Решение по дело №349/2019 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 196
Дата: 12 септември 2019 г. (в сила от 5 декември 2019 г.)
Съдия: Азадухи Ованес Карагьозян
Дело: 20193600500349
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

  Р Е Ш Е Н И Е   № 196

 

 гр. Шумен,12.09.2019 г.

 

Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                           Председател: Азадухи Карагьозян

                                                                  Членове: 1.Йордан Димов

                                                                                  2. мл. с. Соня Стефанова

 

като разгледа докладваното от окръжния съдия А. Карягьозян в.гр.д. № 349 по описа за 2019 г. на ШОС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.463, вр. с чл.278 от ГПК.

 

Делото е образувано по жалба с вх. № 03142 от 19.07.2019г. депозирана от „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК ...  със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от изп. директори В.М.С. и Д.Н.Н., чрез юрисконсулт Л.Х.Д. – присъединен взискател по изп. дело № 20177750400379 по описа на ЧСИ Я.Б., с рег. № 775, с район на действие ОС - Шумен, срещу постановление за разпределение на постъпили суми по изпълнителното дело предявено на 16.07.2019г. 

В жалбата се твърди, че изготвеното разпределение е незаконосъобразно и постановено в противоречие със задължителната съдебна практика, тъй като на първоначалния взискател са разпределени суми за разноски, извън тези посочени в чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Позовава се на т. 6 на ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, според която не всички разноски на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване и в частност разноските за други, реализирани по искане на първоначалния взискател изпълнителни способи, които не са приложени. Сочи, че с разпределението на първоначалния взискател Община Шумен, са разпределени всички разноски по изпълнителното дело, а не само направените такива по отношение на продадените два автомобила, продажната сума от които е предмет на разпределението, като от общите разноски за опис, вещо лице и за справки, за всички 5 автомобила, е следвало да се изчисли приспадащата се част, само по отношение на продадените. Също така счита, че неправилно е разпределена и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ на ЧСИ, тъй като нормата на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД не намирала приложение за нея. Алтернативно сочи, че същата не е изчислена правилно, доколкото таксата се определяла върху целия дълг, а се събирала частично върху събраната сума. Излага, че в разпределението не е изчислен актуалния размер на Банката за законната лихва, дължима към датата на изготвянето на разпределението, за което с предходно решение на ОС Ш., на ЧСИ били дадени задължителни указания. Счита, че всичко това е довело до незаконосъобразно ощетяване на „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството и на привилегирован взискател, в полза на когото е учреден валиден особен залог върху продадените автомобили, поради което моли съда да отмени обжалваното разпределение, както и на Банката да и бъдат присъдени сторените в производството разноски за държавна такса.

По така подадената жалба,  възражения не са постъпили.  

          Съдебният изпълнител е депозирал становище, в което намира жалбата за неоснователна, тъй като е разпределил на първоначалния взискател само нанправените от него разноските по осъществяването на конкретния изпълнителен способ – запор, опис, оценка и публична продан на 5 МПС и именно в първия ред на специалните привилегии по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, влизали изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател за осъществяването на изпълнителния способ.  По отношение на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ излага, че същата е правилно изчислена,  съразмерно на събраната сума и също следва да бъде включена в разпределението. За неоснователно намира и възражението, че законната лихва не била преизчислена към датата на изготвянето на разпределението, тъй като в разпределението бил приет размера, посочен в актуалното удостоверение за размера на дълга, издадено от ЧСИ Д. З. и не било необходимо ново преизчисляване.

          Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 462, ал.2 от ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което съдът я намира за процесуално допустима и следва да я разгледа по същество. 

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:

Приложеното изп. дело № 201777550400379 по описа на ЧСИ Я.Б. с рег. № 775, с район на действие ОС – Ш., е образувано на 30.06.2017г. по молба на взискателя Община Ш. с адрес: гр. Ш., бул. .... срещу „ЛОРЕКС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., бул. „...., представлявано от управителя Н.П.Я.,  въз основа на АУЗ по чл. 107 от ДОПК, удостоверяващ дължими и неплатени по ЗМДТ, данък върху недвижими имоти, такса битови отпадъци и лихви в общ размер на 67 545,86 лева, от които главница - 52 994.32 лева и лихва - 14 551.54 лева към 28.06.2017г. По делото е присъединена и държавата в лицето на НАП за вземания в общ размер на 592 034.87лева. На 13.12.2018г. на осн. чл. 459, ал. 2 от ГПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ  „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК ...  е уведомила ЧСИ за вписаните в нейна полза особени залози, както върху възбранения от него по делото, ипотекиран в полза на Банката недвижим имот, собственост на длъжника, така и върху част от запорираните по делото МПС, като впоследствие на 05.02.2019г. с постановление на ЧСИ на осн. чл. 456 от ГПК „БАНКА ДСК“ ЕАД е присъединена, като взискател с приложено удостоверение за присъединяване издадено от ЧСИ Д. Златева с рег. № 876 на КЧСИ за вземане в общ размер на 2 474 041.70 лв. към 20.12.2018 г. 

За периода от 18.12.2018 г. – 18.01.2019 г., е насрочена публична продан на 5 МПС собственост на длъжника, като за две от тях са налице влезли в сила постановления за възлагане, като именно получената сума от продажбата им в размер на 8 136 лева е предмет на разпределяне в обжалваният протокол, предявен на длъжника и взискателите на 16.07.2019г., като за такива по делото ЧСИ е приел Община Ш., „БАНКА ДСК“ ЕАД и НАП.  

Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК във вр. чл. 136 от ЗЗД, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяването на всички взискатели, какъвто е и настоящият случай, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащането на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, т. е. разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя редът за удовлетворяване на вземанията на взискателите и какви суми се полагат за пълното или частичното погасяване на всяко едно от тях. Разпределението се извършва, като най – напред се отделя сума за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Редът за предпочтително удовлетворение на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 и чл.137 от ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – по правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред.

При проверка на обжалваното разпределение съдът намира, че са съобразени изискванията на закона и са зачетени привилегиите на съответните взискатели. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при изготвянето на разпределението ЧСИ, не е преизчислил актуалния размер на вземанията на Банката за законна лихва. От материалите по делото е видно, че ЧСИ е изискал удостоверение за актуалния размер на дълга от ЧСИ Д. З. (л. 555), в което е посочен размера на начислената законна лихва до 18.06.2019г. и който размер е приет и в разпределителния протокол, като следва да се отбележи, че в същия поради допусната техническа грешка, вместо датата 18.06.2019г. е посочена датата 18.06.2018г. Също така съда намира за неоснователно и възражението, че неправилно съдебния изпълнител в разрез с приетото в т. 6 на ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е разпределил разноски на първоначлния взискател – Община Шумен, за всички изпълнителни способи, а не само по приложения, от който са постъпленията на сумите, подлежащи на разпределение. Съгласно задължителните разяснения в т. 6 на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в първия ред на специалните привилегии влизат изцяло и необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят.  Видно от протокола за разпределение, както и от данните по делото, вземанията на взискателя Община Ш. за разноски в размер на 2 109.83лева са само по прилагането на конкретния изпълнителен способ – за продажбата на 5 броя МПС и по силата на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД тези разноски се ползват с право на предпочтително удовлетворение независимо, че само по отношение на два от тях, публичната продан е приключила успешно. Същите са реално заплатени от взискателя, видно от приложените по изпълнителното дело платежни документи, поради което правилно са му разпределени от ЧСИ, който ги е описал по основание и размер в обжалваното разпределение. Следва да се отбележи, че някои разноски в изпълнителното производство на практика са неделими, поради което и същите се погасяват в цялост (разноските за осъществяването на цялата процедура по осъществяването на конкретния изпълнителен способ - публична продан на общо 5 МПС, включва в себе си данни и разходи и за петте МПС, не само за продадените два), поради което изложените в този смисъл възражения в частната жалба са неоснователни. Основателно в групата на привилегированите вземания е включена и пропорционалната такса по т. 26 от ТТЗЧСИ, която се дължи и се събира върху събраната сума за изпълнение на паричното вземане на взискателя. При частично събиране на парично вземане, същата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума, като в случая, таксата е правилно изчислена и съобразена с ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят не е изложил други аргументи за незаконосъобразност на атакуваното разпределение, поради което и съдът намира последното за правилно и законосъобразно постановено, по изложените по – горе съображения, поради което жалбата срещу него, като неоснователна следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 03142 от 19.07.2019г. депозирана от „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК ...  със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от изп. директори В.М.С. и Д.Н.Н., чрез юрисконсулт Л.Х.Д. срещу разпределителен протокол предявен на 16.07.2019г. по изп. дело № 20177750400379 по описа на ЧСИ Я.Б., с рег. № 775, с район на действие ОС – Ш..

Решението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд - Варна, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          

                                                                                            2.