№ 476
гр. София, 11.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Анелия Щерева
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно частно наказателно
дело № 20221100600445 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 341, ал. 2
от НПК.
Атакуваното определение е от категорията актове, подлежащи на въззивна проверка
по реда на глава двадесет и втора от НПК.
С протоколно определение от 27.01.2022 г. по НОХД № 16913/2021 г., Софийски
районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 8-ми състав, е констатирал, по реда на чл.
248, ал. 5, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, че на досъдебното производство не са допуснати
съществени отстраними процесуални нарушения, от категорията на визираните в нормата
на чл. 249, ал. 4 от НПК, и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
22.03.2022 г.
Срещу определението на СРС – НО, 8-ми състав, е подадена частна жалба от
упълномощен защитник на подсъдимото лице. С нея се изразява несъгласие с доводите на
първия съд за липсата на допуснато съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване на правото на защита на подс. В.Д.. Сочи се, че внесеният за разглеждане в
СРС – НО обвинителен акт на Софийска районна прокуратура (СРП) не отговаря на
изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, тъй като в него не е посочено време и място на
извършване на престъплението. Застъпва се, че поради тази причина е налице и
противоречие с дадените в Тълкувателно решение (ТР) № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС
задължителни указания в тази насока, конкретно в т. 4.2. Изтъква се, че посочения в
обвинителния акт „голям времеви период“, а именно „на неустановена дата през 2017 г.“ и
„на неустановена дата през 2021 г. след 26.05.21 г. до 23.09.21 г.“ поставя изключително
широки темпорални граници на твърдяното за извършено престъпление, което не отговаря
на изискванията на НПК. Претендира се, че горното създава процесуални предпоставки за
неоспоряемост на обвинението, защото на практика включва възможността за извършване
на твърдяното инкриминирано деяние по всяко време. С това се обуславя, според защитата,
допуснатото на досъдебното производство съществено процесуално нарушение, на
плоскостта на създаване на съществени затруднения пред нея, поради неконкретизираността
на обвинителната теза. Желае се отмяна на обжалваното определение на СРС, като
1
незаконосъобразно.
Съдебният състав, след като се запозна с подадената частна жалба и след като
извърши преценката по реда на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, установи,
че частната жалба е депозирана в законоустановения седем дневен срок от произнасянето в
открито разпоредително съдебно заседание на определението на СРС, от надлежно
легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално
допустима.
След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по
отношение на редовността (допустимостта) на частната жалба, съдът пристъпи и към
преценка обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен
акт.
Съдебното производство по НОХД № 16913/2021 г. по описа на СРС – НО, 8-ми
състав, е образувано въз основа на внесен в СРС – НО обвинителен акт по досъдебно
производство № 1498/2021 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 33217/2021 г. по описа
на СРП, срещу В. В. Д., за престъпления по чл. 325, ал. 5, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
л. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26 от НК и по чл. 325, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, л. „а“ и б. „б“ от
НК.
С внесения обвинителен акт срещу подсъдимия В. В. Д. е повдигнато обвинение за
това, че:
на неустановена по делото дата през 2017 г., в казино „ Фламинго“, находящо се е гр.
„Нови Искър“, кв. „Куманица“, ул. ****, е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - нанасял
удари с ръце в областта на тялото на В.В.А., който бил изправен, обърнат с гръб към един от
игралните автомати и който многократно отправял молби към Д.: „Стига бе, стига моля ти
се. Спри се бе човек. Аз съм бе човек, спри се бе. Аз съм. Израснали сме заедно бе. Недей бе
човек. Стига бе В.. Молят ти се бе човек. Стига. Спри се бе. Аз съм руския. Никога не бих
те предал бе. Израснали се заедно В.. Недей. Стига бе човек. Аз съм твой приятел. В. Моля
ти се. Осъзнай се. Недей. Моля ти се бе. Недей бе човек. Спри се бе „о, о, о, о, о,“ като
засягането на телесния интегритет на А. е извършено на публично място, в присъствието на
множество лица, поне едно от които е заснело случващото се и при явно незачитане на
обществените норми - въпреки отправяните молби и демонстриране на болка, обвиняемият
не само не престанал да нанася удари, а дори си припявал фрази от известна попфолк песен
„Чуй мойта песен“, „Чуй мойта песен. Чуй моя глас. Та на на на на и на и на.“ и деянието,
като същото е извършено в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер и поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК - с присъда по НОХД № 8363/2008 г. по описа на
СРС –НО, 103 състав, влязла в сила на 02.03.2010 г., му е наложено наказание „лишаване
от свобода“, за срок от 3 години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим, и с
присъда по НОХД № 3642/2016 г. по описа на СГС – НО, 29 състав, в сила от 14.10.2016 г.,
му е било наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от 8 ( осем) месеца, което
да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, както и „глоба“, в размер на 1 000 лева, и
не са били изтекли пет години от изтърпяване на наказанието тези присъди - престъпление
по чл. 325, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК;
в условията на продължавано престъпление с три деяния, които осъществяват
поотделно един и същи състав на едно и също престъпление по чл. 325, ал. 5 от НК през
непродължителен период от време (от неустановена дата през 2021 г., но след 26.05.2021 г.
до 24.09.2021 г. включително), при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
2
предшестващото, както следва:
на неустановена дата през 2021 г., след 26.05.2021 г. до 23.09.2021 г. включително, в
село Световрачане, ул., Дружба“, пред № 3, е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - докато
разговарял със св. Й.П.Т., без по какъвто да е начин да е бил предизвикан от същия, му
нанесъл удар с дясна ръка в областта на главата и след като Т. паднал, обв. Д. продължил
да му нанася удари с ръце в областта на тялото и главата, като деянието е извършено в
присъствието на множество свидетели, с цел да бъде демонстрирано явно незачитане на
общоприетите правила за поведение и същото е извършено в условията на опасен рецидив:
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след
като е бил осъждан два пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от
общ характер и поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66
от НК, а именно с Определение по ЧНД № 1996/2017 г. по описа на СпНС, в сила от
09.08.2017 г., е определено едно общо наказание от наложените такива по НОХД №
8363/2008 г. по описа на СРС, НОХД № 3264/2016 г. по описа на СпНС, а именно наказание
„лишаване от свобода“, за срок от 3 години, 1 месец и 16 дни, което да се изтърпи при
първоначален „строг режим, и с определение по НОХД № 2001/2019 г. по описа на СпНС, в
сила от 19.07.2019 г., му е било определено едно общо наказание от наложените по НОХД
№ 20437/2018 г. по описа на СРС, НОХД № 3044/2019 г. по описа на СРС, НОХД №
692/2019 г. по описа на PC - гр. Пловдив, НОХД № 2001/2019 г. по описа на СпНС, а именно
наказание „лишаване от свобода“, за срок от 2 години, което да се изтърпи при
първоначален „строг“ режим и не са били изтекли пет години от изтърпяване на
наказанието тези присъди;
в периода 23 - 24.09.2021 г., в село Световрачане, е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото -
влязъл в питейно заведение - ресторант „Къщата“, поискал една бутилка водка
„Финландия“ и една бутилка ракия „Бургаска мускатова“, взел ги без да ги заплати, хванал
под ръка управителя И.С.А., който в този момент вечерял със семейството си и го завел в
игрална зала „Файар“, находяща се в село Световрачане, ул. „Войнишки път“ № 2.
Накарал А. да седне на стол и започнал да го разпитва за хората в селото, като
междувременно му нанасял удари с ръце в областта на главата, танцувал гол до кръста и
след това пак му нанасял удари в областта на главата. Хванала го за дрехите и го изправил
пред стола. При зададен въпрос от страна на А.: „защо го удря“, обвиняемият му нанесъл
удар с лявата ръка в областта на гърдите, при което А. се свлякъл на земята, а обв. Д. го
хванал за носения на врата ланец и започнал да го дърпа, с което ограничавал
възможността на А. да диша. Държейки А. по този начин, започнал да го влачи по земята,
казвайки му „ставай бе боклук, не се преструвай“, „сега ще те смачкам“. Забелязал, че св.
Г.К.В. се опитва да избяга от игралната зала, хванал я за косата, издърпал я назад й казал:
„ти ли си тая дето ми вика куките“; След което бил спрян от неустановено по делото
лице и продължил да си танцува гол до кръста; напуснал игралната зала и въпреки че
видимо бил под въздействието на изпития от него алкохол / поне 300 мл. водка/ привел в
движение лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег. № ****, потегляйки в
неустановена посока. Малко по-късно същата нощ се върнал пред игралната зала, поискал
от присъстващите охранители Г.В.Г., Р.И. А., В.В.Г. и Е.Б.С. да му осигурят възможност
да влезе в търговската част на игралната зала и дърпал входната врата, отправял заплахи
към намиращата се в игралната зала В., дръпнал охранителя Г., хванал го отзад през
кръста и го повдигнал във въздуха, насочил се към св. Е.Б.С., който също хванал отзад през
кръста и го повдигнал във въздуха. След това се качил в лекия автомобил и отново марка
„Пежо“, модел „307“, с рег. № ****, потегляйки отново в неустановена посока, като
деянието по своето съдържание се отличава с изключителни дързост и цинизъм -
3
продължило е дълъг период от време, с проявена вербална и физическа агресия спрямо
повече от едно лице и в присъствието на множество лица и при променяща се фактическа
обстановка като същото е извършено в условията на опасен рецидив: след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан
два пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер и поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, а именно с
Определение по ЧНД № 1996/2017 г. по описа на СпНС, в сила от 09.08.2017 г., е
определено едно общо наказание от наложените такива по НОХД № 8363/2008 г. по описа
на СРС, НОХД № 3264/2016 г. по описа на СпНС, а именно наказание „лишаване от
свобода“, за срок от 3 години, 1 месец и 16 дни, което да се изтърпи при първоначален
„строг режим, и с определение по НОХД № 2001/2019 г. по описа на СпНС, в сила от
19.07.2019 г., му е било определено едно общо наказание от наложените по НОХД №
20437/2018 г. по описа на СРС, НОХД № 3044/2019 г. по описа на СРС, НОХД № 692/2019 г.
по описа на PC - гр. Пловдив, НОХД № 2001/2019 г. по описа на СпНС, а именно наказание
„лишаване от свобода“, за срок от 2 години, което да се изтърпи при първоначален
„строг“ режим и не са били изтекли пет години от изтърпяване на наказанието тези
присъди;
на 24.09.2021 г., в село Световрачане, в питейно заведение - ресторант „Къщата“, е
извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото- след консумация на две чаши водка от по 50 мл., без да каза
нищо и без да попита бармана св. С.И. А., минал зад бара, усилил музиката, върнал се до
масата и ударил с ръка лампиона на лампата, ситуирана над масата, след което по
неустановен по делото начин ударил входната врата на заведението, като счупил
поставената ПДЧ плоскост в алуминиевата рамка на крилото на врата, като деянието е
предхождан от засягане на телесния интегритет на управителя на заведението И.С.А.,
извършено на 23.09.2021 г. извършено е в присъствието на свидетелите А.Н.Т., Г.С.Н. и
малолетния син на Д.- П.В. Д. и същото е извършено в условията на опасен рецидив: след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е
бил осъждан два пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ
характер и поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от
НК, а именно с Определение по ЧНД № 1996/2017 г. по описа на СпНС, в сила от
09.08.2017 г., е определено едно общо наказание от наложените такива по НОХД №
8363/2008 г. по описа на СРС, НОХД № 3264/2016 г. по описа на СпНС, а именно наказание
„лишаване от свобода“, за срок от 3 години, 1 месец и 16 дни, което да се изтърпи при
първоначален „строг режим, и с определение по НОХД № 2001/2019 г. по описа на СпНС, в
сила от 19.07.2019 г., му е било определено едно общо наказание от наложените по НОХД
№ 20437/2018 г. по описа на СРС, НОХД № 3044/2019 г. по описа на СРС, НОХД №
692/2019 г. по описа на PC - гр. Пловдив, НОХД № 2001/2019 г. по описа на СпНС, а именно
наказание „лишаване от свобода“, за срок от 2 години, което да се изтърпи при
първоначален „строг“ режим и не са били изтекли пет години от изтърпяване на
наказанието тези присъди - престъпление по чл. 325, ал. 5, вр. ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Със свое разпореждане от 07.12.2021 г., съдията – докладчик по НОХД №
16913/2021 г. по описа на СРС – НО, 8-ми състав, е насрочил образуваното по обвинителния
акт дело в открито разпоредително заседание, което е проведено на 27.01.2022 г.
В хода на откритото разпоредително заседание, защитата е претендирала наличие на
съществено процесуално нарушение, допуснато на досъдебното производство, изразяващо
се в липса на яснота за времето на инкриминираното от прокуратурата деяние. Конкретно е
визирала използвания от прокуратурата способ за очертаване на приетото от нея време на
4
извършване на твърдяното престъпление като „на неустановена дата през 2021 г., след 26
май 2021 г.“ и „на неустановена дата през 2017 г.“. Въз основа на горното е пожелала
съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на прокурора, за
отстраняване на констатираното, според защитата, съществено процесуално нарушение.
В рамките на произнасянето си по реда на чл. 248, ал. 5 от НПК, обсъждайки
въпросите по ал. 1, от т. 1 до т. 8, в частност този по т. 3, а именно допуснато ли е на
досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, от
категорията на посочените в разпоредбата на чл. 249, ал. 4 от НПК, СРС – НО, 8-ми с-в, със
свое протоколно определение от 27.01.2022 г., е приел липса на твърдяното от защитата
съществено процесуално нарушение, служебно не е констатирал друго такова и е насрочил
делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Мотивирайки произнасянето си, е
посочил, че възражението на защитата не очертава допуснато съществено процесуално
нарушение. Изтъкнал е, че наведените от прокуратурата фактически твърдения в
обвинителния акт и в последното предявено постановление за привличане на подсъдимото
лице в процесуалното му качество на обвиняем се намират в смислово единство. Приел е, че
СРП е изложила факти (според нея), сочещи на дата на осъществяване на престъпното
посегателство. Последните са били предявени на подсъдимия, като по този начин е била
обезпечена възможността му да разбере фактическите твърдения на прокуратурата и да
организира съобразно тях защитата си.
Срещу така постановения съдебен акт е депозирана частната жалба от
упълномощената защита на подсъдимия.
Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК, определението на съда по чл. 248,
ал. 1, т. 3 от НПК подлежи на съдебен инстанционен контрол, по реда на Глава XXII от
НПК. Предметът на инициираното по този ред въззивно производство е ограничен до
проверката на законосъобразността и правилността на определението на първия съд за
наличието, съответно липсата, на допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия/подсъдимия,
пострадалия или неговите наследници, като същите изрично са посочени от законодателя в
нормата на чл. 249, ал. 4 от НПК.
Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, допуснатото на досъдебното производство
нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени
правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава
или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има
защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от
НПК, когато не владее български език.
При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по
чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НК, относими към
настоящия казус, настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество, жалбата е
основателна, а атакуваното определение на първоинстанционния съд – нeправилно.
Действително, във внесения в СРС обвинителен акт, както и в последното предявено
на подсъдимия, тогава обвиняем, постановление за привличането му като такъв, е налице
процесуално нарушение, от категорията на съществените, но отстраними такива, очертани в
разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК. Същото се състои в това, че при
предявеното, а впоследствие и повдигнато обвинение, е допусната неяснота по основен общ
съставомерен признак на едната от двете твърдени, инкриминирани като престъпни
деятелности на подсъдимия.
Конкретно, при очертаване в хронологичен аспект на претендираното престъпление
по чл. 325, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, всъщност липсва ясно,
конкретно и определено, а дори и допустимо определяемо, времето, в което се застъпва от
прокуратурата, че е извършена съответната инкриминирана от нея деятелност. Използването
5
на формулировката „неустановена по делата дата през 2017 г.“, визирайки цялата
календарна 2017 г. като период, в рамките на който се твърди, че на неустановен ден от
него е консумирано инкриминирано деяние, което не е от вида на продължените такива,
всъщност се приравнява на липса на посочено време на извършване на деянието.
Няма спор нито в теорията, нито в съдебната практика, че за да е гарантирано
пълноценното осъществяване на правото на защита на обвиняемия/подсъдимия, в частност
правото му на ясно, точно и конкретно обвинение, неизискващо тълкуване и/или
предположения (чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК), времето на извършване на твърдяната
престъпна деятелност не е задължително да бъде визирано като точно определена дата и/или
час. Допустимо е това да бъде сторено и поставяйки това време, когато не е възможно да
бъде установено с точност до ден и/или час, в някакъв обособен времеви интервал, чийто
граници обаче да дават възможност за сравнително конкретна определяемост. Като такива
сравнително определяеми хронологични параметри съдебната практика, а и теорията,
еднопосочно и безпротиворечиво са възприели ситуирането на неустановения с точност
момент на извършване на деянието (дата, час) в рамките на посочен месец, дори няколко
месеца, в конкретен сезон. Важното е, обаче, на плоскостта на охрана правото на защита на
обвиняемия/подсъдимия, в контекста на правото на ясно, точно и разбираемо обвинение,
тези хронологични рамки да дават възможност за изграждането на сравнително конкретна –
определена или определяема, но не абстрактна, а ясна, представа в
обвиняемото/подсъдимото лице за момента на консумиране на твърдяното престъпно
деяние.
В светлината на посоченото, използването в обвинението на период от цяла
календарна година като времеви диапазон, в границите на който е извършено
претендираното като инкриминирано деяние, което, както вече се посочи, не е от
категорията на продължените престъпления, се явява незаконосъобразно.
Използването на период от време с продължителност от една календарна година за
очертаване на времето на извършване на непродължено престъпление, е порочно и в чисто
практически аспект. Съобразявайки целия обхват на съдопроизводството и пълния набор от
материално- и процесуалноправни институти, изграждащи цялостното наказателноправно
отношение между обвиняемия/подсъдимия и държавата, неизменно се налага изводът, че
дефинирането на момента на извършване на деянието чрез поставянето му в неустановено
време през цяла една календарна година, на практика означава непосочване на момента на
извършване на инкриминираното от прокуратурата деянието. От своя страна, тази неяснота
за времето на консумиране на евентуалната престъпна деятелност ще детерминира
невъзможността или най-малкото изключителното затруднение за приложение на редица
материално- и процесуалноправни института, които се използват в рамките на целия
наказателен процес, включително и след приключване на наказателното преследване с
влязъл в сила съдебен акт. Например ще направи невъзможна или най-малкото
изключително ще затрудни преценката по отношение предела на действие на съответната
наказателноправна норма по време – дали процесната деятелност е била инкриминирана в
съответния момент (вж. в този смисъл и проф. И.Н., „Наказателно право на Република
България, Обща част, книга първа“, изд. „Софи – Р“, 1992 г., т. 1, стр. 120 - „Меродавен за
наказателноправната квалификация е моментът на извършване на деянието“). Ако е била –
по отношение на различните хипотези на нормата на чл. 2 от НК – ал. 1 - „За всяко
престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му“,
както и дали евентуално настъпилите последващи изменения в санкционната или
диспозитивната част на използваната наказателна материалноправна норма са по-
благоприятни или не – ал. 2 на чл. 2 от НК. На следващо място, визираната неяснота
съществено възпрепятства и преценката за наличие или липса на изтекла давност за
наказателно преследване – чл. 80, ал. 3 от НК, както и приложението на института на
кумулацията – чл. 23 – чл. 25 от НК. От значение е и за институтите на „опасен рецидив“ –
6
чл. 30, вр. чл. 29, ал. 1 от НК, впрочем използван и в настоящото наказателно производство,
и за „повторност“ – чл. 30, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Поради изложеното, въззивният съд констатира, че в хода на досъдебната фаза и при
изготвяне на внесения в СРС – НО обвинителен акт действително е допуснато съществено
отстранимо процесуално нарушение, по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК – неотчетено
от първостепенния съд, което е довело до ограничаване правото на защита на обвиняемoтo
лице. Неизменна част от същото е и правото на ясни, безпротиворечиви и ненуждаещи се от
тълкуване и/или предположения твърдения по фактите, включително за времето на
извършване на претендираното за престъпно деяние, срещу които подсъдимият да може да
организира защитата си. Обвинението трябва да бъде предявено по безспорен и категоричен
начин и подобни неясноти в обвинителният акт като обсъжданата са недопустими.
Както вече се посочи, избраният от прокуратурата способ за определяне, по-скоро
неопределяне, на времето на извършване на инкриминираната от нея деятелност, досежно
едното от твърдените престъпления – по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл.
248, ал. 1, т. 3 от НК, не дава възможност за изграждане на сравнително точна, в приемлив за
целите на наказателния процес хронологичен диапазон, определяема представа.
Въззивният съдебен състав се съгласява с възражението на защитата, че внесеният в
съда обвинителен акт не покрива минималните стандарти за неговото съдържание, заложени
от законодателя в разпоредбата на чл. 246 от НПК. Допуснатата неяснота при очертаване на
фактическите обстоятелства, изпълващи състава на претендираното престъпление по чл.
325, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, конкретно досежно времето на
извършване на деянието, не дава възможност на подс. В.Д. да разбере фактическите рамки
на предявеното му и повдигнато обвинение по начин, който да му позволи да организира
адекватно защитата си, а на съда – да определи по ясен и недвусмислен начин предмета на
доказване по делото.
Посоченото процесуално нарушение не може да бъде отстранено във фазата на
съдебното производство, без да бъдат накърнени правата на подсъдимото лице, поради
което е основание за прекратяване на образуваното съдебно производство и връщане на
делото в стадия, на който е било допуснато. Ето защо, единствено възможният и
законосъобразен начин за отстраняването му се явява връщането на делото на прокурора, за
отстраняване на посочената неяснота.
Същевременно, СГС не споделя възражението на защитата, наведено както пред
първия съд, така и пред него, че и за престъплението по чл. 325, ал. 5, вр. ал. 2, вр. ал.1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е допуснато на същата плоскост, а именно
начина на посочване на времето на евентуално престъпната деятелност, съществено
нарушение на процесуалните правила, в частност на правото на защита на
обвиняемото/подсъдимото лице. Напротив, в диспозитива на предявеното, а впоследствие и
повдигнато обвинение, прокурорът е използвал горевизираната допустима и константно и
еднопосочно приемана за законосъобразна техника на посочване на времето, в което
застъпва, че е консумирана твърдяната престъпна деятелност по чл. 325, ал. 5, вр. ал. 2, вр.
ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, чрез ситуирането му в обособен
времеви интервал, чийто граници дават възможност за сравнително конкретна
определяемост – „на неустановена дата през 2021 г., след 26.05.2021 г. до 23.09.2021 г.“.
Не намират опора в съдържаните на обстоятелствената част на обвинителния акт на
СРП и на диспозитива на предявеното и повдигнато от същата обвинение и възражението на
защитата, относно неяснота за мястото на извършване на инкриминираната от
прокуратурата деятелност на подс. В.Д.. В това отношение държавното обвинение е
изпълнило законосъобразно и коректно процесуалното си задължение за точно, ясно и
конкретно посочване на приетото от нея местоизвършване на всяко едно от
инкриминираните деяния, като изрично е визирало, че са извършени респективно в село
7
Световрачане, питейно заведение - ресторант „Къщата“; в село Световрачане, ул., Дружба“,
пред № 3, и в гр. „Нови Искър“, кв. „Куманица“, ул. ****, казино „ Фламинго“.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира, че
определението на първоинстанционния съд, с което не е констатирал съществено
процесуално нарушение, допуснато на досъдебното производство и не е прекратил
образуваното пред него съдебно производство, се явява неправилно и незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено. Делото трябва да се върне на прокурора, за
отстраняване на така допуснатото съществено процесуално нарушение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 345, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 от
НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 27.01.2022 г. по НОХД № 16913/2021 г. на
СРС – НО, 8-ми състав, с което е констатирал, по реда на чл. 248, ал. 5, вр. ал. 1, т. 3 от НПК,
че на досъдебното производство не са допуснати съществени отстраними процесуални
нарушения, от категорията на визираните в нормата на чл. 249, ал. 4 от НПК, и е насрочил
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.03.2022 г.
ВРЪЩА делото на СРП, за отстраняване на допуснатото съществено нарушение на
процесуалните правила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8