№ 831
гр. Варна, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110203578 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
АНК. Д. Т. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 442а-
46/08.05.2020г. на Директора на ОД-МВР-Варна, с което на основание чл.209 „а“
ал.1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в
размер на 300 лв.
В жалбата не се оспорва фактическата обстановка, а се навеждат доводи за това,
че въз.Т. страда от разстройство на личността и поведението, дължащи се на болест,
увреждане и дисфункция на главния мозък, както и че е в тежко финансово
състояние.Поради това се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание въз.Т., редовно призован , явява се лично и поддържа
жалбата на посочените в нея основания.По същество той отново моли за отмяна на
глобата, като обяснява че има заболяване, че всеки ден се разхожда в парка и не е
знаел, че е било забранено.
Въззиваемата страна, редовно призована , не изпраща представител и не
ангажира становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 30.03.2020г. около 12.15 часа , служители на ІV РУ-Варна, един от които
св.М.Ц., изпълнявали служебните си задължения по контрол на въведените
1
противоепидемични мерки.Те установили че в Аспарухов парк, на около 100м., преди
кораба „Комета”, на пейка стои мъж, чиято самоличност била установена в
последствие .Това бил въз.Т., който обяснил, че е излязъл да се поразходи, за да се
възползва от хубавото време на вън.Св.Ц. съставил против него акт за това, че не
изпълнява въведените с т. І.1 от Заповед № РД-01-143 /2020г. на Министъра на
здравеопазването, противоепидемични мерки да не посещава паркове. Нарушението
било квалифицирано като такова по чл.63 ал.1 от ЗЗ.При личното предявяване на акта,
както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и
депозирани.Установило се, че въззивникът не се намирал под домашна
карантина.Св.Ц. изготвил докладна записка , в която описал случилото се.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било
издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление 442а“-
46/08.05.2020г., с което административно-наказващият орган изцяло възприел
фактическите констатации в акта.Било прието, че въз.Т. е осъществил нарушение по
чл.209 „а” ал.1 от ЗЗ. За него , на същото законово основание на въз.Т. била наложена
„Глоба“ в размер на 300лв.
При направени опити за връчване на наказателното постановление станало ясно,
че въз.Т. страда от психично заболяване , отсъства от дома си и води скитнически
начин на живот. За това били изготвени докладни записки, а майката на въззивника
предоставила експертно заключение за състоянието на сина си.
В хода на съдебното производство бе разпитан М.Ц. -актосъставител,чиито
показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви.Свидетелят не си спомни за случая, но посочи че вероятно при
извършван обход е било установено и нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 442 „а“-46/ 08.05.2020г. е издадено от
компетентен орган - от Директора на ОД-МВР-Варна, на основание чл.209“а“ ал.4 от
2
Закона за здравето. Актът за установяване на административно нарушение също е
съставен от компетентно лице съгласно Заповед № 365з-1952/24.03.2020г. на
Директора на ОД-МВР-Варна.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-
наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички
минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, с който е било
установено извършеното от въз.Т. нарушение.Актът е бил предявен и връчен на
въззивника срещу подпис и е послужил при издаване на постановлението. В него също
се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити, като
дори и да е допусната нередовност относно правната квалификация на нарушението, то
доколкото защитата се осъществява срещу описаните в акта факти, съдът намира, че не
е налице съществено нарушение на процесуалните правила. Вмененото във вина на
въз. Т. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се защитава. При предявяване на акта, както и в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени и депозирани възражения, съдържащи
спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.В наказателното постановление е
посочена нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението
и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е
упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.
Съдът намира, че правилно административно- наказващият орган е констатирал
нарушение на Закона за здравето, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната
норма.От доказателствата по делото безспорно се установява, че въз. Т. на 30.03.2020г.
е бил установен от полицейски служители на ІV РУ-Варна докато се е намирал на
пейка на територията на Аспарухов парк. Същевременно, със Заповед № РД- 01-143 от
20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването са били въведени противоепидемични
мерки на територията на Р.България, като считано от 00.00ч. на 21.03.2020г. са били
преустановени посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки
и съоръжения на открити и закрити обществени места. В този смисъл, след като на
30.03.2020г. въз.Т. се е намирал в парка в кв.”Аспарухово”, то той е нарушил
въведените противоепидемични мерки.Това обстоятелство не се и оспорва.
Правилно е била приложена санкционната норма на чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ, тъй
като именно в нея е предвидено наказание за този, който не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, каквото имаме в
настоящият случай.
Съобразно всички събрани по делото доказателства обаче съдът намира, че
3
случаят следва да бъде приет за маловажен. Действително в самия ЗАНН не е
предвиден законен критерий за преценката и квалифицирането като маловажен случай
на дадено административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата
съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние,
кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на
конкретно увредените обществени отношения, за да се установи дали е социално
необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно
наказателната отговорност. Безспорно е, че нарушените противоепидемични мерки са
били въведени с цел осигуряване живота и защита на здравето на гражданите и
спазването им е с висок обществен интерес , но при ангажиране на административно-
наказателната отговорност следва да бъдат отчетени и конкретните фактически
обстоятелства на нарушението.В настоящият казус , видно от доказателствата по
делото е , че въз.Т. е с диагноза „ разстройства на личността и поведението, дължащи
се на болест, увреда и дисфункция на главния мозък”. От показанията на св.Ц. не се
установява въззивникът да е допуснал друго нарушение на противоепидемичните
мерки, с което сериозно да са били застрашени живота и здравето на околните. С оглед
на това съдът намира, че административното нарушение, за което е наказан
жалбоподателят, представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като в незначителна степен е засегнало установения ред на държавно управление, без
да предизвика никакви вредни последици. Поради това съдът намира, че следва да
се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен.
С оглед на това и атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Доколкото по делото не са направени искания за присъждане на разноски, съдът
намира, че не следва да се произнася в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 442а-46/08.05.2020г. на Директора
на ОД-МВР-Варна, с което на АНК. Д. Т. е наложено административно наказание
"ГЛОБА" в размер на 300 лв. на основание чл.209 „а“ ал.1 от Закона за здравето .
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4