№ 1938
гр. Варна, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20213110117627 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ищеца Гаранционен Фонд,
с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.4 срещу ответника ИВ. Й. СТ.,
ЕГН ********** с адрес: гр. В. иск с правно основание чл. 559, ал. 3, във вр. с
чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 11 679.99 лв. (единадесет хиляди шестстотин
седемдесет и девет лева и 99 ст.), представляваща възстановеното от
Гаранционен фонд по щети № 120077/31.01.2017г. и № 220019/31.01.2017г.
обезщетение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата
искова молба - 08.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молба ищецът излага, че Гаранционен фонд, на основание чл. 559,
ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между
Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на
основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС) е възстановил
изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Гърция по щети №
120077/31.01.2017г. и № 220019/31.01.2017г. обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди в общ размер на 201 893,80лв., както следва:
По щета №120077/31.01.2017г. за увредения при ПТП, настъпило на
1
15.04.2016г. в Гърция, мотоциклет „Хонда", с peг. № ХХХХ собственост на Г.
Т. сума в размер на 2806.46 лева за имуществени вреди.
По щета № 220019/31.01.2017г. за пострадалия Г. Т. като водач на
мотоциклет „Хонда", с рег. № ХХХХ в гореописаното ПТП, сума в размер на
8873.44 лева за неимуществени вреди.
Твърди, че виновен за катастрофата е ответникът ИВ. Й. СТ., която при
управление на л.а. „Рено Клио" с ДКН ХХХХ не спира на знак „Стоп" и удря
движещия се по път с предимство мотоциклет „Хонда", с рег. № ХХХХ като
така причинява процесното ПТП. Вследствие на удара са нанесени и
травматични увреждания на Г. Т.
В нарушение на чл. 461 във вр. с чл. 483 от Кодекса за застраховането
ответникът е управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност".
С регресна покана поканили ответника да възстанови платеното от
Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задължението си.
Ответникът в срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е депозирал
такъв.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът с писмена
молба чрез процесуален представител поддържа исковата молба, моли за
постановяване на неприсъствено решение, с което да бъде уважен
предявеният иск и да му се присъдят направените по делото разноски.
Разпореждането по чл. 131 от ГПК е връчено на ответника по делото на
осн. чл. 46 от ГПК.
Ответникът не е изразил становище по иска, като не е депозирал писмен
отговор в законоустановения срок, не е изпратил представител, който да се
яви в първото по делото съдебно заседание, и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. На ответника е указано, че при
непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно
заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие,
може да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 и чл. 239 от ГПК
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
С оглед изложените в исковата молба твърдения и предвид
2
представените от ищеца писмени доказателства съдът намира, че предявените
искове са вероятно основателни. Ищецът е представил надлежно заверени за
вярност копия от доклад за оглед на ПТП, от справка от базата данни на
Информационен център към Гаранционен фонд, от писмо, вх. № 08-01-671 от
18.10.2016 г., от претенция за възстановяване на изплатено обезщетение, от
претенция за възстановяване на изплатени разходи, от нареждане за превод на
валута от 16.01.2017 г., от извлечение по разплащателна сметка №
4/17.01.2017 г., от нареждане за превод на валута от 08.02.2017 г., от
разпечатка от детайлна информация за транзакции, от нареждане за превод на
валута от 16.01.2017 г., от извлечение по разплащателна сметка №
4/17.01.2017 г., от фактура № **********/09.02.2017 г. на стойност 117.35
лева, от фактура № **********/17.01.2017 г. на стойност 2055.26 лева, от
доклад по щета, от преводно нареждане за кредитен превод на стойност
2689.11 лева, от преводно нареждане за кредитен превод на стойност 117.35
лева, от доклад по щета, от преводно нареждане за кредитен превод на
стойност 8873.44 лева, от справка по щета за неимуществени вреди № 22-
0019/31.01.2017 г., от писмо по електронна поща от 04.11.2016 г., от писмо по
електронна поща от 07.12.2016 г., от квитанция за получаване на обезщетение
в размер на 4838 евро, от писмо по електронна поща от 26.09.2016 г., от
справка за прехвърляне на капитал по сметка в друга банка в страната от
16.12.2016 г., от писмо от 07.12.2016 г., от фактура за извършени правни
услуги от 16.12.2016 г., шест броя от квитанция за продажба на дребно от
07.12.2016 г., от искане за възстановяване на заплатени суми от 19.12.2016 г.,
от фактура за извършени правни услуги на стойност 50.00 евро, от писмо от
04.01.2016 г., от удостоверение рег. № RяБ 4376/22.06.2021 г., от регресна
покана изх. № 544/27.07.2021 г., два броя от известие за доставяне.
Предвид приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, че
предявените искове са вероятно основателни.
При наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, предявените искове следва да бъдат уважени.
С оглед на изхода от правния спор и направеното от ищеца искане за
присъждане на съдебно-деловодни разноски, съдът намира, че на осн. чл. 78,
ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 467,20 лв.,
представляваща заплатена от ищеца държавна такса.
3
Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК,
Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника ИВ. Й. СТ., ЕГН ********** с адрес: гр. В. ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца Гаранционен Фонд, с адрес: гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ №2, ет.4 сумата от 11 679.99 лв. (единадесет хиляди шестстотин
седемдесет и девет лева и 99 ст.), представляваща възстановеното от
Гаранционен фонд по щети № 120077/31.01.2017г. и № 220019/31.01.2017г.
обезщетение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата
искова молба - 08.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 КЗ.
ОСЪЖДА ИВ. Й. СТ., ЕГН ********** с адрес: гр. В. ДА ЗАПЛАТИ
на Гаранционен Фонд, с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.4
сумата от 467,20 лв. (четиристотин шестдесет и седем лева и двадесет
стотинки), представляваща направени в производството съдебно-деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми в полза на
ищеца: IBAN: BG66UNCR76301009518501, банков код: UNCRBGSF, при
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да
поиска от Окръжен съд - Варна в едномесечен срок от връчване на решението
да го отмени, ако е била лишена от възможност да участва в делото при някоя
от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4