Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 02.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 10719 по описа на съда за 2017 г.,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от Т.В.Ж. искова молба, с която моли ответникът З. „О.“ АД да бъде
осъден да й заплати сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и 1 795 лева обезщетение за имуществени
вреди от ПТП, настъпило на 19.10.2016 г. в гр. София, ведно със законните лихви
от 19.10.2016 г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди,
че на 19.10.2016 г. претърпяла ПТП, вина за което имал водачът на л.а. „Фолксваген“,
модел „Поло“ с ДК № *******В.Н.П.. Водачът се движил в посока от ул. „Димитър П.“,
от паркинга на блок 1-2 към бул. „Ген. Столетов“ и в района на кръстовището с
бул. „Сливница“ ударил ищцата, която пресичала отдясно наляво на пешеходна
пътека, при зелен сигнал на светофарната уредба за нея.
Вследствие
настъпилата злополука Ж. получила увреждания, поради което била откарана по
спешност в МИ на МВР в състояние на шок. Установили се двойна фрактура на тибия
и фибула на левия крайник, фрактура на долно рамо на
дясна пубисна кост, непълна фрактура на дясна седалищна
кост, счупване на четвърти поясен прешлен. Поради непосредствена опасност за
живота на пострадалата било необходимо да се изчака преди извършване на
оперативните интервенции. На 24.10.2016 г. се извършила операция за открито
наместване на двойната фрактура с вътрешна фиксация с остеосинтеза с Г-образна
заключваща плака.
Ищцата
страдала от ревматоиден артрит, конвексна
лумбална сколиоза и хронична артериална хипертония.
След стабилизиране на състоянието й на 01.11.2016 г. била изписана с насоки за
домашно лечение, контролни прегледи и задължително придвижване с помощни
средства. Препоръчана била и терапия – дългосрочно рехабилитационно лечение.
Състоянието
на ищцата се усложнило допълнително, поради което лечението й продължавало и
понастоящем.
Водачът на
л.а. „Фолксваген“ имал сключена валидна към 19.10.2016 г. застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. З. „О.“ АД
бил сезиран с претенция за заплащане на обезщетение на 07.12.2016 г., но
застрахователното дружество отказало да заплати обезщетение.
Ответникът
е подал отговор, в който оспорва предявените искове. Оспорва механизма на ПТП и
причинната му връзка с описаните като получени от ищцата увреждания. Възразява
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата Т.Ж., която пресичала
в нарушение на нормата на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. Евентуално счита
претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди за завишен.
Третото
лице помагач на страната на ответника – В.Н.П. не изразява становище по
предявените от ищцата искове.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
С
определение от 28.09.2018 г. между страните в производството е отделено като
безспорно обстоятелството, че към 19.10.2016 г. за управлявания от В.П. автомобил
е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със З. „О.“ АД.
По
делото е изслушана и приета съдебна авто-техническа експертиза, в която е
описан механизмът на ПТП. Установява се, че на 19.10.2016 г. около 10.00 часа в
гр. София л.а. „Фолксваген“, модел „Поло“ с ДК № *******, управляван от В.Н.П.
излязъл от паркинга на бл. 1-2 и с десен завой навлязъл в платното за движение
на ул. „Димитър П.“***, като скоростта му не била повече от 25 км/ч. В същото
време пешеходецът Т.Ж. предприела пресичане от десния тротоар в посока отдясно
наляво спрямо автомобила. Водачът П. не реагирал своевременно за спиране и
ударил пешеходеца с предна лява част в лявата страна от тялото на Ж..
При
неограничена видимост за водача на автомобила към момента, в който пешеходецът
предприела пресичане на ул. „Д. П.“ от десния тротоар П. имал възможност да
предотврати удара и съответно произшествието при бавен и спокоен ход на
пострадалата. Единствено при бърз ход и при тичане ударът за водача е бил
непредотвратим.
Ударът е
настъпил върху напречна пешеходна пътека преди кръстовището с бул. „Сливница“,
а по ширината – на разстояние от 1,5-2,5 м вляво от десния бордюр.
Конкретни
обстоятелства около настъпване на произшествието се съдържат в показанията на
разпитания по делото свидетел И.Т., очевидец на инцидента и също водач на МПС
към момента на настъпване на ПТП. Свидетелят лично възприел поведението на П..
За движещите се в неговата посока автомобили сигналът на светофарната уредба
бил червен, а за перпендикулярния бул. „Сливница“ – зелен. Ж. ***, на зелен
светофар, с който П. не се съобразил. Това довело до удара. Т. видял как
водачът на л.а. „Фолксваген“ излязъл от паркинга с висока скорост. Пострадалата
била почти по средата на платното, което пресичала.
По
представената и приета по делото медицинска документация е изготвено заключение
от вещото лице д-р С., според който вследствие ПТП на 19.10.2016 г. Т.Ж. е
получила непълно счупване на долното рамо на дясна пубисна
кост и непълно счупване на дясна седалищна кост, което е довело до трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за срок, по-голям от 30 дни.
Отделно от това, Ж. е пострадала и от счупване на горния край на големия пищял
на лява подбедрица в областта на колянната става.
Това допълнително затруднило движението на ищцата.
При
извършен на 26.04.2018 г. преглед от вещото лице д-р С. се установило наличие
на оперативен дъгообразен белег по външната страна на лява колянна става и
подбедрица с дължина 22 см, на нивото на кожата. Липсвал дефицит на лява
тазобедрена и колянна стави. Прогнозите били за възможни бъдещи болки в лява
колянна става от развитието на дегенеративни промени в ставата поради увредата
на ставния хрущял при счупването. Сторените разходи били необходими за правилно
и своевременно провеждане на лечението.
В
съдебното заседание на 28.09.2018 г. д-р С. е пояснил, че ревматоидният
артрит, от който Ж. страдала, удължавал срока на рехабилитацията, тъй като заболяването
засягало ставите й. Към момента обаче движенията й били възстановени в пълен
обем.
Като
свидетел по делото е разпитана внучката на ищцата – Т.К.. Тя видяла баба си
непосредствено след произшествието и установила влошеното състояние на Т.Ж.. Възстановяването
й отнело продължителен период от време. Преди инцидента излизала сама, въпреки
че имала артрит. Сега ищцата нямала желание за живот, не смеела да излиза сама,
а винаги с придружител. В продължение на половин година К.ходела при баба си.
За пострадалата се грижили братът и майката на свидетелката.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.),
като нормата е приложима към спорното материално правоотношение, предвид § 22
от ПЗР на КЗ, според която част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни
договори, сключени до влизане в сила на действащия към момента на постановяване
на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
искове се основават на сключен на 06.11.2015 г. договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на л.а. „Фолксваген“,
модел „Поло“ с ДК № *******и З. „О.“ АД, с което застрахователят се е задължил
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е отделено като безспорно в
процеса с определение от 28.09.2018 г.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
От
заключението на авто-техническата експертиза се установява, че причина за
произшествието е поведението на В.П. като водач на МПС. Същият грубо е нарушил
правилата за движение по пътищата, като е нарушил забраната да преминава на
червен сигнал на светофарната уредба и е отнел предимството на пресичащата
пешеходна пътека на зелен сигнал на светофарната уредба Т.Ж.. Причината да не
зачете правилата за движение по пътищата е ирелевантна. П. е могъл и е бил
длъжен да пропусне пешеходеца, като изчака пресичането на зелен за пешеходеца
сигнал и едва тогава да предприеме маневра по включване в движението по бул.
„Сливница“.
Обратно,
за пешеходеца Т.Ж. инцидентът е бил непредотвратим, тъй като тя е упражнила
абсолютното си право на пресичане на обозначено за целта място и при
разрешителен сигнал на светофарната уредба.
Налице са
всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното застрахователно дружество на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.),
което не доказа В.П. по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД) и се обуславя от характера и тежестта на вредите,
интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във
времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от медицинската документация и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, че получените от ищцата травми, чието обезщетение се претендира в
настоящото производство, са причинени именно от процесното ПТП.
Т.Ж. е изпитвала
интензивни болки от политравматичните увреди, преимуществено фрактури на органи
в долната част на тялото – пубисна кост и крайници.
За продължителен период от време тя е била в невъзможност да води обичайния си
начин на живот, като движенията й са били значително ограничени. Нуждаела се е
от чужда помощ, съпътствана от естествени неудобства и притеснения. Съпътстващите
заболявания, от които е страдала, са наложили временно задържане на дейностите
по оперативни интервенции за стабилизиране на общото й състояние.
След
изписването от болничното заведение се е наложило да проведе продължителна
рехабилитация.
Произшествието
е повлияло негативно на емоционалното състояние на пострадалата. Допреди
инцидента тя е била подвижна, въпреки ставните заболявания, докато понастоящем
изпитва стрес от самостоятелно придвижване по пътищата, а чувството на
несигурност я поставя в зависимост от наличие на придружител.
Като
съобрази възрастта на пострадалата – 71 г. към датата на ПТП, тежестта на
уврежданията и последиците от тях, изпитаните болки и страдания, техния
интензитет и продължителността им, тежкото й здравословно състояние от политравмата, както и придружаващите заболявания, а също и
липсата на доказателства за счупен четвърти поясен прешлен, съдът намира, че претендираният
размер на обезщетението от 40 000 лева е справедлив и съответстващ на
критериите за неговото определяне. Лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди се увеличават почти ежегодно. Конкретните икономически
условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент – 19.10.2016 г., когато е настъпило
процесното ПТП, от което са произтекли вредите, са ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие.
Във връзка
с необходимото лечение на получените при процесното ПТП увреждания са
направените разходи, за което са представени платежни документи, поради което
този иск следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Изцяло недоказано остана направеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходеца Т.Ж..
В настоящото производство се установи, че ищцата е пресичала на обозначено за
целта място – на пешеходна пътека. Поради това водачът В.П. е бил длъжен да я
възприеме, предвид метеорологичните условия в конкретния случай – ясно и сухо
време, в светлата част на денонощието, и да предприеме намаляване на скоростта
до степен да преустанови движението на автомобила в изчакване пешеходката да
пресече пътното платно, особено при наличие на зелен за нея сигнал на
светофарната уредба.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане длъжникът
е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) – момента на
причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за забавено
изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер законната
лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.) застрахователят
заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността
му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, поради което застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” отговаря за всички вреди при условията, при които
отговаря техният причинител. По тези съображения законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде начислена от датата на
увреждането.
Претендираните суми за лечение, формиращи иска за
имуществени вреди се дължат ведно с лихвите от датата на извършване на разхода.
Тъй като ищцата е била освободена от държавна такса,
ответникът дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 1 671.80 лева.
На Т.Ж. се дължат сторените от нея разноски съразмерно на
уважената част от съдебно предявената претенция – 225 лева.
В настоящото производство ищцата е била представлявана от
адвокат, който й е оказал безплатна правна помощ. По иска за неимуществени
вреди на адвокат Р. Ж. се дължи 1 818 лева, а по иска за имуществени вреди
– 546.78 лева.
Ответникът
претендира разноски за депозити за експертизи и за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 350 лева. От общата стойност на
разноските – 750 лева, на З. „О.“ АД се дължат 375 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
З. „О.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Т.В.Ж.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания,
получени при ПТП, настъпило на 19.10.2016 г. в гр. София, ведно със законната
лихва от 19.10.2016 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за
горницата до пълния предявен размер от 80 000 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
З. „О.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Т.В.Ж.,
ЕГН **********, с адрес *** обезщетение за имуществени вреди, както следва: 18.37
лева, ведно със законната лихва от 19.10.2016 г. до окончателното изплащане, 1 560
лева, ведно със законната лихва от 24.10.2016 г. до окончателното изплащане, 29
лева, ведно със законната лихва от 01.11.2016 г. до окончателното изплащане,
160 лева, ведно със законната лихва от 03.11.2016 г. до окончателното изплащане
и 27.68 лева, ведно със законната лихва от 22.11.2016 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „О.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
СГС сумата от 1 671.80 лева държавна такса.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, З. „О.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Т.В.Ж., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 225 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, З. „О.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на адвокат Р.Ж., с адрес *** сумата от
2 364.78 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Т.В.Ж., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на З. „О.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 375 лева разноски по делото.
Решението е постановено при участието трето лице
помагач на страната на ответника – В.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: