Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 04.02.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV a въззивен
състав, в публично съдебно заседание на четвърти ноември през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия ИВАН КИРИМОВ
секретар Антоанета
Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия Киримов гражданско дело 14607 по описа за 2018 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 240, ал. 1 от ГПК, образувано по молба от А.К.П. за отмяна на неприсъствено решение от открито съдебно заседание на 25.06.2018 г. по гр. дело № 86997/2018 г. по описа на СРС, 120 състав. В
молбата се твърди, че
страната не могла да участва в заседанието по делото лично, нито да
упълномощи защитник, тъй като от м.08.2017 г. забременяла, а бременността била
рискова, поради което се наложило многократно приемане в болнично заведение и
домашен отпуск със забрана за пътуване. Сочи, че от 01.03.2018 г. е била приета
в болница за задържане, като до 27.03.2018 г. се намирала в родилното отделение
на УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, гр. Стара Загора. Твърди, че се наложило
продължително и постоянно пребиваване в болница, без възможност за напускането
ѝ, както и настоящия й адрес: с. *********което довело и до невъзможност
да ангажира адвокат..
Ответникът по молбата – „Е.М.“ ЕООД, с писмен отговор оспорва молбата. Твърди, че
молбата се явява недопустима, доколкото не се установява да е спазен
законоустановеният едномесечен преклузивен срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК. Възразява, че са били налице законовите предпоставки
за постановяване неприсъствено решение спрямо ответника, доколкото
на последната е връчена исковата молба, разпореждане от 14.12.2017 г., с
указания, че ако не представи в срок отговор на исковата молба, не се яви в
първото по делото заседание, без да направи искане за разглеждане на делото в
нейно отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение. Сочи, че представените медицински документи не
доказват обстоятелства визирани в чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК. Излага доводи и по същество на спора по предявения иск.
Съдът като взе предвид изложените от молителя
твърдения, възраженията на ответната страна по молбата, и въз основа на
събраните писмени доказателства в производството по чл. 240 от ГПК, и
приложеното първоинстанционно гр. д. № 86997/2017 г. на СРС, 120 състав, намира следното:
Молбата за отмяна на
неприсъствено решение е допустима - молбата е с вх. № 5129226/08.08.2018 г. по
описа на СРС,
а препис на ответника от неприсъственото решен е връчен на 23.07.2018 г., поради което срокът по чл. 240, ал. 1 от ГПК е спазен.
Производството по чл. 240, ал. 1 ГПК – за отмяна на влязло в сила
неприсъствено решение, е извъинстанционно, тъй като съдът не действа като
инстанция по същество – не проверява правилността на оспореното решение, а само
се произнася по наведените доводи за накърняване на основния процесуален
принцип – правото на защита на страните по делото (арг. чл. 9 и чл. 10 ГПК),
вследствие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, уреждащи
надлежното връчване на съдебни книжа, призоваване на страните и осигуряване на
тяхното участие в процеса.
Съгласно чл. 240, ал. 1 ГПК
в 1-месечен срок от връчване на неприсъствено решение страната, срещу която то
е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна. Основанията за
отмяна на влязло в сила неприсъствено решение чрез извънредните средства за
отмяна са изчерпателно изброени и предполагат допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от решаващия първоинстанционен съд, изразяващи се в следното:
1) страната да е била лишена от възможност да участва в делото поради
ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното
заседание; 2) при невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа
от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени
непредвидени обстоятелства и 3) невъзможност да се яви лично или чрез повереник
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В конкретния случай
въпросът, около който се концентрира молбата за отмяна, е наличието на
хипотезата на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да
преодолее, поради което не е могла да се яви лично или чрез повереник в
откритото съдебно заседание. Законът не дефинира понятието "особени
непредвидени обстоятелства", но правната доктрина и съдебната практика
еднопосочно посочват, че като особени и непредвидени следва да се квалифицират
само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които
обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално
действие въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене
на процеса. Сред особените непредвидени обстоятелства, според практиката на
ВКС, се подреждат такива като природни бедствия, прекъсване на пътищата,
внезапно тежко заболяване и прочие причини, които не биха могли да бъдат
предвидени и преодолени по волята на страната. Доказването на конкретните
обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на
страната, която се позовава на предпоставките на чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Молителката сочи, че не е могла да се яви лично на насроченото съдебно
заседание, нито да упълномощи адвокат. Като причина за
тази невъзможност излага съображения свързани с тежка бременност и последващи
усложнения свързани с раждане на недоносено дете. Установеното с приетите доказателства здравословно състояние на
молителя-ответник към датата 02.05.2018 г., обаче, не съставлява непредвидено
обстоятелство по смисъла на чл. 240, ал.
1, т. 3 пр. 1 ГПК. В
болничния лист от 02.05.2018 г., е отразено, че на ответницата, във връзка с
нерабоспособността ѝ, поради майчинство, е определен режим на лечение
свободен – с право да напуска населеното място, като не са изложени никакви
данни за влошено здравословно състояние на молителката и нейното дете. В
същото време не се представят доказателството относно здравословното състояние
на молителката, нито на нейното дете към момента на провеждане на съдебното
заседание на 25.06.2018 г.. Не се твърди,
че молителката-ответник е имала упълномощен адвокат преди 25.06.2018 г., а че
е имала затруднение да намери такъв. Съдът отбелязва, че
защитата на същата е можела да се осъществи не само от упълномощен от нея адвокат, но от лице от кръга на тези по чл. 32 от ГПК, а при необходимост и по реда
на правната помощ, ако страната е материално затруднена / в този смисъл са и
Определение № 88/14.10.2009 г. по т. д. № 715/2009 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, Определение
№ 988/03.11.2009 г. по гр. д. № 869/2009 г., ГК, ІІ ГО на ВКС /. Съответно
страната е имала възможност да поиска от първоинстанционния съд отлагане на
делото поради влошено здравословно състояние или поради трудност да намери
адвокат, което в случая ответницата не е сторила, макар и да е
била уведомена лично още на 07.06.2018 г. за насроченото за 25.06.2018 г.
открито съдебно заседание. При така приетото настоящата инстанция намира, че не
са налице основания за отмяна на постановеното първоинстанционно решение,
доколкото не се установиха предпоставките визирани в разпоредбата на чл. 240,
ал. 1, т. 3 от ГПК.
Воден от изложеното и на основание чл. 240,
ал. 1, т. 3 от ГПК, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на ответника
А.К.П. за отмяна на неприсъствено решение № 4477199 от 09.07.2018 г. по гр.
д. № 86997/2017 г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, постановено по реда на чл. 238 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ