РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ Г.
при участието
на секретаря ЗАНИЕЛА В., като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 113/2020 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII,
Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
1. Предявени са обективно кумулативно
съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от
страна на ищеца С.В.Н.,
упълномощила съгласно представено Пълномощно към Договор за правна защита и
съдействие от 19.03.2018 г., адв. Т.Г. от Адвокатска колегия – гр. С. (л. 4) за осъждане на ответника, в
качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, да заплати на ищеца вредите, претърпени в резултат на
пътнотранспортно произшествие (ПТП) на 24.07.2017 г. около 16:45 часа на
кръстовището образувано от ул. „****“ с ул. „****" в гр. Тутракан, предизвикано
от И.М.Б., като водач на МПС мотопед, марка: „Ямаха”, модел: „Аерокс“, с рег. № ********, а
именно:
1.1. неимуществени
вреди (главница)
дължими на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ,
във вр. с чл. 52, от ЗЗД, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в
следствие на причинени телесни повреди, в размер на 4 700 лв. (след
намаляването на иска - л. 135); както
и
1.2. мораторна лихва по чл. 86, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД върху главницата от 01.12.2018 г. - 12.03.2020 г. (вкл.) възлизаща
на 611 лв. (уточнено в с. з. - л.
135);
1.3. законната
лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗ. върху
главницата до датата на окончателното плащане.
1.4. Ищцата
твърди, че на 24.07.2017 г.
около 16.45 ч. в гр. Тутракан, на кръстовище, образувано от ул. „****“ с ул. „****”
е пътувала в лек автомобил като пътник с марка „Фолксваген“, модел „Венто“, с
ДК № ********, управляван от Г.И.Н. и е
претърпяла ПТП. Другото участващо в произшествието превозно средство е мотопед,
„Ямаха”, модел: „Аерокс“, с рег. № ********, което било управлявано от И.М.Б.,
който нарушил правилата за движение по пътищата, по - точно не спрял на знак
„Стоп“.
1.5. Твърди се, че след настъпилото ПТП, ищцата е приета в МБАЛ - гр. Тутракан с поставена окончателна диагноза: „Контузио Капитис, Комоцио Церебри”. В следствие на това ПТП е получила телесна повреда, която е установена чрез съдебно-медицИ.ка експертиза, сочеща за временно разстройство на здравето, неопасно за живота - т.е. лека телесна повреда по смисъла на НК. Така получените от ищцата телесни увреждания довели до негативни последици за нея. Пострадалата получила подутина на лицето, придружена от силна болка, която на следващия ден след настъпилото ПТП - то е започнала да почернява. В резултат на причиненото й телесно увреждане пострадалата е претърпяла както чисто физически болки и страдания от него, така и други негативни изживявания, породени от изживения стрес, свързани с възстановяването и преодоляването на страха ѝ от претърпяното ПТП.
1.6. Ответното дружество било сезирано с писмена застрахователна претенция от името на пострадалата в катастрофата, придружена с удостоверение за банковата й сметка, след което ответникът на 28.11.2018 г. с отговор на молбата е отказал изплащане за обезщетение за неимуществени вреди.
2. Ответникът „ЗД „Б.И.” АД е подалo отговор на искова молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, чрез адв. М.Г. от Адвокатска колегия- гр. С. (л. 59).
2.1. Оспорва се механизма на ПТП.
2.2. Оспорва се настъпването на вредите, както и техният размер.
2.3. Направено е възражение за съпричиняване по смисъла чл. 53 от ЗЗД Твърди се, че настъпилите увреждания на ищцата не са резултат едИ.твено на виновното поведение на водача на мотоциклет. Пострадалата се е возила в автомобил без поставен обезопасителен колан.
2.4. Оспорва
се, че евентуално получените в следствие на ПТП увреждания са довели до
продължителни болки и страдания.
2.5. Признава
се, че справедливия размер на причинените неимуществени вреди възлиза
на 800
лв., които са изплатени на ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
3. По делото са изслушани показанията свидетелите на ищеца: Г.И.Н. (съпруг на ищеца) и на ответника: И.М.Б. (управлявал другото ППС, участвало в ПТП).
4. На 24.07.2017 г. се е състояло процесното ПТП, около 16:45 часа на кръстовището образувано от ********,
между лек автомобил с марка „Фолксваген“, модел „Венто“, с ДК № ********, в
който пътник била ищеца Н. и мотопед, „Ямаха”, модел: „Аерокс“, с рег. № ********,
което било управлявано от И.М.Б., видно от Протокол за ПТП. От произшествието
пострадали ищеца и свид. Б. (л. 5).
5. Според свид. показания свид. Б. при наближаване на кръстовището намалил скоростта си и се е огледал и е продължил движението си с намерение да пресече кръстовището. При появата на лекия автомобил, навлизащ от лявата страна в кръстовището, мотопедистът задействал спирачната, но не успял да спре преди достигане мястото на удара и се е ударил в предната дясна врата на лекия автомобил. След настъпилият удар мотопедистът е паднал на пътното платно, а лекия автомобил след изминаването на няколко метра, след като водачът му е задействал спирачната система, е спрял окончателно своето движение след кръстовището.
6. Според свид. Н. съпругата му пътувала в автомобила на седалката до него. При удара стъклото на вратата се счупило, в резултат на което в лицето на ищеца Н. попаднали натрошени стъкла. Бузата ѝ била разкъсана. Същата слязла от автомобила плюейки кръв.
7. Пристигналият екип на “Бърза помощ” е откарал ищеца Н. и свид. Б. в ЦСМП.
8. Според свид. Н. съпругата му прекарала два дена в болницата, след което две седмици била вкъщи. Същата изпитвала силно главоболие. Зрението ѝ намаляло значително. Имала прободна рана на бузата, която достигала до зъба. Белегът от раната останал повече от месец.
9. По делото е изслушана съдебна автотехническа експертиза (САТЕ - л. 100), която, съобразявайки показанията на свидетелите и материалите по приложеното ДП № 180/2017 г. на РУ на МВР - гр. Тутракан, е установила следното:
9.1. Произшествието е настъпило по сух асфалтов участък от пътя при наличие на дневна светлина. Ул. „Бенковска” е ориентирана от запад към изток, а ул. „****” е ориентирана от север към юг. Произшествието настъпило между мотопед, движещ се по ул. „Бенковска” в посока изток и лек автомобил движещ се по ул. „****” в посока юг. По ул. „Бенковска” преди и след кръстовището има наличие на стандартен пътен знак „Б2” - “Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”, монтиран на стандартна метална тръба. На местопроизшествието имало констатирана спирачна следа, оставена от мотопеда при аварийното му спиране, оставена от задното колело с дължи на от 5,4 м. Спирачната следа, оставена от мотопеда достигала до мястото на удара на мотопеда в лекия автомобил. На местопроизшествието имало констатирани спирачни следи от лекия автомобил, които се намирали след кръстовището и достигали до мястото на окончателното му спиране. Спирачните следи били оставени от предните колела и достигали до тях.
9.2. Непосредствената причина за настъпването на произшествието била неспазването от страна на мотопедиста на задължението му при преминаване през кръстовището да спре на пътен знак “Б2” и да пропусне преминаващия от ляво на дясно през кръстовището лек автомобил „Фолксваген Венто”. (Техническата неизправност на мотопеда в. л. при устните си обяснения изключва като причина, сочейки, че и при наличие на протектор на предната гума, съобразен с изискванията на З.вП, свид. Б. не би могъл да спре). Произшествието би могло да бъде избегнато при положение, че мотопедистът бе изпълнил посочените задължения.
10. Изслушана е съдебна медицИ.ка експертиза (СМЕ - л. 97), която е установила следното:
10.1. На ищеца Н. в резултат на ПТП са причинени: контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия в дясната челна и лицево - челюстна области. (В депозираната по ДП експертиза са посочени и разкъсно - контузни рани и масивен хематом в дясната лицева половина - л. 86 от ДП). Касае се за причиняване на временно разстройство на здравето не опасно за живота.
10.2. Ищеца Н. е подложена на клиничен преглед и е приета за лечение в Л.З., където и е назначена симптоматична терапия, във връзка с оплакванията, които е имала след инцидента (Манитол, Серум - глюкоза, Калций - глюкоза, Витамин С, Дексаметазон, Дексофен).
10.3. В делото не се установяват данни за появили се ранни или късни усложнения в хода на оздравителния процес, свързани с причинените й травми, поради което СМЕ приема, че ищеца Н. е възстановена от уврежданията причинени й при ПТП. Във връзка с оплакванията, които ищцата е имала, а именно главоболие, световъртеж, гадене и болка в дясна челна и лицево - челюстна области, е било необходимо приемането на средства водещи до облекчаване на болката и повлияващи общомозъчната симптоматика. В. л. в проведеното открито съдебно заседание уточнява, че оплакванията при такъв вид оплаквания отшумяват за около 20 дни.
10.4. В. л. е уточнило в проведеното открито съдебно заседание, че не може да се установи причинно - следствена връзка между отслабването на зрението на пострадалата и претърпените от нея увреждания.
12. На 06.03.2017 г. образуваното по случая ДП е прекратено, поради несъставомерност на деянието (л. 11).
13. На 28.11.2018 г. ответникът посочил, че не са налице основание за заплащане на застрахователно обезщетение на ищеца, доколкото от представените документи не била установена вината на водача на мотопеда за ПТП. Изброено е кои документи следва да бъдат представени. (л. 10).
15. На 06.08.2019 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от 800 лв., представляващи част от застрахователното обезщетение (л. 123). Този факт се признава от ищеца (л. 135).
16. На 12.03.2020 г. е заведена исковата молба по настоящото дело.
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
17. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца
има правен интерес от завеждането им, което налага разглеждането им по
същество.
18. Съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ застрахователят е бил длъжен да се
произнесе по претенцията на ищеца в срок до 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106 от КЗ, но не по късно от три месеца от нейното
предявяване (чл. 108, ал. 3, във вр. с чл. 496, ал. 1 от КЗ).
19. По делото не са ангажирани доказателства кога
е предявена застрахователната претенция. Отговорът на застрахователя от 28.11.2018
г. следва да бъде квалифициран не като отказ, а като указания за представяне на
допълнителни документи по чл. 106, ал. 3 от КЗ.
20. В конкретният случай, изисканите документи с
представени на 17.12.2018 г. (вж. т. 14), поради което
15-дневния срок за произнасяне е изтекъл на 11.01.2019 г. (Спазването на тримесечния срок в случая не
може да се изследва, тъй като не са представени доказателства кога е заведена
претенцията от застрахователя).
21. Застрахователят не е извършил плащане в нормативно определеният срок, което открива исковия път за защита.
II.
Относно ПТП и вината за настъпването му.
22. С оглед изслушаните свидетелски показания и заключенията на САТЕ и СМЕ съдът приема за безспорно установено, че вина за настъпилото ПТП има свид. Б., който не е изпълнил задължението си да спре на пътния знак „Б2” и не е пропуснал преминаващия от ляво на дясно през кръстовището лек автомобил „Фолксваген Венто”.
23. Съдът намира направеното възражение от
ответника за съпричиняване за неоснователно, доколкото независимо дали ищеца Н.
е била или не с поставен обезопасителен колан, същата е щяла да претърпи
уврежданията с оглед характера на удара (вж.
т. 11).
III.
Отговорност за настъпилите вреди
24. С оглед направените по -
горе изводи, съдът приема, че отговорност за причините в резултат на ПТП вреди
носи свид. Б. осн. чл. 45 от ЗЗ..
25. От страна на ответника е признато с отговора на исковата молба, че
отговорността на водача на процесния мотопед за релевантния период е била
застрахована при „З. „Б.И.”
АД.
26. Последното налага извода, че ответника на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ отговаря пред увреденото лице за причинените му от застрахования водач вреди.
IV.
Относно настъпилите неимуществени вреди
27. На ищеца в резултат на ПТП са причинени: контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия в дясната челна и лицево - челюстна области. Видно от показанията на свид. Н. съпругата му е имала разкъсни рани в лицевата област, както и масивен хематом в дясната лицева половина. Това заключение се потвърждава и от първоначалното заключени на в. л. при освидетелстване на пострадалата в ДП.
28. В делото не се установяват данни за появили се ранни или късни усложнения в хода на оЗ.равителния процес, свързани с причинените травми, поради което следва да се приеме, че ищецът се е възстановил за около 20 - 31 дни (съобразно показанията на свид. Н. и СМЕ).
29. По делото не се доказано, че твърдяното от ищеца влошаване на зрението ѝ е в причинно - следствена връзка с уврежданията при ПТП или претърпения от нея стрес.
30. С оглед изложените
обстоятелства съдът намира, че съгл. чл. 52 от ЗЗ. подлежащата на компенсиране сума възлиза на 3 800
лв.
31. От тази сума следва да бъде
извадена заплатената от застрахователя сума - 800 лв., с оглед на което искът
се явява основателен за сумата от 3
000 лв.
V.
Относно обезщетението за забава
32. Съгл. чл. 409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405. Последната разпоредба сочи, че застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по - дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 (който варира в зависимост от това дали със застрахователната претенция са представени всички необходими доказателства).
33. В конкретният случай съдът е приел, че застрахователят е следвало да се произнесе до 11.01.2019 г. (вкл.) (вж. т. 19).
34. В тази връзка искът срещу застрахователното дружество за заплащане на обезщетение за забава се явява основателен от тази дата нататък. Поради тази причина искът за заплащане на мораторна лихва следва да бъде уважен за периода: 12.01.2019 г. - 12.03.2020 г. (вкл.), като сумата на обезщетението по чл. 86 от ЗЗД възлиза на 355,03 лв.
Разноски
35. Ищецът Н. е била освободена от заплащането на държавна такса за разглеждането на делото, поради което на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 149,05 лв.
36. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на адв. Г. адвокатско възнаграждение съгласно уважената част от исковете в размер на 331,23 лв.
37. На осн чл. 78, ал. 3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответното застрахователно дружество направените разноски съобразно отхвърлената част от исковете, възлизаща на 604,73 лв.
38. Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, ********, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, да заплати на ищеца
С.В.Н., с ЕГН **********, с посочен по
делото адрес: ***, обезщетение
за причинените ѝ вреди,
претърпени в резултат на
пътнотранспортно произшествие, състояло се на 24.07.2017 г., около 16:45 часа на
кръстовището, образувано от ул. „****“ с ул. „****”, в гр. Тутракан,
предизвикано от И.М.Б., като водач на мотопед с марка: „Ямаха”, модел:
„Аерокс“, с рег. № ********, а именно неимуществени
вреди (главница),
изразяващи се в претърпени болки и страдания, в следствие на причинени телесни
повреди, в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева); мораторна
лихва върху главницата от 12.01.2019 г. - 12.03.2020 г. (вкл.),
възлизаща на 355,03 лв. (триста петдесет и пет лева и три стотинки); както и
законната лихва върху
главницата, считано от подаването на исковата молба (13.03.2020 г.) до датата
на окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за разликата
между уважения размер - 3 000 лв. и претендирания такъв - 4 700 лв.;
както и за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението
за периода: 01.12.2018 г. - 11.01.2019 г., както и за разликата между уважения
размер - 355,03 лв. и претендирания такъв - 611 лв.
ОСЪЖДА ответника „ЗД „Б.ИНС”
АД, с ЕИК ********, да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на
адвокат Т.К.Г., с ЕГН **********, с личен номер **********, регистриран в
Адвокатска колегия - гр. С., адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от исковете в размер на 331,23 лв. (триста тридесет и един
лева и двадесет и три стотинки).
ОСЪЖДА ответника „ЗД „Б.ИНС” АД, с ЕИК ********, да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Районен съд - гр. Тутракан, държавна такса съобразно уважената част от исковете, възлизаща на 149,05 лв. (сто четиридесет и девет лева и пет стотинки).
ОСЪЖДА ищеца С.В.Н., с ЕГН **********, да заплати на ответника „ЗД „Б.ИНС” АД, с ЕИК ********, част от направените от последния разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, възлизаща на 604,73 лв. (шестстотин и четири лева и седемдесет и три стотинки).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от решението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: