№ 75
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100505971 по описа за 2021 година
С Решение № 20006575/11.01.2020 г. по гр. д. № 17503/2019 г. по описа на СРС,
160 с-в, e осъден ЗАД „А.Б.“ АД да заплати на Ж. Д. ЗЛ., на основание чл. 432 КЗ,
сумата от 5 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на причинени
травматични увреждания от ПТП, реализирано от 09.09.2018 г., по вина на водача на
лек автомобил „Шкода Фаворит“ рег. № ****-С.А.Г., чиято гражданска отговорност
към датата на ПТП, била застрахована при ответника ЗАД „А.Б.“ АД, ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от 05.12.2018 г. до окончателно й
изплащане, като е отхвърлен като неоснователен иска по чл.432 КЗ за разликата над
уважения размер от 5 000.00 лв. до пълния предявен размер от 10 000.00 лв.
Решението е обжалвано от ищеца Ж. Д. ЗЛ. в частта, с която е отхвърлен
предявения иск по чл.432 КЗ с основни доводи, че е неправилно и постановено в
нарушение на материалния закон. Излага доводи за нарушение на принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, след като присъденото обезщетение се явява крайно
занижено с оглед причинените травми от ПТП и проведения оздравителен период. При
постановяване на решението съдът не е съобразил, че на пострадалата били причинени
от пътното произшествие тежки травми- контузии на гръден кош, лумбални прешлени
на гръбначния стълб, контузия на шийни прешлени, дискова херния. За
възстановяването й се наложило поставянето на шийна яка, което направило
1
движенията в областта на шията невъзможно, наложило се да спазва и постелен режим
за пълно обездвижване, като й бил назначен прием на обезболяващи, поради силните
болки. Въпреки установените дегенеративни болестни промени, наложеното
увреждане на шиен и поясен сегмент на гръбначния стълб довело до обостряне на
болестната симптоматика и протекло по-продължително време, с по –тежко изявена
симптоматика. В резултат, пострадалата изпитвала продължително време болки и
страдания, които са били с по-голям интензитет. След изписването й от болница
ищцата се нуждаела от чужда помощ, тъй като изпитвала силни болки, които не й
позволявали да се придвижва самостоятелно и да се грижи сама за ежедневните си
нужди. С оглед това, понесените неимуществени вреди от травмите в резултат на ПТП
надвишават размера на определеното от първата инстанция обезщетение 5000.00 лв.
Моли за отмяна на решението в частта на отхвърляне на иска и присъждане на
обезщетение в пълен размер 10000.00 лв., ведно с обезщетение за забава от 09.09.2018
г. Претендира разноски.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба от
ответника ЗАД „А.Б.“ АД. Изразено е становище, че подадената въззивна жалба от
ищеца следва да бъде оставена без уважение, а постановеното от СРС решение в
посочената част – потвърдено, като правилно и съответно на материалния закон. В
частта на уважаване на иска по чл.432 КЗ решението се оспорва с основни доводи, че е
неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Заявява, че при
постановяване на своето решение съдът погрешно е приел, че са налице всички
елементи от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД. В производството, чрез
събраните доказателства е установено, че за настъпване на ПТП водачът на МПС не е
действал противоправно, т.е. не е установено същият съзнателно да е нарушил
правилата за движение по пътищата. Напротив, установено е, че ПТП е настъпило
поради внезапно и непредвидимо влошаване на здравословното състояние на водача,
което е довело до загуба на съзнание. При необсъждане на събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност СРС е достигнал до неправилни изводи, че искът е
доказан по своето основание. Заявява, че неправилно съдът е присъдил законна лихва
върху обезщетението от 05.12.2018 г. /датата на която ищцата е подала писмената си
претенция пред застрахователя/. Според указанията на сочените разпоредби от КЗ
обезщетението за забава се дължи от 06.03.2019 г. Моли за отмяна на решението в
посочената осъдителна част и отхвърляне на исковете, като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във жалбите относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбите са подадени в срок и са допустими.
2
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира постановеното от СРС, 160-ти състав, решение за
валидно, допустимо и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо
да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който
делинквентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на
вредите направо спрямо застрахователя по договора за гражданска отговорност на
делинквента - т. н. пряк иск. Материално - правните предпоставки на тази претенция
са: валиден към момента на деликта договор за гражданската отговорност на
делинквента и настъпването на деликта - застрахователното събитие, за което
застрахованият е отговорен, както и че твърдените вреди са настъпили в патримониума
на ищеца и са в пряка причинна връзка с процесното ПТП.
В производството страните не спорят и се установява чрез събраните пред
първата инстанция доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
показанията на свидетелите Васил Евгениев Стефанов и С.А.Г., както и констатациите
на приетата по делото САТЕ, че на 09.09.2018г. около 12.00 ч. в гр. София, при
движение на лек автомобил “Шкода Фаворит“ с peг. № ****, управляван от свидетеля
С.А.Г. по ул. „Самоковско шосе“, с посока от гр. Самоков към гр. София е настъпило
ПТП, при което е пострадала ищцата - Ж. Д. ЗЛ.- пасажер на задна дясна седалка в
автомобила, който самокатастрофирал в крайпътно дърво. Както е установено от
констатациите на експерта по САТЕ причината за настъпване на ПТП е противоправно
поведение - загубата на контрол над автомобила от водача, т.е. в производството е
установено нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДвП, сочеща, че водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Доводите на ответника, че поведението на водача не е противоправно и деянието
представлява случайно деяние по см. на чл.15 НК, съдът намира за неоснователни. В
настоящето производство не е установено, че поведението на водача представлява
случайно деяние. Както правилно е отбелязал в мотивите си СРС представеното
постановление за прекратяване на наказателното производство не обвързва по реда на
чл.300 ГПК гражданския съд разглеждащ последиците от деянието, тъй като няма
характер на влязла в сила осъдителна присъда или решение на наказателния съд, с
3
което се установява вината на дееца за извършване на конкретно противоправно
деяние. Същевременно дадените от самия водач на автомобила показания не
установяват, че причината за загуба на контрол в управлението на автомобила е
именно настъпилото внезапно и непредвидимо отклонение в неговото здравословно
състояние, в т.ч. и загубата на съзнание в момента на настъпване на ПТП.
Действително свидетелят С.Г., шофьор лекия автомобил посочва, че е загубил
управление над автомобила, тъй като му прилошало. Въпреки това правилно
районният съд е приел, за недоказано твърдението на ответника за наличие на
непредвидими обстоятелства, след като по делото не са представени други
доказателства за влошаването на състоянието на водача С.Г., освен неговите показания.
От свидетелските показания на другия пътник В.С. не се установява водачът да се е
оплаквал от влошаване на здравословното състояние, било то преди, по време или след
катастрофата. Също така не са представени медицински документи, установяващи
внезапно влошено здравословно състояние на водача. С оглед на горното правилно
районният съд е приел, че свидетелските показания на С.Г. са изолирани и не се
подкрепят от останалите доказателства по делото, респ. не е оборена презумпцията за
вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Страните не спорят и се установява, чрез събраните пред първата инстанция
медицински документи и констатации на СМЕ, която настоящия състав кредитира по
реда на чл.202 ГПК, че при удара от ПТП ищцата е понесла травматични увреждания -
контузия на гръден кош, травма на шията позитивирана мускулна болка и видим
хематом в областта на сисовидногръдно-ключечния мускул (мускул по
предностранична повърхност на шията) и травма в областта на поясните прешлени.
Както е посочил експерта, при проведено МРТ изследване на 02.10.18 г. (около месец
след травмата), са установени и данни за старо компресионно счупване на тялото на
първи поясен прешлен; псевдолистеза на С4 спрямо тялото на С5; дискови протрузии
на нива С2-СЗ и СЗ-С4; дискови хернии на нива ЛЗ-Л4 и Л4-Л5. Именно и поради това
е направена констатация, че в конкретния случай не е възможно да се приеме,
еднозначно, че се касае за получена именно при ПТП травми на гръбначен стълб на
ниво шия и поясни прешлени. Това е така, поради обстоятелството, че състоянието е
диагностицирано значително време след инцидента, липсват изходни данни за
състояние на гръбначния стълб на пострадалата преди травмата и липсват
проследяващи, междинни преглед с описание на изява на симптоматика. Съгласно
направеното разчитане при същото изследване, е видно, че при пострадалата са
установени изразени дегенеративни болестни промени (спондилоза и остеохондроза) и
данни за преживяна ювенилно заболяване Болестта на Шоерман-Мау (прогресиращо
кифотично изкривяване на гръбначния стълб, възникнващо в пубертетас изяви на
видима деформация на гръбнака - прегърбване, в тежите случаи с изразена гърбица).
При тези данни експертът е заключил, че с много по-голяма вероятност следва да се
4
приеме, че установеното състояние с МРТ изследване е болестно, а не травматично
обусловено. Тези констатации се приемат от настоящия състав и правилно са били
кредитирани и от първата инстанция като обосновани и компетентно дадени.
Според дадените от СМЕ констатации, насложеното увреждане на шиен и
поясен сегменти на гръбначен стълб е довело до обостряне на болестната
симптоматика и е протекло по-продължително време с по-тежко изявена
симптоматика. След ПТП при пострадалата със сигурност са регистрирани само
мекотъканни увреди в областта на гръбначен стълб, при които при благоприятно
протичане на оздравителен процес настъпва възстановяване за около 2 до 3 седмици и
то най-често е пълно. Заболяванията на гръбнака при пострадалата са с хронично
рецидивиращо протичане и една от възможните причините за обострянето им е
получена травма. Това дава основание за извода, че неминуемо от насложената травма
се е изявило и настъпило усложнение на дегенеративните заболявания, но без налична
медицинска документация за състоянието на пострадалата, на практика не е възможно
да се прецени как и в какъв обем от травмата са настъпили усложнения, респективно не
може да се прецени дали и в какъв обем ще бъдат налице остатъчни явления.
Установено е, че от травмите пострадалата е изпитвала продължително време болки и
страдания, като в началото са били с голям интензитет и постепенно от приложеното
лечение и режим са отзвучавали. Такива остатъчни болки и дискомфорт след
посочения оздравителен период, особено при налични дегенеративни заболявания,
могат да се продължителни, но както е посочил експерта не са установени.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ във
вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост. Понятието, "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно и е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението /т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. /. Такива обективни обстоятелства
при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания
и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен
от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено
лице болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и психически
сътресения, които намират не само отражение върху психиката му, но му създават и
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност
за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята
цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно
обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се
явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните
5
форми на която са и нормативно определените лимити за отговорността на
застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
С оглед правилно установена от първата инстанция фактическа обстановка,
възприета и от настоящия състав, съдът намира че телесните увреждания, които е
получила ищцата имат травматичен характер и са в пряка причинна връзка с
процесното ПТП, причинено от водача на МПС виновно и противоправно.
При съобразяване възрастта на ищцата към момента на настъпване на ПТП – 66
години; вида, броя и характера на получените травми – мекотъканни увреди в областта
на гръбначен стълб, за които е настъпило пълно възстановяване в период около 2 до 3
седмици без установени усложнения; при съобразяване обаче, че получените травми не
са тежки, но са довели до по-тежко протичане на наличните дегенеративни
заболявания на гръбнака на пострадалата; при отчитане, че пострадалата е изпитала
болки и страдания от травмите и от преживяното ПТП, имала е затруднения в
придвижването за оздравителния период и се е нуждаела от чужда помощ в
ежедневието си; наложило се е да носи шийна яка за период, който не е установен с
конкретика в производството, но се включва в оздравителния период, съдът намира че
следва да определи при спазване указанията на принципа по чл.52 ЗЗД справедливо
обезщетение за понесените от ищцата неимуществени вреди във връзка с травмите от
ПТП – сумата 5 000.00 лв. Искът за разликата над посочената сума до пълния предявен
размер 10000.00 лв. правилно и законосъобразно е бил отхвърлен като неоснователен.
Доводите на ищцата, че определеното обезщетение за понесените от нея
неимуществени вреди е крайно занижено и не съответства на травмите от ПТП, съдът
намира за неоснователни. В производството не е установено от ищцата, при пълно и
главно доказване /т.е. без съмнение/, че в резултат на ПТП на пострадалата са
причинени от ПТП травми на гръбначен стълб на ниво шия и поясни прешлени.
Според дадените от експерта по СМЕ констатации установеното състояние с
проведеното МРТ изследване на 02.10.2018 г. е болестно, а не травматично
обусловено. Същото установява налични дегенеративни заболявания при ищцата, на
които несъмнено настъпилите при ПТП мекотъканни увреди са повлияли негативно,
но поради липса на медицинска документация в производството не е установено как и
в какъв обем същите са им се отразили.
По спора за обезщетението за забава върху присъденото обезщетение e изразено
становище в постановените от ВКС по реда на чл.290 ГПК решения, съгласно които в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
«Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл.429 КЗ / в сила от
01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента
6
на увреждането. В този смисъл е Решение № 60127 от 17.11.2021 г. по т.д.№ 1145/2020
г., ТК, ІІ Т. О. НА ВКС, което се споделя от състава и в което е прието, че при
действието на новия КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ лихвите за забава по иска с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ не се дължат от момента на увреждането, както се
претендира с исковата молба, а при съобразяване с ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ.
В конкретния случай, предвид данните по делото, съдът определя началната дата на
обезщетението за забава на 05.12.2018 г.
След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с:1/ изпадане на
застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу
застрахователя в съда на осн.чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.
Процесното ПТП е извършено на 09.09.2018 г., а ищцата е заявила писмена
претенция пред застрахователя на 05.12.2018 г. С оглед даденото по-горе разрешение
на правния въпрос за периода от датата на деликта 09.09.2018 г. до предявяване на
претенцията пред застрахователя обезщетението за забава върху обезщетението за
претърпените от ищцата вреди се дължи от делинквента на основание чл.86 ЗЗД, но не
се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на
основание застрахователния договор. Следователно претенцията за заплащане от
застрахователя на обезщетение за забава за периода от 09.09.2018 г. до 04.12.2018 г. е
неоснователна. На основание чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие
спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от
датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т.е. от 05.12.2018г., а след
изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава.
По разноските:
С оглед изхода на спора, а именно двете жалби се оставят без уважение на
страните не следва да бъдат присъждани разноски /в този смисъл Определение № 90 от
20.02.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2332/2017 г., I т. о., ТК/.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20006575/11.01.2020 г. по гр. д. №
17503/2019 г. по описа на СРС, 160 с-в.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
7
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8