Присъда по дело №779/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 45
Дата: 27 септември 2022 г.
Съдия: Валентина Любенова Тонева
Дело: 20213630200779
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 27 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 45
гр. Шумен, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Г ), в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Наказателно дело
частен характер № 20213630200779 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА М. Н. Н., ЕГН **********, роден на гр. Шумен, с местоживеене
гр. Шумен, български гражданин, висше образование, не женен, неосъждан, безработен ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, че на 06.01.2021г. в гр.Шумен, в проведено открито съдебно
заседание по АНД № 2114/2020г. по описа на ШРС, казал нещо унизително за честта и
достойнството на Д. Х. Б. в нейно присъствие /агресор/, като обидата е нанесена
публично, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1 от НК вр. чл.146 ал.1 от НК и на
основание чл. 54 от НК му налага наказание „ГЛОБА” в размер на 3 000лв. /три хиляди
лева/ и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което да се изпълни чрез поставяне на
обявление на таблото за съобщения в Община гр. Шумен по местожителството на
осъдения.
ПРИЗНАВА М. Н. Н., ЕГН **********, роден на гр. Шумен, с местоживеене гр.
Шумен, български гражданин, висше образование, не женен, неосъждан, безработен ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, че на 06.01.2021г. в гр.Шумен, в проведено открито съдебно
заседание по АНД № 2114/2020г. по описа на ШРС, приписал престъпление / кражба/ на Д.
Х. Б. /“познавам я …, идвала е в магазина и е крала дрехи пред очите ми; ….това е крала
от мен, …пред мен е крала „ /, като клеветата е нанесена публично, поради което и на
основание чл.148, ал.2 вр.148, ал.1,т.1 от НК вр. чл.147 ал.1 пр.2 от НК и на основание чл.
54 от НК му налага наказание „ГЛОБА” в размер на 5 000лв. /пет хиляди лева/ и
„ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което да се изпълни чрез поставяне на обявление
на таблото за съобщения в Община гр. Шумен по местожителството на осъдения, като
го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото обвинение.
На основание чл. 23, ал.1 от НК определя общо наказание между наложените с
настоящата присъда, до размера на най - тежкото от тях, а именно наказание „ГЛОБА” в
размер на 5000лв.
На основание чл. 23, ал.2 от НК присъединява към определеното общо наказание
и наказанието „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което следва да се изпълни чрез
поставяне на обявление на таблото за съобщения в Община гр. Шумен по
местожителството на осъдения.
ОСЪЖДА М. Н. Н., ЕГН ********** , да заплати на Д. Х. Б. сумата 300лв.
1
/триста лева/ представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 от НК вр. чл.146 ал.1 от НК, като частично уважен
граждански иск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.01.2021г., като
отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА М. Н. Н., ЕГН **********, да заплати на Д. Х. Б. сумата 500лв.
/петстотин лева/ представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на престъплението по чл.148, ал.2 вр.чл. 148 1 ал.1,т.1 от НК вр. чл.147 ал.1 пр.2
от НК, като частично уважен граждански иск, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 06.01.2021г., като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер,
като неоснователен и недоказан.
На основание Тарифа №1 към Закона за държавните такси, осъжда М. Н. Н.,
ЕГН ********** да заплати държавна такса върху уважените размери на гражданските
искове, общо в размер на 100лв.
ОСЪЖДА М. Н. Н., ЕГН ********** да заплати на Д. Х. Б. сумата от
512лв.представляващи деловодни разноски и разноски за адвокатско възнаграждение .
Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред
Шуменски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда по НЧХД № 779/2021 г. по описа на ШРС
Делото е образувано по постъпила в съда тъжба от Д. Х. Б. ЕГН **********
срещу М. Н. Н., ЕГН **********, роден на 11.05.1980 г. в гр. Шумен,
български гражданин, неженен, с висше образование, безработен, неосъждан,
за извършени от него престъпления от частен характер, наказуеми по чл.
148, ал. 1, т.1 от НК, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал.2 вр. чл. 148,
ал.1, т.1 от НК вр.чл. 147, ал. 1 пр.2 от НК.

В диспозитивната част на тъжбата и в уточнаващата тъжба с рег №
2640 от 21.05.2021г. е посочено, че подсъдимият, на 06.01.2021г., в гр.
Шумен, около 9,30 часа в открито съдебно заседание по АНД №2114/20г. по
описа на ШРС, в качеството на свидетел по делото, в присъствието на съдия
Р.Г. секретаря И.Д., адв. Г.Н., адв. Г. Г. гл.юрисконсулт С., св. М.М., казал
нещо унизително за честта и достойнството на тъжителката Д. Х. Б., ЕГН
**********, в нейно присъствие: “Извика полицаите, излъга ги, че съм
правил нещо срещу нея , а на всичко отгоре беше беше без маска“, „ Имам
файл с проблемните лица и случките, които са ми навредили на мен и
магазина, съхранявам ги в отделна папка „ ,“Тя е агресор „ , като обидата е
нанесена публично – престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1 от
НК;
и че на 06.01.2021г., в гр. Шумен, около 9,30 часа, в открито съдебно
заседание по АНД №2114/20г.по описа на ШРС, в качеството на свидетел по
делото, в присъствието на съдия Р. Г. секретаря И.Д., адв. Г.Н., адв. Г. Г.
гл.юрисконсулт С., св. М.М., приписал престъпление на тъжителката Д. Х. Б.,
ЕГН **********, /кражба , изнудване/ с изразите :“Идвала е в магазина и е
крала дрехи пред очите ми. Продавам дамски дрехи за жени, клинове-това е
крала от мен. Тя облича два клина и си тръгва с тях. Пред мен е крала ……
Опитваха да ме изнудват, искаха ми кредитни карти, пари ….тя многократно
се опитва да ме изнудва с момчета, които са над 100 кг…“, като клеветата е
нанасена публично пред присъстващите в съдебната зала и от нея са
настъпили тежки последици –престъпление по чл. 148, ал.2, вр.чл.148, ал.1,
т.1 вр. чл. 147, ал.1 пр.2 от НК .
Пострадалото лице с тъжбата предявява срещу подсъдимия граждански
иск за сумата от 2000 лева, представляващи претенция за обезщетение на
причинени неимуществени щети, в резултат на престъплението по чл. 148, ал.
1, т.1 от НК, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК, и предявява също граждански иск
за сумата от 4000 лева, представляваща претенция за причинени
неимуществени вреди, в резултат на извършеното от подсъдимата
престъпление по чл. 148, ал.2, вр. чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл. 147, ал.1, пр.2 от
НК .
В съдебно заседание, преди даване ход на съдебното следствие,
процесуалният представител на тъжителката поддържа предявените
граждански искове и моли доверителката му да бъде конституирана като
граждански ищец и да бъдат приети за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявените граждански искове за причинените
ѝ неимуществени вреди.
Гражданските искове са приети за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство, а пострадалото лице е конституирано
като граждански ищец по делото.
В съдебно заседание процесуалният представител на частната
1
тъжителка поддържа възведените обвинения и гражданските искове ,
предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатите с
частната тъжба обвинения, и да бъдат уважени гражданските искове в
предявеният размер.
Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият не се признава за виновен
по повдигнатите обвинения. Дава обяснения. Процесуалният представител на
подсъдимия пледира за оправдателна присъда по двете обвинения. Излага
мотиви в тази насока. Дава становище за отхвърляне на предявените
граждански искове.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Тъжителката Д. Х. Б., ЕГН ********** и подсъдимият М. Н. Н., ЕГН
********** са в лоши отношения от 2019г., когато тъжителката подала
сигнал, че на 14.09.2019г. Н. безпричинно я обиждал в магазин, находящ се в
гр. Шумен, на бул.“Славянски„ №30. По преписката с № 2482/2019г. било
отказано образуване на наказателно производство с постановление на ШРП
от 01.01.2020г., а подсъдимият бил предупреден на основание чл. 65, ал.1 и
ал.2 от ЗМВР.
На 30.04.2020г., докато минавала пред магазина на подсъдимия, в гр.
Шумен на бул.“Славянски „№30, поради отправени от него псувни и закани,
Д. Х. Б., отново депозирала жалба до РУ - Шумен. Същевременно, на
30.04.2020г. на место бил изпратен екип и подсъдимият отново бил
предупреден по ЗМВР. Подсъдимият също сезирал органите на реда, за
това, че на 30.04.2020г., на открито, тъжителката е без маска на лицето
/което е било задължително към този момент/, за което била образувана
преписка с вх. № 3133/2020г. по описа на ШРП, по която било отказано
образуването на наказателно производство с постановление на ШРП от
23.07.2020г. / стр. 26 от АНД № 2114/20 г. по описа на ШРС/.
Във връзка със сигнала, подаден от подсъдимия за неносене на маска
от Д. Х. Б. на 30.04.2020г. на открито, било издадено НП № 1729-0077 от
23.10.2020г. на тъжителката, което било обжалвано от същата пред ШРС.
Било образувано АНД № 2114/2020г. по описа на ШРС.
На 06.01.2021г., около 9,30 часа е проведено открито съдебно заседание
по АНД № 2114/2020г. по описа на ШРС, в което присъствали съдебният
състав - съдия Р. Г. и секретаря И.Д., както и адв. Г.Н., адв. Г. Г.
гл.юрисконсулт С., и св. М.М. и подсъдимият М. Н. Н., ЕГН **********.
При разпита на М. Н. Н., в с.з., в качеството на свидетел, подсъдимият
казал следното :
„Знам за какво съм призован да свидетелствам. Д.Б. премина по
главната улица, дори влезе в магазина без маска, до вратата. Това се случи
миналата година - 2020 г., лятото. Тя постоянно минава. Не мога да
запомня всеки път, когато минава. Аз бях по къс ръкав, затова мисля, че
беше лятото. Тя минава с група момчета, които постоянно искат нещо, аз
съм в магазина, на централната улица и работя. Явно е било след месец
март, когато имаше забрана свързана с Ковид. Всички трябваше да си
стоят в тях и да изпълняват заповед да си стоят вкъщи. Познавам я от
преди, защото е идвала в магазина и е крала дрехи пред очите ми.
Продавам дамски дрехи за жени, клинове, които са по тялото. Това е
крала от мен. Тя облича два, три клина и си тръгва с тях. Тя е студентка
и явно няма възможност. Пред мен е крала, дали от нямане на пари или го
2
прави нарочно. Всеки може да влезе в пробната да облече няколко дрехи,
едни върху други и да си излезе, без аз да направя забележка. Аз не мога да
накарам жената да покаже дали е взела нещо. Много пъти минава покрай
мене. Било е по време на пика на Ковид, когато беше голямата забрана.
Всички бяха изплашени, никой нямаше по улиците, не трябваше да работят
магазините. Един ден след това излезе генерал М. и каза да работят
малките магазини. По това време тя мина, с едно момиче и две момчета,
които са по 120 кг. Тя се движи постоянно с тях, по някакъв начин да ме
сплашат. Тогава тя застана на вратата и влезе, явно е било отворено,
касата беше от вътрешната страна на магазина, стоях, камерата я
наблюдава нея и винаги жестикулира, обижда, предизвиква. Явно беше без
маска, защото ме нареди мен. Аз не чух много добре. Тогава е извикала
полицаи и казала, че съм я гонил. Аз бях притеснен, не знаех за какво става
въпрос. Показах на господата камерите, че не съм излизал от магазина.
Извика полицаите, излъга ги, че съм правил нещо срещу нея, а на всичкото
отгоре беше без маска. Един от господата казаха, че тя е имала маска.
Казах на полицаите, че има камера, накарах ги да видят на записите, че
няма маска. Едно от момчетата нямаше лична карта, но полицаите казаха
да си заминава. Тези полицаи не ги бях виждал дотогава. Аз съм на центъра
и постоянно държим връзка с полицията. Те казаха, че имала маска, но тя
нямаше. Предоставих два диска, единият където се опитваха да ме
изнудват, искаха ми кредитни карти, пари, а втория диск дали аз съм го
предоставил. Имам поставена охранителна система в магазина, заради нея
и приятелите й. В момента в залата присъства Д.Б.. Тя е високото момиче,
с бялата маска и черната коса /сочи жалб. Д.Б./. Записите ги видяхме на
същия ден. На диск ги предоставих сигурно следващата седмица, понеделник
или вторник. Имахме среща с г-н М.. На този диск мисля, че има час и дата
върху записа в десния ъгъл. Така предполагам. По повод този случай съм
давал сведения с г-н К., моя адвокат. Там съм посочил дата и час…..
Поради запълване на хард диска се самозаличават. А записите могат да
бъдат потърсени в моя отделен хард диск на компютъра. Имам файл с
проблемните лица и случките, които са ми навредили на мен и магазина,
съхранявам ги в отделна папка. Имам дискове и записи с Д.. Една вечер,
събота не мога да изляза от магазина, застанали са с двете момчета,
крещят, викат на вратата. Тя е агресор. Охранителните камери винаги си
работят безупречно. Периметъра, който обхващат тези охранителни
камери зависи от настройката. В конкретният случай записът, който
предоставих е от трите камери. Те засичат мен, нея и нейната приятелка.
Това са охранителни камери МЕГА СОД. Заплащам на охранителна фирма
допълнително. Да, имам разрешение за заснемане на магазина, с цел
охраняване. Имам право да заснемам улицата, където е вързана с магазина.
Друг път също съм заснемал жалбоподателката, защото тя многократно
се опитва да ме изнудва с момчета, които са над 100 кг. Сетих се за случая,
когато тя беше без маска, когато съобщиха, че нямаме право да излизаме
без маска. Точната дата не помня. На диска аз съм снел записа, защото г-н
М. поиска запис. Името на единият полицай, когато дойдоха на място беше
Атанас, но не го познавам. Г-н М. не се е явявал. Бяха трима непознати
полицаи. В началото казаха да тръгвам с тях и аз бях почти задържан.
Запитах ги защо да тръгвам с тях. Отговориха ми, че съм бил ударил някой.
Казах, че не се е случило такова нещо. Говоря за този случай за
преминаването на Д. без маска. Тя се обадила на полицаите. Жалбата е
3
подадена от мен и от адв. К.. Срещу други лица не съм подавал жалба за
това, че са били без маска. Това е първата жалба. Имаше заповед за
глобяване на собственици на магазини, в които има клиенти без маска от
хиляда до пет хиляди лева. Тя може да е дошла нарочно без маска, за да ме
глобят, ако не спазвам закона.
Закона позволяваше, не можеха да работят само моловете. Моят
магазин е 100 кв. Хората, които можеха да пазаруват трябваше да са по
един човек. Трима полицаи посетиха моя магазин. В същия момент те искаха
да тръгна с тях в районното. Аз отказах да бъда задържан. Те настояха,
обадих се на адвоката си. Когато полицаите чуха, че говоря с адвокат ме
оставиха. Питаха дали имам камера, казах им, че имам камера, показах им
записа. Полицейските служители изгледаха записа в същия ден и същия час.
Видяха, че тя провокира.“
Показанията на подсъдимия са отразени в протокол от проведеното
с.з. по АНД № 2114/2020г. по описа на ШРС.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена, въз
основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели - св. Д.,
св. Г.С. и частично от показанията на св. Р. Ж. и св. М., както и от събраните
в хода на съдебното производство писмени доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 от НПК, приложения протокол от с.з. и АНД 2114/20г. по описа на
ШРС.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Д. и св. Г. С., като намира,
че същите се подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства-
копие на протокол от с.з. и АНД 2114/20г. по описа на ШРС.
Безспорно за съда е, че описаните в протокола изявления, като
свидетел на 06.01.2021г., в гр. Шумен, в откритото съдебно заседание по
АНД №2114/20г., са на подсъдимия М. Н. Н., ЕГН **********.
Св. Г.С., в с.з., проведено на 21.12.2021г. заяви :
„Познавам Д.. …………… Подсъдимият беше в качеството на
свидетел по административното дело, като по негов сигнал и предоставена
информация, беше издадено НП срещу Д.. НП беше отменено, беше
обжалвано решението и приключи с положителен за жалбоподателката
резултат. В това производство имаше няколко заседания, по делото бяха
разпитани много свидетели. Това, което провокира по - агресивното
преживяване от страна на Д. беше поведението на подсъдимия, който си
позволи в рамките на съдебното заседание да изрече думи, които не бяха в
рамките на приличните норми на поведение. Сигурна съм, че спомена, че
крала дрехи от неговия магазин и в тази връзка я познава, че навличала дрехи
върху себе си и излизала с тях, че била агресор с двама мъже сто, сто и
двадесеткилограмови, постоянно ходила да го притеснява. Той спомена, че
има някакви записи, като твърдеше, че някои от тях предавал в полицията и
на един от записите имало информация, че тя го изнудвала за някакви пари,
за някакви кредитни карти. Твърдеше, че била агресор - викала и крещяла с
други хора, които лично водела пред неговия магазин, който бил някъде тука
в града. Това бяха казани част от показанията му, във връзка със събитията
около записа, който той е създал и на който тя, според неговите думи, е
била без маска на лицето, във времето, когато е била задължителна при
носенето на маската навън. ……………………. В това производство НП беше
отменено, поради маловажност на случая. Н. заяви, че е предоставил записи
в рамките на административното производство, които ние разглеждахме
тогава. Тогава изгледахме записа, който беше предоставен в съдебна зала.
4
Само по това производство съм я представлявала.“
Показанията на св. Р. Ж. съдът кредитира частично, само досежно
твърденията й, свързани с влошените отношения между страните от 2019г. и
причините за това. В останалата част показанията съдът намира за
ирелевнатни по конкретния казус. Съдът намира също, че заявеното от тази
свидтелка не обосновава сочената квалификация – за настъпили тежки
последици от престъплението по чл. 148, ал.2, вр.чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.
147, ал.1, пр.2 от НК. Показанията на тази свидетелка касаят състоянието на
тъжителката след инцидента, случил се още през 2019г., когато са започнали
проблемите между страните, но не се отнасят и не дават информация за
някакви конкретно „настъпили тежки последици“ от приписването на
престъпление на тъжителката от страна на подсъдимия в с.з., проведено на
06.01.2021г.
Показанията на св. М. се кредитират в частта, в която касаят
влошените между страните отношения във времето назад и причините за
това.
От събраните по делото доказателства и приложени преписки по
подадени сигнали от тъжителката срещу подсъдимия и от подсъдимия срещу
тъжителката се установи, че подсъдимият всъщност не е подавал сигнал
относно извършвани кражби или други престъпления от нея в магазина му.
Това обстоятелство беше заявено и в обясненията на подсъмито лице:
“………………Не пуснах жалба ,защото ми казаха да не пускам
жалби .Аз затова не не съм пускал …….“
Съобразявайки събраните по дело доказателства съдът прие описаната
фактическа обстановка за установена по несъмнен начин.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът приема, че са
налице достатъчно и категорични доказателства, че подсъдимият е
осъществил състава на чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1 от НК, обида
нанесена публично и на чл. 148, ал.2, вр. чл. 148, ал.1, т.1, вр.чл. 147, ал. 1,
пр.2 от НК, клевета нанесена публично, но без квалификацията за настъпили
тежки последици.
Съдът намира, че събраните доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично
единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда
по следните правни съображения:
По обвинението по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1 от НК.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
възведеното с частната тъжба обвинение за престъпление от частен характер
по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК, а именно, че на
06.01.2021г. в гр. Шумен, около 9,30 часа, в открито съдебно заседание по
АНД №2114/20г. по описа на ШРС, като свидетел по делото, казал нещо
унизително за честта и достойнството на тъжителката Д. Х. Б., ЕГН
**********, нарекъл я „Агресор“, обида в нейно присъствие, като обидата е
нанесена публично, защото:
Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеността на честта и достойнството на гражданите.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението „обида“
се осъществява чрез действие и се изразява в казване публично, в случая
5
открито съдебно заседание, пред повече от едно лице на обидна дума-
агресор, с което е засегнал честта и достойнството на пострадалата.
При обидата деецът дава своя негативна оценка на личността на
пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, обидни
жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на
адресата и се обективират с такава цел. (р. № 93 от 22.05.2013 г. по н. д. №
163/2013 г. на ВКС, III н. о.) Унизителния характер на казаната дума от дееца
се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за
нормално човешко общуване, за зачитане на приетите в обществото морални
норми за общуване, за зачитане на честта и достойнството на всекиго. При
обидата чрез думи, когато деецът казва нещо унизително за достойнството на
засегнатия, отрицателна оценка или мнение за личността на пострадалия се
прави в езикова форма, като се използват унизителни от гледна точка на
господстващия морал епитети, унизителни съждения за качествата на
жертвата. Особен признак от обективната страна на обидата е, че деянието
трябва да е извършено в присъствието на пострадалия, като тя е довършена,
когато унизителните за честта и достойнството на пострадалия думи или
действия бъдат възприети от него, когато той ги чуе, прочете или види /в т.
см. Решение № 664/1972 г. на ВС, I н.о., Решение № 583/1975 г. на ВС, II н.о.
и др./. Обида има и тогава, когато лицето не присъства на мястото, но чуе
обидните изрази по телефон, по радиото и телевизията, или ги прочете в
публикация в пресата или интернет, като тези обстоятелства не се
припокриват с т. нар. неприсъствена /“задочна“/ обида, която действително е
несъставомерна.
В обсъжданата хипотеза е категорично установено, че така отправената
обидна дума агресор е била възприета от пострадалата, както и от
присъстващите лица.
Съдът, при преценката си, съобрази значението и тълкуването на
думата агресор. Терминът има латински произход и се отнася за субект,
прояваващ , демонстриращ агресия - атака, физическа или вербална, и имащ
склонност към проява на враждебност и проява на нападателност.
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че контекста, в който е
използвана думата като обида, от гледна точка на господстващия морал,
безспорно отразява една отрицателна оценка за честта и достойнството на
тъжителката, към която е била изречена и е от естество да накърни доброто
име в обществото. Съдът приема, че инкриминираната дума, която е
използвана, действително има унизителен характер и е от естество да
накърни чувството за лично достойнство и чест на едно лице, като тази
преценка е въз основа на общоприетите в обществото критерии за морално и
етично поведение.
Не се споделя за основателно заявеното в пледоарията на защитата, че
използваната дума агресор представлява собствена оценка на подсъдимия за
поведението на тъжителката. Развитите доводи в защитната реч на защитата
досежно оценъчния субективен характер на процесната дума не могат да се
разглеждат като аргумент в полза невиновността на подсъдимия. Безспорно е
прието в съдебната практика, че оценъчните съждения не следва да бъдат
подлагани на доказване, но за да се обоснове наличие на обида, не е и
необходимо да се доказва истинността на отправените твърдения. Основният
елемент, който трябва да бъде изследван при преценка за наличие на обида, е
характерът на използваните от дееца думи - дали те са от естество да
накърнят достойнството на отделната личност, съобразно съвременните
6
стандарти за неприемливо, унизително и непристойно отношение. Именно
като такава следва да бъде квалифицирана и употребената на 06.01.2021г. от
страна на подсъдимия дума- агресор, тъй като е достатъчно тя да изразява
отрицателно мнение на дееца, засягащо достойнството на пострадалата, стига
това мнение да е изразено в една крайна форма, която именно по тази
причина е обществено неприемлива и не представлява своеобразно оценъчно
съждение, което се извежда чрез предположения, интерпретации или други
форми на субективна психическа дейност.
Съобразявайки в тази връзка установените европейски стандарти,
касаещи правото на свободно изразяване и гаранциите за свобода на словото
в едно плуралистично общество, регламентирани в чл. 10 от ЕКЗПЧОС,
съдът счита, че подсъдимият е осъществил всички съставомерни признаци от
изпълнителното деяние на обидата по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК нанесена
публично.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата
на пряк умисъл, като деецът е предвиждал, че казаната от него дума е обидна,
унизителна за лицето, съзнавал е, че се възприема, както от пострадалата, а
така също и от лицата, присъстващи съдебното заседание, като е желаел и
целял да унижи достойнството и честта на лицето.
При преценка квалификацията на престъплението, съдът съобрази
константната съдебна практика, съгласно която обидата е нанесена публично,
когато е извършена пред повече от едно лица, като последните следва да са
възприели обидните думи, независимо дали местото, където са осъществени
действията е публично. От материалите по делото се доказва по безспорен
начин, че изречената от подсъдимия дума е била произнесена в открито
съдебно заседание и чута от присъстващите там. В настоящия случай
безспорно обидата е извършена публично. От изложеното се доказва по
безспорен начин, че подсъдимият е бил наясно, че се намира на публично
място- в съдебно задесание по АНД и е съзнавал, че изреченото от него ще
бъде чуто не само от тъжителката, но и от присъстващите в съдебно
заседание.
В случая, с това, че е нарекъл тъжителката „агресор“, подсъдимият не е
упражнил конституционното си право за свободно изразяване на мнение,
което изключва носенето на наказателна отговорност. Гарантираното от
Конституцията на Република България право за изразяване и
разпространяване на мнение не е абсолютно и търпи ограничения в случаите,
когато при реализирането му се накърняват правата и доброто име на другиго
- чл. 39, ал. 2 от Конституцията. В свое решение № 20 от 14.07.1998 г.,
постановено по к. д. № 16/98 г., Конституционният съд на Република
България е застъпил становището, че когато конкретизират ценностите, чиято
закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на
мнения, Конституцията освен останалите посочва правата и доброто име на
другите граждани, а Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи - репутацията и правата на другите. Така посочените ценности
обхващат присъщите на човешката личност чест, достойнство, добро име и те
именно са обект на посегателство при нанасяне на обидата (умишленото
унижаване достойнството на дадено лице) и на клеветата (съзнателното
разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или
приписване на престъпление другиму). Поради това отговорността
(наказателна и гражданска) за обида и клевета като средство за защита на
честта, личното достойнство и доброто име представлява такова ограничение
7
на правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо и от
Конституцията и от Конвенцията.
Нормата на чл. 10, т.1 от КЗПЧОС регламентира свободата на
изразяване на мнение, като пределите й се определят от възможността да
бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите, и
същевременно правото на свободно изразяване на мнение не може да служи
за нанасяне на обиди /или клевети /. Изводът относно наличието на
противоправно поведение при изразяване на мнение или становище следва
да се основава на една преценка за баланс между посочените две основни
права- на защита на доброто име и на свободно изразяване на мнение
Поради гореизложеното, съдът намира, че подсъдимият е осъществил
състава на чл. 148, ал. 1, т.1 от НК, във вр. чл. 146, ал.1 от НК, наричайки
тъжителката „тя е агресор“ на публично място на посочената дата.
В останалите описани изрази: „ Извика полицаите , излъга ги че съм
правил нещо срещу нея, а на всичко отгоре беше беше без маска …… Имам
файл с проблемните лица и случките, които са ми навредили на мен и
магазина, съхранявам ги в отделна папка ..„ според настоящата инстанция,
не е осъществен състав на обида. Изразите по своята същност и в ситуацията
в която са използвани не съдържат оскърбителни, унизителни и вулгарни
думи, които биха могли да накърнят честта и достойнството на тъжителката.
Същите са изява на лично мнение и становище по събития, които са се
случили по-рано, в които са участвали подсъдимият и тъжителката.
Изразеното становище, чрез посочените изрази няма унизителен характер и
не е от такова естество, че да накърни чувството за лично достойнство и чест
на тъжителката и представлява оценъчно съждение, направено от
подсъдимия.
Съда не споделя становището на защитата, изложено в с.з. относно
семантиката на употребената дума от подсъдимия. В съдебната практика
разграничение между обидата и оценъчните съждения е направено в много
решения на ВКС: решение № 278/27.11.2019 г. по гр. д. № 1140/2019 г. на
ВКС, IV г. о., решение № 209/27.09.2013 г. по гр. д. № 1747/2013 г. на ВКС,
IV г. о., решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г. на ВКС, IV г. о.,
решение № 484/09.06.2010 г. по гр. д. № 1438/2009 г. на ВКС, III г. о. и др., с
които е прието, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по
чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ и свободата на мнение не е използвана,
за да увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки могат да се
използват свободно. Не е противоправно поведението при изказано мнение с
негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице. Негативните
оценки, направени при спазване на ограниченията по чл. 39, ал. 1 от
Конституцията представляват коментар на фактите и не пораждат
отговорност. За разлика от негативните оценки, обидата представлява
противоправно деяние и е налице, когато някой каже или извърши нещо
унизително за честта или достойнството на другиго. Дефиницията на
деянието "обида" се съдържа в чл. 146, ал. 1 НК, като унизителният характер
на казаното следва да се преценява съобразно приетите в обществото
морални норми за нормално човешко общуване.

По обвинението по чл. 148, ал.2 вр.чл.148, ал.1, т.1 вр. чл. 147, ал.1
пр.2 от НК .
Съдът приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна и състава на престъпление по чл. 148, ал.2, вр.чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.
8
147, ал.1, пр.2 от НК, на 06.01.2021г. в гр.Шумен, в проведено открито
съдебно заседание по АНД № 2114/2020г. по описа на ШРС, приписал
престъпление /кражба/ на Д. Х. Б. /“познавам я …, идвала е в магазина и е
крала дрехи пред очите ми; ….това е крала от мен, …пред мен е крала „ /,
като клеветата е нанесена публично, престъпление по чл.148, ал.2 вр.148,
ал.1,т.1 от НК, вр. чл.147, ал.1, пр.2 от НК.
Съдът намира, че не са налице доказателства за настъпили тежки
последици за тъжителката от това деяние, поради което оправда подсъдимия
по първоначалното повдигнато обвинение.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението
клевета, въз основа разпоредбата на чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК, се определя
като умишлено приписване на престъпление. В случая това е станало
публично поради, което и е налице квалификацията по чл. 148, ал.1, т.1 от
НК.
Обект на престъплението са обществените отношения, касаещи
осигуряване неприкосновеността на доброто име на човек в обществото,
както и положителната обществена оценка за него.
Съставът на клеветата е свързан с разгласяване на конкретни обстоятелства, определени факти,
явления от миналото и настоящето, които са неистински, неверни, не
съществуват в обективната действителност, които са позорни и недостойни,
съобразно общоприетите морални норми и разбирания и предизвикват
еднозначна негативна оценка в обществото. Разгласяването представлява
довеждане до знанието на трето лице на конкретно
несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Частен случай на разгласяването на позорни обстоятелства е
втората форма на изпълнително деяние на престъплението клевета, именно
приписването на престъпление .
При тази форма на изпълнително деяние деецът твърди пред трето
лице, че тъжителят/ пострадалият/ е извършил конкретно престъпление, което
не е извършил в действителност. Доколкото престъплението е винаги деяние,
укоримо от гледна точка на общоприетите морални норми, то това
обстоятелство винаги се отразява отрицателно на доброто име на този, за
когото се твърди , че го е извършил. В тази форма на изпълнителоно деяние
се
изразят твърдения, че дадено лице е осъществило елементите от състава на дадено престъпление, достатъчно конкретизирано .
Не е нужно приписваното престъпление да бъде юридически формулирано,
да е пълно индивидуализирано, или да се използват специални термини.

Достатъчно е твърденията да съдържат конкретни данни за основни
характеристики на приписваното престъпление. („Помагало по наказателно
материално право за кандидатите за младши съдии и младши прокурори“ на
НИП).
Съобразно практиката на ВКС, при тази форма на изпълнително деяние
деецът излага пред трети лица твърдения, че пострадалият е извършил
престъпление, тоест извършил е общественоопасно деяние. Необходимо е
приписаното престъпление да не е извършено от оклеветеното лице, както и
деецът да съзнава това. За съставомерността на деянието е необходимо
твърдяното противоправно дения да е конкретизирано в достатъчна степен,
за да се възприеме като отрицателна характеристика за личността на
неговия извършител. В този смисъл Решение № 75 от 12.03.2012
г. на ВКС по н. д. № 3142/2011 г., II н.о., НК; Решение № 384 от 10.02.2012
9
г. на ВКС по н. д. № 1842/2011 г., I н.о., НК Решение № 17 от 17.02.2011
г. на ВКС по к. н. д. № 641/2010 г., I н. о., НК.
В разглеждания случай съдът намира, че с деянието си подсъдимият е
осъществил състава на престъпление по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, вр. с
чл.147, ал.1, предл.2 от НК, тъй като с изявлението си на 06.01.2021г. е
приписал на тъжителката престъпление по чл.194, ал.1 от НК, клевета
нанесена публично, с изявление, че тъжителката е крала дрехи. Тези
фактически твърдения съдържат признаците на престъпление „кражба“, а
именно- отнемане на чужда движима вещ на другиго без неговото съгласие с
намерение противозаконно да я присвои. Изявлението на подсъдимото лице е
достатъчно конкретизирано и с него е осъществил от обективна страна
втората форма на изпълнителното деяние на престъплението клевета.Нормата
на чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК предвижда по-тежко наказание за клевета,
нанесена публично.
Публичността, като основание за такава наказуемост по НК винаги се
свързва с възможността престъплението да бъде възприето от повече лица,
като е достатъчно да е възприето от повече от две-три лица В този смисъл са
Решение № 88 от 10.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 50/2009 г., I н. о.,
НК; Решение № 102 от 24.II.1976 г. по н. д. № 59/76 г., I н. о..
Безспорно за съда е, че в случая твърдението на подсъдимия е станало
достояние на присъстващите лица в с.з. по АНД №2114/20г. Клеветата в
случая е приписване на престъпление на тъжителката, което не е извършено
от нея.
От субективна страна, клеветата може да бъде осъществена с пряк или
с евентуален умисъл. В случаите, когато е приписано престъпление, то следва
да не е извършено от пострадалия, което да се съзнава от клеветящия или да допуска неистинността на
твърденията си , включително по отношение авторството.
В този смисъл съдебната практика приема, че умисълът за
клевета се изключва, ако съществува обоснована на обективни факти увереност в истинността на разгласяваното обстоятелство. За
това обаче, е необходимо наличието на конкретни обективни факти, стоящи
вън от съзнанието на подсъдимия за правотата на твърденията му.
Субективната съставомерност на клеветата не може да бъде изключена от така наречената, необоснована, гола субективна увереност. (Решение №244 от 5.07.2012
г. на ВКС по н. д. № 568/2012 г., I н. о., НК; Решение № 745/1991
г. на ІІІ н.о. на ВС.). За да е осъществена от субективна страна клеветата е
необходимо деецът да съзнава, че разгласява позорящо за пострадалото лице
обстоятелство, в случая, му приписва престъпление, което не е извършено от
наклеветения. Интелектуалният момент съдържа представа, че изнесената
информация за проявата на пострадалия е от естеството да накърни неговата
репутация, добро име и положителна обществена оценка, като във волево
отношение деецът пряко цели или допуска настъпването на
общественоопастния резултат, но се отнася безразлично към него/Р.
429/25.02.2016г. ВКС ,трето н.о./
В конкретния случай подсъдимият не разполага, а и не представи
никакви обективни обстоятелства, които да обусловят субективната му
убеденост, че тъжителката действително е крала от магазина му. Напротив, в
с.з. в своите обяснения подсъдимият заяви, че не подал жалба в тази насока,
за да се потвърдят евентуално съмненията му. Потвърждение в тази насока е
обстоятелството, че сред изисканите преписки по повод подавани от
страните жалби до органите на реда няма подавана жалба от подсъдимия за
извършена от тъжителката кражба на дрехи от магазина му.
Показателно за начина на формиране на убеждението на подсъдимия е
10
отново и заявеното в обясненията му по настоящото дело. Видно е, че
подсъдимото лице не формира становището си въз основа на доказани
обективни факти, а съобразно личните си субективни разбирания, което
обаче, не може да обуслови отпадане на умисъла за извършване на
клевета.Неподкрепените му изявления за такава убеденост не са
идентични с наличието на действителна такава, основана на обективно
изследвани факти. Доколкото в случая у подсъдимото лице не е била налице
субективна увереност, която да е основана на обективни факти в правотата
на твърдението му , а доказателства за наличие на такива обективни факти,
стоящи извън съзнанието му, не бяха ангажирани, то се обосновава
единствено възможен за съда извод, за наличие на субективна страна в
поведението на подсъдимия за умишлено приписване на престъпление на
тъжителката .
Съгласно Решение № 429/25.02.2016г. на ВКС ,IIIн.о., за да е
осъществено от субективна страна деянието, е необходимо деецът да
съзнава, че разгласява позорящо за пострадалото лице обстоятелство.
Интелектуалният момент съдържа представа, че изнесената информация е от
естеството да накърни неговата репутация, добро име и положителна
обществена оценка, като във волево отношение деецът пряко цели или
допуска настъпването на общественоопастния резултат, но се отнася
безразлично към него.
Деянието в случая е извършено умишлено, като съгласно чл. 11, ал.2
от НК, то е такова, когато деецът съзнава обществено опасния му характер,
предвижда настъпването на неговите обществено опасни последици, иска
или допуска настъпването им. Общественоопасните последици се допускат
и когато деецът се съгласява с тяхното настъпване.
Съобразявайки приетата фактическа обстановка, съдът намира, че в
разглеждания казус подсъдимият е действал с пряк умисъл, доколкото е
предвиждал общественоопасните последици от деянието си,
искал настъпването им с изявлението си - приписал престъпление на
тъжителката на публично място, като по този начин накърнил доброто й име.
Съдът не споделя заявеното становище на защитата досежно
клеветата, съобразно цитираната съдебна практика.
Действително в настоящия казус клеветническото твърдение е
извършено от лице, което има качеството на свидетел, в с.з., и при даване на
показания като свидетел по АНД 2114/2020г. по описа на ШРС. Известна е на
съда сочената практика на ВКС- Решение № 272 от 28.08.2015 г. на ВКС по н.
д. № 596/2015 г., III н. о., НК; Решение № 500 от 19.02.2015 г. на ВКС по н. д.
№ 1464/2014 г., I н. о., НК, Решение № 4 от 20.01.2012 г. на ВКС по н. д. №
2882/2011 г., II н. о. Същественото, според настоящата инстанция е, за какво
именно е призован да дава свидетелски показания подсъдимият .
Подсъдимият е призован да свидетелства пред съда относно факта на
извършване на административно нарушение от жалбоподателката, а именно
за факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното
производство и имат значение за правилното решаване на делото от съда. В
случая по АНД 2114/20220г., тези факти са за това дали,
жалбоподателката, носи или не носи маска на определено място и в
определено време, когато това е задължително. Извън тези обстоятелства, за
които именно свидетелства, подсъдимият си е позволил да заяви, че е крала
дрехи пред очите му, което е невярно и го е заявил публично. Настоящата
инстанция намира, че с анализа направен от защитата се прави всъщност
11
превратно тълкуване на практиката. Противното разбиране би означавало,
че свидетел пред съд, извън контекста на обстоятелствата, за които е
призован да свидетелства, може безотговорно да отправя каквито желае
клеветнически твърдения срещу всеки и да накърнява лични права.
Посоченото от защитата Решение № 194 от 28.11.2017 г. на ВКС по н.
д. № 1061/2017 г., III н. о., НК съдът намира за неотносимо към казуса. В
същото е посочено, че Европейският съд по правата на човека в своята
практика е посочил, че твърдения, направени в жалби или показания пред
властите, не могат да се разглеждат като "разгласяване" /на клеветнически
твърдения/, тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят
репутацията на лицата, до които се отнасят, а целят да упражнят правото си
да подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ, от страна на
властите. Съдът е отбелязал, че по този начин се реализира възможност в едно
демократично общество, управлявано от върховенството на закона, частно
лице да докладва за нередност в поведението на длъжностно лице,
независимо, че подобни твърдения могат да окажат негативно влияние върху
професионалния статус на длъжностното лице, да подкопаят авторитета му. В
настоящия казус не сме изправени пред подобна хипотеза, доколкото
подсъдимят, в качеството си на свидетел по АНД 2114/2020г на ШРС,
безспорно не упражнява правото си да подава жалби, да докладва
нередности или да търси помощ, от страна на властите, а същият е призован
като свидетел относно конкретни факти ,а именно да свидетелства била ли е с
маска жалбоподателката в определено време и на определено място, когато
това е било задължително. Същият е следвало в качеството на свидетел и в
рамките на образуваното административно - наказателно производство да
изложи възприятията си относно интересуващите процеса обстоятелства чрез
даването на показания, отклонявайки се от това, подсъдимият в настоящия
казус приписва престъпление на тъжителката публично.
Неотносимо, според настоящата инстанция, е и цитираното Решение
№ 298 от 14.V.1975 г. по н. д. № 266/75 г., I н. о., касаещо брачно дело, по
което свидетел депозира неверни показания. Тук деянието засяга правилното
отправление на правосъдната дейност и осуетява разкриването на обективната
истина и не е насочено само против честта на оклеветения. „Престъплението
по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК ще се осъществи само когато деецът
разпространява позорните обстоятелства публично, но не в качеството на
свидетел пред надлежните органи на властта, осъществяващи правосъдна
дейност. В конкретния случай, ако подсъдимата пред съда е потвърдила
неистина, нейната цел не е била да наклевети тъжителя, а да заблуди
бракоразводния съд относно неговия морален лик и по този начин да помогне
на съпругата му да получи развод по негова вина.“
Съдът намира, че в настоящия казус клеветническите изявления не
следва да се квалифицират като престъпление по чл. 290 от НК,
съобразявайки че в доктрината и в последователната съдебна практика се
приема, че престъплението „лъжесвидетелстване“ може да бъде осъществено,
ако извършителят му, при даване на показания в качество на свидетел
потвърди неистина – свидетелства, че е възприел определен факт, без той
обективно да се е осъществил, или го възпроизведе не по начина, по който го
е възприел; или затаи истина – като премълчава факти, които е възприел.
Тъй като престъплението лъжесвидетелстване е престъпление против
правосъдието, правнозащитените обществени отношения са свързани с
нормалното осъществяване на правосъдната дейност. Те биват засегнати,
12
когато свидетелят депозира пред съд /или друг надлежен орган/, неверни
показания, защото по тази начин се създава опасност да не бъде разкрита
обективната истина, което е цел на правораздаването, което от своя страна
може да доведе и до неправилно приложение на материалния закон.
Изхождайки от родовия и от непосредствения обект на посегателство на
престъплението, в доктрината и в съдебната практика трайно се приема, че
престъплението лъжесвидетелстване не може да бъде осъществено чрез
възпроизвеждане на факти, които са извън предмета на доказване.
Следователно, за да е консумиран съставът на обсъжданото престъпление, е
необходимо деецът съзнателно да е потвърдил неистина или да е затаил
истина за факти и обстоятелства, които са включени в предмета на доказване
по конкретното производство и имат значение за правилното решаване на
делото, защото само тогава би могло да се попречи на правилното и
обективно правораздаване .В този смисъл Решение № 60131 /18.03. 2022 г.на
ВКС,III н.о.
В Решение № 354 от 20.10.2014г. на ВКС, второ н.о., се приема, че
предмет на престъплението клевета могат да бъдат твърдения с конкретно
съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или
явление. То следва да е позорно, недостойно от гледна точка на
общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна негативна
оценка на обществото, или в частност - да приписва извършването на
престъпление. Тези факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се
извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми
на субективна психическа дейност.
В инкриминирания, в случая израз, не се съдържа оценъчно
съждение извършено от подсъдимия, а твърдение за определени
обстоятелства, свързани с личността на тъжителката, поради което с него
обективно се приписва извършване на престъпление. В случая не става
въпрос за лична оценка на подсъдимия на качества и действия на
тъжителката, предадени по начин по който да доведат до интерпретация в
един или друг смисъл, не е налице оценъчно съждение.
В решението си от 25.06.1992 г. по делото "Т. Т. срещу И."
Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ припомня трайно прогласен в
практиката си принцип, че "свободата на словото е една от основите на
демократичното общество ... и се отнася и за информация и идеи, които
обиждат, шокират или смущават. Свободата на изразяване, така, както е
закрепена в чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/, е
подчинена на редица изключения, които обаче следва да се тълкуват
ограничително и необходимостта от всяко ограничение трябва да бъде
убедително установена". При вземане на решение дали правото на защита на
репутацията на гражданите трябва да надделее над правото на свободно
изразяване на мнение, съдът следва да установи къде се намира балансът
между правото на свободно изразяване, обществения интерес и
необходимостта от зачитане на правото на чест, достойнство и добро име на
гражданите. Критерият за постигане на правилния баланс според ЕСПЧ е
доказването на наличието или липсата на добросъвестност .
Предвид всичко изложено, съдът намира, че с поведението си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.147, ал.1, предл.2 от НК
поради което го призна за виновен, като същевременно го оправда по
първоначалното обвинение за настъпили тежки последици от клеветата,
13
доколкото по делото не се събраха безспорни доказателства за такива.
В настоящия казус съдът прецени, че не може да приложи 78 а от
НК.
Съгласно чл. 78а, ал. 7 НК, разпоредбите, регламентиращи
освобождаването на едно лице от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, не се прилагат в случаите на множество
престъпления. Съгласно Тълкувателно решение № 2/21.10.2010 г. на ВКС по
т. д. № 2/2010 г., ОСНК, "множество престъпления" е такава особена форма
на престъпна дейност, при която деецът извършва едновременно или
последователно не едно, а две или повече престъпления, при които, с оглед
реализираните или не осъждания за отделните посегателства, са възможни
две хипотези: или между отделните престъпления да няма влязла в сила
присъда за нито едно от тях (т. нар. "съвкупност"), или новото престъпление
да е извършено след като деецът е вече осъден с влязла в сила присъда за
друго предходно престъпление (т.нар. "рецидив").

*При определяне на наказанието за престъплението по чл. 148, ал.1,
т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК - обида нанасена публично, съдът прецени
следните обстоятелства:
- степента на обществената опасност на конкретното деяние, която
съдът преценява като сравнително висока – касае се за нанесена обида , с
която подсъдимият е засегнал честта и достойнството на пострадалата,
доброто име на тъжителката в обществото и на положителната оценка за
личността ѝ.
- степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът
преценява с оглед данните за личността му. Обсъждайки личността на
подсъдимия съдът взе предвид обстоятелството, че същият е с чисто съдебно
минало.
- както и подбудите за извършване на престъплението – незачитане на
обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име
на пострадалата в обществото и на положителната оценка за личността ѝ.
За деянието по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1 от НК е предвидено
наказание от 3000лв. до 10 000лв. и обеществено порацание.
Съдът като отчете конкретната обществена опасност на деянието и на
дееца, наложи наказание при условията на чл. 54 от НК, на минимума, а
именно глоба в размер на 3 000лв. /три хиляди лева/ и „ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ“, което да се изпълни чрез поставяне на обявление на таблото
за съобщения в Община гр. Шумен по местожителството на осъдения.

*При определяне на наказанието за извършеното престъпление по
чл. 148, ал.2, вр.чл.148, ал.1, т.1 вр. чл. 147, ал.1, пр.2 от НК-приписване
на престъпление публично , съдът прецени следните обстоятелства:
- степента на обществената опасност на конкретното деяние, която
съдът преценява като сравнително висока – касае се за нанесена клевета, с
която подсъдимият е засегнал честта и достойнството на пострадалата, както
и неприкосновеността на доброто име на тъжителката в обществото и на
положителната оценка за личността ѝ.
- степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът
преценява с оглед данните за личността му. Обсъждайки личността на
подсъдимия съдът взе предвид обстоятелството, че същият е с чисто съдебно
минало.
14
- както и подбудите за извършване на престъплението – незачитане на
обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име
на пострадалата в обществото и на положителната оценка за личността ѝ.

За деянието по чл. 148, ал.2, вр.чл.148, ал.1, т.1, вр. чл. 147, ал.1, пр.2 от
НК, е предвидено наказание глоба от 5000лв. до 15 000лв. и общестевно
порацание.
Съдът, като отчете конкретната обществена опасност на деянието и на
дееца, наложи наказание при условията на чл. 54 от НК, на минимума, а
именно глоба в размер на 5 000лв. /пет хиляди лева/ и „ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ“, което да се изпълни чрез поставяне на обявление на таблото
за съобщения в Община гр. Шумен по местожителството на осъдения.
*Съдът приложи чл. 23, ал.1 от НК като, като определи общо
наказание между наложените с настоящата присъда, до размера на най -
тежкото от тях, а именно наказание „ГЛОБА” в размер на 5000лв.
На основание чл. 23, ал.2 от НК, присъедини към определеното
общо наказание и наказанието „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което
следва да се изпълни чрез поставяне на обявление на таблото за съобщения
в Община гр. Шумен по местожителството на осъдения.
Съдът счита, че така определените наказания ще въздействат
предупредително върху подсъдимия и ще окажат възпитателно и
предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този
начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция,
визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
По отношение на гражданските искове, предявени от страна на
тъжителката:
По отношение и на двата предявени граждански иска от страна на
тъжителката за претърпените от последната неимуществени вреди в резултат
на деянието по по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК и по
чл. 148, ал.2, вр.чл.148, ал.1, т.1, вр. чл. 147, ал.1, пр.2 от НК, съдът счита, че
същите за допустими и частично основателни по следните правни
съображения:
– чл. 45 от ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди
влизат най-общо казано всички отрицателни последици, настъпили за
пострадалата тъжителка, при наличието на които възниква разглежданата
отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
деянието /чл. 51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на
подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от деянията и тези
вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка
проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да
овъзмезди пострадалата за всички отрицателни последици, които са
настъпили в резултат на деянието на подсъдимият, въпреки, че засегнатите
блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната
незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение,
макар и несъвършено. Чл. 52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на
чл. 52 от ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на
обезщетението е подчинено на справедливостта /арг. от т. 13 от
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост”
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на
15
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно –
характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при
които е извършено то и допълнителните неудобства, моралните страдания,
които са били причинени вследствие нанесената клевета и пр. /в т. см.
Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС/.
Предвид на това и във връзка с претенцията за неимуществени вреди от
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК, съдът,
прие за частично основателен, като го уважи до размера на 300лв. и отхвърли
в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и
недоказан.
Съдът счита, че предявения граждански иск във връзка с
престъплението по чл. 148, ал.2, вр.чл.148, ал.1, т.1, вр. чл. 147, ал.1, пр.2 от
НК, е частично основателен, като го уважи до размера на 500лв. и отхвърли
в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и
недоказан.
Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на
деликта – престъплението. От този момент виновният им причинител изпада
в забава. Като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът
дължи законната лихва, определена от Министерския съвет за съответния
период на забавата до пълното издължаване. Поради това уваженият размер
на гражданските искове следва да бъде присъден ведно със законната лихва
върху присъдената сума, считано от датата на увреждането, а именно
06.01.2021г. до окончателното изплащане на тази сума.
На основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съдът осъди подсъдимия
да заплати държавна такса върху уважените граждански иск в общ размер 100
лева.
По отношение направените разноски, съдът отчете на първо място
обстоятелството, че настоящото производство е за престъпления от частен
характер. При разпределянето на направените по делото разноски, съдът
отчете разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, според която, когато
подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските
по делото, включително разноските, направени от гражданския ищец, ако е
направено такова искане. Поради това съдът уважи претенциите и на
тъжителката за заплащане на разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение и заплатена държавна такса и възложи на подсъдимия
направените от тъжителката разноски.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.
16
Съобщи за изтекли лични данни