Номер 220931.07.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – Варна
На 29.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова
Филип С. Радинов
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело №
20203100501566 по описа за 2020 година
Производството е образувано по подадена от К. Д. М. , ЕГН **********, от гр.
Шабла, ул. Свобода“ № 29, чрез процесуален представител адв. Й.А., въззивна жалба срещу
Решение № 1962/ 22.05.2020 г. по гр.д.№ 19634/2019 г. по описа на ВРС, 24-ти състав в
частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск с правно осн. чл. 432, ал. 1
КЗ, срещу „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, за разликата
над присъдената сума от 1 805, 97 лева до пълния претендиран размер от 2 165.45 лева,
представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, в резултат на настъпило на 14.09.2018 г. пътно-транспортно произшествие в гр.
Варна по пътя от к.к. „Златни Пясъци“ към гр. Варна, предизвикано от водач на лек
автомобил марка "Тойота", per. № ТХ **** ХВ, управляван от А.А., застрахован по договор
за застраховка "Гражданска отговорност", обективиран в застрахователна полица, със срок
на действие от 24.07.2018 г. до 23.07.2019 г., при което са настъпили следните щети по лек
автомобил марка "Пежо", модел „607“, per. номер ТХ **** АК, управляван от П.Д. и
собствен на К.М., както следва: 1./ калник преден десен; 2./ лайсна калник преден десен; 3./
предна врата дясна; 4./ лайсна предна врата дясна; 5./ задна врата дясна; 6./ лайсна врата
дясна; 7./ калник заден десен; 8./ задна броня; 9./ праг десен; 10./ външна дръжка предна
врата дясна; 11./ тониране; 12./ ускорено сушене /бояджийска камера/, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба 02.12.2019г. до окончателното изплащане
на задължението.
В жалбата се излага становище за неправилност на обжалваното съдебно решение,
като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че
спорният по делото въпрос касае размера на дължимото обезщетение, като претендира за
определянето му по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, при използване заключението на вещото лице, без
необходимост от съобразяване минималните размери, уредени в Методиката към Наредба №
24/08.03.06 г. на КФН. В този смисъл се позовава на Решение № 79/2.07.2009 г. по т.д. №
156/2009 г. на ВКС. Решение № 6/2.11.2011 г. по т.д. № 293/2010 г. на ВКС: Определение
№159/16.03.2011 г. на ВКС по т.д. № 731/2010 г. II т.о. и други.
Жалбоподателят оспорва решаващия извод на първоинстанционния съд за
определяне стойността на ремонта на база средно аритметичната стойност от двата варианта
на изчисление, приложени от вещото лице по проведената по делото САТЕ, а именно: по
средни пазарни цени към датата на произшествието, като са използвани три сервиза,
притежаващи европейски сертификат за качество ISO 9001:2008 и три сервиза,
непритежаващи европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, /в който случай вещото
лице е определило стойност в размер на 2 946.01 лева, както и след приспадане на
заплатеното до момента обезщетение в размер на 780.56 лева. Сочи се, че по този начин
съдът, за да определи средната пазарна стойност на ремонта, е използвал два пъти цената на
сервизи, непритежаващи европейски сертификат за качество ISO 9001:2008. Претендира за
изчисляване стойността на ремонта след прилагане само на първия вариант, използван от
вещото лице, при който същата възлиза на 2 946.01 лева. По изложените съображения, моли
решението, в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск да бъде
отменено и същият да бъде уважен до пълния претендиран размер от 2 165.45 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, както и за присъждане на сторените пред двете
инстанции разноски.
Въззиваемата страна „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, представля-вана от адв.
П.П., в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор оспорва изцяло подадената
въззивна жалба по съображения, че стойността на вредите не следва да бъде по-висока от
присъдената с обжалваното решение. Счита, че доколкото въззивникът не е навел конкретни
данни и доказателства за общия брой на сервизите в страната и региона, които притежават и
които не притежават европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, не може да
претендира за извършване на релевантна преценка стойността на ремонта, извършен в тях.
Оспорва въведения от жалбоподателя механизъм на изчисляване на средната пазарна цена
на труда на база три сервиза, притежаващи сертификат по стандарт ISO 9001:2008 и три
непритежаващи такъв сертификат, като допълва, че стандартът ISO 9001:2008 е отменен със
стандартът БДС EN ISO 9001:2015, който заменя и отменя БДС EN ISO 9001:2008 на
25.09.2015 г. Оспорва и заключението на вещото лице, основано на този метод и моли
същото да не бъде взето предвид в тази му част. По гореизложените съображения моли за
потвърждаване на обжалваното решение в отхвърлителната му част и присъждане на
разноски.
Жалбата е редовна и допустима, подадена от лице, легитимирано с правен интерес от
обжалване акта на ВРС, в частта, с която е отхвърлена претенцията му. Не са направени
доказателствени искания.
По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по търг. дело № 1566/2020г. на 02.09.2020г. от 13.30
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________