№ 260107 / 17.11.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
17.11.2020 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 22.10.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна И. и с участието на прокурора..................................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 56 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
ИЩЕЦЪТ, “Топлофикация - Враца” ЕАД - гр. Враца, с ЕИК 1., със седалище и адрес на управление гр. Враца. ул. Максим Горки № 9, представлявано от Изпълнителния директор Радослав И. Михайлов, ЕГН xxxxxxxxxx, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Вася Драгиева Неофитова е предявило иск ПРОТИВ И.Х.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и цена на иска 1 822.64 лв.
В исковата си молба твърди, че за периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г. ответникът им дължи сумата от 1 551.10 лв., представляваща незаплатени суми: за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия отдадена от сградна инсталация в жилище с адрес: гр. Враца. ул. „ДЪБНИКА” № 6, вх. Д, ап. 111.
Със заявление на основание чл. 410 ГПК поискали да им бъде издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, като в хода на производството по ЧГД № 3119/2019 г. Гражданска колегия VІІІ състав, длъжникът в законоустановения срок възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение.
Въпреки многократно отправяните покани за доброволно уреждане на взаимоотношенията им същото не е сторено до момента, което им дава основание да предявят претенциите си по съдебен път като претендират:
- заплащане на сумата от 1 551.10 лв., която представлява размера на стойността на консумираната и незаплатена топлинна енергия;
- заплащане на сумата от 271.54 лв., която представлява размера на обезщетението за забавено плащане считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за периода 31.08.2016 г. до 26.07.2019г.;
Молят да постанови решение, с което да приеме за установено, че И.Х.И. xxx дължи на „Топлофикация - Враца” ЕАД гр. Враца сумата от 1 551.10 лв.. представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г. вкл., сумата от 271.54 лв. представляваща размера на обезщетението за забавено плащане съгласно чл. 86 ал.1 ЗЗД, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за периода 31.08.2016 г. до 26.07.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от 1 551.10 лв. от датата на предявяване на заявлението до окончателното й изплащане, както и да им се присъдят направените съдебни и деловодни разноски в заповедното производство и в производството пред настоящата инстанция, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Посочена е банкова сметка xxx „Топлофикация- Враца” ЕАД, УниКредит Булбанк АД за превеждане на дължимите суми.
Ответникът, И.Х.И., ЕГН xxxxxxxxxx, чрез назначения му особен представител адвокат Д.И.,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
Претенциите срещу ответната страна са облигационни, с твърдение на ищеца, че са дължими поради неизпълнение на задължението за заплащане на дължима сума за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадени от сградна инсталация в жилище с адрес град Враца, ул.”Дъбника” № 6, вх.Д, ап.111.
Следователно в настоящото производство страните по него са надлежни, т.е. исковете са допустими.
Относно основателността на предявените претенции:
В качеството си на особен представител на ответника по делото, заявява, че до настоящия момент няма установен контакт с него. Фактически констатации, възражения и изводи прави на основание приложените към исковата молба писмени доказателства.
Оспорва твърдението на ищеца в исковата молба, че многократно е отправял покани за доброволно уреждане на взаимотношенията с ответника по делото.
Видно от представените по делото писмени доказателства, покани за доброволно изпълнение, с приложени фактури и извлечение за дължимите суми не са връчени на ответника.
Това бездействие от страна на „Топлофикация – Враца” ЕАД е в нарушение на договорните отношения между двете страни, което води до липса на актуална информация, относно това, какви ежемесечни суми е следвало да заплаща ответникът по делото. Доказателства за такова изпратено и получено извлечение до ответника не се ангажирани от ищеца, въпреки, че той носи тежест на доказване за тези обстоятелства.
Освен това, още преди започване на заповедното производство, ответникът по делото е следвало да получи покана за доброволно плащане, от която да бъде информиран какви задължения има, за какъв период са и евентуално да предприеме действия за погасяването им. Трябвало е да му бъде даден срок, в който да ги погаси, с указания, че ако не погаси задълженията си, договорът ще бъде развален на основание чл.87 от ЗЗД и ще му бъде образуване дело и евентуално изпълнително производство за принудително събиране на задълженията му. Предназначението на поканата за доброволно изпълнение е да се даде възможност на длъжника да изпълни задължението си, което ще изключи необходимостта от разваляне на договора и предприемане на принудително изпълнение в тази насока.
Следователно при така представени от ищеца писмени доказателства, без надлежно да бъде връчена и оформена покана за доброволно изпълнение и уведомяване за разваляне на договора, не установява задължения в полза на ищеца, поради което претенциите му срещу ответника за плащане СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.
По делото не са представени 24 броя фактури, за които в приложеното извлечение се твърди, че не са платени.
Фактурата е търговски първичен счетоводен документ, издаван от предоставащият услуга и в нея се отбелязва количеството и договорената цена за услугите, които са предоставени на потребителя. Фактурата показва, че потребителят дължи плащане, съгласно уговореният в нея начин на плащане. Непредставянето на процесните 24 броя фактури по делото е основание да се счита, че липсва доказателства относно дължими суми по тях и следователно, не се установяват задължения на ответника за неплатени суми към „Топлофикация - Враца ЕАД – Враца.
Освен това оспорва Справка за начислени суми за топлинна енергия и Справка за неплатени фактури и дължими лихви. Представените справки представляват частни свидетелстващи документи, изходящи от ищцовото дружество и удостоверяват изгодни за него факти. Същите не са подписани от ответника и нямат обвързваща за съда материална доказателствена сила и не доказват по безсъмнен и безспорен начин удостовереното в тях. Във връзка с горното, изрично оспорва представеното извлечение от сметка и справка за доставена топлинна енергия, като счита, че посочените в тях суми не съответстват на реално дължимите, поради което, ищецът не установява вземането си и по размер.
Ако съдът приеме, че се дължат суми по посочените фактури, то оспорва размера на дължимата сума, съгласно Фактура № ********** от 30.06.2018 г. Посочената дължима сума в размер на 186.07 лв. е завишена. Видно от справките за начислени суми през зимните месеци, когато е най- голямата консумация, най- високата сума за предоставената услуга е около 120 лв., а през юни, когато е издадена горепосочената фактура е 186.07 лв. Не са приложени и доказателства, в насока, каква е причината за това завишение на сумата по цитираната фактура през летния период.
Ако съда приеме, че приложените към исковата молба писмени доказателства установяват надлежно вземане на ищеца от ответника, то счита, че с приложените доказателства не може да се установи какъв е размера на претендираните вземания без заключение на съдебно-техническата експертиза.
Доказателствата по делото са писмени.
Допусната е и назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице н.с.маг.инж.н.о.К.Б., приета от съда и не оспорена от страните.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 3119 по описа за 2019 година на РС Враца, VІІІ състав.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, съобрази констатациите от съдебно-техническата експертиза, на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Направено е искане за признаване за установено съществуване на вземане, след проведено успешно заповедно производство по предвидения ред на чл.410 и сл ГПК към 01.08.2019 година.
Периодът, за който се претендира неизпълнение на задължение за плащане на доставена топлинна енергия е от 31.07.2016 година до 30.06.2018 година.
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане въз основа на договор продажба на топлинна енергия, с твърдения, че е сключен между „Топлофикация Враца” ЕАД и И.Х.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, за топлоснабден имот в град Враца, ЖК Дъбника, блок 6, вход Д, ап.111.
Ищецът „Топлофикация Враца” ЕАД има правото да поиска плащане на претендираното, което, с оглед твърдението за липса на доброволно изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл.410 ГПК. Предявеният установителен иск за съществуване на вземането по договора, е допустим.
Разпоредбата на чл. 422 ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането. За валидното му предявяване кредиторът не следва да обосновава правния интерес, тъй като този иск е средство за защита на признатото в заповедното производство вземане и предпоставките за предявяването му са нормативно установени, но е длъжен да установи по безспорен и категоричен начин, при пълно и главно доказване, че за него съществува вземане към момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Доказателствената тежест по предявения иск пада върху ищеца, който следва да установи на първо място, че са се намирали с ответника в облигационни отношения за доставка и продажба на топлинна енергия, по силата на които е поел задължението да продаде и достави на ответника-потребител топлинна енергия, а последния е поел задължението да заплати претендираната цена на продадената и доставена топлинна енергия и изравнителни сметки. Ищецът следваше да установи, че е изпълнили поетите с договора задължения точно и в срок и че ответника не е изпълнил своето. Ищецът следваше да докаже и размера на претенциите си, начина на формиране и определяне на дяловото разпределение.
Между страните по делото не се изясни с категоричност, че в периода 31.07.2016 година до 20.06.2018 година ответникът е собственик или ползвател на недвижимия имот, за който се сочи, че е доставяна и ползвана топлинна енергия, но същата не е заплатена, т.е. липсват доказателства същият да е абонат на дружеството – ищец. Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени доказателства и съдебно-техническата експертиза, че сградата, в която се намира недвижимият имот е топлоснабдена, съответно в нея е въведена система за дялово разпределение. Следователно имота се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици или ползватели имат качеството потребители на топлинна енергия и на основание чл. 150, ал. 2 от същия закон, са обвързани от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане, като следва да се посочи, че сключването на договор, като източник на облигационно правоотношение между страните, не изисква спазването на някаква форма, включително и писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия и приемане на престацията без възражения от страна на потребителя.
Представени са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ Враца” ЕАД на клиенти в град Враца, които според разпоредбата на чл. 68, ал. 1 влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и в един местен ежедневник без писмено приемане от купувачите. След влизането им в сила, продавачът ги публикува и в ИНТЕРНЕТ страницата си. Тази норма е специална по отношение на общата, съдържаща се в ТЗ и я дерогира, което означава, че писмено съгласие на потребителя не е необходимо, за да бъде обвързан от общите условия.
От заключението на изслушаната съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, не оспорена от страните, че ТЕ е разпределяна съгласно историческата справка за прилаганите методики по Приложение 4, но при допуснати особености и несъответствия.
Спрямо абоната не е спазена методиката към НТ, в частта и за разпределението на ТЕ.
От констатациите на вещото лице, което е изготвило експертизата за техническата част, не може да се установи, че счетоводните записвания са пълни, точни и от тях да се направи точната преценка за разпределеното количество топлинна енергия, което да обоснове извода за основателност на претенцията. Не са представени и издадените фактури, от които да личи какво е месечното потребление. Още повече, че с определението си по чл.140 ГПК съдът е връчил на ищеца препис от отговора на назначения особен представител на ответника, направил оспорване на представените Справка за начислени суми за топлинна енергия и Справка за неплатени фактури и дължими лихви.
За да се признае за установено съществуване на вземане към един минал момент, а именно към 01.08.2019 година, когато е подадено Заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, а ответникът следва да доказва фактите, които го правопогасяват, правоизключват или унищожават. Въз основа на събраните по делото доказателствен материал се доказва, че за процесния период на отчитане на потребена топлинна енергия методиката е нарушена. В хода на процеса не се установи, ответникът да е потребил твърдяната ТЕ, и задължението му да заплаща цената за дяловото разпределение, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови/стопански нужди. А от констатациите на вещото лице, посочено по-горе не може с категоричност да се обоснове извода за дължимост на претенцията за процесния период, с оглед неустановената методика.
Това налага извода, че предявения иск е неоснователен и недоказан, което обуславя и отхвърлянето му изцяло.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от “Топлофикация - Враца” ЕАД - гр. Враца, с ЕИК 1., със седалище и адрес на управление гр. Враца. ул. Максим Горки № 9, представлявано от Изпълнителния директор Радослав И. Михайлов, ЕГН xxxxxxxxxx, с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка са чл.422 ГПК, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ към 01.08.2019 година, дължимо от И.Х.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия отдадена от сградна инсталация в жилище с адрес: гр. Враца. ул. „ДЪБНИКА” № 6, вх. Д, ап. 111, за сумата от 1 822.64 лв., от които 1 551.10 лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г.; сумата от 271.54 лв. представляваща размера на обезщетението за забавено плащане съгласно чл. 86. ал.1 ЗЗД, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за периода 31.08.2016 г. до 26.07.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2019 година до окончателното й изплащане, 36.45 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1920 от 02.08.2019 година по частно гражданско дело № 3119/2019 година на Районен съд Враца, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА “Топлофикация - Враца” ЕАД - гр. Враца, с ЕИК 1., със седалище и адрес на управление гр. Враца. ул. Максим Горки № 9, представлявано от Изпълнителния директор Радослав И. Михайлов, ЕГН xxxxxxxxxx, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана сумата от 369.50 лв., доплатени за изготвената и приета съдебно-техническа експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: