Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 06.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и
двадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 4985 по описа за 2020 година, прецени:
Делото
е образувано след изпращане по подсъдност от Софийския районен съд на гр. дело
№ 3457/2016 г. по описа на същия съд, след увеличение на предявения иск.
Търговска банка „Ю.Б.“ АД *** е предявила по реда на чл. 422 от ГПК срещу И.А.И.
следните установителни искове:
- иск с правно основание чл. 430 ал.
1 от ТЗ за признаване за установено, че ответницата И.А.И. дължи на ищеца „Ю.Б.“
АД *** сумата от 1403,71 евро главница по договор за банков кредит, увеличен в
съдебно заседание пред СРС от 10.05.2019 г. на 49 087,62 евро;
- иск с правно основание чл. 430 ал.
2 от ТЗ за признаване за установено, че ответницата И.А.И. дължи на ищеца „Ю.Б.“
АД *** сумата от 5079,19 евро договорна лихва върху главницата за периода от
28.05.2010 г. до 14.07.2011 г.;
- иск с правно основание чл. 58 ал.
1 т. 1 от Закона за кредитните институции, за признаване за установено, че
ответницата дължи на банката ищец сумите от 327,54 евро такси за обслужване на
кредита;
- иск с правно основание чл. 58 ал.
1 т. 1 от ЗКИ, за признаване за установено, че ответницата дължи на банката
ищец сумите от 173,08 лева разход за застрахователни премии по кредита.
Ищецът търговска банка „Ю.Б.” АД *** излага, че на
21.05.2008 г. между него като кредитор и ответницата И.А.И. като
кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит HL 38368 за сумата от
50 000 евро. Крайният срок за издължаване на кредита бил 108 месеца от
усвояване на сумата по кредита, или 28.05.2017 г. Сумата се погасявала с
месечни вноски в евро. Била уговорена договорна лихва в размер, формиран от
сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро, валиден
за съответния период на начисляване на лихвата, плюс надбавка от 0,6 пункта.
При просрочване на вноски или предсрочна изискуемост на целия кредит, процентът
на дължимата лихва се увеличавал автоматично с 10 пункта. В договора било
уредено задължение на кредитополучателя за заплащане на първоначална такса за
управление на кредита в размер на 1,5 % от размера на разрешения кредит, и
такса за управление в размер на 0,04 % месечно върху непогасената част от
кредита. Договорът бил обезпечен с договорна ипотека в полза на банката за
следния недвижим имот: жилище на адрес гр. София жк „Красна полява“ ул. „*****,
заедно с мазе 9, заедно с идеалните части от общите части на сградата и правото
на строеж върху мястото. Кредитополучателят бил задължен да направи застраховка
на предоставения като обезпечение недвижим имот.
Договорът бил изменен с допълнително споразумение от
16.04.2009 г. с преоформяне на главницата и натрупване на просрочените
задължения към датата на подписване на споразумението. Въведен бил период на
облекчено погасяване на кредита. С второ допълнително споразумение от
30.04.2010 г. бил въведен нов период на облекчено погасяване на кредита, като
отново било извършено преоформяне на главницата. В споразумението от 30.04.2010
г. било предвидено прекратяване едностранно от банката на действието на
споразумението и облекченото погасяване на кредита при незаплащане на две
дължими месечни вноски.
В договора за кредит било предвидено, че при
неиздължаване на три последователни месечни вноски, независимо дали изцяло или
частично, настъпвала предсрочна
изискуемост на целия остатък по кредита, считано от датата на последната
неплатена вноска. Първата неплатена
погасителна вноска била с падеж 28.05.2010 г., втората неплатена погасителна
вноска била с падеж 28.06.2010 г. и третата с падеж 28.07.2010 г.
По заявление на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, районният съд гр. София издал по ч.гр. дело №
32589/2011 г. заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми:
49 087,62 евро, ведно със законната лихва от 26.07.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 5079,19 евро
за периода 28.05.2010 г. – 14.07.2011 г.; такси в размер на 327,54 евро, такси
за застраховки в размер на 173,08 лева и разноските за държавна такса и
адвокатско възнаграждение. Въз основа на издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20118380406995 на ЧСИ М.Б..
На ищеца били дадени указания от заповедния съд по чл. 415 от ГПК.
На основание изложените обстоятелства ищецът прави
искане до съда, изменено с молба в съдебно заседание от 10.05.2019 г., да
признае за установено, че ответницата И.А.И. дължи на ищеца „Ю.Б.“ АД *** следните суми:
- сума от 49 087,62 евро главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане;
-
сумата от 5079,19 евро договорна лихва върху главницата за периода от
28.05.2010 г. до 14.07.2011 г.;
- сумата от 327,54 евро такси за
обслужване на кредита;
- сумата от 173,08 лева евро разход
за застрахователни премии по кредита.
Ответницата И.А.И. оспорва исковете със следните
възражения:
- възражения за недопустимост на исковете, като се
позовава на изтекла давност;
- възражение за неоснователност на исковете, поради
„отхвърляне“ на възражението на ответницата по чл. 414 от ГПК в заповедното
производство;
- възражение за неоснователност на исковете, поради
основаване на исковете на забранена според ответницата дейност;
- възражение по фактите, с твърдение, че ответницата
не е подписвала застрахователен сертификат.
Исковете са процесуално допустими, предявени след
проведено заповедно производство по гр. дело № 32589/2011 г. на СРС и
възражение по чл. 414 от ГПК, подадено от ответницата на 09.04.2014 г. (гр.
дело № 32589/2011 г. СРС л. 77) и указания на съда по чл. 415 от ГПК с
разпореждане от 09.12.2015 г. (гр. дело № 32589/2011 г. СРС л. 106).
Възражението на ответницата за погасяване на вземанията по давност не е
свързано с допустимостта на исковите претенции, а с тяхната основателност.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по
делото, установи следното:
С договор за потребителски кредит № HL 38368 от 21.05.2008
г. ищецът като банка кредитор е предоставил на ответницата потребителски кредит
в размер на 50 000 евро, със срок на погасяване 108 месеца от датата на
откриване на кредитната сметка, при уговорена годишна лихва в размер на базовия
лихвен процент на „Юробанк и Еф Джи България“ АД за жилищни кредити в евро плюс
надбавка от 0,6 пункта. В договора (копието, което се намира по делото) не е
вписан падеж на месечните погасителни вноски. Кредитът е бил обезпечен с
договорна ипотека в полза на банката кредитор върху следния недвижим имот:
апартамент № 49 в гр. София комплекс „Красна поляна“ ул. „******, заедно с мазе
№ 9, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж върху мястото. В договора е включена клауза за автоматично настъпване
на предсрочна изискуемост на остатъка по кредита при неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски изцяло или частично. Договорът е бил
изменян с две допълнителни споразумения, сключени съответно на 16.04.2009 г. и
30.04.2010 г., с които просрочените задължения по договора за кредит са били
натрупани към главницата по кредита. От изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по кредита са били погасени от
ответницата чрез плащане задължения в размер на 9007,91 евро. Непогасената част
от главницата към дата 10.05.2019 г. – датата на увеличаване на исковата
претенция пред СРС (гр. дело № 3457/2016 г. л. 113-117), без натрупване на
лихвите по допълнителните споразумения, е 47 729,27 евро. Дължимата лихва
за периода от 28.05.2010 г. (падежът след датата на второто допълнително
споразумение) до 14.07.2011 г. (датата на извлечението от счетоводните книги,
приложено към заявлението по чл. 417 от ГПК) е 3910,05 евро.
Тези доказателства обуславят следните фактически и
правни изводи на първоинстанционния съд:
По иска с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ.
Настоящото исково производство е започнало пред СРС по реда на чл. 422 от ГПК, след заповедно производство по заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание документ по чл. 417 т. 2 от ГПК – счетоводни книги. В заявлението банката кредитор се е позовала на автоматично настъпила предсрочна изискуемост на вземането по кредита, съгласно клауза в договора за кредит. Такава клауза се съдържа в чл. 18 ал. 1 и 2 от договора. Съдът намира тази уговорка за нищожна поради противоречие с действащите правни норми към датата на сключването на договора и датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции (редакция ДВ бр. 59 от 2007 г.), когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги. В разпоредбата в редакцията ѝ към тази дата се разграничават две хипотези: 1/ неиздължаване на кредита или на отделни негови вноски на падежа; 2/ обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита. При първата хипотеза, банката кредитор може да се снабди със заповед за незабавно изпълнение за неиздължения кредит – когато изискуемостта на целия кредит е настъпила, или за отделни неиздължени вноски по кредита. В тази хипотеза, за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение не е необходимо обявяване на кредита за предсрочно изискуем, защото изискуемостта на кредита или отделни негови вноски вече е настъпила.
Обявяване на кредита за предсрочно изискуем е било необходимо във втората и приложима към настоящия спор хипотеза на чл. 60 ал. 2 ЗКИ (редакция 2007 г.) – когато неплащането в срок на една или повече вноски по кредита е основание банката да поиска издаване на заповед за изпълнение за целия кредит. В този случай, разпоредбата на закона изисква изрично изявление на банката кредитор, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Това изявление следва да достигне до кредитополучателя като страна по договора, защото е по същество е едностранно дерогиране от банката кредитор на клаузите за срока на погасяване и погасяването чрез анюитетни вноски. Това тълкуване е възприето в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. 4-2013-ОСГТК, но е следвало от редакцията на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ към датата на сключване на договора за кредит и датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради тези съображения, изискуемостта на главницата по договора за кредит е настъпила само в частта ѝ за погасителните вноски с настъпил падеж до датата на постановяване на настоящото решение (ТР № 8 от 02.04.2019 г. по ТД 8-2019-ОСГТК). Тъй като не е посочена изрична дата на падеж на погасителните вноски, но уговорката в чл. 6 ал. 1 от договора е за тяхната ежемесечна дължимост, съдът приема, че падежът на всяка от вноските е на последния ден на съответния месец, а когато денят е неприсъствен, на предходния ден, по арг. от чл. 7 ал. 2 от договора. От сключването на договора 21.05.2008 г. до 30.12.2020 г. са изминали 43 месеца. Договорът не е бил придружен от погасителен план и в договора не е отбелязано каква част от погасителната вноска е за главницата. Поради това съдът приема, че с погасителната вноска се погасяват равни части от главницата. Срокът на погасяване на кредита е 108 месеца. При главница от 50 000 евро и приети равни части от главницата, които се погасяват с погасителните вноски, с всяка от погасителните вноски се погасява 462,96 евро. За 43 месеца дължимата главница, за която е настъпил падежът, е 19 907,28 евро. От тази сума следва да се извади погасената чрез плащане част от главницата в размер на 2270,72 евро, съгласно заключението на вещото лице. Непогасената част от главницата, за която е настъпил падежът по договора за кредит, е 17 636,56 евро. Искът с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ е основателен до този размер. В останалата част до пълния предявен размер от 49 087,62 евро искът следва да се отхвърли, поради ненастъпила изискуемост.
По иска с правно основание чл. 430 ал. 2 от ТЗ.
Уговорената лихва по договора за кредит е в размер на
7,3% към датата на неговото сключване. В договора за кредит не е отбелязано
каква част от погасителната вноска е за главницата и същият не е придружен от
погасителен план. Приложеният към делото погасителен план е към допълнителното
споразумение, отнася се за част от погасителния период и не е подписан от
кредитополучателката. Поради това съдът следва да приеме, че уговорената в чл.
6 ал. 1 от договора погасителна вноска от 632,94 евро съдържа равен размер на
договорната лихва от 169,98 евро, като разликата на вноска от 632,94 евро и главницата
462,96
евро. Периодът, за който се претендира договорна лихва, е от 28.05.2010 г. до 14.07.2011 г., или 13 месеца. За
този период размерът на договорната лихва е 2209,74 евро. Искът с правно
основание чл. 430 ал. 2 от ТЗ е основателен до този размер. В останалата част
до пълния предявен размер от 5079,19 евро искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 58
ал. 1 т. 1 от ЗКИ.
Разпоредбата
на чл. 58 ал. 1 т. 1 от ЗКИ предвижда право на банката да начислява такси,
комисионни и други разходи, свързани с договора за кредит, за което следва да
уведоми кредитополучателя. В текста се прави разграничение между такси и
комисионни като отделни видове вземания на банката. В чл. 4 от договора са
предвидени: такса за управление на кредита от 1,5% върху размера на разрешения
кредит еднократно, платима при първото усвояване на кредита; и комисионна от
0,04% върху непогасената главница по кредита към датата на падежа на
съответната погасителна вноска. В исковата молба се претендира такса в размер
на 327,54 евро. В уточняваща молба от 08.10.2018 г. ищецът е уточнил, че от
тази сума претендира сума в размер на 73,63 евро на основание чл. 7 от
Допълнителното споразумение от 30.04.2010 г. Клаузата е нищожна, тъй като
кредитополучателят не е бил запознат с дължимостта на такава такса при
сключването на договора за кредит, съгласно изискването на чл. 58 от ЗКИ. Останалата
сума се претендира като комисионна. Комисионната за управление на кредита е
дължима на основание чл. 4 от договора за кредит. Същата е в размер на 253,91
евро, след изваждане на сумата от 73,63 евро от таксата от 327,54 евро,
определена в съдебно-счетоводната експертиза. Искът с правно основание чл. 58
ал. 1 т. 1 от ЗКИ е основателен до размер 253,91 евро.
Искът
за признаване за установена дължимостта на „такси за застраховки“ (очевидно
ищецът има предвид застрахователни премии за застраховка на имота, предмет на
договорната ипотека) в размер на 173,08 лева е основателен. По делото в СРС е
представен застрахователен сертификат за платена застраховка на имущество с
дата 04.05.2011 г. (гр. дело № 3457/2016 СРС л. 57) и извлечение за платена
сума от 173,08 лева на 12.07.2011 г. (л. 59). От съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че към тази дата плащания от ответницата няма, от
което следва, че в банковата сметка на ответницата към 12.07.2011 г. не е имало
парична сума, с която да се заплати застрахователната премия, и същата е
заплатена от банката кредитор. Това поражда задължение на кредитополучателката
да заплати на банката сумата, платена по застраховката, съгласно чл. 14 ал. 5
от договора за кредит.
Възражението за погасителна давност.
Възражението
е направено с молба вх. № 5000086 от 02.01.2019 г. до СРС (гр. дело № 3457/2016
г. СРС л. 67-70). Възражението е неоснователно. Давността следва да се счита
прекъсната на основание чл. 116 б. „а“ от ЗЗД с подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на 26.07.2011 г. и с действия на принудително
изпълнение, удостоверени от приложените документи по изпълнителното
производство – постановление за възлагане на недвижим имот от 18.07.2012 г.
след публична продан (гр. дело № 32589/2011 г. л. 131). Давността е била спряна
по време на съдебния процес относно вземането, който обхваща както заповедното
производство, така и исковото производство, започнало с искова молба от
22.01.2016 г. Поради това съдът приема, че вземанията, предмет на
установителните искове, не са погасени по давност.
Разноските по делото.
Съгласно
списък на разноските и приложените към делото платежни документи, ищецът е
направил разноски в заповедното и исковото производство в общ размер 6591,25
лева. Според уважената част от исковете, ответницата следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 2438,76 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
Признава за установено, че И.А.И., ЕГН **********, адрес: *** –
Коньовица, бл. ******дължи на търговска банка „Ю.Б.” АД *** ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:*** р-н Витоша, Околовръстен път № 260 сумата от
17 636,56
евро (седемнадесет хиляди шестстотин тридесет и шест евро и петдесет и шест
евроцента) главница по договор за потребителски кредит № HL 38368 от 21.05.2008 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 26.07.2011 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля предявения по реда на чл. 422 от ГПК установителен иск с правно
основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ в частта му над тази сума до пълния предявен
размер от 49 087,62
евро, поради ненастъпила изискуемост.
Признава
за установено, че И.А.И. дължи на „Ю.Б.” АД *** сумата от 2209,74 евро (две хиляди двеста и
девет евро и седемдесет и четири цента) договорна лихва върху главницата по
договор за потребителски кредит № HL 38368 от 21.05.2008 г. за периода от 28.05.2010 г. до 14.07.2011 г., като отхвърля
предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск с правно основание чл. 430 ал. 2 от ТЗ
в частта му над тази сума до пълния предявен размер от 5079,19 евро като
неоснователен.
Признава
за установено, че И.А.И. дължи на „Ю.Б.” АД *** сумата от 253,91
евро (двеста петдесет и три евро и деветдесет и един цента) дължими комисионни
за управление на кредита съгласно по договор за потребителски кредит № HL 38368 от 21.05.2008 г., като отхвърля предявения по реда на чл. 422 от ГПК
иск с правно основание чл. 58 ал. 1 т. 1 от ЗКИ в частта му над тази сума до
пълния предявен размер от 327,54 евро като неоснователен.
Признава
за установено, че И.А.И. дължи на „Ю.Б.” АД *** сумата от 173,08
лева (сто седемдесет и три лева и осем стотинки) застрахователна премия по
имуществена застраховка за 2011 г., сключена на основание договор за потребителски
кредит № HL 38368 от 21.05.2008 г.
Осъжда И.А.И. да заплати на „Ю.Б.” АД *** разноски в размер
на 2438,76 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: