Р Е Ш Е
Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………….,гр.София, 04.11.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданска колегия, ІV “в” състав, в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Мл.съдия Боряна Петрова
при участието на секретаря Румяна Григорова, като
разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 1612 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК
.
Обжалва се решение на СРС, 79 състав под № ІІ-61-300999 от 21.12.2017 г. , постановено по гр.дело .№ 10372/2017г. в частта, с която З. „А.“
АД е осъдено да заплати на Х.Р. Г. – разликата над сумата от 800,00лв.- до
размера на сумата от 5 000,00лв. , на основание чл.226,ал.1 от КЗ
/отм./ , като обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП от 05.05.2015г., причинено от водача на лек
автомобил „Фиат“, модел „Дукато“ с рег.№ *******- Р.Г. Г., чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника със застрахователна полица №
11114002628284, ведно със законната лихва от 05.05.2015г.- до окончателното
изплащане. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Решението се обжалва от ответника З.
„А.“ АД.
Въззивникът поддържа доводи за
незаконосъобразност и неправилност на решението. Възразява, че
присъденият от първата инстанция размер на обезщетението за претърпяните от ищеца неимуществени
вреди е прекомерен и противоречи на
принципа за справедливост, установен с нормата на чл.52 от ЗЗД. Поддържа липса на доказателства по делото
относно наличието на белези по лицето, ръцете и краката на ищеца, които необосновано
са зачетени от първата инстанция при определяне размера на обезщетение. Въззивникъ-ответник счита, че с оглед
доказаните по делото травми, претърпяни от ищеца в резултат на процесното ПТП и
кратката продължителност на периода от време, през който от него са търпяни болки и страдания, че дължимото
обезщетение възлиза на сумата от
800,00лв. За разликата над тази суми- до пълния предявен и уважен размер от
5 000,00лв. намира исковата претенция за неоснователна. С изложените
доводи въззивникът-ответник мотивира искането си за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него- постановяването
на друго, с което искът да бъде отхвърлен за разликата над сумата от 800,00лв.
– до пълния предявен размер от 5 000,00лв. Заявява искане за присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, Х.Р. Г. оспорва жалбата, като неоснователна и заявява
искане първоинстанционното решение в атакуваната част да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Подробни съображения в подкрепа на заявеното
становище развива в писмения отговор на въззивната жалба. Твърди, че получените
в резултат на ПТП белези по лицето, ръцете и краката са установени с
показанията на свидетеля А., които са преценени от първата инстанция по реда на
чл.172 от ГПК. Поддържа, че присъденото му обезщетение по справедливост
обезщетява претърпяните от него физически и психически болки и страдания.
Заявява искане за присъждане на разноските по делото, направени във въззивното
производство.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства по реда на
чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне
по съществото на правния спор в рамките
на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен съгласно нормата
на чл.269, предл.2 от ГПК.
Съдът е иск с правно основание
чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ – за присъждане на сумата от 5.000,00лв., претендирана като обезщетение за претърпяни
от ищеца неимуществени вреди /болки и
страдания/ в резултат на процесното ПТП, причинено от водача на лекия
автомобил, чиято гражданска отговорност е засрахована при ответника..
В частта, с
която предявеният иск по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ е уважен за сумата от
800,00лв., първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Настоящият
съдебен състав зачита по реда на чл.297, вр. с чл.298,ал.1 от ГПК силата на
пресъдено нещо на първоинстанционното решение във влязлата му в сила част, с
която е установено наличието на предпоставките по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ за
ангажиране отговорността на ответника, а именно : виновното и противоправно деяние на водача на
лекия автомобил „Фиат“, модел
„Дукато“, с рег.№ *******, в резултат на
което е реализирано процесното ПТП,
неимуществените вреди, претърпени от ищеца и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите, както и наличието на валидна застраховка „Гражданската
отговорност“ на водача на автомобила, причинил процесното ПТП при ответното
дружество.
Правният спор
между страните в настоящото въззивно производство, с оглед доводите заявени от въззивника-ответник
с подадената от него въззивна жалба е относно размера на дължимото на ищеца обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, съгласно принципа за справедливост,
установен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че
присъденото от първата инстанция обезщетение в размер на 5 000,00лв. е
прекомерно и не съответства на принципа за справедливост, установен с нормата
на чл.52 от ЗЗД. Настоящията инстанция намира, че при спазване на посочения
принцип дължимото на ищеца обезщетение възлиза на сумата от 3 000,00лв. по
следните съображения:
При определяне на този размер на обезщетението, настоящият
съдебен състав зачита, че в резултат на
процесното ПТП на ищеца са причинени следните физически травми – контузия с
оток и рана в областта на дясната китка
и длан, като раната на ръката е била обработена хирургически, в резултат на
което за ищеца ще остане траен белег, съгласно СМЕ. Като последица от тези
травми за период от около 2-3 седмици за ищеца е било налице леко ограничение в
основната хватателна функция на ръката,
поради което е било затруднено самообслужването му. Търпяните от ищеца болки и страдания са били в рамките на период
от около 2-3 седмици, след което вещото лице- медик дава заключение за
възстановяването му. От показанията на разпитания по делото свидетел В.А. се
установява, че освен травмите в областта на ръката на ищеца, същият е имал и
рана на челото, както и че и до датата
на разпита на свидетеля /04.10.2017г./ - т.е. около 2 години след ПТП, ищецът
продължава да изпитва страх и безпокойство при возене в лек автомобил.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетеля относно тези
факти, като почиващи на негови преки и непосредствени впечатления /свидетелят е
посетил ищеца в болницата в деня на ПТП и лично е видял раната на челото, както
и след ПТП е пътувал с ищеца в един и същи автомобил/ и като неопровергани от
останалите събрани по делото доказателства, включително от медицинската
документация, в която са посочени получени от ищеца охлузни рани и натъртвания
в резултат на ПТП.. При зачитане на вида на физическите травми на ищеца, относително
ниската тежестта на същите и техния брой, краткият период от време /2-3 седмици/, през който той е търпял физически
болки и страдания и възстановяването му след този период от време , от една
страна. И от друга, като зачита, че от раната на ръката за ищеца е останал
траен белег, както и по-продължителния период от време – от около 2 години,
през който за ищеца е останала посттраматична травма от ПТП , свързана с
изпитван страх и безпокойство при возене в лек автомобил, съдът приема, че дължимото на ищеца обезщетение за причинените
му неимуществени вреди възлиза на сумата от 3 000,00лв. За разликата над
тази сума- до пълния предявен размер, съдът приема, че исковата претенция се
явява неоснователна. Настоящият съдебен състав приема, че по делото не се
установява в резултат на процесното ПТП за ищеца да са останали трайни белези по челото и крака му,
които са зачетени от първата инстанция
при определяне на по-високия размер на обезщетението от 5 000,00лв.,
присъдено с обжалваното решение. Настоящият съдебен състав не кредитира
показанията на св.А. относно установените от него налични белези по челото и
крака на ищеца, тъй като относно тези белези, показанията на свидетеля не се
подкрепят както от представената по делото медицинска документация, така и
от приетото по делото и неоспорено
заключение на СМЕ.
Тъй като
изводите на настоящата инстанция частично съвпадат с тези на първата, обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./
е уважен за разликата над сумата от 3 000,00лв.- до пълния предявен размер
от 5 000,00лв. и вместо него- да бъде постановено друго, с което искът за
тази разлика да бъде отхвърлен. В останалата обжалвана част, с която исковата
претенция е уважена за разликата над сумата от 800,00лв.- до размера на сумата
от 3 000,00лв., като
законосъобразно и правилно решението на СРС следва да бъде потвърдено.
При горния
изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има правото на разноски
за първата инстанция съразмерно на уважената част от иска от 240,00лв. /заплатен депозит за вещи лица/,
348,00лв.- адв.възнаграждение, което следва да бъде присъдено на процесуалния
му представител, на основание чл.38,ал.2 от ЗА , поради което за разликата над
сумата от 240,00лв.- до пълния присъден размер от 400,00лв. /депозит за вещи
лица/ и съответно- за разликата на 348,00лв.- до пълния присъден размер от
580,00лв. /адв.възнаграждение/, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено. За въззивното производство на ищеца се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от жалбата на
ответника – от 214,28лв.- адв.възнаграждение, което следва да бъде присъдено на
процесуалния му представител, на основание чл.38,ал.2 от ЗА.
На основание
чл.78,ал.6 от ГПК ответникът дължи държавна такса по сметка на СРС съразмерно
на уважената част от иска от 120,00лв., поради което за разликата над тази сума
– до пълния размер от 200,00лв., който ответникът е осъден да заплати,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
Съответно,
на основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски за първата
инстанция съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция от 40,00лв.- юрисконсулстко възнаграждение по
чл.78,ал.8 от ГПК и за въззивното производство- съразмерно на уважената част от
жалбата му от 52,57лв. /държ.такса и
юрисконсултско възнаграждение/.
Воден от горните мотиви, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение на СРС, 79 състав под № ІІ-61-300999
от 21.12.2017 г. , постановено по гр.дело .№ 10372/2017г. в частта, с която З. „А.“
АД е осъдено да заплати на Х.Р. Г. – разликата над сумата от 3000,00лв.- до
размера на сумата от 5 000,00лв. , на основание чл.226,ал.1 от КЗ
/отм./ , като обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП от 05.05.2015г., причинено от водача на лек
автомобил „Фиат“, модел „Дукато“ с рег.№ *******- Р.Г. Г., чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника със застрахователна полица №
11114002628284, ведно със законната лихва от 05.05.2015г.- до окончателното
изплащане, в частта, с която З. „А.“ АД е осъдено да
заплати на Х.Р. Г. разликата над дължимата сума от 240,00лв.- до пълния
присъден размер от 400,00лв., като депозит за вещи лица, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, в частта, с която З. „А.“ АД е осъдено да заплати на
адв.Ц.С.В. в качеството й на процесуален представител на Х.Р. Г. разликата над
дължимата сума от 348,00лв.- до пълния присъден размер от 580,00лв.- адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА и в
частта, с която З. „А.“ АД е осъдено да заплати по сметка на СРС , на
основание чл.78,ал.6 от ГПК – разликата над дължимата държавна такса от
120,00лв.- до размера на сумата от 200,00лв. , ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Р. Г. срещу З. „А.“ АД иск с
правно основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ – за разликата над сумата от
3000,00лв.- до размера на сумата от 5 000,00лв. , на основание чл.226,ал.1
от КЗ /отм./ , претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП от 05.05.2015г., причинено от водача на лек
автомобил „Фиат“, модел „Дукато“ с рег.№ *******- Р.Г. Г., чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника със застрахователна полица №
11114002628284, ведно със законната лихва от 05.05.2015г.- до окончателното
изплащане
ПОТВЪРЖДАВА решение на СРС, 79 състав под № ІІ-61-300999
от 21.12.2017 г. , постановено по гр.дело .№ 10372/2017г. в останалата
обжалвана частта, с която З. „А.“
АД е осъдено да заплати на Х.Р. Г. – разликата над сумата от 800,00лв.- до размера на сумата от
3000,00лв., на основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ , като обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП от 05.05.2015г., причинено от водача на лек автомобил „Фиат“, модел
„Дукато“ с рег.№ *******- Р.Г. Г., чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника със застрахователна полица № 11114002628284, ведно със законната
лихва от 05.05.2015г.- до окончателното изплащане.
В останалата част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в
сила.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД да
заплати на адв.Ц.С.В. в качеството й
на процесуален представител на Х.Р. Г., на основание чл.78,ал.1 от ГПК – сумата
от 214,28лв.- адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Х.Р. Г. да
заплати на З. „А.“ АД сумата от 52,57лв.- разноски по делото за въззивното
производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.