Решение по дело №2466/2012 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№       .......................... от  18.05.2013 г., В. Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Ищецът твърди в исковата си молба, че е сключил договор за издаване предоставяне на банков кредит с длъжника Г. М.М.. По силата на този договор на длъжника е предоставен банков кредит в размер на 40000 лв., обезпечен с ипотека върху недвижим имот. Кредитополучателят е починал на 13.03.2010 г., като от 20.05.2010 г. е преустановено обслужването на кредита.  Като наследници на починалия длъжник се явяват ответниците, които въпреки проведените разговори, поради финансови затруднения и спорове помежду си, не желаят да погасяват задължението. С писма от 04.11.2011 г. банката е уведомила наследниците, че поради допусната забава в плащанията, след изтичане на определение 7 дневен срок, ще счете кредита за предсрочно изискуем и ще пристъпи към принудително събиране на сумите. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят сумите, както следва: Т.Г.М. – сумата22666,69 лв., от които главница в размер на 18732,81 лв. и лихви в размер на 3933,83 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, а ответникът М.Г.М. – сумата 22666,69 лв., от които главница в размер на 18732,81 лв. и лихва в размер на 3933,83 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

С определение от 22.04.2013 г. е допуснато изменение на исковете, както следва: спрямо ответницата Т.М. общия размер на сумата е изменен на 23211,23 лв., от кито главница 18801,94 лв. и лихва в размер на 4409,29 лв., а спрямо ответника М.М. общия размер на сумата е изменен на 22122,14 лв., от които главница 18663,68 лв. и лихва в размер на 3458,46 лв.

Ответникът М.М., чрез процесуалния си представител оспорва исковете. Излага съображения, че договорът се прекратява със смъртта на длъжника, с оглед на което клаузите по него не обвързват наследниците, както и се оспорва размера на задължението.

Ответникът  Т.М., чрез назначения особен представител също оспорва претенциите с аргументи, че няма данни по делото да е прието наследството от този наследник. Също счита договора за прекратен със смъртта на наследодателя, и съответно се оспорва настъпването на предсрочната изискуемост и размерите на задължението.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото  доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от договор за предоставяне на банков кредит № 20КР-АА-4345/19.07.2006 г., сключен между ищеца и Г. М.М., на последния е предоставен банков кредит в размер на 40000 лв. От договора е видно, че срокът за усвояване на кредита е 23.08.2006 г., а крайния срок за погасяване – 19.07.2026 г. Сключването на договора и условията по него не са спорни по делото, същите са подробно възпроизведени в договора, поради което съдът не намира за необходимо да преповтаря основните права и задължения на страните по облигацията. Няма спор, че сумата, предмет на договора, е усвоена от кредитополучателя. Кредитът е обслужван редовно до смъртта му на 13.03.2010 г. /препис извлечение от акт за смърт № 215/14.03.2010 г. на Община В. Търново/. Видно от Удостоверение за наследници № 489/17.03.2010 г. на Община В. Търново след смъртта си Г. М. е оставил наследници дъщеря си Т.Г.М. и малолетен син М.Г.М.. С покани от 04.11.2011 г., получена от  законния представител на М.М. на 14.11.2011 г. и неполучена от другия ответник, банката е поканила наследниците да заплатят просрочените вноски, като след определения 7 дневен срок е обявила, че ще счете кредита за предсрочно изискуем.

По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, която като неоспорена от страните, компетентна и обективна съдът изцяло кредитира. Вещото лице е проследило движението по сметката на длъжника, както и след смъртта му след извършените частични погашения. Същото установява задължения, както следва: за М.М. главница 18663,68 лв., лихва 3458,46 лв., за Т.М. главница 18801,94 лв., лихва 4409,29 лв. В размерите на лихвите  са включени просрочена договорна лихва, лихва просрочено плащане и потенциална лихва.

При тази фактическа обстановка съдът мотивира следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 430  ТЗ, като претенцията е насочена към наследниците на починалия длъжник. По делото не се спори, че наследодателя Г. М. е сключил договор за предоставяне на банков кредит, не се спори и обстоятелството, че същият е получил уговорената сума, нито обстоятелството, че на 13.03.2010 г. той е починал. Спорните въпроси засягат наследственото правоприемство, обема му и съответно обема на задълженията.

По отношение на правоприемника Т.М. се спори възникването на задължение за връщане на заетата сума пари, поради липса на информация относно приемането на наследството на починалия длъжник. Откриването на наследството поражда възможността на наследниците да получат наследственото имущество, оставено им от наследодателя. Наследниците, в полза на които е открито наследството, не встъпват веднага с откриване на наследството, в имуществените права и задължения на наследодателя. С факта на откриване на наследството, наследниците само се призовават да наследят, т.е. за тях се поражда правото да получат или не наследството. За придобиване на същото е необходимо наследниците да изразят волята си за приемането му, арг. от чл. 48 ЗН. Приемането му може да бъде изрично, с волеизявление, адресирано до районния съд, в района на който е открито наследството, или мълчаливо – с конклудентни действия, които недвусмислено и категорично да показват намерението на призования към наследяване да наследи /чл. 49, ал. 2 ЗН/. В този смисъл е ТР 18/01.03.1974 г. ОСГК на ВС. В конкретния случай по делото липсват каквито и да е обстоятелства относно приемането на наследството от страна на ответницата Т.М.. Същата не е откривана от кредитора /видно от приложената показа за обявяване на предсрочната изискуемост/, не е открита и в настоящото производство, като данните са, че работи и живее в чужбина.  При определянето на срок, съгласно чл. 51 ЗН, в който М. да заеме становище относно приемането на наследството, същата не е открита и съответно не е отговорила. Правото на приемане или отказ от наследството е лично субективно право на призования към наследяване, същото не може да бъде упражнено чрез назначения особен представител, поради което настоящият състав не може да приеме последиците на чл. 51 ЗН и да счете, че е налице приемане или отказ от същото. По делото липсват обективни данни за приемане с конклудентни действия /предвид трайното отсъствие на ответницата извън страната, това е обективно трудно осъществимо/, въпреки твърденията на кредитора за водени преговори във връзка с кредита с тази ответница, доказателства в тази насока не бяха представени, няма и твърдения за приемане на наследството по друг начин, чрез други действия. Предвид пасивното поведение на това лице /липса на данни за изрично вписване в книгата на районен съд или мълчаливо приемане чрез недвусмислени действия/ за съда не остава друга алтернатива, освен да приеме, че по делото остана недоказан факта на приемане на наследството на починалия длъжник, и съответно преминаването на имуществения пасив в патримониума на ответницата М.. Това обуславя отхвърлянето на иска спрямо нея, както за претендираната главница, така и акцесорните претенции за договорна и наказателна лихви.

По отношение на правоприемника М.М., приел наследството по опис, предвид недееспособността му, съдът намира следното:

При наследственото правоприемство, наследниците придобиват както правата на наследодателя, с изключение на личните такива, така и задълженията му. Отговорността на наследниците обхваща всички задължения на наследодателя, независимо от какво произхождат, в състоянието и при условията, при които същите съществуват към момента на откриване на наследството. Настоящият състав не споделя становището на процесуалните представители на ответниците, че договора за кредит се прекратява със смъртта на длъжника. Подобно основание за прекратяване в договора няма. Такова прекратяване по право е възможно само при хипотезата на чл. 89 ЗЗД, когато задължението на едната страна се погаси, поради невъзможност за изпълнение, т.е. предметът на договора е от такова естество, че със смъртта на длъжника никой друг не би могъл да престира желания резултат или задължението е за незаместимо действие. В конкретния случай задължението е за заплащане на парични суми, при определени условия /падежи, лихви и др./, няма незаместим характер и няма пречка правоприемниците успешно да заместят длъжника при изпълняването им. /На още по-голямо основание от смърт на длъжника при договор за издръжка и гледане, който е с оглед на личността, където ВС в ТР 30/1981 г. на ОСГК приема, че при смърт на длъжника договора не се прекратява по право/. В този смисъл се получава своеобразно заместване в дълг, настъпило по силата на самото наследствено правоприемство. Договорните и наказателните лихви са част от задължението, включително и размера, в който са договорени, и същите не могат да бъдат игнорирани. В този ред на мисли, при приемането на наследството ответникът М.  М. следва да отговаря съразмерно на дела, който получава /чл. 60, ал. 1 ЗН/. Поради неплащане в срок на задълженията след смъртта на наследодателя, банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, за което надлежно е отправила волеизявление до наследника, предоставила е срок за изпълнение, съобразно уговореното в договора /чл. 29.2/ и видно от събраните по делото доказателства, такова не е настъпило и към момента на устните състезания. Това обуславя основателността на претенцията по отношение на дължимата главница. Възражението, че банката не е ползвала внесените средства за погасяване на главницата като най-обременително задължение, а не на лихвите, съгласно правилото на чл. 76 ЗЗД, се явява неоснователно. Както вече се каза, задължението се наследява във вида и при условията, при които е възникнало, а съгласно чл. 18 от договора при плащане, недостатъчно да покрие всичките задължения в пълен размер, същите се погасяват в последователност такси и разноски, наказателна лихва, просрочена лихва, главница. Липсват данни страните да са уговорили друго, или самия длъжник да е посочил кое точно задължение погасява и банката да е приела тази поредност, поради което погашенията са отнесени съобразно уговореното. Задължението за главница на този наследник възлиза на 18663,68 лв., което обуславя основателността на претенцията в този размер, след приспадане на направените частични плащания.

По отношение на претенцията за лихва, съдът намира същата за частично основателна. В договора изрично и изчерпателно са посочени дължимите лихви – договорна и наказателна /чл. 9 и 11, и арг. от чл. 18/. Въпреки неясната формулировка относно начина на изчисляване на договорната лихва /веднъж посочена като основен лихвен процент плюс надбавка от 8 пункта, друг път посочена като ориентировъчна, което е в разрез с първоначално определената и трети път – посочена като окончателно определяне на падежа на съответното плащане/, очевидно естеството на тази лихва е възнаграждението на кредитора за предоставените в заем средства.  Тази лихва е определена от вещото лице в размер на 2866,73 лв. Уговорена е ясно и лихвата за забава и начина на определянето й, която възлиза на 190,14 лв. /въпреки различията в осчетоводяванията и договора, настоящият състав приема тази лихва за мораторна лихва за забава/. По делото липсва информация относно естеството на т.нар. потенциална лихва. Съществувала е и друга лихва, която е формирана като част от задължението – референтна лихва, понастоящем непретендирана от ищеца. Кредиторът не посочва естеството на тези лихви, вещото лице  при теоретична справка установява свързаност на потенциалната лихва с промяна в лихвения процент, но при липса на ясни обстоятелства относно естеството на тази лихва, съдът не може да мотивира извод, че същата представлява част от уговорените в договора договорни и наказателни лихви. При промяна в лихвения процент, съгласно чл. 9.3 от договора, се променя договореният лихвен процент, който следва да се фиксира в точен размер на всеки съответен падеж /чл. 9.2 и 9.3/ и по този начин при евентуално увеличение на лихвения процент да се разпредели задължението в съответните погасителни вноски. След като няма уговорка относно такова задължение за начисляване на допълнителна лихва, имаща за предназначение да компенсира разликите в променяния основен лихвен процент, която да се погасява към приключване на кредита, настоящият състав не може да приеме, че е възникнало основание за банката за начисляването на тази сума, поради което тя следва да бъде приспадната от задължението за лихва. По този начин размера на лихвата, дължима от ответника става 3056,87 лв., до който размер искът подлежи на уважаване. Съдът не споделя становището на процесуалния представител на ответника, че началния момент на лихвата за забава е друг /7 дни от поканата/, защото нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД е приложима за случаите, когато наследниците са в неведение относно задължението, като размер и падеж, поради което не може да им бъде вменено задължение за обезщетяване на кредитора, поради забава в плащането. Този случай не е такъв, видно от събраните по делото доказателства, законния представител на наследника е погасявал две поредни месечни вноски по кредита на наследодателя непосредствено след смъртта му, с което той демонстрира знанието си относно този дълг и конкретиката на клаузите по него.

При този изход на делото ответникът М.М. следва да заплати направените от ищеца разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от претенциите, които съдът изчисли в размер на 1820,69 лв., представляваща заплатена държавна такса   , разноски за вещо лице, и юрисконсултско възнаграждение /предвид липсата на разграничение в разноските, направени от ищеца спрямо всеки един от ответниците, съдът приема разноските спрямо този ответник в половин размер/.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА М.Г.М., с ЕГН **********, представляван от законния си представител И.И.Р., с ЕГН **********, двамата с адрес гр.***, като наследник на Г. М.М., поч. на 13.03.2010 г. да заплати на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул. Драган Цанков, 37, ЕИК *********, съдебен адрес гр. В. Търново, ул. Бачо Киро, 5, Първа инвестиционна банка – клон Велико Търново, сумата 21720,55 /двадесет и една хиляди седемстотин и двадесет лева и 55 ст./ лева, от които главница – 18663,68 лв., просрочена договорна лихва – 2866,73 лв. и лихва просрочено плащане в размер на 190,14 лв., дължими за периода 20.05.2010 г. – 27.01.2012 г., което вземане е произходящо от наследяване на задължение по договор за предоставяне на банков кредит № 20КР-АА-4345/19.07.2006 г., сключен между банката и наследодателя на ответника Г. М.М., съобразно наследствения дял на малолетния наследник – ½ ид.ч., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 27.01.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумата 1820,69 /хиляда осемстотин и двадесет лева и 69 ст./ лева, представляваща направени разноски по делото, съобразно заявената спрямо този ищец претенция и уважената част от нея, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 22122,14 лв., която разлика представлява начислена потенциална лихва, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул. Драган Цанков, 37, ЕИК *********, съдебен адрес гр. В. Търново, ул. Бачо Киро, 5, Първа инвестиционна банка – клон Велико Търново иск против Т.Г.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес **** за сумата 23211,23 /двадесет и три хиляди двеста и единадесет лева и 23 ст./ лева,  от които главница 18801,94 лв. и лихва в размер на 4409,29 лв., което вземане е произходящо от наследяване на задължение по договор за предоставяне на банков кредит № 20КР-АА-4345/19.07.2006 г., сключен между банката и наследодателя на този ответник Г. М.М., съобразно наследствения дял на този наследник – ½ ид.ч., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 27.01.2012 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

Районен съдия: