№ 68
гр. Велико Търново, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело №
20224000500057 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 176/17.12.2017 г., постановено по гр. д. № 1/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Ловеч е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявения от Д. П. И.,
ЕГН ********** от с. Орешак, Община Троян, Област Ловеч, *********, съд. адрес: гр.
Троян, ********* срещу „Визия Сторе” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Троян, *********, представлявано от П. С. П., ревандикационен иск по чл.
108 от ЗС - да се признае за установено по отношение на ответника, че е съсобственик на
24.462% идеални части от нововъзникнала сграда на мястото на сгради с идентификатори
73198.504.362.1 и 73198.504.362.2 и чрез застрояване на площта от поземления имот между
тези сгради, намиращи се в поземлен имот с идентификатор 73198.504.362 по КККР на гр.
Троян одобрени със Заповед № РД-18-11/20.04.2007 г. на ИД на АГКК, с площ на целия ПИ
от 372 кв. м., с адрес: гр. Троян, *********, както и да бъде осъден ответника да предаде
фактическата власт и владението върху посочените идеални части от тази сграда. Със
същото решение е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявения от Д. П. И., ЕГН
********** от с. Орешак, Община Троян, Област Ловеч, *********, съд. адрес: гр. Троян,
********* срещу „Визия Сторе” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
1
гр. Троян, *********, представлявано от П. С. П., негаторен иск по чл. 109 от ЗС - да бъде
осъден ответника да премахне частта от нововъзникналата сграда, изградена извън обема и
допуснатото, съгласно Разрешение за строеж № 98/28.08.2019 г. на Главен архитект на
Община Троян за „Реконструкция на съществуваща жилищна сграда с идентификатор
73198.504.362.1 за магазин с офис в поземлен имот с идентификатор 73198.504.362, парцел
III- 1482,1483,1484,1485, кв. 73 по плана на гр. Троян, която част е с площ от 33 кв. м.,
заключена между сграда с идентификатор 73198.504.362.1 и сграда с идентификатор
73198.504.362.4, която незаконна част пречи да упражнява в пълен обем правото на
собственост в поземлен имот с ид. 73198.504.362, да стопанисва и обслужва собствените си
обекти в сграда 73198.504.362.4, включително общите части на тази сграда, както и
възможността да реализира каквито и да било инвестиционни намерения относно бъдещо
застрояване в имот, в който е реализиран незаконен строеж. С решението е осъдена, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д. П. И., ЕГН ********** от с. Орешак, Община Троян,
Област Ловеч, *********, съд. адрес: гр. Троян, ********* да заплати на „Визия Сторе”
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Троян, *********,
представлявано от П. С. П., разноски по делото в размер на 4 320 лв.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Д. П. И., ЕГН ********** от с.
Орешак, Община Троян, Област Ловеч, *********, съд. адрес: гр. Троян, *********, чрез
адв. И.Ц. от САК против Решение № 176/17.12.2017 г., постановено по гр. д. № 1/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Ловеч.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Излага се, че
решението на първоинстанционния съд не отговаря на изискванията на процесуалния закон
и трайната и непротиворечива задължителна практика на ВКС, нито по отношение на
събиране на доказателствата, нито по отношение на техния анализ в мотивите на съдебния
акт от гледна точка на правото, формалната логика и научното знание. Твърди се, че съдът
не обсъдил приети по делото доказателства (снимки), като изключил избирателно
доказателства от обсъждането в съдебния акт и обосновал изводите си по същество на спора
с произволно избрани от него доказателства. От друга страна не съдействал на страните за
изясняване на делото от фактическа страна. Изтъкват се и други процесуални нарушения.
Излага се, че старите сгради са съборени и на тяхно място, без учредяване на право на
строеж са възникнали нови сгради, прикрито под разрешение за строеж под реконструкция,
което ищцата не е длъжна да търпи. По отношение на негаторния иск се твърди, че съдът
въобще не е определил претендираното право.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с
който да бъдат уважени предявените в условията на евентуалност искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Визия
Сторе” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Троян, *********,
представлявано от П. С. П., чрез адв. Ц.А. от АК – Ловеч, в който се излага че същата е
2
неоснователна, а решението в отхвърлителната му част е правилно и законосъобразно.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гражданско дело № 1/2021 година по описа на Окръжен съд –
Ловеч е образувано въз основа на предявени от Д. П. И. от с. Орешак, Община Троян,
Област Ловеч против „Визия Сторе” ЕООД, гр. Троян обективно съединени искове при
условията на евентуалност с посочено в молбата правно основание чл. 108 от Закона за
собствеността и чл. 109 от Закона за собствеността. В исковата молба се излага следното:
Ищцата твърди, че е с ответното дружество „Визия Сторе” ЕООД са съсобственици
на поземлен имот, от който тя притежава 91/372 ид. ч., а ответното дружество - 83/372 ид. ч.,
и който поземлен имот е с идентификатор 73198.504.362 по кадастралната карта и регистри
на гр. Троян, одобрени със Заповед № РД 18-11/20.04. 2007 г. на ИД на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. Троян, улица „Васил Левски“ № 44-46, с площ на целия ПИ от 372 кв.
м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване -
ниско застрояване, с номер по предходен план - 1483, при съседни поземлени имоти с
идентификатори: 73198.504.363, 73198.504.294, 73198.504.345, 73198.504.361, 73198.504.384.
Ответникът придобил 83/372 ид. ч. от поземления имот, като апортна вноска в капитала му
от физическото лице П. С. П. (едноличен собственик на капитала). Апортната вноска
включвала и две сгради, които попадат в ПИ: сграда с идентификатор 73198.504.362.1 по
същата КККР на гр. Троян, с площ 74 кв. м., с брой надземни етажи два, с предназначение -
жилищна, еднофамилна сграда и сграда с идентификатор 73198.504.362.2 с площ 9 кв. м.,
брой надземни етажи един, с предназначение - друг вид сграда за обитаване. Предмет на
апорта били и правата, произтичащи от Разрешение за строеж № 98/28.08.2019 г. на Главния
архитект на Община Троян за „Реконструкция на съществуваща жилищна сграда с
идентификатор 73198.504.362.1 за магазин с офис в поземлен имот с идентификатор
73198.504.362, парцел 111-1482,1483,1484,1485, кв. 73 по плана на гр. Троян. Твърди се, че
след придобиване на правата на собственост върху посочените по-горе самостоятелни
сгради и идеални части от поземления имот, ответникът предприел строителни работи в
съсобствения имот, като вместо да изпълни разрешеното строителство, съгласно
разрешението за строеж, разрушил съществуващите в поземления имот сгради с
идентификатори 73198.504.362.1 и 73198.504.362.2, като на тяхно място, чрез свързването
им и усвояване на незастроената площ от парцела между тези две сгради, построил нова
сграда на около 103 кв. м. с различен обем спрямо предходните две, с различно
предназначение, с различна конструкция. Нововъзникналата сграда била нов обект на
вещното право, съсобствен при квоти на съсобственост, съответни на квотите на
съсобственост в поземления имот, тъй като този нов обект бил приращение към поземления
имот. Затова ищцата счита, че е съсобственик, притежаващ по приращение 24.462 %
идеални части от нововъзникналата сграда, която се владее от ответното дружество. От
3
друга страна твърди, че този нов обект е незаконен строеж, тъй като бил изпълен извън
разрешеното строителство по Разрешение за строеж № 98/28.08.2019 г. на Главния архитект
на Община Троян и не бил допустим по ПУП ПЗ, защото нарушава плътността и начина на
застрояване, изменял външното очертание в хоризонтално и вертикално отношение на
бившите сгради и създавал нова сграда в конструктивно отношение на мястото на сгради
търпими строежи, без постоянен устройствен статут по действаш ПУП. Заявява, че сградата
на владее от ответника. От друга страна заявява, като собственик била принудена да търпи
незаконен строеж. В допълнителната молба сочи, че осъщественото незаконно свързано
застрояване със сграда с ид. 73198.504.362.4 (в която притежава самостоятелни обекти)
прави невъзможен достъпа до сградата - до външната фасада; застрашават се животът и
здравето на живущите, поради липса на отстояние между сградите, нарушени са нормите на
противопожарна защита, не са предвидени и спазени нормативните изисквания във връзка с
отвеждането на дъждовни води в основата на сградата.
Прави се искане съдът да постанови решение, с което се признае за установено по
отношение на ответното дружество, че е съсобственик на 24.462 % ид. ч. от нововъзникнала
сграда на мястото на сгради с идентификатори 73198.504.362.1 и 73198.504.362.2 и чрез
застрояване на площта от поземления имот между тези сгради, както и да бъде осъден
ответника да предаде фактическата власт и владението върху посочените идеални части от
тази сграда, като при условията на евентуалност, ако се приеме, че искът по чл. 108 ЗС да
бъде осъден ответника да премахне частта от нововъзникналата сграда, изградена извън
обема и допуснатото, съгласно Разрешение за строеж № 98/28.08.2019 г. на Главния
архитект на Община Троян на съществуваща жилищна сграда с идентификатор
73198.504.362.1 за магазин с офис в поземлен имот с идентификатор 73198.504.362, парцел
111-1482,1483,1484,1485, кв. 73 по плана на гр.Троян, която част е с площ от 33 кв. м.,
заключена между сграда с идентификатор 73198.504.362.1 и сграда с ид. 73198.504.362.4,
която незаконна част пречи да упражнява в пълен обем правото на собственост в поземлен
имот с ид. 73198.504.362, да стопанисва и обслужва собствените си обекти в сграда
73198.504.362.4, включително общите части на тази сграда, както и възможността да
реализира каквито и да било инвестиционни намерения относно бъдещо застрояване в имот,
в който е реализиран незаконен строеж.
Пред първоинстанционния съд ответникът „Визия Сторе” ЕООД, гр. Троян с
отговорът на исковата молба е оспорил предявените искове. Заема становище, че процесната
сграда е завършена на етап „груб строеж" преди 07.04.2020 г., като сградата е
реконструирана съобразно строителното разрешително и архитектурните планове. Излага се
още, че не е налице приращение по смисъла на чл. 92 от ЗС. Поддържа, че правото му на
собственост върху сграда включва и правото тази сграда да стои върху поземления имот.
Твърди, че е извършил законно преустройство на сградата в същия обем и същата височина
при спазване на всички строителни проекти и книжа за преустройството на тази сграда.
Сградата не е преставала да съществува и правото му на собственост не е погасявано.
Твърди, че при извършване на законно разрешеното строителство на процесната сграда са
4
премахнати части и материали от старата, без които действия не може да се изпълни
предвиденото преустройство. Отрича да е извършено свързване на сграда с идентификатор
№ 73198.504.362.1 и сграда с идентификатор № 73198.504.362.2. Не признава да е
извършено усвояване на незастроена площ от поземления имот, която да е включена към
новата сграда. Заявява, че незастроената част от поземления имот, намираща се между
сграда с идентификатор № 73198.504.362.1 и сграда с идентификатор № 73198.504.362.4 е
свободна и в момента - такава, каквато е била и преди строежа. Пояснява, че за целите на
строителството на сграда с идентификатор № 73198.504.362.1 е използвана като помощна
сграда - склад другата сграда с идентификатор № 73198.504.362.2, че това е в рамките на
правомощията на собственика на сградата, но не представлява свързване на двете сгради и
създаване на нов обект на собственост. Твърди, че притежава сграда с идентификатор №
73198.504.362.1 и сграда с идентификатор № 73198.504.362.2 на правно основание, със
съответните права върху терена, поради което не ги владее и държи без основание. Заявява,
че новопостроена сграда с площ от 33 кв. м., изградена незаконно между сграда с
идентификатор № 73198.504.362.1 и сграда с идентификатор № 73198.504.362.4 не
съществува на място. Отрича извършването на строеж, извън обема на притежаваните от
него права върху двете сгради. Счита, че не е нарушавал правата на ищцата за достъп до
незастроената част на имота, тъй като сградата с идентификатор № 73198.504.362.4, в която
тя има права, няма съответен отвор и това е причината за липса на достъп до частта от
имота, която е на запад от нея и че такъв достъп физически никога не е съществувал, поради
което няма как да пречи. Заявява, че съсобственици в имота са няколко лица, като ищцата не
е въвела твърдение за наличие на съгласие за разпределение на ползването на незастроената
част от имота, поради което не може сама да определя каква част от имота ще ползва и как
нейните права са противопоставими на останалите съсобственици.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
С нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 157, том I, рег. № 1138, дело №
093/06.04.2017 г. и с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 156, том I, peг. № 1137,
дело № 092/06.04.2017 г. на Нотариус Б. К., вписан в регистъра на Нотариалната камара с
peг. № 337, с район на действие Районен съд -Троян, ищцата Д. П. И. е придобила
собствеността на 91/372 ид. ч. от поземлен имот е с идентификатор 73198.504.362 по
кадастралната карта и регистри на гр. Троян, одобрени със Заповед № РД 18-11/20.04.2007 г.
на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Троян, ул. „Васил Левски № 44-46, с площ
на целия ПИ от 372 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин
на трайно ползване - ниско застрояване, с номер по предходен план - 1483, при съседни
поземлени имоти с идентификатори: 73198.504.363, 73198.504.294, 73198.504.345,
73198.504.361, 73198.504.384.
Не е спорно, че ищцата притежава в същия имот и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 73198.504.362.4.3, представляващ жилище, апартамент с площ от 71.80 кв.
м., заедно с принадлежащите към него съответни идеални части от общите части на сграда
№ 4 и правото на строеж върху имота.
5
С нотариален акт за покупко-продажба № 163, том III, рег. № 4838, дело №
500/24.11.2011 г. на Нотариус Б. К., вписан в регистъра на Нотариалната камара с peг. №
337, с район на действие Районен съд - Троян, П. С. П. е придобила собствеността върху
83/372 ид. ч. от същия поземлен имот, заедно и реално с построените в него жилищна сграда
- еднофамилна, двуетажна с идентификатор 73198.504.362.1, със застроена площ по скица
71.00 кв. м. и друг вид сграда за обитаване, едноетажна с идентификационен номер
73198.504.362.2, със застроена площ по скица 9.00 кв. м. По реда на чл. 73, ал. 2 от ТЗ този
имот е апортиран от П. С. П. в капитала на ответника Визия Сторе” ЕООД, гр. Троян
(Учредителен акт на Визия Сторе” ЕООД).
Освен страните по делото със съответните права върху ПИ имат и: Цанко Илиев
Лингорски, притежаващ 1/2 ид. ч. от правото на собственост и Д. П. И. и Васил Петков
Василев - като носители на право на строеж.
Съгласно влязло в сила Разрешение за строеж № 98/28.08.2019 г. на Община Троян е
разрешено на П. С. П. да построи: „Реконструкция на съществуваща жилищна сграда с
идентификатор 73198.504.362.1 за магазин и офис“ в УПИ III- 1482,1483,1484,1485 в кв. 73
по плана за регулация и застрояване на гр. Троян - ЦГЧ, поземлен имот с идентификатор
73198.504.362 по кадастралната карта на гр. Троян, с административен адрес: ул. „Васил
Левски“ № 44, гр. Троян.
С Акт за приемане на конструкцията от 07.04.2020 г. (Приложение № 14 към чл. 7, ал.
3, т. 4 - Образец 14) за „Реконструкция на съществуваща жилищна сграда с идентификатор
73198.504.362.1 за магазин и офис“ и Удостоверение с Изх. № Уд-ТСУ-КР-168/14.05.2020 г.
на Община Троян, се установява, че реконструкцията на сградата в поземления имот с
идентификатор 73198.504.362 в УПИ III - 1482,1483,1484,1485 в кв. 73 по ПРЗ на гр. Троян,
ЦГЧ е завършена в груб строеж.
По делото е представено и копие на инвестиционния проект „Реконструкция на
съществуваща жилищна сграда с идентификатор 73198.504.362.1 за магазин и офис“ в УПИ
III- 1482,1483,1484,1485 в кв. 73 по плана за регулация и застрояване на гр. Троян - ЦГЧ и
документацията към него.
От Писмо Изх. № ЕО-639(1)/15.06.2021 г. на Кмета на Община Троян се установява,
че Инвестиционен проект № 82/12.08.2019 г. предвижда реконструкция на съществуващата
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 73198.504.362.1 с площ 74 кв. м., каквато е и
изградената на място сграда. Към момента строителството било завършено на етап „груб
строеж”, за което има съставен акт обр. 14 от 07.04.2021 г. и издадено удостоверение изх. №
Уд-ТСУ-КР-168/14.05.2020 г. от Община Троян. Новата сграда била нанесена в
кадастралната карта на гр. Троян с функционално предназначение: сграда за търговия с
площ 74 кв. м., 3 етажа и с обособени самостоятелни обекти. Сграда с идентификатор
73198.504.362.2, с площ 9 кв. м., описана в нот. акт № 99, т. VІІІ, дело № 1390/2011г. на СВ -
Троян с предназначение: друг вид сграда за обитаване била премахната, като на нейно
място, върху бетонова площадка е изградена нова сграда с размери 3,75/2,65 м. Сградата
била изградена с керамични тухли с дебелина на зида 12 см, бетонов пояс и дървена
6
едноскатна покривна конструкция с височина от 2,55м до 3,15 м в най-високата част,
покрита с ондулин. Направено е заключение, че е невярно твърдението на г-жа И., че „чрез
свързване и усвояване на незастроената площ между сгради 73198.504.362.1 и
73198.504.362.2, е построена нова сграда на около 103 кв. м., с различен обем спрямо
предходните две, с различно предназначение и конструкция”. Строителството на новата
сграда на мястото на сграда 73198.504.362.2 било извършено без разрешение за строеж и
било незаконно по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което щяло да започне
административно производство по реда на чл. 225а от ЗУТ - за премахване на строежа.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – техническа експертиза
неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че
изградената на място сграда се състои от два надземни и един подземен етаж. Първият
надземен етаж е предназначен за магазин за промишлени стоки (дрехи, обувки и др.), като
магазинът е на две нива. На кота +0,00 е разположена основната зала на магазина; второто
ниво е оформено като галерия с неправилна форма, която е пространствено свързана със
залата на първи ниво; подпокривното пространство се състои от офис и санитарен възел. В
съществуващия сутерен бил изграден нов санитарен възел, предназначен за персонала на
магазина. Останалата част от сутерена била предназначена за склад към магазина. Всички
нива в сградата били свързани с вътрешна стоманобетонна стълба. Дава заключение, че
сградата е завършена в груб строеж, като в момента на огледа в нея се извършвали
довършителни работи. Сградата била изпълнена в съответствие с одобрения инвестиционен
проект № 82/12.08.2019 г., разрешение за строеж № 98/28.08.2019 г. и дадените в
заповедната книга предписания и разрешения за изменения. Сграда с идентификатор
73198.504.362.1 била сграда на основното застрояване, а сграда с идентификатор
73198.504.362.2 - сграда от допълващото застрояване. Заявява, че ако под нововъзникнала
сграда се има предвид сградата, построена на мястото на сграда с идентификатор
73198.504.362.2, то тя също е сграда от допълващото застрояване. Заключава, че по делото
няма представени строителни книжа за сграда с идентификатор 73198.504.362.1, съответно и
за сграда 73198.504.362.3, но това не означава, че такива изобщо не е имало към датата на
построяването им, а само че трудно биха намерени, като се има предвид годината на
построяването им, а за новата сграда, построена на мястото на сграда с идентификатор
73198.504.362.2, няма издадени строителни книжа. Вещото лице дава заключение, че преди
издаването на разрешението за строеж на сграда с идентификатор 73198.504.362.1, ищцата е
имала същия достъп, какъвто има и сега до свободното пространство между сграда с
идентификатор 73198.504.362.4 и сграда с идентификатор 73198.504.362.1, тъй като на
мястото на сграда 73198.504.362.2, сега е построена нова сграда, която също е долепена до
сградата на ищцата, както и предишната и по никакъв начин не променя описаната в
констативната част възможност за достъп. Ищцата има достъп до дворното място, което се
владее и ползва от Ц. Лингорски през вратата, която се вижда вляво на снимки № № 2 и 4 от
приложението, откъдето в момента може да се стигне до дворното място, затворено между
сгради с идентификатори 73198.504.362.1, 73198.504.362.2 и 273198.504.362.4. Дава
7
заключение, че извършеното строителство не оказва влияние на устройствените показатели.
Определената по ЧИЗРП етажност и височина на сградата са спазени. Заключава, че преди
издаване на разрешението за строеж на сграда с идентификатор 73198.504.362.1 не е
извършено обследване на съществуващия строеж за установяване на характеристиките му и
за него не е съставен технически паспорт. Технически паспорт за новия строеж предстои да
се състави, след съставянето на акт обр. 15 за установяване годността за приемане на
строежа. Дава заключение, че сградата е сградена в груб строеж преди 07.04.2020 г. Също
така, че Разрешение за строеж № 98/28.08.2019 г. е издадено за целия обект, така че в случая
няма строителни етапи, които да подлежат на актуване. В процеса на изграждане на
предвидената реконструкция на сграда с идентификатор 73198.504.362.1 са съставени
всички актове и протоколи, които се изискват по Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове
и протоколи по време на строителството и са описани в акт обр. 14 за приемане на
конструкцията. Описани са мерките за защита от пожар и отвеждането на дъждовните води.
От показанията на св. Ц. Л. - собственик на северната половина от жилищната сграда,
представляваща самостоятелен жилищен обект (сграда с идентификатор 73198.504.362.3).
Свидетелят твърди, че не е искано съгласието му за продажбата на частта от имота на П.П. и
е бил изненадан от започналия ремонт. Попитал архитекта, когото е познавал, за
предприетите действия, при което му било обяснено, че продадената част от сградата ще
бъде консервирана, но според него това не е така - частта на ответника е била „срязана“ и
всичко до неговата стена е било премахнато, „заедно с двете големи греди на тавана и двете
големи греди в мазето…“. Потвърждава, че е ходил редовно да наблюдава строежа и описва
част от извършените строителни дейности. Твърди, че старата сграда е била с гредоред, а
новата – с бетонови плочи. Според свидетеля неговата част и закупената от П. част са
представлявали една обща къща, а дворовете са били преградени с каменна стена. В края на
показанията си пояснява, че цялата къща е разделена вертикално от сутерена до тавана със
зид, който стъпва до голям каменен зид 50 - 60 см. и върху него е стъпил гредоредът на
първия етаж, после- и другият. Заявява, че от неговия двор не е можело да се отиде в другия
двор и че Д. не е имала достъп до вътрешната част от дворното място, а от имота на П. не е
можело да се влиза в имота на ищцата. Заявява, че къщата е строена през 1912 г.
Св. Т. Й. Н. - извършил строителните работи по проекта за реставрация на сградата,
която описва като къща - близнак и твърди, че всичко е изпълнено съгласно проекта.
Описва, че при ремонта е съборена само стената на къщата на ответника, тъй като не е
имало обща стена и са махнати гредите в съответната част. През цялото време били
извършвани проверки от различни органи - РДНСК, охрана на труда, полиция и др.
Конкретизира, че покривите със съседната сграда съвпадат, фасадите са на една линия
отпред и отзад, основите са същите и не са правени нови, всичко е правено върху
съществуващата сграда. Малката сграда описва като лятна кухня, която е използвана от
работниците по време на ремонта като склад и за почивка- изградена от тухли, с бетонна
плоча и ламарина върху нея и всичките са били изгнили. Имало е баня и тоалетна. Била е
опасна за работниците и затова е реновирана. След намеса на строителен надзор е
8
извършена промяна на покрива с по- лека конструкция. Становището му е, че „сградата си е
на същото място, само че в по-добър вид. Двете сгради не са свързани по никакъв начин и
никога не са били свързани“. Относно циментова замазка в двора твърди, че е направена
след приключване на строежа и с цел подравняване на терена, за да се осигури отводняване
на имота и за да се направят отвори за включване на водосточни тръби от съседни сгради и
сифон, който да събира водата. Затова е предвиден и наклон към сифона.
От показанията на св. К. И. М. – познат и на двете страни, се установява, че
реконструкцията на голямата сграда е извършена съгласно проекта. Относно сградата с № 2
твърди, че е била силно увредена и опасна за ползване от работниците, поради което е била
обновена, с нов покрив и укрепена. Първоначално покривът на тази сграда е бил удължен до
къщата, но без да се обляга в него, а след подаден сигнал и проверка от органите, тази част е
премахната. Отрича да е имало общ достъп от сграда № 1 към сграда № 2, а че между тях
винаги е имало около метър разстояние. Твърди, че в двора е направена замазка и
канализация, за да се отвежда дъждовната вода, защото преди това е имало кал и водата се е
оттичала от съседната сграда (собственост на ищцата).
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 176/17.12.2017 г., постановено по гр. д. № 1/2021 г. по описа на Окръжен
съд – Ловеч е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания
съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направените искания, съдът
счита, че са предявени искове с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността и при
условията на евентуалност - чл. 109 от Закона за собствеността.
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС
Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без
правно основание. Това е иск на невладеещият собственик срещу владеещият (или
държащият) несобственик - ревандикационен иск. Тежестта на доказване тежи върху ищеца.
Той трябва да докаже, че е собственик на вещта, и че в момента на предявяване на иска
ответникът владее или държи имота.
Уважаването на предявения от ищеца иск с правно основание чл. 108 от ЗС
9
предпоставя установяването наличието на следните предпоставки - право на собственост в
патримониума на ищеца спрямо процесния имот, упражнявана фактическа власт от страна
на ответника и липса на противопоставими права, въз основа на които да владеят същия.
В настоящия случай ищецът твърди че е съсобственик, притежаващ по приращение
24.462 % ид. ч. от нововъзникналата сграда, която се владее от ответника, тъй като след като
ответникът е придобил собствеността върху идеални части от имота и двете самостоятелни
сгради, е предприел строителни работи в съсобствения имот, като вместо да изпълни
разрешеното строителство е разрушил тези сгради и тяхно място, чрез свързването им и
усвояване на незастроената площ от парцела между тях, построил нова сграда на около 103
кв. м. с различен обем спрямо предходните две, с различно предназначение, с различна
конструкция, поради което нововъзникналата сграда е нов обект на вещното право,
съсобствен при квоти на съсобственост, съответни на квотите на съсобственост в
поземления имот, тъй като този нов обект е приращение към поземления имот.
Не спорно, че ищцата и ответното дружество са съсобственици на поземления имот,
от който тя притежава 91/372 ид. ч., а ответното дружество - 83/372 ид. ч.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – техническа експертиза се
установява, че сградата е изпълнена в съответствие с одобрения инвестиционен проект №
82/12.08.2019 г., Разрешение за строеж № 98/28.08.2019 г. на Главния архитект на Община
Троян за „Реконструкция на съществуваща жилищна сграда с идентификатор
73198.504.362.1 за магазин с офис в поземлен имот с идентификатор 73198.504.362, п. III-
1482, 1483, 1484, 1485, кв. 73 по плана на гр. Троян“ и на одобрения инвестиционен проект
и дадените в заповедната книга предписания и разрешения за изменения, като с разрешеното
строителство не се променя застроената и разгънатата застроена площ на съществуващата
сграда с идентификатор 73198.504.362.1. Относно сграда с идентификатор 73198.504.362.2
се констатира, че се касае за сграда от допълващото застрояване, като същата е била в
недобро техническо състояние и на нейно място ответникът е изградил нова, без строителни
книжа. Горното се потвърждава и от Писмо Изх. № ЕО-639(1)/15.06.2021 г. на Кмета на
Община Троян. Не е спорно, че по отношение на с идентификатор 73198.504.362.2 е
предприета процедура по чл. 225а от ЗУТ - за премахване на строежа.
Т.е. не е налице твърдяната от ищцата нова сграда на мястото на сгради с
идентификатори 73198.504.362.1 и 73198.504.362.2.
Горното се установява и от показанията на св. Т. Н. и св. Ц. Л..
Неоснователно е възражението на ответното дружество, че в случая съдът не е
обсъдил приети по делото доказателства (снимки), като изключил избирателно
доказателства от обсъждането в съдебния акт и обосновал изводите си по същество на спора
с произволно избрани от него доказателства. В случая при постановяване на своя съдебен
акт първоинстанционният съд не е обосновавал изводите си с посочените доказателствени
средства, поради което възражението за твърдяното процесуално нарушение е
неоснователно.
10
Настоящата инстанция напълно споделя останалите изводи на първоинстанционния
съд по отношение иска по чл. 108 от ЗС, поради което на основание чл. 272 от ГПК
препраща към тях.
Изложените в жалбата съждения за незаконосъобразността на реконструирането на
съществуващата сграда, нейната търпимост, касаят законосъобразността на издаденото
Разрешение за строеж, което като необжалвано е влязло в сила, но не и производството по
разглеждания в настоящото производство ревандикационен иск.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на
чл. 108 от ЗС. Следователно ищцовата претенция, че И. е съсобственик на 24.462 % ид. ч. от
нововъзникнала сграда на мястото на сгради с идентификатори 73198.504.362.1 и
73198.504.362.2 и чрез застрояване на площта от поземления имот между тези сгради, е
неоснователна.
Поради това съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е
неоснователен и доказан и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 109 от ЗС
Най-напред съдът следва да се произнесе по допустимостта на иска с правно
основание чл. 109 от ЗС, съединен обективно за съвместно разглеждане с иск по чл. 108 от
ЗС. С негаторния иск по чл. 109 от ЗС се предоставя правна защита на собственика срещу
всяко пряко или косвено неоснователно въздействие на трети лица над обекта на правото на
собственост, което ограничава, смущава или пречи за пълноценно ползване на вещта. Искът
е осъдителен и с провеждането му се цели да се премахнат последиците от неправомерни
действия по отношение на обекта на собствеността или да се преустановят тези действия.
За да е основателен искът по чл. 109 от ЗС, в тежест на ищцата е да докаже, че е
собственик на процесния поземлен имот, както и, че твърдените от нея действия
неоснователно ограничават правото й на собственост.
Претенцията на ищцата формулирана в исковата молба е „премахване на частта от
нововъзникнала сграда, изградена извън обема и допуснатото, съгласно Разрешение за
строеж № 98/28.08.2019 г. на Главния архитект на Община Троян, която част е с площ от 33
кв. м., заключена между сграда с идентификатор 73198.504.362.1 и сграда с идентификатор
73198.504.362.4, която незаконна част й пречи да упражнява в пълен обем правото на
собственост в поземлен имот с ид. 73198.504.362, да стопанисва и обслужва собствените си
обекти в сграда 73198.504.362.4, включително общите части на тази сграда, както и
възможността да реализира каквито и да било инвестиционни намерения относно бъдещо
застрояване в имот, в който е реализиран незаконен строеж“.
Настоящият състав намира за недоказано твърдението на ищцата, че била принудена
да търпи незаконен строеж и осъщественото незаконно свързано застрояване със сграда с ид.
73198.504.362.4 (в която притежава самостоятелни обекти) прави невъзможен достъпа до
сградата - до външната фасада; застрашават се животът и здравето на живущите, поради
липса на отстояние между сградите, нарушени са нормите на противопожарна защита, не са
11
предвидени и спазени нормативните изисквания във връзка с отвеждането на дъждовни води
в основата на сградата.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – техническа експертиза се
установява, че на мястото на сгради с идентификатори 73198.504.362.1 и 73198.504.362.2
няма изградена нова сграда и че ответникът не е надхвърлил площта на притежаваните от
него сгради. Извършената реконструкция на съществуващата жилищна сграда с
идентификатор 73198.504.362.1 е изпълнена в съответствие с одобрения инвестиционен
проект и даденото строително разрешение и не е в противоречие със строителните правила и
норми. Не е доказано и твърдението, че между сгради с идентификатори 73198.504.362.1 и
73198.504.362.4 също има нововъзникнала сграда.
Следва да се отбележи, че такова е било разположението на имотите и в момента на
придобиване от ищцата на идеалните част от съсобствения имот и жилището в сграда
73198.504.362.4., като по този начин са нанесени и на кадастралната карта. Единствената
разлика е, че сграда 73198.504.362.2, която е съществувала и е била долепена до сградата с
идентификатор 73198.504.362.4 при реконструкция на съществуващата жилищна сграда с
идентификатор 73198.504.362.1 е била премахната и изградена наново, но обемът не е
увеличен (изградена е върху мястото на съществувалата постройка). Различното е и
изградената бетонна площадка между трите сгради. Обстоятелството дали се касае за
незаконно строителство е ирелевантно в случая, доколкото не се установява смущаване
правото на собственост на ищцата.
Не се установява ищцата да търпи действия, с които ответникът е надхвърлил
учредените му вещни права и с които да нарушава правото на собственост на ищцата.
Неоснователни и недоказани са и възраженията, че в резултат на незаконно свързано
застрояване (каквото реално няма) са застрашени живота и здравето на живущите - „липсва
отстояние и въздушна обтегаемост между сградите, нарушаване на нормите на
противопожарна защита“. Както и, че с извършеното незаконно строителство е нарушена
плътността и интензивността на застрояване на поземления имот, т.е. че като съсобственик
на този поземлен имот ищцата е лишена от възможността да реализира строеж на
допълващо застрояван.
Настоящата инстанция напълно споделя останалите изводи на първоинстанционния
съд по отношение иска по чл. 109 от ЗС, поради което на основание чл. 272 от ГПК
препраща към тях.
Поради това съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС е
неоснователен и доказан и следва да бъде отхвърлен.
Крайните изводи на въззивната инстанция, съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, поради което Решение № 176/17.12.2017 г., постановено по гр. д. № 1/2021 г. по описа
на Окръжен съд – Ловеч следва да се потвърди.
Съобразно направеното искане и изхода на спора ищцата следва да заплати на
ответното дружество направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер
12
на 4 320 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 176/17.12.2017 г., постановено по гр. д. № 1/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Ловеч.
ОСЪЖДА Д. П. И., ЕГН ********** от с. Орешак, Община Троян, Област Ловеч,
*********, съд. адрес: гр. Троян, ********* да заплати на „Визия Сторе” ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Троян, *********, представлявано от П. С.
П. направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 4 320 (четири
хиляди триста и двадесет) лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13