Р Е Ш Е Н И Е
№79/22.12.2023 г.
гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ТЪРГОВИЩЕ, касационен състав, в
публично съдебно заседание на ПЕТИ ДЕКЕМВРИ през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА
СТЕФАНОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря СТОЯНКА ИВАНОВА и прокурора ВАСИЛ АНГЕЛОВ, разгледа докладваното от
съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 96/2023 г. по описа
на АдмС - Търговище и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Б.Х.М. ***, подадена чрез а.. Ц. И. против решение № 169/15.09.2023
г. постановено по АНД № 382 описа на ТРС за 2023 г., с което е потвърдено
Наказателно постановление № 23-1292-000653 от 09.05.23 г. на Началник група към
ОДМВР- Търговище, сектор ПП, с което за нарушение на чл. 104А ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50.00 лева.
Решението
се оспорва с основанията на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК – неправилно
приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Сочи се, че Районен съд-Търговище не е обсъдил възраженията му за
незаконосъобразност на НП, не е изяснил в цялост фактическата и правна
обстановка, като е игнорирал изцяло аргументите му и доказателствата, в
частност относно съставомерността на твърдените нарушения. Счита, че при
издаване на НП са налице нарушения на материалния закон и съществени нарушения
на процесуалните правила, които съдът не изследвал и обсъдил. Сочи се, че съдът
е игнорирал искането на жалбоподателя за допускане на СТЕ, с цел установяване
наличието на устройство „свободни ръце“ в управлявания от жалбоподателя
автомобил, като по този начин е допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Оспорва съставомерността на деянието с твърдения,
че не е изяснено в какво се е изразявало използването на мобилен телефон от
водача на МПС. Сочи се липса на мотиви в процесното решение, съответно
необоснованост на същото. Счита, че мотивите на решението се състоят във
формално възпроизвеждане на разпоредбите на относимите в случая правни норми
без дължимия правен анализ и произтичащите от това правни заключения, а липсата
на мотиви съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и е
самостоятелно основание за отмяна на постановлението. Моли решението да бъде
отменено и да се отмени наказателното постановление. В съдебно заседание не се
явява не се представлява.
Ответникът
- Началник група към ОДМВР- Търговище, сектор ПП не изразява становище по
жалбата.
Представителят
на прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна и решението на ТРС
следва да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на съда като взе предвид наведените основания от
жалбоподателя, събраните по делото доказателства, становищата на страните и в
рамките на касационната проверка съгласно чл. 218 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН намира
следното:
Касационната
жалба е постъпила в законоустановения срок съгл. чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл.
63в ЗАНН, от надлежна страна и е допустима. По същество касационната жалба е
неоснователна.
За да
потвърди наказателното постановление Районният съд е приел, че жалбоподателят е
извършил констатираното в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление нарушение на чл. 104а ЗДвП, тъй като на 05.04.23 година в 10.22
ч. в гр. Търговище на кръстовище на ул. „В. Левски“ и ул. „ Скопие“, като водач
на л.а. БМВ X5 X Драйв З0Д, с рег. № ....., управлява посочения лек автомобил,
собственост на Съни Ауто ЕООД, като по време на движение използва мобилен
телефон, без наличие на устройство, позволяващо използването на мобилен телефон
без участието на ръцете му.
Сезираният
със спора съд е приел в мотивите си, че НП е издадено в срок и от компетентен
орган, съобразено е с нормата на чл. 57 ЗАНН, в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, вменените
нарушения са индивидуализирани, като са посочени нарушените правни норми. ТРС е
приел, че като не е спазил цитираната в чл. 104а ЗДвП забрана, жалбоподателят
безспорно е извършил описаното в НП и АУАН нарушение, поради което правилно е
ангажирана отговорността му на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП.
Тези
изводи на въззивния съд са законосъобразни и обосновани - изведени въз основа
на правилен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства. Описанието
на извършеното нарушение, както в АУАН, така и в наказателното постановление, е
достатъчно ясно за преценката на осъщественото деяние от фактическа страна,
като е посочена и съответстващата правна квалификация – чл. 104а ЗДвП. От
приложеният по делото АУАН е видно, че жалбоподателят не е направил оспорване
при предявяване и подписване на акта, което обстоятелство е удостоверено с
подписа му. От събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията
на разпитаните свидетели, по безспорен начин е установено извършването на
нарушението на ЗДвП. Ирелевантно за осъществяването на нарушението по чл. 104а ЗДвП
е обстоятелството относно наличието или липсата на устройство „свободни ръце“ в
управлявания от жалбоподателя автомобил. От показанията на двамата свидетели безпротиворечиво
се установява, че водачът М. е управлявал автомобила разговаряйки по мобилния
си телефон, като същият е бил в ръката му допрян до лицето. Това несъмнено
означава, че в случая разговорът по мобилния телефон е провеждан без да е
използвано устройство, позволяващо използването на мобилния телефон без
участието на ръцете. Поради това е без значение дали управлявания от
жалбоподателя на 05.04.23 година в 10.22 ч. в гр. Търговище на кръстовище на
ул. „В. Левски“ и ул. „Скопие“ автомобил е бил оборудван с такова устройство.
След като същото не е било активно при разговора с мобилния телефон, като
същият е държан в ръката на водача, е налице нарушение на разпоредбата на чл. 104а ЗДвП. Още повече, че жалбоподателят сам е признал пред полицейските инспектори,
за това че е разговарял по телефона по работа, като при съставяне на АУАН и в
срока по 44, ал. 1 ЗАНН не са направени възражения относно отразените в същия
констатации. В тази връзка следва да се посочи и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Доказателствената сила на АУАН
не оборена от касатора в хода на проведеното въззивно производство, и правилно
е зачетена от районния съд. Касационната инстанция напълно споделя изводите на
съда, че по безспорен начин е установено нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина.
Предвид
гореизложеното, настоящата съдебна инстанция при извършената проверка по чл.
218 АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено, без да
са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото
следва да бъде оставено в сила, като правилно.
Следва да
се посочи, че касационната инстанция не е съдебна инстанция, която
непосредствено събира, проверява и анализира доказателствените материали.
Затова тя не може да установява нови фактически положения, различни от
включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, приети за установени
от въззивната инстанция. Касационният съд контролира само правилното приложение
на материалния и процесуалния закон, а в случая въззивният съд е постановил
правилен съдебен акт, поради което жалбата е неоснователна.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. чл. 221, ал. 2 предл.
първо, Административен съд-Търговище
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 169/15.09.2023 г. постановено по АНД № 382 описа на ТРС за 2023
г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1292-000653 от 09.05.23
г. на Началник група към ОДМВР- Търговище, сектор ПП, с което за нарушение на
чл. 104А ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП на Б.Х.М. *** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.