Р Е Ш Е Н И Е
№ 563/4.7.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на втори юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при участието на
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 101 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
във вр. с чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на „Алвита“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пазарджик, ул. „Никола Стоименов“, № 13, представлявано от И.Г.Н. против
Ревизионен акт № Р – 16001321002376-091-001/25.10.2021 г., издаден от А.А.Д.,
на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и П.С.Д.на длъжност главен инспектор
по приходите – ръководител на ревизията, в потвърдените с Решение №
663/23.12.2021 на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив части.
В
жалбата са релевирани доводи, че аргументите на ревизиращите органи не
кореспондират с материалния закон и със събраните в производството
доказателства. В съдебно заседание и с представени писмени бележки,
процесуалният представител на дружеството адвокат Б. поддържа жалбата и излага
становище за незаконосъобразност на РА, по което претендира отмяната му, ведно
с присъждане на разноски по приложен списък.
Ответникът
- Директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален
представител юрисконсулт П.Я., излага становище за неоснователност на жалбата и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ревизионното
производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-16001321002376-020-001/21.04.2021 г., издадена на основание чл. 112 и чл. 113
от ДОПК. Предметът и периодът на ревизията обхваща задължения за ДДС за данъчен
период от 01.01.2021 г. до 31.03.2021 г. Заповедта е изменена със Заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) №
Р-16001321002376-020-002/07.07.2021 г., като срокът на ревизията е удължен до
23.08.201 г., а със ЗИЗВР № Р-16001321002376-020-003/09.08.2021 г. срокът на
ревизията е удължен отново до 21.09.2021 г.
За
резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001321002376-092-001/05.10.2021
г. като липсват данни дружеството да е подало възражение срещу РД, на основание
чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
Констатациите
в РД са дали основание на ревизиращите да издадат процесния ревизионен акт № Р-16001321002376-091-001/25.10.2021
г. издаден А.А.Д., на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и П.С.Д.на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на
НАП-Пловдив – ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК. Ревизионният
акт е връчен на „Алвита“ ЕООД на 28.10.2021 г.
В
ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за неговото
издаване. Ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата, относими към
данъчното облагане на жалбоподателя за спорните периоди, като е изложил
подробно съображенията, мотивирали фактическите и правни изводи. Съгласно
разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от
ревизионния акт. Изложените в РД мотиви, предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК,
представляват мотиви и на РА. В този смисъл е и трайната и непротиворечива
съдебна практика, обективирана в множество решения на ВАС. В РД са изложени
подробни мотиви на ревизиращите органи, обосноваващи изводите им относно установяването
на задължения по ЗДДС.
Предвид
изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът приема, че
ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.
119, ал. 2 ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 120 ДОПК.
На 09.11.2021
г., в регламентирания по чл. 152, ал. 1 ДОПК срок, до Директора на Дирекция
„ОДОП“ – Пловдив е подадена жалба, вх. № 20970/09.11.2021 г., през НАП – офис
Пазарджик, с която „Алвита“ ЕООД оспорва РА № Р-16001321002376-091-001/25.10.2021
г., с който за дружеството е установено задължение по ЗДДС в размер на 15
702,18 лв. и допълнително е начислена лихва в размер на 1 085,81 лв., като
незаконосъобразен.
С
Решение № 663/23.12.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-Пловдив при ЦУ на
НАП ревизионният акт е потвърден в обжалваната част за начислен ДДС в размер на
6 784,35 лв. с лихви 378,39 лв., в т.ч. 3 988,30 лв. с лихви 235,38 лв. за
периода м.01.2021 г. и 2 796,05 лв. с лихви 143,01 лв. за периода м. 02.2021 г.
и е отменен в обжалваната част за допълнително начислен ДДС в размер на 10
065,20 лв. с прилежащи лихви 707,42 лв. за данъчния период м.01.2021 г.
Задълженията по потвърдената част от ревизионния акт касаят Фактури №
721/16.11.2020 г.; № 725/21.11.2020 г. и № 726/04.12.2020 г. издадени от
,Алвита“ ЕООД с предмет на доставка пресни, замразени и сухи гъби. Контрагенти
на дружеството по издадените фактури са FUNGHI FUNGHI BVBA и LAUMONT S.L.U. Фактура №
726/04.12.2020 г. е издадена с получател LAUMONT S.L.U, а фактури №
721/16.11.2020 г.; № 725/21.11.2020 г. са с получател FUNGHI FUNGHI BVBA.
Решение
№ 663/23.12.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-Пловдив е връчено на
жалбоподателя на 04.01.2022 г., видно от известие за доставка на л. 55 от
делото.
В
законоустановения срок, с жалба вх. № 96-00-8/13.01.2022 г. „Алвита“ ЕООД е
подало жалба срещу РА № Р-16001321002376-091-001/25.10.2021 г., в частта в
която ревизионният акт е потвърден Решение № 663/23.12.2021 г. на Директора на
Дирекция „ОДОП“-Пловдив при ЦУ на НАП за начислен ДДС в размер на 6 784,35 лв.
с лихви 378,39 лв., в т.ч. 3 988,30 лв. с лихви 235,38 лв. за периода м.01.2021
г. и 2 796,05 лв. с лихви 143,01 лв. за периода м.02.2021 г.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно –
счетоводна експертиза.
Съгласно
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и изслушаното заключение на вещото
лице, което заключение съдът възприема като обективно, мотивирано и компетентно
изготвено и в тази връзка го кредитира напълно, се установи, че: Общото
количество на продадените стоки описани в процесните три фактури по видове е
както следва:
- пресни гъби - манатарка - 483 кг.
- пресни гъби - тръбенка - 78 кг.
- пресни гъби - овчи крак - 72 кг.
- замразени гъби - манатарка - 848 кг.
- сухи гъби - челядинка - 66 кг.
- сухи гъби - пачи крак - 9 кг.
1 556 кг.
При
анализа на счетоводните документи, представени от „Алвита“ ЕООД е констатирано,
че дружеството е отчело доставки по издадени фактури от „ГРГ Експорт“ ЕООД през
месец ноември 2020 г. на прясна манатарка, пресен пачи крак, прясна челядинка,
прясна тръбенка, пресен овчи крак. Издадените фактури с получател „Алвита“ ЕООД
са представени в приложение №1 към експертизата. Стоките предмет на доставка в
описаните фактури са заведени счетоводно по видове, количества и стойност в
счетоводните регистри на „Алвита“ ЕООД
по дебита на сметка 303 „Стоки“.
Изписване
на стоките по Фактури №721/16.11.2020г. и №725/21.11.2020г.: В счетоводството
на „Алвита“ ЕООД са отразени счетоводни операции по кредита на сметка 303
„Стоки“, срещу дебита на сметка 701 „Приходи от продажба на стоки“ по видове,
количество и стойност на продадените стоки.
Изписване
на стоките по Фактура № 726/04.12.2020г.: В счетоводните регистри на „Алвита“ ЕООД
по кредита на сметка 303 „Стоки“ по видове, количество и стойност се отчитат
пресни гъби, които след преработка /замразяване и сушене/ се отразяват по
дебита на сметка 302 „Продукция“, както следва:
- Изписани количества прясна манатарка - 932,800
кг. /Кт 303/, заприходе*** продукция замразена манатарка - 848 кг. /Дт 302/;
- Изписани количества прясна челядинка - 792 кг.
/Кт 303/, заприходена продукция суха челядинка - 66 кг. /Дт 302/;
- Изписани количества пресен пачи крак - 109 кг.
/Кт 303/, заприходена количества сух пачи крак - 9 кг.
При
продажбата на преработените гъби са отразени счетоводни операции по дебита на
сметка 700 „Приходи от продажба на продукция“ срещу кредитиране на сметка 302
„Продукция“ по видове, количества и стойност.
Реализираните
приходи от продажбите по фактури № 721/16.11.2020 г. и № 725/21.11.2020 г. са
отразени счетоводно по сметка 701 „Приходи от продажба на стоки. Реализираните
приходи от продажби по фактура №726/04.12.2020 г. са отразени счетоводно по
сметка 700 „Приходи от продажба на продукция“.
Съгласно
приложените по делото извлечения от банкова сметка на „Алвита“ ЕООД в ОББ АД с
IBAN: ***, дружеството е получило плащания от контрагентите по процесните
фактури, както следва:
- На 10.12.2020г. с наредител FUNGHI FUNGHI BVBA са получени 4
970.00 EUR, заверена левова равностойност 9 691,50 лв. Получената сума
съответства на стойността по фактура №721/16.11.2020г.
- На 16.12.2020г. с наредител FUNGHI FUNGHI BVBA са получени 5
226.00 EUR, заверена левова равностойност 10 198,54 лв. Получената сума
съответства на стойността по фактура № 725/21.11.2020 г.
- На
22.12.2020г. с наредител LAUMONT S.L.U. са получени 7 148.00 EUR, заверена левова
равностойност 13 949,32 лв. Получената сума съответства на стойността по
фактура № 726/04.12.2020 г.
Представени
са системни съобщения от информационната система на ОББ за получените преводи
от FUNGHI FUNGHI BVBA, където в поле „данни плащане“ са видни номерата на издадените фактури „721 за превода в
размер на 4 970 EUR и „725“ за превода в размер на 5 226 EUR.
Получените
преводи са отразени в счетоводните регистри на дружеството по дебита на сметка
502 „Разплащателна сметка ОББ - лева“ и по кредита на сметка 4101 „Клиенти за
износ“. При извършена проверка на място в информацион***та счетоводна система
на „Алвита“ ЕООД е констатирано, че през 2020 г., дружеството има издадена една фактура с
контрагент LAUMONT S.L.U. с № 726/04.12.2020 г. и съответно
са налични фактури № 721/16.11.2020г.
и № 725/21.11.2020 г.
с контрагент FUNGHI FUNGHI BVBA. Стойностите по издадените фактури съответстват
на получените плащания.
С
оглед горните, експертизата дава заключение, че стоките предмет на фактури №
721/16.11.2020г. и № 725/ 21.11.2020 г. са изписани счетоводно по дебита на
сметка 701 „Приходи от продажба на стоки“ и по кредита на сметка 303 „Стоки“ по
видове, количество и стойност.
Стоките
предмет на фактура № 726/04.12.2020
г. са изписани счетоводно по дебита на сметка 700 „Приходи от продажба на
продукция“ срещу кредитиране на сметка 302 „Продукция“ по видове, количества и
стойност.
Плащанията
по процесните фактури са постъпили по банкова сметка на „Алвита“ ЕООД и са
отразени счетоводно по сметка 502 „Разплащателна сметка ОББ - лева“.
С
оглед горните със заключението на вещото лице се установява и, че счетоводните
регистри на дружеството съдържат необходимата информация от която може да се
установи стоково-паричния поток за доставките по фактури
№ 721/16.11.2020 г.;
№ 725/21.11.2020
г. и № 726/04.12.2020 г., както и
посочва, че „Алвита“ ЕООД има декларирани и признати
други ВОД към LAUMONT
S.L.U и FUNGHI FUNGHI BVBA.
С
оглед изясняване на фактическата обстановка по делото са събрани и
доказателства по реда на чл. 192 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК от трети
неучастващи в процеса лица, а именно от Министерство на вътрешните работи, ГД
„Гранична полиция“, като с писмо рег. № 328200-7935, екз. № 2 от 27.04.2022 г.
е предоставена информация, че за периода 01.11.2020 г. – 30.11.2020 г. МПС рег. № СВ2054РК
има записани четири излизания от страната и три влизания, с посочени дати и
часове, а МПС рег. № СВ6195РА има записани четири излизания от страната и пет
влизания, с посочени дати и часове. За МПС с рег. № СТ4113РК
няма записи за периода 01.12.2020 г. – 31.12.2020 г., тъй като липсват данни, но с оглед
принципа на свободно движение съгласно правото на Съюза, данните в
автоматизирания информационен фонд са непълни.
В
хода на съдебното производство са представени и оригинали на ЧМР /CMR/ - три броя, от
които е видно, че са направени доставки от „Алвита“ ЕООД до FUNGHI FUNGHI BVBA, получени на 18.11.2020
г., с посочено МПС с рег. № С***; ЧМР за доставки от „Алвита“
ЕООД до FUNGHI FUNGHI BVBA, получени на
23.11.2020 г., с посочено МПС с рег. № *** и ЧМР
за доставки от „Алвита“ ЕООД до LAUMONT
S.L.U., с посочено МПС с рег. № ***, като е видна попълнена само една дата - на
товарене 03.12.2020 г., предвид бледото индиго копие на товарителницата. От
последното ЧМР обаче е видно, че са попълнени и регистрационни номера на
превозните средства, като се разчита само един от тях -***, който не е обсъден
в решението на директора на дирекция „ОДОП“, респ. в ревизионния доклад.
По
реда на чл. 192 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е получена и информация – с
представени фактури и транспортни заявки от „3 Сикриейтив“ ООД относно спорните
доставки, от които е видно, че е ангажиран и превозвача „Мъглижана – България“
ООД. Представени са транспортните заявки, като в тази касаеща доставката към LAUMONT
S.L.U. е ясно виден рег. номер на МПС.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок
и от лице имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно
чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост
на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при
издаването му. Съдът, въз основа на приложените по делото доказателства,
констатира, че обжалваният РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.
118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на
определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен
размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД
и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в
този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
По
делото са представени заповедите за възлагане на ревизията и процесният
ревизионният акт на хартиен носител, заверени от страната, како и на електронен
носител, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи
на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл.
184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за
електронния документ и електронния подпис електронен подпис е електронен подпис
по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, като според чл. 13,
ал. 4 от ЗЕДЕП правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания
електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Според чл. 28,
ал. 1 от ЗЕДЕП доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги води
електронен регистър (база данни), в който публикува удостоверенията, които
използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на
прекратените удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2
от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за
нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни
услуги, според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран
електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик на
удостоверителни услуги; 2. списък на издадените удостоверения за квалифициран
електронен подпис; 3. списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за
време за представяне на електронен подпис, създаден за определен електронен
документ, в случаите, когато такива се издават от доставчика на удостоверителни
услуги; 5. информация по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния
електронен регистър на доставчика съдържа информация относно действащите и
прекратените удостоверения за квалифицираните електронни подписи, издадени от
същия.
В
случая от направената служебна справка на представените документи на електронен
носител и в публичния регистър на електронните подписи е видно, че лицата са
имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на
съответния документ и изброените ЗВР, РД и РА и решение на директора на ОДОП
Пловдив са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са
посочени. Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната
законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите
му.
Въз
основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по
делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на
процесуалните разпоредби при издаването му.
При
издаването на ревизионния акт са нарушени материалните разпоредби и същият е
издаден в противоречие с целта на закона.
Предмет
на дейност на „Алвита“ ЕООД по данни от ТРРЮЛНЦ е покупка на всякакъв вид стоки
с цел препродажбата им в първоначален или обработен вид; добив и търговия с
растителна продукция; комисионни, спедиционни и превозни сделки; откриване на
магазинна и складова мрежа; търговско представителство и посредничество; външна
и вътрешна търговия, както и всички други търговски сделки, незабранени от
закона.. Процесните фактури касаят продажба на пресни и замразени гъби, като
осъществените ВОД са към чуждестранни получатели, регистрирани по ДДС, в страни
от ЕС.
Съобразно
РД и процесния РА, е установено, че дружеството не е декларирало данъчни
задължения по повод фактури за извършани ВОД, към чуждестранни получатели от
ЕС, като са установени задължения за внасяне в общ размер на 15702,18 лева.
С Решение № 663/13.12.2021 г.
ревизионният акт е отменен в частта за допълнително начислен ДДС за
10 065,20 лв. за данъчен период м. януари 2021 г., но Директора на
Дирекция „ОДОП“, Пловдив е потвърдил РА за начислен ДДС в размер на 6784,35 лв.
за данъчни периода януари и февруари 2021 г. Това следва от факта, че не са
признати за надлежно доказани ВОД по три процесни фактури, а именно по фактури
№ 721/16.11.2020 г.; № 725/21.11.2020 г. и № 726/04.12.2020 г. За да достигне
до този извод, решаващият орган е възприел констатациите на ревизиращите
органи, че от представените в рамките на ревизията доказателства не се
установява реалната доставка на гъбите на посочените получатели, както и че
липсва надлежно оформление на документите свързани с доставките.
Съгласно
чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година
относно общата система на данъка върху добавената стойност (която преработва и
отменя първоначалната шеста директива относно данъка върху добавената стойност
(ДДС), за да разясни действащото понастоящем законодателство в Европейския съюз
в областта на ДДС), съдържащ се в глава 4, озаглавена "Освобождавания на
вътреобщностни сделки", държавите-членки освобождават доставката на стоки,
изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но
на територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента,
придобиващ стоките за друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено
юридическо лице, действащо в това си качество в държава-членка, различна от
тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката.
Разпоредбата
възпроизвежда съдържанието на чл. 28в, част А, буква а) от Шеста директива и е
част от преходния режим за облагане на търговията между държавите членки,
регламентиран в раздел XVIа от тази директива, чиято цел е да се прехвърлят
данъчните приходи в държавата членка, в която се осъществява крайното
потребление на доставените стоки - решение от 27.09.2007г. по дело T. и др.,
C-409/04, т.36, решение от 27.09.2007г. по дело C., C-146/05, т.22, решение от
27.09.2007г. по дело T. I., C-184/05, т.22, решение от 22.04.2010г. по дело X,
C-536/08 и C-539/08, решение от 7.12.2010г. по дело R, С-285/09, т. 37 и
решение от 22.09.2012г. по дело V., С-587/10, т.27.
Механизмът,
създаден с този преходен режим, се състои, от една страна, в освобождаване на
извършената чрез вътреобщностно изпращане или вътреобщностен транспорт доставка
в държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките, и
същевременно допускане на право на приспадане или възстановяване на платения по
получени доставки ДДС в тази държава, а от друга страна, в облагане на
вътреобщностното придобване в държавата членка по пристигане. По този начин
механизмът гарантира ясно разграничение на данъчния суверенитет на съответните
държави членки (решение по дело R, т.38) и позволява да се избегне двойното
данъчно облагане, а следователно и да се гарантира данъчния неутралитет, присъщ
на общата система на ДДС - решение по дело T., т.25, решение по дело C., т. 23
и решение от 22.09.2012г. по дело V., С-587/10, т.28.
Съгласно
постоянната практика на СЕС освобождаването на вътреобщностната доставка на
дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като
собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че
посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че
вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала
физически територията на държавата членка на доставката - решение по делото T.,
т.42, решение по дело T. I., т.23, решение по делото R., точка 41 и решение от
16.12.2010г. по дело Euro T. H., C-430/09, т. 29.
Следователно,
за да се квалифицира една сделка като вътреобщностна доставка на стоки,
освободена от ДДС, е необходимо да са изпълнени три условия: 1/ прехвърляне на
правомощието за разполагане със съответната стока на името на собственика; 2/
физическо преместване на стоките от една държава членка в друга и 3/
придобиващото ги лице да е данъчнозадължено лице. По настоящото дело страните
спорят по изпълнението на всяко едно от тези три условия.
Освен
тези условия, свързани с качеството на данъчнозадължените лица, с прехвърлянето
на правото на разпореждане с дадена стока като собственик и с физическото
преместване на стоките от една държава членка в друга, не би следвало да се
изисква никакво друго условие, за да се определи дадена операция като
вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на стоки (решение по
дело T., т.70), с уточнението, че понятието за вътреобщностна доставка, също
като понятието за вътреобщностно придобиване, има обективен характер и се
прилага независимо от целите и резултатите на съответните сделки.
Принципно
в тежест на доставчика на стоките, а именно лицето, което претендира
освобождаване на доставката от ДДС, е да докаже, че са изпълнени условията за
това. От практиката на СЕС следва, че при липсата на конкретна разпоредба в Директива
2006/112 относно доказателствата, които трябва да представят данъчнозадължените
лица, за да бъдат освободени от ДДС, в правомощията на държавите членки е да
определят - в съответствие с член 131 от Директивата - условията, при които
освобождават вътреобщностните доставки от ДДС, с оглед да гарантират правилното
и ясно прилагане на посочените разпоредби за освобождаване и да предотвратят
всяка евентуална измама, избягване на данъци или злоупотреба.
От
събраните в хода на ревизията и в рамките на съдебното производство
доказателства безспорно е установено, че процесните доставки са извършени от
регистрирано по ЗДДС лице към две други дружества - получатели по доставките, а именно към FUNGHI FUNGHI BVBA -Белгия по
повод фактури 725/21.11.2020 г. и 721/16.11.2020 г. и към LAUMONT S.L.U –
Испания по повод фактура 726/04.12.2020 г., които дружества към датите на
декларираните вътреобщностни доставки са били регистрирани за целите на ДДС в
друга страна членка на Европейския съюз –съответно Белгия и Испания, както и,
че идентификационните номера на получателите са валидни към съответните дати на
данъчните събития. В този контекст и приетото по делото заключение на вещото
лице изрично посочи, че „Алвита“ ЕООД има декларирани и признати други ВОД към
LAUMONT S.L.U и FUNGHI FUNGHI BVBA.
От
заключението на вещото лице, което съдът кредитира напълно като обективно,
мотивирано и компетентно изготвено е видно и, че е налице пълно съвпадение по
отношение на стойността на фактурите, плащанията по тях, осчетоводяване на стоките
и приходите по сметки.
На
следващо място, съгласно чл. 31, б. „а” и чл. 67 от Конвенцията на ООН за
договорите за международна продажба на стоки, счита се, ако друго не е
уговорено, както е в случая, че продавачът е изпълнил задължението си за
доставка с предаване на стоката на превозвач, когато се изисква превоз.
Разпоредбата на чл. 67 от Конвенцията сочи, че при липса на други уговорки,
рискът от погиване на стоките преминава върху купувача при предаване на стоката
на първия превозвач, когато стоката е маркирана и снабдена с превозни
документи. В случая гъбите са индивидуализирани с натоварване на конкретни МПС,
с посочени регистрационни номера в ЧМР и са описани по видове разфасовки в
ЧМР-тата. Последното се установява недвусмислено от представените оригинали на
три броя ЧМР.
Стоките,
предмет на доставките са предадени на превозвач, ангажиран от получателя,
посредством спедитор, за което е представена информация от спедитора „3
Сикриейтив“ ООД като са изяснени вида на
услугата, дестинацията на транспорта, превозното средство посредством което ще
се осъществи превоза и другите условия по доставката. Съответно изяснени са и
датите на товар и доставка, които съвпадат с посочените в ЧМР-тата. Веригата от
фактически обстоятелства е лесно проследима и във връзка с нея органите по
приходите не навеждат доводи за извършена данъчна измама.
С
приемане на стоката от превозвача се осъществява прехвърлянето на правото на
разпореждане – първо условие за ВОД. С изпращане или транспортиране на стоката
се осъществява второто условие за ВОД. Именно наличието на физическо движение
на стоката между държавите-членки е обективен елемент, отличаващ ВОД от
доставка на територията на страната – реш. по дело T., т.30-40.
Разпоредбата
на чл. 53 ЗДДС, озаглавена „Данъчна ставка и документиране на вътреобщностните
доставки”, предвижда, съответно на изискванията на Директивата, облагане с
нулева ставка на вътреобщностните доставки. Разпоредбата на чл. 53 ал. 2, т. 2 ЗДДС препраща към чл. 45 ППЗДС, озаглавен „Документи, удостоверяващи
извършването на вътреобщностна доставка на стоки”. Този текст изисква следните
доказателства, с които трябва да разполага доставчикът: 1. документ за
доставката - фактура за доставката, която съдържа идентификационния номер по
ДДС на получателя, издаден от друга държава членка, под който номер му е
извършена доставката, каквито безспорно са издадени; 2. документи, доказващи
изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията
на друга държава членка. Документи по т.1 - фактури са представени за всяка от
доставките – това са трите процесни фактури. Установено е и съответно плащане
към всяка от фактурите, съобразно цитираното по -горе от приетото заключение на
вещото лице. Спорът в случая касае документите по т .2.
Съгласно
чл. 45, т. 2 ППЗДДС за доказване на вътреобщностна доставка на стоки
доставчикът следва да разполага с транспортен документ или писмено потвърждение
от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са
получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато
транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя;
в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и
количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното
средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и
длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му
качество;, а съобразно буква б) на разпоредбата транспортен документ,
удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка -
когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на
доставчика.
Следователно,
въведеното от националния законодател изискване за изпращането или
транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга
държава членка е сведено до представянето на транспортен документ или
потвърждение от получателя, като и двете трябва да удостоверяват получаването
на стоките на територията на друга държава-членка. Именно такива документи
представляват процесните ЧМР представени с молба вх. № 3629/20.04.2022 г.,
които не са оспорени от ответника и като такива се ползват с доказателствена
сила. Представените документи, които се изискват алтернативно /транспортен
документи или писмено потвърждение от получателя/, обсъдени в съвкупност с
останалия доказателствен материал отговарят на изискването на Директивата да
докажат вътреобщностна доставка. ЧМР съдържат подпис на получател и печат на
дружествата получатели и са редовни от външна страна. Във връзка с тяхното
подписване не е установено престъпно обстоятелство, а при наличие на данни за
валидна регистрация за целите на ДДС към датата на доставката и липса на
съмнения за данъчна измама към тази дата, изискването българският доставчик да
настоява, и то след получаване на подписания ЧМР, и допълнително потвърждение
на подписа за получател надхвърля изискванията на чл. 45 ППЗДДС.
Непопълването
на всички полета на ЧМР не оказва влияние върху действителността на договора за
превоз. В тази насока от органа по приходите не е оборена презумпцията визирана
в чл.9 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки,
съгласно която товарителницата удостоверява, до доказване на противното,
условията на договора и получаването на стоката от превозвача.
Неоснователен
ще се яви и довод за липса на копия от квитанции за платени пътни такси, на
тахографски шайби и др. подобни, тъй като такива не се изискват за доказването
на ВОД. В този смисъл е решението по делото T. и практиката на ВАС по Решение №
15062/17.11.2011г. постановено по адм.д. № 1445/11, Решение №
16260/18.12.2012г., постановено по адм.д. № 4047/12 по описа на ВАС осмо
отделение, Решение № 14911/15.11.2011г., постановено по адм.д. № 2496/11г. по
описа на ВАС, първо отделение и др.
Нещо
повече – съобразно решението по дело С-273/11 M.-G., правото на освобождаване
на вътреобщностна доставка може да бъде отказано, при условие че бъде
установено, с оглед на обективни фактори, че доставчикът не е изпълнил
полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е
трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от
приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за
избягване на собственото си участие в тази измама. В т. 61 от това решение СЕС
припомня практиката си по делото C., че национална мярка, която основно
подчинява правото на освобождаване от данък на вътреобщностна доставка на
спазването на формални задължения, без да вземе предвид материалноправните
изисквания, надхвърля необходимото за осигуряване на правилното събиране на
данъка, освен ако нарушаването на формалните изисквания е възпрепятствало
предоставянето на сигурно доказателство, че са изпълнени материалноправните
изисквания.
В
конкретния случай доставчикът е разполагал със стоката (видно вкл. от
представените фактури като приложение към заключението на вещото лице и приети
по делото – издадени от „ГРГ – Експорт“ЕООД), а и фактът на наличието на пресни
и замразени гъби у жалбоподателя не е оспорен по повод на настоящия спор,
уверил се е, че получателите по доставката са регистрирани в съответните-държава
членка лица и стоката е била предадена на превозвач, с което рисковете по нея
са преминали върху купувачите.
В
процесния случай изводът за реално получаване на декларираните стоки се
подкрепя от представените в хода на ревизионното производство множество
взаимосвързани и съответстващи си доказателства, от които по категоричен начин
се изяснява цялостния механизъм на извършените доставки и прехвърлянето на
собствеността на стоките.
По
изложените съображения, жалбата на „Алвита“ ЕООД се явява основателна, поради
което РА в обжалваната част следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Предвид
изхода на делото, на основание чл. 161, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер на 950 лв., от които 600 лв. за адвокатско
възнаграждение, 300 лв. за заплатен депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза и 50 лв. за заплатена държавна такса.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд –
Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на „Алвита“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пазарджик, ул. „Никола Стоименов“, № 13, представлявано от И.Г.Н.
Ревизионен акт № Р – 16001321002376-091-001/25.10.2021 г., издаден от А.А.Д.,
на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и П.С.Д.на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в потвърдените с Решение №
663/23.12.2021 на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив части, а именно за начислен ДДС в размер на 6 784,35 лв.
с лихви 378,39 лв., в т.ч. 3 988,30 лв. с лихви 235,38 лв. за периода м. 01.2021
г. и 2 796,05 лв. с лихви 143,01 лв. за периода м .02.2021 г.
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите да заплати на „Алвита“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Никола Стоименов“, № 13 сумата
в размер на 950 (деветстотин и петдесет
лева) разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/