Решение по дело №43/2021 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 60
Дата: 16 март 2021 г.
Съдия: Любомира Любенова Кръстева
Дело: 20217130700043
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

………..

град Ловеч, 16.03.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Габриела Христова                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: Любомира Кръстева                                                                                             Мирослав Вълков

при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 43 по описа на Ловешки административен съд за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 260110/18.12.2020 г., постановено по НАХД №658/2020 г., Ловешки районен съд е потвърдил като законосъобразен Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 3608316 издаден от ОД на МВР  гр. Ловеч, с който на К.С.К. ЕГН**********,***, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, като водач на МПС „МАН 26,363 ФНЛС“, с рег.№******, е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП за това, че на 29.06.2019 г. в 16 ч. в с.Сопот, обл.Ловеч, на ПП І-4, км. 24+500, посока гр.Варна, в населено място, при максимално разрешена скорост 50 км.ч., описаното по-горе МПС се е движило със скорост 90 км.ч., при отчетен толеранс от 3 км.ч.,    като е налице превишение на разрешената скорост с 40 км.ч.

Така постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от К.С.К..

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът не е взел предвид, че в издадения ЕФ не е посочено ясно дали допустимата грешка при измерването на скоростта е взета предвид. Касаторът иска да бъде отменено решението на ЛРС и да се постанови ново решение, с което да се отмени ЕФ.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, редовно призован, се представлява от ю.к. Р., оспорва касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

         Ловешки административен съд, втори касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, намира, че жалбата е неоснователна.

         Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Правната норма сочи точно реквизитите, които трябва да съдържа електронния фиш: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.  Образецът на електронен фиш е утвърден от министъра на вътрешните работи.

         Редът за издаване и връчване на ЕФ е описан подробно в чл. 189 от ЗДвП, единственото препращане към ЗАНН е в чл.189 ал.8 от ЗДвП, касаеща обжалването на ЕФ.

Съгласно чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, водач на МПС, който превиши разрешената скорост за движение в населено място от 31 до 40 км/ч, се наказва с глоба 400 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определени стойности на скоростта, която в населеното място е 50 км. ч.

Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство /чл.188 ал.1 от ЗДвП/. Ал.2 на същата разпоредба предвижда, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание да се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

 По направените в касационната жалба възражения съдът установи следното:

Безспорно е установено пред административно-наказващия орган и пред първо-инстанционния съд, че на 29.06.2019 г. в 16 ч. в с.Сопот, обл.Ловеч на ПП І-4 км. 24+500, посока гр.Варна, в населено място, при максимално разрешена скорост 50 км.ч., МПС „МАН 26.363 ФНЛС” с рег.№ ******, собственост на „БИ СИ СИ Елена” ООД, с управител Я.И.Я., се е движило със скорост 93 км./ч., при максимално разрешена скорост от 50 км.ч. /лист 16 от първоинстанционното дело/.

За нарушението, след като е отчетен толеранс от 3 км.ч. за допустимата грешка и е посочена скорост от 90 км.ч. и превишение от 40 км.ч. на разрешената скорост, е издаден електронен фиш на Я.И.Я., като законен представител на юридическото лице, собственик на МПС, с който е наложена глоба в размер на 400 лв.

Представени са доказателства, че управителят на юридическото лице е подал декларация в предоставения срок като е посочил пред административно-наказващия орган на кого е предоставено МПС, съгласно разпоредбите на чл.188, ал.2 и ал.1 или на чл.189, ал.5 от ЗДвП, каквото указание е дадено изрично в ЕФ, към декларацията е представено и копие от СУМПС на касатора като водач на процесното МПС.

На основание разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП процесният ЕФ е издаден на водача К.С.К., на когото е предоставено МПС от собственика, съгласно представените от управителя на дружеството декларация и копие от СУМПС.

В издадения ЕФ административно-наказващият орган е съобразил в полза на нарушителя възможната допустима грешка на системата за видеоконтрол и е вписал като установена скорост не отчетената 93 км.ч., а 90 км.ч., като това се отразява благоприятно на квалификацията на нарушението, защото 93 км.ч. попадат в хипотезата на чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗДвП „превишаване над 40 км.ч.“, което е по-тежко наказуемо нарушение с глоба от 600 лв.

Нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство - мобилна система за видеоконтрол. За установеното и заснето със системата нарушение е издаден обжалваният пред първата инстанция електронен фиш, в който в полза на нарушителя е отчетена възможната допустима грешка при измерване на скоростта. Нарушението е установено след като е направено изменение на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и е създадена нова т.65 от §6 от ДР на ЗДвП, като е дадена легална дефиниция на "автоматизирани технически средства и системи". Буква „б” от разпоредбата изрично дефинира понятието „мобилни автоматизирани технически средства и системи”

Въз основа на направеното изменение и допълнение на ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., в която изрично е уредена процедурата за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В ЕФ се съдържат всички реквизити посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП.

         По делото е безспорно установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила запис на нарушението, разпечатан снимков материал от който е приложен по делото.

Обстоятелството, че към ЕФ, връчен на нарушителя, не е бил приложен снимковият материал, изготвен от системата, с отбелязана отчетена скорост преди приспадане на 3 км.ч. максимално допустима грешка, не води до незаконосъобразност на издадения ЕФ. Реквизитите на ЕФ са уредени изчерпателно в чл.189, ал.4 от ЗДвП, а процедурата по връчването му в ал.5 на същия член. Няма законово изискване към ЕФ да се прилага снимков материал и да се сочи измерената скорост преди приспадане на допустимата грешка. Изготвянето на разпечатки, снимки и видеозаписи е свързано с доказването при обжалване на издадения ЕФ и са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес, а не част от задължителното съдържание на ЕФ, поради което неприлагането им при връчването му не нарушава по никакъв начин правото на защита на санкционираното лице.

Пред първо-инстанционния съд са представени безспорни доказателства в подкрепа на данните по ЕФ – разпечатка на снимков материал /чл.189, ал.15 от ЗДвП/ от изготвения от техническото средство видеоклип с посочени дата, час, място /посочени са GPS – координати, които дори и да изискват допълнителен анализ и съпоставка, правят мястото на нарушението напълно определяемо и индивидуализирано/, ясно видим регистрационен номер на МПС, данни за измерената скорост на движение и за въведените ограничения.

По делото е представен надлежно попълнен протокол за използване на АТСС на 29.06.2019 г. и доказателства за изправността на техническото средство за контрол. Спазени са изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, регламентираща контрола с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи.

Като взе предвид изложеното до тук, съдът намира, че издаването на ЕФ е законосъобразно и правилно. Същият съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона.

По делото не се представиха никакви доказателства, които да опровергават съдържащите се в ЕФ и преписката по издаването му данни.

         Настоящия състав намира, че касационната жалба е неоснователна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН Ловешки административен съд, втори касационен състав,

 

 Р Е Ш И:

 

    ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260110/18.12.2020 г. постановено по НАХД №658/2020 г. по описа на Ловешки районен съд, като законосъобразно.

   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

ЧЛЕНОВЕ: