Мотиви
към присъда по НОХД № 528/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, НО,
XXI
н. състав
Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда
обвинителен акт против А.К.Ч., ЕГН: ********** за това, че на 03.11.2017 г. в
гр. Пловдив в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление с НП № 17-1030-002859/10.05.2017 г., връчено му лично на 08.06.2017
г. и влязло в законна сила на 16.06.2017 г., е извършил такова деяние –
управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Фиат Дукато
230“ с рег. № *******, без свидетелство за управление – престъпление по чл.
343в, ал. 2 от НК.
Делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма
от НПК, съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът на основание
чл. 372, ал. 4 от НПК, като намери, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение
обяви на страните, че при постановяване на присъдата си ще ползва
самопризнанието без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на
съдебните прения представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа изцяло
внесеното обвинение срещу подсъдимия Ч.. Счита, че описаната в обвинителния акт
и призната от подсъдимия фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин по
делото. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи
кумулативно наказанията „Лишаване от свобода“ и „Глоба“, които да бъдат
индивидуализиран към предвидения минимален размер, а именно лишаване от свобода
за срок от 1 година и 2 месеца и глоба от 800 лева. Предлага изпълнението на
наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде отложено с изпитателен срок от 3
години. Поддържа да не са налице предпоставките за определяне на наказанията
при условията на чл. 55 от НК. Обосновава и наличието на пречка за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, тъй като процесното деяние е извършено в условията
на реална съвкупност с предходно осъждане за същото по вид престъпление.
Защитникът взема становище да са установени по
категоричен начин както фактите по делото, така и вината на подсъдимия. Счита,
че от събрания доказателствен материал се установява последният да е осъществил
от обективна и от субективна страна състава на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Поддържа да са налице предпоставките по чл. 78а НК за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Взема становище предходното осъждане на подсъдимия
да е ирелевантно при преценката за приложение на правилата по чл. 78а НК
предвид дата на влизане в сила на съдебния акт по това осъждане. Поддържа още
процесното деяние и деянието по предходното осъждане на подсъдимия да са
извършени в условията на продължавано престъпление. Моли подсъдимият да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание глоба.
Подсъдимият Ч. се възползва от правото си да даде
обяснения, в които потвърждава, че е дал доброволно и информирано съгласие да
не се събират доказателства за изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти и че поддържа направеното самопризнание. Заявява и че
освен фактите, признава и вината си. В хода на съдебните прения изразява
съгласие с наведените доводи и възражения от защитника си. В последната си дума
моли съда да му бъде наложено административно наказание глоба.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
А.К.Ч. е
роден на *** ***, б., български гражданин, живее в гр. П., ул. „С.“ № **, с основно
образование, женен, неработещ, осъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият А.К.Ч. бил неправоспособен водач на
моторно превозно средство и не притежавал валидно свидетелство за управление на
МПС.
С наказателно постановление №
17-1030-002859/10.05.2017 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Пловдив, подсъдимият А.Ч. бил наказан по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление.
Посоченото наказателно постановление било връчено лично на подсъдимия Ч. на
08.06.2017 г. и същото влязло в законна сила на 16.06.2017 г.
Въпреки че не бил правоспособен водач, подсъдимият
продължил да управлява моторни превозни средства без да притежава съответно
свидетелство за правоспособен водач.
На 03.11.2017 г. подсъдимият Ч. управлявал лично
товарен автомобил – марка „Фиат Дукато 230“ с рег. № ******* в гр. Пловдив.
На същата дата (03.11.2017 г.) св. И.С.Т. и негов
колега – Р.Х., ** с. при VІ-то РУ при ОДМВР – Пловдив, били на работа и
изпълнявали служебните си задължения. Съгласно утвърден график за времето от
08:00 ч. до 20:00 ч. на 03.11.2017 г. работили по охрана на обществения ред като
автопатрул на територията на патрулен участък 13 в кв. „Столипиново“, гр.
Пловдив. Около 18:10 часа на 03.11.2017 г., на ул. „С.“ зад № *, св. Т. спрял
за проверка движещ се по пътя товарен автомобил марка „Фиат Дукато 230“, с рег.
*******. Полицейските служители установили, че водач е подсъдимият А.К.Ч., ЕГН:
**********. При проверката подсъдимият не представил свидетелство за управление
на моторно превозно средство. Била извършена от полицейските служители справка
в системата СУАНД, откъдето установили, че същият е неправоспособен водач и
никога не е притежавал СУМПС. Подсъдимият Ч. бил съпроводен до сградата на
VІ-то РУ при ОДМВР – Пловдив с цел извършване на справка и детайлна проверка.
Полицейските служители уведомили за случилото се и дежурния при VІ-то РУ при
ОДМВР – Пловдив с цел оказване на съдействие от страна на служител на Сектор
„Пътна полиция“. Въз основа на това на място пристигнал и св. И. В. П.– ** *
към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, който на същия ден (03.11.2017
г.) бил на работа за времето от 19:00 часа до 07:00 часа на 04.11.2017 г. и
изпълнявал служебните си задължения. Св. П.. сам извършил проверка за
установяване на самоличността, а именно на подсъдимия Ч., както и извършил
самостоятелна справка, от която също установил, че по отношение на подсъдимия
има влязло в сила наказателно постановление № 17-1030-002859/10.05.2017 г. от
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, връчено му лично и влязло
в законна сила на 16.06.2017 г., както и че последният отново управлява МПС в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за извършени
нарушения по ЗДВП. Подсъдимият бил тестван и за употреба на алкохол с
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, с № 0075, като пробата била
отрицателна. В резултат на констатираните нарушения св. П.. съставил Акт за
установяване на административно нарушение бл. № 146449/03.11.2017 г., който бил
връчен на подсъдимия Ч. и подписан от него без възражения. По случая било
образувано досъдебно производство.
По
доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия, както и на събраните и
проверени на досъдебното производство гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите И.С.Т. (лист 8 от
ДП) и Иван Василев П.. (лист 9 от ДП), писмени
доказателства – Акт за установяване на административно нарушение с бл.
№ 146449 от 03.11.2017 г. (лист 4 от ДП); Справка АИС „Български документи за
самоличност“ по отношение на подсъдимия А.К.Ч.; Справка за собственост на МПС с
рег. № ******* (лист 11 от ДП); Справка за нарушител/водач по отношение на
подсъдимия А.К.Ч. (лист 12-15 от ДП); Картон на НП № 16-1030-008418 от
17.11.2016 г. (лист 16 от ДП); Картон на НП № 17-1030-002859 от 10.05.2017 г.
(лист 17 от ДП); Наказателно постановление № 17-1030-002859 от 10.05.2017 г.,
издадено от Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР – Пловдив (лист 18 от ДП); АУАН бл.
№ 957522 (лист 19 от ДП); Наказателно постановление № 16-1030-008418 от
17.11.2016 г., издадено от Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР – Пловдив (лист 20 от
ДП); АУАН бл. № 413887 (лист 21 от ДП); Заповед за задържане на лице с рег. №
211 от 03.11.2017 г. (лист 27 от ДП); Характеристична справка; Справка за съдимост
(лист 10 от делото), които доказателства и доказателствени средства подкрепят
самопризнанието на подсъдимия.
От показанията на св. И.С.Т. се установяват датата и
мястото на извършване на деянието, както и авторството му от страна на
подсъдимия. Изяснява се, че към момента на спирането му за проверка Ч. е
управлявал моторно превозно средство, а именно товарен автомобил „Фиат Дукато
230“ с рег. № *******. Свидетелят изяснява още, че след извършена справка е
установил, че подсъдимият не е притежавал свидетелство за управление на моторно
превозно средство (СУМПС), като такова той не представил и при спирането му за
проверка от полицейските служители. Съдът изцяло дава вяра на показанията на
св. Т., в тях той възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел
като очевидец, не се установяват и обстоятелства, от които да се приеме, че е
бил предубеден. Показанията на свидетеля са последователни и вътрешно
непротиворечиви, подкрепят се и от събраните писмени доказателства. Кредитират
се и показанията на св. И.В. П.., които кореспондират с останалия събран
доказателствен материал. От тях се установява, че на инкриминираната дата и по
повод на процесното деяние на подсъдимия е бил съставен АУАН и му е била
извършена проверка за употреба на алкохол, като такъв не е бил отчетен в
издишания въздух. Свидетелят посочва още, че когато е бил извикан, е извършил
проверка, при която е констатирал, че деянието е било извършено преди да е
изтекъл едногодишен срок от предходно наказване на Ч. с влязло в сила
наказателно постановление.
От Акт за установяване на административно нарушение с
бл. № 146449 от 03.11.2017 г. се изяснява, че св. Т. е свидетел и при
съставянето на акта, установяват се датата, часът и място на извършената
проверка, както и че подсъдимият е управлявал МПС, когато е бил спрян от
полицейските служители.
От Наказателно постановление № 17-1030-002859 от
10.05.2017 г., издадено от Началник Сектор „Пътна Полиция“ при ОДМВР – Пловдив
се установява, че с постановлението на подсъдимия Ч. е наложено административно
наказание за това, че от фактическа страна е управлявал пътно превозно средство
без да притежава СУМПС. От разписката за връчване на препис от НП, съдържаща се
на същата страница, се изяснява, че подсъдимият Ч. е получил препис от
постановлението лично на 08.06.2017 г., което е удостоверил с полагането на
подписа си. Същото е влязло в сила на 16.06.2017 г. Такова удостоверяване се
съдържа и в картона на НП – лист 17 от ДП. Този факт е обхванат и от
самопризнанието на подсъдимия.
От правна
страна:
При така установените факти съдът намира, че
подсъдимият А.К.Ч. е осъществил от обективна и от субективна страна
престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
От обективна
страна на 03.11.2017 г. в гр. Пловдив в едногодишен срок от наказването му
по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление с НП № 17-1030-002859/10.05.2017 г., връчено лично
на подсъдимия на 08.06.2017 г. и влязло в законна сила на 16.06.2017 г., подсъдимият
Ч. е извършил такова деяние – управлявал е моторно превозно средство - товарен
автомобил марка „Фиат Дукато 230“, с рег. № *******, без свидетелство за
управление.
От събраните по делото гласни доказателствени средства
по категоричен начин се установяват датата и мястото на извършване на деянието.
Източник на доказателствена информация за тези обстоятелства е и съставеният
АУАН с бл. № 146449, подписан от подсъдимия без възражения, за който се
установява да е съставен на датата на извършване на процесното деяние и по
повод на същото.
Установява се и от обективна страна, че на посочените
в обвинителния акт време и място подсъдимият е управлявал товарен автомобил „Фиат
Дукато 230“, с рег. № *******, като е боравил с уредите на същия, привел го е в
движение и се е предвижвал с него по пътното платно. От показанията на свидетеля
очевидец Т. се изяснява, че на инкриминираната дата подсъдимият Ч. е управлявал
процесното МПС без да има свидетелство за неговото управление. Такъв документ
той не е представил в хода на проверката, а след извършената справка полицейските
служители са установили и че на подсъдимия никога не е издаван такъв
удостоверителен документ. Това обстоятелство се потвърждава и от приложената по
делото справка за нарушител/водач, от която е видно, че СУМПС въобще не е било
издавано на подсъдимия Ч.. Следователно на инкриминираната дата той е
управлявал моторно превозно средство без да има свидетелство за управление.
Установява се още от обективна страна, че подсъдимият
е бил наказван по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление. Това е станало с НП № 17-1030-002859/10.05.2017 г.
Съгласно чл. 64, б. „б“ ЗАНН наказателните постановления, които не са били
обжалвани в законния срок, влизат в сила. Този срок е седемдневен и тече от
връчването на постановлението – чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Следователно горецитираното
наказателно постановление, връчено лично на подсъдимия на 08.06.2017 г., е
влязло в сила на 16.06.2017 г., както правилно е отбелязано в самото
постановление, в справката за нарушител/водач и в електронния картон на НП
(лист 17 от ДП).
Деянието, за което на подсъдимия е повдигнато
обвинение в настоящото наказателно производство, е извършено на 03.11.2017 г.,
поради което същото попада в рамките на едногодишния срок, броен от 16.06.2017
г. – датата, на която е бил наказан по административен ред с влязло в сила
наказателно постановление за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление. С това по делото се доказа подсъдимият Ч.
да е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал.
2 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. На
първо място следва да се посочи, че престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК е формално,
поради което за неговата съставомерност не се изисква настъпването на някакъв
престъпен резултат, който да е обхванат от умисъла на дееца. Достатъчно е
последният да е формирал съзнание относно всички елементи от състава на
престъплението и за обективните свойства на деянието, т.е. по какъв начин
деянието въздейства върху действителността и я изменя. От събраните
доказателствени материали по категоричен начин се установи, че подсъдимият А.К.Ч.
е управлявал процесното МПС на инкриминираната дата, като този факт е бил
отразен в неговото съзнание. Съзнавал е и че е нямал издадено свидетелство за
управление на МПС. Тъй като по делото се установи, че НП №
17-1030-002859/10.05.2017 г. е било лично връчено на подсъдимия, но той не го е
обжалвал, то същият е формирал съзнание и за наложеното му преди това наказание
по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство, както и
за датата, на която постановлението е влязло в сила. Следователно извършването
на процесното деяния в рамките на предвидения от закона едногодишен срок също е
факт, обхванат от умисъла на дееца, който той е съзнавал, пристъпвайки към
извършване на престъплението. По тези съображения настоящият съдебен състав
намери, че деянието е извършено виновно от подсъдимия.
Следователно по делото се установява, че А.К.Ч. е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение, а именно по чл. 343в, ал. 2 от НК, поради
което и съдът го призна за виновен с присъдата си.
По наказанието:
За престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК се
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една до три години и
наказание „Глоба“ в размер от петстотин до хиляда и двеста лева.
Съдът отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство признанието на вината, което подсъдимият направи наред с
признанието и на фактите в своите обяснения. Отегчаващи отговорността
обстоятелства са предходното осъждане на подсъдимия – което е било налично към
извършването на процесното деяние, както и многобройните нарушения на правилата
за движение, въпреки че подсъдимият никога не е притежавал свидетелство за
управление на МПС. В тази връзка съдът намира, че при индивидуализирането на
наказанията, макар и към предвидените минимуми, същите следва да бъдат над
най-ниския предел, предвиден от законодателя. В случай на определяне на
наказания, по-ниски по размер от наложените с присъдата, те биха представлявали
недостатъчна по своя интензитет държавна принуда спрямо подсъдимия Ч. и в този
смисъл неефективна принуда, която не би оказала необходимото предупредително
въздействие върху личността на последния, нито би спомогнала в достатъчна
степен за постигане на целите по чл. 36, ал. 1 НК. Ако се приеме обратното
предвид констатираните отегчаващи обстоятелства, то резонно би възникнал
въпросът при какви факти тогава следва да се определи наказание над минимума,
тъй като в случая степента на обществена опасност на дееца е завишена. По тези
съображения съдът приема, че наказанието „Лишаване от свобода“ трябва да бъде
определено в размер на 1 година и 6 месеца. Предвид протеклото производство по
реда на чл. 373, ал. 2 НПК и съгласно правилото на чл. 58а, ал. 1 НК съдът
намали така определено наказание с една трета, като наложи на подсъдимия
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година. При определяне на размера
на кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ и като съобрази разпоредбата на
чл. 47, ал. 1 НК и че подсъдимият не е трудово ангажиран съдът намери, че
следва да бъде наложена глоба в размер на 600 лева. Така определеният размер на
глобата е достатъчен за постигане на целите на наказанието и е съобразен както
със степента на обществена опасност на деянието и на дееца, така и с неговото
имуществено състояние.
Настоящият съдебен състав намира, че преследваните от
законодателя цели със системата от наказания по НК могат да бъдат постигнати и
ако изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ в размер на
1 година бъде отложено. Независимо от предходното му осъждане, при което е бил
освободен от наказателна отговорност с административно наказание, съдът счита,
че у подсъдимия не се наблюдават дотолкова трайни престъпни навици, които да
налагат изолирането му от обществото и да го определят като непоправим или некритичен
към извършеното. Самият факт на осъждането, наложените наказания, третирането
на подсъдимия като осъждан и неблагоприятните последици в случай на нарушаване
на изпитателния срок са все обстоятелства от естество да мотивират подсъдимия
към въздържане от извършване на деяние, съставляващо престъпление и
същевременно представляват достатъчна по своя интензитет принуда, която да
окаже целеното поправително и превъзпитателно въздействие. Следователно за
постигане целите на наказанието не се налага подсъдимият Ч. да изтърпи
наказанието, той не е и осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, а наложеното му в настоящото производство наказание „Лишаване от
свобода“ е в размер на 1 година, т.е. до 3 години, поради което са налице предпоставките
на чл. 66, ал. 1 НК и съдът отложи изпълнението на наказанието „Лишаване от
свобода“ с изпитателен срок от 3 години.
По отношение на възражението на защитника за наличието
на предпоставките за приложение на чл. 78а от НК съдът намира същото за неоснователно.
Видно от справката за съдимост на подсъдимия същият е освободен от
наказателната отговорност с налагане на административно наказание с Присъда №
316/14.12.2017 г. по НОХД № 6919/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Деянието по това осъждане е било извършено на 15.10.2017 г., а в настоящото
производство се повдига обвинение за престъпление, извършено на 03.11.2017 г.
Осъждането по първото описано деяние е влязло в сила на 30.12.2017 г. Съгласно Решение № 178 от 28.05.2015 г. по н.д. № 538/2015 г. на ВКС, III
н. о. „реалната /респ. идеалната/
съвкупност от престъпления, като една от проявите на множество престъпления, се
формира само от предвидените в закона предпоставки по чл. 23, ал.1 от НК, които
са деецът да е извършил няколко престъпления преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях. Деянието от съвкупността, както е в случая,
не престава да губи своята характеристика на част от множеството престъпления,
независимо от това дали са били реализирани осъждания за предходно или
последващо деяние от съвкупността“. Следователно освобождаването на
дееца от наказателна отговорност по НОХД № 6919/2017 г. на РС-Пловдив не
променя извода, че двете деяния са извършени при условията на реална съвкупност.
Следва да се посочи, че практиката на ВКС относно момента, към който се
преценяват предпоставките за приложението на чл. 78а НК е категорична и
безпротиворечива. В Решение №
406/29.12.2014 г. по н.д. № 1340/2014 г., I н.о., ВКС е отговорено на направено изрично възражение за допуснато процесуално
нарушение чрез отказа на съда да приложи чл. 78а НК при идентичен казус. Съдът
е достигнал до извода, че след като към момента на извършване и на двете деяния
лицето не е било осъдено за което и да е от тях, е налице множество
престъпления под формата на съвкупност, поради което правилата за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание са
неприложими. Особено внимание следва да се обърне и на Решение № 493/13.02.2015 г. по н.д. № 1574/2014 г., I н.о., ВКС, в което е разгледан случай за деяния със същата правна квалификация. В
решението се приема, че след като двете деяния са разгледани в отделни
производства и по отношение на едно от тях има постановено решение, с което
деецът е бил освободен от наказателна отговорност, то същото подлежи на
възобновяване. Прието е още, че правилата по чл. 78а НК не биха могли да бъдат
приложени повторно, макар и чисто формално към момента на извършване на
деянието да са били налице основанията за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност поради липсата на други осъждания. Цитираната практика и изложените
съображения изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. В този смисъл е и
трайната практика на съдилищата в страна: Решение № 16/10.05.2016 г. на
Военно-апелативен съд на РБ по НЧХД № 23/2016 г.; Решение № 39/09.05.2014 г. по
ВАНД № 38/2014 г. на ОС – Габрово; Решение от 26.01.2017 г. по ВНОХД №
1292/2016 г. на ОС – Стара Загора; Решение № 372 от 21.11.2012 г. на ОС –
Бургас по ВНЧХД № 1198/2012 г. В този смисъл е и практиката
на окръжния и на апелативния съд в Пловдив: Решение № 177 от 16.06.2016 г.
по ВНОХД № 1042/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив и Решение № 85 от 26.03.2018
г. по ВНОХД № 97/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Неоснователен е и доводът на защитата да
е налице хипотеза на продължавано престъпление. Действително продължаваното
престъпление не представлява множество престъпления. В процесната хипотеза
обаче намира приложение правилото на чл. 26, ал. 6 НК, по силата на което
спрямо двете разгледани деяния приложението на правилата за продължаваното
престъпление е изключено, тъй като макар и деянието по НОХД 6919/2017 г. на РС-Пловдив да е било извършено преди внасянето на
обвинителния акт, то същото е останало невключено в него. Разпоредбата на чл.
26, ал. 6 НК е ясна, безусловна и в този смисъл не възниква съмнение относно
нейното тълкуване и правилно приложение. В този смисъл са Решение № 152 от 02.11.2017
г. по н. д. № 638/2017 г. на III НО, ВКС; Решение № 125 от 13.05.2016 г. по н. д. №
164/2016 г. на Апелативен съд – Пловдив, в което се приема, че „по силата на
изричния законов текст по чл. 26, ал. 6, пр. 3 от НК предходните разпоредби на
същия член се явяват неприложими, когато са налице престъпления, извършени
преди внасянето на съответния обвинителен акт за всяко от тях поотделно, но са
останали невключени в него. И този въпрос, макар и решен от представителите на
прокуратурата не по най-справедливия начин за подсъдимото лице, не подлежи на
преоценка от съответния съдебен състав, пред когото е бил внесен или респ. са
били внесени съответните обвинителни актове за отделните престъпления, макар и
за тях да са налице признаците за обединяването им като едно продължавано
престъпление“. В тази връзка не се констатира и допуснато процесуално
нарушение, тъй като не следва да се презюмира недобросъвестност в дейността на
държавните правоохранителни органи, а видно е и че за първото по време деяние,
предмет на НОХД № 6919/2017 г., разследването е приключило в кратки срокове и
процесът своевременно се е пренесъл в съдебната си фаза, поради което няма
основание да се приеме, че процесното деяние целенасочено е било изключено от
обвинителния акт, внесен по обвинението за първото по време деяние и по който е
било образувано НОХД
№ 6919/2017 г. на РС-Пловдив.
За пълнота
следва да се посочи, че на настоящия съдебен състав е служебно известно, че
отделен състав на Окръжен съд – Пловдив поддържа забраната по чл. 78а, ал. 7 от НК да касаела наказуемостта за множество престъпления, разследвани в едно
наказателно производство, а не в отделни. Подобно разбиране не се споделя не
само от настоящия състав, но видно и от останалите съдилища в страната,
включително и в практиката на Окръжен съд – Пловдив. То не намира подкрепа и в
правната доктрина. Макар и разгледаните по-горе решения на Върховния касационен
съд да са постановени извън кръга на тълкувателната му дейност, то за съда е
вън от съмнение, че и чрез произнасянията си по конкретни казуси ВКС не
отстъпва от задължението си за уеднаквяване на практиката на съдилищата в страната,
както и от изпълнението на конституционното си задължение да упражнява надзор
за точното и еднакво прилагане на законите от съдилищата. Необоснован е и
изводът на Окръжен съд – Пловдив, че константната съдебна практика била в
застъпения в това становище смисъл, след като подробно бяха приведени примери
за това, че съдилищата не приемат подобно тълкуване на закона, поради което
най-малкото съдебната практика не би могла да бъде константна в поддържания от
конкретния състав на Окръжен съд – Пловдив смисъл. Същевременно не се посочват
и никакви конкретни произнасяния освен на посочения съдебен състав, които да
подкрепят такъв извод. По този начин се открива и възможност при извършени
няколко престъпления в условията на съвкупност, разследването по които е било
разделено и са образувано отделни наказателни производства (без значение по
какви съображения), деецът да бъде многократно освобождаван от наказателна
отговорност с административни наказания, тъй като множеството престъпления няма
да се разследват в едно наказателно производство. Не такава е целта на закона и
този пример ясно показва несъстоятелността на противната теза.
По тези
съображения настоящият съдебен състав прие, че не са налице основания за
освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност с налагането на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК, а направеното в този смисъл
възражение от страна на защитата беше прието за неоснователно.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!ЙТ