Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2512 25.06.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 993 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 213 ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
„ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Г. Бенковски” № 3, представлявано от ***
*** М.К.Г.и К.Х.Ч., чрез пълномощника си адв. С.М., е
предявил против община Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от ***
И.Т., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 851, 16 лева-
главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско+” за причинени имуществени вреди на лек автомобил
„Мерцедес С 350”, рег. № ***, в резултат на настъпило ПТП на 19.04.2014 г. в
град ***, пред ул. „***“ до табела с обозначение „***“, посока от път II- 86, при преминаването
му през необозначена дупка, пълна с вода, в резултат на което на МПС- то били
причинени значителни увреждания, сумата от 15 лева- ликвидационни разходи и
лихва за забавено плащане в размер на 315, 09 лева за периода 29.05.2014 г.-
17.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба- 18.01.2018 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба е посочено, че видно от протокол за ПТП № 1545198/ 19.04.2014 г. в 20.40 часа в град ***, пред ул. „***“ до табела с обозначение „***“, посока от път II- 86, управляваният от водача Е.А.Д., ЕГН: **********, лек автомобил „Мерцедес С 350”, рег. № ***, при движението си попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, пълна с вода, с размери в около 100/60/25 см., в резултат на което на МПС- то били причинени значителни увреждания. Пострадалият лек автомобил бил собственост на Х.Х.Д., ЕГН: **********, като имал валидна застраховка „Каско+”, сключен по полица № ***, със срок на действие 15.01.2014 г.- 14.01.2015 г. След като бил уведомен за застрахователното събитие, застрахователят образувал преписка по щета № ***/ 22.04.2014 г. Повредите по автомобила били констатирани с опис на уврежданията по щета и калкулация от застрахователя, като повредените части възлизали на обща стойност от 895, 96 лева и били, както следва: предна и задна леви гуми и алуминиеви джанти, мост преден- реглаж и мост заден- задвижващ. Ремонтът на автомобила бил извършен в автосервиз „Дор- Нед” ООД и възлизал на сумата от 851, 16 лева. По заведената щета бил съставен и ликвидационен акт, при определен общ размер на обезщетение по щетата от 851, 16 лева. На 07.05.2014 г. с нареждане на групово плащане застрахователят заплатил на сервиза посочената сума. Причината за настъпване на ПТП- то и претърпените вреди било наличието на необезопасено и необозначено препятствие на пътя- дупка, пълна с вода. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпвал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, който в случая бил ответника като стопанин на пътя, носещ задължението да го поддържа, ремонтира и осигурява възможността за неговото безопасно ползване по предназначение. Община Пловдив не била изпълнила това свое задължение, не била упражнила необходимия контрол по отношение на своите служители, които следвало да се грижат за доброто състояние на пътната инфраструктура, поради което трябвало да се ангажира отговорността й. На 12.05.2014 г. ответникът бил писмено поканен с регресна покана да възстанови сумата, но в изричен отговор отказал доброволно изпълнение, поради което се предявявал настоящия иск. Моли за осъждането на ответника за заплати преведената на сервиза за ремонта сума от 851, 16 лева, ликвидационни разходи от 15 лева, ведно с мораторно обезщетение от 315, 09 лева за периода 29.05.2014 г.- 17.01.2018 г. Претендира и разноските в процеса. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение, като твърди, че с оглед клаузата за разсрочено плащане, не можело да се приеме, че имало действаща застраховка. Посочва, че претендираните суми били погасени по давност. Оспорва се изцяло изложената в исковата молба фактическа обстановка около ПТП- то- твърди се, че на мястото нямало такава дупка, че не били нанесени описаните от ищеца щети по автомобила, че липсвала причинно- следствена връзка, оспорва се и механизмът на ПТП- то. Задължението за поддържане на процесния участък не било на община Пловдив. Прави се и възражение за съпричиняване, като се твърди, че водачът се движел с несъобразена скорост, че не спазвал правилата за движение, както и, че той бил могъл да избегне неравността. Оспорва се размера на претендираното обезщетение. Прави се възражение за адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца. От своя страна претендира разноски за юрисконсулт. Прави искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото протокол за ПТП № 1545198/ 19.04.2014 г. се установява, че на 19.04.2014 г. в 20.40 часа в гр. ***, пред ул. „****“ до табела с обозначение „***“, посока от път II- 86, управляваният от водача Е.А.Д., ЕГН: **********, лек автомобил „Мерцедес С 350”, рег. № ***, при движението си попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, пълна с вода, с размери в около 100/60/25 см., в следствие на което настъпило ПТП с материални щети по автомобила- предна и задна лява гуми и джанти, заден ляв амортисьор и други.
Като писмено доказателство по делото е приета застрахователна полица № *** на пострадалия автомобил, със срок на действие 15.01.2014 г.- 14.01.2015 г.
Приети са още талон и снимки на автомобила, уведомление за щетата, заключения по щета, опис на вредите, възлагателно писмо, фактури за ремонта, приемо- предавателен протокол от сервиза, извлечение от сметки и нареждане за групово плащане, както и справка за размера на лихвата за забава.
Приети са и изпратена от ищеца регресна покана до ответника, получена от него на 14.05.2014 г., ведно с писмения отговор на ответника по нея.
По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на разходите, необходими за възстановяване на автомобила, определени в размер на 1 038 лева, като експертът прави и извод за наличие на причинно- следствена връзка между повредите и механизма на ПТП.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
На първо място, по делото няма спор по обстоятелството, че е налице съществуването на валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.
На второ място, следва да се отбележи, че протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него, защото произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. Независимо от това обаче, това не означава, че ПТП- то не се е осъществило по начина, описан в протокола, защото събраните по делото доказателства са именно в тази насока. Първо- вещото лице, базирайки се на опис- заключението по щета и на приложените снимки, взема становище, че има причинно- следствена връзка между повредите по автомобила и механизма на ПТП. Второ- самият водач в уведомлението за щета пред застрахователя декларира точно този механизъм на ПТП и щетите по автомобила- препятствие на пътното платно (дупка), което е установено и от органите на реда, посетили мястото на инцидента веднага след настъпването му. Направеното от ответника оспорване за различен механизъм остана недоказан от страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност.
На следващо място, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, за да е налице някакво съпричиняване. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било попадането на МПС- то в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Експертът не констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението.
Улицата, в която е станало ПТП- то, се намира в населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП и като такъв е публична собственост на община Пловдив (чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и поддръжката на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 ал. 1 от ЗП), като лицата, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Доколкото тя не е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), а и не е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му- в случая ответната община. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което правилно е ангажирана отговорността на ответника. От друга страна, в ЗДв.П не съществува разпоредба, която да задължава водачът да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно, нито пък е нормативно установено, че, ако по някаква причина не го стори, сам ще носи отговорност за нанесените повреди по управлявания от него автомобил.
Размерът на щетите се установява от САТЕ, която дори ги определя, че възлизали и на по- висока цена, но доколкото от ответника не се претендира действителната пазарна стойност на повредените елементи и части, а само реално платеното на сервиза, извършил ремонта, то не е допустимо присъждане на по- голямата сума. Искът е основателен и в частта за сумата от 15 лева- ликвидационни разходи, доколкото обичаният им размер за определяне на стойността на щетата принципно възлиза точно на тази сума, поради което и тя следва да се възстанови на застрахователя във връзка с изплатеното обезщетение.
Налице са били всички предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена застраховка. С изплащане на застрахователното обезщетение, възлизащо в размер на установената от САТЕ необходима сума за възстановяване на МПС- то, чрез превеждането й за ремонта на автомобила на оторизирания сервиз, ищецът е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която връзка предявеният иск по чл. 213 от КЗ /отм./ следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 18.01.2018 г.
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция принципно възниква от момента на изплащане на обезщетението, но, за да настъпят последиците на забавата, не е достатъчен само фактът на плащането. По смисъла на чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата- чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. В настоящия случай, тъй като вземането на застрахователя произтича от закона и няма конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в забава от момента на връчване на поканата. По делото ищецът ангажира писмени доказателства за получена от ответника регресна покана на 14.05.2014 г. Доколкото на длъжника е бил даден 15- дневен срок за доброволно изпълнение, то същият е изпаднал в забава, считано от 29.05.2014 г.- денят, следващ срока за доброволно изпълнение. В тази връзка задължението за забава се дължи за периода от 29.05.2014 г.- 17.01.2018 г. и възлиза в размер на 315, 09 лева, който съдът намира за доказан на основание чл. 162 от ГПК на база представената справка от електронен калкулатор и до който искът следва да се уважи.
В заключение се налага изводът, че претенциите за главница и мораторна лихва се оказват изцяло основателни, поради което и исковете следва да се уважат в пълните им претендирани размери.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в
настоящото производство, за които е представен надлежен списък и които са били
действително направени с оглед наличните по делото писмени доказателства за
това- държавна такса в размер на 100 лева (лист 29 от делото), депозит за вещо
лице в размер на 120 лева (л. 50) и адвокатско възнаграждение в размер на 373,
94 лева (л. 71- 74). Ищецът е внесъл и
депозит от 20 лева (л. 50)- за разпит на свидетеля Е.Д., който обаче не е
проведен и същата е заличена от списъка на призоваване по делото, поради което
съответната сума не следва да се присъжда в процеса, доколкото тя не е
използвана и подлежат на връщане на страната, при подадена от нея съответна
молба с направено искане в този смисъл и посочена банкова сметка, ***, за да й
бъдат възстановени средствата по надлежния ред.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, пл. „Стефан
Стамболов” № 1, представлявана от *** И.Б.Т., да
заплати на „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. Бенковски” № 3,
представлявано от *** *** М.К.Г.и К.Х.Ч., сумата в размер на 851, 16 (осемстотин
петдесет и един лева и шестнадесет стотинки) лева- главница, представляваща
изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско+”
за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Мерцедес С 350”, рег. № ***, в
резултат на настъпило ПТП на 19.04.2014 г. в град ***, пред ул. „***“ до табела
с обозначение „***“, посока от път II-
86, при преминаването му през необозначена дупка, в
резултат на което на МПС- то били причинени значителни увреждания, сумата от 15
(петнадесет) лева- ликвидационни разходи и лихва за забавено плащане в размер
на 315, 09 (триста и петнадесет лева и девет стотинки) лева за периода
29.05.2014 г.- 17.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба- 18.01.2018 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от *** И.Б.Т., чрез пълномощника си *** Е.П., да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. Бенковски” № 3, представлявано от *** *** М.К.Г.и К.Х.Ч., чрез пълномощника му адв. С.М., направените по делото разноски, както следва: сумата от 100 (сто) лева- държавна такса, сумата от 120 (сто и двадесет) лева- депозит за вещо лице и сумата от 373, 94 (триста седемдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки) лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД