Р Е Ш Е Н И Е № 150
гр. Шумен, 27.07.2016 г.
Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на четиринадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Г.С., като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов г. д. № 210 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от В. Г. Г., ЕГН **********,*** чрез ад. А.Д. *** с адрес за призоваване гр. С., ул. „... срещу „МБАЛ-Ш.” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. „..., пред- ставлявано от изп. директор Ю.Д.И.. От справката в Търговския регистър се установява, че към настоящият момент дружеството се представлява от изп. директор А.Г.А.. Ищецът твърди, че е син на С.Д.Г., ЕГН **********. На 18.08.2014 г. С. Г. се е почувствала зле и припада на работното си място, но след като се свестява, остава на работа. На следващия ден 19.08.2014 г., отново й става зле и се прибира на обяд от работа. На 20.08.2014 г. не е могла да отиде на работа, поради високата температура. Лекувала се е сама с аспирин, аналгин и парацетамол. На 21.08.2014 г. състоянието й не се е подобрило и тя посетила личния лекар, но той бил в отпуска. Заместващият го ле- кар – д-р Г. и изписва антибиотик и др. лекарства. Въпреки взетите лекарствата състоянието на С. Г. не се подобрило, а напротив се влошило, високата температура не спадала, поради това на 23.08.2014 г. С. Г., придружена от А.К.П. отива в спешния кабинет на „МБАЛ Ш.” АД, но от там без да я прегледат я отпращат като лекарят казал, че високата температура не е основание да бъде прегледана в спешния кабинет. Тогава С. Г. отново отива в кабинета на личния лекар, който този ден е заместван от д-р С.С. и той й изписал допълнително лекарства. Въпреки приема им здравословното състояние на С. Г. се влошило. На 25.08.2014 г. тя отново посетила кабинета на личния лекар, който този ден е бил заместван от д-р Н. К., която веднага я изпраща в спешното отделение на „МБАЛ Ш.” АД. Придружена отново от съседката си А.П., С. Г. отива отново в спешното отделение и чака повече от час с температура от 39°, докато й обърнат внимание. С голямо нежелание от страна на медицинския персонал й вливат банка NaCl 0.9%, при което получава пурпурен обрив, повръща и й причерняло, но въпре- ки това била отпратена да си ходи в къщи. В късния следобед на същия ден – 25.08. 2014 г., С. Г. отново отива при личния си лекар, при което д-р Н. К. и из- дава направление за преглед от кардиолог. Същата вечер – 25.08.2014 г., придруже- на от А.П., С. Г. за втори път отива в спешното отделение на „МБАЛ Шумен” АД, но дежурният лекар я отпратил да си ходи в къщи, като й ка- зал, че няма инсулт. На 26.08.2014 г., С Г., поради влошаване на състояние- то си за пореден път отива в спешното отделение, където за първи път й направили снимка на рентген, при което дежурният лекар поставил диагноза „Пневмония” и я изпраща за прием в І-во вътрешно отделение на болницата. Едва в това отделение установяват, че С. Г. е ухапана от кърлеж, поради което е приведена в ин- фекциозното отделение, а от там на 27.08.2014 г. в интензивното отделение на бол- ницата, където на 03.09.2014 г. е починала. Извършената аутопсия на починалата е установила, че тя е била болна от „Марсилска треска”. Ищецът, който живее в гр. В., е бил уведомен за заболяването на майка му, едва след постъпването й в ин- тензивното отделение. Според ищеца смъртта на майка му е вследствие бездейст- вието на лекарите от спешното отделение на „МБАЛ Ш.” АД, които са били на работа на 23.08.2014 г., 25.08.2014 г. и 26.08.2014 г. Непредприемането на адекватни действия за установяване навреме на заболяването и лечение са причина за нейната смърт. Не е указана качествена и адекватна медицинска помощ, макар че всеки един от лекарите е могъл и е бил длъжен да укаже такава. Ищецът е прежи- вял тежко смъртта на майка си. Смъртта на майка му е причинила болка и мъка от безвъзвратната загуба. Ищецът е преживял психически стрес и никога не ще успее да превъзмогне загубата на майка си. Към настоящия момент претърпените от ище- ца неимуществени вреди свързани със загубата на близък роднина не са били обез- щетени по никакъв начин. Ищецът претендира на основание чл.49 от ЗЗД ответни- кът да му заплати сумата от 100 000.00 лв., представляваща обезщетение за претър- пените неимуществени вреди, причинени вследствие смъртта на майка му и сумата от 5 261.91 лв., представляваща мораторна лихва за периода от датата на уврежда- нето до датата на предявяване на иска – 10. 03.2015 г., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до датата на окончателното й заплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и на основание чл.219, ал.1 от ГПК молба за привличане по делото на „ДЗИ – общо за- страховане” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. С. ..., район С., ул. „..., представлявано от К.Х.Ч. и Е.К.Г., като трето лице – помагач, на страната на ответника. Едновременно с това ответникът е предявил за съвместно разглеждане, при условие на евентуалност, обратен иск срещу третото лице. С определение № 485 от 16.10.2015 г. съдът е конституирал застрахователното дружество като трето лице помагач на страната на ответника и е приел за съвместно разглеждане предя- вения от „МБАЛ-Ш.” АД обратен иск.
В отговора си „МБАЛ Ш.” АД оспорва предявените искове като неосно- вателни и недоказани. Видно от входящия регистър на спешното отделение на 23. 08.2014 г. няма записана пациентка С. Г.. Дежурния лекар д-р Д.С. няма спомен да е отказал преглед на пациентката. Състоянието на С. Г.а не е било спешно, още повече, че тя сама е дошла до болницата, без да е полз- ван автомобил на ЦСМП. Обстоятелството, че имала висока температура не е осно- вание за прием в спешното отделение. Ако е имало необходимост от спешно лече- ние, то д-р С. С., който я преглежда на 23.08.2014 г. е щял да я изпрати със съответното направление. При всичките си посещения в спешното отделение и при другите лекари С. Г. не е съобщила, че е била ухапана от кърлеж или, че има контакт с животни. По тази причина никой от лекарите в спешното отделение не е бил в състояние да постави насочваща диагноза. Дори и да е била приета за лече- ние на 23 или 25.08.2014 г. не е имало възможност да се постави диагноза Марсил- ска треска. Не съществуват тестове за спешна диагностика на болестта. За да се предприемат действия за лечение на Марсилската треска, тя трябва да бъде сероло- гично доказана, но доказването е невъзможно да бъде извършено до 27.08.2014 г. с оглед на това не съществува пряка причинна връзка между действията на лекарите в спешното отделение на „МБАЛ Ш.” АД на 23, 25 и 26.08.2014 г. и смъртта на С. Г..
С предявения обратен иск срещу „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД, „МБАЛ Ш.” АД, претендира, в случай, че бъде уважен предявения срещу него иск, за- страхователното дружество да бъде осъдено да му заплати сума, за която е уважен главния иск, но не повече от 10 000.00 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на главния иск, както и направените съдебни и деловодни разноски. Претенцията на болницата по обратния иск се основава на следните обстоятелства: През процесния период 23.08.2014 г. – 03.09.2014 г., през който евентуално са на- стъпили вредите, чиято обезвреда се претендира от ищеца по главния иск, между „МБАЛ Ш.” и застрахователното дружество е имало сключени застраховател- ни договори за застраховка „Професионална отговорност на медицински персо- нал”, обективирани в застрахователни полици № ... г. В тези застраховки е предвидена отговорност на застрахователя при предявен срещу болницата иск за обезщетение вследствие на действия или бездействия на медицинския персонал.
В отговора си „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД оспорва изцяло претенцията както по предявения главен иск, така и тази по обратния иск. Счита, че не са нали- це основания за ангажиране отговорността на лечебното заведение по главния иск, респективно отговорността на застрахователното дружество по обратния иск, пора- ди липса на противоправно поведение от страна на лекарите в спешното отделение на „МБАЛ Ш.” АД, което да се намира в пряка причинна връзка със смъртта на С. Г.. Липсват основания да се счита, че при извършване на възложената ра- бота от лицата изпълняващи функциите на медицински персонал към „МБАЛ Ш.” АД са нарушени утвърдените медицински стандарти и правила за добра меди- цинска практика пряко свързани и довели до смъртта на С. Г..
Застрахователното дружество не оспорва наличието на валидно сключен договор за застраховка „Професионална отговорност на медицински персонал”, обективиран в застрахователна полица № 211014271000034/29.08.2014 г., със срок на действие 1 година, считано от 0.00 ч. на 30.08.2014 г. до 24.00 ч. на 29.08.2015 г.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е син на С.Д.Г., ЕГН **********, починала на 03.09.2014 г. За първи път починалата е потърсила медицинска помощ от личният си лекар д-р Й. на 21.08.2014 г. но същият е бил в отпуск и прегледа е осъществен от заместващия личния лекар д-р. М. Г.. С. Г. се е оплаквала от висока температура. Поставена е диагноза „Остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена...”. Предписани са антибиотик и др. лекарства. Състоянието на С. Г. не се подобрява и на 23.08.2014 г. тя отива в Спешното отделение към „МБАЛ-Ш.” АД. Дежурният лекар в отделе- нието д-р Д.С. и предписва лекарства. По-късно в същия ден отново търси линия си лекар, който този ден е заместван от д-р С. С.. Той й изписва допъл- нителни лекарства. На 25.08.2015 г., поради липса на подобрение – висока темпера- тура и ниско кръвно налягане, С. Г. , след преглед при личния лекар, този път заместван от д-р Н. К., отново е посетила Спешното отделение към „МБАЛ Ш.” АД. В Спешното отделение й приливат една банка физиологичен разтвор и я насочват за лечение в извънболничната помощ. Същия ден поради влошаване на състоянието С. Г. отново посещава д-р Н. К., която отново я насочва към Спешното отделение на болницата за преглед от кардиолог, но дежурният лекар в отделението констатирал че няма инсулт. На 26.08.2016 г. поради влошава- не на състоянието й, майката на ищеца отново посещава Спешното отделение на болницата, при което след направената й снимка на рентген е настанена в І-во вътрешно отделение на болницата с диагноза „Пневмония”. На следващия ден 27.08.2014 г. след като е установено ухапване от кърлеж е преместена в Инфек- циозно отделение., а поради влошаване на състоянието й същия ден е преместена в Интензивното отделение на болницата., но въпреки проведеното лечение на 03.09.2014 г. почива. При извършената на 04.09.2014 г. аутопсия в клиничната и в патологоанатомичната диагноза е посочено, че заболяването на починалата С. Г. е „Марсилска треска”.
В хода на процеса са разпитани осем свидетели. Свидетелката А.К.П. е приятелка на починалата и се познават повече от 20 години. С. Г. била пенсионерка, но продължавала да работи. На 20.08.2014 г. тя се обадила на свидетелката и казала, че не е добре и се уговорили на другия ден тя да я заведе на лекар. Свидетелката твърди, че още на 18.08.2014 г. на С. Г. й станало лошо на работното й място и се наложило да я заливат с вода, но останала да работи. На другия ден 19.08.2014 г. също й станало лошо по време на работа и тя се прибрала в къщи, като до отиването на лекар се е лекувала сама с лекарства, които имала в дома си. На 21.08.2014 г. свидетелката придружила С. Г., която била с висока температура до личния й лекар, но той в момента бил в отпуска и прегледа бил осъществен от заместващата го д-р Г., която предписала антибиотици и дала дала 5 дни болнични. В събота 23.08.2014 г. на С. Г. й станало лошо и започ- нала да повръща, в момент когато била излязла да разходи кучето си и разговаряла със свидетелката на улицата. Свидетелката я придружила до Спешното отделение на болницата. С. Г. казала на дежурния лекар в отделението, че има висока температура, с оглед на това лекарят я насочил съм поликлиниката, където дежурят лекари от доболничната помощ. В поликлиниката я преглежда дежурния лекар д-р С., който й предписал допълнителни лекарства.
В понеделник на 25.08.2014 г. С. Г. се обадила на свидетелката и я по- молила да я придружи да личния лекар тъй като се чувствала много зле. В този ден личния лекар бил заместван от д-р К., която след прегледа я насочила към Спешното отделение на болницата. В отделението и прилели една банка, след кое- то С. Г. получила обрив, но казала че се чувства малко по-добре. Същия ден по-късно отново отишли в доболничната помощ, където била дежурна д-р К.. Тя им дала бележка и отново отишли в Спешното отделение, но дежурният лекар след прегледа, изписал лекарство и я отпратил. На следващия ден вторник 26.08.2014 г., свидетелката се обадила на С. Г., която й казала, че не могла да отиде да си вземе болничния, била много зле, не можела да върви и не можела да диша. Свидетелката намерила кола и с нея я закарала отново в Спешно отделение, където след като на С. Г. била направена рентгенова снимка я настанили в Първо вътрешно отделение.
Свидетелката е присъствала на всички прегледи и твърди, че никой от лека- рите, които са преглеждали С. Г. не я е питал дали е ухапана от кърлеж. Като вкарвали С. Г. в отделението и я съблекли, свидетелката видяла, че има кър- леж. Но в отговор на зададен от вещото лице д-р Д. въпрос свидетелката отго- вори, че С. Г. е имала кърлеж седмица – две преди това и го е махнала. Сви- детелката я попитала дали има зачервяване, но отговорила, че няма. С. Г. не е казала на докторите за кърлежа. Според свидетелката ако С. Г. е знаела за кърлежа е щяла да го извади.
Според свидетелката С. Г. е имала инсулт преди 3-4 години, вследст- вие на което във врата й имало заседнал тромб, поради което нямала дясно пери- ферно зрение. Поради това заболяване получавала пенсия и ходела на ТЕЛК.
Свидетелят Г.В.А. е приятел на ищеца повече от 25 години. Отношенията между ищеца и майка му са били прекрасни. Баща му почи- нал отдавна и тя е била единственият му близък роднина. Ищецът изживял много тежко смъртта й, обвинявал се че не е направил всичко възможно да я спаси. Според свидетелят ищецът и до настоящия момент все още не е преживял смъртта на майка си. Станал по затворен и необщителен. Преди смъртта на майка му, често се е обаждал на свидетеля и се виждал с него. Сега е разредил обажданията си. Свидетелят живее в квартала, в който живеела и майката на ищеца и я срещал често. Свидетелят не знае тя да е имала здравословни проблеми, освен проблемът с периферното зрение, който бил от много години, но това не й пречело да се раз- хожда с кучето си и да ходи до магазина.
Свидетелят д-р Д.Р.С. работи в Урологичното отделение на болницата, а в Спешното отделение дава съвместителство. На 23.08.2014 г. е бил на смяна. Конкретно за С. Г. няма спомен. Не отрича, че е издал рецептата, приложена по делото. С оглед на това счита, че е извършил преглед, защото не може да издаде рецепта и предпише лекарства на пациент без да е извършил преглед. Ако при прегледа беше установил нещо обезпокоително което налага болнично лечение щял да пусне изследвания и евентуално да я хоспитализира. Не е възможно да прецениш състоянието на пациента без да извършиш преглед. Няма практика в Спешното отделение да се препраща пациент, който е дошъл в отделе- нието за болничната помощ. Като дойде пациент се преглежда, ако преглеждащия лекар прецени се назначават изследвания и после се изписва терапия. Има и възможност пациента да бъде насочен за консултация при конкретен специалист. Според свидетелят причината, че прегледа на С. Г. не е бил отбелязан в журнала, може да се дължи на няколко причини, да е дошла линейка или да са го извикали за преглед на друг пациент, тъй като са само трима души.
В отговор на зададени от съда въпроси, свидетелят обясни, че при пациент с висока температура, както е било при този случай се прави обстоен разпит в хода на който ако се породи съмнение че е ухапан от кърлеж на пациента се задава съответния въпрос. Такова съмнение при пациент с висока температура може да се породи ако са налице петнисти обриви, които са характерен белег при ухапване от кърлеж.
Свидетелят д-р М.Г.П. е бил дежурен дневна смяна в Спешното отделение на болницата на 25.08.2014 г. Д-р Н. К. довела па- циентката, която имала главоболие, повръщала, била обезводнена и имала много ниско артериално налягане. Поради ниското кръвно налягане и обезводняването свидетелят наредил да я сложат в изолатора и да и пуснат банки физиологичен разтвор. Не си спомня точния брой на банките, тъй като от тогава са минали две години. Направени били и рутинни кръвни изследвания. Свидетелят няма спомен д-р К. да ме у казала какви лекарства приема пациентката, какво лечение е проведено до момента не му е казала и за конкретно поставена диагноза. Единстве- ното което д-р К. му казала, е че пациентката не се храни и повръща и че така била от три - четири дни. Никой не му е казал, че е ухапана от кърлеж. Не е забе- лязал наличие на обрив при вливане на разтвора. Главоболие и повръщане може да има при много случаи. Пациентката не е била хоспитализирана, стояла няколко часа, тъй като вливането е продължило след изтичане смяната на свидетеля, който е предал на следващия дежурен, но не може да си спомни точно на кого.
Свидетелят д-р В.П.Т., работи като уролог-хирург в Спешното отделение на „МБАЛ-Ш.” АД. Не помни точно дали е бил дневна или нощна стандартна смяна. Смътно си спомня случая, тъй като на дежурство ми- навали около 40-50 човека, поради което конкретно не си спомня тази пациентка. Впоследствие отново са коментирали случая. Към момента, в който тя е дошла, поради естеството на болестта не е можело по никакъв начин чрез лабораторни, и клинични прегледи да се сложи диагноза, още повече, че пациентката не е съобщила, че е била ухапана от кърлеж. Нямало е нищо специфично, което да на- сочи лекарите на мисълта, че впоследствие може да се получат такива усложнения. Няма клинични пътеки, които да позволяват въз основа на едно фибрилно състоя- ние пациентката да се приеме в болницата.
Свидетелят д-р Н.Ц.Б. е началник на Първо вътрешно отделение на „МБАЛ-Ш.” АД. Първия му контакт с пациентката е сутринта след приемането й в отделението. При идването му на работа разбрал от нощната смяна, че е приета болна с висока температура и на сутринта е станала малко обър- кана. Свидетелят веднага преди визитация отишъл да я прегледа. При прегледа установил че болната е била в тежко състояние дезориентирана, с обрив по цялото тяло и по крайниците и с температура над 39 градуса. Обривът, високия фебри- литет и наличието на пневмония го навели на мисълта, че може да е ухапана от кърлеж. След направен обстоен преглед намерил входно отвърстие на ухапване от кърлеж – некротично петно с диаметър около сантиметър, но е нямало кърлеж, ни- то остатък от него. Въз основа на това работната диагноза на свидетелят е била Марсилска треска. По време на визитацията останалите колеги в отделението би- ли на същото мнение, поради което веднага за извикали специалеист инфекционист за консулт. Междувременно още през нощта е даден широкоспектърен антибиотик, а фибрилитета е овладян с помощта на венозен парацетамол. Извиканият лекар ин- фекционист потвърдил работната диагноза на свидетелят и пациентката била при- ведена в инфекциозното отделение на болницата. Свидетелят е поставил диагно- зата Марсилска треска не въз основа на изследвания, а поради дългогодишния си професионален опит. Марсилската треска е срещано заболяване в региона.
Свидетелката д-р В.К.С., работи като старши лекар в Инфек- циозното отделение на болницата. Сутринта на 27.08.2014 г. д-р Б. й се оба- дил за консултация. При прегледа пациентката била в съзнание и адекватна, обяс- нила е от кога са й страданията и че имала контакти с кучета. Болната не е споменала, че е намирала кърлеж, раничка от него по кожата си, нито е усетила ухапване от кърлеж. В много случаи кучешкия кърлеж се насмуква с кръв и пада без да се усети сърбеж или болка. Свидетелката установила наличието на обрив, който е характерен при Марсилскта треска. Болната била веднага приведена в инфекциозното отделение, веднага са назначени хематологични, биологични, серо- логични и микробиологични изследвания и е започнато специфично за болестта лечение, като непрекъснато са следени жизнените й показатели. Независимо от приложеното лечение състоянието на пациентката продължава да е тежко и в след- ващите часове се влошава. Вечерта към 21.40 ч. пациентката получава голям кли- нично хроничен припадък и изпада в кома. Извикан е по спешност реаниматор и пациентката е приведена в реанимация. Свидетелката не може да прецени дали мо- мента в който болната е постъпила в инфекциозното отделение вече е било за- късняло. Налице са различни форми на заболяването – лека, средна и тежка. Значе- ние имат имунитета на организма, предшестващите заболявания и агресивността на патогена. Всичко е много индивидуално.
Относно серологичните изследвания които имат значение за поставяне на точната диагноза, свидетелката заяви че те са правят в Националния център по за- разни и паразитни болести в гр. С.. Материалът за изследване се изпраща по куриер. Самото изследване се извършва за около седмица, като за резултата се по- лучава информация по телефона. Резултатите в писмен вид пристигат след около месец. Поради това при инфекционистите е необходим голям клиничен опит, тъй като няма експресни методи за установяване на заболяването. Относно обривът появил се на 25.08.2014 г., след преливането на банката, свидетелката заяви, че той може да бъде приет за алергичен, тъй като пациентката по същото време е приема- ла и антибиотиците, които са й били изписани.
Свидетелят д-р П.С.З., към момента, в който С. Г. е приета и лекувана в болницата е бил завеждащ ОАРИЛ. Свидетелят бил извикан от нощния дежурен лекар в отделението в 22.00 ч. на 27.08.2014 г. При прегледа уста- новил, че пациентката е в тежко състояние, неконтактна, след преживян гърч, с данни за развиваща се дихателна недостатъчност и данни за развила се вече поли- органна недостатъчност, т.е. в състояние при което отказват повече от един орган. Болната е била интубирана и поставена на изкуствена белодробна вентилация, наз- начени са допълнителни изследвания и продължена терапията, която към този момент е била вече уточнена. През следващите дни състоянието на болната про- дължавало да се влошава, което наложило извършване на хемодиализа. Независимо от взетите мерки, състоянието продължило да се влошава и на 03.09.2014 г. болната починала. Свидетелят не може да отговори категорично, дали ако лечението, про- ведено в Първо вътрешно отделение и в Инфекциозно отделение е започнало по-рано е имало възможност да се избегне смъртта на С. Г.. При заболяването Марсилска треска по принцип има висока смъртност и протича с изключително го- ляма тежест по отношение на полиорганните увреди. Зависи от терена върху който се разгръща. Колкото по-увреден е терена на пациента с предхождаща патология, толкова по-чувствителен е този пациент. Освен това в случай ставало въпрос за инфекция, за която не винаги има предхождаща анамнеза. Тя започва като едно нетипично високофебрилно състояние.
Съдът като цяло кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като те кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства. Изключение са само показанията на свидетелката А.К.П., в частта им относно твърдение- то й, че на 23.08.2014 г. дежурният лекар в СО на „МБАЛ Ш.” АД д-р С. не е извършил преглед на С. Г.. Предвид издадената от лекаря рецепта с предписания в нея широкоспектърен антибиотик клиндамицин, съдът приема за установено, че на горепосочената дата д-р С. е прегледал С. Г..
От заключението на вещите лица по назначената от съда съдебно-медицин- ска експертиза, което съдът счита за обективно и компетентно дадено се устави, че С.Д.Г. е боледувала от тежка форма на петнистта треска, неуточнена, довела до полиорганна недостатъчност. Клиниката и диагностичтно-лечебното поведение са напълно идентични с картината при марсилската треска. Смъртта на С. Г. се дължи на заболяването петниста треска, довела до полиорганна недостатъчност, която е и непосредствен механизъм за настъпването на смъртта. Петнистата треска се характеризира с остро начало и изразен токсоинфекционен синдром (втрисане, повишаване на температурата до 39 - 40 С, обща отпадналост, ставни и мускулни болки, зачервени конюнктиви и гърло /кра- ниофарингенален синдром/). Към 5-7 ден се появява обрив с петнист характер по крайници, седалище и тяло, вкл. длани и стъпала. Органната патология е оскъдна: обложен език, умерено уголемени слезка и черен дроб. Като усложнения е възможно да се развият бронхопневмония, серозен менингит (възпаление на меки мозъчни обвивки), кардит (възпаление на сърдечния мускул).
Характерните симптоми на заболяването, а именно: зачервяване на конюнк- тивите и лицето /краниофарингенален синдром/, типичният обрив при марсилската треска: пъпчест обрив по крайници, седалище и цялото тяло, лицето, длани и стъ- пала са липсвали през периода 23.08.2014 г. – 26.08.2014 г. Налице са били токсо- инфекциозен синдром – фебрилитет до 39 С, изразена отпадналост и хипотония, гадене и безапетитие, които се наблюдават при всяка вирусна инфекция в летния сезон. Обривът който се е появил на 25.08.2014 г. след вливане на банка с физиоло- гичен серум в Спешното отделение не е типичния обрив за марсилска треска и е бил приет от дежурния лекар като алергичен – болната е приемала аналгетици, антипиретици и антибиотици през периода 18.08.2014 г. – 25.08.2014 г., би мотъл да се приеме и като токсоалергичен обрив в хода на остра вирусната инфекция.
Въз основа на писмените доказателства по делото вещите лица проследяват какво е направено от лекарите в Спешното отделение (СО) на болницата в периода 23.08.2014 г. – 26.08.2014 г. За първи път С. Г. е посетила отделение- то на 23.08.2014 г., където на работа е бил д-р С.. В документацията по делото липсват данни за извършен преглед, но е налице рецепта, в която д-р С. е предписал клиндамицин, който е широкоспектърен бактериостатичен антибиотик и който би могъл да повлияе остра респираторна инфекция с фебрилитет. От СО е била изпратена към общопрактикуващия лекар или негов заместник за по-нататъш- но наблюдение и лечение. На 25.08.2014 г. видно от приложения по делото амбула- торен лист № 15077 от 11.20 ч. до 12.20 ч. болната отново е посетила СО, където дежурният лекар д-р П. установява артериална хипотония (АН 80/60 mmHg/, която би могла да се развие при всеки фибрилно-иноксикационен синдром в хода на остра вирусна инфекция. Назначена е била инфузия с физиологичен серум 500 мл. и след като болната се е почувствала по-добре е била изпратена в дома си. На 26.08.2014 г. С. Г. отново е посетила СО на болницата и е прегледана от де- журния лекар д-р М., който назначава рентгенография на бял дроб и сърце, установява пневмония и насочва болната за хоспитализация във Вътрешно отделе- ние. Той забелязва обрив по гърдите, гърба и ръцете, който е преценен като алерги- чен. Самата болна е казала, че обривът е от алергия след прием на лекарства. С. Г. не е съобщила за ухапване от кърлеж или че е имала контакт с кучета. В СО не са извършени изследвания, които биха доказали заболяването марсилска треска /петниста треска/, поради факта, че заболяването се доказва чрез сероло гични проби и такива не могат да се осъществят на ниво спешни центрове и в по- чивни дни.
Като цяло всички медицински лица са действали правилно в рамките на задълженията си, в конкретния момент, но са виждали болната в различен стадий на заболяването й, затова не са могли да преценят факта, че състоянието й посте- пенно се е влошавало. В случая няма нарушение на стандарта „спешна медицина” и Правилника за работа в СО на „МБАЛ Ш.” АД
С. Г. е била хоспитализирана на 26.08.2014 г., т.е. на четвъртия ден след първото посещение в СО. Заболяването марсилска треска протича в различни форми: от леки, средно тежки до тежки форми с полиорганно засягане. При С. Г. е налице тежко протичане на заболяването с полиорганна недостатъчност и фатален изход. В този смисъл не може да се даде категоричен отговор ако заболяването е било установено в периода 23.08.2014 г. – 26.08.2014 г. дали е могъл да бъде предотвратен смъртния изход, предвид утежнения терен върху който про- тича болестта. Има установена хронична обструктивна белодробна болест. Според наличната клинична картина и отсъствието на епидемиологични данни за ухапване от кърлеж, не е било възможно в посочения период да се постави точната диагноза. На територията на град Ш. не е възможно да се извършат тестове за спешна диагноза на заболяването. Пробите се изследват във вирусологични лаборатории извън гр. Ш. и се изисква технологично време за изпращането им и получаване на резултатите. Серологичните методи и изследвания за уточняване на рикетсиоза, каквато е петнистата треска са стандартни и се извършват в същите специализира- ни (вирусологични) лаборатории.
В съдебно заседание вещите лица посочват, че за това какъв ще бъде изхода на заболяването има няколко фактора. Единият от тях е своевременната диагноза, но другите два фактора, които са не по-малко важни са състоянието на организма на пациента и активността на вируса. Т.е. не само началото на лечението е важно, но и върху какъв терен и какъв е конкретния причинител в момента. С оглед на то- ва вещите лица не могат да бъдат категорични и са резервирани дали би могло да се спаси някой или не би могъл да се спаси при подобна диагноза. В случая са на- лице два утежняващи фактора хронично обструктивна белодробна болест и прека- ран инсулт (мозъчно-съдова болест) левостранно. Наличието на прекаран инсулт е много сериозен утежняващ фактор, тъй като при петнистата треска се поразяват кръвоносни съдове, които вече са били поразени и увредени от инсулта, т.е. вирусите действат върху един вече поразен орган. С оглед на това прилагането на широкоспектърното лечение на заболяването в болница не е гаранция за оздравя- ването на пациента.
По отношение на обрива, появил се след вливането на физиологичния серум на 25.082014 г., вещите лица посочват, че същият е приет за алергичен, тъй като е след манипулация с вливане и на фона на едно антибиотично лечение и приемане на аналгетици. При марсилската треска обривът е пъпчест, папулозен, появяват се пъпки, а в случая обривът е бил като петна на нивото на кожата. Обривът е бил оскъден и локален и не е притеснил и пациентката.
Пои
отношение снемането на анамнеза, вещите лица посочват, че то е като разпит в
полицията. При анамнезата има стандартни въпроси: „От какво се оплак- вате?”,
„От кога са оплакванията?” и „Как протича заболяването?” Ако в отговора на
въпросите лекарят заподозре, че става въпрос за определено заболяване той за- почва
да задава въпроси в тази насока. Но в случая пациентката не имала характерен
обрив, не е казала за ухапване или за контакт с кучета, поради което не може да
се очаква преглеждащия я лекар да се сети въпроси в тази насока. Първите дни до
25-ти включително състоянието на пациентката не е било тежко и не имало основание да бъде приета в
болница.
С оглед така очертаната фактическа обстановка по основния иск съдът прие- ма, че налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Налице е и акцесорна претенция за мораторната лих- ва върху претендираното обезщетение за периода от датата на увреждането до да- тата на предявяване на иска – 10. 03.2015 г. Предявените обективно, комулативно съединени искове са с правно основание чл.49 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По предявения обратен иск налице е правен спор относно заплащане на за- страхователно обезщетение за претърпените от застрахования имуществени вреди от професионални действия на лицата посочени в приложения към застраховател- ния договор списък. Налице е и акцесорна претенция за законната лихва върху пре- тендираната сума за периода от датата на завеждане на главния иск. Предявените обективно, комулативно съединени искове са с правно основание чл.223, ал.1 от КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Разгледани по същество първоначалните искови претенции на В.Г.Г. са неоснователни, поради следните съображения:
Отговорността по чл.49 от ЗЗД не е отговорност за лични действия, а гаран- ционно-обезпечителна. Предпоставките за възникване на отговорността по чл.49 от ЗЗД са: осъществяване на деликт от физическо лице, което се намира в особени отношения със субекта на обективната отговорност – последният да е работодател или възложител на определена работа на първия действието или бездействието във връзка с възложената работа да е довело в причинно-следствена връзка до нанасяне на вреди. Без значение е дали работата е възложена по трудов или по граждански договор или дори като услуга. Ирелевантно е и дали работата е извършена срещу заплащане или безвъзмездно. Този извод се основава на текста на чл. 49 от ЗЗД. В него е посочено “...който е възложил на друго лице някаква работа...”. Елементите от фактическия състав на разпоредбата следва да са налице в условие на комула- тивност. При липсата само на един от изброените по-горе елементи не е налице фактическия състав на чл.49 от ЗЗД. В конкретния случай, лекарите давали дежурство в Спешното отделение на „МБАЛ – Ш.” АД в периода 23.08.2014 г. – 26.08.2014 г. са били в трудовоправни отношения с търговското дружество, по си- лата на което са оказвали спешна медицинска помощ.
От събраните в хода на процеса доказателства се налага извода, че смъртта на С.Д.Г. е причинила сериозен стрес на сина й, който не е преодолян и към настоящия момент. Ищецът е претърпял и продължава да търпи негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на майка си. Т.е. налице са претърпени от ищеца неимуществени вреди. Но в случая не е налице противоправно действие или бездействие от страна на лекарите работе- щи в СО на „МБАЛ – Ш.” АД. Всички техни действия, с оглед проявените в периода 23.08.2014 г. – 26.08.2014 г. симптоми на заболяването и липсата на ин- формация за ухапване от кърлеж и контакт с кучета са били в съответствие със стандарта „Спешна медицина” и Правилника за работа с спешното отделение на болницата. Стандартните изследвания, които се правят при прегледа в спешното отделение не могат да установят заболяването. Изследванията, които са в състоя- ние да установят заболяването технологично не могат да се извършат в този пе- риод. Дори пробата да е била взета на 23.08.2014 г., резултатът от изследването е щял да бъде готов след около седмица, т.е. около 30.08.2014 г., като към този мо- мент вече са проявени характерните за болестта симптоми и е започнало адекватно лечение.
При преценяване наличието на противоправно деяние следва се обсъди и об- стоятелството, че при снемането на анамнезата, лекарите в СО не са задали на бол- ната въпрос дали е ухапана от кърлеж. Въпросите които се задават от лекаря при снемането на анамнеза зависят от видимото състояние на болния, проявените симптоми на заболяването и първоначалните обяснения, които дава при прегледа. В конкретния случай в периода 23.08.2014 г. – 26.08.2014 г. не са били проявени характерните симптоми на заболяването Марсилска треска. Проявените симптоми са били характерни за вирусните инфекции през летния сезон и именно в тази насо- ка са действали лекарите в СО. Но дори и да се приеме, че те са били длъжни, пред- вид разпространението на заболяването Марсилска треска в региона на гр. Ш., задължително да зададат въпрос за наличие на ухапване от кърлеж отговорът е щял да бъде отрицателен. От събраните в хода на процеса доказателства е видно, че самата болна не е знаела, че е ухапана от кърлеж.
В хода на процеса не са събрани категорични доказателства, които да уста- новят безспорно, че именно действията на лекарите от СО в периода 23.08.2014 г. – 26.08.2014 г. са условието без което смъртта на С. Г. не би настъ- пила. Липсва причинна връзка между претърпяната от сина й неимуществена вреда и техните действия. Ефикасно лечение на конкретното заболяване зависи от три предпоставки: своевременно диагностициране, състоянието на организма на бол- ния и активността на вируса. С оглед проявените в процесния период симптоми на заболяването, липсата на информация за наличие на ухапване от кърлеж и налич- ните възможности за осъществяване на изследвания в болницата, а също и срокът, в който се осъществяват специфичните изследвания за наличие на заболяването осуетяват възможността лекарите в СО да го диагностицират в този период и да приложат адекватно лечение. Действията на лекарите са съобразени с проявените към този момент симптоми и данните от извършените изследвания. Същевременно прекараният от С. Г. инсулт и хроничната белодробна болест са отслабили значително съпротивителните сили на организма й да се противопостави на атаку- ващия вирус. С оглед на това съдът приема, че смъртният резултат не е пряка и не- посредствена последица от допуснати нарушения на правилата за лечение от стра- на на лекарите в СО при „МБАЛ – Ш.” АД.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице фактическият със- тав на чл.49 от ЗЗД, поради липса на два от съществените му елементи – противо- правно деяние и причинна връзка между действията на лекарите в СО на МБАЛ гр. Ш. и твърдяната от ищеца неимуществена вреда. Следователно предявения от ищеца иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД е неоснователен и недоказан, поради което същият ще следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на главната претенция, неоснователна е и пре- дявената акцесорна такава за заплащане на законната лихва върху главницата, счи- тано от датата на увреждането – 03.09.2014 г. до датата на предявяване на иска – 10.03.2015 г. в размер на 5 261.91 лв., както и законната лихва от датата на предя- вяване на иска до окончателното й заплащане, поради което следва да бъде отхвър- лен и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С отхвърлянето на иска срещу първоначалния ответник не настъпва застра- хователно събитие, което да доведе до вреда, за която той следва да бъде обезще- тен. С оглед на това не следва да разглежда предявения от него за съвместно раз- глеждане, при условие на евентуалност, обратен иск срещу „ДЗИ – общо застрахо- ване” ЕАД
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, представените по делото писмени доказа- телства и предвид направеното искане на ответника следва да се присъдят направе- ните по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 687.86 лв.
Съдът не уважава направеното искане на третото лице помагач, да му бъдат присъдени направените разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар в раз- мер на 830.00 лв., предвид разпоредбата на чл. 78, ал.10 от ГПК, съгласно която на третото лице помагач не се присъждат разноски, а също така и поради обстоятелст- вото, че предявения срещу него при условие на евентуалност обратен иск не е раз- гледан.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля като неоснователни и недоказани предявените от В.Г.Г., ЕГН **********,*** срещу „МБАЛ-Ш.” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управле- ние гр. Ш., ул. „.....”, № .., представлявано от изп. директор А.Г.А. обективно комулативно съединени искове с правно основа- ние чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 100 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени вследствие смъртта на майка му и сумата от 5 261.91 лв., представляваща моратор- на лихва за периода от датата на увреждането до датата на предявяване на иска – 10.03.2015 г., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до датата на окончателното й заплащане.
Осъжда В.Г.Г., ЕГН **********,*** да заплати на „МБАЛ-Ш.” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. „....., представлявано от изп. директор А.Г.А. сумата от 3 687.86 (три хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки) лева, представляващи направените от него разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. С. ..., район С., ул. „..., представлявано от К.Х.А. и Е.К.Г., като трето лице – помагач, на страната на ответника „МБАЛ-Ш.” АД.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град В. в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: