Р Е Ш Е Н И Е № 1 1 4 6
20.07.2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV- ти
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни, две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 8074/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба, подадена от Д.В.А.,
ЕГН: **********, против Наказателно постановление № 05132/11.11.2019 г., издадено от В.И.И. – ****
на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, с което на Д.В.А., ЕГН: **********,
за нарушаване състава на чл. 55, ал. 2 ЗСБТ, на основание чл. 65, ал. 1 ЗСБТ е
наложена глоба в размер от 3500 / три хиляди и петстотин/ лева и за нарушаване
състава на чл. 57, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3
ЗСБТ, на основание на чл. 65, ал. 1 ЗСБТ, му е наложена глоба в размер на 3500
/ три хиляди и петстотин / лева.
В жалбата се
навеждат доводи в насока незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление. Оспорват се констатациите на проверяващите органи. Поддържа се,
че на процесната дата жалбоподателят действително се
е намирал на територията на борсата в с. Първенец, но не с цел да продава
хранителни продукти, а да закупи такива за магазина, който стопанисва в гр.
Панагюрище. Изтъква, че проверяващите въобще не са съобразили това
обстоятелство, а без каквото и да било основание са преценили, че се намира на
територията на тържището с цел да продава стоки. Моли се, атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован,
не се явява, изпраща упълномощен процесуален представител в лицето на адв. Б..
Поддържа се така подадената жалба. Излага се допълнително становище по същество
на спора, като се акцентира върху обстоятелството, че твърдените нарушения не
са доказани. Сочи се, че контролна покупка от проверяващите органи въобще не е
извършена, като се моли в тази част показанията на актосъставителя да не бъдат
кредитирани, тъй като са крайно противоречиви. От една страна актосъставителят
заявява, че лично е извършил покупка, а след това, че други лица са я
извършили. Поддържа се, че ако действително е била извършена контролна покупка,
то това е щяло да бъде отразено в АУАН.
Въззиваемата страна се представлява от
юрисконсулт С., която взема становище в насока неоснователност на така
подадената жалба. Моли се атакуваното НП да бъде потвърдено в своята цялост.
Излага становище по същество на спора. Сочи
се, че самото излагане на стоката на тържището, представлява механизъм за
извършване на търговска сделка, като дали е продадена част от нея е ирелевантно. Поддържа се, че всяко лице, което продава
стока на територията на тържището следва да разполага с документи за произход,
собственост и безопасност. След като такива не са представени от жалбоподателя,
то той е консумирал и вменените му нарушения. Моли се, атакуваното наказателно постановление
да бъде потвърдено изцяло. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен преклузивен срок, считано от получаването на препис от
обжалваното наказателно постановление, жалбата произтича от процесуално
легитимирано лице и е насочена срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване
пред съд. Предвид изложеното, жалбата се явява процесуално допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Досежно срочността
на жалбата, съдът счита за нужно да акцентира върху следното: в рамките на
настоящото производство бе подробно обследван въпросът за срочността
на жалбата, като в тази връзка бе назначена нарочна съдебно- графологична експертиза. Задачата на експерта по посочената
експертиза, бе да обследва подписа и ръкописно изписаното име в „Известие за
доставяне“ от дата 18.11.2019г., с което наказващият орган твърди да е връчено
процесното НП на жалбоподателя (копие на известието за доставяне се намира на
л. 25 от съд. пр.). Заключението по назначената експертиза ( л. 41- 46 от съд.
пр.) е категорично, че както ръкописният текст „Д. А.“, така и положеният
подпис не произтичат от жалбоподателя Д.В.А.. При защита на заключението в ОСЗ
проведено на 19.05.2020г. / л. 51 от съд. пр./, вещото лице потвърди извода си
и изрично посочи, че изводът му е категоричен- подписът не е изпълнен от А..
Предвид гореизложеното, то настоящият съдебен състав е категоричен, че НП №
05132/ 11.11.2019г. не е връчено лично на А. на дата
18.11.2019г. / както е посочено в цитираното известие за доставяне/. При това
положение, то съдът счита, че срокът му за обжалване въобще не е започнал да
тече и подадената на 09.12.2019г. жалба с вх. № 80566 е в срок. Именно и
предвид това, в ОСЗ от 19.05.2020г. / л. 52 от съд. пр./, делото е докладвано
чрез прочитане на така депозираната жалба.
Относно
приложението на процесуалните правила:
Съдът, след
запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като атакуваното
наказателно постановление е издадено от материално, териториална и персонално
компетентен административнонаказващ орган. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и
да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН, в тридневен срок от съставяне на
акта, да направи писмени възражения срещу него. Съдът счита за нужно да посочи
и че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е и е
подписан лично от А..
По отношение на атакуваното наказателно постановление-
същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и разписаните в чл. 34 ЗАНН давностни срокове- твърдяното нарушение и нарушителят са
установени на 23.10.2019г., на която дата е съставен и АУАН, а атакуваното НП е
издадено на 11.11.2019г.
По
фактическата обстановка:
След преценка на приобщените по делото доказателствени
материали, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: на
23.10.2019г. служители при ДКСБТ извършили проверка на територията на стоково
тържище „Агроасу“ ЕАД, с . Първенец, общ. Родопи. На
място, те установили лицето Д.В.А.. Същият се намирал в близост до собственото
си МПС марка „Мерцедес“ рег. № ****, което било паркирано до рампата на
тържището. Без да извършат контролна покупка или да забележат трето лице да закупува
стока от жалбоподателя, проверяващите преценили, че А. е паркирал буса до
рампата в тържището, с цел да продава зеленчуци. Проверяващите установили, че в
горепосоченото МПС са налични карфиол, чушки, домати и тиквички, като за
наличностите бил съставен информационен фиш от 23.10.2019г. Били изискани
документи за произход на стоката, както и регистрация на А. като търговец или
земеделски производител. Такива не били представени, поради което бил съставен
АУАН бл. № 0005132 от 23.10.2019г. Посоченият АУАН бил предявен на А., той се
запознал със съдържанието му и го подписал.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът счете за
установена въз основа на показанията на св. И. / л. 58 от съд. пр./, чиито думи
съдът кредитира частично, както и на база приетите по делото писмени
доказателства- АУАН бл. № 0005132 от 23.10.2019г., информационен фиш от
23.10.2019г. и Удостоверение за регистрация на обект за търговия на дребно с
храни.
По отношение показанията на св. И. /актосъставител/,
то съдът ги кредитира във всички части, с изключение на тази, в която заявява,
че е осъществена контролна покупка. В тази си част, показанията на И. не само
са крайно неясни и противоречиви, но и в колизия с изложеното в самия АУАН. На
нарочен въпрос, зададен в рамките на съдебно заседание, проведено на 23.06.2020г.,
св. И. първо заяви, че когато е отишъл при МПС на А., последният изобщо не е
бил на място. Впоследствие, св. И. твърди, че лично е извършил контролна
покупка ( „На процесната
дата извърших контролна покупка“- л. 59 гръб). По- надолу в проведения
разпит, св. И. вече поддържа, че не той лично е извършил покупка, а трето лице
и то след като контролните органи са се легитимирали и са започнали проверката
( „Докато той разговаряше с нас и чакаше
документите, той същевременно продаваше. Дойде клиент, който му поиска
определено количество, той му го продаде и прибра парите“). Така описаната
хронология на разпита, налага категоричния извод, че на процесната
дата контролните органи не са извършили контролна покупка, нито са забелязали
друго лице да закупува стока от жалбоподателя. Така описаното вътрешно
противоречие в думите на свидетеля е толкова съществено, че не позволява думите
му да бъдат кредитирани в тази част. Всъщност, изводът че контролна покупка не
е извършена, е красноречиво илюстриран и от факта, че подобно обстоятелство не
е отразено в така съставения АУАН. Актосъставителят не би пропуснал да отрази
това толкова съществено от обективна страна обстоятелство, ако то действително
се бе осъществило. Житейски алогично звучи и версията, изложена от
актосъставителя, че жалбоподателят е продавал докато е протичала самата
проверка. Нещо повече- за настоящият съдебен състав се налага разбирането, че
от поведението на самия А. на процесната дата, не
може да се изведе заключение, че той се е намирал на територията на тържището,
с цел да продава зеленчуци. Освен, че не е извършена продажба на стока (липсват
данни за извършена сделка), то позиционирането на буса на А. е в подкрепа на
твърдението му изложено в жалбата, че той се е намирал на територията на
тържището с цел да закупува стока. В АУАН и НП е изрично посочено, че бусът на А. е паркиран пред рампа ( обичайно свързана с товаро- разтоварни дейности), а не на място, обособено за
продавачи. В подкрепа на гореизложеното са и думите на св. Н.А. / л. 58 гръб-
л. 59 от съд. пр./ и приетото по делото Удостоверение за регистрация на обект
за търговия на дребно с храни / л. 50 от съд. пр./. Макар и св. А. да не е
присъствала на процесната проверка, то тя сочи, че
жалбоподателят не посещава тържището в с. Първенец, за да продава стока, а за
да закупува продукти, които да бъдат продавани в магазина, стопанисван от ЕТ „Н.-
Н.А.“ в гр. Панагюрище.
По правните
аспекти на казуса:
При така изяснената фактическа обстановка, неправилно
наказващият орган е приел, че жалбоподателят е осъществил в своето единство
всички съставомерни от обективна страна признаци на
нарушенията по смисъла на чл. 55, ал. 2 ЗСБТ и чл. 57, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗСБТ.
Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗСБТ сделките с налични
храни и цветя, приети на територията на стоковото тържище или на пазара на
производителите, и на местата, определени за продажби, се извършват само от
търговци, регистрирани при условията и по реда на Търговския закон или на
Закона за кооперациите, или от физически лица, регистрирани по Закона за
подпомагане на земеделските производители, или от лица, регистрирани по
съответното законодателство на държава - членка на Европейския съюз или на друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Предвид изложеното от фактическа страна, дори
и да се приеме, че жалбоподателят се е намирал на пазара на производителите с
цел сключване на сделки със стоката, намираща се в микробуса му, то деянието би
било несъставомерно поради липса на извършено
изпълнително деяние. За да придобие качеството „продавач“, то жалбоподателят
следва да извърши възмездна сделка, предоставяща стоката му на трето лице-
купувач. Съгласно трайната съдебна практика, при липса на доказателства за извършването на сделки с
процесната стока, деянието е несъставомерно,
тъй като по аргумент от чл. 9 от ЗАНН, приготовлението към извършване на
административно нарушение не се наказва, а опитът - само в изрично предвидените
случаи. На нито една позиция в АУАН и НП не е отразено, че е извършена
контролна покупка от проверяващите или че е забелязано трето лице, което да
закупува стока. Както вече бе коментирано, единствено в разпита си
актосъставителят изнесе подобна информация, но поради вътрешното й
противоречие, съдът не го кредитира в тази част. Не без значение е и
обстоятелството, че е процесуално недопустимо, съставомерно
обстоятелство като извършена контролна покупка, да бъде вменено едва в
съдебното производство. Предвид това, съдът приема, че контролните органи единствено
са изискали документи, без да извършат покупка и без да обследват въпроса дали
жалбоподателят е на територията на тържището с цел да продава стока.
Именно липсата на безспорни доказателства за извършена
продажба от страна на жалбоподателя на територията на пазара на производителите,
се изключва и възможността да бъде ангажирана отговорността му за нарушение по смисъла
на чл. 57, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗСБТ. По делото се установи, че
жалбоподателят не е представил документи за безопасност на стоката, нито за произхода
и собствеността на същата, след като такива са му били изискани.
Непредставянето на изисканите документи обаче, не е достатъчно, за да се
приеме, че има извършено съставомерно административно
нарушение по посочения законов текст. Необходимо е от обективна страна,
наказаното лице да бъде годен адресат на задължението за представяне на тези
документи. В процесния случай обаче с оглед обстоятелството, че жалбоподателят
не е притежавал качеството „продавач“, то същият не е имал и задължението да
съхранява и представя изброените в ал. 1 на чл. 57 от ЗСБТ документи (в този
смисъл Решение № 2224 от 23.11.2016 г. по
к.а.н.д. № 2074/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 554 от 07.04.2017 г. по к.а.н.д. №
121/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1248 от 13.07.2017 г. по к.а.н.д. № 1248/2017 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2234 от 14.12.2017 г. по к.а.н.д. № 2918/2017 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 816 от 17.04.2018
г. по к.а.н.д. № 217/2018 г. на Административен съд – Пловдив, с което е
оставено в сила Решение № 2177 от
28.11.2017 г. на Районен съд – Пловдив). В идентична насока е и практиката
на административните съдилища в страната - например Решение № 6750 от 03.11.2016 г. по к.а.н.д. № 5909/2016 г. на
Административен съд – София. В заключение следва да се посочи, че
настоящият състав напълно споделя застъпената от Административен съд – Пловдив
позиция, че въпреки особената обществена значимост на обществените отношения,
регулирани от ЗСБТ, то това не може да игнорира задължението на актосъставителя
и на административнонаказващия орган да съберат пълни данни за обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, и категорични доказателствата, които го
потвърждават.
Предвид гореизложеното, атакуваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено в своята цялост.
Разноски са претендирани
единствено от процесуалния представител на въззиваемата страна, но предвид
изхода по делото, такива не й се следват.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 05132/11.11.2019г., издадено от В.И.И. – ****
на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, с което на Д.В.А., ЕГН: **********,
за нарушаване състава на чл. 55, ал. 2 ЗСБТ, на основание чл. 65, ал. 1 ЗСБТ е
наложена глоба в размер от 3500 /три хиляди и петстотин/ лева и за нарушаване
състава на чл. 57, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3
ЗСБТ, на основание на чл. 65, ал. 1 ЗСБТ, му е наложена глоба в размер на 3500
/ три хиляди и петстотин / лева..
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му, по реда на гл. XII- та АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
А. Д.