№ 540
гр. Ямбол, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20222330100172 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на А. Т. С., с която се
претендира да бъде осъден /след преминаване от установителен иск по чл. 422 ГПК
към осъдителен иск за същата процесна сума/ ответникът Г. В. К. да заплати на ищеца
сумата от 1805, 14 лв. – обезщетение за забава за периода 16.05.2019 – 06.05.2021 год.,
както и разноски в настоящото производство.
В исковата молба се посочва, че между страните бил сключен договор за
паричен заем от 15.02.2019 год., по силата на който ищецът отпуснал на ответника
сумата от 9000 лв., без възнаградителна лихва, със задължението последният да я върне
на 12 равни месечни погасителни вноски. Съгласно чл. 8,т.2 от договора, при забава в
плащането на три последователни месечни погасителни вноски заемът ставал
предсрочно изискуем в целия му размер , без да е необходимо отправянето на покана.
Към 16.05.2019 год. ответникът бил в забава за плащане на дължимите на 15.03, 15.04.
и 15.05.2019 год. вноски, поради което и настъпила предсрочна изискуемост. Плащане
не било постъпило и към настоящия момент. На осн. чл. 86,ал.1 от ЗЗД ответникът
дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва, за исковия период-
16.05.2019 – 06.05.2021 год. – датата на издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК за главницата.
Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски.
В депозирания отговор особения представител на ответника заявява, че не
оспорва наличието на валидно заемно правоотношение между страните Т.к. нямало
данни ответникът да е извършил плащане по договора заявява и, че не възразява срещу
претендирания размер на лихвата за забава за исковия период.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.
Ответникът се представлява от особен представител, който изразява становище
за основателност на претенцията.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
1
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че на 15.02.2019 год. между страните е бил сключен
договор за паричен заем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника
сумата от 9000 лв., със срок за връщане 15.02.2020 год. на равни месечни погасителни
вноски. В същия договор са уговорени предпоставките за настъпване на предсрочна
изискуемост на заема в целия му размер.
Не се спори и, че по искане на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК по гр. д. № ***/2021 год. на ЯРС за сумата от 9000 лв. главница в едно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 10.05.2021 год. до
окончателното му изплащане.
Видно от представеното Удостоверение изх. № ***21.10.2022 год. на ЧСИ Д. Д.
образуваното по издадения ИЛ по горепосоченото гражданско дело ИД, не е спряно,
прекратено или приключило.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 86,ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Касае
се за обезщетение, което се дължи по принцип от изпадналия в забава длъжник
независимо дали е уговаряно или не. Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има
обезщетителна функция за вредите от забава при неизпълнение на парично
задължение. Задължението за мораторна лихва възниква само при поискване чрез
самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от
уважаване на иск за главницата.
Законната мораторна лихва е форма на договорна отговорност, специфична за
паричните задължения и се прилага без да се провежда разграничение между
юридическите факти, които пораждат неизпълнението - достатъчно е наличие на
парично задължение и забава. Тя обаче трябва да се предяви по надлежния ред и в
предвидената от закона форма, тъй като съдът не я присъжда по право.
В процесния случай претенцията касае период от настъпване на предсрочната
изискуемост – 16.05.2016 год. до 06.05.2021 год. Според съда се установи по делото, че
са настъпили предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем , така
както са уговорени по силата на чл. 9 ЗЗД между страните по договора. Посоченото
обстоятелство не е оспорено от ответника. Пред настоящата инстанция не са
релевирани твърдения или ангажирани доказателства да е извършено пълно, точно или
навременно плащане от страна на заемополучателя. Искът е основателен и следва да
бъде уважен, като за установяване на размерът му съдът използва лихвен калкулатор за
просрочени задължения и същият беше изчислен на сумата от 1805, 14 лв. за исковия
период.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в исковото производство разноски в размер на
392, 20 лв. – заплатена държавна такса и депозит за особен представител, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОСЪЖДА осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД Г. В. К., ЕГН ********** да заплати на А. Т.
2
С., ЕГН ********** сумата от 1805, 14 лв., представляваща обезщетенеи за забава
върху непогасена главница в размер на 9000 лв. по договор за паричен заем от
15.02.2019 год., за периода 16.05.2019 г. – 06.05.2021 год.
ОСЪЖДА Г. В. К., ЕГН ********** да заплати на А. Т. С., ЕГН **********
разноски за настоящото производство в размер на 392,20 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3