Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 31.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети
граждански състав, в публичното заседание първи юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при
секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
1218/2018 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по повод подадена искова
молба от Д.Д.Д. и Б.Д.Д. против И.И. Р.и В.И.Д. за установяване право на
собственост.
Твърди
се, че ищците са наследници по закон на Ц. Н.Д., починала на 14.06.1993 г. Ц.Д.
е съпруга на Б.Д. С., убит през 1944 г. Приживе той, заедно с брат си – И.Д. С.,
започнали строителството на жилищна сграда в УПИ – VI, кв. 7 по плана на с. К. от
1927 г., записан на името на И.С., както и съседния му имот XV, кв. 7 по
плана на селото от 1927 г. След смъртта на Б.С. брат му отстъпил сградата на
семейството му, което я довършило и започнало до владее УПИ – VI и XV, двата в
кв. 7 по плана на с. К. от 1927 г. През 1962 г. е приет нов план на с. К., а в
разписния лист към него Ц.Д. е записана като собственик на имот пл. № 402, за
който е отреден парцел VII, в кв. 7 по плана на селото.
Твърди се, че от 1944 г. наследодателите на ищците, а след смъртта им и те са
оградили имот пл. № 402, за който е отреден парцел VII, в кв. 7, който са владели явно,
непрекъснато и спокойно. В полза на бащата на ищците - Д.Б.Б.през 2006 г. е
издаден нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение за
изградената в него постройка, която той впоследствие прехвърлил на ищците. В
тази връзка, при условията на евентуалност те твърдят, че в полза на
наследодателите им върху процесния имот, държавна собственост, е учредено право
на строеж, което включва и безвъзмездното право на ползване върху парцела,
върху който е реализирано.
Твърди
се, че по искане на И.И.Р. и М.В.С.е изработен проект за ПУП-ПРЗ за УПИ IV – 399, УПИ - VI 401, УПИ VII – 402 и УПИ XXVI от кв.
52 по плана на с. К., одобрен със Заповед № 173/08.06.2016 г. на кмета на
община Летница. Изменението се казва, че засяга конфигурацията и квадратурата
на имота на ищците УПИ VII – 578, в кв. 7 по плана на с.
К.. Твърди се, че в процедурата по изменение на плана не е взето становището на
ищците като заинтересована страна /собственици по наследство и давност на УПИ VII 402 в св.
7 или носители на вещно право на ползване, по силата на учредено им право на
строеж/. Твърди се, че в действащата карта е допусната грешка, като част от
имот 40261.220.578, идентичен с имот УПИ VII, в кв. 7 по плана на с. К., с
площ от 144 кв. м., неправилно е записана към имот с идентификатор ******, а 25
кв. м. от същия имот неправилно е записана към имот с идентификатор ******.
Отправя
се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на И.И.Р., че ищците са собственици по наследство и давностно
владение, а при условията на евентуалност на право на ползване върху 144 кв.
м., отразени в червено на скица-проект, представляващи част от УПИ VII, имот пл.
№ 402, в кв. 7 по регулационния план на с. К. от 1962 г., а понастоящем
попадащи в югоизточната част на имот с идентификатор ****** по Кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. К., одобрена със заповед №
РД-18-69/02.06.2008 г., като е допусната грешка при заснемането на тази част от
имота, като част от имот с идентификатор ******, вместо към имот с
идентификатор 40261.220.578. Отправено е искане също да се постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на В.И.Д., че ищците са собственици
по наследство и давностно владение, а при условията на евентуалност на право на
ползване върху 25 кв. м., отразени в червено на скица-проект, представляващи
част от УПИ VII, имот пл. № 402, в кв. 7 по регулационния план на с. К.
от 1962 г., а понастоящем попадащи в югоизточната част на имот с идентификатор ******
по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., одобрена със заповед
№ РД-18-69/02.06.2008 г., като е допусната грешка при заснемането на тази част
от имота, като част от имот с идентификатор ******, вместо към имот с
идентификатор 40261.220.578. Заявено е искане за присъждане на сторените
разноски.
В
депозирани по делото отговори ответниците Р. и Д. твърдят, че поземлени имоти с
идентификатор ************са образуван след разделянето на УПИ VI-401, в кв. 52 по плана на с. К., одобрен със Заповед № 301/01.12.2005 г. на
Кмета на Община Летница, целият с площ от 1 419 кв. м., който е нанесен в
кадастралната карта като поземлен имот с идентификатор ******, одобрени със
Заповед № РД-18-69/02.06.2008 г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение
със Заповед № КД-14-11-41 от 26.02.2009 г. на началник на СГКК Ловеч. 836/1655
идеални части от него /от поземлен имот ******/, ведно със сгради, разположени
в северната му част - едноетажна сграда за обитаване с идентификатор ******.1,
със застроена площ от 66 кв.м.; едноетажна стопанска сграда с идентификатор ************,
със застроена площ от 24 кв.м. и други подобрения в имота ответникът Д. твърди,
че закупила от С.Ц.С., като сделката е обективирана в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ************От датата на сключване на
сделката и до момента Д. казва, че владее имота и заплаща данъци и такси за
ползването му. 819/1419 идеални части от УПИ VI-401,
в кв. 52 по плана
на с. К. ответникът Р. твърди, че е придобила по силата на сделка дарение от
майка си И.С.И., обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1,
том XI, per. № 9567, дело № 1569 от 2007 г. Тя /С./ го е закупила от А.С.Д.и С.
Ц.С., а те са при признати за собственици по силата на упражнявано от тях
давностно владение на УПИ VI-401, в кв. 52 по плана на с. К.,
одобрен със Заповед № 301/01.12.2005 г. на кмета на Община Летница, ведно с
изградените в нея постройки. От придобиването на имота до настоящия момент Р.
твърди, че е владяла имота и е заплащала данъци и такси за ползването му.
Твърди се също, че ответниците решили да поделят имота, които притежавали в
съсобственост /поземлен имот ******/, като започнали процедура по изменение на
ПУП-ПРЗ с цел да се отреди улица и да се осигури достъп до южната му част. След
изменение на плана и обособяване на два отделни поземлени имота от него, те
сключили договор за доброволна делба по силата, на който ответникът Р. станала
изслючителен собственик на имот с идентификатор ******, а ответникът Д. на имот
****** и построените в него сгради.
Ответниците
отричат правата им върху процесните поземлени имоти /****** и ******/ да са
оспорвани, като отричат и съседния на тя имот с идентификатор ******да е
собственост на ищците, вкл. части от него погрешно да са отразени като част от
имотите им.
С
протоколно определение от 04.02.2019 г. като ответник по делото е конституиран Е.А.Д..
В хода на делото ищците се
представляват от адв. Ст. С., която по същество излага становище за
основателност на заявените искове, като подробни съображения развива в
депозирани по делото писмени бележки.
В производството ответниците
участват лично и с адв. Н. и адв. Д., които по същество излагат становище за
неоснователност на заявените искове. Адвокат Н. и адв. Д. излага подробни
съображения по заявената от тях позиция в депозирани по делото писмени бележки.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид доводите, изтъкнати от
представителите им, приема за установено следното от фактическа страна:
Б.Д.
С. е починал на 23.01.1944 г. в землището на с. К., за което е съставен акт за
смърт № 27 от същата датата /л. 10 от делото/. С. се е намирал в родствени
връзки със следните лица: Ц. Н.Д. /съпруга/, Д.Б.Д. /син/, И.Д. С. /брат/, С. Д.
Д./сестра/ и Г./брат/, което се установява от ангажирано по делото
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, издадена от Община Летница, с. К.
на 17.04.2018 г. /л. 13 от делото/.
Ц.
Н./Б./ Д. /имената Ц.Н.Д. и Ц.Б. Д. са на едно и също лице, видно от
удостоверение за идентичност на лице с различни имена – л. 29 от делото/ е
починала на 14.06.1993 г. и оставила за свои наследници по закон сина си Д.Б.Д.,
който е починал на 28.11.2013 г. и оставил за свои наследници низходящите Б.Д.Д.
и Д.Д.Д. /удостоверение за наследници изх. № 182/17.04.2018 г., издадено от
Община Летница, с. К. – л. 9 от делото/.
През
2006 г. Д.Б.Д. е признат за собственик по наследство и давност на масивна
жилищна сграда със застроена площ от 76 кв. м., паянтова сграда със застроена
площ от 21 кв. м. и навес със застроена площ от 10 кв. м., изградени въз основа
на отстъпено право на строеж в поземлен имот общинска собственост, находящ се в
с. К., обл. Ловеч, с площ от 1 726 кв. м., урегулиран в УПИ VII – 402, в кв. 7 по действащия ПУП-ПРЗ на селото при
граници на имота: север – улица, изток УПИ VIII – 403, на запад - УПИ VI – 401, на юг – озеленяване, за което е съставен нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 17, том IV, рег. № 3197, дело № 300/2006 г. /л. 16 от делото/.
Между
Д.Б.Д., действащ чрез пълномощника си Д.Д.Д., от една страна и Д.Д.Д. и Б.Д.Д.
е постигнато съгласие за сключване на договор по силата, на който първият
продава на вторите, които придобиват при равни права, следния свой собствен
недвижим имот, находящ се в с. К., община Летница, обл. Ловеч: масивна жилищна
сграда със застроена площ от 76 кв. м. с идентификатор ********, с
предназначение други вид сграда за обитание, стопанска сграда с площ от 20 кв.
м. с идентификатор ********и селскостопанска сграда със застроена площ от ********и
други подобрения с адрес: с. К., ********със съответното право на строеж върху
общински поземлен имот с идентификатор ******по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. К., ободрена със Заповед № РД-18.69/02.06.2006 г.
на ИД на АГКК, с площ от 1 569 кв. м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана при съседи на поземления имот: ********, ********, ******,
******** срещу заплащане на сумата от 4 000,00 лв., за което е издаден
нотариален акт за покуко-продажба на недвижим имот ********
А.С.Д.и
С.Ц.С. са признати за собственици при равни права на следния недвижим имот:
дворно място с площ от 600 кв. м., находящо се в с. К., община Ловеч, заедно
със застроените в него къща, гараж и стопанска постройка, съставляващо парцел VI, пл. № 401, в кв. 7 по плана на селото при граници:
улица, Ц.Б., Р.А., за което е издаден нотариален акт за собственост на недвижим
имот по давност № 31, том I, дело № 68от
1990 г. /л. 63 от делото/.
През
2007 г. А.С.Д.и С.Ц.С. са признати за собственици по давност и обстоятелствена
проверка на следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот, находящ се в с. К.,
община Летница, целия с площ от 1 419 кв. м., съставляващ УПИ VI – 401, в кв. 52, по плана на с. К., одобрен със Заповед №
301/01.12.2005 г. на кмета на Община Летница, ведно с построените в него
полумасивна жилищна сграда-къща, гараж и други стопански постройки, при граници
и съседи: улица, УПИ V – 400, УПИ XI за озеленяване, УПИ VII – 402, в кв. 52, за което е издаден нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давностно владение и обстоятелствена проверка №
34, том X, рег. № 8764, дело № 1417 от 2007 г. /л. 62 от
делото/.
Между
И.С.И., действаща чрез пълномощника си Б. С. К., от една страна и И.И.Р. от
друга, е постигнато съгласие за сключване на договор по силата, на който
първата дарява на втората 819/1419 ид. части от урегулиран поземлен имот,
находящ се в с. К., община Летница, целият с площ от 1 419 кв. м., съставляващ
УПИ VI – 401, в кв. 52, по плана на с. К., одобрен със Заповед №
301/01.12.2005 г. на кмета на Община Летница, ведно с построените в него
полумасивна жилищна сграда-къща, гараж и други стопански постройки, при граници
и съседи: улица, УПИ V – 400, УПИ XI за озеленяване, УПИ VII – 402, в кв. 52, а втората приема с благодарност.
Сделката е обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот ***********.,
приложен по делото /л. 20-21 от делото/.
Видно
от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *********** между С.Ц.С.
и В.И.Д. е постигнато съгласие за сключване на договор по силата, на който
първият продава на втората 838/1655 ид. части от поземлен имот с идентификатор
№ ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., община
Летница, одобрени със Заповед № РД-18-69/02.06.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес
на поземления имот с. К., п. к. 5561, ул. „Марата”, целият с площ от 1 655 кв.
м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване, номер по предходен план – имот пл. № 401, кв. 7,
парцел VI, при съседи имоти с № ра: 40261.220.578, ********, ***********,
заедно и реално с построените в северната част на имота едноетажна сграда за
обитание, с идентификатор ******.1, със застроена площ от 66 кв. м., едноетажна
стопанска сграда с идентификатор ************, със застроена площ от 24 кв. м.
и всички подобрения в имота за сумата от 2 300,00 лв. Не съществува спор
между страните, че към датата на сключване на сделката В.Д. се е намирала в
граждански брак с ответника Е.А.Д., като изявлението им е обективирано в
протокол от проведено на 04.02.2019 г. открито съдебно заседание.
Със
Заповед № 173 от 08.06.2016 г. на кмета на Община Летница е одобрено изменение
в ПУП-ПРЗ на с. К., община Летница отнасящо се до УПИ IV – 399, УПИ VI-401, УПИ VII – 402 и УПИ XXVI – за
озеленяване кв. 52 с възложители И.Р. *** и Мирослава Валериева С.а от с. К.. С
това изменение от УПИ IV – 399 са
образувани две нови УПИ-та IV-575 и XI-575, а от УПИ VI-401 са образувани
два нови УПИ –та VI-577 и XII-577, като за двете нови УПИ-та се осигурява
транспортен достъп чрез новопроектирана улица, която раздела кв. 52, а за
новообразуманите имоти се образува нов кв. 7. С предходно изменение от 2005 на
плана парцелите от кв. 7 са преминали към кв. 52. Това се установява от
приетото и изслушано по делото заключение по допусната съдебно-техническа
експертиза.
В
договор за доброволна делба, представен по делото /л. 60-61/, е обективирано
постигнато съгласие между В.И.Д., Е.А.Д. и И.И.Д. за сключване на договор, по
силата на който В.И.Д. получава в дял и става изключителен собственик на поземлен
имот с идентификатор ******, по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. К., община Летница, одобрени със Заповед № РД-18-69/02.06.2008 г. на ИД на
АГКК, изменена със Заповед № 18-8534/27.10.2016 г. на Началника на СГКК, с
адрес на поземления имот с. К., п. к. 5561, ул. „Митю Киров” №12, с площ от 839
кв. кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване, със стар идентификатор ******, номер по
предходен план – имот пл. № 401, кв. 7, парцел VI, при съседи имоти с № ра: ***********, ******,
40261.220.578, ********, заедно и реално с построените в него сгради - едноетажна
сграда за обитание, с идентификатор ******.1, със застроена площ от 66 кв. м.;
едноетажна стопанска сграда с идентификатор ******.2, със застроена площ от 24
кв. м.; ******.3, със застроена площ от 13 кв. м.; ******.4, със застроена площ
от 23 кв. м. и ******.5, със застроена площ от 51 кв. м., а И.И.Р. става
собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ******, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., община Летница, одобрени
със Заповед № РД-18-69/02.06.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот
с. К., п. к. 5561, с площ от 816 кв. кв. м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, със
стар идентификатор ******, номер по предходен план – имот пл. № 401, кв. 7,
парцел VI, при съседи имоти с № ра: ********, 40261.220.578, ******,
40261.220.567.
От
показанията на свидетелите Я., С., С.и К.се установява, че ищците имат имот с. К..
Имотът е застроен с къща и стопанска постройка от южната си част, изградени на
лицето му, а между тях е портата. Под къщата се намира постройка, която се
ползва като лятна кухня. В предната част на имота, преди дерето, от двете
страни имота на ищците е ограден дувар, а след дерето с мрежа с колове, без
бетонова основа /за това свидетелства показанията на свидетелите Я. и С./, от
южната част имота е ограден с каменен дувар с порта откъм източната му част
/показанията на свидетелите Я., С. и С./. През имота минава дере, което го
разделя на две части. Достъпът до долната част на имота на ищците може да се
получи чрез два моста. Първият се намира след лятната кухня, в близост до
западната граница на имота /до границата с имота на ответниците Д./, а вторият
е каменен и е разположен в близост до източната граница на имота на ищците /до
границата на имота ползван от А. И. А./. Дерето пресича и разделя всички имоти
в района на две части, а към момента е част от тях, изключае имота на ответниците
след разделянето му и обособяването на два имота от него.
От
показанията на свидетелите Я. и С. се установява, че през 40-те години на
миналия век възходящи на ищците – Ц.Д. и съпругът ѝ Б.С. /баба и дядо на
ищците/ започнали да строят къща в процесния имот. Той бил на Б.С. и брат му И.С..
През зимата на 1944 г. Б.С. бил убит. Към този момент къщата била изградена на
основи. И.С., който бил строител по занятие, решил да помогне на вдовицата на брат
си да построят къщата, като ѝ отстъпи имота, а той останал да живее в
бащината си къща /индиция за такива уговорки се съдържа в представен по делото
проект на договор за подялба на имущество, оставено от Д. П.С. –бащата на Б.и И.С.и,
след смъртта му, в който фигурира уговорка, че И.Д., заедно с майка си М.Д.,
остават в стари двор и къща, а от Ц.Б. ще получат сума за уравнение, като тя ще
ползва новия двор/. В годините имотът се ползвал от Ц.Д., синът ѝ Дочо Д.
и ищците, което се установява от показанията на свидетелите Я., С. и С.. Частта
от имота, след дерето, те обработвали, като засадили дървета, сред които круша
и орех, а в една част гледали зеленчуци. В годините друг това място не е
обработва. Н запад имота граничил с този на свидетеля С., а на изток с този на А.
И. А.. В годините за имота на ищците или съседните на него имоти не е имало
спорове. Той бил ограден по описания по горе начин /с каменен дувар и мрежа с колове/,
а положението на оградите не е променяно. През 1962, 1998 и 2014 г. имотът,
ведно с изградените от него постройки, са декларирани от ищците и техния
наследодател Д.Б.Д. пред данъчните служби, което се установява от ангажирани по
делото декларации /л. 97-113 от делото/. Върху земята и сградите те заплащат
данъци, като на името на ищеца Д. няма данни за неплатени задължения, видно от
ангажирано по делото удостоверение за данъчна оценка /л. 8 от делото/.
Съдът
не кредитора показанията на свидетеля С.досежно западната граница на имота на
ищците след дерето. Той заявява, че между неговия имот и имота на ищците не е
имало изпълнена ограда, а е имало отъпкана бразда, която е минавала под права
линия. Спомените си за това извежда от извършено от него наблюдение около
20-тата му годишнина /преди двадесет и пет години, тъй като към момента на
разпита свидетелят е на 45 години/ от скала с височина 25-30 метра, разположена
на 300 метра от имота по права линия. Обективно човек не би могъл да възприеме
ясно обект от такова разстояние, а още повече да формира представа относно
конфигурацията му. Заявеното от него, че между имота му и този на ищците не
имало ограда не се подкрепя и от показанията на свидетелите Я. и С.. В
показанията си и двамата заявяват, че по западната граница на имота, след
дерето, е имало оградена с колове и мрежа. От началото на 90-те години те
живеят постоянно в селото, а като деца /през 50-те годи/ са прекарвали
ваканциите си там/. Те са в родствени връзки с ищеца, но това не дава основание
да не се даде вяра на казаното от тях, тъй като не са заинтересовани от изхода
на делото. Свидетелят Я. е внук на брата на дядото на ищеца /на И.С./ и сам би
могъл да заяви претенции относно процесния имот. Наред с това, показанията на
двата свидетели не само, че са изградени на база преки впечатления относно
ползването на имота, но са подкрепени от заключението на вещото лице геодезист.
В него експерта потвърждава, че в процесния имот има засадени дървета от
посочени видове от свидетелите /круша и орех/, че в южната част на имота има
каменен дувар, а в източната му част порта, а над дерето са изградени два
моста.
Показанията
на свидетеля К.не се ползват от съда, тъй като не са достатъчно информативни. К.се
е познавал с бащата на свидетеля С.. Посещавал е откъслечно имота му, който е
съседен на процесния. След извършените с него разпоредителни сделки и
обособяването на два поземлени имота от него е посещавал само имота на
ответниците Д., като няма възприятия нито относно ползването на имота на
ищците, нито относно начина на ограждането му откъм запад. Пречка за
формирането на такива представи се явява и заявеното от него при разпита, че
имота на ответника Р. не се поддържа и е обрасъл с трева.
В
хода на производството е допуснато назначаването на съдебно-техническа
експертиза, като изслушаните заключения /основно и допълнително/ са приети без
възражения. От тях се установява, че в с. К. е имало два плана – единият от
20-те година на миналия век /1923 или 1927 година/, а другият от 60-те години
на миналия век, който е приет на 06.08.1962 г., с едно изменение от 1967 г.
Първият план на селото е бил кадастрален и регулационен. В него парцелите на
ищците са нанесени под номера VI-235, с площ от 558
кв. м. и XV-235, с площ от 731 кв. м. в кв. 7, като по разписните
листове те са записани на името на И.Д. С. /потвърждава се от ангажираната по
делото извадка от разписния лист към плана л. 12 от делото/. Парцелите на
ответниците са записани под номера V-234, с площ от 678
кв. м. и XVI-234, с площ от 629 кв. м., като в разписния лист те са
записани на името на Стефан Димитров /потвърждава се от ангажираната по делото
извадка от разписния лист към плана л. 12 от делото/. На плана е нанесена корекция
между парцели VI-235 и V-234, като дворищно
регулационната линия между тях е минавала по фасадата на къщата на ищците, но
не е налична заповед за изменението. Оградната мрежа от западната част на
имотите на ищците съвпада приблизително с регулационните линии по плана от
20-те години на парцелите им /приблизително, тъй като плана в тази част е
скъсан/. По плата от 20-те години между имотите е имало предвиждане за улица, която
да минава над дерето. Имотите от двете страни на тази улица са били в регулация.
Улицата не е изпълнена. Къщата на ищците е изградена в парцел VI-235, като това е сторено след приемането на плана от
20-те години, , тъй като в него тя е нанесена с червено, което означава, че
това е сторено впоследствие /това се потвърждава и от декларация от 1963 г. на
л. 102 от делото, в която къщата е декларирано, че е построена 1945 г., а
стопанската постройка 1950 г./. По плана от 20-те години имотите на изток от
тези на ищците са записани като общински. Експертът уточнява, че представения
по делото АДС е съставен при действието на първия регулационен план на с. К. /на
01.3.1962 г., а новият план е одобрен на 06.08.1962 г./. С оглед на това
актувания с него имот следва да е индивидуализиран по първия регулационен план.
Съгласно разписните листове този имот – парцел VII, в кв. 7, е записан като общински, като в едно от
представените копия на акта имотът вече е индивиуалзиран по новия план от 1962
– VIII – 403. В ангажирания по делото АДС е отразено, че върху
този имот е отстъпено право на строеж в полза на А. И. А.. В някой от преписите
на акта, представени по делото, е нанесена корекция в тази част, като е вписано
името на наследодателката на ищците Ц.Б., което впоследствие е задраскано.
Изводите на експерта, че АДС касае съседен имот на този на ищците се подкрепя
от показанията на свидетелите Я. и С.. Те заявяват, че имотът източно от този
на ищците се ползва от А. И. А. /той е вписан като ползвател в АДС/. С оглед на
тези констатациите вещото лице е заключило, че имота, описан в АСД от 1962 г.,
не е идентичен с имот ******или части от него, а с имот ******** по действащата
КК. Със заповед на Областния управител на обл. Ловеч е разпоредено деактуването
на 630/1726 ид. части от УПИ VII- 402, кв. 52
по плана на с. К. – л. 155 от делото /630 кв. м. е била плаща на актувания с
АДС от 01.3.1962 г. парцел VII, в кв. 7/,
като АОС е съставен за целия УПИ VII- 402, кв. 52
по плана на с. К. с площ от 1 726 кв. м. /л. 134 и 135 от делото/, в който е
вписано, че е отстъпено право на строеж на Ц.Б. Д./*** не са налични данни нито
относно попълването на кадастралната основа и изменението на регулационни план
през 1967 г., нито относно актуването на имота като общински през 2007 г. В
плана от 1962 г. също е имало предвиждане над дерето, което минава през имота
на ищците, да се изпълни улица. Частта от имота им след дерето по този план е
останала извън регулация. Тя е включена отново в регулация през 2005 г., когато
е направен регулационен план на м. „Марата”. Тогава 7-ми квартал е преминал към
52-ри и така до 2016 г., когато се разделят съседните на имота на ищеца имоти,
като от УПИ 577 се обособяват два имоти № ра 614 и 615.
В
плана от 1962 г. имотът на ищците е нанесен под № VII – 402, кв. 7. След последните регулационни изменения той е с площ от 1 557
км. м. при съседи от запад парцел VI-401 и XII-577, а от изток парцел VIII – 403. В разписните листове първоначално имота е записан на името на Ц.Б.
Д. – без документ, а след това на общината на основание АОС 536/2007 г. /стар
АДС № 2829/01.03.1962 г./ - виж л. 11 от делото /извадка от разписния лист към
плана от 1962 г./. Имотът на ответниците е нанесен в плана под № VI – 401, в кв. 7, като в разписните книги е записан
първоначално на Стефан Димитров – без документ, а след това на А.С.Д.и С.Ц.С.
на основа нотариален акт 31/1990 г. - виж л. 11 от делото /извадка от разписния
лист към плана от 1962 г./. През 1967 г. /със заповед от 08.09.1967 г. на л. 64
от делото/ е одобрено попълване на кадастралната основа между имоти пл. № 401 и
402 и изменение на регулацията между парцел VI – 401 и VII-402 в
кв. 7, като дворищно регулационната линия между тях минава по западната фасада
на къщата на ищеца /л. 65 от делото/.
За
изменението на плана през 2016 г. ищците не са уведомявани, тъй като за техния
имот е съставен АОС, а те са имали отстъпено право на строеж, документи, за
което не са налични. При изработването на КК на с. К. не е извършвано заснемане
на терен, а имотните граници са определяни по стари кадастрални и регулационни
граници. След проверка на място експертът е установил, че имот с идентификатор ******е
ограден от юг с каменен зид с ширина около 80 см. Между дувара на ищеца и на
ответника Р. от същата страна е установено, че има видима фуга, която говори за
това, че двата дувара са изпълнявани в различно време. В тази насока са
показанията на свидетеля Я., който казва, че дувара в южната част на имота на
ищците е съществувал през 50-те година на миналия век, а от ангажирано по
делото протокол за стороителна линия и ниво е видно, че на Стефан Димитров е
разрешено да изгради ограда от 40 линейни метра в кв. 7, парцел VI-401, през 1968 г. /л. 66 от
делото/. Фугата между двата дувара се намира на мястото, където се пресича
южния дувар със западната мрежа на имота на ищците. В заключението вещото лице
е посочило, че оградната мрежа между процесните имоти на терен съответства на
отразеното в скица на л. 33 от делото, като тя минава по регулационната граница
с малки отклонения.
Приложените
на л. 24-28 писмени доказателства, като неотносими не се обсъждат при
очертаване на фактите.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
При
условията на първоначално обективно и субективно съединяване на искове съдът е
сезиран с искове с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
В
писмените бележки пълномощникът на ответниците е навел възражения за
недопустимост на производството, като е отправил искане да се оставят без
разглеждане заявените искове. Възраженията се основават на липса на активна
процесуална легитимация у ищците. Съдът намира, че възраженията са са
неоснователни, поради което и искането за прекратяване на делото /искането за
оставянето на исковете без разглеждане по същество е такова за прекратяване на
производството, т. е. отказ на съда да го разгледа по същество, като предостави
търсената от него защита/ следва да се отхвърли.
Процесуалната
легитимация на лицата, сочени като страни в производството по делото, се
извежда от твърденията в исковата молба, които очертават параметрите на спора.
В сезиращия акт ищците твърдят, че са титуляри на правота на собственост върху
поземлен имот по силата на упражнявано от тях и наследодатели им давностно
владение, а при условия на евентуалност, че са изградили в държавен имот
постройки, въз основа на учредено им право на строеж върху държавен имот, като
правата им са оспорени, тъй като части от имота им са заснети в кадастралната
карта, като част от имоти на ответниците. От изложеното може да се заключи, че
е налице спор между лицата, сочени като страни в адресната част, относно
правото на собственост върху части от поземлен имот, а от там, че те са
процесуално легитимирани да участват в делото. Дали ищците са титуляри на
правата върху процесния имот, оспорени от ответниците, не е въпрос по
допустимост, а по същество, като този проблем следва да се разглежда на
плоскостта на материалната легитимация /могат ли ищците по същество да получат
защита на оспорените от ответниците права, в частност са ли те техни титуляри/.
По
главната претенция спора се концентрира върху статута на процесния имот /бил ли
е той държавен, а сега е ли общински/, придобити ли са правата върху него чрез
давностно владение и какви са пространствените предели, върху които се
простират правата.
Процесният
имот се намира в с. К.. В селото е имало дава регулационни плана, приети през
20-те и 60-те години на миналия век. По плана от 20-те годи на миналия век
имотът е идентичен с имоти VI-235 и XV-235, които по разписни листове са записани на името на И.С.
/брат на съпругата на наследодателката на страните - Ц.Д./. В имоти VI-235, след смъртта на съпруга си през 1944 г., Ц.Б. е
построила къща, в която е живяла до смъртта си през 1993 г., като е ползвала
земята към нея и е обработвала имот XV-235. Имотът,
западно от имот VI-235 /парцел VII/, се
е ползвал от А. И. А., като по разписните листове към плана той е бил записан
като общински. Въз основа на учредено в полза на Исинов право на строеж, той е
застроен, а на 01.03.1962 г. е актуван като държавен. АДС е съставен при
действието на плана от 20-те година на миналия век, а след приемането на новия
регулационен план /на 06.08.19962 г/, върху него е нанесена корекция,
отразяваща новия номер на имота VIII – 403. По плана от
1962 г. процесният имот е нанесен под № VII – 402, кв. 7, като след последните регулационни изменения той е с площ
от 1 557 км. м. при съседи: от запад парцел VI-401 и XII-577, а от изток парцел VIII – 403. Имотът, ползван от Исинов /VIII – 403/, за който е съставен АДС, не е идентичен с процесния
/който по плана от 1962 г. е нанесен под № VII – 402, кв. 7/, а с поземлен имот № ********. Последният е разположен
западно от имота на ищците. След като имотът на ищците не актуван като държавен
с представения по делото АДС, неправилно той е бил деактуван през 2007 г. и
актуват като общински. В АОС, като придобивно основание е записана разпоредбата
на § 42 към ЗИДЗОС /ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм., бр. 36 от 2006 г., в сила от
1.07.2006 г./. Според нея застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост,
отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени
мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на
влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в
собственост на общините. Предпоставките на законовата разпоребта, сочена като
придобивно основание в АОС, не са били налице към датата на издаването му, тъй
като не имота на ищците, а съседния на него имот - VIII – 403, е актуван като държавен. Него държавата е можела да
отпише от актовите книги и да го предаде на общината,която да го придобие на
соченото в АОС от 2007 г. основание /§ 42 към ЗИДЗОС /ДВ, бр. 96 от 1999 г.,
изм., бр. 36 от 2006 г., в сила от 1.07.2006 г./
От
изложеното следва, че право на собственост върху процесния имот, не е
принадлежало на държавата, респективно негов титуляр не е община Летница.
В
хода на производството се установи, че в годините имота се е ползвал от
наследодателите на страните – Ц.Д. и сина ѝ Д.Б.Д.. Той е застроен от
тях, а през 2006 г. /след смъртта на Ц.Д./ Дочо Д. е признат за собственик на
изградените в него постройки /масивна жилищна сграда, паянтова сграда и навес/,
след което през 2013 г. се е разпоредил с правата върху тях в полза на ищците
чрез договор за покупко-продажба. Имотът, в който са изградени постройките, от
двете страните на дерето се е ползвал от наследодателите на страните, а след
смъртта им от ищците /след 2013 г./. В северната му част той е застроен с
жилищната и стопанска постройка. От изток и от запад до дерето и от юг той е
огладен с дувар /от камък и кирпич/, а източната и западната му част, след
дерето, са оградени от телена мрежа. В пространствените предели, заключени
между сградите и огладите той е ползван след 1944 г. Доказателство за това е
фугата между дуварите в южната чат на имота. Тя свидетелства за това, че имота
на ищците и този на ответника Р. са изградени в различно време. От тази фуга
започва телената ограда между двата имота. В южната част на имота, след дерето,
наследодателите на ищците са съдили плодни дървета и са отглеждали зеленчуци.
Правата им никога не са били оспорвани и фактическата власт върху имота не е
отнемана. В тези пространствени предели имота е владян както при действието на
плана от 20-те години на миналия век, така и при действието на плана от 1962
г., когато частта от него, след дерето, е изключена от регулация до 2005 г.
Упражнявано от тях владение е било явно, спокойно и непрекъснато, а с оглед
периода, в който то е продължило, съдът приема, че въз основа на него те са
придобили правата върху имота по давност. Оградната мрежа и дуварите между
процесните имоти минава по регулационната граница с малки отклонения.
От
това следва, че ищците и техните наследодатели са упражнявали фактическа власт
върху имота с пространствените предели, в които той е бил ограден. Те съвпадат
с регулационите му граници, като върху площта, заключена между тях, те са
придобили по давност правото на собственост. Неправилно части от имота са
отразени в кадастралната карта, като част от имотите на ответниците. Този извод
на съда не влиза в противоречие с доводите, изтъкнати от адв. Н. в писмените
ѝ бележки, че ответниците са собственици на имотите, западно от този на
ищците. По делото те се легитимират със сделки /дарение и покупко-подажба/. По
тях те са придобили права върху имоти, предмет на сделките, в обема в който
техни титуляри са били праводателите им. След като те никога не са владели
процесните части не са могли да прехвърлят и правата върху тях. Кадастралната
карта, отразява графично обема права, на който всяко лице е титуляр по силата
на конкретно придобивно основание. При разминаване между обема на придобитите
прави и графичното им отразяване в картата, е налице грешка.
Изложеното
е основание на съда да приема, че ищците са собственици на процесните части, а
в действащата кадастрална карта е допусната грешка, като 25 кв. м. от имот 578,
неправилно са отразени в картата като част от имот 614, а 144 кв. м. от имот
578 неправилно са отразени като част от имот 615, както това е посочено в
геодезическо заснемане на л. 33 от делото.
При
направените изводи от съда за основателност на главната претенция, не следва да
се произнася по евентуалната.
Направено
е искане за заплащане на сторените разноски от ищците.С оглед изхода на делото
то се явява основателно. По делото са сторени разноски в размер на
1 612,60 лв. /държавна такса в размер на 50,00 лв. – това е дължимия
размер, който подлежи на присъждане и 2,20 лв., такса за превод; 750,00 лв.
депозит за вещо лица и 10,40 лв. – такси за превод и 800,00 лв. – платено
адвокатско възнаграждение/. От тази сума 1 560,40 лв. са разноски сторени
от ищеца Д., като на ответниците следва да се възложат за заплащане, а 52,20
лв. са направени от двамата ищците и следва да възложат за заплащане на
ответниците.
Ответниците
също са направили искане за разноски, което при изхода на спора, следва да ес
отхвърли.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.И.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, че Д.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес *** и Б.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес *** са собственици на реална част с площ от 25 кв. м. от поземлен имот № ****** по кадастралната карта на с. К., която е обозначена на геодезическо заснемане на л. 33 от делото, съставляваща неразделна част от решението и е с граници: поземлени имоти ******; ******и ******, като при изработването на кадастралната карта тази реална част погрешно е заснета към поземлен имот ******, вместо като част от поземлен имот 40261.220.578.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.И.Д., с ЕГН ********** и Е.А.Д., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, че Д.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес *** и Б.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес *** са собственици на реална част с площ от 144 кв. м. от поземлен имот № ****** по кадастралната карта на с. К., която е обозначена на геодезическо заснемане на л. 33 от делото, съставляваща неразделна част от решението и е с граници: поземлени имоти ******; ******и 40261.220.618, като при изработването на кадастралната карта тази реална част погрешно е заснета към поземлен имот ******, вместо като част от поземлен имот 40261.220.578.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И.И.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, В.И.Д., с
ЕГН ********** и Е.А.Д., с ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатят на Д.Д.Д.,
с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1 560,40 лв. /хиляда петстотин и
шестдесет лева и четиридесет стотинки/ - разноски, а на Д.Д.Д., с ЕГН **********,
с адрес *** и Б.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 52,20 лв.
/петдесет и два лева и двадесет стотинки/- разноски.
ОТХВЪРЛЯ
искането на И.И.Р., В.И.Д. и Е.А.Д. /с горните данни/ за присъждане на
сторените разноски.
Решението
може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от връчването му пред Окръжен
съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: