РЕШЕНИЕ № 260192
гр. Пловдив 16.12.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД търговска колегия, ХVІІ
т.с., в публично заседание на 19 ноември 2020
г. в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА, като
разгледа докладваното от съдията т.д. №
1014/2019 г. по описа на ПОС, намира за
установено следното:
Искове по чл. 430
от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, моли ответницата
Р.Т.Р. ЕГН ********** *** да бъде осъдена да заплати сумите:
- 34 101.92
лв. – главница по
договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 19342 от 8.3.07 за
периода 11.09.17 до 12.11.2019 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в
съда -
22.11.19 г. до окончателното й изплащане;
- 6 527.74 лв. –
възнаградителна лихва за периода
11.09.17 – 25.03.19;
- 5 263.67 лв.
– мораторна лихва за периода 10.09.17 – 12.11.19
- 238.87 лв. –
такси по договора за периода 10.09.17 – 12.11.19
- 200.17 лв. –
имуществени застраховки за периода 19.04.18 – 12.11.19
- 18 лв. –
нотариални разноски за периода 1.2.19 – 12.11.19
Претендира присъждане на разноски.
Ответницата Р.Т.Р. моли да се постанови решение, с което
предявените искове да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани.
Представя се и писмена защита от процесуалния й представител. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Твърди се в исковата молба, че между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД / предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД и Р.Т.Р. е сключен
договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 19342 от 8.3.07, по
силата на който банката е отпуснала на ответницата кредит в размер на
50 000 лв. със срок на погасяване
240 месеца съгласно чл. 5, ал.1 от договора. Кредитът бил усвоен след
подписване на нотариални актове за покупка на недвижим имот и за учредяване на
ипотека върху същия, обезпечаваща вземанията на банката по договора. Кредитът в
размер на 50 000 лв. бил усвоен по открита заемна сметка /банково бордеро
484487/21.3.07 г./
Впоследствие към договора били сключени анекс 1 от 20.2.08
и четири броя допълнителни споразумения - от 12.9.11, 22.11.13, 9.7.14 и 28.9.15 г.
В допълнителните споразумения главницата по кредита била
преоформена, като всички дължими от кредитополучателя плащания, в т.ч.
просрочени главници, лихви и такси, са служебно преоформерни от банката чрез
натрупването им като редовна главница. В резултат на това преоформяне размерът
на усвоената главница станал 52 161.15 лв. Твърди се, че с извършеното
преструктуриране е формирано едно ново по размер задължение, което е
допълнително за кредитополучателя, като е налице постигнато съгласие между
страните за новия размер на дълга.
С договор за цесия от 3.10.07 г. банката прехвърлила всички свои вземания по
договора на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, а впоследствие с договор ца цесия
цедентът прехвърли обратно на банката всички вземания срещу ответницата,
произтичащи от процесния договор. Ответницата била редовно уведомена за
извършените цесии.
Съгласно чл. 18, ал.1 от договора при непогасяване на
която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е
задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем. Към 30.1.19 г. било налице трайно просрочие на дължими
месечни вноски в размер на 9 417.80 лв. поради непогасяване на 20 вноски
за главница, считано от 11.9.17, и 20 вноски за лихва, считано от същата дата.
Поради това банката упражнила правото си да обяви кредита изцяло за предсрочно
изискуем, за което ответницата била уведомена с нотариална покана. Предсрочната
изискуемост настъпила на 25.3.19 г. след достигане волеизявлението на банката
до ответницата по реда на чл. 47 от ГПК. Изложени са доводи, че ответницата е
била търсена в продължение на повече от месец, с интервал поне една седмица
между посещенията, на адрес, съвпадащ с постоянния и настоящ адрес, като едно
от посещенията е в почивен ден. Направен бил и опит да се потърси лицето по
месторабота и място на осъществяване на стопанска дейност, но било установено,
че ответницата няма регистриран трудов договор. В тази връзка се твърди, че
кредиторът е направил всичко възможно да открие и уведоми длъжника за обявената
предсрочна изискуемост на кредита.
Предвид изложените твърдения банката иска да се постанови
решение, с което ответницата да бъде осъдена да заплати исковите суми за
главница, възнаградителна лихва, мотораторна лихва, такси и разноски –
имуществени застраховки и нотариална такса, като дължими на основание процесния
договор за кредит.
Установява се по делото, че между страните е сключен договор за кредит за покупка на недвижим
имот на 08.03.2007 г., по силата на който банката се е задължила да
предостави на ответницата кредит в размер на 50 000 лв., от които
39 800 лв. – за покупка на о описан недвижим имот и 10 200 лв. – за
други разплащания, които ответницата се е задължила да върне заедно с дължимите
лихви в сроковете и при условията, описани в договора.
Съгласно чл. 5, ал.1 от договора крайният срок на
погасяване е 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка.
Съгласно чл. 6, ал.1 от договора кредитът се погасява на
равни месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска от
550.54 лв., а според ал.3 на същия член – в случай, че по време на действието
на договора банката промени БЛП за жилищни кредити в лева, размерът на
погасителните вноски, определен в ал.1, се променя автоматично, в съответствие
с промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето
неотменимо съгласие.
Няма спор, че кредитът е усвоен след изпълнение на условията по чл. 2, ал.1 от договора на
21.03.2007 г., при което крайният срок за издължаване на кредита се изчислява
до 21.03.2027 г.
На 20.02.2008
г. към договора е сключен анекс, съобразно
който кредитополучателят погасява предсрочно сумата от 15 000 лв., като погасителният
план се преизчислява, месечните погасителни вноски намаляват, а остатъчният
срок до падежа на кредита се запазва.
Изрично е посочено, че за преизчисляването на погасителните вноски по кредита кредитополучателят
подписва погасителен план, който е неразделна част от анекса.
Ищцовата банка представя погасителен план, включително и
в оригинал, за който се твърди да е погасителният план, подписан към анекса от
20.02.2008 г.
Ответницата твърди, че този погасителен план не е
подписан от нея, във връзка с което се поддържа възражение, че всъщност няма
двустранно подписан погасителен план, с който да са определени конкретните
размери на погасителните вноски – главница и лихва, респ. не са налице
погасителни вноски с настъпил падеж, които да не са погасени, а крайният срок
за погасяване на кредита /2027 г./ не е настъпил.
Във връзка с оспорването на погасителния план по делото е
назначена графологична експертиза, а впоследствие и тройна такава. Съдът
възприема заключенията на експертизите, които дават еднозначен отговор на
поставения им въпрос, а именно: вещите
лица дават категорични заключения, че подписът върху представения погасителен план,
положен от името на кредитополучателя, не е положен от ответницата Р.Р..
Заключенията и на единичната, и на тройната експертиза са убедителни и в
достатъчна степен мотивирани, като не съдържат вътрешни противоречия и
противоречия между двете експертизи, при което се възприемат от съда като
компетентно изготвени. Не може да се възприеме за основателен доводът на
банката, че не следва да се възприемат изводите на вещите лица, тъй като
погасителният план бил подписан от лицето пред служител на банката. Последното
е твърдение на страната, което следва да бъде доказано по делото чрез надлежни
доказателствени средства. По делото не са ангажирани доказателства, от които да
се мотивират изводи, обратни на заключенията на вещите лица, които според съда
са компетентно изготвени и няма основание да бъдат игнорирани.
Предвид посоченото и въз основа изводите на
графологичните експертизи съдът приема, че представеният
погасителен план не е подписан от ответницата като кредитополучател, при
което следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото на осн.
чл. 194, ал.2 от ГПК.
При това положение се
приема, че към анекса от
20.02.2008 г. не е налице подписан погасителен план макар същият да
предвижда подписването на такъв план изрично като неразделна част от анекса.
Освен това прави впечатление при преглед на представения
погасителен план, че в същия са налице несъответствия, които са пречка да се
приме и доводът, че се
касае за служебно изготвен план от банката именно към посочения анекс от
20.02.2008 г., а именно:
Видно от документа, се касае за разпечатка от дата
28.08.08 г., т.е. повече от шест месеца след подписване на анекса.
Във финалната част на плана като общ сбор на главница за
погасяване се сочи 35 000 лв.
главница, а в титулната част се сочи сума за погасяване 49 533.37 лв. Може
да се предположи, че сумата 35 000
лв. е разлика между усвоения кредит в размер на 50 000 лв. и платената на
18.02.2008 г. сума от 15 000 лв., но това не кореспондира с
обстоятелството, че за периода от усвояване на кредита до 18.02.2008 г. са
правени и други погашения на главницата – общо 10 вноски в общ размер на 518.46
лв. /същите са посочени от ищцовата банка изрично в представената справка по
чл. 366 от ГПК – л. 17 от делото/. При това положение към 18.02.08 г.
остатъчната непогасена главница не е равна на 50 000 лв., за да има
остатък за поганяване от 35 000 лв. след предсрочното внасяне на сумата от
15 000 лв.
Следва да се посочи, че в самия анекс страните не са
констатирали какви са задълженията по
договора към момента на подписването му, и по същественото – не са посочили
какви по характер задължения се погасяват с внесената предсрочно сума. Ако се
приеме, че е погасена главница, то дължимата главница след това би възлизала на
34 481.54 лв. За начина на погасяване на така дължимата главница и съответните
лихви погасителен план, съдържащ информация за конкретно дължимите погасителни
вноски, не е подписан между страните.
В хода на делото банката не е представила подписани
погасителни планове и към следващите сключени допълнителни споразумения.
Липсата на валидно подписани погасителни планове,
конкретизиращи дължимия размер на погасителните вноски – главница и лихва, по
същество означава, че между страните е надлежно уговорен единствено крайният
срок за погасяване на кредита. Това е така, тъй като с анекса от 20.02.2008 г. размерът на дължимата главница
се променя с оглед еднократното и предсрочно плащане на сума от 15 000
лв., за което страните са постигнали съгласие, като същевременно анексът
изрично предвижда преизчисляването на погасителните вноски да стане чрез
подписване на погасителен план – неразделна част от анекса. Такъв погасителен план обаче не е налице, при
което е неясен и размера на погасителните вноски. Същите не могат да бъдат
изчислени от съда, тъй като анексът не предвижда каквито и да било показатели и условия за това, като
единственото конкретно предвиждане е запазването на крайния срок на погасяване.
Според съда е недопустимо тази липса да бъде заместена чрез изчисления,
направени от вещо лице или от съда, тъй като това би довело до недопустимо
заместване на волята на страните в облигационното правоотношение.
Тази липса не е преодоляна и с подписването на следващите
допълнителни споразумения – те също предвиждат наличие на погасителни планове,
съобразно които да се осъществяват плащанията. Въпреки това предвиждане в хода
на делото банката не е представител нито един погасителен план, който евентуално да е съставен към
някое от допълнителните споразумения, и който би могъл да бъде основа за
преценка за наличието на просрочени задължения, даващи право на банката да
обяви целия кредит за предсрочно изискуем.
Горното води до извод, че е основателно основното
възражение на ответницата, свързано с липса на валиден погасителен план, а
оттам и с липса на просрочени задължения, доколкото между страните надлежно е
уговорен единствено крайният срок за погасяване, който все още не е настъпил.
Това по същество означава и липса на материалноправно
основание за банката да обяви предсрочна изискуемост на кредита, тъй като
такова е налице при неизпълнение на конкретни дължими вноски по кредита с
настъпил падеж.
Горното е достатъчно основание за отхвърляне на
предявения иск, тъй като съдът приема, че не е налице материалноправно
основание за настъпване на предсрочна изискуемост на целия кредит, като липсата
на валиден погасителен план води до извод, че и към датата на приключване на
устните състезания няма просрочени
редовно падежирани вноски, които евентуално да бъдат присъдени в полза на
банката.
Независимо от това, за пълнота на настоящето решение, ще
бъдат обсъдени накратно и останалите наведени от страните основни доводи.
По отношение процедурата по обявяване на предсрочната
изискуемост ответницата поддържа възражение за нередовност. Същата е проведена
по реда на чл. 47 от ГПК. Ответницата
оспорва верността на извършеното нотариално удостоверяване, като се твърди, че
на адреса: *** не е извършвано залепване
на уведомления, нито такива са пускани в пощенската кутия. Счита, че връчителят
е следвало да залепи уведомление на вратата на адреса, а не на вратата на
сградата, тъй като е имал достъп до самия адрес. Оспорва се наличието на предпоставки за
залепване по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК, като се твърди, че не е била налице
невъзможност ответницата да бъде намерена на адреса. Навеждат се доводи, че
липсват данни как връчителят се е уверил, че адресатът на съобщението не
пребивава на адреса, открити ли са други лица на този адрес, и т.н. Твърди се,
че ответницата не е напускала адреса, не е пътувала до ***, напротив живее на
същия адрес *** М.Т.Р., която е инвалидизирана с 80 % трайно намалена
работоспособност и с психично заболяване. В тази връзка се оспорва наличието на
предпоставки за осъществяване на процедура по чл. 47, ал.1 от ГПК, както и извършването
на самото залепване.
Съдът намира, че процедурата по връчване е редовно
проведена. Ответницата живее именно на адреса, на който е осъществено
връчването на нотариалната покана, като същият адрес е посочен от нея и в
настоящето производство. Отразени са извършени четири посещения на адреса, при
които не е открито лице, което да получи поканата. Спазено е изискването за
интервал от минимум една седмица между отделните посещения, като едното от тях
е в неприсъствен ден /16.02.19 г. – събота/. Посещенията са осъществени в
период по-голям от месец – 6.2.19 –
08.03.19 г.
По делото като свидетели са разпитани З.М. – дъщеря на
ответницата и Н.О.- служител в нотариалната кантора на нотариус Кашилска,
осъществила връчването на поканата.
Свид. М. заявява, че живее на същия адрес заедно с ***;
*** била с *** от раждането си и нищо не
била казала за извършени подобни посещения и разговори; с ***
постоянно живеели на този адрес, не са се местили, не са напускали
адреса. Заявява, че е възможно *** й да е отворила вратата и да е подписала, но
нищо не им е казала. Нищо не им било казано и от съседи.
Свид. О. заявява, че разписката на л. 87 е оформена от
нея, като си спомня посещенията. Първият път никой не й отворил вратата, като
тя постояла известно време в колата, за да изчака евентуално идване на човек,
за да си спести второ идване на адреса, като позвънила и след това. При едно от посещенията позвънила по домофона
и й отговорила жена, която обяснила, че Р. отсъства и че е някъде в чужбина,
като обещала да й предаде информацията, че има нотариална покана за нея.
Залепването на уведомление станало именно при посещението, при което бил
осъществен въпросния разговор по домофона, когато включително било обяснено и
къде се намира нотариалната кантора, за да може лицето да си получи съответната
покана.
Така събраните свидетелски показания по никакъв начин не
опровергават съдържанието на извършеното удостоверяване на направени четири
посещения на адреса, при които не е открито лицето, нито друго такова, което да
получи поканата. Обстоятелството, че ответницата не е напускала адреса и не е
работила в ***, се явява ирелевантно, тъй като процедурата е осъществена в
пълнота според изискванията на чл. 47, ал.1, изр. първо – трето от ГПК, е не
при условията на последното изречение –
/правилото за поне три посещения, извършени през период не по-малък от седмица,
като едното посещение е в неприсъстване ден,
не се прилага, ако връчителят е събрал данни, че лицето не живее на
адреса/.
Във връзка с наведените възражения за нищожност на клаузи
от договора и от допълнителните споразумения поради неравноправния им характер,
съдът приема следното:
В случая ответницата има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП - "Потребител"
е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая кредитът е предоставен за закупуване на жилищен
имот и за други разплащания, като няма данни същите да се предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. При това положение ответницата има качество на потребител и се ползва
със защитата, дадена от Закона за защита на
потребителите.
Съдът приема за основателни доводите за нищожност на
клаузите, даващи право на банката едностранно да увеличава лихвите и таксите по
договора, поради неравноправния им характер.
Ищцата оспорва като неравноправни следните клаузи от
договора от 8.3.07:
- Чл.3, ал.5 –действащия БЛП на банката не подлежи на
договаряне и промените в него ставата незабавно задължителни за страните;
банката уведомява кредотополучателя за новия размер на БЛП за лева и датата, от която той е в сила, чрез
обявяването на видно място в банковите салони
- Чл. 5, ал.3– в случай, че по време на действието на
договора банката промени БЛП за жилищни кредити в лева, размерът на
погасителните вноски, определен в ал.1, се променя автоматично, в съответствие
с промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето
неотменимо съгласие
Чл. 12– банката запазва правото си по време на действие
на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които банката прилагата при операциите си; измененията в тарифата влизат в сила
от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за
страните по договора
Съгласно чл. 143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
По отношение на цитираните клаузи от договора са налице
хипотези по чл. 143, ал.2, т. 3 - поставя изпълнението на
задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля и т.9 /сега т.10/: налага на потребителя приемането
на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора, както и на т.10,
/сега т.11/: позволява
на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание.
Следва да се посочи, че
в случая не са налице основания за прилагане на разпоредбите на чл. 144
от ЗЗП, предвиждащ хипотези, в които чл. 143, ал.2 от ЗЗП не се прилага. В
частност не е налице основание за неприлагане на чл. 143, ал.2, т.10 /сега
т.11/ по чл. 144, ал.2 от ЗЗП : /Разпоредбата на чл. 143, т. 10 не се прилага за
клаузи, при които доставчикът на
финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без
предизвестие лихвен процент, дължим отпотребителя или на потребителя, или
стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие
че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за
прекратяването другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата
страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора/ В случая не са
изпълнени условята по чл. 144, ал.2 от ЗЗП, което води до извод, че няма
основание за неприлагане на чл. 143, ал.1, т.10 /сега т. 11/.
Основната теза на
банката във връзка със спора за наличие на неравноправни клаузи се свързва с
възражението, че тези клаузи са договорени индивидуално, поради което същите не
са нищожни по аргумент от чл. 146, ал.1 от ЗЗП /Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално/.
Това възражение
остава недоказано по делото. Съгласно чл. 146, ал.5 от ЗЗП тежестта на
доказване наличието на индивидуални уговорки пада върху търговеца, който ги
твърди – в случая върху ищцовата банка. По делото не са ангажирани каквито и да
било доказателства, от които да се направи извод за наличие на индивидуално
договаряне при сключване на процесния договор от 8.3.07 г. Банката се позовава
на подадени от ответницата молби за преструктуриране на кредита, във връзка с
които са сключени допълнителните споразумения. Тези молби, от една страна, не
са относими към първоночалния договор, а от друга, по никакъв начин не сочат
наличие на индивидуално договаряне и при сключване на допълнителните
споразумения.
По аналогични
съображения се явяват нищожни поради неравноправният им характер и
оспорените клаузи от допълнителните споразумения, даващи право на банката
едностранно да променя лихвения процент:
- чл. 6, ал.2 от
допълнителното споразумение от 12.9.11
- чл. 20, ал.5 от допълнителното споразумение от 28.9.15
г., според който при публикуване на нова стойност на 6М СОФИБОР на посочените в
ал.3 дати, банката извършва съответна актуализация на приложимата лихва по
кредита, като новата на 6М СОФИБОР е в сила и се ползва за определяне на
приложимата годишна лихва по кредита за следващия шестмесечен период от срока
на договора за кредит, считано от датата, следваща първата падежна датана
месечна вноска - по кредита след датата
на публикуване на новата стойност на 6М СОФИБОР.
Съдът намира за нищожи и клаузите от допълнителните споразумения, според които след изтичане
срока на облекчено погасяване върху дълга
се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено
погасяване лихва, за което с подписване на допълнителното споразумение
кредитополучателят дава своето пълно и неотменимо съгласие, оправомощава и
възлага на банката. В резултат на прилагане на тези клаузи са капитализирани
суми в размер на 2 161.15 лв., което е видно и от представената справка по
чл. 366 от ГПК, както и от заключението на вещото лице, при което банката
претендира общият размер на усвоената главница да е в размер на 52 161.15
лв. вместо действително усвоената сума от 50 000 лв.
Клаузата за капитализиране на лихви е нищожна поради
противоречие със закона и поради неравноправност по смисъла на чл. 143, т.12 от
ЗЗП.
Лихвата,
която се дължи при договора за банков кредит по своята правна и
икономическа природа е цената, която се
плаща на кредитора за ползването на предоставените от него парични средства,
това е цената на стойността на капитала, която се предоставя за временно
ползване на кредотополучателя. Т.е. това е възнаграждението, което
кредитополучателят дължи на кредитодателя, като това е съществен елемент от
договора за банков кредит. Другото
основно задължение на кредитополучателят е да върне получената сума като
главница. Клаузите за капитализиране на
лихва са нищожни поради противоречие със закона, тъй като прилагането й води до неправомерно
увеличение на главницата по кредита, без реално допълнителни суми да са
предоставяни на кредитополучателя за ползване. Освен това се стига и до неправомерно
завишаване на цената на кредита, тъй като след капитализацията се начислява
възнаградителна лихва и върху суми, които реално не са предоставени на
кредитополучателя.
Освен
това тези клаузи са нищожни и като неравноправни на осн. чл. 146, ал.1 вр. чл.
143, ал.2, т.10 от ЗЗД, тъй като кредитополучателят като потребител не е имал
възможност да се запознае с тях преди сключване на споразуменията. Както се
посочи, в случая не се доказва от банката наличието на индивидуално договаряне,
което да изключва нищожността. От представените молби за преструктуриране на
кредита е видно, че преструктурирането е поискано поради влошено финансово
състояние на ответницата, като в същите липсват каквито и да е конкретни
предложения за начина на преструктуриране. Т.е. същите не материализират
наличие на някакво предварително знание или информация у кредитополучателя по отношение коментираните клаузи за
капитализиране. Ищцовата банка не е ангажирала каквито и да било други
доказателства както за наличие на
индивидуално договаряне, така и за за това на кредитополучателя да е била
предоставена нужната информация за надлежно запознаване с условията за
преструктуриране, вкл. и с клаузите за капитализиране.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявените искове следва да се отхвърлят изцяло
като неоснователни и недоказани.
За разноските:
Предвид изхода на делото в тежест на ищеца следва да се
възложат направените от ответницата разноски в размер на 2470 лв. съгласно представения списък на
разноски, който кореспондира с данните от делото.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260, против Р.Т.Р. ЕГН ********** *** същата да
бъде осъдена да заплати сумите:
- 34 101.92
лв. – главница по
договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 19342 от 8.3.07 за
периода 11.09.17 до 12.11.2019 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в
съда -
22.11.19 г. до окончателното й изплащане;
- 6 527.74 лв. –
възнаградителна лихва за периода
11.09.17 – 25.03.19;
- 5 263.67 лв.
– мораторна лихва за периода 10.09.17 – 12.11.19
- 238.87 лв. –
такси по договора за периода 10.09.17 – 12.11.19
- 200.17 лв. –
имуществени застраховки за периода 19.04.18 – 12.11.19
- 18 лв. –
нотариални разноски за периода 1.2.19 – 12.11.19
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, да заплати на Р.Т.Р. ЕГН ********** ***, направени по
делото разноски в размер на 2470 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: