехабилитация. Възстановителният период е продължил около 1 година, за който свидетелстват болничните листи за временна нетрудоспособност, обхващащи времевия интервал 04.02,2018г.-29.01.2019г. Досежно психологическите последствия от ПТП - изживян стрес и душевни страдания, същите ще съпътстват ищцата до края на живота й.

Излага се, че по отношение на лек автомобил марка „Ауди“ модел „АЗ“ с peг. № ****** е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” при З.”Л.И.” АД, със застрахователна полица №а BG/22/117002191967 със срок на действие от 08.08.2017г. до 08.08.2018г.

Във връзка с лечението си ищцата извършила значителни разходи на обща стойност 6212,11 лв., за които са издадени фактури № **********/16.02.2018г., № **********/16.02.2018г., № **********/ 16.02.2018г., № **********/16.02.2018г., фоктура - 06.02.2018г., № **********/13.02.2018г, № **********/ 06.02.2018г, № **********/16.02.2018г., № **********/12.02.2018г., № **********/15.02.2018г., № **********/08.02.2018г., № **********/15.02.2018г., № **********/23.02.2018г., № **********/26.02.2018г., № **********/16.03.2018г., с приложени към тях касови бонове, подробно описани в исковата молба.

По повод пътния инцидент ищцата сезирала застрахователя с претенция за изплащане на обезщетение вх. № 2897/02.03.2018г. за претърпени неимуществени вреди, под формата на болки и страдания, в размер на 120 000лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 6033,05лв., като с молба вх. № 5379/25.04.2018г. са представени нови счетоводни документи, съответно крайната сума на претенцията за имуществени вреди, предявена пред застрахователя възлизала на 6212,11 лв.

Ответникът З.„Л.И.” АД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер, оспорва наличието на причинно-следствена връзка между всички, претендирани с исковата молба вреди и процесното ПТП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С определение от съдебно заседание от 11.02.2019г. по НОХД № 17534/2018г. по описа на СРС, НО, 94 състав е одобрено споразумение, с което подсъдимият В.М.С. се е признал за виновен в това, че на 04.02.2018г. около 15,30 часа в гр. София, по бул.”Ботевградско шосе”, с посока на движение от центъра на София към изхода на София на кръстовището с ул.”Челопешко шосе”, при управление на МПС – л.а.”Ауди”, модел „А-3”, с ДК № ******, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.50 ал.1 от ЗДвП: „На кръстовище, на което един от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да прорпуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство!”, чл.6 т.1 от ЗДвП: „Участниците в движението съобразяват своето поведение „с пътните знаци…” вр.чл.45 ал.2 от ППЗДвП: „Пътните знаци относно предимството имат следните изображения и наименования: Б 1 Пропусни движещите се по пътя с предимство!”, като не се съобразил с наличието на пътен знак „Б-1” от ППЗДвП и при извършване на маневра „завиване на ляво не пропуснал движещия се по път с предимство, сигнализиран с пътен знак „Б-3, с посока на движение от ул.”Околовръстен път” към бул.”Ген. Владимир Вазов”, л.а. марка „Санг Йонг”, модел „Корандо”, с ДК № СВ 00 52 КТ, управляван от Г.К.В. и реализирал пътно-транспортно произшествие с него, като причинил по непредпазливост телесна повреда на повече от едно лице, а именно свидетелката И.Т., изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост, довело до трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок повече от 30 дни и счупване на лъчевата кост на лявата предмишница, довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни – средни телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК, както на свидетеля Георги Веселинов, изразяваща се в счупване на гръдната кост, изразяващо се в трайно затруднение на снагата за срок повече от 30 дни – средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК – престъпление по чл.343 ал.3 пр.3 б.”а”, пр.2 вр.чл.343 ал.1 б.”б”, пр.2 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК. Със споразумението на подсъдимия е определено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено, на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.

Не се спори между страните, а и видно от приложения констативен протокол № К-81/04.02.2018г. на СДВР, отдел „Пътна полиция” и приложената справка от Гаранционен фонд е, че автомобилът, управляван от В.М.С., е имал задължителна застраховка "Гражданска отговорност", съгласно застрахователна полица № BG/22/117002191967/08.08.2017г., валидна към датата на ПТП, както и че застраховката е сключена в ответното застрахователно дружество.

Видно от претенция за изплащане на обезщетение от И.Т.Т., подадена чрез пълномощника и заведена в ответното дружество с вх.№ 2897/02.03.2018г. и молба вх.№ 5379/25.04.2018г. е, че ищцата е предявила претенция за обезщетяване на причинените й неимуществени и имуществени вреди пред ответното дружество, като по делото липсват доказателства да е бил постановен изричен отказ да й бъде изплатено такова или да й предложено обезщетение в размер по-нисък от претендирания в настоящото производство.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/, неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и компетентно дадено, се установява, че същото е изготвено въз основа на представената по делото медицинска и техническа документация, а именно: 1/ Материали от воденото НОХД № 17534/2018г. по описа на СРС – 94 състав, 2/ Констативен протокол № К-81/04.02.2018г. по описа на СДВР, 3/ Епикриза от ИЗ № 4390/2018г. на Първа травматологична клиника при УМБАЛСМ Н.И.Пирогов“; 4/ Епикриза от ИЗ № 4390/2018г. на Първа травматологична клиника при УМБАЛСМ Н.И.Пирогов“; 5/ Болнични листове - 9 бр. за общо - 335 дни (11 месеца) по повод получени увреждания: „Счупване на дясната бедрена кост. Счупване на лявата лъчева кост, като продължението на болничния отпуск е било по силата издадените ЕР 1773 от 29.08,2018г., ЕР 2460 от 09.11.2018г и ЕР № 2843от /18.12.2018г.); 6/ Отчетни документи на името на И.Т. за извършените от нея разходи по време на проведено лечение на травматичните увреждания от ПТП.

Въз основа на материалите по делото, приложената медицинска и по данни от последния преглед на ищцата, вещото лице е заключило, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 04.02.2018г. ищцата е получила следните травматични увреждания: „ Открито счупване на дясната бедрена кост. Вътрествано счупване на лявата лъчева кост в областта на китковата става. Мозъчно сътресение. Контузия и охлузване на дясната скулна (ябълчна) област на главата, на дясната ушна мида, на дясната област Описаните по-горе травматични увреждания често се срещат при пътуващи на предни седалки в автомобил след претърпяно ПТП. Уврежданията се дължат на внезапно нанесени удари от твърди, тъпи предмети (детайли от интериора на автомобилното купе) в различни области на тялото.

Уврежданията на ищцата И.Т. са с доказан произход. Те са получени от претърпяното ПТП на 04.02.2018г. Доказателства за това са както механизма, по който най-често се получават такъв вид увреждания при пътници в автомобил, така и от представените по делото: Материали от воденото нохд 17534 /2018г. по описа на 94 нак.с-в на СРС, Констативният протокол К-81 /04.02.2018г., издаден от СДВР и приложената в делото медицинска документация.

По своя вид и тежест травматичните увреждания на ищцата И.Т. се определят като „множествена травма“, тъй като от ПТП тя е получила травми и фрактури в различни анатомо-топографски области.

По своя медико-биологичен характер, уврежданията на ищцата имат следната характеристика:

Полученото открито диафизарно счупване на дясната бедрена кост е довело на ищцата - трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни - в случая около 7 месеца.

Полученото вътреставно счупване на лявата лъчева кост в областта на китковата става е довело на пострадалата- трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни (в случая около до 4 месеца).

Претърпяното мозъчно сътресение (от лека степен, обнобилацио), както и претърпените мекотъканни увреждания в областта на лицето и главата са причинили на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Спешна медицинска помощ и лечение пострадалата е получила в Първа травматологична клиника на УМБАЛСМ„Н.И.Пирогов“. Постъпила в увредено общо състояние, с данни за временна загуба на съзнание, но при прегледа е била контактна, адекватна, с три малки рани на дясно бедро, деформация на същото и невъзможност за движение, с оток и болка в лявата киткова става и с множествени охлузвания на лицето и главата. Извършени са били хематологични, рентгенови, ехографски и КТ-ски изследвания и консултации с хирург, неврохирург, травматолог, интернист и анестезиолог.

Откритото счупване на дясната бедрена кост е наложило извършване на спешно оперативно лечение още същия ден. Под обща анестезия е извършено: открито наместване на счупената дясна бедрена кост и стабшзиране на фрактурата с интрамедуларен заключващ пирон и винтове“ - сн.1-2; Включена инфузионна, антибиотична, антикоагулантна и обезболяваща терапия.

След гладко протекъл следоперативен период, от 12.02.2018г. пострадалата е продължила стационарното си лечение но по друга клинична пътека - № 221 - за оперативно лечение на счупената лява лъчева кост. След нови контролни изследвания и проведена предоперативна подготовка, под анестезия на 12.02.2018г. е било извършено: открито наместване на счупената лъчева кост и стабилизиране на костните фрагменти с метална плака и винтове - сн.3-4; Включена е била инфузионна, антибиотична, антикоагулантна и обезболяваща терапия.

След гладко протекъл следоператнивен период, пострадалата И.Т. е била изписана от болницата на 16.02.2018г.и лечението и е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим, антикоагулантна и обезболяваща терапия.

Общо лечебният и възстановителен период на всички увреждания при ишиата е приключил за срок от 11 месеца – по болнични листове 339 дни.

През посочения период ищцата е търпяла болки и страдания, като най-интензивни те са били през първите 3 месеца непосредствено след злополуката и около 2 месеца по време на проведената рехабидитация за възвръщане обема и силата на движенията на двата увредени крайника. Извън посочените периоди пострадалата е търпяла само периодично явяващи се болки в дясното бедро и лявата киткова става при преумора и при промяна на времето, което е налагало да приема седативни и обезболяващи средства.

Наред с претърпените болки, в продължение на първите 3 месеца след злополуката ищцата не можела да си служи пълноценно с лявата си ръка поради получената вътреставна фрактура, а през първите 5 месеца не можела да се придвижва самостоятелно с патерици по същата причина, затова била принудена да ползва инвалидна количка и придружител.

От процесната злополука вече е изминала повече от 1 година. Счупените кости са зараснали окончателно. Ищцата се придвижва самостоятелно. Липсват данни по време на лечението ищцата да е претърпяла някакви негативни последствия или усложнения от процесните увреждания. И към настоящия момент И.Т. търпи спорадични (единични) болки в зоната на двете фрактури най-вече при рязка промяна на времето и при студено и влажно време, които болки бързо отзвучават след употреба на аналгетици.

В материалите по делото са приложени отчетни документи (фактури и касови бележки) на името на И.Т.Т. за извършените от нея разходи по време на проведеното лечение и възстановяване от получените телесни увреждания.

През посочения лечебен и възстановителен период ищцата е извършила разходи за: заплатена самостоятелна стая в Институт „Пирогов“ по време на стационарното лечение - общо 1100лв.; за избор на оперативен екип - 900лв.; за оперативни консумативи - титаниев интрамедуларен пирон и винтове - общо 1980лв. и титаниева плака и винтове - 1558лв.; за заплатена потребителска такса - общо 58лв. и за индивидуално постелно бельо - 25,80лв.; за закупени антикоагулант (Ксарелто) и съдов протектор (Ендотелон) - общо 141,06 лв.; за обезболяващи лекарства и санитарни материали (памперси) - общо 84,25лв.; за използван индувидуален транспорт - общо 343,30 лв.

Разходите, извършени от ищцата, съвпадат с периода на лечението на травматичните увреждания, които тя е получила от процесното ПТП на 04.02.2018г.

В заключението си вещото лице е уточнило някои подробности около извършените разходи от ищцата, а именно: НЗОК заплаща на лечебните заведения само извършената медицинска дейност по съответната клиничяа пътека (в случая.  Клинични пътеки № 217.1 и № 221), но НЗОК не заплаща на лечебното заведение или на пострадалото лице оперативните консумативи, които се използват по време на оперативното лечение и се имплантират в костите. В случая ищцата е била принудена да заплати на съответната специализирана фирма металните остиосинтези за извършване на оператвиното лечение на фрактурите на дясната бедрена и лявата лъчева кости. Всички извършени разходи по време на амбулаторното лечение (антикоагулентни медикаменти , обезболяващи средства, медицински транспорт и др.) също не се заплащат от НЗОК, а се заплащат от пострадалите пациенти. Извършените разходи за индивидуална стая, оперативен екип и индивидуално бельо не са задължителни за пациентите, но се извършват по тяхно желание лечението да бъде извършено при най-добри условия. Вещото лице е заключило, че разходите на ищцата са били правомерно извършени, защото без тях не и било възможно провеждането на стационарното, оперативното и медикаментозно лечение на процесните увреждания.

От разясненията на експерта, дадени в съдебно заседание и след запознаване с представената пред съда Епикриза, издадена за престоя на ищцата за времето от 22.08.2019г. до 26.08.2019г. в Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Света Анна” АД – София, се установява, че металният пирон, поставен в дясната бедрена кост на ищцата, е бил изваден, като фрактурата й е с допълнителен плаващ фрагмент „бътерфлай“, поради което и най-вероятно тя ще се нуждае от нова операция, макар първоначалното лечение да е било правилно, доколкото тогава фрагмента да не се е виждал. Заради продължаващите болки в крака, на ищцата е била направена нова рентгенография, при която е било установено, че този „бътерфлай“ фрагмент се е отделил, което налага ищцата да продължава да ходи с патерици.

От показанията на свид. Маргарита Колева Петкова, които съдът взема предвид при условията на чл.172 от ГПК, се установява, че дъщеря й И. е пострадала, вследствие на катастрофа. Веднага след инцидента свидетелката била уведомена по телефона, че тя е в болница. Свидетелката заварила И. в шокова зала. Наложило се да й правят операция, тъй като дясното й бедро и лявата й ръка били счупени, поставили й импланти. Възстановяването й протекло тежко, имала нужда от постоянна помощ. Ищцата не можела да се обслужва сама, тъй като дълго време била на легло с памперси и подлога, а за нея се грижели свидетелката и бащата на ищцата до неговата смърт. След катастрофата и към момента И. нямала социален живот, чувствала се зле, била подтисната, без самочувствие, не излизала никъде. Ищцата провела 10-дневна рехабилитация в 18-та поликлиника, след което имало известно подобрение на състоянието й, но преди това се нуждаела от постоянна помощ. Свидетелката я качвала в колата и я сваляла оттам, с помощта на майка си ищцата се придвижвала с инвалидна количка. Свидетелката дори наела машина за 200лв. на седмица, за да може И. да раздвижва крака си. След проведената рехабилитация през месец април ищцата отказала да прави опити да ходи, защото крака я болял много и съжалявала майка си, че тя сама трябва да я вдига и сваля. Все още не се била възстановила, предстояла й още една операция, като и в момента продължавала да изпитва болки, а кракът й не зараствал.

С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл.380 от КЗ, т.е. да отправи писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждане/чл.477 ал.1 и чл.278 ал.1 от КЗ/. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП/противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и/или имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“, действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.

От събраните по делото доказателства се установи, че на посочената в исковата молба дата – 04.02.2018г., е настъпило ПТП, при което ищцата И.Т.Т. е получила следните увреждания: открито счупване на дясната бедрена кост, вътрествано счупване на лявата лъчева кост в областта на китковата става, мозъчно сътресение, контузия и охлузване на дясната скулна (ябълчна) област на главата, на дясната ушна мида, на дясната област, като откритото счупване на дясната бедрена кост е наложило провеждането на спешно оперативно лечение, а стабилизирането на фрактурата е извършено посредством поставянето на интрамедуларен заключващ пирон и винтове, стационарно и амбулаторно лечение.

Установи се, че вина за настъпилото ПТП има водачът на л.а. марка”Ауди”, модел „А-3”, с ДК № ****** В.М.С.. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установиха, както от приетите по делото писмени доказателства, така и от заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ.

В случая е налице и влязло в сила на 11.02.2019г. споразумение по НОХД № 17534/2018г. по описа на СРС, НО, 94 състав, с което водачът на л.а. марка”Ауди”, модел „А-3”, с ДК № ****** В.М.С. е признат за виновен за настъпването на ПТП и причиняването на телесни увреждания на ищцата – счупване на дясната бедрена кост, довело до трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок повече от 30 дни и счупване на лъчевата кост на лявата предмишница, довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни – средни телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК.

Със споразумението, имащо характер на присъда, по горепосоченото наказателно дело са установени авторството, противоправността и вината в поведението на водача на л.а. марка”Ауди”, модел „А-3”, с ДК № ****** В.М.С., който е нарушил правилата за движение по пътищата и от това са настъпили вредните последици за ищцата. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд в пределите на чл.300 от ГПК, поради което съдът намира за доказано наличието на всички предпоставки по чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо ищцата за обезщетяване на причинените й неимуществени и имуществени вреди.

Безспорно е между страните по делото, а и са налице писмени доказателства, че към момента на увреждането е съществувало валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", за автомобила, управляван от прекия причинител на вредата и ответното застрахователно дружество, като по силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Предвид изложеното, съдът намира, че предявенините главни искове са доказани по основание.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, като при определяне на размера на обезщетението следва да се вземат предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По делото се установи, че ищцата – на 20 години към датата на увреждането, е получила множествена травма - открито счупване на дясната бедрена кост, вътрествано счупване на лявата лъчева кост в областта на китковата става, мозъчно сътресение, контузия и охлузване на дясната скулна (ябълчна) област на главата, на дясната ушна мида, на дясната област. Откритото счупване на дясната бедрена кост е наложило извършване на спешно оперативно лечение още същия ден, като под обща анестезия е извършено: открито наместване на счупената дясна бедрена кост и стабизиране на фрактурата с интрамедуларен заключващ пирон и винтове“, като й е проведена инфузионна, антибиотична, антикоагулантна и обезболяваща терапия, каквато е проведена и след извършеното открито наместване на счупената лъчева кост и стабилизиране на костните фрагменти с метална плака и винтове“. Лечението й е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим, антикоагулантна и обезболяваща терапия, като общо лечебният и възстановителен период на всички увреждания при нея е приключил за срок от 11 месеца – по болнични листове 339 дни. Установи се по несъмнен начин, че през посочения период ищцата е търпяла болки и страдания, като най-интензивни те са били през първите 3 месеца непосредствено след злополуката и около 2 месеца по време на проведената рехабилитация за възвръщане обема и силата на движенията на двата увредени крайника. Извън посочените периоди пострадалата е търпяла само периодично явяващи се болки в дясното бедро и лявата киткова става при преумора и при промяна на времето, което е налагало да приема седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените болки, в продължение на първите 3 месеца след злополуката ищцата не можела да си служи пълноценно с лявата си ръка поради получената вътреставна фрактура, а през първите 5 месеца не можела да се придвижва самостоятелно с патерици по същата причина, затова била принудена да ползва инвалидна количка и придружител. Ищцата е следвало да спазва щадящ постелен режим, без физическа активност и натоварване на увредените долен десен и горен ляв крайник, което я е поставило в невъзможност да посреща със собствени сили обикновени битови потребности, за задоволяване на които е получавала помощ от своите близки. Изпитваните силни болки и неразположение са я карали да се чувства потисната, безпомощна, непълноценна и в тежест на близки и роднини. Последиците от инцидента са довели до промяна в нормалното протичане на ежедневието й. Възстановителният период е продължил около една година, като психологическите последици от ПТП - изживян стрес и душевни страдания, все още не са преодолени. Заради продължаващите болки в крака, на ищцата е била направена нова рентгенография и е изваден пирона от бедрена й кост, при престоя й в клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Св. Анна“ – София за времето от 22.08.2019г. до 26.08.2019г./след предявяването на иска/, като е установено наличието на „бътерфлай“ фрагмент, свързан с изкривяване на костта, което налага тя да продължи да ходи с патерици и евентуално – извършването на нова операция.

Съдът, като взе предвид вида на уврежданията, времетраенето на оздравителния процес, протичането на самия оздравителен процес, възрастта на пострадалата, по справедливост, при съобразяване на чл.52 от ЗЗД намира, че справедливото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди възлиза на 30 000лв., а за разликата над тази сумата до пълния претендиран размер от 110 000лв. исковата претенция се явява недоказана.

От представените по делото фактури и касови бонове, се установи, че във връзка с лечението и възстановяването от уврежданията, описани по-горе, ищцата е направила разходи, сред които: за заплатена самостоятелна стая в Институт „Пирогов“ по време на стационарното лечение - общо 1100лв.; за избор на оперативен екип - 900лв.; за оперативни консумативи - титаниев интрамедуларен пирон и винтове - общо 1980лв. и титаниева плака и винтове - 1558лв.; за заплатена потребителска такса - общо 58лв. и за индивидуално постелно бельо - 25,80лв.; за закупени антикоагулант (Ксарелто) и съдов протектор (Ендотелон) - общо 141,06 лв.; за обезболяващи лекарства и санитарни материали (памперси) - общо 84,25лв.; за използван индивидуален транспорт - общо 343,30 лв. и др., подробно описани в исковата молба и по-горе в решението на съда, възлизащи на общата сума от 6212,11лв. Като съобрази горното, както и категоричността на заключението на вещото лице, изготвило СМЕ по отношение на това, че разходите на ищцата са били правомерно извършени, защото без тях не би било възможно провеждането на стационарното, оперативното и медикаментозно лечение на процесните увреждания, съдът намира, че исковата претенция за обезщетяване на причинените на ищцата имуществени вреди е основателна и доказана и следва да бъде уважена в пълния й предявен размер. Този извод се налага независимо от уточненията на експерта, че извършените разходи за индивидуална стая, оперативен екип и индивидуално бельо не са задължителни за пациентите и се извършват по тяхно желание, доколкото с оглед тежестта на уврежданията това е гарантирало провеждането на лечението й при най-добри условия и й е осигурило по-голям комфорт при лечението.

Като законна последица от частичната основателност на главния иск за обезщетяване на неимуществените вреди и основателността на главния иск за обезщетяване на имуществените вреди, доколкото е поискано с исковата молба, следва да бъде присъдена и законна лихва върху дължимите обезщетения Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва в случая е дължима от по-късен момент, тъй като съгласно разпоредбата на чл.497 от КЗ застрахователят изпада в забава от датата на уведомяването му и изтичане на определения в кодекса срок по чл.496 ал.1 от КЗ за произнасяне на застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение.

Относно претенцията за лихви за забава, съгласно чл.497 от КЗ, дължимостта на същите е свързана с уведомяване на застрахователя и представяне на всички необходими документи от ищеца. В случая, ищцата е заявила претенциите си пред застрахователя на 02.03.2018г., като същият не се е произнесъл в тримесечния срок по 496 ал.1 от КЗ, изтичащ на 02.06.2018г., поради което и считано от 03.06.2018г. се дължи и лихва върху главниците, до окончателното изплащане на сумите, а претенциите за присъждане на лихви от по-ранен момент съдът счита за неоснователни, с оглед изложеното относно датата, от която са дължими, поради което и претенциите за присъждане на лихви от дати, предхождащи 03.06.2018г. следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на спора и направените от страните искания за присъждане на спора ответникът, следва да бъде осъден да заплати на процесуалнияредставител на ищцата – адв. Я.Д.Д. от САК, осъществил процесуално представителство и безплатна правна помощ на ищцата, на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, в размер на 2070,61лв. Доколкото исковата претенция за обезщетяване на неимуществените вреди е частично неоснователна, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение, в размер на 450лв., на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.25 ал.2 вр.ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски, същите са дължими от ответника, на основание чл.78 ал.6 от ГПК, поради което и З.”Л.И.” АД следва да бъде осъдено да заплати в полза на Софийски градски съд сумата в размер общо на 1748,48лв., от които 1448,48лв. – държавна такса по исковете за обезщетяване на неимуществените и имуществените вреди и 300лв. – изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА З.”Л.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.Т.Т., ЕГН **********, от гр. София, кв.”Кремиковци”, ул.”******, на основание чл.432 ал.1 от КЗ, сумата от 30 000лв./тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания от ПТП на 04.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2018г. – датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената претенция от страна на застрахователя, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 6212,11лв./шест хиляди двеста и дванадесет лева и 11ст./, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди от ПТП на 04.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за присъждане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди за разликата над 30 000лв./тридесет хиляди лева/ до 110 000лв./сто и десет хиляди лева/ и за присъждане на лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, считано от 02.06.2018г. – за неимуществените вреди и от 16.03.2018г. – за имуществените вреди.

ОСЪЖДА З.”Л.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на Софийски градски съд сумата в размер общо на 1748,48лв./хиляда седемстотин четиридесет и осем лева и 48ст./, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА З.”Л.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Я.Д.Д. от САК, с адрес: ***, сумата от 2070,61лв./две хиляди и седемдесет лева и 61ст., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за осъществените от него процесуално представителство на ищцата И.Т.Т. и оказаната й по чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА И.Т.Т., ЕГН **********, от гр. София, кв.”Кремиковци”, ул.”******, да заплати на З.”Л.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 450лв./четиристотин и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 вр.ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: