Р Е Ш Е Н
И Е
Ардино, 18.11.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- Ардино, в публично заседание
проведено на 30.10.2019 година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В.П.
при участието на секретаря Н.И., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 116 по описа на РС- Ардино за 2019
г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен специален положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, при цена на иска 13 000.00
лева;
Постъпила е искова молба от Д.Г. К., с
ЕГН **********,***, чрез пълномощник адвокат Д.Ч., против Н.М.Ж., с ЕГН
– **********,***, с правно основание чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, при цена на иска: 13 000.00 лева.
В молбата се посочва, че съгласно
договор за продажба на животни, сключен с ответника на 08.05.2018 г., нотариално заверен на същата
дата с peг. № 14047 на нотариус К. Димитров, peг. № 020 на НК, с район на действие PC К., ответникът, Н.Ж., се задължил да
продаде на ищеца 238 броя овце, а ищеца като купувач се задължил да заплати
като цена на животните сумата в размер на 18 000 лв, в срок до 31.12.2018 г.,
която сума продавачът е следвало да получи изцяло до тази дата.
Посочва се, че веднага след
подписване на посочения договор, ответникът Н.М. Ж. поискал от ищеца да му заплати в аванс
сумата в размер на 13 000 лв. Ищеца се е съгласил да заплати поисканата в аванс
сума, но поискал за изплатената сума да подпишат документ, от който да се
установява, че е заплатил исканата сумата. Ответникът Н.М.Ж. поел ангажимент да
приготви документа и да се договори с ищеца К. за неговото подписване. Същият
ден (08.05.2018 г.) ищеца същия, изтеглил от личната си сметка в Банка ДСК клон
К. сумата в размер на 14 500 лева.
Сочи се, че на 09.05.2018 г.
ответникът Н.Ж. и ищецът Д.К. отново се срещнали. Ответникът Н.Ж. бил съставил
втори договор за покупко-продажба на домашни животни (процесните 238 бр. овче),
в който била уговорена нова цена като стойност на животните (28 000.00
лева), показал на ищеца, че в чл. 3 е записано "авансова вноска на
стойност 13 000.00 лв. при подписване на договора", а в чл. 4,
клаузата включвала задължение на купувача (ищецът Д.К.) да заплати на продавача
разликата до 28 000. 00 лева, в срок до 31.12.2018 г.
След подписване от двете страни
(продавачи купувач) на този втори договор от дата 09.05.2018 г., който не е бил
завелен нотариално, ищецът в настоящото производство заплатил на ответника
авансовата вноска, явяваща се сумата от 13 000.00 лева при подписване на
договора за покупко- продажба на процесните 238 броя овче от страна на ищеца К.
като купувач.
Ответникът Н.Ж. направил ксеро копие
на тази втори договор, който предал на ищеца, а оригиналът останал при него.
При заплащането на тази сума присъствали свидетели, трима пастири на стадото.
Ищецът твърди, че е имал пълно
доверие на продавача, като при подписване на първия договор не обърнал внимание
каква цена на животните е изписал.
Твърди се от ищеца, че са имали
договореност той да заплати на ответника обща цена за животните 28 000.00
лв., както е било записано във втория договор, подписан на 09.05.2019 г.
Разликата в цената на животните, изписана 18 000 лв. в първия договор установил
по- късно.
Сочи се, че през това време
животните се намирали в с. Конево, Община К., където е бил обора и трима
пастири се грижели за тях. Веднага след подписване на втория договор ищецът
отишъл при животните и заедно с другите овчари започнали да се грижат за тях.
След два- три месеца по-късно един ден пристигнали други купувачи, за да
товарят животните. Посочва се, че ищецът се е противопоставил, като заявил, че
той е платил цена и бил закупил животните. Те отговорили, че също са заплатили
цената, снабдили се с необходимите документи, натоварили животните и си
заминали.
След като разбрал, че ответникът Н.Ж.
е продал животните на други лица, провел няколко разговори с него в
присъствието на свидетели, той обещавал да му върне авансово внесената сума, но
не сторил това. Принудил се да потърси правата си по съдебен ред. Сочи се, че
ищецът е подал заявление в Районен съд К., по адреса на местоживеене на
длъжника, вписан в посочените два договора за продажба на животните, но при
произнасянето си съдът установил, че постоянния адрес на длъжника е в гр.
Ардино, производството е било прекратено и изпратено за произнасяне по местна
подсъдност, на постоянния адрес на длъжника, в PC Ардино. Със заповед № 118/20.05.2018
г. по ч.гр.д. № 73 по описа на съда за 2019 г. съдът разпоредил длъжникът Н.М.Ж.
да заплати сумата в размер на 13 000 лв., ведно с направените за водене на
делото и за процесуален представител разноски в размер на 1 760 лв. Длъжникът
по Ч. гр. Дело № 73/2019 г на РС и ответник в настоящото производство Н.Ж., на
основание чл. 414 ал. 1 от ГПК, възразил писмено против тази заповед за
изпълнение напарично задължение. Сочи се, че за ищеца това възражение е било
неоснователно, поради което предявил настоящият установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
Ето защо се моли, страните да бъдат
призовани на съд и след доказване на твърдяните от ищеца Д. Карамаков обстоятелства,
съда да признае за установено по отношение на Н.М.Ж., с ЕГН **********,***, че
е налично в полза на ищеца вземане в размер на 13 000.00 лева,
произхождащо от авансово внесена сума по договор за покупко- продажба на
домашни животни, 238 броя овце, сключен на 09.05.2018 г. в гр. К., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда- 17.04.2019 г., до окончателно изплащане на сумите, както и да се осъди
ответникът Н.М.Ж. *** да му заплати направените в заповедното производство по
ч.гр.д. № 73/2019 г. по описа на Районен съд Ардино и за процесуален
представител разноски, както и деловодните разноски в настоящото производство.
Представени са от страната писмени
доказателства, които съда ги е приел с постановено определение № 232/20.08.2019
г. по реда на чл. 140 от ГПК. Направени са доказателствени искания, а именно да
се изиска и приложи към делото като доказателство ЧГр.Д. № 173/ 2019 г по описа
на РС- Ардино, което искане съдът намерил за основателно и уважил. Ищецът е направил доказателствено
искане за задължаване на ответника по делото да представи сключения договор за
покупко- продажба от 09.05.2018 г., което искане съдът намерил за основателно и
допустимо и също уважил, като в изпълнение на горното задължил ответника по делото Н.М.Ж., ЕГН:**********
до първото по делото открито съдебно заседание да представи оригинал на договор
за покупко – продажба от 09.05.2018 г. Направено е доказателство искане за
издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което да се сдобият с друго
такова от Регионална Ветеринарна С- ба- К., с което да се удостовери, дали
ответникът по делото има регистрирани в службата домашни животни- овце, колко
броя и каква порода, ушни марки и и др. за периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2018 г., което искане съдът намерил за основателно и допустимо, и
уважил. Направено е и доказателствено
искане за разпит в качеството на свидетели на три лица при режим на довеждане,
което искане съдът намерил за основателно и първоначално уважил, в последствие
изменено в ОСЗ, с оглед броя на лицата, които страната ще следва да доведе за
разпит в качеството на свидетели по делото.
В ОСЗ ищецът се явява лично и се
представлява от адвокат Д.Ч. ***. В ход по същество намира предявеният иск с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, за допустим, основателен и
напълно доказан със събраните по делото писмени и грасни доказателства и моли
съдът да постанови съдебно решение, с което да
признае за установено по отношение на Н.М.Ж., с ЕГН **********,***, че е
налично в полза на ищеца вземане в размер на 13 000.00 лева, произхождащо
от авансово внесена сума по договор за покупко- продажба на домашни животни,
238 броя овце, сключен на 09.05.2018 г. в гр. К., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 17.04.2019
г., до окончателно изплащане на сумите, както и да се осъди ответникът Н.М.Ж. ***
да му заплати направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 73/2019 г. по
описа на Районен съд Ардино и за процесуален представител разноски, както и
деловодните разноски в настоящото производство.
В
срока по чл. 131 от ГПК от ответната страна е постъпил писмен отговор по
исковата молба, с който се оспорва предявения иск. Същият се намира за
допустим, но неоснователен. Оспорват се изцяло твърдяните от ищеца
обстоятелства, сочат се нови такива, не се оспорват представените от ищеца
писмени доказателства, представят се нови, правят се доказателствени искания. С
отговора на ответника, е направено искане за предявяване на насрещен иск с
правно основание чл. 211 от ГПК, който съдът не приема като надлежно предявен
при условията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК и по него не следва да се извършва
процедурата по чл. 131 от ГПК и да се произнася. Направено е доказателствено искане за разпит на три лица
в качеството на свидетели при режим на довеждане, което искане съдът е уважил и
допуснал до разпит лицата. Направено е
доказателствено искане,
съдът да изиска служебно от РУ Полиция- К. полицейска преписка от 2019 г.,
което искане съдът поради липса на конкретизация относно номер на същата, срещу
кого е била заведена и основание за образуването й е отхвърлил, като
неоснователно.
В ОСЗ
ответникът по делото Н.М.Ж. се явява лично и се представлява. В ход по същество
искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, с оглед на
приетите писмени и събрани гласни доказателства се намира за неоснователен и
недоказан и се моли съдът да го отхвърли като такъв. Претендират се разноските
както в това производство, така и тези направени в хода на заповедното
производство от страната.
СЪДЪТ, въз основа на
твърденията и доводите на страните, събраните доказателства, ценени в
съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приетото по делото като писмено доказателство- Договор за продажба на
животни от 08.05.2018 г., сключен между ответника като продавач и ищеца като
купувач се установява, че на същата дата продавачът продава, а купувачът купува
238 броя овце за сумата от 18 000.00 лева, като плащането на веща предмет
на покупко- продажбата е следвало да бъде платена изцяло в срок до 31.12.2018
г.
От приетото по делото писмено доказателство- Договор за покупко-
продажда (представен в заверено копие и в ОСЗ в оригинал) се установява, че на
09.05.2019 г. ответникът като продавач и ищецът като купувач с този последващ
договор анексират сключеният между тях договор за покупко- продажба на животни
от 08.05.2018 г., който се явява окончателен и според който страните за същите
животни предмет на продажбата (238 броя овче), конкретизират окончателна цена-
28 000.00 лева, както и авансово плащане в размер на 13 000.00 лева в
момента на подписване на процесния договор от 09.05.2018 г., както и дата за
окончателно плащане на остатъка от сумата- 15 000.00 лева с падеж
31.12.2018 г. за нейното окончателно изплащане от продавача на купувача.
От приетото по делото писмено доказателство- Писмо до процесуалният
представителна ищеца № К- 2380/18.09.2019 г. на
Директор ОДБХ- К., се установява, че за периода от (както е било
поискано от ищеца и вписано в издаденото съдебно удостоверение), ответникът Н.М.Ж.
не е имал регистрирани животни и животновъдни обекти в интегрираната система
ВетИС на БАБХ.
По делото се били събрани и гласни доказателства по искане на двете
страни, обективирани в разпитите в качеството на свидетели на Н.Д.Т. посочен от
ищцовата страна и О.Р.М., и А.С.Х., посочени от ответната страна, които съдът
кредитира.
От показанията на тези разпитани по делото свидетели се установя, че:
От показанията на разпитаният по делото свидетел Н.Т., че ищецът Д.К.
през неопределен период от време, но преди 2019 г. е закупил от ответника Н.Ж.
голямо количество животни- овце, околичествени от свидетеля на около 300 глави
добитък. Друго обстоятелства, които се установяват от показанията на този
свидетел, са, че през лятото на (неконкретизирана календарна година) 2017 г.
или 2018 г., той е помагал на ищеца за отглеждането на овце, за които
предполагал, че са негова собственост, е, че за отглеждането на тези животни са
се грижели и други овчари, на които ищецът не е заплащал възнаграждение за
извършената работа, както и че закупените от ищеца овце, не са били измествани
от обичайното им място на отглеждане след закупуването им. От показанията на
този свидетел не се установяват, а още по- малко, да се докажат твърдяните от ищеца в исковата молба
обстоятелства, относно разпореждането на ответника по делото Н.Ж. с предмета на
покупко- продажбата (230 броя овце) след сключването на договора и извършване
на фиктивното прехвърляне на веща предмет на продажбата, нито до падежа на
плащането на остатъка по договорената сума- 31.12.2018 г., нито след тази дата.
От показанията на другите двама свидетели по делото- О.М. и А.Х. се
установява, че ответникът по делото Н.Ж. действително през Май- 2018- та г. е
продал на ищеца по делото Д.К. 238 броя овце, при цена за тяхната продажба 28 000.00
лева, без животните да бъдат премествани от мястото, където са били отглеждани,
а именно с. Конево, община К.. Също така се установи от показанията на тези
свидетели, че след продажбата, поради финансови затруднения на купувача (ищецът
К.), ответникът по делото е продължил да се грижи за тях, като е заплащал
месечни заплати на овчарите, които са се грижели за животните, а също така и е
осигурявал фураж за тяхното отглеждане. Не се установи, нито от показанията на
тези двама свидетели, нито от посоченият по- горе- св. Н.Т., ответникът в
настоящото производство- Н.М.Ж., след продажбата на процесните животни- 238
броя овце на ищеца по делото Д.К., да е установявал спрямо предмета на договора
за покупко- продажба, някакви властнически действия, изразяващи се в
присвояване, повторна тяхна продажба, разпореждане както със веща, така и с
плодовете от нея и др., нито до датата на падежа, на окончателното плащане-
31.12.2018 г., а още по- малко, след тази дата, до завеждането на иска. Точно
обратното. От показанията на св. Тенев се установява, че именно той е помагал
на ищеца по делото през лятото на 2018 г. за стрижбата на процесните овце,
закупени от него ог ответника Н.Ж..
При това положение, наведените от ищеца обстоятелства, че след покупката
на процесните 238 броя овце ответникът ги е продал повторно на трети лица, т.
е. противоправно е осъществил собственически права и владение на веща, предмет
на договора за покупко- продажба между страните, останаха изолирани и
недоказани с всички допустими, относими и необходими доказателства и
доказателствени средства по ГПК.
Следва да се отбелижи само за прецизност в тази насока, че основание в
РС- Ардино да бъде образувано Ч. Гр. Дело № 73/2019 г. по описа на този съд е
Заявление от ищеца в настоящото производство, в което като обстоятелства, от
които произтича вземането е: Договор за покупко- продажба, сключен на
09.05.2018 г. между ответника като продавач и ищеца като купувач, за 238 броя
овце, сумата от 28 000.00 лева, от които 13 000.00 лева платима
авансово при подписване на договора. Посочва се, като основание за завеждане на
заповедното производство в съда, респективно, дължима от длъжника за връщане на
заявителя сума в размер на платената авансова вноска от 13 000.00 лева- ПРОДАВАЧЪТ НЕ Е ПРЕДАЛ ЖИВОТНИТЕ НА
КУПУВАЧА ЗАЯВИТЕЛ, СЛЕД КОЕТО ДОБРОВОЛНО ОТКАЗВА ДА ВЪРНЕ АВАНСОВО ВНЕСЕНАТА
СУМА НА КУПУВАЧА, обстоятелство,
което от една страна изобщо не се твърди в депозираната ИМ, въз основа на която
е образувано Гр. Дело № 116/2019 г. по описа на РС- Ардино с правно основание
чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 от ГПК, от друга, въобще такива обстоятелства не
бяха наведени от ищеца в хода на проведеното съдебно дирене по делото.
Предвид така установеното от
фактическата обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Предявеният
от Д.Г. К., с
ЕГН **********,***, чрез пълномощник адвокат Д.Ч., против Н.М.Ж., с ЕГН
– **********,***, с правно основание чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, при цена на иска: 13 000.00 лева, с оглед събраните по делото писмени
и гласни доказателства и установената фактическа обстановка, се явява допустим
за разглеждане он този съд, но по същество се явява неоснователен и напълно недоказан
и като такъв ще следва да се отхвърли изцяло.
Допустимостта на иска е установена след завеждане на исковата молба,
т.к. същият е предявен в преклузивния срок, след депозирано по надлежния ред
възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и има предмет установяване
съществуването на оспореното в заповедното производство парично вземане, за
което е издадена заповедта по чл. 410 от ГПК, постановено изпълнение на
основание чл. 411- 412 от ГПК.
Поради допустимостта на иска, съдът следва да разгледа спора по
същество.
В настоящото производство в тежест на ищцовата
страна бе при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже
съществуването на оспореното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по Ч. Гр. дело № 73/2019 г. по описа
на РС- Ардино, сумата в размер на 13 000.00 лева, ведно със законна лихва
от датата на завеждане на заявлението в съда- 17.04.2019 г., до пълното им
изплащане, и претендирани деловодни разноски в размер на 1 760.00 лева- Внесена
ДТ- 260.00 лева и 1 500.00 лева за процесуално представителство.
По делото ответникът оспорва обстоятелството, че
дължи сумата от 13 000.00 лева, която се явява (според ищеца и заявител по
частното гражданско производство) платена авансово сума за продажбата на
процесните 238 броя овче, които (както е посочено в Заявлението за парично
задължение- Не били предадени на купувача след пописване на договора на
09.05.2018 г., а както се посочва в Исковата молба по Гр. Дело № 116/2019 г. на
РС- Ардино, след подписване на договора били повторно продадени от продавача.
Това наведено от ищеца обстоятелство, което дефакто се явява единственото
спорно по делото, напълно се обори от ответника с всички събрани доказателства
и се явява недоказано, респективно, неоснователно наведено.
При така релевираните основни твърдения и
възражения на страните, съдът следва да изложи на първо място мотиви относно
необходимостта от установяване на каузалното правоотношение от страна на ищеца.
По този спорен момент е дадено разрешение в точка 17– та на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
а именно: „Какъв е предметът на делото и
как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК, в хипотезата на издадена заповед
за изпълнение парично задължение по чл.
410, ал. 1, т. 1 от ГПК- „Предметът
на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното
твърдение на ищеца” в исковата молба за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото
на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 411, ал.
3 от ГПК, е вземането само
по неговото основание, предявено пред съда от заявителя. При редовен от външна
страна акт- Заявление по чл. 410 от ГПК, твърдението за дължимост на парични
суми и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът е длъжен да
сочи основание и доказателства за задължение и да доказва възникването и
съществуването на вземане по каузално правоотношение между него и ответника.
По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава
твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право- за съществуването, респективно, несъществуването на
вземането с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК.
При тези релевирани твърдения, възражения и
оспорвания от страните, съдът въз основа на събрания по делото доказателствен
материал прави следните правни изводи :
Безспорно по настоящото исково производство, както
и по воденото преди исково- заповедно производство № 73/2019 г. по описа на РС-
Ардино, е установена редовността на подаденото заявление по чл. 410, ал. 1, т.
1 от ГПК, от заявителя и ищец в настоящото производство- Д.Г.К., притежаващо
всички законови реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 412 от ГПК.
Поради доказаната по делото редовност на
документите, послужили за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение на основание чл. 410 от ГПК, съдът дължи произнасяне по възведеното
от ответника оспорване на дължимостта на претендираното парично задължение в
размер на 13 000.00 лева.
От всички приобщени по делото писмени и гласни
доказателства се установява по един категоричен начин, че ищецът в настоящото
производство Д.Г.К. не е бил ощетен от ответника по делото Н.М.Ж., нито при
сключването на договор за покупко- продажба на 238 броя овце на 09.05.2018 г.
за сумата от 28 000.00 лева, по
който Ж. е продавач, а К. купвач, при авансово платена сума при подписването на
договора в размер на 13 000.00 лева, нито след това, както до датата на
падежа за окончално плащане на остатъка от сумата- 15 000.00 лева-
31.12.2018 г., нито след тази дата, поради което твърденията на ищеца К. в тази
насока останаха недоказани, поради което предявеният иск по Гр. Дело № 116/2019
г. по описа на Рс- Ардино с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, ще следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.
При тези правин изводи, съдебният състав разгледал делото по същество,
намира предявеният специален положителен установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, при цена на иска 13 000.00 лева,
за напълно недоказан по основание и размер и ще следва да го отвръли изцяло.
С оглед изложеното при недоказаност на релевираните възражения и оспорвания
от страна на ищеца и твърденията на ответника, че претенцията на ищеца не е
доказана в посочения размер от 13 000.00 лева, съдът прави извода, че
предявеният положителен установителен иск е недоказан, нито по основание, нито по
размер и като такъв следва да се отхвърли.
Поради неоснователността и недоказаността на положителния
установителен иск, неоснователно е и акцесорното искане, касаещо законната
лихва върху главницата 13 000.00 лева, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда, а именно– 17.04.2019 г., до пълното му
изплащане.
При този изход от спора ще следва ищецът Д.Г.К. да бъде осъден, да
заплати на ответната страна, направените от нея деловодни разноски, както в
това производство, така и тези по заповедното, в размер общо на 2 300.00 лева, съобразно представен списък за
разноските от страната на основание чл. 80 от ГПК и приложени пълномощни за
процесуално представителство.
При този изход на делото, съобразно
Определение № 182/2019 г. постановено по Гр. Дело № 116/2019 г. по описа на РС-
Ардино, с което ищецът Д.Г.К., на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е било
освободен от първоначално внасяне на дължимата ДТ за разглеждане на делото, да
бъде осъден, да внесе дължимата се ДТ за разглеждане на производството,
съобразно цената на иска, а именно 520.00 лева;
Мотивиран по горните съображения, този
съдебен състав на РС- Ардино разгледал делото по същество,
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН предявеният от Д.Г. К., с
ЕГН **********,***, чрез пълномощник адвокат Д.Ч., ИСК против Н.М.Ж., с ЕГН – **********,***, с правно основание чл.
422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, при цена на иска: 13 000.00
лева;
ОСЪЖДА Д.Г. К., с
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
Н.М.Ж., с ЕГН – **********,***, направените деловодни
разноски, както в това производство, така и тези по Ч. Гр. Дело № 73/2019 г. по
описа на РС- Ардино, в размер общо на 2 300.00 лева, съобразно представен списък за
разноските от страната на основание чл. 80 от ГПК и приложени пълномощни за
процесуално представителство;
ОСЪЖДА Д.Г. К., с
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметката на РС- Ардино, сумата р размер на 520.00 лева, явяваща се ДТ за
разглеждане на делото, за която страната предварително е била освободена за
внасянето й;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от връчването му на страните пред Окръжен съд- К..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: