Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер     63          Година  2018, 10.01.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 12.12.2017 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от СЪ­ДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело № 2837 по описа за 2017 година и като об­съ­ди :

 

Производството е по реда на чл.166 от ДОПК и чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.195б ал.1 от Закона за водите /ЗВ/.

Образувано е по жалба на ФИРМА, ЕИК *********, град С. представлявано от С.Д.-Изпълнителен директор, чрез юриск. М.Д., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 71/20.09.2017г., издаден от Директора на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район”, с който на дружеството е установена дължима такса за водовземане за периода 01.01.2012г. – 31.12.2015г. в размер общо на 158 717 лева главници и 51 433,21 лева лихви за забава по Разрешително № 003536/17.02.2005г., изменено и продължено с Решение № 291 от 26.10.2010г. и двете на Министъра на Околната среда и водитеПретендира се отмяна изцяло на акта, поради незаконосъобразност, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. 

Ответникът - Директор на Басейнова дирекция - Източнобеломорски район - Пловдив, чрез юриск. Н.Г., оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да я отхвърли.

Пловдивският Административен Съд – Първо отделение, трети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­ка­зателства, намира за установено следното.

ПО ДОПУСТИМОСТТА.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от лице имащо правен инте­рес от заявеното оспорвани и то срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради ко­ето се явява и процесуално ДОПУСТИМА.

ПО СЪЩЕСТВО

От събраните по делото  доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На жалбоподателя е издадено Разрешително за водоползване № 003536/17.02.2005г. на Министъра на Околната среда и водите, изменено и продължено с Решение № 292/26.10.2010г. на Министъра на Околната Среда и водите, по силата на които влезли в сила административни актове има правото на водовземане от повърхностен воден обект - язовир „Белмекен“, изграден на р.“Крива“, място на водовземане – изтичало на ВЕЦ „Момина Клисура“ с цел на водоползването – напояване на 115 362 дка в района на напоителна система „Карабунар“ и риборазвъждане, с лимит на ползваната вода до 42,00 млн. м³/год. в това число 0,300 млн.м³ за риборазвъждане и до 13,0 млн. м³/год. – за компен­сиране на недостиг от вода от яз.“Тополница“ и яз.“Батак“ в условията на суха година. Водоползването се осъществява в съответствие с месечен график за из­ползването на водите на комплексните и значими язовири, утвърждаван от Ми­нистъра на околната среда и водите, който график е неразделна част от самото Разрешение, през месеците от Април до Октомври, с краен срок на действие на разрешителното – 30.10.2002г. 

Съгласно изменението на Разрешителното с Решението на Министъра, Раздел „Такси за водовземане“, за правото на водовземане титулярят следва да заплаща такси за водовземане, за напояване, съгласно размерите и сроковете  определени в тарифата на Министерския съвет по чл.194 от Закона за водите, в сила към момента на заплащане на таксата.

В случая относимият подзаконов норамтилев акт е ТАРИФА за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /в сила от 01.01.2012г., отм. Считано от 01.01.2017г./

Титуляря по разрешителното, във връзка с разпоредбата на чл.194б от Закона за водите, е подавал в БД ИБР декларации за 2013г., 2014г. и 2015г., в които е удостоверил използваните водни количества и изчисляване на дължимите такси както следва: 1) за  календарната 2013г. иззето количество вода /годишен воден обем/ 319 043 куб.м. за напояване, дължима сума 319,04 лева; 2) за  календарната 2014 г. иззето количество вода /годишен воден обем/ 41 392 куб.м. с посочена цел – за битово стапански нужди и дължима сума 1 241,76 лева и иззето количество вода /годишен воден обем/ 202 162 кум.м. с посочена цел – за напояване и дължима сума от 202,16 лева, общо дължима сума 1 443,92 лева; 3) за  календарната 2015г. иззето количество вода /годишен воден обем/ 417 217 куб.м. за напояване, дъл­жима сума 417,21 лева /л.17-21/.

От доказателства по делото е видно, че във връзка с декларациите за 2012г. и 2013г. с писмо изх. № КД-05-2913/03.07.2014г., получено на 07.07.2014г., титуляря на разрешителното е уведомен, че дължимата такса за водовземане, за периода 01.01.2013г. - 31.12.2013г. не е коректно декларирана, като не съответства на „раз­решеното водно количество по издаденото разрешително, а именно 42 000 000 кум. м.“, поради което и дължимата такса за 2013г. – на 42 000 лева, както и че дължимата такса за 2012г. възлиза на 45 100 лева.

На 14.04.2015г., във връзка с декларацията за календарната 2014г., е извър­шена проверка на място от експерти на БД ИБР, в присъствието на Здравко Влъч­ков – инж.“ХМ“ в "Напоителни системи"ЕАД, клон Тополница, при която в относими­те в това проиводство констатации е установено, че в т.2 от Декларацията по чл. 194б от ЗВ декларираните количества (202 162 куб.м.) не са измерени с измер­вантелно устройство и са определени на база инкасирани водни количества, като действително иззетите водни количества от титуляря на разрешителното са устано­вено чрез измервателните устройства на „НЕК“ЕАД, а именно 32 954 000 куб.м. при разрешени 46 400 000 кум.м., съгласно Графика за използването на водите от ком­плексните и значими язовири. Посочен е също така и размерът на дължимата такса за база данните от подадените и представени в БДУВИБР – Пловдив отчети за из­пълнение на „Графика за използването на водите от комплексните и значими язови­ри“, дадени са указания за представяне на платежен документ за заплащането й в срок до 24.04.2015г. Протоколът е подписан и от присъстващото лице, представля­ващо ФИРМА, без възражение /л.22-23/.

С писмо изх. № КД-05-3112/25.04.2016г., получено на 04.05.2016г., "Напои­телни системи" ЕАД е уведомено, че дължимата такса за водовземане, по разреши­телното, за периода 01.01.2015г.-31.12.2015г. не е коректно декларирана, като не съответства на разрешените, реално използвани и отчетени от ФИРМА, клон Тополница, водни обеми, а именно 32 593 000 м³, които следва да бъдат база за изчисляване на таксата за периода, която е в размер на 32 593 лева, както и че дължимата сума за периода 01.01.2014г. 31.12.2014г. е в размер на 32 540 лева /л.84-99/.

В констативен протокол № Пз-277/29.06.2017г., съставен при проверка по документи, във връзка с извършения контрол са обобщени резултатите от всички извършени проверки и констатираните несъответствия, установени при декларира­не на количествата вода от страна на титуляря на процесното разрешително за во­доползване, които е посочено че не съответстват на представените справки за из­ползвани водни количества за напояване, съгласно месечните графици издадени от Министъра на околната среда и водите, както и че в тази връзка изчисляването на таксата за водовземане от повърхностен воден обект – Язовир „Белмекен“, с цел напояване за периода 01.01.2012г. – 31.12.2015г., се извършва на основание извър­шен ежемесечен контрол по изпълнението на режимните графици за използването на водите от комплексните и значими язовири по Приложение № 1 към Закона за водите и съгласно чл.1 т.1 б.“а“, чл.3 ал.1, чл.8 а л.1 и чл.10 ал.1 т.2 от Тарифата за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване, Приета с ПМС № 177/24.06.2011г. /обн. ДВ бр.50 от 01.07.2011г., изм. с ДВ бр.3 от 10.01.2012г., отм. с ПМС № 383/29.12.2016г./, като конкретно са цитирани и размерите по перио­ди, начина на изчисляване.

До "Напоителни системи" ЕАД е отправена покана изх. № ПО-02-191/10.07. 2017г., в която е описано възприетото в преждецитирания констативен протокол, вкл. е приложен и екземпляр от същия, получени на 14.07.2017г. /л.14-16/, за доб­роволно плащане на дължимите такси за водоползване по разрешително № 003536 /17.02.2005г. и последвалото му изменение, за периода 01.01.2012г. – 31.12.2015г.

Последвало е издаването на процесния АУПДВ № 71 от 20.09.2017г. от Ди­ректора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ с център Пловдив, с който въз основа на констатациите в Констативен протокол № Пз-277/29.06.2017г. /цитиран в мотивите/ и при изрична констатация за липса на плащане на дължимите такси за периода, на "Напоителни системи" ЕАД са определени задължения за такса за водоползване, за периода 01.01.2012г. – 31.12.2015г. в общ размер от 158 717 лева главница (при ед. размер на таксата 0,001 лв./куб. м. и конкретно посочени размери по периоди и начин на изчисляване) и общо 51 433,21 лева лихви за заба­ва (с посочени размери за забавено плащане на всяка една от главниците и период на изчисляване).

По делото са ангажирани от страна на ответника заверени преписи от ут­върдените от Министъра на Околната среда и водите на основание чл.53 във вр. с чл.151 ал.2 т.2 б.“е“ от Закона за водите /ЗВ/ Графици за използване на водите на комплексните и значими язовири за всеки един от процесните месеци, вкл. са представени и заверени преписи от данните от ежемесечния контрол осъществен от БД“Източнобеломорски район“ с център Пловдив за тяхното изпълнение /съобразно правомощията им по чл.188 от ЗВ/, вкл. и обобщени данни от този контрол за всяка една от процесните години, които не са оспорени от жалбопода­теля, както и са изпратени съгласно задължението по чл.188 ал.3 от ЗВ в Министер­ството на околната среда и водите и с нормативно определеното съдържание по чл.188 ал.4 от същия закон.

Жалбоподателя от своя страна не ангажира доказателства (а и липсват та­кива твърдения) таксите за водоползване по разрешителното за процесните пе­риоди да са заплатени нито в размера, определен в декларациите по чл.194б ал.1 от ЗВ, нито в този – определен в АУПДВ № 71 от 20.09.2017г., било то в посочения в закона срок, било то на по-късен етап.

При така установеното от фактическа страна се налагат и следните правни изводи:

Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган.

Не се споделят възраженията за противното изложени от жалбоподателя в представените по делото писмени бележки.

Както правилно е изтъкнато от процесуалния представител на ответника съг­ласно изричната норма на чл.195б, ал.1 от ЗВ вземанията за незаплатените по ре­да на чл.195а, ал. 1 ЗВ такси /между които и процесната/ се определят с акт за уста­новяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции. Т.е. правомощието на ответника да издава актове от рода на процесния произтича пряко от закона.

Независимо от факта, че съгласно чл.52 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗВ разрешителното в случаи като процесния се издава от Министъра на околната среда и водите, нор­мата на чл.195б ал.1 от ЗВ предвижда че и в тези случаи при липсата на плащане по редна чл.195а ал.1 от ЗВ на дължимата съгласно чл.194 ал.1 т.1 от ЗВ такса взе­манията се определят с АУПДВ, издаден от Директорите на басейновите дирекции по реда на чл.166 от ДОПК, което в случая е и сторено.

Нормата на която се позовава оспорващия, за да черпи аргументи в насока това свое възражение в представените по делото писмени бележки, е старата ре­дакция на чл.195б ал.1 от ЗВ в сила до изм. с ДВ бр.61 от 2010г. Отделно от това, че с посоченото изменение е отпаднало изискването в случаи като процесния АУПДВ да се издава от Министъра на околната среда и водите, е факт който сам по себе си обосновава извода на съд, че волята на нормотвореца е да възложи тези правомощия на директорите на басейновите дирекции.

АУПДВ е издаден в писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 59 от АПК. Противно на твърдяното от жалбоподателя, в същия са изложени факти­чески и правни основания за неговото издаване. Посочено е количеството иззети от дружеството води, начина по който то е изчислено и въз основа на какви доказател­ства. Отразен е алгоритъмът, по който е определена таксата и правното основание за нейната дължимост. Извършено е и препращане към данните от КП № Пз-277 от 29.06.2017г., екземпляр от който е връчен на юридическото лице. Спазени са били и регламентираните административно-производствени правила по АПК и по специал­ния закон.

На жалбоподателят е изпратена ПДИ, редовно връчена му на 14.07.2017г. Към същата е приложен е екземпляр и от КП от 29.06.2017г., в който също са обоб­щени данните от извършените проверки и сторените констатации във връзка с из­пълнение на задълженията му за заплащане на дължимите такси по ЗВ. Дадена му е възможност да представи документи и факти, които доказват правата му или удо­стоверяват липсата на задължения. В конкретния случай няма данни и твърдения за представени такива.

Според чл.195б ал.2 от Закона за водите, актът се съставя въз основа на пис­мени доказателства - извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платеж­ни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение; констативни протоколи от извършения конт­рол за изпълнение на задължението.

В случая актът е издаден въз основа на съставен Констативен протокол № Пз-277/29.06.2017г. за извършен контрол по смисъла на чл.194б ал.3 от ЗВ, вкл. и за изпълнение на задължението по чл.194 от същия закон, както и въз основа на данните от ежемесечния контрол по изпълнението на утвърдените от Министъра на околната среда и водите графици /допустимо съобразно чл.199б ал.3 т.3 от ЗВ/ и след изпратена покана за доброволно изпълнение на задълженията.

Или в обобщение АУПДВ е издаден в предвидената писмена форма, със съдържание отговарящо на изискванията по чл. 59, ал.2, т.1-8 от АПК и въз основа на писмени документи, съгласно чл.195б,ал.2 от ЗВ.

Отразената в констативния протокол от 29.006.2017г. проверка е направена въз основа на декларации по чл.194б ал.1 от ЗВ на самото задължено лице, данните в които са проверени в хода на извършена проверка по чл.194б ал.3 от ЗВ, за която е съставен Констативен протокол № Пз-165 от 14.04.2015г., подписан без възражения от представителя на дружеството както и въз основа на данните от извършения ежемесечен контрол по чл.188 от ЗВ и обобщените данни от същия по години от орга­ните на БД“ИБР“ – гр.Пловдив за изпълнение на утвърдените от Ми­нистъра графици /приложени по делото и неоспорени от представляващия жалбо­подателя/, в които документи именно са отразени и конкретните данни за количест­вата реално отнети водни обеми с цел използването им за напояване.

Съгласно чл.188 ал.1 т.4 от ЗВ директорът на басейнова  дирекция или оправомощени от него длъжностни лица контролират изпълнението на условията на издадените разрешителни от вида на процесното.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че самата проверка не била извършена обективно, тъй като в същата не е посочено, че са били засечени водомерите за реално изразходваното количество водни маси. В съставения кон­стативен протокол от 29.06.2017г. са цитирани резултатите от ежемесечния контрол  по изпълнение на режимните графици за използването на комплексните и значими язовири по Приложение № 1 към ЗВ (язовир „Белмекен“ попада в този обхват като включен под номер 7 в Приложение № 1 към чл.13 ал.1 от ЗВ), в които са отразени данни от извършени проверки на място при които са установени действително иззе­тите водни количества, същите са представени като част от доказателствата по де­лото и не са оспорени от жалбоподателя.

По делото не е спорно обстоятелството, че за процесния период дружество­то-жалбоподател е използвало повърхностни води от посочения в оспорения адми­нистративен акт обект, като това се установява и от приложените по делото декла­рации по чл.194б ал.1 от ЗВ, изготвени от самото дружество за процесните 2012 г. - 2015 г., както и от самите твърдения на жалбоподателя в жалбата.

Следователно, за използването на водите, на основание чл.194 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗВ, жалбоподателят дължи заплащане на такса за водовземане от повърхностен воден обект, което впрочем не се и оспорва. Спорен е размера на задължението.

Основанието за дължимостта на процесната такса за водовземане на повър­хностен воден обект е регламентирано със ЗВ, като законодателят в нормата на чл.194, ал.6 от същия закон е предвидил конкретния размер на дължимата такса да се определя съгласно подзаконов нормативен акт.

В настоящия случай е приложима Тарифа за таксите за водовземане, за пол­зване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. ДВ бр.50 от 01.07.2011г., изм. ДВ бр.3 от 10.01.2012г. (отм. с ПМС № 383/29.12.2016г., но действащата за процесните периоди).

Съгласно чл.3 ал.1 от нея таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата. Формулата, с която се определя таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство е посочена в чл.8 ал.1 от Тарифата, а именно: Т = Е x W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса - в лв.; Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода, съгласно таблиците по чл.10 - лв./куб. м; W - за повърхностни и подземни води е размерът на ползвания годишен воден обем - куб. м; за минерални води е размерът на разрешения годишен воден обем - куб. м. А съгласно чл. 10 ал.1 т.2 (в сила от 01.01.2012 г.) единичният размер на таксата (Е) за водовземане от повърхностни води с цел на ползване напояване на земеделски култури, животновъдство, аквакултури  е 0,001 (лв./куб. м).

В Констативен протокол № Пз-165/14.04.2015г. е посочено, че за процесния обект (язовир „Белмекен“) в декларацията по чл.194б от ЗВ от страна на дружест­вото жалбоподател за 2014г. е посочено 202 162 м³. В същия е посочено, че така определеното количество не е измерено с измервателно устройство а е опреде­лено на база инкасираните водни количества, на база данните от монтираните из­мерватени устройства на „НЕК“ЕАД за 2014г. е установен конкретния отнет воден обем – 32 954 000 м³.

В представените в Министерство на Околната среда и водите таблици обоб­щаващи данните от ежемесечния контрол осъществен от БД“ИБР“ – гр.Пловдив, на изпълнението на режимните графици за ползване на водите от комплексните и зна­чими язовири  реално отнетите количества водни маси е както следва: за 2015г. – 32 593 млн.м³ при разрешени 41 000 мил.м³ /л.364/ , за 2014г.- 32 954 млн.м³ при разрешени 46 400 млн.м³ /л.371/, за 2013г. – 40 045 млн.м³ при разрешени 48 400 млн.м³ и за 2012г. – 53 125 млн.м³ при разрешени 45 100 млн.м³ /л.459/.

Тук е мястото да се отбележи, че съгласно чл. 6 ал.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. ДВ бр.50 от 01.07.2011г., изм. ДВ бр.3 от 10.01.2012г. (отм. с ПМС № 383/29.12.2016г., действаща за процесните периоди) „Отне­тият при водов­земането обем вода или обемът на отпадъчните води се измерва посредством от­говарящи на нормативните изисквания измервателни устройства“ съответно „В слу­чаите на повреда или несертифициране на измервателните уст­ройства за изчис­ляване на таксата за водовземане или за замърсяване се вземат разрешените в разрешителното количеств“ (ал.2), като най сетне „При водовземане от комплекс­ните и значими язовири разрешените водни количества по ал. 2 са су­мата от раз­решените с месечните графици водни обеми“ (ал.3).

Следва да се отбележи и че съгласно чл.53 ал.1 от ЗВ „Начинът на изпол­зването на водите на комплексните и значимите язовири по приложение № 1 се оп­ределя в годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водовзе­мане“, като съгласно ал.3 „Месечният график се изготвя, като се вземат предвид ак­туалната информация за състоянието на язовира през предходния месец, опре­делената с годишния график стратегия, прогнозата за очаквания приток, хидроме­теорологичната обстановка и преценката на исканията в месечната заявка от ти­тулярите на разрешителни за водовземане“. Т.е. самите графици отразяват освен всичко друго и самите искания заявени от титулярите на разрешителните, в случая вкл. и ФИРМА.

Тези графици са приложени по делото и съобразно тях е изчислен и посо­чения от съда разрешен обем на количеството вода, предназначен за напояване, като констатираното превишение спрямо максимално определеното годишно коли­чество по издаденото разрешително, е допустимо съгласно ал.5 на цитирания чл.53 от ЗВ съгласно който „Разрешеният лимит може да бъде надвишен в случай на оп­ределен с месечния график обем за поемане на очакван приток или при възникване на непредвидими и/или изключителни обстоятелства“.

При съобразяване на посочените правни норми и при липсата на доказател­ства за монтирани от дружеството-жалбоподателя „отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства“, то очевидно е, че подходът на администра­цията да изчисли отнетите водни количества за нуждите на определяне на дължи­мите такси по ЗВ за осъщественото водоползване на база реално измерени такива в хода на извършените проверки /вкл. и при използване монтираните измервателни устройства от „НЕК“ЕАД/ е в полза на осповащия, доколкото в противен случай так­сата съобразно правилото на чл.6 ал.3 от цитираната Тарифа е следвало да бъде определена на база „су­мата от разрешените с месечните графици водни обеми“, което е по-неблагоприятния подход за процесните 2013г., 2014г. и 2015г. Освен всичко друго както е отбелязано и в при представянето на писмените доказателства от процесуалния представител на ответника данните от контрола за всяка една от процесните години е на база вкл. и информацията подадена по този повод справки за използваното количество вода от самото дружество, което също не се оспорва.

Не отговаря в този смисъл твърдението, че таксите са изчислени на база разрешените количества по утвърдените от Министъра на околната среда и водите ежемесечни графици, а съобразно реално отнетите водни обеми.

По останалите аргументи в писмените бележки, следва да се посочи, че дру­жеството дължи таксите по чл.194 от ЗВ, които се регламентират с тарифа на МС. Тази такса се изчислява не на реално ползвания обем от клиентите на „Напоителни системи“ЕАД, а за цялото количество отнета вода от водните обекти, които ползва това дружество. За останалото количество вода, което не е подадено към клиен­тите, но е отнето от съответния водоизточник дружеството на общо основание е за­дължено по закон да заплати таксата.

От сторената служебна проверка от състава на съда не се установиха из­чис­­лителни грешки в пресмятането при определяне на конкретната стойност на глав­ниците (в тази връзка специални знания не са необходими, а е въпрос на еле­мен­тарни аритметични пресмятания).

В този смисъл съдът приема, че размерът на определената с АУПДВ такса не противоречи на критериите за определянето й, залегнали в ЗВ и приложимата Тарифа.

На основание чл.15, ал.1 от приложимата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, таксите са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година.

Съгласно чл.195в ал.1 от ЗВ във врс. с чл.175, ал.1 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове този вид публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. В този смисъл правилно е определена и лихва за забава.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че изда­деният акт е неоснователен, тъй като изначално, ако не били платени таксите към съответната басейнова дирекция, то не би било продължено и разрешителното за водоползване. Въпрос на избор за административния орган е дали да отнеме раз­решителното за водовземане или да търси плащане на дължимата по действащото разрешително такса.

Предвид изложеното съдът приема, че не са налице основанията на чл.146 от АПК за отмяна на оспорения АУПДВ - актът е издаден от компетентен орган, спа­зена е установената форма, не са допуснати съществени нарушения на админист­ративно-производствените правила, съобразен е с материалноправните разпоред­би и съответства на целта на закона. Жалбата е неоснователна и като такава след­ва да се отхвърли.

Водим от горното, съдът:

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ФИРМА, ЕИК *********, гр. С., ****, представлявано от С.Д.-Изпълнителен директор, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 71/20.09.2017г. на Директора на Басейнова дирекция “Източнобеломор­ски район” – гр.Пловдив към Министерство на околната среда и водите.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/