Р Е Ш
Е Н И Е
№ ..........
гр.Варна, 21.05.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XХХІV състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и трети април през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на
секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3676 по описа за 2017г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от И.Б.Д. срещу Б.Г.Г.
и В.Г.Б., иск с правно основание чл. 124 ГПК, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответниците не са
собственици на поземлен имот пл. № 171, находящ се в ***,
по неодобрен кадастрален и регулационен план на с. ***, при граници: път и
имоти с пл. №№ 170, 172, 173 и 174, за който по проект за ПНИ на м. „***“, гр. ***,
е предвиден НИ № 509.1743, с площ от 1000 кв.м., при съседи: НИ №№ 509.2126,
509.2068, 509.2065 и 509.1729.
В исковата молба
и уточняващите такива от 21.04.2017г., 04.05.2017г. и 23.05.2017г., ищцата И.Б.Д.,
твърди че е наследник по закон на к.я.г., поч. на
13.05.1998г. Излага, че с решение № 8478/26.05.2000г. на ПК – ***, в качеството
й на наследник на посоченото лице, й е възстановено правото на собственост
върху нива с площ от 4.700 дка, четвърта категория, находяща
се в терен по § 4 на с. ***, м. „***“, имоти №№ 151, 152, парцел № 170-178 по
КП, изработен през 1990г. Твърди, че наследодателят й е придобил имота в
резултат на давностно владение, осъществявано в
периода от датата на сключване на частен писмен договор от 28.08.1907г. до
смъртта си, а след това до кооперирането му през 1958г. от неговите наследници.
Последващо се излага имотът да е бил предоставян за
ползване на различни лица по постановление на МС. Твърди се, че имотът, предмет
на реституционното решение включва и поземлен имот № 509.1743 с площ от 1000
кв.м., идентичен с имот пл. № 171 по неодобрения КП от 1990г., който по ПНИ е
отреден за бившия ползвател к.б.р., поч. на
06.04.2008г. Сочи, че заповедта на областния управител, с който е одобрен ПНИ,
в частта относно имоти 1743 и 1729, е отменена с влязло в сила решение по гр.д.
№ 6049/2014г., по описа на ВРС, ХХV състав. Излага, че праводателят
на ответниците се е снабдил с констативен нотариален
акт № 134/1998г., с който е признат за собственик на основание § 4б ПЗР на
ЗСПЗЗ. Оспорва да са били налице предпоставките на цитирания параграф, тъй като
имотът се намира на по-малко от 30 км от гр. Варна. Оспорва да са били налице и
предпоставките на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като в имота не е била налице
изградена сграда. Тъй като към настоящия момент в полза на ищцата не е издадена
заповед по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ и не може да приключи реституционното
производство, то и счита, че е налице правен интерес да бъдат отречени правата
на ответниците върху процесния
имот, поради което и сезира съда с искане за това. Претендира и присъждане на
сторените по делото разноски.
В съдебно
заседание поддържа исковата претенция, като оспорва наследодателят на ответниците да е упражнил надлежно правото на изкупуване.
Счита, че ответниците не биха могли да се легитимират
като собственици на имота и въз основа на придобивна
давност, тъй като такава не би могла да тече предвид липсата на одобрен ПНИ.
Моли за уважаване на предявания иск, ведно с
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците Б.Г.Г.
и В.Г.Б., чрез процесуалния си представител, депозират отговор на исковата молба, в
който изразява становище за неоснователност на иска. Излагат, че на техния баща
Г.Б. с удостоверение № 375/22.05.1981г., на основание ПМС 76/1981г. е
предоставено право на ползване върху лозе с площ от 1000 кв.м., находящо се в землището на с. ***, м. „***“, при граници: М.В.,
С.П., път и Е.Д.. С молба № СС-94-Г/79/19.05.1992г., наследодателят им е
поискал да закупи имота, като с решение от 23.09.1997г. на ВОС по адм.д. № 375/1997г., е отменен отказът на кмета на Община ***
да извърши оценка и да продаде имота на Г.Б.. Със същото решение е определена
оценка от 22 000 лева и е задължен кметът в едномесечен срок да изпълни
процедурата по изкупуване на предоставения за ползване имот. Така определената
цена е заплатена на 10.10.1997г. С оглед
осъществяване на предпоставките на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ е издаден и констативния
нотариален акт. В условията на евентуалност твърдят праводателите
им, а след смъртта им ответниците, да са придобили
имота по давност, в резултат на осъществявано владение в периода от
предоставяне правото на ползване на имота и понастоящем. С оглед изложеното
молят за отхвърляне на предявения срещу тях иск.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител, поддържат
твърденията си, че наследодателят им е придобил имота въз основа на надлежно
упражнено право на изкупуване, както и на въведеното придобивно
основание в евентуалност.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното на л. 11-13 от делото решение № 8478/26.05.2000г. на
Поземлена комисия гр. ***, постановено по заявление вх. № 372А/29.01.1992г. на И.Б.Д.,
е видно, че със същото на наследниците на к.я.г. е признато правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху земеделски
земи, включително и нива от 4.700 дка, находяща се в
терен по параграф 4 на с. ***, м. „***“, имот № 151, 152, парцел № 170-178 от
КП от 1990 год., при граници /съседи/: шосе, чешма, дере, Г. И., П. П..
Посочено е, че имотът се възстановява по разпоредбите на § 4 ЗСПЗЗ.
От приложеното на л. 7-10 от делото удостоверение за наследници се
установява, че ищцата И.Б.Д. е наследник по закон на к.я.г., бивш жител ***, поч. на 13.05.1928г.
С нотариален акт № 134, том І, рег. № 3, дело № 220/1998г., на нотариус
Л.Г., к.б.р. е признат за собственик върху имот придобит на основание § 4б ПЗР
на ЗСПЗЗ, а именно: 1000 кв.м. земя за земеделско ползване, находяща
се в м. „***“, землището на с. ***, с пл. № 171, при граници: път и имоти с пл.
№№ 170, 172, 173 и 174 /л. 14/.
Видно от приложеното на л. 93 от делото удостоверение за наследници, че к.б.р.,
поч. на 06.04.2008г., е оставил за наследници по закон
ответниците по делото Б.Г.Г.
и В.Г.Б..
Във връзка с предприетото оспорва правата на праводателя
на ответниците, към доказателствения
материал по делото е приобщена преписката по изкупуване на имот пл. № 171. Същата
е образувана по молба вх. № СС-99-Г/79/19.05.1992г. на к.б.р., с която
последният е отправил искане за закупуване на предоставено му по ПМС №
76/04.01.1972г. място от 1000 кв.м., в м. „***“, съгласно удостоверение №
375/22.05.1981г. Към молбата е приложена декларация, с която Р. е декларирал,
че предоставена му земя е единствена за семейството му.
Посоченото в горната молба удостоверение 375/22.05.1981г., е приложено на
л. 105 от делото, видно от което, че на основание ПМС № 76 и решение №
3/10.04.1981г. на ОбНС-***, на к.б.р. е предоставено
право на ползване върху хавра с площ от 1000 кв.м., м. „***”, землището на ***, при граници: ползватели М. В.,
С. П., път и Е.Д..
В приложената на л. 108 докладна записка от 09.04.1981г. и приложения към
нея списък /л. 109-111/, одобрени с протокол № 3/10.04.1981г. /л. 133-134/, е
видно, че к.б.р. е сред лицата, на които е разпределена земя за ползване в м. „***“.
На Г.Р. е отказано изкупуването на имота, поради подаване на искането
след срока по § 4 ЗСПЗЗ, който отказ е обективиран в
писмо от 25.03.1997г. /л. 102/. Така постановеният отказ е обжалван, като с
решение от 23.09.1997г., постановено по адм.д. №
375/1997г., ВОС е отменил отказа на кмета на Община *** от 20.03.1997г. да
признае права по пар. 4б ЗСПЗЗ на к.б.р. по отношение
на ползваната от него по реда на ПМС № 76 земеделска земя от 1000 кв.м., м. „***”, землището на с. ***, при граници: М. В., Е.Д., С.П.
и път. Определена е оценка в размер на 25080 лева за 1140кв.м. и е задължен
кмета на общината да изпълни процедурата по изкупуване на имота.
В изпълнение на постановеното решение е определена оценка на земята от
22 000 лева, видно от приложеното на л. 96 от делото удостоверение №
3337/29.12.1997г. на кмета на Община ***. Така определената оценка е изцяло
заплатена от Р. на 10.10.1997г., видно от приложените
на л. 97 от делото уведомително писмо.
Представена от ищцата е разпечатка от Уикипедия
относно населението на гр. Варна, в която се съдържат данни за жителите на
града през 1992г. – 308. 6 хиляди души и за 2001г. – 312.9 хиляди души /л.
132/.
От заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза /л. 140-149/
се установява, че планът на стари имотни граници за територията на м. „***“,
землището на гр. *** е приет с протокол № 10/13.12.2001 год., като със същия
поземлен имот 1.57 (стар) е с площ от 5211 кв.м., като в разписния лист към
плана като собственици са вписани наследниците на к.я.г., на основание решение
на ПК-*** от 2000 год. В обхвата на този имот попада новообразуван имот №
509.1743 по ПНИ на с.о. „***“, одобрен със заповед №
РД-12-7706-235/15.08.2012г., с площ от 1000 кв.м. Новообразуван имот № 509.1743
по ПНИ се припокрива частично с имот № 171 по кадастралния план на местността
от 1990г. с площ от 897 кв.м., който имот в регистъра към плана е вписан на к.б.р.,
на основание нотариален акт № 134/1998г. Новообразуван имот № 1743 граничи на
запад с имот 509.2126 – път; на север – с имот № 509.1729 записан на М. В. Д. и
М. Р. Д.; на изток – с имот 509.2065 записан с неидентифициран собственик/ и на
юг – с имот 509.2068 записан с на наследниците на к.я.г.. По ПКП имот е с площ
от 1166 кв.м. и граници: на запад – имот 501.2035 път, на север имот 501.1729,
записан на М. .В. Д. и М. Р. Д., на изток – имоти 501.1741 и 501.1751 записани
с неидентифициран собственик и на юг – имот 501.1744 записан на наследниците на
П. И. П.. Въз основа на горното експертът прави заключение, че имотът по
удостоверение № 375/1981г. и процесния имот по ПКП и
ПНИ, са разположени в едно и също землище, в една и съща местност, налице е
съвпадение по площ /на имота по удостоверението и по ПНИ/, както и по две
граници – път и М. В.. Посочените в удостоверението като съседи лице С. П. и Е.Д.
не се срещат като записани собственици в регистрите към последващите
планове – КП от 1990г., ПКП от 2001г. и ПНИ от 2012г. Посочено е, че техническа
идентичност би била налице само при съвпадение на три граници.
В заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза /л.
177-178/, вещото лице Ж.Б., излага, че към момента на издаване на
удостоверението от 1981г., за територията на м. „***” не е бил изработен
кадастрален план придружен с разписна книга. Лицата С. П. и Е.Д. фигурират като
съседи са посочени от самия административен орган, издал удостоверението.
Имената на тези лице не фигурират в разписните листи към кадастралния план от
1990г. В разписните листи към същия този план на лицето к.б.р. е записан само
един имот, а именно ПИ 171. С оглед тези данни поддържа основното заключение
като сочи да е налице частична идентичност между предоставения за ползване имот
и имотите по КП от 1990г., решението на ВОС и нотариален акт № 134/1998г.
С оглед предприетото оспорване на заключението по допуснатата
съдебно-техническа експертиза е допусната повторна такава, заключението по
която е прието в о.с.з. на 15.01.2018г. В същото /л. 220-222/ вещото лице Д. П.
сочи, че не е налице идентичност на имота предоставен за ползване, описан в
удостоверение № 375/1981г. с процесния имот № 171 по
КП от 1990г. и НИ № 1743 по ПНИ от 2012г., при липса на установени съвпадение
само на две граници: път и Марин Великов.
С оглед така депозираните заключения и за установяване идентичността на
предоставения за ползване имот, с този предмет на спора, ответниците
са представили молба декларация от 07.07.1986г. от Р.
Й. П. до председателя на ОбНС-***, с която е
отправено искане за предоставяне за обработване пустеещо място в м. „***”, с
конкретно посочени съседи, един от които е к.б.р. /л. 182/. Видно от
приложеното на л. 184 от делото удостоверение за наследници на Р. Й. П., че
същата е съпруга на П. И. П., което лице вписано като ползвател на имот
501.1744 по ПКП в списъка на имотите, предоставени за ползване за м. „***” /л.
179-181/. Същият е сезирал ВОС с искане за отмяна на решението на кмета на с. ***,
с което П. е задължен да освободи даденото му през 1981г. празно място за
обработване, за което не му е предоставен документ.
Наред с горните писмени доказателства по делото са приобщени и декларация
от С. Б. Р. от 18.04.1983г., с която същата е декларирала пред ОбНС-***, че обработва полски имот в с. ***, м. *** с площ
от 500 кв.м., при съседи: к.б.р., Д. Р. К.. Представени са и разписки от 1981г.
от С. Б. П. за получени от същата суми от П. Ив. П. като цена за закупуване на
лозе от 1дка. Коментираните доказателства са оспорени досежно
авторството на подписа положен на С. Р., поради което в проведеното на
15.01.2018г. о.с.з. е открито производство по реда на чл. 193 ГПК. Доколкото
оспорените документи са частни такива, които не носят подписа на страната,
която ги оспорва, то тежестта за доказване на истинността им пада върху
страната, която ги е представила, т.е. ответниците по
делото. Последните не са ангажирали доказателства в подкрепа на предприетото
оспорване, поради което и съдът приема, че презумпцията за истинност на
документите следва да се счита оборена.
Видно от
приложеното на л. 210 от делото удостоверение за наследници на Б. К.Р., поч. на 07.04.1992г., че същият е оставил за наследници по
закон С. Б. Р. и к.б.р..
Видно от
приложеното на л. 264 от делото удостоверение № 5/25.01.2018г., издадено от
Община ***, че имената С. Б. Р., С. Б.П. и С. П. са имена на едно и също лице.
В удостоверение № 19/10.04.2018г. на Община ***, е посочено, че горното
удостоверение е издадено въз основа на личен регистрационен картон, семеен
регистър от 1960г., акт за женитба № 18/09.03.1954г., сключен в с. ***, област ***.
Представен от ищцата е личен регистрационен картон на лицето С. Б. Р., в който
е посочено, че същата е със семейно положение разведена, като сключеният
граждански брак с акт № 37/15.01.1975г. е бил втори такъв. При прекратяване на
този брак с решение от 1989г., съпругата е запазила брачното си фамилно име П..
Видно от същия регистрационен картон, че С. Б. е имала две дъщери, съответно М.
П. Г., родена на ***г. и .Р. П. П., родена на ***г.
Ангажирани по делото са и гласни доказателства чрез разпит на водените от
ответниците свидетели Е. М. П. и Д. М. Д.. От
показанията и на двамата свидетели се установява, че к.б.р. е имал имот в м. „***”,
***, който му е бил даден за ползване по постановление на МС. Свидетелят П.
сочи, че имотът се стопанисва от Р. от 1966-1967г., като площта на същия е била
от един декар. И двамата свидетели излагат, че съседи на имота на Г.Р. са М. В.,
който понастоящем се води на М. Д. /имот 1729/, С.и П.П.
/имот 2068/, Е.Д. /част от имот 2065/ и път. Процесният
имот от момента на предоставянето му е стопанисван от Г.Р. до неговата смърт, а
понастоящем от неговите деца – В.и Б..
Предвид така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По допустимостта на предявения
иск:
Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, при
наличие на правен интерес от провеждането
му. Конкретният правен интерес за предявяване на
положителен или отрицателен установителен иск се обуславя от естеството и съдържанието на възникналия между
страните спор. Когато наред с отричане на правото на собственост на ищеца върху вещта,
ответникът заявява и свои собствени права върху нея, за ищеца е налице правен интерес от провеждане на установителен иск, тъй като по този начин се смущава нормалното упражняване на правата му и се поражда нужда от защита.
От волята на ищеца зависи да избере дали да защити правата си чрез предяваване на положителен или отрицателен установителен иск. Действително, при уважаване на отрицателен установителен иск защитната
функция на съдебното решение ще
се изчерпи само с отричане
на правото на собственост
на ответника, без това да означава, че ищеца е собственик е вещта, но само поради това не може да се отрече правния интерес от провеждането му, тъй като
по този начин ще се сложи
край на правния спор, ищецът
ще отблъсне неоснователните претенции на заявяващия самостоятелни права върху имота ответник.
С оглед изложеното
и предвид предприетото от ответниците процесуално
поведение, с което се оспорват
правата на ищцата, разкрива правен интерес от отричане със сила на пресъдено нещо заявените от същите собствени права върху имота.
Предявеният
отрицателен установителен иск за собственост възлага
в тежест на ответниците да докажат правопораждащия факт на въведеното от тях придобивно основание. В настоящия случай от коментираните
по-горе доказателства се установи, че Б.Г.Г. и В.Г.Б.
са наследници по закон на к.б.р.. Позовавайки се обаче на производен способ на
придобиване на права, какъвто е наследственото правоприемство,
ответниците следва да установят при условията на
пълно и главно доказване надлежно оспорените от ищцата права на наследодателя
им. Следователно, доколкото се твърди последният да е придобил имота по реда на
пар. 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се прецени дали са
налице визираните в цитираната разпоредба кумулативни предпоставки. Представеното по делото решение на ВОС,
постановено по адм.д. № 375/1997г., с което на Р.е
признато правото да изкупи предоставения му за ползване имот, определена е
оценката на същия и е задължен кмета на общината да изпълни процедурата по пар. 4 и сл. от ЗСПЗЗ не е задължително за ищцата по делото
и за настоящия съд, който при спор за собственост на имота следва да прецени
самостоятелно всички предпоставки, обуславящи правата на праводателите
на ответника.
За
да се придобие правото на собственост при условията на пар.
4б ПЗР на ЗСПЗЗ е необходимо да са налице визираните в разпоредбата на закона
кумулативни предпоставки, а именно: предоставено право на ползване на процесния имот по силата на актовете, посочени в пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, да е заплатил цената на земята. При
всички случаи ползвателят не може да придобие право на собственост, ако земята
е на по-малко от 30 км от градовете с неселение над 300 хиляди жители или е на
по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица.
Между
страните не е спорно, че на к.б.р. е предоставено по реда на ПМС № 76/1981г. право на
ползване върху земеделска земя от 1000
кв.м., м. „***”, землището на с. ***, при граници: М.
В., Е.Д., С. П. и път, който имот съдът намира, че е идентичен с имота, който отвениците фактически владения и по отношение на който
заявяват собственически права с пл. № 171 по КП от 1990г., респ. НИ № 1743 по
ПНИ. В тази връзка изводът на вещите лице за невъзможност да бъде установена
идентичност, не е аргумент да бъде прието обратното, поради обстоятелството, че
този извод се следва от липсата на план за местността към 1981г. и пълни
записвания в разписните листи в последващите планове.
Същевременно вещите лице заявяват, че е налице съвпадение в местността, площта
и две граници на имота – път и М. В., като от допълнителното заключение по
първоначалната съдебно-техническа експертиза се установява, че в разписния лист
към плана от 1990г. няма друг имот записан на к.б.р.. От съвкупния анализ на
събраните по делото гласни доказателства, се установява, че предоставения за
ползване имот и фактически ползвания от Р.е граничил с имота на С. и П. П.,
които са били съпрузи, извод за което може да бъде направен от коментирания
личен регистрационен картон на С. Б. Р. /така в същия е отразено сключеният
през 1975г. да е бил втори за Р., като първият такъв е сключен с акт за
женитба № 18/09.03.1954г. – удостоверение
№ 19/10.04.2018г. на Община ***, като същата е имала две дъщери, родени през
1955г. и 1957г. и носещи бащино име П./.
Именно С. П. е записана като съседен от административния орган издал удостоверението
за предоставено право на ползване на Р.. От събраните по делото писмени
доказателства съдът намира, че последващо този имот е
стопанисван от П. И. П., който от своя страна е вписан като ползвател в ПКП на
съседния на Г.Р.имот по този план. И като съседен на стопанисвания от П. имот е
посочен наследодателят на страните в депозираната от Р. П. /съпруга на П.П./ декларация. Вън от това свидетелят Е. П. установява
идентичност и на четвърта граница, а именно лицето Е.Д.. Така ангажираните по
делото доказателства, съдът намира, че установяват по несъмнен начин
идентичността на предоставения за ползване на наследодателя на ответниците имот с процесния
такъв.
Представеното
уведомително писмо от 10.10.1997г. установява, че
предоставената за ползване земя е оценена и заплатена от Г.Р., именно към която
дата следва да бъде преценени налице ли са другите предпоставки на пар. 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, е именно: земята да е на по-малко от
30 км от градовете с неселение над 300 хиляди жители и на по-малко от 10 км от
крайбрежната морска ивица.
От
основното заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че процесният имот отстои на 11860м. от крайбрежната морска
ивица и на 6200м. от строителните граници и на 10750м. от центъра на гр. Варна.
По делото ищцата е представила извлечение от Уикепедия,
но в същото липсват данни към 1997г. какъв е бил броя на население на гр.
Варна. С оглед това и при извършена справка в сайта на Национален статистически
институт /http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=659&ezik=bul/, се установява, че броят на жителите на града към
31.12.1997г. е бил 298 571 души. При това положение са налага извода, че
предоставеният за ползване имот отстои на повече от 10км от крайбрежната морска
ивица и не се намира на разстояние по-малко от град с население над 300 хиляди
души и в този смисъл не са били налице визираните от закона пречки за
изкупуване на предоставения за ползване имот.
Осъществения
спрямо наследодателя на ответниците фактически състав
на пар. 4б ПЗР на ЗСПЗЗ е основание за отхвърляне на
предявения срещу тях отрицателен установителен иск,
при липса на заявено от ищцата основание, извън незавършилата реституционна
процедура, което да изключва правата на Б.Г. и В.Б..
На основание чл.
78, ал. ГПК и предвид отправеното искане, ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответниците направените от последните
разноски за заплатени държавни такси за удостоверение, възнаграждение за вещо
лице и адвокатско възнаграждение, възлизащи общо в размер на 735.40 лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Б.Д., ЕГН **********,*** срещу Б.Г.Г., ЕГН **********,*** и В.Г.Б., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответниците не са
собственици на поземлен имот пл. № 171, находящ се в ***,
по неодобрен кадастрален и регулационен план на с. ***, при граници: път и
имоти с пл. №№ 170, 172, 173 и 174, за който по проект за ПНИ на м. „***“, гр. ***,
е предвиден НИ № 509.1743, с площ от 1000 кв.м., при съседи: НИ №№ 509.2126,
509.2068, 509.2065 и 509.1729, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И.Б.Д., ЕГН **********,***,
да заплати на Б.Г.Г., ЕГН **********,*** и В.Г.Б., ЕГН **********,***, сума от 735.40 лева /седемстотин
тридесет и пет лева и четиридесет стотинки/, представляваща направените
пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: