№ 182
гр. Пловдив, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Михаела Ат. Добрева
Членове:Станислава Б. Бозева
Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Гинка К. Големанска
в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245300600834 по описа за 2024 година
С присъда № 49 от 07.03.2024 г. по н.о.х.д. № 1795/ 2023 г., РС Пловдив
е признал подсъдимия А. Й. С. – роден на * в гр. *, обл.Кърджали, с поС.ен
адрес: *, *, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан,
работещ, ЕГН:********** за ВИНОВЕН за това, че на 21.11.2020г. в
гр.Пловдив е причинил средна телесна повреда на М. Т. С., ЕГН:**********
от гр. Пловдив, изразяващо се в избиване на зъб, без който се затруднява
дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.129, ал.2, вр. с ал.1
от НК вр. чл. 54 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което на основание
чл. 66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖИЛ с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в законна сила.
Със същата присъда РС Пловдив е ОСЪДИЛ подсъдимия А. Й. С. да
заплати на М. Т. С. сумата от 600 /три хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на
престъплението по чл. 129 ал.2, вр. ал. 1 от НК от НК, ведно със законната
лихва, считано от 21.11.2020г. до окончателното й изплащане, като за
1
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 2000 /две хиляди/ лева
е ОТХВЪРЛИЛ иска като недоказан.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от
частния обвинител и граждански ищец М. Т. С., чрез защитника му адв. С. Х..
Иска се изменение на присъдата в гражданската й част с уважаване на
предявения граждански иск в пълен размер. Представено е и допълнение към
жалбата, в което се твърди, че присъденото обезщетение е несправедливо
занижено, като не било достатъчно за лечението на зъба; в мотивите било
посочено друго име на подсъдим и не било съобразено обстоятелството, че
на пострадалия били нанесени няколко телесни повреди, освен счупения зъб –
травми по носа, контузия на лицето, отоци и кръвонасядания и мозъчно
сътресение.
Съдът, след като се запозна с оплакванията на жалбоподателя,
поддържани в с.з. и при направената служебна проверка установи следното:
Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима.
По същество:
За да постанови атакуваната присъда ПРС е приел за установено от
фактическа страна, следното :
Пострадалият М. Т. С. и подсъдимият А. Й. С. се познавали от две
години и половина и поддържали приятелски отношения. Подсъдимият С.
пребивавал в Канада, като периодично се прибирал в Р.България и отсядал в
апартамента на майка си на адрес: * който се намирал в близост до жилището
на пострадалия * на адрес:*.
В края на м.април - началото на м.май 2020г. пострадалият С. останал
без работа и изпаднал във финансови затруднения. По този повод писал чрез
мобилното приложение „Вайбър“ на обвиняемия, който по това време се
намирал на територията на Канада, с молба да му услужи с пари.
Подсъдимият се отзовал, като изпратил пострадалия при жената, с която
живеел на съпружески начала в гр.Пловдив, Р.България, с уверение, че ще
същата ще му предостави паричен заем. На три пъти в рамките на месец и
половина по заръка на подсъдимия, пострадалият получил от въпросната
жена сумата от 300, 00 лв. общо, като между пострадалия и обвиняемия не
бил уговорен срок за връщане на парите. През лятото на 2020г. подсъдимият
2
С. се завърнал в гр.Пловдив и на няколко пъти се срещнал с пострадалия, без
да повдига темата за дадения му заем. С. нито питал, нито се интересувал
кога пострадалият ще му върне сумата от 300 лв. В края на лятото на 2020г.
между двамата избухнал спор по незначителен повод, вследствие на който
настъпил разрив в отношенията им и в продължение на два месеца
прекъснали всякакъв контакт и комуникация помежду си.
На 21.11.2020г. , около 13:30 ч. пострадалият С. се прибирал към дома
си на адрес:*, когато срещнал обвиняемия отпред на паркинга. Разминавайки
се с пострадалия, подсъдимият му заявил: ,,Давам ти една седмица срок да ми
върнеш парите, ако не - ще те изпотроша целия!“ Пострадалият не
отговорил нищо на обвиняемия и се прибрал вкъщи. След около час
пострадалият излязъл да изхвърли боклука, когато забелязал, че задната лява
гума на автомобила на сина му е спаднала. Моторното превозно средство
било паркирано на паркинга пред жилищната сграда. Пострадалият С.
установил, че въпросната гума е надупчена отстрани с остър предмет, поради
което решил, че това е дело на обвиняемия. Пострадалият извикал съседа си –
свидетеля * да слезе пред блока, за да му помогне да сменят гумата. Пред *,
пострадалият също споделил подозренията си, че именно С. е „спукал“ гумата
на сина му. След това пострадалият отишъл на адреса на подсъдимия, за да
му потърси обяснение за случилото се и да го помоли да не намесва сина му в
техните отношения. А. С. отрекъл да отговорен за случилото се, заявявайки,
че ако е бил той „щял да среже и четирите гуми“. Тогава С. придружил
пострадалия до лекия автомобил на паркинга пред кооперацията, където през
това време се намирал и свид.*. Подсъдимият и пострадалият започнали да
спорят, като пострадалият настоявал, че именно С. е нанесъл поражение на
автомобила на сина му, докато С. на свой ред отричал и твърдял, че
пострадалият му дължи пари. Между двамата възникнал конфликт и
сборичкване, като подсъдимият намирайки се в непосредствена близост до
пострадалия, от неговата дясна страна, като му нанесъл множество удари с
юмруци в областта на главата и лицето. Ударите били силни и бързи, а
пострадалият не успял да се защити.
В резултат на побоя пострадалият получил хематоми в областта на
лицето, сцепена устна и счупен горен десен зъб. След това подсъдимият С. си
тръгнал, а пострадалият се обадил на спешен телефон 112 и съобщил за
случилото се. На сигнала му се отзовали свидетелите * и * – полицейски
3
служители при 04 РУ при ОДМВР гр.Пловдив. На място те заварили само
пострадалия С., по чието лице се забелязвали следи от кръв. Пострадалият
посетил УМБАЛ „Св.Георги“, гр.Пловдив, където му била оказана
медицинска помощ и лечение на установените травматични увреждания по
лицето.
Така изложената фактическа обстановка РС Пловдив е приел за
установена въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на
разпитаните свидетели, дали показания в хода на съдебното следствие, част от
тях дадени в досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281 от
НПК, от писмените доказателства приобщени към доказателствения материал
– КСПЕ на подсъдимия С.; СМЕ на пострадалия, протоколи за извършени
процесуално-следствени действия, справка за съдимост и характеристична
справка за подсъдимия.
ПРС е изложил подробни мотиви кои от тях кредитира, в коя част и кои
– не, като ги е обсъдил подробно и добросъвестно. Въз основа на тях съдът е
счел, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава
на престъплението, за което е обвинен. Наказанието, съдът е
индивидуализирал при условията на чл.54 от НК.
Гражданският иск за неимуществени вреди от престъплението,
предявен от пострадалия срещу подсъдимия, РС Пловдив е приел за доказан
по основание съобразно коментираните по-горе доказателства, но по размер –
до сумата 600лв., а за разликата до предявените 2000лв. е счел, че следва да се
отхвърли като недоказан по размер. Присъдил е и законната лихва върху
уважената част считано от датата на извършването на деянието.
Пред въззивният съд делото е висящо само по жалба на гражданския
ищец и само в гражданската част. Несъгласието му с преценката на
първоинстанционния съд се основава на твърдението, че обезщетението е
предназначено да репарира не само средната, но и причинените в инцидента
леки телесни повреди, които се поглъщали от средната, поради което било
несправедливо занижено; че грешната според жалбоподателя преценка на
съда се дължала на смесване имената на подсъдимия с имената на подсъдим
по друго дело; както и че присъдената сума била достатъчна за лечение само
на два зъба според нормативните разпоредби на НЗОК и била несправедлива
като репарация на неимуществените вреди, които му били причинени.
4
Въззивният съд при преценката си за основателността на жалбата и при
самостоятелния си прочит на данните по делото, прие по аналогия въз основа
на ТР №5 от 21.05.2018г. но ВКС по т.д.№ 5/2017г. ОСНК в т.4 пр.3, че когато
съдебния акт е обжалван само по отношение на гражданската част – в частта
относно наказателната отговорност е влязъл след изтичане срока на
обжалването му. Въз основа на установената фактическа обстановка, описана
в мотивите на присъдата, която е установила основателност на обвинението,
изградена въз основа на анализ на събраните по делото доказателства,
коментирани в тяхната съвкупност, въззивният съд не намери причини за
корекция на преценката за справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Това е така, тъй като:
Твърдението, че обезщетението е предназначено да репарира не само
средната, но и причинените в инцидента леки телесни повреди, които се
поглъщали от средната – не е съобразено с обстоятелството, че обвинението
касае единствено нанесената средна телесна повреда и това е именно избития
зъб. Вярно е, че наказуемостта касателно причинените други по-леки телесни
повреди се поглъща от по-тежкото обвинение, но в конкретния случай леките
телесни повреди, макар и установени от СМЕ, не са били изобщо предмет на
делото, нито основание, посочено в гражданския иск, приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес. Така, че възражението, че в този смисъл
обезщетението било несправедливо занижено, въззивният съд намира за
неоснователно.
Възражението, че грешната, според жалбоподателя, преценка на съда се
дължала на смесване имената на подсъдимия с имената на подсъдим по друго
дело е причина за неправилната преценка на съда по отношение размера на
обезщетението, въззивният съд също намира за неоснователна. Цитираният в
жалбата текст касае наказателноправната страна на спора, а не гражданската,
а както се посочи по-горе в тази част гражданския ищец, който е
едновременно и частен обвинител в това дело, не е атакувал присъдата и тя е
в сила в наказателната си част.
Възражението, че присъдената сума била достатъчна за лечение само на
два зъба според нормативните разпоредби на НЗОК и била несправедлива
като репарация на неимуществените вреди, които му били причинени,
въззивният съд намира за обсолютно неоснователно, като касаещо въпрос за
5
имуществени вреди, какъвто иск по делото няма предявен.
Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че освен обективните
данни за избит зъб, жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства за
продължителни болки и страдания и/или негативни усещания, изпитвани от
жалбоподателя, които да мотивират присъждането на по-голям размер или
изцяло предявения.
Въз основа на горните мотиви обсъждащи законосъобразността на
присъдата в обжалваната част, и като не установи по реда на чл.314 от НПК
наличието на други, които да обосновават отмяната й, Пловдивският
Окръжен съд, на основание чл.338 от НПК счита, че присъдата в обжалваната
част следва да се потвърди. В наказателната част присъдата е влязла в законна
сила. С оглед на горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 49 от 07.03.2024 г. по н.о.х.д. № 1795/
2023 г. на РС Пловдив в гражданската част.
В наказателната част присъдата е влязла в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6