Р Е
Ш Е
Н И Е
гр. София, 05.10.2018 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на двадесет и пети юни две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава Манолова и в присъствието на прокурора Стоев, като
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 16 735/17 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 320 000 лв.
Ищецът Г.И.Г. твърди в исковата си молба, че на
07.05.1998 г. бил привлечен като обвиняем затова, че на 13.02.1997 г. на ГКПП –
Златарево, в качеството си на длъжностно лице – митнически инспектор не е
изпълнил служебните си задължения като не е извършил съгласно изискванията на
нормативните актове необходимия митнически контрол на две митнически
декларации, и е допуснал осъществяването на фиктивен износ на две машини с цел
да набави облага на две фирми – износителки като от деянието са настъпили
значителни вредни последици – 160 380 000 нед. лв. възстановен
данъчен кредит на дружествата – престъпление по чл. 282 ал.2 вр. с ал.1 от НК
вр. с чл. 93 ал.1 т.1 б. „а” от НК. Била
му взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 4 000 ден.
лв., намалена впоследствие на 2 000 лв. Твърди се, че в производство по
реда на чл. 239а ал.1 от НПК с определение на ОС – Благоевград по чнхд 1031/03
г. било постановено делото да се върне в ОП с указание производството да бъде
приключено в 2 месечен срок или същото да бъде прекратено. Изложени са твърдения
в исковата молба, че част от материалите по следственото дело били отделени по
отношение на част от обвиняемите, в това число и ищецът като с постановление от
10.02.2004 г. бил привлечен отново като обвиняем, а с постановление от
23.02.2004 г. бил внесен обвинителен акт в съда. Твърди се, че ищецът бил
обвинен за престъпление по чл. 212 ал.4 във вр. с ал.1 предл.1 НК вр. с чл. 20
ал.4 НК и чл. 26 ал.1 от НК, затова, че два пъти на 13.02.1997 г. на ГПКК –
Златарево при условията на продължавано престъпление е съставил документи с
невярно съдържание – единен административен документ /митнически декларации/
като съзнателно е дал възможност на други физически лица да получат без правно
основание чуждо движимо имущество – възстановен данъчен кредит от републиканския
бюджет общо в размер на 160 380 000 неден. лв. като имуществото е в особено големи размери и
случаят е особено тежък. Твърди се, че по внесения обвинителен акт било
образувано наказателно производство по нохд 1224/04 г. на ОС – Благоевград,
който поради процесуални нарушения, допуснати в досъдебното производство
прекратил съдебното и върнал делото на Прокуратурата. Два месеца по-късно с
постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение
отново бил привлечен като обвиняем затова, че два пъти на 13.02.1997 г. на ГКПП
– Златарево, при условията на продължавано престъпление умишлено е улеснил В.Д.Ч.и
Е.Е.Н.в извършване на престъпление по чл. 212 ал.4 вр. с ал.1 пр.1 от НК вр. с
чл. 26 ал.1 и вр. чл. 20 ал.2 от НК – документна измама – чрез използване на
документи с невярно съдържание да получат без правно основание чуждо движимо
имущество – възстановен данъчен кредит от републиканския бюджет като
присвоеното имущество е в особено големи размери и представлява особено тежък
случай като е допуснал осъществяването на фиктивен износ на машини – заверил с
печат на Митница Кулата № 8118 и личен подпис две митнически декларации и по
този начин е действал като помагач. Твърди се, че било образувано нохд 1224/04
г. на ОС – Благоевград като с присъда № 134/09.09.2010 г. бил оправдан по
повдигнатото му обвинение. Твърди се, че с решение № 163/02.05.2011 г. САС
отменил оправдателната присъда и върнал делото за ново разглеждане от нов
състав на ОС – Благоевград. ОС – Благоевград върнал отново делото на
прокуратурата, а при внасянето на нов обвинителен акт с разпореждане от
08.12.2011 г. делото било изпратено на ОС – София с оглед на факта, че
престъпленията били довършени на територията на гр. Костинброд. В СОС било
образувано нохд 668/2011 г. като по него с присъда № 9/04.03.2014 г. бил
признат отново за невиновен. Присъдата била потвърдена с решение №
128/08.04.2016 г. на АС – София по внохд 1006/2014 г., което решение било
оставено в сила от ВКС с решение 250/23.02.2017 г.
Твърди се, че на процесния случай бил отделен висок
медиен интерес. Твърди се, че наказателното производство продължило близо 20
години, което било в дълбок противовес със справедливото и публично разглеждане
на делата в разумен срок. Изложени са твърдения, че повдигнатото обвинение
повлияло негативно на работата на ищеца, не възможностите му за професионални
изяви и развитие в служебен план. Твърди се, че бил изпратен да работи в
деловодството на Митницата, а не след дълго трудовото му правоотношение било
прекратено като опитите му да започне отново работа били неуспешни. Наложило се
да преживее страдания и негативни емоции. Несправедливите обвинения повлияли
отрицателно на социалните му контакти, изпитвал силно притеснение и неудобство,
уронено било доброто му име в обществото, неговите професионални качества и
постижения. Изложени са твърдения, че публичното му злепоставяне в медийното
пространство довело до ограничаване на обичайния кръг от приятели, бил под
непрекъснато напрежение и стрес. Твърди се, че повдигнатото му обвинение се
отразило тежко и на семейните отношения между ищеца и съпругата му като същият
изпитвал непрекъсната вина пред нея. Получил и здравословен проблем – „тикове”
– стереотипни, периодично повтарящи се моторни движения на лицето, изразяващи
се в гримаси, извиване на шията, свиване на дъвкателните мускули, което още
повече смазало неговото самочувствие. Наред с търпените неимуществени вреди се
твърди, че ищецът търпял и имуществени такива, сторени с оглед наказателното производство
и изразяващи се в направени пътни разходи и заплатени възнаграждения за
адвокатска защита.
При тези заявени твърдения ищецът е мотивирал правен
интерес от исковете и иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от
300 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 20 000 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, от които 12 000 лв. – заплатени
адвокатски възнаграждения в наказателното производство и сумата от 8 000
лв. – сторени пътни разходи, ведно със законната лихва върху тях, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда, както и направените съдебни
разноски в рамките на настоящото исково производство.
Ответникът – П.на Р
България, чрез своя представител оспорва исковете по основание и размер в
писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2
ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П.и съда от обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който лицето, което твърди, че е
претърпяло вреди от визираните по-горе органи е признато за невиновно като от
тези действия на правозащитните органи като пряка и непосредствена последица да
са били причинени вреди на ищеца. Отговорността на държавата е пряка,
увреденият се обезщетява директно от съответния правозащитен орган, към което
принадлежи съответното длъжностното лице. Тя е обективна т.е. носи се
независимо дали вредите са причинени виновно или не.
Ищецът релевира в исковата си молба, като вредоносно
поведение от страна на П.на РБ, състоящо се в повдигане и поддържане на
обвинение в извършване на престъпление. Видно от
доказателствата, ангажирани по делото, е че ищецът е привлечен като обвиняем на
07.05.1998 г. с постановление на ОСлС – Благоевград по сл. дело 242/97 г. за
престъпление по чл. 282 ал. 2 вр. с ал.1 вр. с чл. 93 ал.1 т.1 б.”а” от НК.
Видно от представените и неоспорени писмени доказателства, впоследствие ищецът
е привличан като обвиняем още три пъти с преквалифицирани деяния, предмет на
наказателното производство. Не е формиран спор между страните, а това се
установява и от доказателствата по делото, че е налице отменена оправдателна
присъда на първоинстанционния съд – ОС Благоевград и делото е върнато за ново
разглеждане. Не е спорен фактът, че при новото разглеждане на производството,
същото е изпратено на ОС – София, пред който се е развило нохд 668/2011 г. за
престъпление по чл. 212 ал.4 вр. с ал.1 пр.1 от НК вр. с чл. 26 ал.1 и вр. чл.
20 ал.2 от НК – документна измама, което е приключило с оправдателна присъда №
9/04.03.2014 г., влязла в сила на 23.02.2017 г. с оглед постановено решение на
ВКС от същата дата, с което е потвърдено решение 128/08.04.2016 г. на САС по
внохд 1006/2014 г., с което е потвърдена първоинстанционната оправдателна
присъда.
С оглед на горните съображения, настоящият съдебен състав
намира, че е налице първата предпоставка от фактическия състав.
Ищецът претендира обезвреда на причинените му неимуществени
и имуществени вреди вследствие на воденото срещу него наказателно производство.
С оглед събраните в хода
на съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на свидетелката М.С.,
чийто показания настоящият съдебен състав цени при съблюдаване на правилото на
чл. 172 от ГПК настоящият съдебен състав намира за установено по безспорен
начин, че в следствие на воденото срещу ищеца наказателно производство същият е
претърпял неимуществени вреди, които по естеството си засягат неговото
психическо и емоционално равновесие, промяна в ежедневния стереотип на
поведение и начин на живот. За да обоснове този извод, настоящият съдебен
състав съобрази съдебната практика, установена с решение 427/16.06.2010 г.
по гр.д. 273/2009 г. на Трето ГО на ВКС, съгласно която фактът на
незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял
вреди, рефлектиращи върху честта и достойнството му и е имал отрицателни
изживявания за периода на наказателно преследване. Аналогично разрешение е
дадено и в решение № 480/23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г. на Четвърто ГО на
ВКС. Още повече, че разпитаната свидетЕ.установява факта на психически срив
у ищеца, страх да не бъде осъден, притеснение за семейството му – съпруга и
дете, социална изолация и чувството на срам и неудобство у ищеца, че е подведен
под наказателна отговорност.
Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
като понятие няма абстрактен характер, а следва да бъдат съобразени редица
обстоятелства и факти при определяне размера на обезщетението. Настоящият
съдебен състав намира, че в случая следва да се вземе предвид възрастта,
интензитета на страданието на ищеца, периода от време, в който по отношение на
същия е била приложена наказателна репресия – 19 години и 9 месеца водено срещу
него наказателно производство /в досъдебна и съдебна фаза/, който период е
изключително дълъг във времево отношение и по никакъв начин не покрива
изискванията на чл. 6 ал.1 от ЕКПЧ за разглеждане на делата в разумен срок, предприетата
срещу него мярка на неотклонение – „парична гаранция”, тежестта на повдигнатото
обвинение – за извършване на престъпление, притежаващо белезите на „тежко
престъпление“ по смисъла на чл. 93 т.7 от НК с оглед съдебната практика – решение
673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д. 1916/2009 г., Четвърто ГО.
Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че ищецът е
подведен под наказателна отговорност за извършване на тежко умишлено
престъпление в сферата на неговата професионална реализация като митнически
служител. В решение 267/26.06.2014 г. по гр. д. 820/ 2012 г. на ВКС,
Четвърто ГО е отбелязано, че при определени професии – полицаи, военни, магистрати,
митнически служители и др., очакванията и изискванията на обществото по
отношение на тях за почтеност и съблюдаване на законите са изключително
завишени, поради което обвинението спрямо лица, упражняващи подобни професии за
престъпление има по-силно негативно отражение в правната им сфера. Аналогично
разрешение, ВКС е дал и в решение 50/14.03.2018 г. по гр. д. 2896/2017 г. на
Четвърто ГО.
На следващо място при определяне на размера на обезщетението за тези обичайни,
съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се
определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на
неоснователно обогатяване за пострадалия /решение
165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето
ГО на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС/.
В цитираната по-горе съдебна практика се приема, че когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от
конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и
безспорно да ги докаже. В настоящия случай ищецът е изложил
твърдения, че с оглед воденото срещу него наказателно производство и изживян
психически стрес е получил увреда на здравето си, изразяващо се в получени
периодично повтарящи се моторни движения – „тикове”. По делото е изслушана
комплексна медицинска експертиза, изготвена от невролог и психиатър. В
заключението си вещите лица д-р Е.Т.С.и д-р Б.М.С. са посочили, че описаните от
ищеца двигателни феномени са импулсивни, но не съставляват ритуали за овладяване
на състояния на страх, напрежение и тревожност като същите датират от
детско-юношеска възраст. Вещите лица са обективирали извод, че ищецът е
клинично здрав и не се установяват трайни психически проблеми, а воденото срещу
него наказателно производство е довело до преживяване на емоционален стрес и
психически дискомфорт, довели до нарушаване на пълноценното му социално
функциониране. Вещите лица категорично са посочили в заключението си, че
тиковете при ищеца не са проява на симптоматика на синдрома на Жил де ла Турет,
каквито твърдения е навел същия пред тях, с оглед извършени от него справки в
интернет и гледане на телевизионни предавания. При тези изводи на изслушаната
съдебно медицинска експертиза, настоящият съдебен състав не може да обоснове
извод, че е налице причинно-следствена връзка между наличието на тикообразни
движения у ищеца и воденото срещу него наказателно преследване.
Ищецът твърди в исковата си молба, че е търпял
неблагоприятни последици в трудовото си битие като с оглед производството,
водено срещу него не е могъл да си намери работа. Вън от показанията на свидетелката М.С., че
ищецът „не успя да си намери подходяща работа” други доказателства,
установяващи активно поведение на ищеца по повод ангажирането му в трудовоправен
аспект не са ангажирани. Няма ангажирани по делото доказателства и за
установяване на твърденията в исковата молба, че трудовото му правоотношение
като митнически служител е било прекратено с оглед воденото срещу него
наказателно производство.
Предвид изложените съображения и с оглед критериите,
визирани по-горе от настоящия съдебен състав и ангажираните по делото от
страните писмени и гласни доказателства същият намира, че справедливо би било
да се присъди сумата от 60 000 лв., която би репарирала претърпените от ищеца
неблагоприятни последици в психически и емоционален аспект от воденото срещу
него наказателно производство.
Ищецът е заявил и искане за присъждане на сумата от 12
000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение в наказателното производство и сумата от 8 000 лв. – пътни
разходи. Последователна и непротиворечива е практиката на ВКС, съгласно която липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в
наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия,
обуславя извод, че направените разходи от него в хода на наказателното
преследване, приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена
вреда, за която държавата му дължи обезщетение с оглед
нормата на чл. 4 от ЗОДОВ / решение №
843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 433/23.06.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г., ВКС, ІV г.о. и др./.
Видно от приложеното наказателно дело /17 тома/, в том
трети от следственото дело, на стр. 24 е приложено адвокатско пълномощно №
341417, от което се установява, че настоящият ищец е упълномощил адв. Х.Б.да го
представлява по делото. В пълномощното е отразено, че е договорено и реално
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. Адв. Б.е
представлявал настоящия ищец пред органите на досъдебното производство и във
всички съдебни инстанции до приключването му с влязлото в сила решение на ВКС,
но вън от посоченото по-горе пълномощно друго не е представяно. В 17-те тома
липсват други доказателства, относими към заплатено адвокатско възнаграждение в
претендирания от ищеца размер по настоящото производство. Поради което тази
претенция е основателна до размера на 100 лв. като за горницата до пълния
предявен размер от 12 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства,
установяващи или поне индикиращи за сторени разходи за пътни разноски. Няма
данни за ползван транспорт /личен автомобил, таксиметров или жп превоз,
обществен транспорт/. В уточнителната си молба ищецът е заявил твърдение за
заплащане на сума от по 30 лв. пътни разходи за всяко явяване в съдебно
заседание, но липсват доказателства за сторени разходи в този размер. Поради
което и тази претенция като недоказана следва да се отхвърли.
С оглед заявеното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението
същото е основателно като началният период на нейната дължимост е датата на
влизане в сила на съдебния акт, с който ищецът е признат за невиновен т.е. 23.02.2017
г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, поради което на
ищеца се следва сумата от 10 лв. – внесена ДТ. Ответникът следва да заплати на ищеца
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Процесуалният представител на ищеца е заявил искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА за
един адвокат с оглед посоченото основание в договора за правна защита и
съдействие /стр. 143/ в размер на 7 930 лв. Съгласно трайно установената практика на
ВКС, получилата безплатна адвокатска помощ страна, не е длъжна да доказва пред
съда наличието на обстоятелствата по чл. 38 ал.1 т. 1-3 от ЗА - достатъчно е
правната помощ да е предоставена безплатно на някое от тези основания и това да
е отразено в договора между страната и нейния адвокат или в пълномощното на
последния /решение 353/ 06.11.2015 г. по гр.д. 892/2015 г. на Четвърто ГО на ВКС и
др./. По отношение на размера на това възнаграждение е заявено възражение по
смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК от процесуалния представител на ответника. Адвокатското
възнаграждение с оглед заявената цена на исковете, определено по реда на
Наредба 1/ 2004 г. възлиза на сумата от 9 150 лв., поради което претенцията за
адвокатско възнаграждение в посочения размер не се явява прекомерна. Припадащата
се част от нея с оглед уважената част от исковете възлиза на сумата от 1 489,
35 лв., която следва да се присъди на процесуалния представител на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р Б.– с адрес: гр. София, бул. “*****на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1
във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да заплати
на Г.И.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. М.А. сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
водено срещу него наказателно производство по нохд 668/11 г. по описа на ОС –
София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.02.2017 год. до
окончателното им изплащане, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен
размер от 300 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и сумата от 100 /сто / лв. – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
наказателното производство като отхвърля искът за горницата до пълния му
предявен размер от 12 000 лв. като неоснователен, както и на основание чл.
78 ал.1 от ГПК сумата от 10 /десет/
лв. – разноски в настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск на Г.И.Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – адв. М.А. срещу П.на Р Б.– с адрес: гр. София, бул. “*****на
основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 8 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направени пътни разходи като неоснователен.
ОСЪЖДА П.на Р Б.– с адрес: гр. София, бул. “*****на основание чл.38 ал.1 т.2 от
ЗА да заплати на адв. М.А. сумата от 1 489, 35 лв. – адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :