№ 1178
гр. С., 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000501800 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 18.05.2023г по гр.д. № 9218/2021г Софийски градски съд , ГО, І-7
състав е осъдил ЗАД ОЗК-Застраховане АД да заплати на В. К. М. сумата от 15 000лв-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.02.2021г,
виновен за което ПТП се явява водач, застраховал своята ГО при ответника, на осн.
чл.432,ал.1 от КЗ. Съдът е отхвърлил предявения иск за сумата до 30 000лв. Съдът е
приел, че не се установява съпричиняване на увреждането от страна на ищеца. С
решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и
доказаните разноски от страните.
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано в осъдителната си част за
сумата от 15 000лв- присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ищеца В. М., представляван
от адв. Н., в отхвърлителната част, с оплакване за незаконосъобразност. Въззивникът-
ищец поддържа, че неправилно съдът е приложил чл.52 от ЗЗД, че определеното
обезщетение е несправедливо и не са съобразени всички предпоставки за определяне
размера на обезщетението.Ето защо, моли апелативния съд , след като съобрази
1
установените болки и страдания, претърпени от ищеца, да постанови решение, с което
да отмени решението на СГС в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи
предявеният иск изцяло.
Ответникът по жалбата , ответник пред СГС, ЗАД „ОЗК-Застраховане”АД
депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Заявява, че
решението на СГС е правилно и законосъобразно , а определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди- справедлив и съобразен с вредите на ищеца.
В о.с.з. въззивникът В. М. се представлява от адв. Н., която заявява, че поддържа
въззивната си жалба, моли същата да бъде уважена. Поддържа, че ищецът продължава
да търпи болки и страдания от уврежданията, претърпени от ПТП. Претендира
разноски по делото , за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на възнаграждението, претендирано от застрахователя.
Въззиваемата страна ЗАД ОЗК Застраховане АД се представлява в о.с.з. от адв.
К., която моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото
, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
въззивната жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
2
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ ищецът обжалва
решението в отхвърлителната му част и решението на СГС е влязло в сила за
обезщетението за неимуществени вреди за сумата от 15 000лв / се установяват със
сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността
на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е
установено по обвързващ начин, че ЗАД ОЗК Застраховане АД дължи на ищеца
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило
на 07.02.2021г от водач ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” , сключена с ответника.
Единствено спорен е размера на дължимото се от ответника на ищеца
обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД.Пред настоящата инстанция
въззиваемата страна не поддържа възражението си за съпричиняване и не обжалва
изводите на пъровинстанционния съд за липса такова.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Определянето на справедлИ. обезщетение е
свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства по всяко дело като
например характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили,
интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически
последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните
икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за
последните и нивата на застрахователно покритие към същия момент. Тези
обстоятелства следва да се преценят в съвкупност за да се обоснове извод кой е
справедливият размер на дължимото обезщетение за конкретни неимуществени вреди.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищецът е бил на
14години.
В о.с.з. на 25.10.2022г е изслушано заключението на СМЕ, изготвено от вещото
лице д-р М., съдебен дентален лекор, от което се установява, че вследствие на ПТП
ищецът е получил счупване на зъбните коронки на първи горен ляв зъб /зъб 21/ и втори
горен ляв зъб /зъб 22/ с откриване на зъбната пулпа. Вещото лице сочи, че е проведено
лечение на откриването на зъбната пулпа и директно изграждане на счупванията с
изкуствен композитен материал. Според вещото лице травмата на ищеца предполага
затруднение на дъвченото във фазата на отхапване и до известна степен и при
говоренето. След извършеното стоматологично лечение тези функции са били
3
възстановени по изкуствен начин. Вещото лице сочи още, че от проведени физикални
изследвания ЕОД /електродонто диагностика/ за установяване на виталитета на
травмираните зъби се установява девитализирана пулпа /умъртвяване/ на увредените
зъби. Според вещото лице , видно от извършените образни изследвания
/рентгенография на 13.10.22г и СВСТ на 14.10.22г/ са налице рентгенови данни за
възпалителни промени в челюстната кост около корените на травмираните зъби.
Вещото лице сочи,че установеното девитализиране на двата зъба е усложнение от
претърпяната травма и счупването на зъбните коронки при претърпяното ПТП.
Необходимо е провеждане на кореново лечение за отстраняване на некротизираната
пулпа от кореновите канали на тези зъби, което лечение е многоетапно. Сочи се, че
кореновото лечение, при вече девитализирани зъби не е свързано с изпитване на силни
болки при тези манипулации. Според вещото лице непосредствено след травмата на
зъбите е била налице болка при натиск и термично дразнене.
В о.с.з. вещото лице допълва, че зъбите са умъртвени в непосредствена причинна
връзка с травмата. Разяснява, че един умъртвен зъб, ако не се лекува своевременно,
започва да се наблюдава разпад на пулпата - некроза . Според вещото лице
усложненията около зъбните корени са най-опасни, тъй като могат да доведат до
развитие на травматични кисти в бъдеще и стопяване на челюстна кост, когато е
възпалена и като последица- упадане на зъбите. Затова своевременно се провежда
кореново лечение. На този етап не се очаква оцветяване, когато коренно лечение е
извършено добре и в пълнота - почистване на некротичната пулпна маса в зъбните
канали и т.н. Вещото лице обосновава извод, че процесът на кореново лечение и
отстраняване на некротизираната пулпа е многоетапен.
В о.с.з. на 25.10.2022г е изслушана свид. Г., майка на ищеца, която установява,че
след инцидента синът й бил изплашен и много притеснен. Не можел да се храни
добре, притеснявал се да се усмихва, да ходи на училище. Установява,че ищецът
изпитвал болка от топло и студено, защото зъбите му били много чувствителни.
Налагало се да се храни с по-меки и течни храни, да внимава да не отхапва с предните
зъби, дъвчел само от дясната страна. Установява, че зъбите на ищеца били счупени,
което наложило изграждане на зъби. Изградените зъби имали временен характер, до
навършване на 18 години, когато вече ще може да се направи постоянно изграждане на
зъбите. Според свидетелката единият от изградените зъби е малко по- жълт и си личи,
че не е негов. Според свидетелката синът й се притеснява за външния си вид.
Съдът счита, че може да кредитира свидетелските показания, доколкото същите
се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал , не се
опровергават от изслушаната СМЕ и свидетелят описва лично възприети от като
очевидец факти.
Пред настоящата инстанция въззивникът- ищец представя доказателства-
4
медицинска документация, от която се установява, че лечението на увредените зъби
продължава.
С оглед установените претърпени неимуществени вреди, като съобрази
претърпените от ищеца травми – счупване на два предни зъба, като съобрази
първоначалните неприятни изживявания свързани с болката от прием на храни- топли,
студени, твърди, невъзможността за отхапване, затрудненията при хранене, като
съобрази настъпилите усложнения, констатирани от СМЕ, продължаващото лечение и
понастоящем и най-вече обстоятелството, че пострадалият е дете във възраст
характеризираща се с чувствителност към външния вид , а претърпяната травма дава
отражение на външния вид и говора на детето съдът приема , че по справедливост
паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на
сума от 20 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да
се съобразят конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо
тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и момента на настъпване на вредата- м.02.2021г
, както и стандарта на живот в страната към този момент, доколкото обезщетението не
следва да служи за неоснователно обогатяване.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният осъдителен иск следва да бъде
уважен за сумата от 20 000лв, а над тази сума- отхвърлен като неоснователен.
Върху така определената главница застрахователят дължи лихва за забава, която
СГС е приел за дължима от 14.07.2021г и срещу който извод на съда няма въззивни
оплакавния.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е отхвърлена за сумата от 15000лв до 20 000лв и в тази част предявеният иск
следва да бъде уважен, като върху главницата следва да бъде присъдена лихва за
забава считано от 14.07.2021г. В останалата обжалвана част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора решението на СГС следва да бъде изменено в частта за
разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на страните, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищцата се дължи възнаграждение от
още 283лв, до общо дължимия се размер при така уважения иск от 1133лв.
Решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с която ищцата е осъдена да
5
заплати на ответника разноски за сумата над 785.33лв.
Застрахователят дължи държавна такса по сметка на СГС в размер на още 200лв,
както и съдебно-деловодни разноски в размер на още 35.00лв.
Пред настоящата инстанция и двете страни претендират разноски.
На адв. Н. се дължи възнаграждение за защита пред въззивната инстнация в
размер на 583лв, съобразно уважената част от жалбата . Сумата се получава като се
съобрази минималния размер на възнаграждение на един адвокат при интерес от
15 000лв- 1750лв и изхода от спора – жалбата е уважена за 5 000лв.
На ищцата се дължи заплащане на съдебно –деловодни разноски в размер на
100лв, от претендирани 300.00лв- съобразно изхода от обжалването.
Застрахователят претендира разноски в размер на 22365лв. Въззивникът прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е основателно.
Едно и също адвокатско дружество е упълномощено от застрахователя да го
представлява пред настоящата инстанция. Представителството по гражданско дело с
материален интерес от 15 000лв според НМРАВ се заплаща със сумата от 1750лв.
Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, правопораждащите факти са
установени със СПН, проведено е едно съдебно заседание. Ето защо, съдът приема че
справедливото възнаграждение, което се дължи на ЕАД Д. Х. възлиза на 1750лв, а с
оглед изхода от спора следва да се възстановят на застрахователя разноски в размер на
1166лв с ДДС- 233лв или общо 1399лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2567 от 18.05.2023г , постановено по гр.д. № 9218/2021
на Софийски градски съд , ГО, І-7 състав в частта, с която е отхвърлен предявения иск
от В. К. М., действащ лично и със съгласието на баща си К. Г. М. против ЗАД ОЗК-
Застраховане АД за сумата от 15 000лв до 20 000лв- претендирано обезщетение за
неимуществени вреди, както и в частта , с която В. К. М. е осъден да заплати разноски
по делото за сумата над 785.33лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД с ЕИК ********* да заплати на В. К. М., с
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на баща си К. Г. М., сумата от още
5 000лв, представляващи разликата между присъдените 15 000лв и дължимите се
20 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
07.02.2021г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 14.07.2021г до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2567 от 18.05.2023г , постановено по гр.д. №
9218/2021 на Софийски градски съд , ГО, І-7 състав в останалата обжалвана част.
6
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД с ЕИК ********* да заплати на адв. С. Н.
от САК сумата от още 283лв- възнаграждение за защита пред СГС, както и сумата от
583лв- възнаграждение за защита пред САС, на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД с ЕИК ********* да заплати на В. К. М., с
ЕГН ********** , действащ лично и със съгласието на баща си К. Г. М. сумата от
100лв- съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78,ал.1 вр. чл.81 от ГПК.
ОСЪЖДА В. К. М., с ЕГН ********** , действащ лично и със съгласието на баща
си К. Г. М. да заплати на ЗАД ОЗК Застраховане АД с ЕИК ********* сумата от
1399лв с ДДС- разноски, направени пред настоящата инстанция, на осн. чл.78,ал.3 от
ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД с ЕИК ********* да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от още 200лв- държавна такса и още 35.00лв- съдебно-
деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7