Р Е Ш Е Н И Е
№ 311
гр.Русе, 05.10.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на 14 септември през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: СПАС СПАСОВ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Цветелина
Димитрова и с участието на прокурора Г.М., като разгледа
докладваното от съдия Басарболиева канд. № 306 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от И.П.К. *** против Решение №376/11.04.2022 г.,
постановено по анд №2441/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено
в цялост Наказателно постановление № 21-1882-000465/04.08.2021 г., издадено от началник
сектор към ОД на МВР-Русе, РУ 01-Русе. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт
поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на
решението на въззивната инстанция и постановяване на решение по съществото на
спора, с което да се отмени в цялост издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си
представител – главен юрисконсулт Т. Й., в депозирано писмено становище с вх.№13563
от 01.06.2022г. по описа на РС-Русе /л.10 от делото/, навежда доводи за
неоснователност на жалбата и моли решението на Районен съд – Русе да бъде
оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция-възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 150 лева, за които представя списък /л.11 от
делото/.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК, съдът прие за установено
следното:
По допустимостта на производството.
Възражението на ответника по
касацията за просрочие на касационната жалба, съдът намира за неоснователно. Съгласно
чл. 63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на
касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета на
Административнопроцесуалния кодекс.
Според приложимата норма на чл.211, ал.1 АПК жалбата
се подава до касационния съд чрез съда, който е постановил решението, в
14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. В случая
решението на РРС е съобщено на жалбоподателя К. на 19.04.2022 г., видно от
приложената разписка на л.66 от делото на РРС. Срокът по чл. 211, ал. 1 АПК изтича на 03.05.2022 г., присъствен
ден, в който последен ден от срока жалбата е изпратена по куриер /разписка на
л.6 от настоящото дело/. Следователно касационната жалба е подадена в
преклузивния 14 дневен срок и не е просрочена.
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
По т.1 от обжалваното пред РРС
наказателно постановление на И.К. е наложена административно наказание „глоба“
в размер на 50 лв. за извършено нарушени по чл.104А от ЗДвП.
Въззивният съд е установил от
фактическа страна следното: на 06.07.2021 г. около 10.05 часа в гр.Русе на
кръстовището на бул.“Славянски“ и ул.“Княжеска“- в посока ул.“Пристанищна“
наказаното лице управлявало товарен автомобил „Фолксваген кадди“ с рег. №****,
като използвало мобилен телефон, докато управлява МПС, без да има устройство,
позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Деянието, както в съставения АУАН, така и в издаденото НП
по т.1, е квалифицирано като нарушение на чл.104А от ЗДвП, според който текст на закона „На водача на моторно
превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му“.
Неоснователен доводът на
касатора за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП по
т.1 Описанието на нарушението и дадената правна квалификация в АУАН и НП
са съобразени с изискванията на чл.42,
ал.1, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Ясно и точно са описани
фактическите параметри на вмененото деяние и така не е допуснато накърняване правото
на защита на соченото за нарушител лице.
Районният съд е изследвал
задълбочено всички релевантни за спора обстоятелства. Събраните писмени и
гласни доказателства той е подложил на обстоен анализ и въз основа на тях е
установил правилно фактическата обстановка - такава каквато е описана и в т.1
на издаденото НП. Правилна е оценката на
свидетелските показания, противно на доводите на касатора. Всеки от
свидетелите, полицейски служители, осъществявали контролна дейност по ЗДвП на
датата на нарушението, е възприел непосредствено поведението на водача и е
възпроизвел личните си впечатления, като не са налице съществени противоречия в
показанията им. Твърденията на касатора за разликата в показанията им в
метрите, от които бил забелязан водачът, по никакъв начин некомпроментира
достоверността на гласните доказателства. Това зависи от момента, в който всеки
от свидетелите е възприел управляващото МПС лице, а и от субективната му
преценка за разстоянието.
Противно на доводите на жалбоподателя това, че не са били представени GPS записите
от полицейския автомобил, не води да непълнота на доказателствата. Фактите по
делото са изяснени в пълнота въз основа на приобщения доказателствен материал.
Същото се отнася и до непредставянето на записа от камерата, поставена в
полицейския автомобил, още повече, че от приложеното писмо на ОД на МВР-Русе
/л.44 от делото на РРС/ е видно, че такъв запис не се съхранява към момента на
изискването му от въззивния съд, тъй като срокът за съхранението му е бил
изтекъл по правилата на чл.11, ал.1 от утвърдените с министерска заповед
№8121з-727/14.07.2020 г. организационно-технологични правила за работа с
АИС-ВОДПК.
Въз основа на приобщените
доказателства по делото и тяхната правилна оценка РРС е стигнал до обоснования
извод за безспорна установеност на вменено на И.К. нарушение по т.1 от
НП. Изводите, че НП в тази част, е законосъобразно напълно се споделят от
настоящата инстанция.
Основателна е касационна
жалба срещу решението, в частта му, в която е потвърдено НП по т.2.
На И.К. е наложено
наказание за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това, че не
носи контролния талон от свидетелството за управление. Безспорно е, че И.К. не
е представил такъв при проверката от полицейските служители. От разпита на
последните /св. Д.П. и св. Д.М./ се установява, че още при извършваната от тях
проверка жалбоподателят е заявил, че талонът му е бил отнет по повод друго
нарушение и трябва да е в КАТ т.е. не му е бил върнат. Съдът, въз основа на
данните от писмото от 19.01.2022 г. на сектор ПП-Русе при ОД на МВР-Русе,
приложено на л.43 от делото на РРС, е констатирал наличието на АУАН, с който е
бил отнет талонът на водача /има се предвид АУАН №130693, съставен от служител
на СДВР, въз основа на който е издадено НП №19-4332-026064 от 12.12.2019 г. на началник
група към СДВР, отдел “Пътна полиция“/. Необосновано съдът приема, че в този
случай, доколкото към 06.07.2021 г. е било налице висящо съдебно производство с предмет оспорване на издаденото
НП, то К. е могъл да представи
наказателното постановление като заместващ документ в хипотезата на чл.157, ал.8
от ЗДвП. Според последната цитирана норма наказателното
постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му
в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. Видно от
приложеното решение по нахд №1630/2020 г. на СРС /л.48-л.50 от делото на РРС/
горецитираното наказателно постановление е било отменено от съда и решението е
влязло в законна сила на 26.11.2020 г. Следователно, противно на приетото за
установено от РРС, към датата на процесното нарушение - 06.07.2021 г. е
липсвало висящо съдебно производство по оспорване на НП и хипотезата на чл.157, ал.8 от ЗДвП е неприложима в случая. В хода на
административно-наказателното производство спорното обстоятелство – върнат ли е
и на коя дата иззетия на жалбоподателя контролен талон не е разследвано. Това
обстоятелство не е установено и в производството пред въззивната инстанция. При
липсата на категорично установяване на факта на връщане на документа на
жалбоподателя преди датата на процесното нарушение, то издаденото наказателно
постановление по т.2 се явява необосновано и се следва неговата отмяна. Като го е потвърдил в тази част, РРС е
постановил неправилно решение. То следва да бъде частично отменено, а при
произнасянето по същество от настоящата инстанция - да бъде отменено наказателното
постановление по т.2.
За разноските.
Въззивната
инстанция, според постановения от нея резултат, е присъдила разноски за
юрисконсулт в размер на 80 лв. в полза Министерство на вътрешните работи. Това
е неправилно и решението следва да бъде отменено и в тази част. Съгласно
легалното определение, дадено в § 1, т. 6 от ДР на АПК /ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г. /, приложим на основание чл. 63д, ал.1 вр. ал.4 ЗАНН, "поемане на разноски от
административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. Според нормата на чл. 9, ал. 1
от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните
работи, районното
управление е звено в Областна дирекция на МВР – Русе, която съгласно
разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗМВР се явява юридическото лице, в чиято
структура се намира едноличният административен орган, издал санкционния акт – началник
сектор към ОД на МВР-Русе, РУ 01-Русе. При това положение разноски следва да
бъдат присъдени не в полза на Министерство на вътрешните работи, както е сторил
въззвият съд, а на ОД на МВР-Русе.
Касаторът
/жалбоподател пред първата инстанция/ е направил своевременно искане пред РРС за
присъждане на разноски. Същият е бил представляван пред районния съд от
упълномощен адвокат с договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 300
лв., установено с приложените адвокатско пълномощно и договор за правна защита
и съдействие от 13.11.2021 г. /л.5 и л.6 от делото на РРС/. Съгласно чл. 18,
ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., ако административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, при
материален интерес до 1 000 лв., както е в процесния случай, минималният размер
на адвокатското възнаграждение е 300 лв. Договорено и платено възнаграждение от
жалбоподателя за първата съдебна инстанция се равнява на този размер, поради
което възражението на ответната страна за прекомерност е неоснователно.
С оглед окончателния изход
на делото - частичната отмяна на НП, на жалбоподателя, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, се дължат половината от сторените
разноски пред РРС т.е.150 лева.
Пред касационната инстанция той не е сторил разноски за адвокат.
От ответника по касацията е
направеното искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Такива
му се следват на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН - възнаграждение
за осъществената от юрисконсулт правна защита. Размерът му, определено
съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ вр.
с чл. 37 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и
правна сложност на делото, се определя на по 80 лв. за всяка от двете съдебни
инстанции или общо в размер на 160 лв. Предвид изхода на спора – частичното
отхвърляне на касационната жалба, респ. частичното потвърждаване на НП, на ОД
на МВР-Русе следва да бъде присъдено възнаграждение на по 40 лв. за всяка от
инстанциите или общо 80 лв. за двете съдебни инстанции.
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №376/11.04.2022 г.,
постановено по анд №2441/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, само в частта му, в която е потвърдено
Наказателно постановление №21-1882-000465/04.08.2021 г., издадено от началник
сектор към ОД на МВР-Русе, РУ 01-Русе, по т.2 в която на И.П.К., с адрес: ***, за
извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева,
както и в частта, в която И.П.К., ЕГН ********** е осъден да заплати на
Министерство на вътрешните работи сумата 80 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред РРС.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№376/11.04.2022 г., постановено по анд №2441/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе, в останалата част, в която е потвърдено Наказателно постановление
№21-1882-000465/04.08.2021 г., издадено от началник сектор към ОД на МВР-Русе,
РУ 01-Русе, по т.1, в която на И.П.К., с адрес: ***, за извършено нарушение по
чл.104 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Русе да
заплати И.П.К., ЕГН **********, с адрес:г*** , сумата от 150 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА И.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Областна дирекция на МВР –
Русе сумата 80 лева - юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: